The Weight Of Water (2000) (Weight_Of_Water_2.sub) Свали субтитрите
Еван !
Еван !
Здравей.
- Еван !
- Марен !
Тази жена с вас ли е ?
Еван !Еван !
Еван !
Здравей Америка.
Какъв щастлив ден.
Трябва да го отпразнуваме.
Марен, това е Анета.
Това е красивата ми жена Анета.
Тост за новодошлите.
Красивата ми сестра, Марен.
- Това е Луис.
- Луис Вагнер.
Анета, ще танцуваш ли с мен ?
Добре, ти ще танцуваш.
Свири.
Ела и танцувай с мен.
- Браво, Джон.
Продължете когато сте готова г-жо Хотвед.
Когато отворих вратата
и погледнах навън видях мъжа да хваща стола с две ръце.
За това затворих вратат и се върнах при сестра ми.
Казах на Карен да се държи смело и ще се измъкнем,
през прозореца на спалнята.
Но тя каза, че е твърде изморена
и само лежеше на пода.
А мъжът продължи да блъска по вратата.
Казах на Анета да се скрие и тя скочи през прозореца.
Когато и казах да потърси помощ,
тя каза, че не може.
Страхът я беше превзел.
- Стоях на вратата...
и задържах мъжа отвън.
И изведнъж блъскането спря.
Чух Анета да казва, "Здравей, Луис,
няколко пъти
Отидох до прозореца,
погледнах навън и видях мъжа.
Луис ! Луис, не !
Удари я веднъж с голяма брадва и тя се строполи.
Моля те... !
Удари я още веднъж и тръгна обратно към къщата.
Още веднъж казах на сестра ми Карен да бяга,
но тя каза, че е твърде уморена.
За това скочих през прозореца...
втурнах се към кокошарника...
видях малкото куче...
и си помислих да отплавам, но не намерих лодка.
За това побегнах да намеря някакви скали,
и да се скрия от мъжа.
И този мъж сред нас ли е днес ?
Ако може искам да кажа
Със цялото си сърце, душа и съзнание,
говоря истината за инцидента,
който още ме преследва.
Правя това изявление в моя защита,
но каква защита имат тези, който още живеят, дишат и ядът,
и са час от благословията божия,
срещу тези, който са така жестоко посечени,
по начин, който не смея да си припомня.
Не мога да го направя.
Какво има ?
Не знам. Не мога да го направя тук.
Не си ти, Томас. Аз съм.
Прегърни ме, моля те.
Нещо ще се случи.
Вярвам, че Бог ме е накарал,
да осъзная, че някакси трябва да издържа мъченията,
за да мога един ден да се събера с брат ми.
Заклех, се да бъда възможно най-тиха и безшумна,
така че буреносните вълнения, който заплашваха да ме погълнат
да бъдат контролирани от мен.
Ако побързаш, ще настигнеш Джон
преди са отплавали от Портсмут.
Този остров има всичко от което се нуждая.
Жена ми е тук.
Това е всичко от което се нуждая и желая.
И сестра ми е тук.
Не ми е нужно напрежението в града.
Доволен съм да остана тук, да вадя мрежите
и да си мисля за чудесната ми съдба.
Вие с Анета добре ли се разбирате ?
Не е ли очевидно колко е щастлива ?
Много е...мила.
И също приятна да я гледаш.
Но Анета има много да учи как да оправя една къща.
Но, съм я довел при добър учител.
Превърнала си се с първокласен готвач.
И от това ще надебелея.
И с малко късмет и ти скоро ще си дебела.
Така ли ?
Имам предвид, че един ден може да ни съобщиш "добрата" новина.
Какво има ?
Не мога да имам дете.
Сигурна ли си, Марен.
Била ли си при лекар.
Няма нужда от доктори.
Три години са достатъчно доказателство.
За да съм честен. Не съм толкова изненадан.
През цялото време подозирах това.
Или поне откакто...
Помниш ли ?
Помниш, нали ?
Да...да естествено, че помня.
Мислех си за началото на моята женственост...
Това се неща, за които
брат и сестра не бива да говорят.
Това са лични работи.
Не бих направил нищо, което да те разстрой.
Бракът ти щастлив ли е ?
Справяме се.
Не...имам предвид относно дете.
Имаш предвид дали съпругът ми редовно ми дарява семето си ли ?
За бога, бъди по сдържана.
Еван, съжалявам Прости ми.
Моля те, прости ми.
Понякога си мисля, че ще полудея.
Добро утро, Марен.
Е трябва да извадя мрежите.
Прости ми, че закъснях.
Може ли малко сирене и наденички
от вчерашната вечеря ?
О...!
Горката, Марен.
Защо оставих метлата да лежи ?
Ще взема парцала.
Съсипах ти пода нали ?
Понякога съм безполезна.
Ще ми простиш ли ?
Страхувам се, че никога няма да съм съпруга като теб.
Еван говори толкова хубави работи за теб.
Ще го почистя. Нека ти помогна.
Няма проблем.
Моля те. Мога ли да помогна с нещо ?
Нашия наемател с болните стави искаше
да отидеш в стаята му и да му почетеш.
Искаш да ида да почета на Луис Вагнер ?
В стаята му ?
Не може да ходи, Анета.
Значи ако ще му чета ще трябва да е в стаята му.
Книгата е там до входната врата.
Да ?
Идвам да ви почета.
Благодаря ти.
Анета...?
Луис...
той...
Анета...бедната
Анета ?
Той...
Луис...
Тихо. Няма нужда да ми казваш.
Ще кажа на Джон, че краде от провизийте.
Ще напусне отсрова на сутринта.
Ако кажеш на Еван,
ще го убие.
Ще го убеси. Разбираш ли ?
Толкова си мила с мен.
Тихо.
Трябва да си починеш.
Не е достатъчно че живееш,
от моята милост, но и крадеш от мен ?
Никога не съм докоснал нищо, Джон Хонтвед.
Наричаш, жена ми лъжкиня ли ?
Господ ми е свидетел, не знам защо е казала такова нещо.
Махай се от погледа ми.
Махай се от тук. ! Тръгвай !
От сега нататък трябва да работиш за да живееш.
"Въпреки, че се ядосват,
трябва да са разумни..
Въпреки, че потъва в морето,
трябва да се издигне отново.
Въпреки, че любовниците са загубени...
любовта не е,
и смърта няма да доминира."
Дилан Томас.
Срещнахме се в един бар.
Където той имаше четене.
Не знаех, че е вечер на поетите.
Онази сутрин получих първата си задача,
да снимам кървав труп,
който полицията беше извадила от река Чарлс.
Идеална подготовка да се срещнем.
Мисля си, че Томас хареса в мен
това, че никога не бях чувала за него.
Рич, изглеждаш страхотно.
Наистина ли никога не го беше чувала ?
Не, предпочитам да гледам.
Не четях поезия.
Както и да е продължих си с работата
без да питам Томас за нищо,
казвайки му за тези снимки, който бях направила.
Беше как баща вади сина си от ледено езерце.
На снимката се вижда как мъжа лежи на леда,
и с ръцете си хваща ръцете на момчето.
И двамата са си затворили очите.
И после Томас каза нещо чудесно.
Помиш ли ?
Не.
Хайде де.
Виж, не си спомням.
Каза, че моята и неговата работа си приличат.
И двамата се опитваме да спрем времето.
- Никога не съм казвал това.
- Каза, точно това.
- Това е превзета глупост.
- Не, не е.Чудесно е.
Ако съм казал това,
съм се опитвал да те сваля.
Чудя се какво ли съм можела да променя.
Кое движение, ляво или дясно е можело да промени съдбата.
Може би съм могъл да се справя с дума...мисъл.
Много хубаво, че си направил това за Джийн.
Тя имаше нужда от времето.
Може би всички щяха да са по-щастливи ако си бях останал вкъщи.
Сериозен ли с нея ?
Познаваш ме, Томас Никога не съм сериозен.
Оставям това на романтичните в семейството.
Аз съм романтичен ?
Предполагам, че трябва да си, за да пишеш по този начин.
Каквито и да са последствията.
Джийн знаеше с какво се захваща
когато се събра с мен.
Тя знае по-добре от всеки.
Таланта извинява жестокоста.
Не го ли знаеш това ?
Не таланта...
гения, може би.
Талантлив си, Томас.
Светът е пълен с талантливи задници.
Господи...
Дори кашлица може да изкара нещо от пътя, нали ?
Дори не си нося химикал повече.
Колко дълго си заинтересована от поезията на Томас.
Мисля, че винаги съм чела, Томас.
Предплагам, че след наградата всички го четат, нали ?
Не със същата чуствителност, не.
- Шегуваш се с мен, нали ?
- Не, напълно сериозна съм.
Очевидно е, че му е приятно да си говори с теб за работата си.
Не, че вече пише много.
"Блокиран" е клише, което никога няма да го чуеш да използва.
О, чудя се за това.
Знаеш ли, че той е убил момиче ?
Томас е убил момиче ?
Не, разбирам.
Не, разбирам.
При инцидента с колата... белга му нали се сещаш...
Томас, караше.
В колата имаше момиче с него,
и Томас е изхвръкнал от пътя,
закачил гумата в дупка и колата се преобърнала.
Тя починала. Били са на 17.
Пиян ли е бил ?
Да.
Значи поемите са били за нея. "Поеми Магдалин".
Изследване
на 17 годишно момиче
в последните 4 секунди от живота и.
"Да се разделиш с живота,
от измъчващите мистерий и сол на прах...
от гроб и цигански очи
и свещенната, горчива плът на дълго разкъсвани танцъори.
Срещу...
Срещу щита на олтара на нейната шия."
Но нейното име не беше Магдалена а Линда.
Линда ли?
И той обичаше ли я ?
Много.
Не мисля, че някога ще я забрави.
По някакъв начин всички поеми са за инцидента
дори когато изглежда, че не са.
Но той се ожени за теб.
Ами Линда беше мъртва, нали ?
И аз нямах ясна представа кой е Томас.
Защо ми казваш това ?
Не искаш ли да знаеш ?
Какво става ?
Не много.
Господи, не може да съм направила всичко това.
Не пипай чинийте, нали ?
Ще се захвана пак с тях след малко.
Томас ?
- Томас ?
- Какво ?
Ти трепериш.
Взими ми палтото.
Благодаря.
Джон...
да не си посмял да отплаваш без списъка ми.
Успокой се. Просто свършихме малко домашна работа.
Ще се върнем да обядваме преди да тръгнем.
Какво те кара да мислип, че можеш да се пребориш с този вятър ?
И за бога не забравяй да вземеш
Карън обратно към Апелдор.
Не и е удобно да спи в кухнята.
Чудесно е... да имаш компания.
Смешно е да стойш с шапката и да не правиш нищо.
Мъжете не ти обръщат внимание с часове.
Моля ви, не се карайте.
Не и днес.
Защо не днес ?
О сестрички,
трябва да се закълнете да мълчите.
Не съм казал и на съпруга си.
Поздравления мила.
- Много ли е рано да си честен ?
- Как може да си сигурна.
Закъснява ми с два месеца. Януари и Февруари.
Може би е от студа.
Студа ни кара да търсим топлина един в друг.
Толкова се радвам за теб.
Здравей !
Здравей !
Знаех си. Не можах да се справя с вятъра.
Отидоха директно в Портсмут.
Какво ще правя цял ден облечен в тези дрехи.
Добър въпрос. Значи...
Мъжете няма да се върнат тази вечер.
Такъв вятър стихва вчерта.
Освен ако не са в присанището няма да могат.
Не мога да понеса да изкарам ноща сама.
Няма да си сама.
Със Карен и мен си.
Сега идва най-трудната задача от всички...
да си припомня събитията
от 5-ти Май, 1873.
Не че не си спомянм детайли или случки,
защото е така....прекалено цветно.
Цветовете са ясни и наситени.
звуците силни и дразнещи като в ужасен сън
който се връща отново и отново и не можеш да избягаш.
Колкото по дълго ги няма толкова по-малко работа имаме.
Гладна съм.
Трябваше да си изядеш вечерята.
Току що почистих в кухнята.
Марен ?
Може ли да прекарам ноща в твоето легло ?
Студено ми е и ме е страх.
Не бъди глупава.
Идеално топло и сигурно е в твоята стая.
Моля те ?
Знам, че е детинско, но моля те ?
Ела.
Остави огъня да догори.
О, Марен,
толкова си внимателна с нас.
Като майка.
Лицето ти е толкова топло.
Имаш ли главоболие ?
Анета...
Така по-добре ли е ?
Да.
Не ти ли липсва, Джон ?
Вниманието ?
Понякога е трудно да стойш в кухнята
докато стане време за лягане.
Всяка вечер ли го правите ?
Да.
Ние също.
Обърни се.
Свали си нощницата.
Нищницата ми ли ?
Искам да ти разтрия гърба.
Анета...
Така.
Така добре ли е ?
Да.
Обичам те, Марен.
Наранявм ли те ?
Не.
Открих в живота си,
че не винаги трябва да знаем замисъла на Господ
или защо може да донесе една нощ...
и удоволствие и смърт и гняв и нежност,
всички толкова смесени,
че е трудно да ги различиш.
И всичко, което можеш да направиш е да се оповаваш на святото.
- Съжалявам.Не исках да...
- О господи !
Не мога да повярвам, че си плувал чак до тук.
Трябваше. Някой открадна Зодиака.
Ето.Господи сигурно замръзваш. Готово.
Плачеш.
- Не, не, не плача.
- Вие какво правите ?
Господи...!
Трябват ми още няколко снимки.
В тъмното ?
Убийствата са стнали по тъмно.
Какво е това ?
Показанията на Марен Хонтвед пред прокурора.
Прилича на оригинала.
Един вид "заех" го без разрешение.
Не е типично за теб.
Какво аз да не съм като, Рич ?
Връщай се в леглото.
Добре ли си ?
- Да.
- Къде си бил ?
Бях до острова да направя още няколко снимки.
Върнах се точно когато започна да вали.
Другите лодки тръгнаха преди 15 мин.
Не знам какво става.
Къде е Адалин ?
Още спи.
Ще подържиш ли това.
Как спа ?
- Какво става ?
- Какво става с теб ?
Найстина е лошо.
...показанията на Доплеровия радар.
4-та категория, вклюючваща силен дъж,
приливни вълни и втрове над 120 km/h
са съобщени по бреговата линия...
Бурята идва по-бързо отколко си мислех.
Добре.
- Добре ли си ?
- Да.
Слушай...само вятъра може да ни отнесе към скалите.
Затова ще тръгна както направиха другите лодки.
Еван ако ни застигне навън
ще е по-добре отколкото тук.
- Томас ?
- Да ?
Искам да направиш рибарски възли отпред, нали ?
Здрави възли.
- Джийн ?
- Да ?
Вие с Адалин закрепете всичко, което може да се мести...
бинокли, фотоапарати, чекмеджета... всичко което може да се движи.
Има допълнителни въжета ето тук.
Всичко, което не искате да се намокри,
го сложете в кисийки и ги затворете.
- Джийн ?
- Да ?
Ако тази помпа спре да работи ме извикай, нали ?
Ето сложи това, веднага.
Отивам горе.
Вие двете ще се оправите ли ?
Да.
Никога не съм била в буря преди.
Ще се оправим.
Рич помогна ли ти снощо със снимките ?
Нямаше ви известно време.
Трябваше да направя още няколко снимки. Той тръгна.
Предполагам, че се е притеснил и е отишъл да ме провери.
Исках да се видим, Джийн.
За това дойдох.
Томас ми каза много за теб.
Благодаря на Бога.
Помислих си, че един съпруг може да те излекува от перверзията,
но виждам, че само си се влошила още.
Не разбираш. Беше ми студено.
И за това си свали нощницата ?
- Моля те.
- Да не мислиш, че съм глупак.
- Какво е това.
- О горкото.
Исках да ти спестя това за твое добро.
Карен !
Но сега след като Марен е покварила и теб...
- Престани !
- Тя спи със съпруга ти.
- Престани, Карен.
- Единствения и брат.
Греховете и могат да престанат единствено като я пратим в Америка.
- Не е вярно, нали ?
- Обичах го както и ти.
Било е болест не любов.
Когато съпруга ти разбере, той
Марен.О Господи !
Нали не смяташ да ме изплашиш...?
Рич !
Рич ! Рич !
Рич, има вода на пода.
- Какво има ?
- Изгубихме мощноста.
- Ще кажа на Рич.
- Какво е стнало с лицето ти ?
- Отвън е лошо.
- Томас, искам да поговорим.
Къде е Адалин ?
Има морска болест. Отиде да полегне.
Рич има вода по тика.
- Какво ?
- Има вода по тика.
Провери помпата.
Махни ми се от пътя.
Загубихме двигателя.
Джий, можеш ли да поемеш руля за момент ?
Ела и ще ти покажа какво да правиш.
- Томас ?
- Колкото по скоро толкова по-добре.
Томас...?
За бога Джий, поеми руля !
Томас, обичам те.
Поеми руля. Давай.
Дръж брега зад деб както е сега.
Каквото и да става не позволявай на вълните да доидат отстрани.
Ще се справиш. Поеми руля.
Добре.
Ето сложи тези.
- По дяволите, дръж по здраво.
- Държа колкото мога.
- Колко е лошо ?
- Ако водата достигне до тук,
сме прецакани... разбираш ли ?
Адалин !
Адалин. Трябва ти жилетка.
Адалин !
Адалин !
Анета ?
Анета ?
- Марен... моля те
- Никога не исках да разбираш.
Моля те...?
О, моля те !
Съжалявам.
Марен...
Никой не може да каже със сигурност,
освен ако не е преживял такова нещо,
как ще реагира когато гнева превземе тялото и ума...
"...страдание, толкова бързо и пробождащо,
атака над всички чуства,
като взнезапно охапване по ръката."
Джийн !Махни се от носа !
Адалин ! Адалин ! Адалин !
Махни се от носа ! Какво ?
Дай ми ръка !
О...о...
Ето го !
Томас !
И този мъж сред нас ли е днес ?
Тишина !Тишина !
Тишина ! Тишина в залата !
Обесето го ! Обесете го !
Тишина !
Джйин, Джийн, Джийн...
Луис Вагнер...
признат сте за виновен в убийство първа степен.
Ще бъдете отведен в щатския затвор в Томастън,
където ще бъдете обесен.
Томас, Томас...
Това е моя идея. Девера ми има лодка.
Помислих, че може да ни отведе до остров Смътъноуз,
където са стани убийствата.
Оставихме дъщеря ни при баба и.
Мислех, че ще е нещо като ваканция.
Една от онези лъжи, на който всички вярваме...
че можеш да смесиш работата с удоволствието.
Прокурора ще ви приеме сега.
Г-жо Хонтвед. Мина доста време.
Идвам да направя признание за убийствата.
"Господ е мой предводител,
Не желая.
Накара ме да легна на зелени пасища.
Преведе ме през спокойните води.
Възкреси душата ми.
Поведе ме по пътеката на праведността
да се слави името му.
И въпреки, че вървя през долината
на сенките и смърта. Няма да се страхувам от зло,
защото Той е с мен.
В имено на Отца и Сина и Светия Дух,..."
Господ е добър. Той не може да остави невинен да страда.
Луси Вагнер е невинен.
Господ да ми прости, че ви оставих да го обесите.
"Амин"
Жените са природно нестабилни, разбира се.
- Не винаги може да им се вярва.
- Вярно е, сър.
Трябва да уважаме решението не журито.
Разбрахме ли се ?
Има моменти в живота, в които усещаш
че нещо ще се случи.
И същевременно усещаш, че вече се е случило.
Казват, че важи и за смъртта.
Можеш да видиш живота си,
да минава пред очите ти.
"Въпреки, че потъва в морето,
трябва да се издигне отново.
Въпреки, че любювниците са загубени...
Любовта не е."
Вярвам, че в час на тъмнина,
Господ може да възвърне вярата и да ти даде избавление.
В здрача на тази пещера,
започнах да се моля за пъри път
откакто Еван ми заговори грубо.
Това бяха молитви, който разпръскаха сълзи
проляти в най-трудните моменти на моята злочестност.
Молих се за душите на Карен и Анета,
и за Еван,
който щеше да мине по пътеката към къщата след няколко часа
и щеше се чуди защо жена му не го е посрещнала в заливчето.
И отново за Еван, който щеше да избяга от къщата
и от острова и никога да не се завърне отново.
Молех се и за себе си,
която не разбирах виденията, който Господ ми беше дал.
През ноща на 5-ти Март, две жени, Норвежки имигрантки, са убити на Плитките Острови, на 10 мили от брега на Хампшир. Трета жена оцеляла криейки се в пещера.
Въпросът, кой уби Анета и Карен Кристенсен бе разрешен в съдебната зала, но продължи да бъде обсъждан повече от век.
Превод: Емо ® обработка chochosis upload factotum