Dersu Uzala (1975) (DersuUzala-cd2.Bulgarian.sub) Свали субтитрите
Пролетта в тайгата бързо премина в лято.
Ние изследвахме обширна област.
Но ако с нас беше Дерсу, ние щяхме да свършим много повече.
През всичкото това време, аз с вълнение мислех...
че може би пак ще го срещна.
Къде ли си, Дерсу?
- По ручея, нагоре!
- По-бързо, момчета. Донесете водата.
- Андрюха! Насечи повече клони!
- Къде се изгубихте толкова дълго?
- По-бързо, по-бързо! Не се усмихвай!
- А каза, че ще донесеш шопар!
- Владимир Павлович, на две версти оттук срещнах ловец.
Той все за някакъв отряд разпитваше - кой сме ние, кой е Капитана.
- Ти каза ли му?
- Как бих могъл, Ваше благородие! Опазваме военната тайна.
- Ех, Туртъйгин, Туртъйгин. Той там ли остана?
- Съвсем не. Той някак се разбърза. Започна да стяга раницата си.
- Владимир Павлович! Пушката!
- Здравей, Капитане!
- Здравей, Дерсу!
Скъпия ми той.
- Въобще не си се променил, Дерсу.
- Не се е променил. Не е остарял.
"Ти, орел мой със синьо-черни крила
Къде така дълго летя?..."
- Как живя през тези години?
Застреля ли много самури?
- Много.
- Много пари получил.
- О-о! Това е добре!
- Само дето всички тези пари изгубил.
- Как така?
- Богат търговец мен поканил. Много водка.
Мои пари на търговец дал да пази.
След това, този хора - никъде.
Защо така?
Аз не разбира.
"Ти, орел мой със синьо-черни крила
Къде летя така дълго?
Аз летях там над планините
Където всичко бе тишина..."
На сутринта, гъста мъгла забули тайгата.
Ние вървяхме пред отряда.
Аз бях спокоен - сега с мен бе Дерсу.
- Дерсу, как мислиш?
Ще се проясни ли времето?
- Ще се проясни.
Земя и хълм сега се поти.
Съвсем скоро те напълно бъдат поправени.
- Май отряда изостана?
Време е да ни настигнат.
Да почакаме.
- Аз изгубил лула.
Аз мисли тук наблизо има лула. Трябва ходи обратно.
- Как аз изгубил лула?
Или остарял...
или моя глава лоша става.
- Гледай, Капитане. Това следи на Амба.
Той зад нас ходи.
Когато ние идва тук, на път нямало следи.
Той тук наблизо.
Когато ние там спряхме, той е бил тук!
Аз ходи обратно - Амба избяга.
- Това е нищо, Капитане. Амба никога прави голям шум.
- Извинете, Ваше Благородие, - закъсняхме.
Два коня затънаха в блатото.
Дерсу, това твоята лула ли е?
- Какво беше това?
- Наблизо има тигър.
- Момчета, внимавайте!
Тигърът е наблизо!
- Спокойно!
Спокойно казах!
- Хайде, хайде!
- Отново Амба по наши следи ходи!
- Защо ходиш отзад? Какво искаш, Амба?
Какво искаш?
Ние върви по пътека, ние теб не безпокои! А ти ходи след нас.
Нима в тайга малко място, Амба?
- Да вървим!
- Защо спряхте?
- Изглежда има повалени дървета там.
- Дерсу, какво е това?
- Лудьово.
- Лудьово? И какво е това?
Животни отива в река вода да пие.
Лудьово иска заобиколи в кръг и събори в яма.
Хваща животни, продава кожи.
- Няколко човека да дойдат с мен.
- Белоножкин, Загурский, Захаров, Бочкарьов - след мен.
- Внимателно!
- Вижте.
- Огледайте другите ями.
- Върви.
- Ваше Благородие! Там има кошута и два елена. Вече са издъхнали.
- Паша, какво има при теб?
- Засега намерих две ями.
В тях има само мърша.
- А при теб, Андрюха?
- Аз самия паднах!
- Вася! Вася!
- Какво има там?
- При мен тук има цяла кожодерна!
- Кой го е направил?
- Лош китаец направили това.
Защо пусне лудьово, а ями не запълни?
Убива животни лошо.
- Донесете тук брадви и лопати!
- Какво стана, Дерсу?
- Хунхуз, Капитане!
Те правят дупки в моя риза. Аз прави дупки в техен!
- Колко са?
- Осем.
- Туртъйгин, двама да останат тук. Останалите - след мен.
- Избягаха, гадовете.
- Хунхуз лош китаец, лош.
Пари краде, кожи краде.
Жени краде, убива мъже.
- Ваше Благородие - ето.
- Хунхузи откраднал три жени.
Какво направил с мъже - аз не разбира.
- Туртъйгин!
- Хей, момчета, елате тук бързо!
- Там много комар, конска муха.
Нощем ей такова лице.
Тогава много боли.
После умира.
Хубаво ние намерили денем.
Много, много хубаво.
Всички жив.
- Аз онези хунхузи бих ги избил!
- Хунхузи!
- Това Джанг Бао, няма хунхузи!
- Аз съм Джанг Бао. Ние се борим с хунхузите.
- Арсениев. Ние изследваме тукашната местност.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Жените, както винаги, са отвели със себе си.
- Хунхузи натам отишли. Хайде, бързо!
- Дерсу, успокой се. Те няма да отидат далеч.
Ще се погрижиш ли за тях?
- Отряд, строй се.
- В онези места, където те са зверствали...
ни казаха, че бандитите не са повече от десет.
Ние сами ще се справим.
- Е, какво... желая ви успех.
- Довиждане.
- Довиждане.
- Опасно няма. На хунхузи идва край.
На пръв поглед, тази река изглеждаше тиха и спокойна.
Частта от отряда с конете аз изпратих нагоре по течението да търсят брод.
А аз, заедно с останалите, се опитах да се придвижа на сал.
- Стой тук.
- Сега.
- Дърпай!
- Дай оръжието.
- Пръта! Къде е пръта?
- Пръта! Хвърлете пръта!
- Хайде! Хайде!
- Момчета, покрай брега!
- Покрай брега! Тичай покрай брега!
- Бягайте напред! Напред!
- Бягай напред!
- Скачай, Капитане, скачай!
- Давай, давай!
- Ех, ако имахме въже!
- Всичкото въже отиде за връзване на сала!
- Сечете дърво! Сечете!
- Това ли?
- Не!
- Това ли?
- Не!
- Това ли?
- Ах-а!
- Дайте брадвите!
- Вържете дървото! Вържете!
- Вържете дървото! Вържете!
- Сваляйте коланите!
- Тези също ще свършат работа.
- Трябват ни лостове.
- Нарежете!
- Дръж се! Дръж се!
- Хайде, хайде момчета, по-бързо, по-бързо!
- Как си там?
- Хванете!
Отпускай малко по малко!
Така,така, хайде!
- Дръжте! Тръгна!
- Дерсу, дай ръка!
- Хвани ме!
- Като мечка си!
- Лято свършва, Капитане.
Есен идва.
Това е добър. Парченце наляво.
парченце наляво. Добро.
- Пригответе се.
Внимание.
Снимам.
Добре.
- Туртъйгин, ела тук. Сега ти ще ни снимаш.
Ще натиснеш ето тук, нали?
Най-радостните ми спомени от Дерсу...
са свързани с началото на тази есен.
- Какво им е?
- Амба.
- Слушай, Амба...
...войниците стрелят с оръжие!
Ти си върви. Върви си!
- Какво да правя?
Убива Амба.
- Тигърът избяга. Той е невредим.
- Не, Амба винаги бяга, докато не умре.
- Сега аз много уплашен.
- Не бой се, Дерсу.
Мъртъв тигър нищо не може да ти направи.
- Канга може!
Друг Амба изпрати!
Канга е горския дух, когото голдите почитат.
От този ден Дерсу се промени...
...стана мрачен и раздразнителен.
- Какво правиш?
Този знак казва тук няма жен-шен.
Ти разрушител.
Хора търси жен-шен - напразно.
Ти лош човек.
- Ей тъй просто скочи в реката с всичките си дрехи. Пиян беше.
С всичките си дрехи!
- А на мен ми се случи следното: ...
- Защо хвърля месо в огън?
Месо хвърлено в огъня загуба.
Утре ние замине, Тук друг хора пристигне...
види месо, яде.
- Кой би дошъл тук?
- Как кой дойде?
Борсук дойде, бялка дойде,
врана дойде, мишка дойде.
В тайга има различни хора.
- Добър вечер, Дерсу.
Здраве желаем, казвам!
Есента в усурийска област е кратка.
Веднага настъпват студове.
Аз започнах да се готвя за зимата,...
...нареждайки всички коне и части на командата да се отправят към залива Олга.
- Мирише! Има хора!
- Какви хора?
- Глигани!
- Нищо не усещам.
- Дерсу, защо не стреля?
- Аз не видял.
Защо аз не видял глиган?
Моя нос гледа по-добре от очи.
Тогава аз не знаех...
че това малко произшествие беше предшественик на трагични събития.
- Зубър!
- Къде, Капитане?
Къде?
Там, под поваленото дърво.
- Улучил?
- Не.
Ти нима не видя?
На всекиго се случва веднъж да пропусне, Дерсу.
- Защо аз не уцели?
Капитане, преди аз винаги първо гледа животно!
Стреля - винаги уцелва.
Сега не улучва. Очи лоши.
Как аз сега живее в тайга?
- Ела с мен в Хабаровск.
Моят дом е и твой дом.
Настъпи Новата Година.
Странна беше тази нощ.
- Амба идва убие мен.
- Благодаря, Капитане! Благодаря!
- Какво се случи, Дерсу?
- Капитана казва мой дом - твой дом. Благодаря, Капитане!
- Ще дойдеш ли при мен?
- Мои очи лошо стана.
Канга повече не иска аз живее в тайга.
Изпраща Амба.
Вероятно това, което Дерсу нарича Амба...
е бил призрака на страха от тайгата...
въображаемия призрак...
на състарен човек.
- Слушай. Вова записа Дерсу.
- Я да чуем.
"- Капитан ходи на хълмове, работи.
Обратно в град отива...
седи на маса, пише, работи.
Аз в град работа няма.
Гледа огън.
Далеч към хълмове гледа.
И това всичко."
- Вярно е, ...
градския живот не му е по душа.
- Нищо. Ще свикне.
- Вова, а Дерсу чувал ли е това?
- Да.
- И какво каза?
- Той каза, “Вярно, не пропусна нито дума”.
- А на теб често ли ти говори за тайгата?
- Да. Дерсу от нищо не се страхува -
нито от вълци, нито от глигани, нито от мечки.
Ураганите и наводненията са нищо за него.
- Знаеш ли, Дерсу е героят на Вова.
- Той е луд по него.
- И аз не веднъж съм му дължал живота си.
- А Дерсу никога не е споменавал да това.
- Е, той счита това за нещо обикновено
А повечето хора обичат да разказват за това, при което силно преувеличават.
- Ето този човек аз винаги заедно...
много, много години в тайга ходи.
А това мечи зъб...
и нокти.
И това нокти на рис.
За теб. Вземе?
- Подаряваш ли ми ги?
- Да, малък Капитане.
- Наистина ли?
Колко се радвам. Това ще бъде моят талисман.
А тигрови нокти нямаш ли? Не си ли ловил тигър?
- Не, аз стреля по тигър...
само че убие тигър - лошо.
- Защо?
- Много...
много лошо.
- Вземете. Благодаря.
- Защо дава пари за вода?
В река много вода има.
- Защо взима пари за вода?
- Какво ти става?
Нищо не разбираш.
- Ти лош човек!
- Къде отиваш?
- Да стреля.
- Не си го и помисляй! В града не бива да се стреля.
- Във варел има много мръсотия.
Аз стреля куршум, чисти варел.
После избърше с парцал, стреля добре.
- В града има много хора. Опасно е.
- Аз не стреля хора. Аз стреля във въздух.
- Все пак, не бива. В града не е като на хълмовете.
Разбираш ли?
Разбра ли?
- Е, как си, Дерсу?
- Аз тук седи, точно като патица.
Как може хора в сандък стои?
- Наистина...
стаята не е приветлива.
Ще трябва да сменим тапетите...
да подредим всичко по-уютно.
А дотогава се премести в моя кабинет.
- Нищо, Капитане.
Аз на улица палатка направи.
Спи.
Аз не пречи никому.
- Виж, Дерсу...
в града това не е позволено.
- Защо?
Лошо?
- Как да ти обясня?
Такъв е редът.
- Ред.
Оръжие стреля не бива,
Спи на улица не бива.
Съвсем не достига въздух на мен.
- Татко, какво е станало? Арестували са Дерсу!
- Сега звъниха от полицията по телефона.
- Какво има пак?
- Виждаш ли, вчера той видя, че купувам дърва и страшно се разсърди...
и тръгна към градския парк да насече дърва.
- Моля...
Пусни ме на хълмове.
Аз съвсем не може в град живее.
- Къде ще отидеш?
- Аз отиде на хълмове.
Капитане...
Господарке,
Малък Капитане.
Всички хубави хора.
Аз замине - лошо!
Само че аз не може живее в град.
- Ето, вземи като подарък от мен, тази пушка.
Нов модел.
Добър прицел, лек.
Дори с лошо зрение няма да пропуснеш.
Вземи.
- Благодаря, Капитане.
"За Г-н Арсениев.
До убит голд е намерена ваша визитна картичка.
Моля да се явите за опознаване на трупа."
- Г-н Арсениев?
Познавахте ли го?
- Бяхме приятели.
- И неговото име беше...
- Дерсу Узала.
- Професия?
- Ловец.
- Странно.
Той нямаше оръжие.
- Трябвало е да има...
пушка най-нов модел.
- Не, нищо не е намерено...
освен вашата визитна картичка.
Сега всичко е ясно.
Престъпник е искал да открадне пушката и го е убил.
- Готово Господин Пристав.
- Земята е замръзнала. Наложи се да се потрудим.
- Заравяйте.
- Така...
Сега ще Ви помоля да се подпишете.
Ето тук.
- Моля да ме извините. Аз съм зает човек.
- Благодаря Ви.
- Е...
Разрешете да напусна.
Дерсу...
Превод от английски и руски: "Ицката". 22 Август 2003, Варна, България