Crouching Tiger Hidden Dragon (2000) Свали субтитрите
Т И Г Ъ Р И Д Р А К О Н
Учителят Ли е тук.
Шу Лиен!
Ли Му Бай е тук.
- Как вървят нещата?
- Добре. Моля, влезте!
Му Бай... Мина много време.
Така е.
- Как върви бизнесът?
- Добре.
- А ти как си?
- Добре.
Монахът Дзенг каза, че си в планината Удан.
Каза, че практикуваш дълбока медитация.
Сигурно в планината е много спокойно.
Завиждам ти.
Имам толкова много работа, почти не ми остава време за почивка.
Оставих обучението рано.
Защо? Ти си боец на Удан. Обучението е всичко.
По време на медитация…
стигнах до място, където имаше дълбока тишина...
бях обграден от светлина...
времето и пространството изчезнаха.
Достигнах до състояние, за което учителят не ми беше казвал.
Постигнал си просветление?
Не.
Не почувствах блаженството на просветлението.
Вместо това... ме обгърна безкрайна мъка.
Не можах да издържа.
Прекъснах медитацията си.
Не можах да продължа.
Нещо... ме дърпаше назад.
Какво беше?
Нещо, от което не мога да се освободя.
Скоро ли ще тръгваш?
Подготвяме охрана за една доставка...
за Пекин.
Мога ли да те помоля...
да занесеш нещо на господин Те.
Зеленият меч на Съдбата!? Даваш го на господин Те!?
Да. Той винаги е бил нашият най-голям покровител.
Не разбирам. Как можеш да се разделиш с него?
Той винаги е бил с теб.
Твърде много хора са загинали от това острие.
Чисто е единствено защото кръвта се отмива лесно.
Ти го използваш справедливо. Достоен си за него.
Дойде време да го оставя.
Е, какво ще правиш от сега нататък?
Ела с мен в Пекин.
Лично ще дадеш меча на господин Те.
Ще бъде както преди.
Първо трябва да отида на гроба на учителя си.
Минаха много години откакто...
Нефритената Лисица го уби. Трябва да отмъстя за смъртта му,
но все пак си мисля да се оттегля.
Трябва да се моля за прошката му.
Ела при мен после.
Мога да те чакам в Пекин.
Може би.
Добре. Свободен си.
Благодаря.
Да идем в града.
Всичко пристигна благополучно. Много съм задължен.
Само си върша работата.
"Слънчева охрана" е най-добрата от деня, в който баща ти я основа.
Ти си достоен наследник на баща си.
Благодаря ви.
Не те хваля.
Това е личният меч на Ли Му Бай
оръжие на велик герой.
Той е единственият в света достоен да го носи.
Това е твърде скъп дар. Не мога да го приема.
Господин Те...
Той му донесе колкото нещастие, толкова и слава.
Помогни му да остави това нещастие зад гърба си.
В противен случай никога няма да може да започне отначало.
Добре.
Ще бъда като пазител на меча.
Губернатор Ю пристигна.
Трябва да се преоблека.
Винаги сте бил толкова добър с Ли Му Бай и мен.
Mоля, приемете нашите благодарности.
Моля, не се дръжте като непознат. Бъдете мой гост за през нощта.
А сега, Шу Лиен...
кажи ми,
и ми прости любопитството,
баща ти ми беше голям приятел.
Мисля за теб като за своя дъщеря.
Моля, господин Те, кажете?
Ли Му Бай оставя меча...
и дните си като войн...
може би иска да ти каже нещо?
Не знам...
Недей да скромничиш. Винаги съм знаел за чувствата ви един към друг.
Толкова години. Срамота е
никой от вас да няма куража да признае истината на другия.
Губите ценно време.
Моля да ме извините. Ли Му Бай и аз не сме страхливци.
Когато става дума за чувства,
дори големите герои могат да бъдат идиоти.
Кажи ми, дали Ли Му Бай няма да е по-откровен следващия път, когато го видиш.
Ще обърна внимание.
Господин Те каза да оставя меча тук.
Коя си ти?
Днес ще съм ваша гостенка.
Аз съм дъщерята на губернатор Ю.
Това е кабинетът на господин Те. Вие ще...?
Просто си търсех спокойно кътче.
Аз съм икономът на господин Те.
А това е друг наш гост.
Тежък е за толкова тънък метал!
Дръжката е тежка. Острието не е от обикновен метал.
Все пак мечът е най-лек сред оръжията.
Просто не си свикналa да го държиш.
Но аз много съм се упражнявалa.
Когато бях дете един взвод живееше с нас на Запад.
Те ми даваха да си играя с техните оръжия.
Ножницата е много красива.
Красива, но опасна.
Веднъж да я видиш обляна с кръв ще ти стане трудно да се възхищаваш на красотата й.
Тя е на 4000 години.
Невероятна е!
Каза, че принадлежи на...
моя приятел Ли Му Бай. Подарява го на господин Те.
Ли Му Бай!
Прочутият войн!?
Защо му е да дава меча си на господин Те?
Много си младa, за да разбереш.
И ти ли се биеш с мечове?
Да.
Аз предпочитам мачете.
Някои движение изискват меч.
Наистина?
Трябва да е много вълнуващо да си боец, да си напълно свободен!
Бойците също си имат правила: приятелство, доверие...
честност. Без правила...
не бихме оцелели дълго.
Чела съм за хора като теб.
Скитат се, убиват всеки, който се изпречи на пътя им.
Писателите не биха продали много книги, ако описваха нещата такива каквито са.
Но ти си също като героите от книгите.
Разбира се. Не се къпя с дни, спя в легла пълни с бълхи...
Тези неща в книгите ли ги има?
Нали, разбираш.
Скоро ще се омъжа, но не съм живяла живота, който съм искала.
Разбрах за сватбата. Поздравления!
Това е най-важната стъпка в живота на една жена, нали?
Ти не си омъжена, нали?
Ти как мислиш?
Не. Не би се разхождала така ако беше омъжена.
Може би си права.
Домът на Те
Хайде, губернатор Ю.
84 сантиметра.
Широк е 2,5 сантиметра.
Дръжката е дълбока 2,5 сантиметра и е широка 6,5 сантиметра.
Дебелина 1,75 cm.
От дръжката липсват седем рубина.
Личи си, че дизайнът е от
времето преди ерата Чин.
Техниката на гравиране е изчезнала по времето на династията Хан.
Познанията ви са забележителни, господин Те.
Самият меч не означава нищо.
Оживява само чрез умело владеене.
Разбирам какво искате да кажете. Моля, продължете.
Императорския двор не е проблем.
Навсякъде има кралски особи и царедворци...
Императорската стража охранява зорко.
Но Пекин не е като Запада.
Тук ще видиш най-различни хора.
Продължи внимателно търсенето си на ред и законност.
Не разчитай само на съда.
Връзките с подземния свят на Джианг Ху...
могат да осигурят позициите ти.
Бъди твърд и все пак гъвкав
Това е начинът да се управлява.
Възпитателко...
Нека аз да го направя.
Моля, седни.
Уших ти копринена пижама. Искаш ли да се преоблечеш?
Остави я долу.
Чух, че днес си се срещналa с Шу Лиен.
Познаваш ли я?
Тя е една от онези.
Майка ти не би искала да се свързваш с някой като нея.
Ще общувам, с когото сметна за добре.
Не застрашавай бащината си къща.
Уморенa съм.
Тогава си лягай.
Госпожицата порастна и скоро ще се омъжи.
Господ знае какво ще донесе бъдещето.
Всичко ще си е същото.
Достатъчно! Уморенa съм.
Есента идва.
Ще ти затворя прозорците.
- Хладно е, а?
- Да, господарю Бо.
Помощ!
Спрете го!
На покрива е!
Откраднаха меча!
Спрете крадеца!
Спрете го!
Това е Нефритената Лисица!
Трябва да отмъстим за майка!
Направете нещо! Ще избяга!
Върни меча и ще те оставя да си идеш.
Обучаван си в Удан?
Грешиш.
Ние сме улични артисти. Репетираме.
Татко!
Репетирате!?
Кого искаш да излъжеш?
Къде отиде крадецът?
В къщата на губернатор Ю!
Идете там!
Върни меча!
Господин Те ви чака.
Сигурен съм, че крадеца е в къщата на Ю.
Как смееш да намекваш подобно нещо?
Достатъчно!
Губернатор Ю виждал ли е меча?
Да, въпреки че се съмнявам, че той е замесен в това.
Но мечът може да е в неговият двор.
В такъв случай някой се опитва да го натопи.
Трябва да кажем на Ли Му Бай.
Какво има?
Мадам Ю, някой разлепва афиши.
Дай да видя.
Някой преследва Нефритената Лисица.
Абсурдно е да я търсят тук!
- Къде са?
- Не знам.
Не съм ги виждал от два дни.
Госпожица Шу Лиен е тук и иска да ви види.
В момента госпожицата е заета.
Ще й предам.
Поканете я.
Това предвещава неприятности.
Имам гост.
Оттук, моля.
Липсваше ми…
Как така?
Отегчена съм...
Рисуваш калиграфия?
Ще напиша името ти
просто за удоволствие.
Не съм допускала, че името ми прилича на „меч“.
Пишеш много изящно. Калиграфията е толкова близка до фехтовката.
Може би. Не бих моглa да знам.
Моля.
Благодаря ти, че се срещна с мен. Чух, че денят на сватбата ти наближава.
Сигурно си много заета с подготовката.
Не правя почти нищо. Колкото по-малко мисля за това, толкова по-добре.
Родителите ми уреждат всичко.
Го са много влиятелна фамилия.
Женитбата ми ще бъде от полза за бизнесът на баща ми.
Късметлийка си да се омъжиш за мъж от толкова благородно семейство.
Така ли?
Иска ми се да бях като героите от книгите, които чета…
като теб и Ли Му Бай.
Май трябва да съм щастлива, че ще се женя…
но да съм свободна да живея свой собствен живот...
да избирам кого да обичам...
това е истинското щастие.
Мислиш ли? Ще ти разкажа една приказка-
За теб и Ли Му Бай?
Да.
Знаеш ли, че някога бях сгодена и щях да се омъжвам?
Не!? Наистина ли?
Казваше се Менг Си Дзао.
Той бе оброчен брат на Ли Му Бай.
Един ден, в битка...
бе убит от меча на враг на Ли Му Бай.
След като Ли Му Бай и аз преминахме през много изпитания заедно.
чувствата ни един към друг станаха по-силни.
Но как бихме могли да опетним...
паметта на Менг?
Аз също желая свободата, за която говориш,
но никога не съм я опитвала.
Много жалко за Менг, но вината не е нито твоя, нито на Ли Му Бай.
Аз не съм аристократка като теб,
но трябва да зачета женския дълг.
Не ни отбягвай.
Нека от сега нататък сме като сестри.
Тогава нека като сестра ти пожелая щастие в брака.
Какво затънтено място!
Баща ти не можа ли да се установи по-близо до цивилзацията?
Йен...
слушаш ли ме?
Да вървим.
Кой си ти?
Чакай! Аз съм приятел!
Мечът ти не ме интересува.
Защо шпионираш семейство Ю?
Търся една жена. Нефритената Лисица.
Аз съм полицейски инспектор от Шаан Кси, област Джен Шу.
Нефритената Лисица е престъпница. Чух, че се е промъкнала в семейство Ю.
Сигурно е дошла с тях, когато са се преместили тук.
Не мога да вляза в семейство с репутацията на Ю и да я обвиня.
- Нефритената Лисица е жена?
- Да.
Оставете я на мен.
Извинете, но се съмнявам, че можете да се справите с нея.
Жена ми бе доста добър експерт в бойните изкуства.
Нефритената Лисица я уби.
Разбирате...
това е лично. Оставете я на мен.
Готово е.
Готов съм на всичко!
Първото гребване е за бащата.
Отидоха си!
Какво показва?
„Ще го уредим в полунощ на Жълтия хълм."
Добре! Лисицата е излязла от дупката си!
Шу Лиен, виж кой е дошъл.
Господин Те смята, че е несериозно да се хвърлят подозрения върху губернатор Ю.
Нещо става в къщата на Ю.
Какво откри?
Нефритената Лисица?
Невъзможно!
Винаги си подозирал, че тя ще избяга на Запад.
Не съм допускал, че ще посмее да се върне в Пекин!
Има ли по-безопасно място от това под носа на губернотар Ю?
Значи все пак ще отмъстя за смъртта на учителя си.
Внимавай!
Господин Те настоява за дискретност.
Официалният бизнес е достатъчно труден.
Не позволявай на личните чувства да го направят още по-труден.
Не знам... дори този афиш...
може да е някакъв капан.
Видя ли кой го залепи?
Не.
Пише, че Лисицата се крие в къщата на Ю.
В нощта на кражбата е имало кавга близо до Ю.
Ти имаш ли участие в кавгата?
Беше Бо, икономът на господин Те.
Чух, че е преследвал крадеца до къщата на Ю.
Разпита ли го вече?
Не, още не...
Но хората ти наблюдават дворът на Ю?
Не, вече ги изпратих да си ходят.
Можеш да ме обвиниш, че съм изгубил мечът...
но, моля те, повярвай ми, че скоро ще го върна...
като използвам мой методи.
Нямах това предвид.
Мечът не ме интересува.
Какво искаш да кажеш? Не се ли върна за него?
Не знаех, че е откраднат, докато не дойдох.
Тогава защо дойде?
Е, поговорихме си-
Простете, че ви прекъсвам. Учителю Ли,
стаята ви е готова.
Благодаря ви.
Моля, покажете ми пътя.
Лисицата не се интресува много от точността.
Още няма и следа от нея.
Достатъчно! Покажи се!
Цай...
Ти, псе такова!
Ще си платиш за упорството!
Така си мислиш, стара вещице!
Ако се предадеш сега, ще страдаш по-малко.
но ако се съпротивляваш, няма да намеря покой, докато не те убия.
Татко!
Ще отмъстя за смъртта на майка си!
Скоро ще свършиш като нея, малка уличнице!
Ще си платиш за това!
Ще те парализира!
Мей!
Цай, ти долен мелез!
Засада!
Татко, добре ли си?
Удан трябваше отдавна да се отърве от теб!
Мина много време, Нефритена Лисицo!
Не ме помниш,
но трябва да помниш моя учител.
Ти се промъкна в Удан, докато ме нямаше.
ти открадна тайния ни ръкопис
и отрови учителя ни!
Дойде време да си платиш!
Учителят ви подценяваше жените.
Естествено той би спал с мен, но никога не би ме обучавал.
Заслужаваше да умре от ръката на жена!
Ти измъкна тайните на най-висшето бойно изкуство на Удан,
а след десет години тренировки движенията ти са все още неулегнали,
Днес...
ще умреш
от меча на Удан!
Ученико, ние ще ги убием!
Да вървим!
Още един!
Трябва да се отървеш от Цай!
Кой си ти?
Защо "Зелената Съдба" е в теб?
Теб какво те засяга?
Казвам се Ли Му Бай.
"Зелената Съдба" е моя.
Нефритената Лисица не може да бъде твой учител.
Откъде научи движението „Ксиан Пию"?
Флиртувам.
Кажи ми кой е учителя ти?
- Да вървим!
- Трябва да ги убием!
Татко!
Това е Цай?
Баща ми.
Полицейски инспектор от Шаан.
Това трябва да се докладва на губернатор Ю.
Жертвата е офицер.
Смятате, че убиеца се крие в двора му?
Залагам главата си.
Елате с мен.
Това трябва да се реши, и то бързо.
Ще вляза в дома на Ю и ще я хвана.
Ще намеря Лисицата и бандата й.
Трябва да внимаваме.
Ю е съдебен перфект, и отговаря за сигурността.
Всеки смут ще хвърли съмнения върху репутацията му.
Това може да създаде неприятности на господин Те.
Въпросът е деликатен.
Господин Те, можете ли да намерите някакъв предлог...
да поканите мадам Ю и дъщеря й?
Какво сте намислили?
Най-добрият начин да се хване лисица е чрез малките й.
Госпожа Те ни глези с тези сватбени подаръци.
Толкова е мила.
Съжалявам, че не се чувства достатъчно добре, за да ви приеме.
Чух, че господин Те е загубил нещо,
а сега и госпожа Те не се чувства добре...
Знаем кой открадна липсващия предмет.
Ако крадецът го върне, сигурна съм, че господин Те...
ще приеме въпроса за приключен.
Това е добре.
Понякога помощта идва сама.
Много е неудобно.
Господин Те знае, че дори добронамерените хора могат да направят грешки,
които да разорят тях и семействата им.
Но да не бъдете твърде снизходителен.
Към убиецът, който се появи в Пекин, няма да...
бъде проявена милост.
Убиец?
Да...
убиецът на учителя на Ли Му Бай.
Снощи...
тя уби полицай, който я следеше.
Престъпница! Ето това е сензация!
Казвате, че е убила полицай?
Да, от Запад.
Бил под прикритие и я проследил.
Може би убиецът...
и крадецът са едно и също лице.
Съмнявам се.
Този крадец...
е много необикновен,...
и вероятно е по-умен от обикновен убиец.
Поздрави, господин Те.
Здравейте, мадам Ю.
Това е Ли Му Бай
прочутият войн.
Очарована съм да се запозная с вас.
Госпожица Ю скоро ще се омъжва.
Поздравления.
Защо не влезете?
На пост съм.
Влезте. Студено е.
Влезте.
Няма защо да се боим от Нефритената Лисица, ако сме заедно.
Не е ли малко късно да сте навън?
Донесохте ли ми меча?
Правя каквото пожелая.
Къде е учителя ти?
Какво те интересува?
Е, налетя ли се?
Имаш потенциал.
Учил си ръкописа на Удан, но не го разбираш.
Трябва ти истински учител.
Мислиш ли, че си истински учител?
Като повечето неща, аз съм нищо.
Същото важи и за този меч.
Той е просто състояние на духа.
Престани да говориш като монах!
Бий се!
Тогава ми кажи къде е Нефритената Лисица.
Гард!
Истинската острота идва без усилие.
Нищо не расте.
без грижа
Няма действие.
без противодействие.
Няма желание без въздържание.
Пожертвай се и отново открий себе си.
Имам един урок за теб.
Давай.
Защо?
Трябва ти повече упражнение. Мога да те науча да се биеш със "Зелената Съдба",
но първо трябва да се научиш да го държиш неподвижен.
Защо искаш да ме научиш?
Винаги съм искал обучение,
което е достойно за тайната на Удан.
А ако го използвам, за да те убия?
Ще рискувам.
Дълбоко в себе си си добър. Дори Нефритената Лисица не е успяла да те поквари.
Удан е публичен дом!
Задръж си уроците!
Прибираш се късно
или по-скоро трябва да кажа рано?
Защо си още тук? Убила си полицай.
Не трябва да си тук!
Ще разориш цялото ми семейство.
Нямаше да ме намерят ако не беше открадналa меча.
Като малко момиченце, смяташ, че кражбата е забавление?
Ти също си отговорна за смъртта на полицая. Ела с мен.
Нали не искаш да пропилееш живота си като съпруга на някакъв чиновник.
Отричаш таланта си
можем да управляваме като учител и ученик.
Никога няма да живея като крадец!
Ти вече си крадец.
Това бе само за удоволствие.
Как да си тръгна? Къде да ида?
Където си искаме.
Ще се отървем от всеки, който застане на пътя ни.
Дори и от баща ти ли?
Млъквай!
Това е начинът на живот на бойците на Джианг Ху ... убий или ще бъдеш убит.
Вълнуващо, нали?
Не ти дължа нищо.
О! Дължиш ми!
Още си ми ученичка.
Да не мислиш, че толкова години си ме училa от ръкописа?
Та ти не можеш дори да разчетеш йероглифите!
Училa съм схемите.
Но скри подробностите!
Не би разбрала, дори и да се бях опиталa да ти обясня.
Знаеш ли,...
ти отиде възможно най-далече.
Скрих уменията си, за да не те нараня.
Даже и да не те бях виждяла да се биеш с Ли Му Бай...
пак щях да съм в неведение какво криеш от мен.
Учителю,
започнах да се уча тайно от теб, когато бях на 10.
Ти ме омагьоса със света на Джианг Хун,
но щом разбрах, че мога да те надмина...
много се уплаших!
Всичко се разпадна.
Нямаше кой да ме води...
нямаше от кого да се уча.
Повярвай ми...
Останали са един-два урока, на които да те науча
Мечът е върнат...
Доволен ли си?
Признавам...
връщането му ме накара да разбера колко много ми е липсвал.
Но това вече не е твой меч.
Ти го подари на господин Те.
Истина е,
но трябва да го заема за една последна мисия.
Нефритената Лисица трябва да умре от това острие.
Знаеше ли какво криеш, когато стана параван за това момиче?
Работата ми беше да върна меча, без да злепоставя никого.
Не беше необходимо да се разрушава...
живота й, или този на баща й.
Ти свърши добре работата си,
но това момиче...
Видях я снощи.
Знаех, че ще те заинтригува.
Тя имаше нужда от напътствия...
и обучение.
Тя е дъщеря на аристократ. Не e една от нас.
Във всеки случай, скоро всичко ще свърши.
Ти ще убиеш Лисицата, а тя ще се омъжи.
Това не е за нея.
Тя трябва да дойде в Удан и да стане ученичка.
Но Удан не приема жени.
За нея може да направят изключение.
Ако това не стане, страхувам се, че може да се превърне в отровен дракон.
Това не е наша работа.
Дори и Удан да я приеме, съпругът й може да възрази.
Мислех, че като предам меча...
ще избягам от света на Джианг Ху,
но цикълът от кръвопролития продължава.
Иска ми се да имаше нещо повече...
Мога да ти помогна.
Само бъди търпелива, Шу Лиен.
Ло?
Йен!
Не трябваше да идваш.
При цялото това движение по покрива ти тия дни...
ми трябваше малко време, за да дойда.
Не мога да чакам повече.
Сбърках като те оставих да си отидеш.
Ела с мен.
Ще бъдеш щастлива в пустинята.
Ще бъдеш свободна.
През цялото време си ме търсил?
Йен...
Престани да си играеш.
Няма да го счупя.
Това е Тъмният облак!
Тъмният облак идва!
Спусни трансперанта, не трябва да те видят!
Не докосвайте жените!
Да вървим!
Ела да си вземеш гребена.
Иди бързо при майка си.
Тя е моя!
Оставете я!
Ела и си го вземи!
Върни ми гребена!
Да спрем за момент.
Върни го!
Уморена си. Трябва ти почивка.
Конят ти е жаден. Там има поток.
Е, имало е
Как се казваш?
Ло.
Семейство Хан ме нарича Тъмният облак.
Не съм толкова висок и едър,
но съм бърз като светкавица.
Гребена ми!
Ако ти харесва тази стрела, мога да ти направя лък.
Страшен е за лов на диви кокошки.
Много са вкусни.
Трябва да ядеш. Разбираш ли?
Тогава ще имаш сила да се биеш.
Разбираш ли?
Ядеш много бързо.
По-бавно.
Ама и ти си една!
Така е по-добре.
Страхливец!
Още ли си в лошо настроение?
Поне ми говориш.
Как се казваш?
Мислех, че семейство Хан нямат такива имена.
Успокой се.
Ако исках, отдавна щях да съм го направил.
Сигурно умираш за баня.
Тук трудно се намира пряснa вода,
но успях да донеса малко.
Можеш да носиш моите дрехи, когато свършиш.
Чисти са.
Не се безпокой.
Ще пея, за да знаеш къде съм.
Ще бъдеш по-спокойна след банята.
Няма вече да ме удряш по главата!
Толкова много главоболия заради един гребен?
Той е мой.
Значи много за мен. Варварин като теб няма да разбере.
Не е вярно. Мога да гоня бълхите от коня си с него.
Между другото, аз съм истинска манджурка.
Съжалявам.
Предположих друго.
Мислех, че си една от семейство Хан.
Върни ми гребена.
Не приемам заповеди от никого.
Върни ми го.
Една нощ,
когато бях момче, видях хиляди падащи звезди.
помислих си, „Къде ли отиват?“
Аз съм сирак. Гледах звездите сам.
Мислех, че ако отида до другия край на пустинята ще ги намеря.
Оттогава яздя в пустинята.
И така малкото момче се превърна в страховит разбойник.
То не можа да намери звездите, затова открадна гребена ми.
Там, навън непрекъснато се бориш за оцеляване.
Трябва да си от някоя шайка, за да оцелееш.
Постепенно, шайката ти става семейство.
Тия приказки за Тъмния облак са само, за да плашат хората
и да улесняват живота ми.
Значи още си малко момче,
което търси падащи звезди.
Аз съм мъж.
И намерих най-светлата от всички звезди.
Хората на баща ти те търсят.
Още са отвън, обикалят все по-наблизо.
Нека си търсят.
Това ме притеснява.
Не ме отпращай.
Ти трябва да решиш.
Може да се умориш от такъв живот.
Може семейството ти да започне да ти липсва.
Ако беше наша дъщеря, и ние щяхме да те търсим.
Щяхме да й липсваме.
Йен...
Искам да си моя завинаги.
Ще оставя своя следа в света.
Ще спечеля уважението на родителите ти.
В моя край има една легенда.
Който посмее да скочи от планина
бог ще изпълни желанието му.
Много отдавна, родителите на един младеж били болни и той скочил.
Не е ли умрял.
Дори не се наранил.
Отлетял надалеч, и никога не се върнал.
Знаел, че желанието му ще се сбъдне.
Ако вярваш, ще се сбъдне.
По-старите казват...
„Вярата прави чудеса“
Пази го добре.
Върни ми го, когато отново се видим.
Ще ти го върна.
Ако не ми го върнеш, ще тръгна да те търся.
А аз няма да те оставя така лесно.
Където и да отида някой винаги ме разпознава.
Наистина опитах.
По-късно, чух, че сте дошли в Пекин.
Страхувах се, че никога вече няма да те видя.
Но аз дойдох.
Не мога да ти позволя да се омъжиш
Върви.
Йен...
Никога вече не се връщай.
Значи всичко свърши?
Да.
Чухме шум.
Беше някаква котка.
Мислите, че Нефритената Лисица ще се появи?
Тя е там,
но се съмнявам, че ще се покаже.
Ще държим очите си отворени.
Рано или късно...
ще дойде за момичето.
Йен!
Ела с мен!
Ти си моя! Ела с мен в пустинята!
Йен!
Ела с мен в Ксин Йанг!
Кажи ми.
Къде е Нефритената Лисица?
Ела с мен. Бързо!
Да не мислиш, че ще се откаже от всичко и ще тръгне с теб на Запад?
Тя е моя.
И в двата случая...
няма нужда от теб мъртъв. Клановете на Го и Ю...
те преследват и скоро ще паднеш в ръцете им.
Вече не ме интересува.
Ако наистина я обичаше, нямаше да го кажеш.
Не искаш ли да я видиш пак?
Добре.
Ще ти напиша препоръка. Занеси я във Удан.
Там чакай новини от мен.
Добре.
Кога ще се свърши?
Вземат го,връщат го, пак го вземат.
Къщата ми да не е склад.
Влез.
Говори!
Йен избяга!
Го намери сватбената спалня празна.
Губернаторът Ю моли за вашето съдействие.
Познавате подземния свят на Джианг Ху.
Той иска да я намери и да я предпази от неприятности.
Господин Те оставете това на нас. Не се тревожете.
Как мога да ви услужа?
Чашата е мръсна.
Здравей.
Как се казваш?
Лонг.
Това е младият учител Лонг.
Моите извинения!
Аз съм Железния орел Сънг,
а това е моят брат по оръжие
Летящата пума Ли Юн.
Какво те води в Хюай Ан...
и накъде отиваш, учителю Лонг?
Отивам там, където има действие.
В такъв случай може би ние ще бъдем от полза.
Съмнявам се.
Явно не ме разбрахте.
И какво ако не съм?
Имаме начини да ви помогнем да разберете.
Роднина ли сте на Ли Му Бай?
Той е мой неуспял враг!
Искате ли чай.
Шу Лиен...
Нещата, които докосваме са краткотрайни.
Учителят ми би казал...
в този свят няма нищо, на което да се опрем.
Само чрез отказване можем истински да се сдобием с действителните неща.
Не всичко е илюзия.
Ръката ми...
беше така реална?
Ръката ти, загрубяла от тренировките.
През цялото време събирах кураж да я докосна.
Джианг Ху е свят на тигри и дракони...
изпълнен с корупция.
Много се опитвах да се откажа,
но създадох само неприятности.
Подтискането на чувствата само ги прави по-силни.
Прав си, но не знам какво да правя.
Искам да бъда с теб...
просто така.
Това ми дава чувство за спокойствие.
Моля, последвайте ме.
- Искам чиста стая
- Имаме много.
Вашите заповеди?
Една пушена треска, кюфтенца...
малко са тежки, но направете соса лек...
супа от перки на акула, зеленчуци асорти, и някакво топло вино.
Ще трябва да поръчам от по-голям ресторант.
Тогава побързай.
Това е той.
Аз съм Железноръкият Ми.
Чух, че е пристигнал истински учител. Дойдох за урок.
Ти помоли за урок!
Що за Железнорък си?
Имаш удивителна техника!
Аз съм Летящата сабя.
Роднина ли си на Южния жерав?
Южния паток? Не ям нищо с два крака.
Кой би запомнил толкова дълги имена?
Ли Му Бай е твой неуспял враг,
а ти не познаваш учителя му Южния жерав?
Кой си ти?
Аз съм Светещия феникс Планината Го.
Го?
Мразя това име.
Повдига ми се от него!
Много е лошо, че се казваш Го.
Ти си първият, който ще изпита меча ми днес.
Чакай!
Не познаваш ли монахът Джинг?
Монах!? В подобно място? Трябва ти урок!
Кой си ти?
Кой съм аз?
Аз съм...
Аз съм Непобедимата богиня на меча.
Въоръжена с невероятния меч...
"Зелена Съдба"
Ли или Южен жерав, няма значение...
преклони глава...
и моли за милост.
Аз съм Пустинния дракон.
Не оставям следи.
Днес прелитам над Ею-Мей.
А утре...
ще отскоча до планината Удан!
Ние учтиво помолихме за приятелска среща,
но тя не прояви уважение, и ни нападна.
Всички дойдоха, за да й преподатат урок.
Мечът й бе твърде мощен.
Пътуваме навсякъде,
но никъде не сме срещали толкова невъзпитан човек.
Тя непрекъснато ме обвинява, че съм брат на Го Джун Пей.
Кой всъщност е този Го?
Съпругът й.
Близо сме до главната ти квартира.
Иди си вкъщи и остани в стаята си.
А ти?
Аз ще поогледам и ще те настигна.
Идеята не е лоша.
Тази нощ ще се наспим хубаво в главната квартира.
Господарке, ти се върна.
Ти!
Как сте?
Добре.
Нямаше те за известно време.
Да, утре заминавам отново.
- Жена ти е родила?
- Да, момиченце.
Добре!
Ще бъда много щастлив ако има и половината от силата ти.
Госпожо Ву...
Вие се върнахте!
- Как е ръката ви? Още ли е възпалена?
- Много по-добре е.
Толкова дълго ви нямаше.
Ли Му Бай ще дойде да преспи тук.
Ще отида да приготвя стаята му!
Сестро Шу Лиен!
Тук трябва да си в подходящо облекло.
Само ще взема малко чисти дрехи. Няма да оставам.
Ще ти дам дрехи.
Само минавах и се запитах как си.
Сестро,...
виж какви неприятности причини.
Откъде знаеш какъв в действителност е животът в Джиан Ху.
Ако ме имаш за своя сестра...
позволи ми да ти дам един сестрински съвет.
Може да избягаш от сватбата, но родителите ти не могат.
Те ме принудиха да се омъжа!
Първо се върни при тях.
После ще решиш какво да правиш с Ло.
Знаеш за Ло?
Той наистина те обича.
Върни се с мен в Пекин. Ще намерим решение.
Той къде е?
Ли Му Бай взе мерки.
Изпрати го в планината Удан.
Заедно сте ме натопили! Тръгвам си!
Как смееш да ни обвиняваш!
Винаги съм знаела, че ти си откраднала меча!
Защитавах теб и семейството ти.
А ти ми се отплащаш с презрение.
Ли Му Бай те пощади, а ти само го обиждаш.
Искахме спокойствие, а ти го съсипа!
Ти не си моя сестра!
Какво ме е грижа?
Ти никога не си била истинска приятелка.
Но се чудя...
колко дълго ще ми бъдеш враг?
Свали меча!
Йен!
Всички вън! Залостете вратите.
Добре... приятелството свърши.
Не го докосвай!
Това е мечът на Ли Му Бай!
Ела и си го вземи ако можеш!
Без "Зелена Съдба", ти си нищо.
Не ставай огорчен губещ!
Хайде! Вземи "търнокопа" си!
Ще чакам.
Хайде!
Дай ми мечът!
Вземи го!
Стига!
Не заслужаваш "Зелена Съдба".
О! Само не нова лекция!
Гард!
Да приключим с това тук.
Само меч ще го реши.
Ще те оставя да си вървиш единствено защото исках да видя истинската ти същност.
Какво знаеш ти за вярното сърце?
Какво искаш?
Каквото винаги съм искала, да те уча.
Добре.
Ако успееш да вземеш меча с три хода...
Ще дойда с теб.
Дай го!
- На колене!
- Никога!
Значи нямаш полза от меча.
Рано или късно ще те довлекат в Пекин.
Родителите ти никога няма да те приемат отново.
Но защо ми е да се прибирам вкъщи?
Стигнахме дотук, няма да спрем сега.
Ти винаги ще си дамата на сърцето ми.
Най-сетне сами ще сме си господари.
Ще сме щастливи. Това е най-важното.
Имаме единствено един друг, нали?
Легни и си почини.
Тя е луда. Трябваше да я убиеш.
Сърце не ми даде.
Е, Ли Му Бай може да го направи.
Мен ли искаш или мечa?
Упоена си.
Къде е Нефритената Лисица?
Какво стана?
Нефритената Лисица я е упоила.
Как влезе?
Проследихме Нефритената Лисица.
Значи ще умреш.
Ти също.
Отровна игла!
Заслужаваш да умреш,
но животът, който се надявах да отнема...
бе на Йен.
Посветих ти десет години.
А ти ме измами!
Скри истинското съдържание на ръкописa.
Така и не станах по-добрa...
но напредъкът ти бе неограничен!
Знаеш ли какво е отрова?
Осем годишно момиченце...
изпълнено с лукавство. Това е отрова!
Йен!
Единственото ми семейство...
единствения ми враг...
Не можеш да умреш.
Кажи ни каква отрова използва!
Не можеш да умреш.
Кажи ни противоотровата!
Не можеш да оставиш Ли Му Бай да умре
Използвала е Лилав Юин...
Отровата Лилав Юин!
Тя поразява право в сърцето.
Това е същата отрова, с която уби учителят ми.
Скоро кръвта ми ще започне да тече обратно.
Няма противоотрова.
Не е възможно! Всичко има антипод!
Защо не и това?
Противоотровата съществува.
Тя ми я каза.
Формулата е проста,...
но отнема време да се приготви.
Довери ми се.
Така както ти ми помогна...
нека сега аз да му помогна.
Добре.
Бързо. Ще се опитам да издържа.
Вземи коня ми и иди в двора.
Дай това на госпожа Ву. Тя ще ти помогне. Бързо!
Пести си силите. Връщам се веднага!
Къде е госпожа Ву?
Спри!
Шу Лиен ми каза да ви покажа това.
Пуснете я!
Му Бай, дръж се!
Дай ми някаква надежда.
Шу Лиен...
Пази си силите.
Животът ми изтича.
Остава ми още едно дихание.
Използвай го за медитация!
Освободи се от този свят...
както са те учили.
Остави душата ти да се въздигне към Вечността...
с последния ти дъх.
Не го пропилявай...
за мен.
Вече пропилях целия си живот.
Искам да ти кажа с последния си дъх,...
че винаги съм те обичал.
Предпочитам да се превърна в прокълната душа, която ще витае около теб...
като дух...
отколкото да влеза в Рая без теб.
Благодарение на твоята любов...
никога няма да бъда самотeн.
Умря ли?
Бo...
моля те, занеси този меч на господин Те.
Трябва да отидеш на планината Удан.
Ло те чака там.
Обещай ми нещо.
Какъвто и път да поемеш в този живот...
бъди вярна на себе си.
Помниш ли легендата за младежа?
„Вярата прави чудеса“
Пожелай си нещо, Ло.
Да се върнем отново в пустинята заедно.
Субтитри DarkEni STUDIO
Режисьор Енг Лий