Fight Club (1999) Свали субтитрите
Хората винаги ме питат дали познавам Тайлър Дърдън.
Три минути.
Това е то. Самото дъно.
Имаш ли някакво становище по въпроса?
С дуло на пистолет между зъбите изговаряш само гласни.
Не мога да мисля за нищо.
За момент забравих за разрушителния план на Тайлър
и се чудех дали е чист пистолета.
Започва да става вълнуващо.
Тази приказка, че винаги нараняваш този, който обичаш.
Важи и за двете страни.
Имахме места на първия ред за този стектакъл на унищожението.
Комитетът по разрушението на проект Хаос
беше заредил основите на дванадесет постройки с експлосиви.
След две минути детонаторите ще задействат зарядите
и няколко сгради ще се превърнат в тленни останки.
Знам това, защото и Тайлър го знае.
Две и половина. Помисли си за всичко, което свършихме докрай.
Внезапно аз осъзнах, че всичко това, пистолетът, бомбите, революцията
трябва да има нещо общо с момиче на име Марла Сингър.
Боб. Боб имаше женски гърди.
Това беше група за взаимна помощ за мъже с рак на тестисите.
Големият циврещ дебеланко около мен, това беше Боб.
Ние все още сме мъже.
Да, мъже сме.
Това сме ние.
Преди 9 месеца тестисите на Боб са били премахнати.Последвала е хормонална терапия.
Пораснали му женски гърди, защото тестостеронът му бил висок
и тялото му повишило оестрогена.
- Това място беше за мен...
- Ще трябва пак да ми източват гърдите.
..между тези големи потни гърди,
тази яка хватка, силна и могъща като на Господ.
Добре, сега ти си поплачи.
Не, чакайте малко. Нека започна отначало.
В продължение на шест месеца не можех да спя.
Когато страдаш от безсъние нищо не е реално.
Всичко е толкова далечно.
Всичко е копие на копие...
..на копие...
Когато изследването на космоса напредне, корпорациите ще са тези, които ще дават имената.
Звездният куп Ай Би Ем.
Галактиката Майкрософт.
Планетата Старбъкс.
Тази седмица ми трябваш извън града, за да изпълниш няколко задачи.
Трябва да е било вторник. Той носеше синята си вратовръзка.
Искате да задържа докладите, докато не ме информирате за ново развитие на нещата ?
Това е по-важно. Ето ти самолетните билети. Обади ми се ако изникнат проблеми.
Беше пълен с енергия. Сякаш му бяха направили дълбока клизма.
Както много други, аз бях станал роб на идеята за дом в стил "Икеа".
Да. Бих искал да поръчам
дантелените покривки Ерика Пекари.
- Моля изчакайте.
- Ако видех нещо хитро,
като масичка за кафе с формата на ин-янг, трябваше да го имам.
Домашен офис от Клиск.
Велосипед за упражнение Ховетрик.
Или канапе Охамшаб на зелени райета стил Страйн.
Дори лампи от Рислампа от екологично чиста хартия.
Разгръщах каталозите и се чудех:
"Какъв тип сервиз за хранене отговаря на моята личност ?"
Имах всичко. Дори стъклени съдове с мънички мехурчета и несъвършенства,
доказващи, че са правени от честни, трудолюбиви, местни хора от...
- Моля изчакайте. ..където и да е.
Преди разглеждахме порнографски списания.
Сега - колекцията на Хорча.
- Не. Не можете да умрете от безсъние.
- Ами от нарколепсия ?
Задрямвам, събуждам се на странни места
без да знам как съм попаднал там.
- Трябва да си починете.
- Моля ви, просто ми дайте нещо.
Червен и син туинал, секонал...
Не. Трябва ви здрав естествен сън.
Дъвчете корени от валериан и поспортувайте.
Е, хайде де.
- Това е болка.
- Искаш ли да видиш болка ?
Завърти се край Фърст Методист вторник вечерта.
Виж мъжете с рак на тестисите.
Това е болка.
Винаги съм искал три деца... две момчета и момиче.
Минди искаше две момичета и момче.
Никога не сме се имали единогласие помежду си.
Тя роди първото си дете миналата седмица.
Момиче.
С новият... С новият си съпруг.
И за бога аз...
Радвам се за нея.
Защото го заслужава...
Нека всички благодарим на Томас, че сподели с нас.
Благодарим ти Томас.
Оглеждам стаята и виждам много смелост.
И това ми дава сили.
Ние даваме един на друг сили.
Време е за споделянето по двойки.
Нека последваме примера на Томас и разкрием себе си.
Изберете си партньор.
И така се срещнах с големият дебеланко.
Очите му вече плуваха в сълзи.
Свити колене. Тези малки трудни стъпки.
- Казвам се Боб.
- Боб?
Боб беше шампион по културизъм.
Нали знаете програмата за развитие на гърдите по телевизията.
Беше негова идея.
Гълтах хапове.
Нали се сещаш, стероиди.
Диабонал,
уистерол.
Но, за бога, това го дават на състезателните коне.
А сега банкрутирах.
Разведен съм.
Двете ми големи деца
дори не ми се обаждат по телефона.
Непознати, които са толкова искрени, ме карат да се размеквам.
Давай, Корнелиус.
Поплачи си.
И тогава... нещо стана.
Пуснах се по течението.
Потънал в забрава.
Мрачен и тих и съвършен.
Открих свобода. Да изгубиш всяка надежда е свобода.
Всичко е наред.
И бебетата не спят така добре.
Аз се пристрастих.
Ако не казвах нищо,
хората си мислеха най-лошото.
Те плачеха ... след това аз плачех.
Сега ще отворим зелената врата, сърдечната чакра...
В същност аз не умирах.
Нямах рак или паразити.
Аз бях малкият топъл център, около който се тълпеше всичко живо.
Представете си болката като бяло кълбо от целебна светлина.
То се движи в тялото ви и ви лекува.
Продължете така. Дишайте
и излезте през задната врата на стаята.
Къде ви води ?
Във вашата пещера.
Влезте...
..в пещерата.
Точно така.
Навлизате все по-навътре в пещерата.
И там ще откриете...
..животното, което ви дава сили.
Плъзгай се.
Всяка вечер умирах.
И всяка вечер аз се раждах отново.
Възкръснал.
Боб ме обичаше, защото си мислеше, че и моите тестиси са премахнати.
Да бъда там, опрян в гърдите му,
готов да заплача.
Това беше моята почивка.
А тя...
..развали всичко.
Това е групата "Рак", нали ?
Тази фльорца, Марла Сингър,
нямаше рак на тестисите.
Тя беше лъжкиня.
Тя не боледуваше от нищо.
Виждах я в четвъртък, групата "Кръвни паразити".
После в групата "Анемия на червените кръвни телца".
И отново в петък, групата "Туберкулоза".
Марла,
голямата натрапница.
Нейната лъжа се отрази на моята лъжа.
И в един момент, вече не чувствах нищо.
Не можех да плача. Тъй че отново
не можех да спя.
На следващата сбирка след груповата медитация,
след като отворим сърдечните си чакри, когато е време за прегрътка,
ще сграбча тази кучка, Марла Сингър и ще извикам.
Марла, лъжкиньо. Имам нужда от това! Махай се оттук!
Не бях спал от четири дена.
Безсънието е никога да не си напълно заспал.
И никога съвсем буден.
Като начало на сбирката тази вечер
Клоуи ще каже няколко думи.
А да, Клоуи.
Клоуи изглеждаше като скелет, който се разхожда насам-натам
и се държеше ужасно мило с всички.
Все още съм тук.
Но не знам за колко време.
За повече едва ли някой може да ми даде гаранция.
Но имам някои добри новини.
Вече не ме е страх от смъртта.
Но се чувствам много самотна.
Никой не иска за прави секс с мен.
Толкова съм близо до края и просто искам да се изчукам за последно.
В апартаментът си имам порнографски филми
и презервативи и...
- Благодаря ти, Клоуи.
Нека всички благодарим на Клоуи.
Благодърим ти, Клоуи.
Сега нека се приготвим за групова медитация.
Стоите пред входа на пещерата си.
Пристъпвате и тръгвате навътре...
Ако имах тумор, бих го нарекъл Марла.
Марла.
Раничката на небцето, която би оздравяла ако можеше да не я ближеш.
Но не можеш.
..все по навътре.
Чувствате целебна енергия навсякъде около вас.
Сега намирате животното, което ви дава сили.
Плъзгай се.
Изберете си партньор.
Нека е някой различен тази вечер.
Хей.
- Трябва да поговорим.
- Разбира се.
- Знам каква си.
- Какво ?
Преструваш се. Ти не умираш.
Моля ?
Философски погледнато ние всички умираме.
- Но ти не умираш така както Клоуи.
- Е и ?
Значи си натрапница.
Виждал съм те. Видях те в групата "Рак на кожата", видях те в "Туберколоза".
Видях те в "Рак на тестисите"!
Видях, че ти е навик.
- Кое ?
- Да нахокваш.
Толкова добре ли върви, колкото очакваше...Рупърт ?
Ще те издам.
Давай. И аз ще те издам.
Прегърнете се. Поплачете си.
За бога. Защо го правиш ?
По-ефтино е от кино и кафето е безплатно.
Виж, важно е. Това са моите групи.
Ходя повече от година.
- Защо го правиш ?
- Не знам.
Когато хората си мислят, че умираш, те наистина те изслушват вместо...
Вместо да чакат да свършиш за да говорят те.
Да.
Споделяйте... изцяло.
Виж, ти не би искала да се въвлечеш в това.
- Ще се пристрастиш.
- Наистина ли ?
Не се шегувам. Не мога да плача, ако има и друг лъжец, а имам нужда от това.
Трябва си да намериш друго място.
Зарежи. Това не е мой проблем.
Не, чакай малко.
Ще си разделим седмицата, става ли ?
Ти вземи лимфните и туберкулозните.
Ти вземи туберкулозните. Там не мога да пуша.
Добре. Чудесно. Ракът на тестисите няма да е спорен.
Всъщност аз имам повече право да ходя там. Ти все още си имаш топки.
- Шегуваш се.
- Не знам. Шегувам ли се ?
Не. Не.
- Какво искаш ?
- Да взема паразитните.
Не може и двете. Вземи кръвните паразити.
- Искам мозъчните паразити.
- Ще взема кръвните, но искам мозъчните увреждания.
- Това аз го искам.
- Не можеш да вземеш всички групи за мозъка.
Все пак ти имаш четири. Аз имам само две.
Добре. Вземи ги. Твои са.
Сега и двамата имаме по три...
Хей ! Остави си половината дрехи.
- Какво, ще ги продаваш ли ?
- Да !
Ще ги продам !
Е ! И двамата имаме по три. Общо шест.
Ами седмият ден ? Искам ракът на червата.
Момичето си беше научило добре урока.
Не. Аз искам "Рак на червата".
И на теб ли ти е любима ?
- Искаше да ме изпързаляш, а ?
- Виж, ще я разделим.
Ще ходиш първата и третата неделя в месеца.
Дадено.
Това като че ли е "Сбогом".
Нека не правим от мухата слон.
Тогава какво ще кажеш за това ?
Хей, Марла!
Марла !
Дали да не си разменим телефонните номера.
Трябва ли ?
- Може да искаме да си разменим дните.
- Добре.
Така се срещнах с Марла Сингър.
Философията за живота на Марла беше, че можеш да умреш във всеки момент.
Трагичното, както тя казва е, че тя не е умряла.
Няма никакво име. Кой си ? Корнелиус ? Рупърт ?
Травис ? Някое от глупавите имена, които си измисляш всяка вечер ?
Събуждаш се на летище Сеа Тек.
Ес Еф Оу. Ел Ей Екс.
Събуждаш се на О'Хара.
Далас Форт Уърт
Би Дабълю Ай.
Тихоокеанска часова зона. Западна. Централна. Час напред, час назад.
Резервацията за този полет чак за след два часа, сър.
Това е твоят живот и той изтича с всяка изминала минута.
Събуждаш се на Ейр Харбър.
Ако се събудиш по различно време, на различно място,
дали би се събудил като различен човек ?
Където и да пътувам,
малки пакетчета живот.
Захар и сметана за еднократна употреба.
Пакетче масло.
Микровълнов полуфабрикат.
Пакетче шампоан с кондиционер.
Освежител за уста. Малки кубчета сапун.
Хората, които срещам на всеки полет,
те са еднократни приятели.
Между излитането и приземяването ние сме заедно.
Само това получаваме.
Колкото и да е дълга, линията на живота на всеки си има край.
Аз бях координатор по рекламациите. Работата ми беше да прилагам формулата.
Малчуганът е излетял през предното стъкло.
Нов модел автомобил на моята компания пътува със 100 км/ч.
Диференциалът блокира.
Скобите на тийнейджъра са забити в пепелника.
Ще стане добра реклама против тютюнопушенето.
Колата катострофира и изгаря заедно с пътниците.
Дали да изтеглим модела от продажба ?
Бащата трябва да е бил едричък.
Виждате ли изгорелите мазнини на седалката ? Полиестерната риза ?
Много модернистично изкуство.
Брой катастрофирали автомобили, A.
Възможност за повреда, B.
Средна стойност на обезщетенията, C.
A по B по C
е равно на X.
Ако Х е по-малко от сумата за рекламация,
ние не правим такава.
Има ли много такива инциденти ?
Няма да повярвате.
За коя автомобилна компания работите ?
За голяма.
Всеки път, когато самолетът се наклонеше по-рязко при излитане или кацане,
аз се молех за катастрофа или въздушен сблъсък.
Каквото и да е.
Застраховката е тройна, ако умреш по време на командировка.
"Ако седите до авариен изход
и сте неспособен или не желаете да изпълнявате задълженията
описани в инструкцията за безопасност, помолете стюардесата да ви смени мястото".
Голяма отговорност е.
Искаш ли да се сменим ?
Не, не мисля, че съм подходящият човек за тази работа.
Евакуация при височина 10 000 метра.
Илюзия за сигурност.
Да, предполагам, че е така.
Знаеш ли защо поставят кислородни маски в самолета?
- За да дишате.
- Кислородът унася.
При катастрофа, поемаш дълбоки глъдки въздух.
Внезапно ставаш радостен, покорен.
Примиряваш се със съдбата си.
Всичко е тук.
Аварийно приземяване на вода, 1000 км/ч.
Безизразни лица. Спокойни като индийски крави.
Това е...
Това е интересна теория.
- С какво се занимавате ?
- Какво имаш пред вид ?
С какво си вадите хляба ?
Защо ? За да се престориш на заинтересован ли го каза?
Добре.
В смеха ти има нотка на лудо отчаяние.
Имаме абсолютно еднакви куфари.
Сапун.
- Моля ?
- Правя и продавам сапун.
Мерилото на цивилизацията.
И така се срещнах с...
Тайлър Дърдън.
Знаеш ли, че ако смесиш бензин и замръзен портокалов сок можеш да направиш напалм ?
- Не, не знаех. Вярно ли е ?
- Точно така.
Всеки може да си направи експлозиви в домашни условия.
- Наистина ли ?
- Стига да е склонен към такива неща.
Тайлър, ти си най-интересния приятел за еднократна употреба, който съм срещал.
- Всичко на самолета е за еднократна...
- О, схванах. Много умно.
Благодаря.
Това помага ли ти ?
- Кое ?
- Да бъдеш умен ?
Да.
Давай в същия дух тогава.
Въпрос на етикет.
При разминаване, със задник или чатал да се обърна.
Как се случи да заживея с Тайлър...
Самолетните компании имат условия за вибриращия багаж.
- Тиктакаше ли ?
- Хамалите знаят, че съвременните бомби не тиктакат .
- Хамали ли ?
- Носачите на багаж.
Но щом някой куфар вибрира,
хамалите трябва да съобщят на полицията.
- Куфарът ми е вибрирал ?
- В девет от десет случая
е електрическа самобръсначка.
Но всеки десети път...
.. е вибратор.
В интерес на компанията е да не обявява собственика в случай, че е вибратор.
Трябва да използваме неопределителен член, един вибратор, никога...
..вашия вибратор.
Но аз не притежавам...
Всичко беше в този куфар. Ризите ми Си Кей.
Обувките Ди Кей Ен Уай. Вратовръзките Ей Екс.
Няма значение.
Хей ! Колата ми !
Домът ми беше апартамент на петнадесетия етаж
в луксозен блок за вдовици и преуспяващи младежи.
Стените бяха от бетон.
Всяка педя бетон е важна
когато съседът ти гледа телевизора си с усилен звук.
Или когато взрив на отломки, които са били част от личните ти вещи,
ти отнася прозорците и се понася горящ в нощта.
Предполагам, че такива неща се случват на всеки.
Горе няма нищо.
Не можете да се качите. Заповед на полицията.
Има ли на кого да се обадите ?
Колко объркващо.
Къща пълна с подправки и никаква храна.
Полицията по-късно ми каза, че вентилът е бил повреден
и е изпускал по малко газ.
Малко по малко газта е изпълнила апартамента.
160 квадратни метра с висок таван.
След това компресорът на хладилника може да е дал искрата.
Да ?
Чувам те как дишаш...
Ако сега ме попитате, няма да мога да ви кажа защо му се обадих.
- Ало ?
- Кой е ?
- Тайлър ?
- Кой е ?
Срещнахме се в самолета.
Имахме еднакви куфари.
Умният пич.
О, да. Вярно.
Звъннах преди малко. Никой не вдигна.
- Обаждам се от автомат.
- Да, засякох те. Никога не вдигам телефона.
- Е, к`во става ?
Ами.
Няма да повярваш.
Можеше и да е по-лошо.
Можеше жена да ти резне пениса докато спиш и да го хвърли през прозореца на движеща се кола.
Възможно е. Не знам.
Когато купуваш мебели, ти си казваш : това е.
Това е единственото канапе, което ми трябва.
Каквото и да стане, проблемът с канапето е решен.
Имах всичко. Имах стереоуредба, която беше сносна.
Гардеробът ми ставаше внушителен.
Бях почти съвършен.
- Кофти. Сега всичко отиде на вятъра.
- Всичко отиде.
Всичко.
Знаеш ли какво е пухения юрган ?
- Юрган.
- Завивка.
Просто завивка. Защо ни е на хора като теб и мен да знаем какво е това ?
Това жизнено важно ли е за нашето оцеляване ?
Не.
Тогава какво сме ние?
Не знам. Консуматори.
Правилно. Ние сме консуматори.
Ние сме продукт на манията за модерен начин на живот.
Убийства, престъпност, бедност. Тези неща не ме засягат.
Това, което ме засяга, са лъскавите списания,
телевизор с петстотин канала,
името на някой си върху бельото ми.
Виаграта.
- Марта Стюарт.
- Майната и на Марта Стюарт.
Марта лъскаше надгробната плоча на Титаник. Това е вече история.
И майната му на канапето ти на зелени райета.
Казвам ти - не бъди съвършен.
Стига си бил перфектен.
Промени се.
Нека всичко си тече.
Аз така мисля и може би греша.
Може би това е ужасна трагедия.
Това са само предмети. Не е трагедия...
Ти наистина изгуби много от модерните начини за удобен живот.
По дяволите, прав си. Не пуша.
Застраховката ми може би ще го покрие, така че...
Какво ?
Нещата, които притежаваш, в крайна сметка притежават теб.
Направи както искаш.
Късно е.
- Благодаря за бирата.
Трябва да намеря хотел.
Какво ?
- Хотел ли ?
- Да.
- Просто поискай.
- За какво говориш ?
Три кани бира и все още не можеш да поискаш.
Какво ?
Обади ми се, защото търсеше място да пренощуваш.
- О, не, не.
- Да така е.
Прескочи увода и поискай бе човек.
Ще бъде ли проблем ?
Проблем ли ще ти е да поискаш ?
- Мога ли да пренощувам у вас ?
- Да.
Благодаря.
- Искам да ми направиш услуга.
- Да, разбира се.
Искам да ме удариш с всичка сила.
Моля ?
Искам да ме удариш с всичка сила.
Нека ви разкажа малко за Тайлър Дърдън.
Тайлър беше нощна птица.
Докато повечето от нас спят, той работи.
Работеше като прожекционист на половин работен ден..
Филмът не идва на една голяма ролка, а на няколко.
Някой трябва да превключва машините в момента,
в който едната ролка свършва и започва другата.
Можете да видите малки точки в горния десен край на екрана.
В нашите среди се нарича изгаряне с цигара.
Това е момента на смяната.
Той превключва машините, филмът продължава и никой от зрителите не забелязва.
Защо ли ми трябва тази скапана работа ?!
Защото му предлага интересни възможности.
Като да вместиш кадър от порно филм в семеен филм.
И когато непослушната котка и надъханото куче, с познатите ви гласове, се появят,
това е момента, в който откривате приносът на Тайлър във филма.
Никой не знае, че са го видели, но е така.
Хубав, голям член.
Дори и колибри не би могло да улови намесата на Тайлър.
Тайлър работеше и като сервитьор в луксозния хотел Пресман.
Той беше душманин за хранителната индустрия.
Не ме гледай. Сецвам се, като ме гледаш.
Освен, че подправяше супата от омари, той се изпърдяваше върху глазурата на сладкишите,
а относно крем-супата от гъби...
Е, хайде, кажи им.
Ясно ви е, нали?
- Искаш ей така да те ударя ?
- Хайде. Направи ми тази услуга.
- Защо ?
- Не знам. Никога не съм се бил. Ти ?
- Не. Но това е хубаво.
- Няма как да знаеш, ако не си опитал !
Не искам да умра без никакви белези.
- Хайде. Удари ме преди да съм си изпуснал нервите.
- О, боже. Това е лудост.
Ами полудей тогава ! Давай.
- Не съм сигурен.
- Аз също.
На кой му дреме ? Никой не гледа. Какво ти пука ?
Това е лудост. Искаш да те ударя ?!
Точно така.
- Къде ? В лицето ли ?
- Изненадай ме.
Ама че глупост.
Копеле !
Удари ме в ухото !
- Извинявай.
- О, боже !
Защо ухото бе човек ?
- Развалих всичко.
Не, беше идеално.
Не, добре съм.
Това наистина боли.
Точно така.
Удари ме пак.
Не, ти ме удари. Хайде !
Някой ден трябва да го направим пак.
- Къде ти е колата ?
- Каква кола ?
Не знам как Тайлър беше открил тази къща,
но ми каза, че е тук повече от година.
Изглеждаше като пред събаряне.
Повечето кепенци бяха спуснати.
Нямаше ключалка на входната врата откакто полицията или който и да е я беше разбил
Стълбите бяха готови да се срутят.
Не знаех дали е собственик или просто се е нанесъл.
Нито едно от двете не би ме изненадало.
Това е твойта стая.
Това е моята. Това е тоалетната. Ясно ?
Да, мерси.
Ама че дупка.
Нищо не работеше.
Светването на една лампа означаваше изгасване на друга.
Нямаше съседи. Само някакви складове и хартиена фабрика.
Миришеше на пара. Клетката на хамстера миришеше на стърготини.
Я виж ти !
- Здрасти, момчета.
- Здрасти.
Всеки път когато валеше, трябваше да спираме тока.
Към края на първия месец телевизията не ми липсваше.
Не ме притесняваше и досадно топлия хладилник.
Може ли аз да съм следващия ?
Добре, пич.
Свали си вратовръзката.
Вечер, Тайлър и аз бяхме единствените в радиус от един километър.
Дъждът се процеждаше през мазилката и предметите по стените.
Всичко дървено се раздуваше и измяташе.
На всякъде стърчаха гвоздеи, на които да си одереш лакътя.
Предишният обитател трябва да е бил мърляч.
Какво четеш ?
Чуй това. Това е статия, писана от органа на първия човек.
"Аз съм мозъчния ствол на Джак. Без мен,
Джак не би могъл да контролира сърдечния си ритъм и дишането."
Има цяла поредица от тези.
"Ние сме зърната на Джил."
"Аз съм дебелото черво на Джак."
- "Хванах рак. Убих Джак."
След бой, всичко наоколо е като с намален звук.
Какво ?
Можеш да се справиш с всичко.
- Завърши ли докладите ?
Ако можеше да избираш, с кой би се бил ?
Моят началник може би.
Наистина ли?
- Да, защо? Ти с кой би се бил?
- С баща ми.
Аз не познавам баща си.
Искам да кажа, познавам го, но...
Напусна ни когато бях на шест години.
Ожени се за друга жена и имаше деца от нея.
Правеше го на всеки шест години.
- Сменяше града и създаваше ново семейство.
- Тъпкача си открива представителства !
Баща ми не беше учил в колеж.
Така че беше много важно аз да уча.
- Звучи ми познато.
И аз завърших. Звъннах му и го питах, "Тате, сега какво ?"
Той ми казва: "Намери си работа".
- Като при мен.
Станах на 25. И пак ежегодишният телефонен разговор.
"Тате, сега какво ?"
Той ми казва, "Не знам, ожени се".
Не можеш да се ожениш.
Аз съм 30-годишно момче.
Ние сме поколение мъже, отгледано от жени.
Чудя се, дали друга жена е това, което наистина ни трябва.
През по-голямата част от седмицата бяхме като Ози и Хариет.
Но всяка събота вечер ние откривахме нещо.
Все повече и повече разбирахме, че не сме единствени.
Така се чувствах когато се прибирах в къщи ядосан или депресиран, просто почиствах.
Полирах скандинавските си мебели.
Трябваше да потърся друг апартамент или пазарлък със застрахователната компания.
Трябваше да съм разстроен заради моята добре горяща барака.
Но не бях.
Предпоставката за направа на електронен офис е нещата да се направят по-ефективни.
Понеделник сутрин си мислех единствено за следващата седмица.
Може ли иконката да бъде в синьо?
Разбира се.
Ефективността е на първо място.
Защото загубата е кражба.
Показах го на моят колега тук. Хареса го, нали ?
Можеш да погълнеш половин литър кръв преди да повърнеш.
Беше изписано по лицата на всички.
Тайлър и аз просто го извадихме на показ.
Беше на езика на всеки.
Тайлър и аз просто му дадохме име.
Хайде, хора, трябва да си ходя в къщи !
Изключи джубокса. Заключи задната врата.
Всяка седмица Тайлър и аз давахме правилата, които той и аз бяхме измислили.
Господа !
Добре дошли в Боен Клуб.
Първо правило на Боен Клуб е :
да не се говори за Боен Клуб.
Второ правило на Боен Клуб е :
да не се говори за Боен Клуб !
Трето правило на Боен Клуб.
Ако някой извика стоп, отпусне се, потупа с ръка -
боят свършва. Четвърто правило.
Само двама човека се бият.
Пето правило.
Само един бой по едно и също време, момчета.
Шесто правило. Никакви ризи. Никакви обувки.
Седмо правило. Боят продължава толкова дълго, колкото трябва.
И осмо и последно правило.
Ако това е първата ви вечер в Боен Клуб...
..трябва да се биете.
Момчето от работата, Рики,
не можеше да запомни дали си поръчал химикалки със синьо мастило или с черно.
Но Рики беше бог за десет минути
когато натупа шефа на местната ресторантьорска гилдия.
Понякога всичко, което чуваш, е глухия, груб звук от ударите, заглушаващ виковете.
Или мокрото сподавяне, когато някой изпъшка и изплюе...
Спри!
Никъде не се чувстваш толкова жив, колкото там.
Но Боен Клуб съществуваше само в часовете между началото и края на Боен Клуб.
Дори и да можеше да кажеш на някой, че сте направили хубав бой
нямаше да говориш със същия човек.
В Боен Клуб не си същия, какъвто си извън него.
Едно момче дойде в Боен Клуб за първи път. Беше мекушав като тесто за курабийки.
След няколко седмици той стана твърд като скала.
Ако можеше да се биеш с някоя знаменитост, с кой би се бил ?
- Жив или мъртъв ?
- Без значение. Кой би избрал ?
Хемингуей. Ти ?
Шатнър. Бих се бил с Уилям Шатнър.
Всички започнахме да виждаме нещата по-различно.
Където и да отидехме, преценявахме всичко.
Съжалявах мъжете по бельо, които се опитват
да изглеждат така, както Келвин Клайн или Томи Хилфигър казват, че трябва.
Така ли изглежда един мъж ?
Самоусъвършенстването е мастурбация.
И самоунищожение...
Извинете.
В Боен Клуб не беше важно дали побеждаваш или губиш.
Не бяха важни думите.
Истеричните викове
като в сектантска църква.
- Това ли е ?
- Спри !
Когато боят свършеше, нищо не се изясняваше.
Но и нищо нямаше значение.
Яко.
После всички се чувствахме спасени.
Човече, какво ще кажеш за следващата седмица ?
Какво ще кажеш за следващия месец ?!
Ървайн, искам те в средата.
Ти, новият, също.
Понякога Тайлър говореше вместо мен.
Той падна по едни стълбите.
Паднах по едни стълбите.
Боен Клуб стана причината да се постригваш късо и да си режеш ноктите.
Някоя историческа личност ?
Бих се бил с Ганди.
Добър отговор.
- Ами ти ?
- Линкълн.
Линкълн ли ?
Голям човек, дълги ръце. Жилавите хора държат повече на бой.
Мамка му !
Хей, дори и Мона Лиза се разпада.
Ало ?
Къде беше през последните осем седмици ?
Марла?
- Как ме намери ?
- Нали си прехвърлил обажданията на този телефон.
Не те видях в никоя група.
Разделихме си ги. Това беше идеята. Нали помниш ?
Да, но ти не ходиш на твоите.
- Откъде знаеш ?
- Аз те измамих.
Намерих друга.
- Наистина ли ?
- Само за мъже е.
Като с тестисите ли ?
Виж, сега не му е времето.
Ходих при Анонимните Длъжници.
- Това са наистина скапани хора...
- Тъкмо щях да излизам.
Аз също. Стомахът ми е пълен с приспивателно.
Взех колкото беше останало в бутилката.
Май ще ми дойде много.
Представих си Марла Сингър, просната в мърлявия си апартамент.
Това не е истински опит за самоубийство. Това вероятно е зов за помощ.
Значи ще си останеш вкъщи тази вечер ?
Искаш ли да изчакаш и да чуеш как описвам смъртта ?
Искаш ли да слушаш и да разбереш дали духът ми може да използва телефона ?
Чувал ли си някога предсмъртно хъркане ?
Вратата на Тайлър беше затворена. Живеех тук вече два месеца, а вратата му никога не беше затваряна.
Няма да повярваш какво сънувах снощи.
Едва ли бих повярвала каквото и да е от снощи.
Какво правиш тук ?
Какво ?
Това е моята къща. Какво правиш тук ?
Майната ти !
Имаш скапани приятели !
Но все пак подвижни.
Прибирам се снощи, слушалката на телефона - вдигната.
Познай кой беше от другата страна ?
Знаех историята още преди да ми я разкаже.
Чувал ли си някога предсмъртно хъркане ?
Мислиш ли, че отговаря на името си ?
Или ще бъде като топка косми в стомаха ?
Пригответе се да евакуирате душата.
Десет,...
..девет, осем,...
Как е могъл Тайлър, от толкова други хора,
да си помисли, че ще е лошо, ако Марла Сингър умре ?
..пет,...
..четири...
Бързо дойде.
На теб ли се обадих ?
Матракът е покрит изцяло с хлъзгава пластмаса.
О, не се притеснявай. Той не е опасен.
Мамка му !
Някой е повикал ченгетата.
- Хей, къде е 513 ?
- В края на коридора.
Момичето, което живее там, някога беше очарователно, прекрасно момиче.
Тя изгуби вяра в себе си.
- Госпожице Сингър, нека ви помогнем !
- Тя е чудовище !
- Има толкова причини да живеете.
- Тя е заразен човешки отпадък !
- Госпожице Сингър !
- Дано успеете да я спасите !
Ако заспя,
с мен е свършено.
Ще трябва да ме държиш будна
цяла нощ.
Мамка му, невероятно.
Той очевидно беше способен да се справи.
- Знаеш какво имам предвид, нали я чука.
- Не, не съм.
- Никога ?
- Не.
Не си падаш по нея, така ли ?
Не ! Боже, въобще не.
Аз съм разяреният жлъчен канал на Джак.
Сигурен ли си ? На мен можеш да кажеш.
Повярвай ми, сигурен съм.
Опри пистолет в челото ми и боядисай стените с мозъка ми.
Тя е хищник, който се държи като домашен питомец. Стой настрана.
Такава простотия излезе от устата и, каквато никога не бях чувал.
Боже мой.
Не са ме чукали така откакто бях основното училище.
Как би могло това да не се хареса на Тайлър ?
Предната вечер той си размотаваше половите органи върху Пепеляшка.
На Марла не и трябва любовник, а тъпкач.
Трябва и баня. Това не е любов, това е чукане за спорт.
Тя завладя моите групи за взаимопомощ, а сега и домът ми.
Хей. Седни.
Слушай. Не трябва да говориш с нея за мен.
Че защо бих...
Само кажи нещо за мен или това, което става в къщи на нея или някой друг - край на приятелството ни.
- Обещай ми. Обещаваш ли ?
- Добре.
- Да, обещавам.
- Обещаваш ли ?
- Току що казах, че обещавам ! Какво...
- Три пъти ми обеща.
Само ако бях загубил няколко минути и бях отишъл за да видя как Марла Сингър умира
това нямаше да се случи.
По-силно, да ! О, по-силно, по-силно !
Можех да се преместя в друга стая.
На третия етаж, където може би нямаше да ги чувам.
Но не го направих.
- Какво правиш ?
- Лягам си.
Искаш ли да я довършиш ?
- Не. Не, благодаря.
- Намерих си цигара.
На кого говореше ?
- Млъквай.
Аз станах малкият спокоен център на света.
Аз бях Зен гуруто.
Пишех малки хайку стихове.
Пращах ги на всички по електронната поща.
Това твоята кръв ли е ?
Част от нея да.
Не можеш да пушиш тук.
Вземи си почивен ден днес.
В понеделник се върни с чисти дрехи.
Вземи се в ръце.
Долавях го във всяко враждебно лице.
"Да, това са белези от бой."
"Да, с тях се чувствам удобно."
"Наясно съм с това."
Изоставяш луксозния апартамент и всички горящи светски вещи,
преместваш се в разнебитена къща насред радиоактивната част от града
и в къщи те посрещат с това...
- Ало.
- Аз съм детектив Стърн от отдел "Палежи".
Имаме нова информация относно случая с бившия ви апартамент.
Да.
Не знам дали сте осведомен, че някой е напръскал с фреон ключалката на входната врата.
Използвали са длето, за да разбият патрона.
Не, не бях осведомен за това.
Аз съм студената пот на Джак.
Това не ви ли звучи странно ?
Да, сър, странно е. Много странно.
- Динамитът...
- Динамит ли ?
..е оставил следи от амониев хлорооксалат.
- Знаете ли какво означава това ?
- Не, какво означава ?
Означава, че е бил домашно приготвен.
Извинете. Това е доста шокиращо за мен.
Който е поставил динамита, е могъл да повреди вентила на газта дни преди експлозията.
- Газта е била просто детонатор.
- Кой би направил това ?
- Аз задавам въпросите.
- Кажи му.
Кажи му за освободителя, който унищожи моята собственост и промени моите разбирания.
Извинете. Там ли сте още?
Слушам ви. Трудно ми е да преценя как да разбирам това.
Напоследък да сте си създавали врагове, които имат достъп до динамит ?
- Врагове ли ?
- Отхвърли цивилизацията,
особено материалните блага.
- Синко, това е сериозно.
- Да, знам, че е сериозно.
- Наистина е така.
- Да, много е сериозно.
Вижте, никой не го приема по-сериозно от мен.
Този апартамент беше моят живот.
Обичах всяка треска от мебелите на това място.
Това не бяха само купчина от вещи, които бяха взривени.
- Това бях аз ! (Заслужавам Оскар, нали ?)
- В неподходящ момент ли ви го казвам ?
- Просто му кажи, че ти го направи !
Кажи му, че ти гръмна всичко ! Той това иска да чуе.
- Там ли сте все още ?
- Чакайте. Искате да кажете, че съм заподозрян ?
Не. Може да искам да говоря с вас, така че ме осведомете ако ще напускате града.
- Добре.
Освен когато се чукаха, Тайлър и Марла никога не стояха в една и съща стая.
Родителите ми правиха същия номер от години.
Презервативът е стъклената пантовка на нашето поколение.
Нахлузваш си един когато срещнеш непознат.
Танцуваш цяла нощ.
После го изхвърляш.
Презерватива имам предвид. Не непознатия.
Какво ?
Купих тази рокля от магазин за стоки втора ръка за един долар.
Струва си всяка стотинка.
Това е шаферска рокля.
Някой я е харесвал много
за един ден.
После я е захвърлил.
Като коледно дръвче.
Толкова специално.
После...
..бам !
Отстрани на пътя е.
Все още обвита с гирлянди.
Като жертва на сексуално престъпление.
С бельо наопъки.
- Увита с изолирбанд.
- Е, значи ти отива.
Можеш да я вземеш на заем някой път.
Отърви се от нея.
- Какво ? Ти се отърви от нея !
- Не ме занимавай.
Пак съм на шест години и пак предавам съобщения между родители.
- Мисля, че наистина е време да си ходиш.
- Не се притеснявай, тръгвам си.
- Не, че не ни харесва, че ни посещаваш.
- Ти си такава откачалка. Не мога да те търпя.
Ще се махна...
Мерси. Чао.
Ще се махна от тази въртележка,
Ще се махна, трябва да се махна...
Ама че деца !
Защо все още си губиш времето с нея ?
И аз бих казал същото за Марла.
Тя поне се опитва да достигне дъното.
Ами аз ?
Перата на задника не те правят пиле.
Какво ще правим довечера ?
Довечера ще правим сапун.
Наистина ли ?
За да направим сапун, първо ни трябват мазнини.
Балансът на солите трябва да е точен,
така че най-добрите мазнини за сапун са човешките.
- Чакай, какво е това място ?
- Клиника за източване на мазнини.
Виж само !
Най-богатата, най-сладката мас на света. Маста на земята !
Не ! Не дърпай, не дърпай !
- О, боже !
- Дай ми друга.
Като се стопят мазнините, лойта изплува на повърхността.
Като скаутите.
- Трудно ми е да си те представя като скаут.
- Продължавай да бъркаш.
Веднъж като се сгъсти лойта, обираш един слой глицерин.
Добавяш азотна киселина и получаваш нитроглицерин.
После добавяш натриев нитрид и стърготини, получаваш динамит.
Да, с достатъчно сапун всеки може да взриви почти всичко.
Тайлър беше пълен с полезна информция.
Хората открили, че дрехите се изпират по-добре на определено място от реката.
- Знаеш ли защо ?
- Не.
Някога на хълмовете над реката се правели човешки жертвоприношения.
Телата ги изгаряли. Водата разтворила пепелта и се получила луга.
Това е луга. Критичната съставка.
Веднъж се смесила с разтопена мас и бялата сапунена пяна плъзнала по реката.
Мога ли да ти видя ръката ?
- Какво е това ?
- Това е химическо изгаряне.
Ще боли повече от всяко друго и ще остави белег.
Медитацията помогна за рака, може и сега да помогне.
- Не отхвърляй болката.
- О, Боже !
Първият сапун е бил направен от пепелта на герои, като първата маймуна изстреляна в космоса.
Без болка и саможертва, нямаше да имаме нищо.
Опитах се да не мисля за думите изгаряне, плът.
Спри ! Това е твоята болка, това е горящата ти ръка.
Отивам в пещерата да намеря животното, което ми дава сили.
Не ! Не прави както онези мъртви хора правят ! Хайде !
- Разбрах смисъла !
- Не ! Ти чувстваш преждевременно просветление.
Това е най-великият момент от живота ти, а ти си някъде другаде.
Не съм !
Млъкни ! Бащите ни са били модели за Господ.
Ако бащите ни са ни отритнали, това какво ти говори за Господ.
Слушай ме. Трябва да обмислиш възможността, че Господ не те обича.
Никога не те е искал. И по всяка вероятност, те мрази.
Това не е най-лошото нещо, което може да се случи. Ние не се нуждаем от него !
- Съгласен съм !
- Майната му и на проклятието и на спасението.
Ако сме нежеланите деца на Господ, нека бъдем такива !
- Ще взема вода !
- Можеш да използваш вода и да стане по-лошо или...
Или да използваш оцет за да го неутрализираш.
- Моля те, пусни ме !
Първо, трябва да се предадеш.
Първо, трябва да разбереш, не да се срахуваш,
да разбереш, че някой ден ще умреш.
Ти не знаеш как боли !
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Добре.
Поздравления.
Сега си една стъпка по-близо до дъното.
Тайлър продаваше сапуна на универсалните магазини по 20 долара парчето.
Бог знае те по колко го търгуваха.
- Това е най-добрият сапун.
- Благодаря ти Сюзън.
Беше красиво.
Продавахме на богатите жени обратно собствените им дебели задници.
Той носеше жълтата си вратовръзка.
Аз вече не носех вратовръзка на работа.
"Първо правило на Боен Клуб е : да не се говори за Боен Клуб."
Пак съм полузаспал. Трябва да съм го оставил в копирната машина.
"Второ правило ..." Това твое ли е ?
А ?
Постави се на мое място.
Намираш това. Какво би направил ?
Ами, ще ти кажа.
Ще бъда много много внимателен с кого говоря за това.
Защото човекът, който го е писал, е опасен.
И на този консервативен, изтупан психар, може просто да му прищрака
и да тръгне от офис на офис,
с полуавтоматична карабина Армалаит АР10,
стреляйки куршум след куршум срещу колеги и сътрудници.
Това може да е някой, който си познавал от години.
Някой много много близък до теб.
Думите на Тайлър излизаха от моята уста.
А някога бях толкова добричък.
Или може би не би трябвало да ми носиш всеки боклук, който намериш.
- Гъвкавост и отговорност.
- Циците ми ще изгният.
Ще ме извиниш ли ? Трябва да говоря.
- Какво искаш да кажеш ?
- Искам да провериш дали имам бучка в гърдите.
- Отиди в болница.
- Не мога да си позволя да прахосвам пари за доктор.
Не знам, Марла.
Моля те.
Тя не се обади на Тайлър. Аз съм неутрален за нея.
Много хубаво. Взимаш храна за г-жа Ханивер и г-жа Рейнс.
Къде точно са те ?
За съжаление са мъртви. Аз съм жива и бедна. Искаш ли ?
- Не.
- Взех едното за теб.
Благодаря за загрижеността.
Какво е станало с ръката ти ?
А, нищо.
- Тук ли ?
- Напипваш ли нещо ?
- Не.
Провери пак.
Добре, сигурен съм.
Нищо не усещаш ?
Не, нищо.
Е, това е успокояващо. Благодаря ти.
- Няма нищо.
- Ще ми се да ти върна услугата.
Никой в рода ми не е имал рак на гърдата.
- Мога да ти проверя простатата.
- Мисля, че ми е наред.
Благодаря все пак.
- Свършихме ли ?
- Да.
До скоро.
Корнелиус ?
Корнелиус !
Аз съм ! Боб !
Здрасти, Боб.
- Всички мислихме, че си мъртъв.
- Не. Тук съм си още.
- Как си Боб ?
- По-добре не съм бил през целия си живот.
- Наистина ? Още ли ходиш на сбирките ?
- Не.
- Намерих нещо много по-добро.
- Наистина ли, какво е то ?
Ами...
Първото правило е, не би трябвало да говоря за това.
А второто правило е,...
.., че не би трябвало да говоря за това.
- А третото правило е...
- Боб. Аз съм член.
Виж ми лицето, Боб.
Това е страхотно.
- Никога не съм те виждал там.
- Аз ходя вторник и четвъртък.
- Аз ходя в събота.
- Поздравления.
Да, и за двама ни.
Чувал ли си за човекът, който го е измислил ?
- Да, всъщност...
- Чувал съм всякакви работи за него.
Предполага се, че е роден в психиатрична клиника,
и че спи само по един час в денонощието.
Той е велик човек.
Познаваш ли Тайлър Дърдън ?
Не те нараних, нали ?
Всъщност, нарани ме.
Благодаря ти за това.
Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти.
Боен Клуб.
Това беше подаръкът от мен и Тайлър.
Нашият подарък на света.
Я виж ти, виждам много нови физиономии.
Млъкнете !
Което означава, че много хора са нарушили първите две правила на Боен Клуб.
В Боен Клуб виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели.
Виждам целият този потенциал.
И го виждам прахосан.
Дявол го взело, цяло поколение бензинаджии.
Сервитьори.
Роби с бели яки.
Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи.
Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват.
Ние сме поколнието Х на историята.
Без цел и място.
Ние нямаме велика война.
Нямаме голяма депресия.
Нашата велика война е духовната.
Нашата голяма депресия е нашият живот.
Всички сме възпитани от телевизията да вярваме,
че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди.
Но няма да бъдем.
Малко по малко разбираме това.
И това страшно много ни вбесява.
Да !
- Първо правило на Боен Клуб е, да не се говори...
Кой си ти ?
- Кой съм аз ли ?
- Да.
Има надпис отпред, на който пише "Таверната на Лу".
Аз съм шибаният Лу. Кой по дяволите си ти ?
Тайлър Дърдън.
Кой ви e казал копелета такива, че можете да използвате мястото ?
Имахме уговорка с Ървайн.
Ървайн си е вкъщи със счупена ключица.
Не той е собственик на това място, а аз.
- Колко пари получава за това ?
- Николко.
Безплатно е за всички.
- Наистина ли ?
Така е.
Слушай тъпак такъв !
- Искам ви всички навън, веднага.
- Хей !
Трябва да влезеш в нашия клуб.
Ти чу ли какво казах току що ?
Ти и твоят приятел.
Сега чу ли ме ?
Не, не разбрах съвсем добре, Лу.
Все още не разбирам.
Добре, добре, разбрах.
Запомних. Мамка му, забравих го.
Назад ! Всички !
Всички назад !
Ах, Лу !
Хайде бе човек ! Това място наистина ни харесва.
- Точно така, Лу. Излей си яда.
- Затваряй си плювалника.
О, да !
Много ли ти е смешно ?
Казвам ти, тоя смотаняк е луд.
Невероятно.
- Не знаеш къде съм бил, Лу.
Не знаеш къде съм бил, Лу !
Нека останем, Лу ! Моля те, Лу !
По дяволите, ползвайте мазето !
Искам да ми обещаеш, Лу ! Дай ми дума !
Кълна се в очите на майка ми.
Благодаря ти, Лу.
И на теб големия.
Ще се видим другата седмица.
Тази седмица всеки един от вас има домашна работа.
Ще излезете навън. Ще се сбиете с някой напълно непознат.
Ще се сбиете
и ще загубите боя.
Отличен избор, сър.
Хей ! Внимавай, магаре такова ! Стига де !
Не е толкова лесно колкото звучи.
Кучи син !
Повечето хора, нормалните хора, правят всичко възможно да избегнат боя.
Извинете !
Напръскахте ме с маркуча. Това не е необходимо...
Джей ! Обади се на 911 !
Остави маркуча.
Спри ! Спри !
Съжалявам.
Трябва да поговорим.
Добре.
С какво да започнем ?
С редовното ти отсъствие ?
С неприличният ти вид ?
Като за ревю си.
Аз съм пълната липса на изненада на Джак.
- Какво ?
- Нека си представим.
Вие сте Министерството на транспорта.
Някой ви съобщава, че тази компания
монтира предпазни колани, които не са издържали тестовете,
спирачни накладки, които се повреждат след 1000 мили,
и горивни помпи, които се взривяват и изгарят хората живи.
Тогава какво ?
Заплашваш ли ме ?
- Не...
- Разкарай се от тук. Уволнен си !
Имам по добро решение. Пишете ме във ведомостта като външен консултант.
В замяна на моята заплата,
никога няма да казвам на хората нещата, които знам.
Няма нужда дори да идвам в офиса. Мога да върша тази работа вкъщи.
Кой... Кой по дяволите си мислиш, че си, дрисльо откачен ?
- Охрана !
- Аз съм самодоволното отмъщение на Джак.
Какво по дяволите правиш ?
Ох, заболя ме.
Защо го правиш ?
О, боже ! Не ! Моля те, спри !
Какво правиш ?
О, боже, не ! Моля те ! Не !
По някаква причина си спомних първия бой с Тайлър.
Не !
Под и зад и във всичко, което този човек считаше за даденост,
се разрастваше нещо ужасно.
Виж.
Дай ми чековете, както ти казах, и никога повече няма да ме видиш.
Тогава, в най-прекрасният ни момент...
Слава богу ! Моля те, не ме удряй пак.
Телефон, компютър,
факс машина, 52 седмични заплати и 48 самолетни купона.
Сега вече имахме фирмено финансиране.
Ето как Тайлър и аз можехме да имаме Боен Клуб всяка вечер.
Сега центърът на Боен Клуб станаха само двамата биещи се мъже.
Водачът си проправи път през тълпата към тъмнината.
Тайлър беше призован като страна по делото с хотел Пресман,
заради съдържанието на урина в тяхната супа.
Аз съм пропиляният живот на Джак.
Благодаря, сър.
Тайлър измисли нови домашни работи.
Раздаваше ги в запечатани пликове.
"Можете да използвате отработено моторно масло, за да наторявате ливадата си."
- Чу ли, че има Боен Клуб чак в Делалуер Сити.
- Да, чух.
Има и в Пенс Гроув.
Боб дори откри един в Ню Касъл.
- Ти ли я задейства тази ?
- Не, мислех, че ти.
- Не.
"Полицията откри катапулт за екскременти"
"Перверзии с художник"
"Замърсяват фонтан", "Изчезнали маймуни са открити обръснати"
- Спри за малко.
- Какво ще правим ?
- Обърни се.
- Какво ще правим ?
- Домашна работа.
- Каква ?
Човешко жертвоприношение.
- Това пистолет ли е ? Кажи ми, че не е.
- Пистолет е.
- Какво ще правиш ?
- Чакай ме отзад.
- Не прави глупости !
- Чакай ме отзад.
Колкото и да е дълга, линията на живота на всеки си има край.
Какво правиш ? Стига де !
Ръцете зад гърба. Дай ми портфейла си.
Реймънд К. Хесъл. улица Банинг 1320, апартамент А.
- Малък тесен апартамент в сутерена.
- Как позна ?
Ами тия скапани апартаменти ги означават с букви.
Реймънд ! Ти ще умреш.
Не !
Това мама и тати ли са ? Ще трябва да извикат чичо Доктор.
Да ти снеме зъбните отпечатъци. Знаеш ли защо ?
- Защото нищо няма да остане от лицето ти.
- Стига де !
Студентска лична карта с изтекъл срок. Какво си учил Реймънд ?
- Разни н... н... неща.
- Разни неща ли ?
Трудни ли бяха изпитите ?
- Питах те какво си учил !
- Предимно биология .
- Защо ?
- Не знам.
Какъв искаше да бъдеш, Реймънд К Хесъл ?!
Въпросът, Реймънд, беше какъв искаше да бъдеш ?
Отговори му, Реймънд !
- Ветеринар. Ветеринар.
- Животни.
- Да. Животни и такива неща.
- Такива неща. Да, ясно.
- Значи трябва повече да учиш.
- Твърде много учене.
- Би ли предпочел да си мъртъв ?
- Не, моля ви...
Би ли предпочел да умреш тук, на колене, зад магазин за домашни потреби ?
Моля ви, не.
Ще ти задържа личната карта.
Ще те държа под око. Знам къде живееш.
Ако не се постараеш да станеш ветеринар до шест седмици,
ще умреш.
Сега бягай вкъщи.
"Бягай, Форест, бягай !"
Гади ми се.
Представи си как се чувства той.
Стига де, това не е смещно !
Какъв по дяволите беше смисъла на това ?!
Утре ще е най-красивият ден от живота на Реймънд К. Хесъл.
Закуската му ще е по-вкусна от всяко ядене, което ти и аз някога сме опитвали.
Трябваше се съгласиш с него.
- Хайде. Той имаше план.
И той имаше смисъл по някакъв си Тайлъров начин.
Никакъв страх. Никакво разсейване.
Способността да се освободиш от това, което е наистина безсмислено.
Ти не си това, което е твоята работа.
Ти не си парите, които имаш в банката.
Не си колата, която караш.
Не си съдържанието на портфейла си.
Не си шибаният си костюм.
Ти си всепокорният всемирен боклук.
Изчезвам след секунда.
Не е нужно да си тръгваш.
Както и да е.
Не, исках да кажа... Няма проблем.
Ходиш ли още на сбирки ?
Да.
Клоуи умря.
О, Клоуи.
Кога се случи ?
Пука ли ти ?
Не знам. Не бях мислил за това от доста време.
Е, ами...
Беше умен ход от нейна страна.
Слушай...
Какво печелиш от всичко това ?
Какво ?
Искам да кажа, всичко това. Защо продължаваш...
Прави ли те щастлива ?
Ами да, понякога.
Не знам. Не разбирам.
Защо слабият човек има нужда от по-силен човек около себе си ?
Какво е... Какво е това ?
А ти какво печелиш ?
Не... Това въобще не е същото.
С нас е напълно различно.
- С нас ли ?
Какво искаш да кажеш с това "нас" ?
- Извинявай. Чу ли това ?
- Кое да чуя ?
- Този шум. Чакай малко.
- Не, чакай !
Не сменяй темата ! Искам да говорим за това.
- Не говориш за мен, нали ?
- Не.
- Какво ?
- Онзи ден, когато се правеше на доктор. Какво стана ?
- За какво си говорите ?
- Нищо. Нищо.
- Не мисля така.
- Какво искаш ?
- Погледни ме.
- Не. Какво ?
- Какво е това ?!
- Нищо. Не се тревожи.
Боже. Кой го направи ?
- Един човек.
- Мъж или жена ?
- Какво ти пука ?
- На теб какво ти пука, че аз питам ?
- Остави ме.
- Страх те е да ми кажеш.
- Не ме е страх. Остави ме.
- Не ! Говори с мен.
Остави ме на мира !
- Този разговор...
- Този разговор...
- ..приключи.
- ..приключи.
Не мога да изляза на глава с теб, нали ?
Ей, това взе да става малко банално !
Какво... За какво е всичко това ?
Ти как мислиш ?
Хей, защо са ни двуетажни легла ?
Хей !
Твърде млад.
Съжалявам.
Това пък какво е ?
Ако кандидатът е млад, кажи му, че е твърде млад.
Ако е стар, твърде стар. Дебел - твърде дебел.
- Кандидат ли?
Ако кандидатът изчака три дена без храна и подслон,
той може да влезе и да започне подготовка.
Подготовка за какво ?
Мислиш си, че това е игра ?
Твърде си млад за да участваш в подготовката, точка по въпроса.
Стига си ни губил времето. Разкарай се от тук.
Лоши новини, приятел.
Няма да се случи.
Съжалявам за недоразумението.
Не, че е дошъл краят на света.
Просто... си върви.
Върви си.
Навлязъл си в частна събственост и ще трябва да повикам полицията.
Не ме гледай, бе !
Никога няма да влезеш в тази шибана къща !
Никога. Сега се разкарай от верандата ми ! Разкарай се от верандата !
Рано или късно, всички станахме това, което Тайлър искаше да сме.
Ще вляза вътре и ще взема лопата.
- Носиш ли си две черни ризи ?
- Да, сър.
- Два чифта черни панталони ?
- Да, сър.
- Чифт черни обувки ? Черни чорапи ?
- Да, сър.
- Черно яке ?
- Да, сър.
- 300 долара за погребение ?
- Да, сър.
Добре.
Твърде си стар, дебеланко.
Циците ти са твърде големи. Разкарай се от верандата ми.
Боб ! Боб !
Като маймуна, готова за изстрелване в космоса.
Космическа маймуна.
Готова да жертва себе си за великото добро.
Ти си адски дърт, шишко!
А ти... Ти си адски...
..рус !
Махайте се, и двамата!
И така продължи.
Слушайте, гниди такива.
Вие не сте специални.
Вие не сте красиви и неповторими снежинки.
Вие сте същата разлагаща се органична материя както всички други.
Тайлър си изграждаше армия.
Ние сме всепокорните всемирни боклуци.
Всички ние сме част от една и съща купчина тор.
Защо Тайлър Дърдън събираше армия ?
С каква цел ?
За какво велико добро ?
Вярвахме в Тайлър.
Като каза, "Ти не си твоята работа",
си викам, "Да бе !"
Здрасти, какво е това?
Здрасти !
- Какво става ?
- Празнуваме.
- Какво празнуваме ?
- Предай нататък.
- Здрасти.
- Нека ти помогна.
Същият страхотен вкус, Пепси.
Следователите са тук. Пълномощникът на полицията пристигна.
Можете ли да ни кажете какво мислите, че се е случило тук ?
Вярваме, че това е една от многото редовни прояви на вандализъм в града,
имащи връзка с тайните боксови клубове.
Ще съгласуваме щателното разследване.
Това беше полицейският пълномощник Якобс, който току-що пристигна
на мястото на пожара, който избухна...
- Готина е.
Уха !
Мамка му !
Какво по дяволите сте направили момчета ?
Първото правило на проект Хаос е да не задавате въпроси, сър.
Победата във войната срещу престъпността
няма да дойде за една нощ.
Нужни са самоотверженост, ангажираност и преди всичко сътрудничество.
Улиците сега са по-сигурни. В града има надежда. Въпреки това...
Трябва да пусна една вода.
Това са първите стъпки в едно дълго пътуване.
Ето защо създадохме проект Надежда.
Боб.
Проект Надежда ще бъде съвместно усилие
на полицията и обществените водачи.
Ще бъде ново мощно оръжие във войната срещу престъпността.
- Вържи му кесията.
- Топките му са ледени.
Здрасти. Ти ще прекратиш своето щателно разследване.
Ще обявиш официално, че няма тайна група или...
тези момчета ще ти вземат топките.
Едната ще я изпратят на Ню Йорк Таймс, а другата на Лос Анджелис Таймс.
Виж.
Хората, които преследваш са хора, от които зависиш.
Ние ти готвим. Ние ти извозваме боклука. Ние те свързваме по телефона.
Ние караме линейките. Ние те пазим докато спиш.
Не се ебавай с нас.
Проверка на топките !
Боб, ти насам.
Да вървим.
Аз съм възпламененото чувство на отхвърленост на Джак.
Исках да тегля куршума на всяка панда,
която не иска да се чифтосва, за да запази своя вид.
Исках да отворя крановете на петролните танкери
и да залея всички тези френски плажове, които никога няма да видя.
Исках да дишам дим.
До къде стигна, психарче ?
Исках да унищожа нещо красиво.
Закарайте го в шибаната болница.
Добре.
Не се тревожете, г-н Дърдън. От летищния паркинг е, с дълъг престой.
След вас, г-н Дърдън.
След теб.
"Рециклирайте животните си."
- Нещо тревожи ли те, скъпи ?
- Не.
Да, защо не ми каза за проект Хаос ?
Първо правило на проекто Хаос е да не задаваш въпроси.
Защо не ме включи в началото ?
Боен Клуб беше началото. Сега напусна мазетата и стана проект Хаос.
Започнахме Боен Клуб заедно. Помниш ли ? Той е толкова мой, колкото и твой.
- За нас двамата ли говориш ?
- Да. Мислех, че сме заедно в това.
Това не ни принадлежи. Ние не сме специални.
Майната ти. Трябваше да ми кажеш.
- Ей, Тайлър !
- По дяволите, Тайлър !
- Какво искаш ?!
Официално изявление ? Да ти пиша по електронната поща ?
Ти решаваш доколко да се забъркаш !
Така е ! Първо искам да знам някои неща !
- Първо правило на проекто Хаос е...
- Млъкнете !
- Искам да знам какво мислиш.
- Избий си го от главата !
Забрави това, което си мислиш, че знаеш за живота, приятелството
и особено за теб и мен.
Какво трябва да означава това ?
Какво правиш ?
Момчета, какво бихте искали да направите преди да умрете ?
- Да си нарисувам автопортрет.
- Да построя къща.
- А ти ?
- Не знам. Нищо.
- Влез в дясното платно.
- Трябва да знаеш !
Ако умреш сега, как ще си помислиш за живота си ?
Не знам ! Нищо добро. Това ли искаше да чуеш ?
- Хайде !
- Не е достатъчно.
Не прави глупости ! Тайлър !
- Господи !
Проклятие ! Майната ти !
Майната му на Боен Клуб. Майната и на Марла !
Писна ми от твоите простотии !
Добре.
- Стига глупости. Хвани волана !
- Погледни се !
- Хвани волана !
- Погледни се. Толкова си жалък !
- Защо ? За какво говориш ?
- Защо мислиш ти взривих апартамента ?
Какво ?
Достигането на дъното не е само за един уикенд. Това не ти е семинар.
Престани да контролираш всичко и се пусни по течението !
Пусни се по течението !
Добре.
Добре.
Никога не съм претърпявал автомобилна катастрофа.
Така трябва да са се чувствали всички онези хора,
преди да ги впиша като статистически данни в докладите.
Проклятие !
Бяхме на границата между живота и смъртта !
В света, който виждам,
ти ще преследваш лос през горите на Големия каньон,
сред развалините на бизнесцентъра Рокфелер.
Ще носиш кожени дрехи, които ще ти останат до края на живота.
Ще се катериш по тънките кудзу лози, увиващи небостъргача Сиърс.
И когато погледнеш надолу ще видиш малки човечета да чукат царевица,
полагащи останки от еленско месо по празното аварийно платно
на някоя изоставена автомагистрала.
Оздравявай, приятел.
И тогава...
Тайлър ?
..Тайлър си отиде.
Заспал ли бях?
Бях ли спал ?
Ти не си красива, неповторима снежинка...
Къщата оживя.
Влажна отвътре от толкова много хора, потящи се и дишащи.
Толкова хора се движиха, къщата се движеше.
Планетата Тайлър.
Трябваше да прегръщам стените.
Затворен в този часовников механизъм от космически маймуни.
Не можеш да пушиш тук ! Знаеш колко етер има тук !
Готвещи и работещи и спящи на групи.
Задръж секунда.
Под контрол е, сър.
Къде е Тайлър ?
Сър, първо правило на проект Хаос е...
Правилно... Добре.
Съвсем сам съм.
Баща ми ме изостави. Тайлър ме изостави.
Аз съм разбитото сърце на Джак.
Само Тайлър знае какво следва в проект Хаос.
Второто правило е да не задаваш въпроси.
Разкарай се от мен ! Разкарай се !
Кои са всички тези хора ?
Компанията за сапун Пейпър Стрийт.
Мога ли да вляза ?
Той не е тук.
Какво ?
Тайлър не е тук.
Тайлър замина.
Тайлър си отиде.
Извикайте помощ !
Две огнестрелни рани ! Направете място !
Какво стана ?
Изпълнявахме задача. Трябваше да убием с един куршум два заека.
Да унищожим монумент на фирменото величие...
Операция Гръмотевица. Давай !
..и да разбием кафе-бар.
Изпълнихме всичко, сър.
- Вървеше гладко докато...
- Полиция ! Спри !
- Какво ?
- Застреляха Боб.
Застреляха го в главата.
- Шибани прасета!
О, боже !
- Онези копелета !
- Малоумници такива.
Бягате насам-натам със скиорски маски, опитвайки се да гърмите наред ?
Какво си мислихте, че ще се случи ?!
Бързо ! Да се отървем от доказателството. Трябва да се отървем от тялото !
- Погребете го.
- Какво ?
Занесете го в градината и го погребете.
- Хайде, хора, действайте !
- Разкарайте се !
Махнете се от него ! Какви ги говорите ?
Това не ви е доказателство. Това е човек.
Той ми е приятел и няма да го заровите в градината!
Той беше убит при изпълнение на проект Хаос.
- Това е Боб.
Сър, в проект Хаос, ние нямаме имена.
Чуйте ме.
Това е човек и си има име, и то е Робърт Полсън, ясно ?
- Робърт Полсън.
- Той е човек
и сега е мъртъв заради нас. Разбирате ли ?
Аз разбирам.
В смъртта си, член на проект Хаос
получава име.
Името му е Робърт Полсън.
Името му е Робърт Полсън.
Името му е Робърт Полсън.
Хайде, момчета. Моля ви. Спрете.
Името му е Робърт Полсън.
Млъкнете ! Всичко свърши !
- Тайлър ?
- Не, детектив Стърн е от отдел "Палежи".
Трябва се срещна с вас...
Отидох във всички градове, следвайки самолетните билети на Тайлър, киснейки по баровете.
Не знаех как или защо, но можех да посетя пет различни бара и някакси знаех.
Търся Тайлър Дърдън. Много е важно да говоря с него.
Ще ми се да можех да ви помогна,
сър.
Във всеки град, в който отидех,
в момента, в който слезех от самолета,
знаех, че наблизо има Боен Клуб.
Хей !
Такси !
Виж ми лицето. Аз съм член.
Просто искам да знам дали си виждал Тайлър.
Не съм упълномощен да ви издавам такава информация
нито бих могъл, дори и да имах информация при това положение... не мога.
- Ти си малоумник.
- Ще трябва да ви помоля да си тръгнете.
Тайлър е бил зает... да открива представителства в цялата страна.
Заспал ли бях? Бях ли спал въобще ?
Дали Тайлър е моят кошмар или аз съм неговият ?
- Чували сме само слухове.
- Какви слухове ?
- Никой не знае как изглежда.
- Прави си пластична операция на всеки три години.
Това е най-тъпото нещо, което някога съм чувал.
- Вярно ли е, че има Боен Клуб в Маями ?
- Г-н Дърдън армия ли събира ?
Живеех в състояние на вечно дежа ву.
Където и да отидех,
имах чувството, че вече съм бил там.
Сякаш преследвах невидим човек.
Миризмата на изсъхнала кръв,
мръсни отпечатъци на боси кръка, въртяли се в кръг.
Този аромат на стара пот, като на пържено пиле.
Усещането, че подът е още топъл от боя от предната вечер.
Бях една стъпка зад Тайлър.
Името му е Робърт Полсън...
Добре дошли отново, сър.
Как сте ?
Познаваш ли ме ?
Това изпит ли е, сър ?
Не. Не е изпит.
Бяхте тук миналия четвъртък.
Четвъртък ?
Стояхте там където сте сега и питахте дали е добра сигурността.
Здрава е като гранит, сър.
Ти за кого ме мислиш ?
Сигурен ли сте, че това не е изпит ?
Не, не е изпит.
Вие сте господин Дърдън.
Вие сте този, който ми даде това.
Моля изтеглете облегалките си в тяхното най-изправено неподвижно положение.
- Да ?
- Марла, аз съм.
Правили ли сме го някога ?
- Какво да сме правили ?
Правили ли сме секс ?
Що за глупав въпрос е това ?
Глупав е, защото отговорът е да или защото е не ?
- Това номер ли е?
- Не. Трябва да знам...
Искаш да знаеш дали си мисля, че сме правили секс или любов ?
- Правили сме любов ?
- Ти така ли го наричаш ?
Просто ми отговори на въпроса ! Правили ли сме или не ?!
Чукаш ме, после ме зарязваш. Обичаш ме,и ме мразиш.
Показваш ми чувствителната си страна, а после се превръщаш в пълен задник.
Това описва ли нашате взаимоотношения, Тайлър ?
Току що се разхерметизира кабината.
Какво каза току що ?
- Какво ти става ?
- Кажи ми името !
Тайлър Дърдън ! Чешит такъв ! Какво става ?
Идвам при теб !
- Аз не съм там !
Наруши обещанието си.
Господи, Тайлър.
- Ти говори с нея за мен.
- Какво по дяволите става ?
Помолих те за нещо. За нещо съвсем просто.
Защо хората ме мислят за теб ?
Отговори ми !
Седни.
Отговори ми. Защо хората ме мислят за теб ?
Мисля, че знаеш.
- Не, не знам.
- Да, знаеш.
Защо биха те припознали с мен ?
Аз... Не знам.
- Това е.
- Не.
- Не се ебавай с нас !
- Кажи го.
Защото...
Кажи го !
Защото сме един и същи човек.
Точно така.
Ние сме всепокорните всемирни боклуци.
- Не разбирам.
- Търсеше начин да промениш живота си.
Ти не можа да го направиш сам.
Всичко, което ти се ще да бъдеш,
това съм аз.
Изглеждам така, както на теб ти се иска, чукам така както на теб ти се иска.
Аз съм умен, способен и най-важното :
аз съм освободен от всичко, от което ти не си.
О, не.
- Тайлър не е тук. Тайлър си замина.
- Какво ?
Това не е възможно. Това е лудост.
Хората го правят всеки ден.
Говорят със себе си. Те виждат себе си такива, каквито биха искали да бъдат.
Те просто нямат кураж като теб за да го направят.
Ти все още се бориш с това, затова понякога си си ти самият.
- Някой ден трябва да го направим пак.
- Понякога си представяш, че ме гледаш.
Ако сте тук за пръв път, трябва да се биете.
Малко по малко, ти просто позволяваш на себе си да станеш...
Тайлър Дърдън.
Ти не си твоята служба или колкото пари имаш !
- Не. Ти имаше къща.
- Наета на твое име.
- Имаше работа, живот.
- Работеше нощем, защото не можеше да спиш.
Или стоеше до късно и правеше сапун.
- Ти чукаше Марла, Тайлър.
- На практика, ти я чукаше. Но за нея това е все едно.
О, боже мой.
Сега виждаш дилемата пред нас.
Тя знае твърде много.
Мисля, че ще трябва да си поговорим как това би могло да усуети нашите цели.
Какво... Какво говориш ?
Това са глупости, аз няма да слушам !
Ти си луд !
- Не. Ти си луд.
Просто нямаме време за тези глупости.
Нарича се смяна на ролката.
Филмът продължава
и никой от публиката не забелязва.
- Сър ! Освобождавате ли стаята ?
- Да. Сметката моля.
Бихте ли подписали сметката за телефона ?
- Кога са проведени тези разговори ?
- Между 2.00 и 3.30 тази сутрин.
Дали съм си лягал по-рано всяка нощ ? Спал ли съм напоследък ?
Напоследък бил ли съм все по-често Тайлър ?
Има ли някой тук ?
Дежа ву отново.
С достатъчно сапун всеки може да взриви каквото и да е.
О, боже мой.
- 1888.
- На кого се обаждам ?
Франклин 1888 . Поддръжка. Ало ?
Ало ?
Улица Франклин 1888 ?
Да. Мога ли да ви помогна ?
- Ало ?
- Да, да.
Трябва да говоря с вашия началник.
- На телефона.
- Добре, чуйте ме.
На път е да се случи нещо ужасно с вашата сграда.
Всичко е под контрол, сър.
- Моля ?
- Не се тревожете за нас, сър. Непоклатими сме.
2160.
Марла ! Марла ! Хей, чакай !
Чакай ! Трябва да говоря с теб ! Марла !
Плешивите ти изроди ме удариха с метла ! Едва не ми счупиха ръката !
Изгаряха си пръстите с луга.
Това изисква огромни усилия от твоя страна за да ми повярваш, но поне ме изслушай.
- Ето я и лавината от идиотщини.
- Малко повече усилия от тези.
Не искам да слушам нищо.
Имаш пълно право да...
За мен само кафе, благодаря.
Всичко, което поръчате, е безплатно, сър.
Защо е безплатно ?
- Не питай.
- Както и да е.
За мен супа от миди, пържено пиле и печен картоф и шоколадов сладкиш.
Чиста храна, моля.
В такъв случай, не бих ви препоръчал супата от миди.
Без супата. Благодаря.
Имаш около 30 секунди.
Знам, че се държах много странно.
- Знам, че изглеждам така, сякаш имам две лица...
- Две лица, а ?
Ти си д-р Джекил и г-н Магаре.
- Знам. Но осъзнах нещо важно.
- Какво ?
- Същността на нашата връзка не ми беше ясна
по причини, за които сега няма да говоря.
Знам, че не се отнасях добре с теб.
- Както и да е.
Не, не. Петнадесет секунди, моля те !
Петнадесет секунди, не говори.
Опитвам се да ти кажа, че съжалявам.
Това, което осъзнах е, че наистина те харесвам, Марла.
Наистина ли ?
Така е.
Загрижен съм за теб и не искам нищо лошо да ти се случи заради мен.
Марла, животът ти е в опасност.
Какво ?
Трябва да напуснеш града за известно време. Избягвай големите градове.
Просто отиди някъде...
- Ти си полудял.
- Не. Въвлякох те в нещо ужасно.
- Не. Млъкни !
- Не си в безопасност.
- Млъкни !
Слушай, аз се опитах Тайлър. Найстина се старах.
- Знам, че е така.
В теб има неща, които харесвам. Ти си умен, забавен.
Блестящ си в леглото.
Но...
ти си непоносим.
Имаш сериозни емоционални проблеми.
Дълбоки проблеми, за които би трябвало да потърсиш помощ от специалист.
- Знам, и съжалявам.
- Ти съжаляваш, аз съжалявам. Всички съжаляваме.
Не мога да продължавам повече така.
Не мога.
И няма.
Това е краят.
Не можеш да си отидеш, Марла ! Не си в безопасност !
Марла, ти не разбираш !
- Остави ме на мира !
- Марла, опитвам се да те защитя !
- Остави ме !
Не искам повече да те виждам !
- Добре...
Тук, чакай тук !
Задръж за малко ! Млъквай !
Вземи тези пари и се качи на автобуса.
Обещавам, че повече няма да те безпокоя.
Млъквай !
Моля те, качи се в автобуса. Моля те, качи се в автобуса.
Защо го правиш ?
Те мислят, че си заплаха за тях. Сега не мога да ти обясня, вярвай ми !
Ако знам къде си, няма да си в безопасност.
- Ще ги запазя като данък глупост.
- Добре. Запомни, стой далеч от големите градове.
- Тайлър.
Ти си най-лошото нещо, което някога ми се е случвало.
Здравейте. Искам да ме арестувате.
Аз съм водач на терористична група,
отговорна за многобройни вандалщини и покушения в целия град.
В столичния район, имаме около 200 членове.
Появиха се клубове в пет или шест други големи града.
Това е строго дисциплинирана организация
с много групи, способни да действат независимо от централното ръководство.
Отидете в къщата. Улица Пейпър 1537.
Това е нашата щабквартира.
Отзад, заровено в градината,
ще откриете тялото на Робърт Полсън.
В мазето, ще откриете вани,
които неотдавна са били използвани за направата на големи количества нитроглицерин..
Вярвам, че планът е да се взривят
централните офиси на тези компании за кредитни карти.
Защо тези сгради ? Защо на компаниите за кредитни карти ?
Ако изтриете кредитния регистър, тогава всички ще започнем от нулата.
Ще създадете пълен хаос.
Продължете разпита. Трябва да се обадя по телефона.
Найстина се възхищаваме на това, което правите.
Какво ?
Вие сте смел мъж за да разпоредите това.
Вие сте гений, сър.
Вие казахте, че ако някой попречи на проект Хаос, дори и вие,
трябва да му вземем топките.
- Не се противете.
- Това е силен жест, господин Дърдън.
- Това ще е пример.
- Правите голяма грешка !
- Вие казахте, че ще кажете това.
- Аз не съм Тайлър Дърдън !
- Казахте, че и това ще кажете.
- Добре. Аз съм Тайлър Дърдън.
Слушайте ме. Това е заповед.
Прекратете мисията веднага.
- Вие казахте, че определено бихте казали това.
Да не сте полудели ? Вие сте полицаи !
Някой засича ли време ?
Дръж си устата затворена.
Мамка му !
Част от инфрмацията се потвърди.
Да отидем в къщата на улица Пейпър.
- Ей сега идвам.
Ей, чакай!
- Хванах го.
- Сър, трябва да го направим.
- Прекратете борбата !
- Къде е ластикът ?
Махнете се от мен ! Хвърли ножа !
Назад. Легнете на пода веднага !
Легнете на пода !
Първият, който излезе през тази врата
ще получи салата от олово ! Разбрахте ли ?
- Махай се ! Назад !
Аз бягах.
Бягах, докато мускулите ми не пламнаха и във вените ми не потече киселина.
След това бягах още малко.
Какво по дяволите правиш ?
Бягаш насам-натам по долни гащи ! Приличаш на някой откачен !
Тръгнал съм след теб. Знам какво става тук.
Хайде тогава. Избрал съм страхотно място да гледаме.
- О, Исусе.
- Сега какво правиш ?
- Прекратявам това.
- Защо ?
Най-великото нещо, което някога си правил.
- Не мога да позволя това да се случи.
Има още 10 бомби в десет други сгради.
Откога проект Хаос цели убийства ?
Сградите са празни.
Пазачите са наши хора. Никого не убиваме. Ние ги освобождаваме !
Боб е мъртъв. Застреляха го в главата.
Ако искаш да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца.
Не. Не те слушам. Ти дори не си там.
Не бих го направил. Не освен ако не знаеш кои жици са тези.
Ако ти знаеш, и аз знам.
Или може би аз съм знаел, че ти ще знаеш и цял ден съм си мислел за грешните жици.
Как мислиш ?
О, небеса, не. Не зеленият.
Дръпни всеки друг, но не и зеленият.
Помолих те да не го правиш !
Мамка му !
Тайлър, махни се от микробуса.
Тайлър, не се шегувам ! Махни се от микробуса !
Проклятие !
Добре.
Сега стреляш с пистолет срещу въображаемият си приятел
близо до стотина литра нитроглицерин !
Успокой се, Тайлър !
Хайде !
Не си отивай !
Какво ?!
Три минути.
Това е то.
Началото.
Самото дъно.
Мисля, че оттук започнахме.
Имаш ли някакво становище по въпроса ?
- Моля ?
Все още не мога да мисля за нищо.
Ретроспективен хумор.
Започва да става вълнуващо.
Две и половина.
Помисли за всичко, което свършихме докрай.
През тези прозорци ще видим сривът на финансовата история.
Една стъпка по-близо до икономическото равновесие.
Тя защо е тук ?
Затягам положението.
Пусни ме, плешив шибаняк такъв !
- Умолявам те, не го прави.
- Аз не го правя.
Ние го правим. Ние тове искаме.
- Не.
Аз не го искам.
- Правилно. Само дето ти си без значение сега.
Ще трябва да забравим за теб.
- Ти си глас в моята глава.
Ти си глас в моята !
- Защо не мога да се отърва от теб?
- Защото имаш нужда от мен.
Не. Нямам. Наистина нямам нужда.
Ти ме създаде. Аз не съм си създавал изменчиво его на нещастник за да се чувствам по-добре.
Поеми отговорността.
- Правя го. Отговорен съм за всичко това
и го приемам.
Затова, умолявам те, отмени всичко това.
Някога да съм ни провалял ?
До къде стигна заради мен ?!
Ще преведа двама ни през всичко.
Както винаги, ще те нося противящ се и викащ,
и накрая ще ми благодариш.
Тайлър. Тайлър.
Признателен съм ти. За всичко, което направи за мен.
Но това е прекалено. Аз не искам това.
Какво искаш ? Скапаната си работа ? Шибаният апартамент, в който да гледаш сериали ?
Майната ти ! Няма да го направя.
- Това не може да се случва.
- Вече е направено, затова млъкни !
60 секунди до взрива.
Не.
Мога да се справя с това. Това дори не е истинско.
Ти не си истински, този пистолет... Пистолетът не е в твоята ръка.
Пистолетът е в моята ръка.
Браво на теб. Това нищо не променя.
Защо искаш да насочиш пистолет към своята глава ?
Не моята глава, Тайлър.
Нашата глава.
Интересно.
Какво си мислиш, че правиш, рожбо на Икея ?
Хей. Това сме ти и аз.
Приятели ?
Тайлър,
искам наистина да ме слушаш.
Добре.
Очите ми са отворени.
Каква е тази миризма ?
- Къде са всички ?
- О, не. Какво става ?
Господин Дърдън !
О, боже мой !
Добре ли сте, сър ?
- О, да, добре съм.
- Изглеждате ужасно, сър. Какво стана ?
- Нищо, няма проблеми.
- Не, не, сър. Той не се шегува.
Изглеждате ужасно. Имате нужда от помощ.
- Добре съм.
Виж, добре съм... Всичко е наред.
Стига !
- Пуснете я.
- Всемогъщи боже !
Ти !
Здрасти, Марла.
Оставете я с мен. Чакайте ме на долния етаж.
- Сигурен ли сте ?
Да, сигурен съм.
Копеле ! Каква е тази скапана игра, която играеш ?!
Да ме поставиш на... О, боже, лицето ти !
Да, знам.
Какво стана ?
- Не питай.
- Ти си прострелян.
- Да, прострелян съм.
- О, боже.
- Не мога да повярвам, че си стои на краката.
- Ама че кораво копеле.
Кой го направи ?
Всъщност, аз го направих.
Намери марля.
Застрелял си се ?
Да, но съм добре. Марла, погледни ме.
Найстина съм добре.
Вярвай ми. Всичко ще се оправи.
Срещна ме в много странен момент от живота ми.
субтитри Джули Клейтън
аматьорски превод Атанас Христов
консултанти Никола Пенков, Георги Терзийски
Специални благодарности на Радина Стоянова
забележки и препоръки относно превода изпращайте на адрес : glarus@dir.bg