El Mariachi (1992) Свали субтитрите
Добро утро, Азул
Позна ли, кой е?
Моко.
Какво по дяволите искаш след толкова години?
Ами наоколо съм
... с нова банда.
Чух, че си наблизо
... и реших да ти звънна, приятел.
Много мило
... задник!
Предполагам, че ще ме измъкнеш от тук, и ще ми дадеш моята част от парите.
Като имам предвид къде си днес.
Наистина ли искаш да излезеш?
Чух, че въртиш приличен бизнес
...от килията си...
...само с телефон... и няколко мъже.
Не е лоша идея.
Някой ден ще я пробвам.
Тук печеля нищо в сравнение с това,
...което ми дължиш когато изляза навън.
Затова, Да, помогни ми
...приятелю.
Скоро, Азул, скоро....
Изпращам ти едни приятели да те вземат
...след няколко дни.
Така е по - добре.
Същият Моко, който познавам.
Не се отчайвай.
Няма да забравя, че беше неразделна част от нашия триумф.
Какво става, Моко ?
Ще ме измъкваш днес?
Има трима въоражени мъже!
Ти ли ги изпрати?
Все още съм тук, Моко и твоите приятели също са тук.
Но не за дълго.
Имат нещо, което искат да ти изпищят.
Слушай внимателно.
Ще чуя същото от твоята уста щом те намеря!
Тази сутрин беше като всички останали
Няма любов.
Няма късмет.
Няма превоз.
Никаква промяна.
Преминах покрай костенурка...
...вървяща по магистралата.
И двамата вървим полека по пътя, който сме поели.
А това, което не знаех...
...е, че моето време...
...изтича.
ЛЕДЕНО СТУДЕН КОКОСОВ СОК
Искам кокосов орех.
ДОБРЕ ДОШЛИ В АКУНА-КО АХУИЛА СТРАНАТА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО
Безплатни кокосови орехи.
Започнах да харесвам този град.
Винаги съм искал да бъда мариячи...
...като баща ми, дядо ми...
...и пра-дядо ми.
Все още не съм добър като тях...
...но се усъвършенствувам .
Плановете ми бяха да вървя по тяхните стъпки до края...
...и да умра с китарата в ръце.
Свирих от град на град...
...и трупах различен опит.
Този град беше следващата ми спирка.
Безплатните кокосови орехи в центъра...
...ме караха да мисля, че ще ми донесе добър късмет.
Но определено грешах.
-Какво искаш?
-Сода.
Музика?
-Защо?
-Аз съм мариячи, добър при това.
Свиря балади, любовни песни...
...стари, нови песни и няколко мои.
Защо да ме интересува?
Мога да внеса стил, повече класа на това място.
И работя почти без пари.
Живея от нищо.
Но се нуждая от постоянна работа...
...и гарантирам допълнително клиенти.
За какво ми е някакъв мариячи...
...когато имам цял оркестър?
Виждаш ли?
Плащам на един човек, и имам колто си искам китаристи.
Разбираш ли?
Благодаря.
Ако искаш истинска печалба, си вземи истински инструмент...
...тъпак.
Трябва да отида до едно място.
-Хайде.
-Ей сега се връщам.
Какво е това по дяволите?
Днеска да нямате празник?
Няма работа и за теб!
Барман, бира.
В бутилка, глупако.
Търся стар приятел.
Казва се Моко.
-Къде е?
-Понякога е тук.
Той държи мястото.
-Значи го познаваш?
-Заповядай.
Разбира се.Ние работим за него.
Много лошо.
Подръж.
Какво става там?
-Отговори ми!
-Моко!
Дай ми телефона.
Вземи си го.
Мъртви?
Всички? От кога?
Как изглежда?
Носи ли калъф за китара?
Облечен в черно.
Не се притеснявай, Моко.
Ще го намерим, ще го убием...
...и после ще нахраним кучетата с него.
Ако видиш някой облечен в черно, с калъф за китара...
...се обади на този номер.
Името му е Азул.
И ако не ти се обадя...
...ще ме убиеш, нали?
Аз не.
Но той да.
Започнах да усещам, че и тук няма да ми провърви.
Какво стана с дните когато китаристите бяхa богове...
...като предците ми?
Технологиите...
...те ни провалиха...
...ограбиха културата ни...
...превърнаха ни в машини.
Ето го и най-хубавото създание за деня.
...след костенурката, разбира се.
Какво да бъде?
Какво да бъде?
-Сода.
-Сода?
-Ти какво дете ли си?
-Не, аз съм певец. Не мога да пия и пуша.
Гласът е живота ми.
Наздраве.
Работя за нищо.
Живея на ръба...
...но се нуждая от постоянна работа.
-Къде?
-В твоя бар!
Нямам пари за мариячита.
Предполагам, че съм се събудил с лош късмет.
Какво?
Благодаря.
Нуждая се от евтина стая за седмица.
Търся си работа.
Може ли да платя после?
Даа..а, даа..а.
По - късно.
Извинете, господине може ли да оставите депозит?
Не ми вярвате?
Съжалявам. Колко можеш да оставиш?
Имам само няколко песос.
Така е по добре. наслаждавай се на престоя.
Не там!Стая 10! 10!
Тръгна насам, идиоти!
Облечен е в черно. Намерете го.
Насам, малоумници!
Как е, китаристе? Много сода пи а?
Просто убих четирима.
Наистина?
Чакай малко!Как ти е името?
Домино.
Задръж малко, Домино, беше в самозащита.
Не съм от тук. Не познавам никой.
Без приятели.
Без врагове.
-Тогава сигурно са били крадци?
-Не мисля.
Бяха четирима мъже.
Отседнах в един евтин хотел.
Не нося нищо ценно, никакви пари.
Имаха за цел просто да ме очистят.
Тогава защо дойде? ?
Трябва да отседна някъде докато всичко премине.
Явно ме припознаха с някой друг.
Аз съм просто един мариячи.
Има една стая нагоре по стълбите.
Аз живея там. Затова не пипай нищо.
Ще се кача по-късно да се обадим на един приятел.
Благодаря. Няма да го забравя.
Оттук.
...И бъди внимателен с питбула ми.
-Добро утро, Домино.
- Здрасти.
Подай ми телефона. Трябва да говоря с Моко.
Някакъв непознат да се е навъртал наоколо?
-Тук всеки ден идват странни хора.
-Облечен в черно...
-...с китара?
-Не.
Уби 10 от моите хора...
...за един ден.
-Нямаше ли да се обаждаш на шефа си?
-Първо ми дай нещо за пиене.
Моко, изплъзна ми се.
Стреляше по мен.
Уби няколко от наще хора.
Скапаният му кучи син.
Не успях да го огледам добре.
Ако се преоблече няма да го разпозная.
Не бери грижа за това.
Винаги се облича в черно и носи калъф за китара.
Такъв му е стила.
Само дето няма китара в него.
Калъфа е пълен с оръжия.
Какво?
Не носи китара.
В калъфа има оръжия.
Използва ги върху жертвите си.
Доскоро.
Благодаря за питието.
След малко се връщам.
Казах ти да не пипаш нищо.
Опитвам се да се успокоя. Да изляза ли.
Няма нужда, довърши си.
Шампоан?
Няма да откажа.
Кой си ти?
Един музикант.
Какво криеш тук? Пищови? Ножове?
Само китарата си!
Ще видим.
Много си скромен, .
Каза, че си убил четирима...
...а всъщност си убил 10.
Няма ли поне да погледнеш?
Свири!
Изсвири нещо сладникаво!
Свири де!
Пей сега!
Без гащи хванат съм сега
На топките ми нож опряха
Отвънка няколко тъпака
Едва не ме разпраха
До мен стои една принцеса
Със гол в ръката... нож
Големи бляскави очи
И жестоко тяло...
По-хубава песен не съм пял досега.
Ти ме вдъхнови.
Добре де.
Наистина си мариячи, и то добър.
Вземи ме на работа.
Не мога да ти плащам. Нямам пари.
Готина кръчма, а казваш, че нямаш пари?
Не те лъжа.
Искам само стая и храна.
Трябва ли да държа ножа между краката ти за да те вдъхновявам?
Ако остана ли? Не.
Само докато си открия сигурна работа.
Няма да си намериш такава в града, но.... ще измислим нещо.
Ще имаш нужда от по-добро чувство за хумор...
...ако възнамеряваш да работиш за мен.
С това си отварям писмата.
Ало?
Един момент.
Приятелю...
...цял ден не ми отговаряш на обажданията.
Беше зает с убиването на 10 от моите хора.
-Шест.
-Какво?
Само шест убих, глупако!
Никога не те е бивало в смятането.
Затова така и не ми плати. Сметна, че всичко е за теб.
Знаех, че половината са за теб. Завлякоха ме. Но ти...
...се правиш на скромен. Уби 10 от хората ми.
Шест.
До утре ще удвоя хората си.
Приемам това, че бях алчен.
щеше да ми излезе по-евтино, ако ти бях платил.
А сега трябва да си намеря още 10 човека.
-Шест!
-Десет!
Слушай. Дай ми парите и няма да има повече жертви.
Даже и теб ще пощадя.
Малко е късно за това.
Ще видим тази работа.
Същият Моко, когото познавах.
Още ли носиш бели дрехи?
Ти как ме виждаш?
Виждам един бял костюм, напоен с кръв.
Готов ли си да посвириш?
-Чакаме те.
-Почти.
-Да ти донеса ли нещо?
-Не, мерси.
Побързай.
Тази песен се нарича "Желание за живот."
Една бира.
Сигурна ли си, че искаш да спя тук?
Стига да си седиш от твойта страна.
Не забравяй, че имам това...
...както и него.
Онази, първата песен, която изпя.
Ти си я писал, нали?
Как разбра?
Сякаш си я писал специално за някой.
Така беше.
Сладки сънища.
Трябва да ида до хотела да си взема парите.
Сега се връщам.
Наглеждай ми нещата.
Здрасти. Аз съм, Домино.
Знам.
Заклещило се е.
Кучи син.
-Добър ден. Какво мога да предложа?
-Една бира.
В бутилка, задник заспал.
Тук не бачкаше ли едно момиче преди?
Да, тя е собственика. След малко ще дойде.
Собственичка?
Значи трябва да е момиче на Моко.
Откъде да знам.
Навърта се около един музикант.
Току-що видях един с калъф като моя.
Него трябва да търсят.
Нищо ли не каза?
Не, само удари една бира.
Изобщо не си приличаме с него.
Да вървим. Ще се справи, само трима са.
Това е той.
Не съм много сигурен.
-Какво има в калъфа?
-Китарата ми.
-Само не ми казвай, че си шибан мариячи.
-Такъв съм.
Отвори го.
Ако е китара, можеш да си ходиш.
А ако не е, лошо ти се пише на задника.
Върви.
Не размъквай китарата с теб докато не се оправят нещата.
И без това търсят друг човек.
По-добре я качи горе.
Какво става?
Нещо не е наред ли?
Това е той!
Той е.
Прецака ни.
-Не знаехме какво да правим.
-Мислихме, че ще се защитите сам.
Мислили сте, че ще се защитя сам.
Срещу трима въоръжени...
...с това?
Трампили сме си калъфите с някакъв си загубен мариячи!
Къде е този мариячи?
Трябва вече да е мъртъв, така че остава да откриете калъфа!
Къде беше, когато той дойде на бара?
Говорих по телефона...
...с един приятел, който знае какво става тук.
-Каза ли му нещо за мен?
-Не.
Каза ми, че мъжа в черно се казва Азул (синьо).
Като се казва Азул, защо не носи сини дрехи?
Не зная.
Но убива хората на един нарко-дилър...
...който се казва Маурицио, но го наричат Моко.
И Моко е изпратил хората си да го открият.
Защо не тогава не ме оставят на мира?
Никой никога не е виждал Азул. Освен Моко.
И той ходи в черно и носи калъф за китара.
Също като теб, не мислиш ли?
Тогава кажи на приятеля си да предаде на Моко...
...че сме двама - един убиец...
...и един мариячи.
Не всеки може да говори с Моко. Най добре да не излизаш.
Скрий си якето и калъфа докато това отмине.
Измъкна се, но този път го видях добре.
Уби Пина и Тако.
Няма дя се измъкне отново, имаш думата ми.
Винаги ли почиваш в понеделниците?
Или е затворено, защото си изгубих китарата?
Почивам в понеделник.
Ще ми посвириш ли?
ДОМИНО
-Ало?
-Ела да се видим.
Не мога.
Моля?
Не се чувствам добре.
Да си карала мотоциклета?
Трябва да затварям.
Гаджето?
-Някой гринго?
-Да.
И все пак нещо не разбирам.
Ако си толкова бедна, колкото разправяш...
...как успя да купиш това място?
Подарък ми е.
-От кой?
-Маурицио.
От Моко, човека който иска да ме убие?
Той не иска да убие теб.
Хората му са те объркали с Азул.
Същата работа.
Знаеш как е.
Когато искаш едно момиче...
...купуваш й цветя, бонбонки...
...бижута...
...докато накрая не я спечелиш.
Схващаш ли?
Маурицио ми подари цветя...
...после бижута.
Пусна ме да бачкам в неговия бар...
...и накрая ми го подари.
Кое е послидното нещо, което ти е дал?
Един мотор.
Искаше да отида с мотора до неговото ранчо...
...когато реша да му се отдам.
Мисли си, че може да ме склони.
А така ли е?
Би могъл...
...но не и след всичко това.
Добро утро. Вземи ги.
Това успях да спестя. Вземи, купи се нова китара.
Хайде. Не съм казала да вземеш най-добрата.
Нещо за временно ползване, ще ти трябва за довечера.
Локо, озъртай се. Черни гащи и бяла риза.
-Къде отиде, Локо?
-В камиона ми е.
Докарай го насам.
Това не е той.
Открихте ли ми калъфа?
Не можахме.
Чухме, че са те хванали и са те отвели в ранчото на Моко.
Дойдохмe да видим дали е вярно.
Хванали са онзи мариячи.
-Какво ще желаете?
-Една бира.
Нещо друго?
Калъфа ми.
Къде е той?
А къде ми е калъфа?
-Горе е.
-Иди си го вземи.
Ако искаш да видиш твоя мариячи, ела с мен.
Защо ще искаш да ми помогнеш?
Защото зноеш къде е ранчото на Моко, а аз не.
Да вървим.
Play along.
Домино! Да вървим! Хайде!
-Замина.
-Къде замина?
-Тръгна да те търси.
-А калъфа?
Върна му го. Заминаха да те търсят.
Отвори вратата или ще я убия!
Съжалявам...
...използвал те е да се добере до мен.
Дай ми моят дял от парите или ще опръскам дрехите ти с нейната кръв!
Пусни я. Ще ти дам парите.
Покажи ми как да стигна дотам.
Какво си направил с него?
С кого?
Музиканта, когото объркаха с Азул.
Затова значи снощи ми затвори телефона.
Правиш си купона без мен, а?
С ръцете на тези музиканти върху теб!
Върни ми парите, че ще й видя сметката!
След всичко, което съм направил за теб...
...това ли е твоето отношение?
Никога досега не те бях молила за нещо. Пусни го да си върви!
Кълна се, че ще я пречукам!
Ти няма да я убиеш.
Но аз ще го направя.
Съжаляваш ли вече за нея?
Исках само да взема своя дял...
...а не да убиваш всички наред.
Точно за това никога няма да станеш голям колкото мен.
Сърцето ти е прекалено голямо.
Така значи...
...Ти си музиканта, който дойде в моя град
...уби хората ми...
...и ми открадна момичето!
Трябва да си доста талантлив...
...за да свириш на тази китарка!
Дотук беше!
Омитай се от имота ми...
...и си вземи ръката.
Всичко, което исках е да стана мариячи...
...като предците ми.
Но града, за който мислех, че ще ми донесе късмет...
...донесе само проклятия.
Загубих си китарата...
...ръката...
...и Нея.
С тази рана може би никога повече няма да свиря на китара.
Без нея, за мен няма любов.
Но с това куче...
...и тези оръжия...
...се чувствам готов...
...да посрещна бъдещето.
ACUNA ClTY 1 8