Butch Cassidy And The Sundance Kid (1969) (Butch.Cassidy.and.the.Sundance.Kid.CD2.1969.GarlicClan.sub) Свали субтитрите
Разкриха ни. Остава да се бием или предадем
- Ако се предадем, ще идем в затвора.
- Аз вече съм бил там.
А ако решим да се бием те или ще ни изморят от глад.
Или ще ни изпозастрелят. Може дори и с камъни да ни затрупат.
Какво друго?
Може и да се предадат, но не бих се обзаложил.
Заемат позиция.
Приготви се.
Кид, следващия път, като ти кажа да отидем в Боливия, нека идем в Боливия.
Следващия път...
Готов ли си?
Не, ще скочим.
- По дяволите. Да скочим
- Може и да стане,
ако е достатъчно дълбоко. Те няма да ни последват.
- Откъде знаеш?
- Ти би ли скочил, ако нямаше нужда?
- И да имаше не бих скочил.
- Трябва, иначе сме мъртви.
Те ще трябва да се върнат откъдето дойдоха.
- Само един изстрел.
- Хайде.
- Да тръгваме!
- Остави ме.
- Защо?
- Искам да се бия с тях!
- Ще ни избият!
- Може би.
- Искаш да умреш?
- А ти?
Добре. Аз ще скоча пръв.
- Не.
- Тогава ти скачай пръв.
- Казах - не.
- Какво ти става?
Не мога да плувам!
Няма и нужда. След скока сигурно ще сме мъртви!
- Давиш ме!
- Какво да правя. Не мога да плувам!
- Ще те убия! Пусни ме!
- Не мога да плувам!
Ако се удавя, кълна се ще те убия!
Никога не съм казвал, че съм голям плувец.
Давиш ме! Давиш ме!
Няма нужда да ме давиш!
Кид, пусни ми врата!
Вестниците писаха, че сте мъртви.
- Лефорс ли беше?
- Джо Лефорс? Така мисля.
- А следотърсача?
- Следотърсач?
- Лорд Балтимор ли беше?
- Така мисля. Вестника е вътре.
Ще ни нахраниш ли?
Разбира се.
- Казаха, че сте мъртви.
- Не го прави на въпрос.
Не, прави го.
Хей!
Били са Балтимор и Лефорс.
Какво?
- Знаеш ли още кои?
- Кои?
- Джеф Кар, Джордж Хайет.
- Хайет?
И Келихър.
Исусе, провървяло ни е. Нали?
Но откъде се взеха и защо тръгнаха след нас?
Забрави. Такива заедно дълго не стоят.
- Да ама не, ако г-н Хариман ги е наел.
- Кой?
ЕН Хариман от "Юнион Пасифик". Писнало му е да го обирате.
Наел е хора и е оборудвал специален влак.
Вие удържахте два дни.
Това си е направо рекорд,.
- Преследване, като това струва повече, отколкото можем да му вземем-Той може до си го позволи.
Този Хариман е смахнат.
Този гаден бизнес!
Той си мисли, че при мен всичко е даром.
Ако ми плащаше да не го закачам- нямаше да го закачам!
Ти сам нищо не си заработил!
- Дяволски изчадия. Какво знаят те?
- На постоянна служба ли са?
Не. Само докато Ви убият.
Това означава, че продължават да са след нас.
И всичко започва отначало.
Те ще се появят рано или късно.
Хей Ета.
Ще донеса още.
С Бъч всичко сме обсъдили.
Където и да се намира Боливия, ние отиваме там.
Да, отиваме и се покриваме. Малка почивка.
- Бъч знае малко испански.
- А аз ще се преборя с менюто.
А и ти знаеш.
Като сме с жена няма да ни познаят.
Това никой него очаква.
Ще пътуваме безопасно.
Ако искаш да дойдеш, аз нямам нищо напротив.
но в мига, в който започнеш да ни се мотаeш в краката,
няма значение къде сме, оставяме те на мига.
Без сладки приказки Кид. Кажи и го направо.
На 26 години съм, учителка, неомъжена, по-лошо от това не може да бъде.
И ми е хубаво само, когато съм с Вас.
Ще дойда с Вас и няма да хленча, ще ви кърпя чорапите и превързвам раните,
ще правя каквото искате, с изключение на едно нещо.
Не искам да гледам как умирате.
Ще пропусна гледката, ако нямате нищо против.
Цялото бъдеще е твое, гаден велосипед!
Можеше да бъде и по-зле.
Тук можете да получите повече за парите си. Вече го проверих.
А какво ли пък има тук, за да поискаш да си го купиш?
Исусе, не цялата Боливия е такава.
Откъде знаеш? Това може да е най-хубавото място в цялата страна.
Може хората да пропътуват хиляди километри, за да видят това място.
Може това да е местния Атлантик Сити, щата Ню Джърси на Боливия.
Знам много повече за Боливия, отколкото ти за твоя Атлантик Сити.
Така ли мислиш?
Роден съм там.
Роден съм В Ню Джърси.
- Израснах там. Така, че...
- Ти си от изтока. Незнаех.
А това което незнаеш е достатъчно да запълни...
- Със спорове не помагаш.
- Слушай!
Ти винаги трябва да си с мен, иначе ще умреш от глад.
И твоята работа е да мълчиш!
Ще се оправи, като ограбим няколко банки.
Боливия!
По дяволите. Това е банка, като всички други Ще влезеш, ще се ослушаш и огледаш.
- И запомни...
- Не ме учи как се ограбват банки!
Няколко тъмни облака се появиха на твоя хоризонт и ти побесня, нали?
Добър ден господа. С какво мога да бъда полезен? Кажете, моля Ви!
Колко искате да внесете?
Ако искате да ги преброим, отидете при ковчежника.
Господине?
Довиждане.
Това е обир.
Това е обир.
Това е обир.
Повтаряйте заедно.
Няма. Нали той каза, че знае проклетия език!
Нали говорихме вече. Хората с вашата професия, трябва да владеят определена лексика.
- Нервен съм. Забравих думите. Застреляй ме!
- Други идеи!
Горе ръцете.
Горе ръцете.
Вдигнете ги.
Вдигнете ги.
Обърнете се към стената.
Обърнете се,
и после...към стената.
Дайте парите.
Дайте парите.
Дайте парите.
Това не ти помага и няма да лягаме докато не го кажеш.
А сега - дайте парите.
На езика ми беше Ета, кълна се.
Бъч все още ли мислиш?
Какво по дяволите друго да правя?
Кажи това.
Къде е сейфа? Отворете го.
Къде е...?
Това е трудно.
Къде е сейфа? Отворете го.
Браво Бъч.
Ти си добър учител Ета.
- Това е обир!
- Обир?
Ръцете...
Ръцете...
- Ръцете горе!
- Вече ги вдигнаха. Давай нататък
- Горе
- Нататък!
- Обърнете се към стената
- Те вече са срещу стената!
- Къде е.....
- Като си толкова умен - чети ти!
- Нали си добър.
- Не ми помагаш.
Без бележката и дума неможа да кажеш.
Бандити!
- За бога, ще изтърсиш парите!
- Няма!
- Да извикаме комисаря.
- Да вървим!
- Име?
- Еваристо.
Еваристо чий?
- Господин комендант, току що ограбиха банката.
- Кой?
- Двама янки и една девойка.
Въоръжени са и взеха парите.
Да вървим. По конете!
Това не е ли добър знак?
Отново сме в бизнеса, момичета и момчета. Като в добрите стари времена.
- Хосе!
- Да господине.
Трябва да останем. Убиваме го и всичко свършва.
Ами ако изгубим? Видяхме го с още двама, ами ако са 20?
- Може и да не е Лефорс.
- Така предполагам.
Тук неможе да ни арестува или върне. Това е чужда страна.
Той и няма да ни връща. Ще ни убие тук.
Ще чака следващия ни обир, и ще ни преследва както преди.
Ако ни изпусне, ще чака следващия обир. Трябва да приключим с него и то сега.
Ще чака следващия обир? А ако няма такъв?
Ако намерим някаква работа,
той няма да може да ни арестува, защото ще е с вързани ръце.
Ще се побърка. Ще надживеем копелето. Ставаме почтени!
Така - работа значи?
Идвате от Америка и търсите работа.
По лощо място от това в цяла Боливия не може да намерите
Благодаря Исусе.
Обикновено се чакаше за работа при мен. Но това беше преди.
Бинго.
- Значи работа няма?
- Има работа и то много.
И знаете ли защо?
Защо?
По дяволите.
Защото няма с какво да ви платя.
А знаете ли защо немога да ви платя?
Защо?
Заради бандитите, които върлуват наоколо.
Парите за мините идват от Ла Пас.
И всеки обоз попада в засада.
Повечето считат, че са местни бандити...
А други казват, че са "Бандитите Янки"
Може ли да погледна?
Хубав пистолет. Можеш ли да уцелиш нещо?
Понякога.
Пробвай.
Не, не синко. Просто покажи как стреляш.
Взимаш пистолета в ръцете...
и стреляш.
По дяволите.
А може ли да се движа?
Да се движиш? Какво имаш предвид под движиш?
- Много по добре е когато се движа.
- Мда.
Така като се позамисля, май имам нужда от работници,
а вие идвате от Америка и търсите работа. Започвате утре сутринта.
- Имате впредвид, че сме наети?
- Пазачи на заплатите.
По дяволите.
"О спомняш ли си сладката Бетси от Пайк.
Която премина планината с нейния любим Айк.
Два впрегнати вола и голям жълт пес.
Тънък шанхайски петел и пъпчива свиня.
ToodIe-dang hoodie aye-doh, toodIe-dang hoodie ay
ToodIe-dang hoodie aye-doh, toodIe-dang hoodie ay
Петела избяга и всичката стока умря.
Остана последно парченце бекон за сутринта..."
Мисля, че се крият в дърветата отпред.
- В храстите отляво.
- Не в дърветата отпред!
Гледай тогава дърветата, а аз храстите.
Хей вие новобранците. Престанете вече!
Разглеждаме всички възможности, за нападение г-н Харис.
Малоумници.
Водя малоумници с мен.
На отиване никой няма да ни нападне!
Сега нямаме пари в нас.
Като вземем парите и тръгнем да се връщаме,
тогава му мислете.
Бинго.
Това място го обрахме през юни, нали?
Джоунс!
Ела помогни.
Кой съм аз? Смит или Джоунс?
Живей!
След половин час може да започнете да се тревожите.
Тогава ще стигнем прохода До там няма да имаме проблеми.
- И тук могат да опитат.
- Не. Там мястото е по-добро
Можете да се отпуснете. Дръжте се като боливийци.
По-спокойно. По дяволите!
Като мен.
Разбира се вие си мислите, че аз съм луд, но не съм.
Бинго. Аз съм колоритен.
Ставаш колоритен, като поживееш сам 10 години в Боливия.
Къде са?
Не ги виждам.
Да изчезваме оттук!
Кажи им да оставят парите и да се махат.
Оставете... парите и...
си вървете.
Да оставим парите и да си ходим?
Кажи им, че сме наети да върнем парите Това ни е работата!
И че парите не са наши.
Парите... не са наши.
Не, не са ваши. Сега са наши.
Поравно!
Опитай пак. Това ни е работата. Парите не са наши.
Парите не са наши.
- Трябват Ви.
- И на Нас ни трябват.
- Какво мислиш?
- Лоша работа.
Ще поемеш ли двамата вдясно?
Кид искам да ти призная нещо. Досега не съм убивал.
Намери време да ми го кажеш.
Разпръснете се, защото така могат лесно да ни убият.
Опитай с двамата отдясно. Цели се между тях. Все някой ще уцелиш.
- Изчезвайте!
- Какво?
- Моля Ви!
- Какво?
- Моля Ви.
- Молиш ни!
Свършихме си работата почтено.
Какво ще правим сега.
Има много начини да бъдете почтени, нали?
Има много начини да бъдете почтенни.
Фермерство.
Можем да си купим ферма.
Неразбирам нищо от фермерство.
А какво ще кажеш за ранчо?
Виждал съм ранчо по времето, когато крадяхме добитък.
Но и тогава не бяхме добри. Работата е много и тежка.
Не, трябва още от дете да се захванеш с ранчо.
Хей.
Мога да се върна преди Вас.
Имаш впредвид в къщи?
Мислила съм затова.
Както искаш Ета.
Може би ще тръгна.
Хей.
Ета мисли да си отиде в къщи преди нас.
Както иска.
Тогава ще тръгна.
- Колко имаш?
- Почти нищо. Мина Алпока.
- Казвам ти - стига с тия пущинаци.
- Изнежил си се, като стара мома.
Запази си любезностите за теб, ако нямаш нищо против.
В града или планината-където кажеш, но не и в джунглата!
Бандитите Янки?
Кажи му-по тихо.
- Как беше думата?
- Тихо
Тихо!
Казвам ти, в джунглата по-лесно ще се скрием.
Кид, аз ти казвам, че в джунглата има много змии.
А аз не обичам змиите.
Къде сме?
Незнам. Сан Висенте, мисля.
- Храна?
- Да господине. Заповядайте
Хуан! Ела и отведи конете.
Не харесвам джунглите и блатата. Не харесвам змиите. И нощните смени.
Мамка му.
Капитане! Капитане!
Капитане, на площада има две мулета от мината Алпока.
- От мината Алпока?
- Да, Да.
Двама мъже дойдоха с тях и отидоха да обядват при баща ми.
Гулаша е великолепен. Пръстите да си оближеш.
Специалитета на заведението.
Ако искате мога да го подгрея. Вече може да хапвате.
Благодаря за посещението господа.
Много благодаря. Хапвайте.
- Много благодаря.
- Да.
Специалитета на заведението още мърда!
Успокоиха се. Това място започва да не ми хапесва.
- Хей.
- Какво?
Какво мислиш?
Залагам, че е само един.
Ти както винаги си прав
Презареди.
Това ми остана.
Налага се да отидем до мулето за патрони.
Аз ще отида.
Не е време за геройство. Пускам те.
Готово.
По дяволите! Трябва да отида аз.
Защо пък ти?
Защото аз немога да те прикрия, а ти мен можеш.
Прав ли съм?
- Върви.
- Защо винаги съм толкова умен?
Дай ми пистолета си.
Добре. Давай!
Готово!
Давай!
На това ли му казваш прикриване?
А ти на това ли казваш бягане?
Ако знаех, че така ще се влачиш...
Ти никога не си можел да стреляш, още от самото начало.
А ти си само една голяма уста!
Шефе, войниците са тук.
Капитане!
- Къде са?
- На площада.
- Колко са?
- Двама.
- Двама?
- Капитане...
- И ме викна само за двама?
- Бандитите Янки.
- Бандитите Янки?
- Да капитане.
Сержант Рико! Вземете 20 човека и се качете на покрива.
Сержант! Стреляйте на месо и чакайте да Ви дам сигнал.
Останалите след мен! Напред!
- Имам идея къде ще отидем после.
- Не искам да слушам.
- Ще си промениш мнението, като ти кажа.
- Млъквай!
- Добре де.
- Твоите идеи ни докараха до тук...
- Забрави!
- Не искам и да чувам твоята идея.
- Добре.
- Отлично.
Австралия.
Измислил съм го, ако искаш ще ти кажа.
Австралия.
- Това ли е великата идея?
- Това е най-новата от всички.
- В Австралия не е по-хубаво от тук.
- Само това знаеш.
- Кажи ми само едно нещо...
- Говорят английски!
- Вярно?
- Да умнико. Там няма да сме чужденци.
Там има коне. Хиляди мили земя, където можем да се скрием.
Хубав климат, плажове. Може да се научиш да плуваш.
Не. Плуването не е важно.
Какви са там банките?
Достъпни. Достъпни и съблазнителни.
Банките или жените?
Като имаш едното, имаш и другото!
- Далече е, немислиш ли.
- Ти искаш всичко да е перфектно!
Не искам, като отида там всичко да смърди. Това е.
Помисли си.
Добре.
Ще си помисля.
Хей.
Като излезем навън и стигнем до конете,
помни едно нещо.
- Почакай.
- Какво?
Не виждаш Лефорс отвън, нали?
Лефорс?
Не.
Благодаря ти Боже.
За момент си помислих, че сме в беда.
Огън!
Огън!
Огън!
Субтитри от Judas
vassiljp@abv.bg