Le Gendarme De St. Tropez (1964) Свали субтитрите
Познавате жертвата!
- Скочи ми в ръката.
Какво правеше тази ръчица в забранени води, без разрешително,
без инвентар, в частна собственост, през забранен сезон?
Да не е престъпление.
- Не било?
Какво пише тук, миличък?
- 13.
А по-нагоре?
- 12.
Много добре. А тук?
Във високите Алпи, при риболов на пастърва, минималната дължина е...
Продължавай.
- 22 см.
Така, измервам 22 и вадя. Колко прави?
- 12.
22 минус 12 колко прави?
- 10.
10 дни в ареста!
Не може да ме задържите повече от 2.
- Я стига.
Но, татко, арестът е препълнен.
- Вярно.
Не искам да ви притеснявам. Ще мина дръг път.
Не! Стойте тук.
Ако имах такава жена, нямаше да тичам по планините.
А какво щеше да правиш?
- Деца.
Стига. Писна ми.
Татко, в 10 трябва да си в църквата.
В църквата?
- Да. Пея в хора. Солист съм.
Винаги ли така те подиграва дъщеря ти?
- Млък, върви!
Отивай, ще те настигна.
С това не се влиза в Божият дом, синко.
Спри! Върни се! Това е бягство.
Людовик, има писмо за теб.
- Ще ми платиш!
Людовик, спешно е.
Ще те науча аз! Ще ти дам да се разбереш!
Нещо лошо?
Местят ме и ме повишават.
Старши сержант!
Балгодаря ти, Боже! Ще стане напечено.
ЛУИ ДЬО ФИНЕС
ЖЕНЕВИЕВ ГРА
и МИШЕЛ ГАЛАБРЮ
във филма на ЖАН ЖИРО
ПОЛИЦАЯТ ОТ СЕН-ТРОПЕ
Люсиен... Виждам един по-старши.
- Даа.
Прав си, Албер...
- Ще трябва да идем.
Мислиш ли?
- Да.
Подай, подай...
Татко... Погледни, виж корабите.
Страхотно е! Толкова съм щастлива!
Внимание, стегни се... Виж, това са моите хора.
Шефе... как сте? Добре ли пътувахте?
Хубава дъщеря, шефе. Поздравления.
- Какво значи това? Мирно! Мирно!
Фамилиарничим с висшестоящите? Подмазваме се?
Като че сме яли на 1 маса? Оправете се! Закопчайте се!
Ей вие там долу!
- Да, шефе.
Гледайте ме тук, тук.
- Да, шефе.
Елегантно си носите шапката! Цирк! Мирно!
- Не, шефе.
Тук. Не забравяйте!
- Да, никога.
Представете се.
- Серж. Мерло. - Нищо не разбрах!
А вие?
- Серж. Фугас! - Моля!
Интересно. Аз съм ст. сержант Крюшо... Три нашивки.
Дъщеря ми, Никол. Не се натягайте. Вземете багажа и вървете!
Видя ли?
- Защо си толкова строг, татко. Така ще те намразят.
Полицаят е редът, а редът винаги го мразят. Мирно!...
Раз-два, раз-два.
Ходом марш! Раз-два! Раз-два!
Вижте, туристи!
О, г-жо, много сте бяла!
Хей, няма ли да пийнете по мастика?
- Млъкни, Фернан. - На работа сме.
Какво пък? Обикновено това не ви пречи да сте жадни. Вие ли ги наплашихте?
Почакай. Вие с мен!
Една мастика?
- Не, не... Това е инспекция!
Кажете, наредбата за ограничена консумация на алкохол? Къде е окачена?
Ами, тъкмо щяхме да боядисваме и...
- Така... как се казвате?
Знаеш ли, Люсиен? Този няма да ни остави на мира.
Албер, да не би да искаш да кажеш, че ваканцията свърши.
Риба! Риба! - Махай се, Тоанет! Забранено е!
Върви на сянка, слънцето те е напекло.
- Махай се, ще си имаш неприятности.
Неприятности? Какво им става на тия тъпаци? Какво се натягат?
На, вземи, прясна е!
Тази ли искате? Риба! Прясна риба...
Върви!
Знаете ли как се нарича този непохватен опит?
Този пък от къде се взе?
- Подкупване на служебно лице...
Името?
- Тоанет.
НАЦИОНАЛНА ЖАНДАРМЕРИЯ
Стой!
Старши срежант Крюшо!...
- Дъщеря ми Никол.
Вече познавате Наво и Фугас. Това са Трикар и Берлико.
Не се престаравайте... Мирно!
Г-да, надявам се, че ще се сработим добре!
Чуйте сега! Знаете, че за нацията
полицаят е като кучето за стадото!
Трябва по-често да лае, понякога да хапе и винаги да всява страх.
Вие сте клоните, а аз дървото! Едно е важно,
за да е хубаво млякото, трябва да се грижим за кравите!
Това е всичко, г-да! Ако позволите, г-н старшина.
Да, да. Така е... Свикнахте ли?
- Горе-долу...
Вижте, донесох ви подаръче.
- О, много мило.
В чест на пристигането.
- Да, да.
Акредетивни писма, като в посолството.
9! 9 глоби от пристанището до тук! Не сте си губили времето!
Времето е пари, г-н старшина!
- Така е.
Но това е колата на кмета!
- Точно така, с пълна газ по пешеходна улица!
Е, поразсеял се е!
- Да, да. Лично аз ще се заема!
Ясно? Мирно!
Изглежда новата нашивка ви е възбудила апетита?
Помислете и за моите. Не забравяйте, че шефа съм аз! Мирно! Успокойте се! Спокойно!
Елате, елате да видите, новият ви дом! Струвами се, че жените вече се сприятелиха.
Мирно... Както виждате, ние сме едно голямо семейство!
Г-жи, представям ви г-н Крюшо. Г-жа Мерло, Берлико, Трикар.
Фугас е ерген... Това е тъща ми... И на края жена ми!
Много ми е приятно, госпожо.
Не, не. Г-жа Жербер... или Сесилия, както ви е удобно.
Сесилия... - Ами по-удобно е г-жа Жербер.
Да, на вашите заповеди!
- Да не забравиш да си смениш ризата!
Да, Сесилия, скъпа!
- Върви! - Елате...
Г-жа Жербер е много хубава жена.
Често ми го казват, истинска домакиня.
Усеща се по миризмата.
- Крюшо, имахме нужда от човек като вас.
Вие сте напорист, а това е добре.
- О, г-н старшина.
Тук имаме доста работа! Още утре ще ви въведа.
Момент.
А, не.
- Не е честно.
Стига толкова, достатъчно!
Да, да. Момент.
- Вън от играта!
Извинете.
Извинявайте, но къде...!
Я се разкарай.
Какво, какво стана? Г-н старшина?
Достатъчно. Мирно! Мирно! Гледайте ме тук! Гледайте ме тук!
Говоря ви с добро, но скъпо ще ми платите, наистина скъпо. Мирно! Мирно!
О, браво, г-н старшина. Чудесно!
Позволете да ви я отворя.
Мерло, отвори я!
Хайде де, побързай!
Крюшо, какво става?
Готово, г-н старшина.
Побързай, бързо. Полека, полка!
Ето, г-н старшина!
Сега ще си похапнете.
Не е кой знай какво.
- Да, но той я отвори...
О, шефе, морска звезда, шефе.
О, вижте, вижте!
Дай я!
- Но аз я хванах. - Млък!
О, г-н старшина, вижте!
Хубаво е! Погледнете.
Я отворете това.
Ама че работа, шефе! Още, още една звезда!
Две! Две звезди!
По-бързо?
- Да, шефе.
Извинете, господинът, който си тръгна, той ли е собственика на яхтата?
О, не, само я е наел за лятото.
Американец е. Още един, който е открил петрол, докато е прекопавал ягодите си.
Искате ли да се качите? Един от охраната ми е приятел.
От тук е...
Не, благодаря. Много мило, довиждане.
Здравейте!
Престанете. Върнете ми го!
Това си е мое, дай ми го, ще ти се разсърдя!
Сутиенът ми! Дай ми го. Отвратително!
Това е мое, мое си е!
Негодници. Негодници такива!
Вижте...
- Ти да не се обличаш от вехтошарски магазин?
По-полека.
Хайде, тръгвайте. Оставете го този урунгел!
- Сладка е, но изглежда срамежлива?
Момчета, идвате ли?
Кажи ми, какво значи урунгел?
- Момиче, дето не го кльопат.
Не се сърди! Чаровна си, не си толкова зле. Чао!
Какво ви става?
- Слънчасах!
Виждам нещо. Нещо, което ми се струва невъзможно!
И вие ли го виждате?
- Виждам го, Крюшо!
А, какво значи това...
- Здравей, татко...
Марш в къщи! - Но, татко...
- Пред мен!
Сега ще стане напечено.
Какъв е този парцал?
Но, татко, какво съм направила?
Ела насам! Погледни се!
Как да не счупя огледалото.
- Тук всички се обличт така!
Така?
- Ти си с униформа и е различно.
Но на мен ми писна да ми се подиграват!
Подиграват ти се? Кой смее да ти се подиграва?
Я ми кажи!
- Ами и момчетата и момичетата... Всички.
Не съм била в крак с модата!
За да се натурализираш, трябва да се обличаш като палячо?
Татко, опитвам се да бъда модерна, като всички...
Но дъщеря ми... не е като всички. Ти си ми дъщеря!
Именно, да не мислиш, че ми е смешно?
- Така значи!
Не ми ли отива?
Да... Не, не ти отива!
Хайде, бързо, преобличай се...
Вижте, нямате ли нещо по така... И аз не знам?
Показах ви всичко... Изтощен съм, нямам сили!
Това пък е... Вижте, г-це, нямате ли нещо не толкова пъстро?
Разберете, г-не, при това хубаво слънце би изглеждало тъжно.
Хубаво слънце... кой го измисли?
Хайде, сваляй го!
Тате, погледни! Харесва ли ти?
Това е нечувано!
- Г-цата е очарователна.
Чудесна си!
- Г-жо... г-жо Вашон, г-жо Вашон!
Тръгвай!
О, каква хубава рокля!
Добър ден, г-це. Ако бях хубав, богат и умен, щяхте ли да се омъжите за мен?
Важното е, че не и пука!
Виж я тая?
- Като че ли е излязла от манастир!
Игменката измъчваше ли те?
- Оставете я, аз я харесвам!
Знаем, че си мръсник.
Не мислиш ли, че е романтичен!
Струва ми се че започва нов романс, Жулиета!
Казвам се Никол!
Тя проговори, отворо му се парашута!
Яд ги е, че те харесвам!
Какво ще правиш довечера?
Ще нанка в палатка заедно с мама и татко!
- Деца, къмпингите раждат социализма!
Не спя в палатка! Татко е милиядер и живея на яхтата му.
Съжалявам, приятелчета, но нямам навика да говоря с когото и да е!
Извинете ни, принцесо. Стана фал!
- И как се казва татенцето?
А страхотната яхта! - Да, да.
- Моята яхта? "Улнико". Онази там!
Баща ми е Арчибалд Фъргюсън. Бъд за приятелите си!
А дрехите ми са по последната хавайска мода!
Виж ти! За вас Хавай е само име.
За мен е място за почивка. А вие трябва да видите малко повече свят! Чал!
Какво значи това?
- Познаваш ли Фъргюсън?
Не, но като гледам яхтата и момичето, вече си падам по хавайската мода!
Тази дивачка ще направи фурор!
Я вижте. Ако шивачката на жена ми не беше умряла...
Щеше да умре?
Г-н старшина! Г-н старшина!
На плажа! Пак се започна!
Какво се започна? Безредици?
Не, не, нудистите... Съвсем голи.
Дайте ги на мен, г-н старшина.
Жалба е подал дори и...
- Кой?
Да действаме незабавно!
- Не е шега работа...
Дайте ги на мен...
- Може ли аз да се заема!
Не! С нудистите, Крюшо, ще се оправям аз!
Отдавна ме разиграват! Събери хората!
А, внимание!
Да се събличаме ли, г-н старшина?
- Не, без униформа не можем да ги глобим.
Внимание!... Готови? Внимание...
Търсите ли нещо, г-да?
- Нудистите! Къде са?
Нудисти, някой да е видял нудисти?
Превръщате желанията си в реалност, полицай?
Крюшо, Фугас! При мен!
Ще ги хванем! Кълна се, няма да им се размине!
Гледайте ме тук!
- Да, шефе.
Тревога...
Напред!
Поизмокрихте ли се?
- Пак на разходка, а?
Ще ги хванем, г-н старшина!
- Да, непременно...
Напред. Внимание. Атака!
Не, не, не!
- Г-н старшина, г-н старшина...
Не се отчайвайте, г-н старшина. Хайде, ще ги хванете.
Направих ви бульон... Пилешки бульон!
Хапнете си, моля ви, г-н старшина...
Не издържам.
- Не е така... - Жалби!
Засипани сме от жалби, безнаказаност! Някой ден тези мръсници ще дойдат
съвсем голи чак на пристанището...
- Недейте, хапнете си бульон...
Нямам очи. Оставете ме да умра...
Разкопчайте си колана... Подтиска мъжа. Хапнете малко...
Поне един... Ще съм доволен и на един, дори съвсем мъничък...
Дори лавра на нудист, Крюшо! - Ще ви довда цяла дозина, г-н старшина,
дузина нудистчета...
- Ще го направите ли заради мен?
Ако изпиете бульончето...
Г-да, ето каква е целта ни!
Врагът е тук, по-многоброен, хитър, внимателен и организиран.
Ще попитате какво да правим! Да уточним!
Какво е това полицай и какво е това нудист? Берлико?
Какво е нудист?
- Някой, който е гол.
Мерло, какво е полицай?
- Някой, който е облечен, шефе.
Шефе... с униформа!
Браво... Тогава ако и полицаят е гол, може да се доближи до нудиста, без да се издаде!
Обратно. Ако нудиста види полицай,
облича се и не остават доказателства.
Казано на професионален жаргон. Това е работа под прикритие!
Какво казах? Какво казах току-що?
Ами... ще ги хванем!
- Няма да ги хванете. 2 недели наряд!
Гледайте!... Тук.
Заначи атакуваме врага от всички страни!
От тук, тук, тук и тук.
И ще направим... ще направим обръч.
Шефе, ще ни трябват подкрепления.
В случая... не е важно количеството, а качеството!
Ще изпълнявате заповедите ми и ударните тренировки! Въпроси?
Това е, г-да. Среща на терена!
Не, не може така! Много се туткате, така не става. От начало!
Движение. Хайде!
Бавите се с чорапите. Хайде, Фугас!
Много лошо. От начало!
Не мога повече, шефе, не мога. Милост...
Помогни ми, майчице...
А... Ето така трябва. Браво, Трикар!
Все пак можете да подобрите резултата.
Аз не съм личност!
- Тъй вярно!
Подчинявам се на заповеди!
- Тъй вярно!
Ще пълзя по трънаци!
- Тъй вярно!
Ще скоча от 30 метра!
- Тъй вярно!
Как се казва майка ти?
- Мадлен.
Отговаря се "Тъй вярно", името на майка ти.
- Тъй вярно!
Аз съм законът!
- Тъй вярно!
Мразя нудистите!
- Тъй вярно!
Мразя неделите!
- Тъй вярно!
Аз съм най-силният!
- Тъй вярно!
Ние сме най силните!
- Тъй вярно!
Ще ги заловим!
- Тъй вярно!
Наляво! Надясно!
- Тъй вярно!
Внимание, г-да! Утре часът Х ще бъде 11:30.
Сверете часовниците.
Има ли доброволец...
когото да внедрим гол сред нудистите.
Отлично, теглим жребий.
"Китка, китка, магданоз, кой излезе първи, тоз."
Какво? - Нищо не съм казал.
- Стори ми се, че казахте?
Не, шефе...
- До къде стигнах...
Тоз!
- Не е честно. - Какво?
Казах, че не е честно...
- Какво казахте!
Ами нищо...
- Стори ми се че промърморихте...
Тази нощ ще подготвите терена. Вие пръв ще имате честта да влезете в контакт с врага.
Другарите ви ви завиждат... Така ли е? Свободно!
И ти си свободен!
- Шефе, може би едно слипче...
Едно какво?
- Ами едно слипче...
Щом трябва, трябва, шефе.
Ха-ха... Браво, малкия! Фугас, твой ред е...
Внимание, полицай!
- Обличайте се, обличайте се бързо!
Скачайте в морето!
Като на парад, като на парад! А сега Г3, Г4, ваш ред е...
Към плажа, към плажа!
Стоп!
- Бягайте, спасявайте се!
Документите!...
Глави... надяс-но!
Какво прави този дъртак?
Купил си е костенурка! Заема по-малко място!
Тоя тип е невъзможен! Сам си го търси.
Давай, Ришар, бутни го!
Скапаняк!
Хайде, давай...
Теб да не те е страх!
Внимание, ченгета!
- Сега доволни ли сте?
Нямам документи...
- Оставете на мен!
Банда хулигани! Скъпо ще си платите!
Спокойно, старче. Така няма да изкарате.
Няма да изкарам? Да изкарам какво?
- Дълго!
О, г-н Мерло, знам, че не биваше... да го правим, но той не искаше да ни пусне.
Да ви направи път... Ясно...
Направете каквото трябва, г-н Мерло!
Разбира се, г-це Никол.
Само не казвайте на татко! Не искам да знае.
И таз добра! Нима ще ги пуснете?
- Правим задръствания, за да се забавляваме?
Хайде сега книжката, талона, всичките документи.
Що за хора... Вземете...
Знаеш ли...
- Да...?
Дали да не се поразходим само двамата?
- Къде?
Незнам. Някъде.
- Какво значи това някъде?
Някъде. Само двамата...
- И после?
За момиче, което толкова е пътувало, задаваш много въпроси...
Подобни разходки не ми харесват! Не ми пука, че опитваш...
Виж, защо не предложиш на Джесика?
Мога ли да седна?
Пъхаш си носа в чужди работи, току пораснал...
- Вече не го ли харесваш? Това е нещо ново!
Предпочиташ този на Никол... Всъщност имаш право.
Имаш хубаво носле, Ники...
И останалото не е зле...
На Жан-Люк можеш да се довериш. Той е познавач.
Не искаш ли да подремнеш?
- С кого?
Отиваме на боулинг. Идвате ли?
- Страхотно...
Не искам да съм груб, но сте много досадни!...
Какво ти става днес?
- Има си проблеми!
Готин си, но си много тъп.
- Какво, ще играем ли?
Почнем ли да се караме за момичета, край няма да има...
Я виж ти...
Мислиш само за нея!
- Така ще се провалим!
Не ми пука, не съм ревнива!
А има за какво!
- Невъзможни сте, оставете го да играе.
О, о, не беше зле...
- С момичетата може да си възпитан само вечер!
Твой ред е. Можеш ли да играеш?
- Ами да.
Давай, имаме още 1 час да ги победим!
Страхотна си! Другият път ще играем заедно!
Да го отпразнуваме!
- Какво предлагаш?
Да пийнем по нещо на яхтата на баща ти!
Ще се запознаем! Всички на яхтата!
Не, не може!
- Защо да не може?
Защото... защото татко го няма.
- И какво от това?
Падам си по яхтите!
- Ако и сега го отрежеш, ще се отчае...
Хайде, момчета, стига приказки! Потегляме!
- Към пристанището!
Не, почакайте! Почакайте!
Какво ти става? Толкова ли е страшен баща ти?
Не, но пуснете ме да мина!... Пуснете ме като ви казвам!
Но...
Баща ми тук ли е?
- Кой? - Баща ми, кой?
Матюрен, не стойте като препариран...
Няма алкохол... Матюрен, и без това са превъзбудени.
Казвам се Лукас!
Не ставайте смешен, Матюрен. Името ви отива.
Яхтата е страхотна. Баща ти тук ли е или не?
Със сигурност не е.
Ами да! Неделята е за голф, нали?
Не знам на какво си играете, но се махайте! Шефът не пуска никой!
Вижте, всичко ще ви обясня...
Отдавна не съм виждала татко...
Разбирате ли, той не е искал да се ожени за мама.
Праща чекове за образованието ми...
Но чековете могат ли да заместят един баща?
Не, разбира се. Но какво мога да направя аз?
Ами... нищо.
Уча в колеж. В Швейцария.
Щом разбрах, че е тук... Пътувах на стоп! И ето ме тук...
О, бедничката... Мръсник!
Нали знаете...
Той е богат... зает. Само дете му липсва.
И ако това не е нещастие.
Не искам да го притеснявам. Дойдох само, за да видя къде живее.
Татко...
Елате с мен. Ще отпразнуваме завръщането ви с шампанско...
Внимание! 1, 2, 3.
А сега за Матюрен. Внимание. Хип-хип-ура!
Страшно ми харесва!
Ще приключим фиестата в Сеникие, Кристоф черпи.
Не съм казвал това!
Лъжец, да се омитаме. Г-ци, благодарете на нашия домакин както подобава!
Да живее младежта...
Благодаря ви, Матюрен... Извинявай, Лука.
Матюрен ми харесва.
- Чал.
Почакайте, забравих си чантата!
Матюрен ще намери писмата ми.
- Каквито са страстни, няма да спи цяла нощ.
Аз ще я взема! Ще се видим в Сеникие.
- Добре.
Пак съм аз, пак съм аз!
Човек не може да изостави такава дъщеря. Не си тръгвайте! Ще ви приготвя каюта!
И само да е посмял да ми каже нещо!
Не, моля ви. Много сте мил, но не казвайте на баща ми, че съм идвала.
Ето го баща ви. Ще му кажа 2-3 думи!
- Недейте, ще го вбесите!
Само да опита да се държи зле. Ще се разберем по мъжки! Хайде...
Здравей, татко. Не се сърди, изчезвам!
Не знаех, че имате дъщера!
- И аз не знаех!
Тук е имало купон. Надушвам нещо!
Достатъчно! Елате! Имам да ви казвам нещо!
Представете си, и аз, г-н Харпърс!
Изпили са всичкото шампанско!
- 10 бутилки.
Кой е идвал тук?
- Празнувахме завръщането на дъщеря ви!
Чакам обяснението ви!
- Какво искате да кажете?
Не ви ли е срам? Не е хубаво така!
Какви ви ги е наговорила, не познавам тази хлапачка!
Плаши ви откровеността на едно дете!
Ако имах дъщеря, щях да знам!
Хайде, чупка!
- Не е хубаво така!
Казах ви, че има нещо гнило!
Ще стане тази вечер, по плана!
Чашата ви, Крюшо!
- Не, г-н старшина. Достатъчно! Не мога повече.
Г-жо, сладкишът ви е вълшебен!
Още едно парченце?
- Съвсем малко!
Направила съм два!
- Това е цяло угощение!
За жалост дръга готвачка като дъщеря ми няма!
Трябва да дадете рецептата на Никол!
- За нейната възраст са танците...
Още малко?
О, не, не. Вече изпи 2 чаши. Освен това е време за сън!
Едва 9 и 30 е.
- Ще почетеш малко...
Няма ли да поиграем табла?
- Г-н старшина, вие сте непобедим!
Довиждане.
- Довиждане, г-жо.
Лека нощ, детето ми!
- Лека нощ, Никол.
По-добре да си лягаме! Тази табла ще продъжли до 1 сутринта!
Правилно бдите над нея, г-н Крюшо. На тази възраст и най-вече тук настръхвам!
Бъдете спокойна, майко. Щом видите бащата в действие... Сте спокоен за дъщерята.
Ласкаете ме, г-н старшина, това е призванието ми!
Струва ми се, че се среща с едни доста шумни младежи...
Така е. Шумът е навсякъде!
По-важно е да не въши щуротии. Това би навредило на кариерата ви...
Ами да?
- О, да... Би било жалко.
Изглежда малко бледа!
За това я оставям да спи по рано. Морския въздух я изтощава... Още не е свикнала...
Стана късно. Трябва да се прибирам.
Баща ти да не е старшина?
- Не още, всъщност почти!
Ще те изпратя!
- Не, благодаря. - Настоявам!
Недей, като не иска!
- Какво разбираш ти...
Това ще свърши или със свадба или с пердах.
Залагам на пердаха.
- Печелиш предварително!
Къде отиваш?
- Остави ме, късно е.
Именно, пристанището е натам!
- Ама че си лепка!
Не сега. Има хора. Почакай тук!
Защо бързаш?
- Казах ти, закъснявам.
Всъщност пристигнах. Лека нощ.
Можеше да го кажеш по-нежно.
- Ако ни види татко...
Знаеш ли, че ми харесваш?
- О, стига!
Лека нощ и благодаря.
- Чал.
Цяла нощ ли ще стоиш тук?
- Страхотна таратайка има баща ти...
Мустанг. Не бива да я оставя тук. Ще я откраднат... Да не говори за глобите...
Това е без значение, лека нощ.
Какво правиш? Полудя ли?
- Красавице, ела да я паркираме!
Жан-Люк, стига!
- Качвай се! Паркинга е ей там!
Налей ми скоч. Струва ми се, че се разболявам!
Може би един топъл чай?
Прави каквото ти казвам. И побързай. Трябва да пазя колата!
Крадец! Крадец... Спри-и!
Колата!
- Гепиха я... откраднаха я...
Само докато запаля един фас...
- Мъж или жена?
Двама. Този, дето кара, не съм го виждал. Но момичето беше дъщеря ви, шефе...
Казах ви, че ми намирисва на гнило, ама като никой не ме слуша!
Какво ще правим?
Ще я намерим и ще я отучим от лошите и навици.
Щом съм и баща, ще трябва да разбере,
че мразя зле възпитани момиченца!
Спри, Жан-Люк. Моля те!
Какво, не е ли страхотно? Връщаме се след 5 минути!
Драма ли ще правиш сега?
Не обичаш ли високите скорости?
Страх ли те е? Карал съм Форд, Ягуар, Ферари не, но...
Плачеш ли? Добре, връщаме се!
Не мислех, че си толкова страхлива!
Ники...
- Невпоносим си!
Ще се обижда ме ли! Добре де, сбърках...
Баща ти няма да разбере.
Освен това ще му кажа истината.
Ще му кажа, че... харесвам дъщеря му.
И понеже тя не иска да чуе, направихме едно кръгче, за ди кажа че...
Какво?
- Че много искам да те целуна!
Престани, Жан-Люк!
Защо го направи? Ти си глупак! Преди те харесвах, но сега...
Държах се зле. Лоши навици...
Сърдиш ли се?
- Незнам...
Хайде, побързай. И върни колата!
Какво става?
Не казвай, че не можеш да тръгнеш?
Да не се разплачеш пак?
Никол! Никол!
Какво става?
- Почакай... - Побързай!
Готови?
- Да!
Дай, дай газ.
Дай, дай...
Ама че работа!
Браво, момчета. Страхотно!
Винаги ме забърквате в кашите си!
Трябваше да го вържеш отдолу...
Знаех, че ще загазим!
Още не съм изплатил колата.
Млъквай...
- По-добре да си ходим!
Качвайте се или ще ви оставя тук!
Да беше извикъл пътна помощ!
- Караш ли ми се?
Престаравеме се за някакъв си банален изцидент!
Прав си. Докато се мъчин, г-цата спи като ангел. Баща и няма да я убие я!
Ще я убие вече няма броня...
- Стига де.
Колко е часът?
Дъще, прекарах най-дългата нощ в живота си.
Сега внимавай, мисли какво ще ми отговориш!
Бесен съм, много съм бесен!
Татко, беше ужасно...
Сядай, някоя глупост?
- Да...
Стана тя!
- Откраднахме кола.
Какво?
- Откраднахме кола!
Невъзможно!
- Но аз не съм виновна!
Как така?
- Беша един приятел.
Искаше да покара...
- И?
- Колата влезе в една канавка.
И не може да помръдне...
- Канавка значи...
Но как се прибра?
- Ами пеша!
Посред нощ, ако те бе срещнал някой скитник?... Видяха ли ви?
Да, не... Незнам... Може би...
- Какво?
Ако собственика и подаде жаба, край с кариерата ми. Край!
Добре... От къде взехте колата?
От пристанището пред магазина на Шон
- Добре. Марш в леглото!
Ще говорим после!... В леглото!
Къде е канавката?
- По пътя за Гасен. След фермата, знаеш я.
Червен мустанг, кабриолет, последен модел.
- Нямаше ли нещо по-забележимо?
Татко, повярвай ми, не съм виновна.
- Млък, забранявам да излизаш от стаята!
Марш в леглото!
И таз добра?... Полицай?
Да, това е инцпекция.
Проверихте ли трактора?
- Да.
Разбира се, това ви е работата. Не споря...
Глътка вино?
- Не, да... - Пийнете, леко е!
Хубаво е, а? Няма да ми повярвате, но...
Счупих предния фар днес на излизане от хангара.
Фаровете са чупливи.
Можете да ме глобите, не оспорвам.
- Би било дребнаво.
Задния фар...
Виждате ли... мигача?...
Не е наред... Виждате ли?
Поправете го тази вечер и всико ще е наред.
- Ами...
Какво?
- Да ви помогна?
Оправяйте си фара. Оставете ме на мира.
Тази година добре са оборудвали бригадата от Сен Тропе!
Разкарайте се, оставете ме на мира!
Марш...
Да, г-н майор. Слушам, г-н майор! Веднага ще направим необходимото.
На вашите заповеди!
Откраднали Рембранд от музея в Анунциян.
Смятат че ще се свържат с американски колекционер, който е тук.
Преградете пътищата, проверявайте колите, както си е реда... Съберете хората.
Слушам.
А предимството? Мръсник!
Ще ти натикам правилника отзад. Имаш късмет, че няма полицай.
Извинете...
- Няма ли да направите път?
Разкарайте се...
Готово, г-не.
Момент.
Така...
Задръжте рестото...
- Благодаря.
Добър ден, сестро.
Закъсах по надолу. Ще имате ли добрината...
Качвайте се.
- Благодаря, сестро.
Синко, та вие се молите?
Не, не... да! Нека Господ ни пази.
Пътищана Божии са неведоми. Само Той знае пътя.
Толкоз по-добре!
Той е нашият водач, да го следваме със затворени очи.
Поотворете ги. Защото се въртим!
Полицаят, по свой начин, е пастор!
Навярно понякога и вие сте милостив към чуждите грешки...
Не винаги, но сега се разкайвам. Внимателно!
Господ е казал: "Обичай ближния, както обичаш себе си!"
Това е най-важното. Ако човек иска да се яви пред него за милост, нали...
Да, сестро... г-це... Чакъл!
Какво казвате, синко?
Казах, майко, че има чакъл!
А, малко съм късогледа! Затова игуменката често ми се кара!
О, боже!
Разкайвам се за греховете си!
Знаете наизуст молитвата за покаяние!
Отче наш човеколюбиви, ти ни учиш нас да не грешим. Аз...
Как беше...
- Обещавам да не греша.
И с твоята благословия!
- Внимателно!
Да бъда праведен и да се покая!
Амин!
Вие... не правите ли катастрофи?
Карам едва от вчера...
Довиждане, синко!
Довиждане, сестро. Благодаря.
Не мога повече.
Спешно, до Сен-Тропе?
- Важна мисия!
Тайна!
- Ще направим път!
Тайна е!
Един полицай току-що върна колата!
Имам дъщеря, а сега и валшиф полицай!
Държа да ги намерим, за да им кажа какво съм им намислил.
Честна игра, нали?
Г-н старшина, мина ей така хоп...
И го оставихте да се измъкне! Две коли!
А преградите за какво са?
Беше мощна кола!
- Много мощна!
Нашата при 85 км/ч. започва да пуши...
Ето ви, къде бяхте?
Г-н старшина направих една обиколчица по моя инициатива...
... утринна.
- По-добре да бяхте останали тук. Тази нощ
са откраднали картина от музея в Анусиян. Ето!
Рембранд за няколкостотин милиона.
Мен лично тази цена ме задоволява.
Не е време за шеги!
Заподозряната кола е преминала загражденията!
Откраднали са кола... ?
Чевен кабриолет, шефе.
- Казва се Мустанг...
Мустанг... Вие не различавате каруца от Волво. Мустанг!
Дори не са видяли номера.
Имаше прах...
Все пак видяхме водача...
Видяхте или забелязахте?
Не, едва ли са го видели.
Видяхте или забелязахте? Има разлика, внимателно...
Видяхме!
Беше дребен...
Беше малко плешив...
Слънцето ни пречеше, но...
Беше дребен на ръст, сух... нали?
Явно прилича на нашия старши сержант...
Не посмяхме да го кажем...
Това го скрихте!
- Г-н старшина!
Стига де... Шегувам се, хайде, вървете...
- Мирно!
Марш!...
Не там! Тук!... Тук!
Насявам се, че не съм ви засегнал...
Не ви виждам да крадете един Рембранд от музея в Анунсиян...
Г-н старшина... относно тази кола... може би няма връзка...
хулиган, който я взел да се повози...
Картината трябва да търсим другаде...
Имате интуиция, Крюшо. Но ако хванем крадеца, яхнал Мустанга, с картината
под мишница, трябва да признаете, че е възможно той да е крадецът!
Не съм сигурен... - Защо?
Татко!
Татко...
Позволете, г-н старшина.
- Рабира се.
Какво става? Колата наред ли е?
Всичко е наред. О, как се измъкнах!
Татко!
- Не ти ли забраних да излизаш?
Ами покупките?
Покупките ще направя аз, довечера, след работа!
Цивилен, за да не ме мамят!
Цял ден ли ще стоя в стаята си?
От днес ще излизаш само с мен!
- О, не.
Хайде, вкъщи!
Никол!
Татко, не казвай, че си полицай!
Да не е крадецът?
- Не, после ще ти обясня...
Здравей, Никол... Това баща ти ли е?
- Ами да.
Моите почитания, г-н Фъргюсън. Кристов Воазлие.
Ще се видим по-късно. Сега бързам.
Г-н Фъргюсън, родителите ми искат да се запознаят с вас!
Ако позволите, ще ги извикам!
- Защо ме нарича Фъргюсън!
Незнам, татко...
Ако ме обичаш, преструвай се. Иначе съм загубена...
Имаш яхта, милиярдер си...
- Аз?
Ще направя каквото поискаш, помогни ми...
Андрей Воазлие.
- Приятно ми е.
Съпругата ми.
- Моите почитания.
Арчибалд Фъргюсън. Баща ми...
Уверявам ви, че децата ни много харесват дъщеря ви, г-н Фъргюсън.
Тя е очарователна...
Понякога е буйна, даже потайна!
Уважаеми Фъргюсън, след като наследниците ни са се сприятелили,
ние какво чакаме. Утре свободен ли сте?
- Да, утре е почивният ми ден!
Искам да кажа, че няма да ходя на голф.
Организираме нещо като парти, с приятели, децата.
Ще дойдете ли?
Г-не, позволете да настоявам.
Всички настояваме. Ако сега откажете, много ще се обидим.
Татко ще бъде очарован. Аз още повече. Нали, татко?
Да, не. Работата е там, че смокингът ми...
Иска да каже последният, който... си поръча в Хонолулу.
Облича го само веднъж.
Моля ви, нищо официално. Ние сме във ваканция!
"Почивка", "развлечение".
Как?
- Развлечение!
Значи се разбрахме до утре в 5?
До утре. Довиждане!
Знаете ли, скъпи приятелю. Страхувам се, че няма да ни намерите.
Отдалечено е, цената на спокойствието.
Татко мрази да ме вози!
- Да, все повече.
Ако Кристов ни вземе?
- С удоволствие. Утре в 5 на яхтата ви!
Очарователно!
Това?... Да не е пазарска чанта?
Какво му става?
- Та това е пазарска чанта!
Ами да... Забвно е. Обичам да пазарувам. Да готвя на яхтата. Да си мия 6-те коли...
Много е приятно. Трябва да опитате.
Разбира се! Ще опитаме!
Довиждане!
- Довиждане!
Този глупак току-виж опитал!
- Татко..
Престани, ще говорим вкъщи.
Не се сърди, няма нищо лошо в това.
Да, разбира се. Не стига, че крадеш коли, а забъркваш и баща си.
Това ли заслужих?
Знаеш как е тук. Всеки гледа да се хареса.
Ако бях казала, че си полицай, нямаше да имам нито един приятел.
Значи е срамно да си дъщеря на полицай?
Това е върхът!
Хората ни се присмиват! Не обичат войната, но ръкопляскат на войниците.
А на нас, пазителите на реда, крещят:
Смърт на ченгето!
- Татко...
Така е!
Дъще, ние сме жертва на явна несправедливост!
Добре, не се ядосвай.
- Да вървим!
Беше страхотен с колата!
- Както е тръгнало, дълго няма да съм полицай!
На косъм се разминах със затвора! А това няма да го понеса!
Ще видиш, татко, приятелите ми са много готини!
Нищо няма да видя!
Но ти обеща!
Въобразяваш си, че ще се правя на маймуна пред хората? И утре да ме видят на кръстовището?
Добре ще се подредим!
- С униформа няма да те познаят.
Татенце, само 5 минути. Моля те...
- Не!
После ще кажеш, че отиваш по работа...
- Не!
Искаш да ми провалиш ваканцията ли...
- Не значи не!
Хей, полицай!
Помните ли ме?
- Да...
Добре се грижат за вас тази година! Облеклото ви е почти като колата!
Ами малката. Поздравления!
- Стига. Какво искате?
Това не е ли ваше?
- Незнам...
Намерих го, където поправяхте колата.
Гумата... И помислих, че...
- Няма какво да мислите!
Да не мисля... Ами добре...
Помислих, че е ваше и сте го забравили. Благодаря ви...
Хайде, махайте се!
- Благодаря, довиждане и приятна вечер.
Разкарайте се!
- Какво е това?... Какво става?
Мерло!... Там!
Ще те науча аз...
Невероятно!
Г-н Фъргюсън!
Здравей, Кристоф!
Врата ли ви боли?
- Малко схващане... Нищо страшно...
Качвай се отпред! Хайде, напред!
Мацката... картината! Бързо, бързо...
Има един полицай!
- И какво от това?
Нищо... казах го просто така.
Нещо му хлопа на приятелят ви!
Напълно луд е! Извинете го.
Духа ли ви, г-не?
- Не, не, карайте...
Татко обожава вятъра!
Добър ден, как сте? Представям ви г-н съветникът Фурка,
г-жа дукесата Арентиер, ген. Морсалим
г-жа Ла Рен Льороа, бедния Ла Рен Льороа ни напусна преди 6 месеца.
Преди 8, ужасна загуба!
- Моите съболезнования...
Опитвам се да го преживея, г-не...
Позволявате ли да открадна дъщеря ви за малко...
Не!
- Защо?
Защото...
- Да пийнем нещо...
Не. не...
Интересувате се от картини? Елате.
И аз мога да ви покажа интересни неща: Сезан, Дега, Корол.
За жалост миналата седмица изпуснах един Реноар...
Нещо интересно ли носите?
- Не, семеен портрет.
Колко сте сантиментален. Чудесно. Харесвате ми!
Да оставим това съкровище в кабинета ми и да си поговорим.
Само да влизам и излизам!
- Първо влезте.
Здрасти...
Радвам се, че се оправи с колата! Видях я на пристанището...
Не ми се сърдиш, нали?
- Няма значение!
Нарочно ли се държиш така?
Май нещо не е наред?
- Какво ти пука, прицесо!
Оставете го там...
- Тук? - Да.
Сигурно ли е?
- Отговарям за гостите ми, както за мен.
Мога да го заключа...
- Не, след малко си тръгвам.
Тук ще си е като у дома. Нещо освежително?
- Да...
Съвсем сигурно ли е?
- Да, щом казвам... сигурно е...
Елате...
Знаеш ли какво? Искаш или не?
- Много добре знам!
Нали няма да ми се сърдиш непрекъснато!
Баща ми забрани да се виждаме!
- Той тук ли е?
Запознай ме!
Не сега. Зает е..
Една яхта сигурно е много хубаво нещо, но всъщност не е много удобна.
Освен ако не е вашата, уважаеми Фъргюсън. Кристоф ми я показа, чудесна е, прекрасна...
Кога можем да я видим?
- Така бих желала...
Невъзможно, заради боята. Тъкмо я пребоядисват и...
Съхне бавно... Когато изсъхне...
А вие как живеете там?
Цапам се...
Шивачът ми е затрупан с работа...
Всяка седмица ми изпраща дузина костюми по самолета от Глазгоу.
Дъщеря ми си купи от тук някакви парцали...
Да ци призная, за мой срам... без навиците си се чувставам съвсем гол...
Трябва да ги забравите...
Какво щастие... Емилия. Виждам, че бързо се съвземате!
Всъщност... цели поколения ли живеете в Нови Орлеан?
Преполагам се занимавате с памук...
Не... с вата!
Не знаех, че има разлика... Интересно.
- Разбира се... ватата, памукът...
От техническа гледна точка...
Интересно ми е!
Най-вече Нови Орлеан.
- Сигурно е чудесен град.
Стари дървени къщи, мръсните улички, свърталищата, местните музиканти...
Сигурно е опияняващо, изумително. Кажете, не е ли така? Невероятно.
Не... Вижте.
Това е абсолютно неописуемо и умопомрачаващо!
Какви ги дрънкате?
Това е... Бижо. Страхотен талант, две книги за 13 години.
Философски. 6 пъти ми отказаха наградата Макгол и това го съсипа.
За здравето на презрението!
- Иначе е забавен!
Движение! Проваленият поет и преуспелия пияндур, разкарайте се и двамата.
По полека!
Невероятен сте! Нищо не ви плаши!
Какво стана?
- Задави се. Чаша вода, бързо!
Момент.
Г-н старшина! Колко мило. Добър ден!
Знаех, че ще ме забележите.
Вкъщи! Вкъщи!
- Тази нощ ли?
Не може да си тръгнеш ей така.
- Остави ме.
Баща ти е зает, но не и ти.
Добре, но да отидем другаде!
- Къде?
Да се поразходим... Веднага?
- Дадено!
Беше ми приятно!
- Да не се уморихте?
Важна сделка.
- Важно е само да сме заедно!
Моите почитания, г-жо.
Моля ви... няма нищо. Оставете на мен.
Да поиграем на криеница?
Извинете, отвам за пури.
О, Рембранд. Виж го ти дребосъка...
Съветник Фуркат?
Не... г-н графа Треланго.
Не... някой младеж...
Не е честно... Предавам се.
Г-н старшина, пура?
Да. Изтощен съм.
Нещо ново?
Нищо важно. Само един откраднат Рембранд.
Виж ти съвпадение. Тук имам един. Но е на г-н Фъргюсън, а той не го е откраднал...
Коя картина? - Момичето с лалето.
- Момичето с лалето?... Момичето с лалето!
Много интересно.
- Интересува ли ви!
Искате ли да погледнете?
Само да не ви притеснявам.
- Няма нищо, последвайте ме...
Последвайте ме. Тук е.
Сега ще ви я покажа. Елате да видите.
И таз добра. - Нещо не е наред?
- Преди малко беше тук.
Явно вече го няма.
Невероятно!
Не може да бъде!
Всичко е ясно! Уплашил се е.
Не, трябва да е тръгнал преди малко, каза ми, че бърза!
Фъргюсън?
- Да. Собственика на картината. Червив е с пари...
Бих искал да се видя... с господина.
Стига да е още тук.
Но моля ви... Бъдете дискретен. Тук сме само приятели...
Г-не, аз съм ви гост... Моля ви.
Перла, ваше височество. Едва на 17 е.
Тези ориенталки наистина имат странен поглед.
Жалко, че не можем да видим лицата им. Дали да не погледнем?
Не. Ще стане дипломатиочески скандал, опитайте другаде!
Ето я, ваше височество. От всички тя е най-срамежлива.
Г-н Фъргюсън. Тръгвате ли си?
- Незнам.
Без кола? Да ви закарам?
- Да.
Колата е ваша. Качвайте се.
Удоволствие е да услужа на бащата на Никол.
Дъщеря ви е страхотно парче!
Върне ли се, значи е луд!
- Откачалка е, подиграва ни се!
Вижте!
Шефе, да го хванем ли?
Спокойно. Може да иска да поговорим!
Не вярвам. Намирисва ми на гнило!
Ако обичате, бих искал да си поговорим, г-не...
Моля, заповядайте.
- След вас!
Дъщеря му е очарователна! Дори да е купил крадена картина, тя няма нищо общо.
Отдавна ли познавате тоя Фъргюсън?
Не, разбира се.
Как да искам документите на всичките си познати.
Вие сте истински полицай.
А, ето ги...
Почакайте!
- Я виж. Татко и старшината?
Страх от полицаи?
- Мислех, че се справя с тях!
Не, не и този. Не спирай!
Не мога, Ники. Щом татко ме вика, трябва да спра.
Въпрос на принципи!
Какаво става? Да не са национализирали заводите?
Къде е Никол?
- Никол! Викат те! Стани.
Какво? Това ли е г-ца Фъргюсън?
Да! Какво искате от нея?
Казва се Крюшо. Дъщеря е на мой подчинен!
Не съм го очаквал от него! Нищо не разбирам...
Мания за величие... Климатът го е покварил!
Колко жалко...
- Искате да кажте,
че Фъргюсън...
- Казах каквото имах да кажа.
Качвай се!
Вие знаехте ли?
Хайде, към брега и бързо...
- Това е нечувано! - Казах бързо.
Значи отказвате да кажете къде е избягал баща ви.
Откъде да знам. Ще се върне.
Убийците се връщат на местопрестъплението, но крадците никога!
Татко не е крадец. Заради мен трябваше да върне Мустанга!
Аха, и Мустанга ли е негова работа!
Г-н старшина, той се държеше странно!
- Явно е той.
Казах ви, че аз бях виновна. За Фъргюсън, за колата. Всичко!
Берлико! Заключете я у тях!
След вас, г-це...
Берлико!
- Г-н старшина? - Без глупости!
Класически случай, самообвинява се, за да спаси баща си!
Трогателно...
Сантименталният полицай не ми харесва! Фугас!
Съжалявам, заповед!
Би било нечестно, татко да има проблеми заради мен.
След като толкова ви обича, може да е искал да ви осигури добра зестра.
Да откраднеш картина е много глупаво.
Да си затвориш очите заради един Рембранд!
Г-н Берлико! Г-н Берлико!
Г-да, изглежда, че сред нас е имало пепелянка.
Трябва да обезвредим змията!
Само така ще възстановим честта си. Да го заловим жив или мъртъв!
Г-да, заповедите ми са ясни... Атака!
Да се разпръснем?
- Може да е опасен.
Той знае тактиката. Останете заедно.
Смелост, деца мои. Ще го пипнем!
Никол! Никол!
По-тихо, ще арестуват и теб!
Защо се криеш? Защото баща ти е полицай или защото е свил картина?
Татко не е свивал нищо. Дори колата. Знаеш го много добре.
Само я върна. Всичко тръгна от там. Картината е била в багажника.
Не е трябвало да я разнася.
- Толкова неща не трябваше да прави.
И кой е виновен? Аз, и най-вече ти.
Какво ще правиш?
- Заключиха ме, за да не излизам.
Какво ще правиш?
Да спра истинския крадец. Собственика на яхтата.
Мустанга е негов, а картината е била вътре.
Ще дойда с теб.
- Не, благодаря.
Сама ще се оправя.
Всъщност твоя полицай си е готин.
Не беше нужно да си измисляш друг. Знаеш ли? Ришар го закара до пристанището!
Картината е била у него.
Мислиш ли...
- Трябва да побързаме. Да предупредим другите!
Как пари. Що за обслужване... Да не искате да ме сварите!
Да се отръвем от него, шефе, знае твърде много.
- Позволяваш ли...
Нямате право...
Заеми се!
Върви.
Върви! Мини отпред! И без щуротии...
Не мърдайте. Пуснете ме да мина!
Предупреждавам ви, че е в интерес на приятелката ви!
Проклетнико!
Крюшо!
- Алфонс!
Да, виновни сме! Крюшо ни залови. От Крюшо ще стане истински генерал!
Ще трябва да отида и да му благодаря на този Рембранд!