Battlestar Galactica (1978) Свали субтитрите
че животът тук е започнал някъде там...
далеч във Вселената...
с човешки племена...
които може би са били предшествениците на египтяните...
или на толтеките...
или на маите--
че те може би са били архитектите на великите пирамиди...
или изчезналите цивилизации на Лемурия...
или Атлантида.
Някои вярват, че все още може би има братя на човека...
които дори сега се борят за оцеляване...
някъде далеч сред звездите.
АТЛАНТИЯ
Благородни делегати...
Знам, че всички сте нетърпеливи да се върнете на корабите си...
преди срещата ни с Цилоните...
но мисля, че е уместно...
да вдигнем тост за най-значимото събитие в историята на човечеството.
Искам да вдигна моят бокал за вас--
не просто като кворумът от 12-те...
представители на 12-те колонии на човечеството...
а като приятели--
най-великите лидери, които някога са се събирали.
Като приближаваме седмото хилядолетие...
човешката раса най-после ще живее в мир, благодарение на вас.
Мир.
ГАЛАКТИКА
Старбък, ето го идва. Какво ще кажеш?
Зак, успокой се. Защо си толкова нервен?
Все още ме смята за малкото си братче.
Ами, ти се държиш като такъв. Това е просто един редовен патрул.
-Защо е толкова важно това за теб?
-Щото е.
Виж какво, аз съм воин. Спечелил съм си го. Искам да му го докажа.
Знам, Зак, но това може да не е най-подходящото време.
Това е мирна мисия. Какъв проблем може да има?
-Не е в това работата.
-Старбък, ти обеща.
Знам.
Старбък, какво правиш? Отиваме да патрулираме.
Той не може да дойде. Старбък не се чувства добре.
Да--Ами, то-- Не знам.
Това е малко внезапно.
В смисъл, че никой не иска да ходи да патрулира--
всички искат да празнуват примирието--
Чудя се, кого ще успея да намеря.
Да, Зак. Имаш предложение ли?
Проучил съм координатите от тук до цилонската столица.
Моят кораб е готов да тръгне.
-Това е късмет, нали, Старбък?
-Да, това е истински късмет.
Ами, изглежда, че просто ще трябва да изкараш патрула на Старбък с мен.
-Били ли сме някога така?
-Не мога да си спомня толкова назад.
Знаеш ли, може би трябва да дойда с вас.
Не, той ще се справи. Искам да кажа, нали не сме във война?
-До скоро.
-Добре.
-Погрижи се за стомаха.
-Да. Добре.
Сектор 12, пусков док алфа. Готовност за пуск на бойния модул.
Данните приети. Записани и функциониращи.
Векторните координати кодирани и предадени.
-Разбрано.
-Разбрано. Готов за пуск.
Основните системи предават контрола на модула. Пуск, когато сте готови.
Забравяш колко различно е тук навън.
Това е нищо. Когато войната официално свърши...
ще можем отновода подновим изследването на далечни звезди.
Това е предизвикателството, Зак. Дайда се завъртим...
ида погледнем вектора Лиан.
Балтар, приятелю...
тази мирна конференция нямаше да бъде възможна...
без твоята неуморна работа.
Ти си осигури място в историята.
Това, че цилоните избраха мен за представител в кворума на 12-те...
беше работа на провидението, а не умение.
Виждам, че тържеството не се нрави на всички мои деца.
Това което ни очаква там ме притеснява.
Ти, разбира се, не се придържаш към своите подозрения за цилоните.
Те поискаха това примирие.
-Те искат мир.
-Простете, г-н Президент...
но те ни мразят от дъното на душата си.
Ние обичаме свободата. Ние обичаме независимостта--
да чувстваме, да се съмняваме, да се противопоставяме на подтисничество.
За тях, това е чужд начин на съществуване, който никога няма да приемат.
Но те...
чрез Балтар.
Те умоляваха за мир.
Да. Вие, разбира се, сте прав.
Аполо, две цели на моя скенер, малко над старата луна Симтар.
Може да е буря. Флотилията ще мине точно през нея.
Стой на позиция и ме прикривай да огледам.
Включвам турбо двигателите.
-Я, виж ти.
-Какво има?
Ей сега ще ти кажа.
"Цилонски танкер - потвърждение" Военният наръчник казва илонски танкер. Скенерът отчита, че е празен.
Имам съмнение за това.
Ами, ние дойдохме да огледаме.
Ето го и другият кораб, хубавичко прикрит.
Интересно, какво прави.
Нищо не отчитам в него. Той ни блокира сигнала.
-Според наръчника, трябва да е товарен.
-Да, ама не е.
Щом ни блокира, значи крие нещо. Ще направя обход.
Само безвредна мъгла. Не е изобщо гъста.
Не разбирам защо ще излъчват цялото това електронно смущение.
-Да се махаме оттук.
- Защо?
После ще ти обясня.
Кълониъл Вайпър в квадранта. Засича.
Разбирам какво искаш да кажеш.
Това е клопка и те имат достатъчно огнева мощ да унищожат цялата флотилия.
Смущават излъчването. Няма да успеем, ако им бягаме.
- Колко виждаш?
- Четири.
Когато кажа три, обърни соплата идай максимални спирачни задкрилки.
Ще ги изненадаме малко. Едно, две, три!
Турбо двигателите пълен напред. Давай.
На ви, гадове!
Не е зле, братчето ми.
Добре. Ти поеми тези отдясно.
Аполо, аз ще го поема този.
Зак, внимавай, зад теб!
Не мога да се изскубна! Залепил се е за опашката ми!
Дръж се. Идвам.
- Стабилизирай.
-Бързо, Аполо!
Стабилизирай.
Добра стрелба, но ми удариха горния двигател.
Нищо, братчето ми. Изчистихме ги всичките.
Не могат да ни бият, ако не са десет към едно.
Аполо, по-добре си погледни скенера.
"Състояние Червено"
Не, но хиляда към едно-- не е честно.
-Какво значи това?
-Нямада има никакъв мир.
Няма да има нищо, ако не предупредим флотилията.
Давай. Аз съм без един двигател. Знаеш, че нямада мога да се движа с теб.
- Зак, аз нямада те оставя.
- Трябвада го направиш.
Настъпвам турбо двигателите. Ще успея да се върна преди тях. Давай.
Ти трябвада предупредиш флотилията. Аз ще се оправя.
Ти можеш винаги да летиш с мен, братчето ми.
Успех.
Галактика командване, тук е Командир Адама, завръщащ се от Атлантия.
- Моля за разрешение за кацане.
- Разрешаваме кацане.
- Нещо не е наред.
- Какво става?
Не знам. Току-що обявиха тревога на кораба.
Атлантия, тук е Галактика главно командване. Молим за помощ--
- Полковник, какво става?
- Патрулът ни се натъкна на проблеми.
Уловихме някакви сигнали, но ги заглушават.
Може да са контрабандисти или пирати, или--
- Стоим на подслушване.
- Дайте ми Президента, моля.
Г-н Президент, нашият патрул е под нападение.
Не знаем от кого.
Като предпазна мярка, бих искал да изпратя изтребители-прихващачи.
Мисля, че това е крайно неуместно...
с оглед деликатността на нашата ситуация.
Прав си, Балтар.
Командире, като предпазна мярка настоявам да се въздържаме.
Ако се окаже, че това е среща с някакъв незаконен трафик...
можем да поставим в опасност цялата мирна кауза...
изкарвайки изтребители, когато сме толкова близко до нашата среща.
Г-н Президент, двама от моите пилоти са под въоръжено нападение.
От неизвестни сили.
Няма да пускаш изтребители докато ситуацията не се изясни.
Сър, може ли поне да Ви помоля да при- ведете флотилията в повишена готовност?
Ще го имам предвид. Благодаря Ви, Командире.
Ще го има предвид. Ще го има предвид?
- Всичко е наред.
- Съжалявам, Командире. Просто исках--
- Такова--
- Такова, какво?
Патрулът се командва от капитан Аполо.
Добре де, ако нямам доверие на първородния си син...
на кого мога да разчитам?
Командире, Зак е с него.
Това е първият му патрул.
Благодаря.
Дай ми всичко, което можеш.
Все още нямаме вест от нашите пилоти, сър.
Комуникациите им нарочно се заглушават. Ако не пуснем--
Не можем да пускаме. Изрично ни беше забранено.
Обаче...
това може да е удобен момент за бойно учение.
- Полковник, включи тревога.
- Слушам, сър.
Друг път може да не видите такова нещо, момчета. Идеална пирамида.
Ако няма по-добра ръка, аз печеля.
За съжаление, ще трябва да довършим по-късно!
- Друг път.
- Чакай! Чакай!
- Чакай малко! Върни се!
- Дългът зове.
Да вървим! Хайде!
Сър, далекообхватният ни скенер...
показва голям брой кораби идващи насам с голяма скорост.
Един патрулен модул се приближава, Командире.
Доведете пилота тук, веднага щом кацне. Свържете ме с президента.
- Какво става?
- Няма нищо тревожно.
Сигурно някакъв въздушен салют за президента...
докато подписва примирието.
Само ни развали добрата игра на карти.
- Командире?
- Г-н Президент.
Стена от неидентифицирани кораби се приближава към флотилията.
Вероятно посрещачи от Цилон.
Сър, може ли да предложа и ние да изпратим наши посрещачи?
Г-н Президент, много враждебни чувства остават между нашите войни.
Вероятността за нещастен инцидент...
при всички тези пилоти в небето наведнъж?
Командире?
Сър, предложи ли граф Балтар нашите сили да стоят тук напълно беззащитни?
Приятелю, ние сме на мирна мисия--
първият мир за човечеството от хиляда години.
Готови за атака.
Давай, скъпа. Още малко.
Син Флаг 2 в беда. Моля за аварийно кацане.
- Г-н Президент--
- Командире...
един от нашите патрулни кораби е под напа- дение от основните приближаващи сили.
Г-н Президент, Вашите посрещачи стрелят по нашия патрул.
Балтар.
Стигнахме.
Патрул вика флотилия! Моля за помощ!
Какво беше това?
Това беше моят син, г-н Президент.
Не. О, Господи.
Позитивният щит, веднага. Пуснете изтребителите.
- Всички батареи, открийте огън.
- Всички противопожарни станции...
са готови и функциониращи.
Пуснете всички останали Вайпъри.
- Сър, те са пуснати.
- Изтребителите са пуснати, сър.
Другите кораби успяха ли да пуснат своите изтребители?
- Не, сър.
- Бог да ни е на помощ.
Машинно отделение докладва лазерни попадения на щирборд 8-8-7.
Цилони. Това беше клопка. Трябваше да оставя Зак. Той е ударен.
- Искам да се върна, за да го доведа.
- Това не е възможно.
Ако не се върна, той няма шанс!
Атлантия до всички бойни кораби, ние сме под нападение. Повтарям, под нападение.
Корабът му беше унищожен малко преди флотилията.
Прехвърляме скенерите за прицелване на палуба седем.
Боен кораб Атлантия губи скорост.
Трябва да увеличим скоростта с три пункта за да държим позиция с Атлантия.
Хей, погледни нагоре, Бумър. Има двама на опашката ти.
Вдигай нагоре, Бумър. Ще се опитам да го махна!
Добра стрелба!
Капитане, трябва да знаем колко кораба-бази има срещу нас.
- Няма кораби-бази.
- Нещо бъркаш, Капитане.
Изтребителите не могат да действат толкова далеч от Цилон без кораби-бази.
- Нямат достатъчно гориво.
- Само изтребители--може би хиляда.
Как си обясняваш това, Аполо?
Не знам. Засякохме празен танкер на нашия скенер.
Предполагам, че цилоните са го изпол- звали да презаредят за нападението...
след като са стигнали до това място, оттам от където се намират корабите-бази.
Защо ще действат толкова далеч от Цилон без кораби-бази, когато не е необходимо?
Те биха били далеч извън нашия обсег при старата луна.
Освен ако не е било необходимо...
да бъдат някъде другаде.
Свържете ме с Президента!
Хей, Старбък, тук е опасно.
Г-н Президент, моля за разрешение да напусна флотилията.
Имам основание да подозирам, че нашите родни планети са пред пряко нападение.
- Атлантия до всички бойни кораби.
- Поддържай връзка.
Пожарът е неконтролируем. Изпратете Вайпъри.
Как можах толкова напълно да сбъркам?
Докарах цялата човешка расадо гибел.
Г-н Президент.
Група три, вектори 1-7и2-8.
Зареди и атакувай Атлантия.
- Хванал съм го отляво.
- А, аз отдясно.
Атлантия ескадрила на смъртта атака!
- Негативно поле, веднага.
-Аварийна лазерна енергия...
към оръдия осем до дванадесет.
- Господи, корабът--
- Върни се на поста си, веднага!
О, Боже мой!
Командире, далекообхватните ни скенери засякоха Цилонски кораби-бази...
в квадранти 0-3-5...
1-2-6 и 2-5-8.
Това означава, че са в обхват за нападение...
на планетите Въргон, Съджитара и--
Да, и Кейприка.
По Ваша заповед.
Говори, Центуриън.
Всички кораби-бази сега са в обсег...
за нападение на колониите.
Окончателното унищожение на формата на живот известна като човек.
Започвайте атаката.
Щурвал, завърти ни обратно.
Оттегляме се.
Флангова скорост към дома.
Командире, далекообхватният скенер улавя вълна след вълна...
от малки кораби, насочващи се към всички вътрешни планети.
"Мир"
Да се махаме оттук!
Давай! Хайде!
Бокси!
Внимавай! Бокси!
Моля Ви, г-це! Сградата ще се събори! Бягайте, всички се пазете!
Бягай! Бързо! Скрий се! Излез оттук!
Стой, тук долу!
Долу! Долу!
- Моето куче! Къде е?
- Живо е!
Всичко ще бъде наред!
Обхващащ широк фронт от езерата до полуострова.
Знае се за тридесети един града, че са подложени на тежка атака.
Умирам тук! Горящихора бягат!
Не мога да ви опиша какво е! Съвсем сам съм тук. Не мога да се свържа с никой.
Вторият континент докладва унищожение из цялата континентална част.
Викай Х-В-31-91.
Това е най-ужасното нещо, което някога съм виждал.
Червено едно-три-девет, ние горим!
Спешност! Пожар в червено 1-3.
Има стотици пожари. Море от огън.
Водоснабдяването е прекъснато. Няма вода!
Казват, че убитите са стотици--
Не, сър, не мога! Моите заповеди са да браня ретранслатора.
Централната част е под нападение.
Втора вълна пристига! Нямаме никаква отбрана!
Имали някой на този канал?
Този канал работи ли? Работи ли изобщо някой от тези канали?
О, Зак! И всички останали!
Те разчитаха на нас да ги защитим, а ние--
Нямахме никакъв избор.
Командире, цилонски кораби-бази на далекообхватния скенер...
изстрелват към всички външни планети.
Няма надежда, Командире.
Какво става със Саджитара?
Планетата е в пламъци, Командире.
Пригответе ми совалката, моля.
Совалката?
Ще сляза на повърхността на Кейприка.
В никакъв случай. Ако цилонските скенери Ви засекат--
Вие ще продължите да посрещате оцелелите от флотилията.
Аз ще Ви закарам с моя изтребител.
Вие сте последния жив член на съвета.
Ако се натъкнете на нападение от цилонски кораб, поне ще имате някакъв шанс.
Настоявам за това, Командире.
Добре.
Основните системи прехвърлят контрола на изтребителя. Пуск, когато сте готови.
Кораби пристигат откъм двата борда, сър.
- Колко са на брой?
- Общо шестдесет и седем, сър.
Нашите са двадесет и пет.
Колко бойни кораба?
- Нито един.
- Какво?
Ние сме единствения оцелял боен кораб.
Боже мой.
Червен Водач Едно в беда. Повтарям, в беда.
Чуваме те, Червен Водач. Как можем да ти помогнем?
Имам повреда отбитката. Управле- нието на колесарите ми е прекъснато.
Аз съм на линията, Старбък. Какво е състоянието ти?
Сега не е момента за обучаеми, Атина.
В беда съм. Значи, в истинска беда съм.
Ще бъдеш, ако продължаваш да говориш така.
- Как си с горивото?
- На сухо.
Добре. Направи проверката с мен.
Алфа верига. Затвори и замести с с лявата серво верига.
Алфа веригата е затворена. Замествам слявата серво верига.
Никаква реакция. Дроселите ми са все още напълно отворени.
"Предупреждение за проблем"
Омега С верига. Затвори и замести с помощна серво верига.
Замествам с помощна серво верига.
Не реагира.
Вкарай го с отворени дросели и изключи при най-външния маркер. Нямаме избор.
Чух го.
Дръпни всички отпътя ми. Влизам с пълна скорост!
Имаш разрешение за кацане.
Прието. Надявам се, вие момчета, да не броите само по задължение.
Той ще влезе като снаряд.
Стой настрана! Може да го изпусне!
Казах ти да стоиш настрана!
- Старбък!
- Излизай бързо!
Корабът може да гръмне всеки момент!
- Добре ли си?
- Добре съм. Не благодарение на баща ти.
Хайде. Облейте го добре, момчета!
Мини под крилото. Угаси това! Угаси онзи пожар там!
Какво искаш да кажеш за моя баща?
Знаеш ли през какъв ад преминахме ние тук?
Така ли? Трябваше да видиш как ние прекарахме деня си.
Аз успях еднолично да отбия цилоните от главите ви...
докато вие си направихте малка разходка.
- Не разбираш ли какво стана?
- О, да. Разбира се.
Трябваше да видиш това сладурче от от въздуха, как се разлита през небето.
Гледката е красива, стига да не е твоят кораб-база.
Старбък, чуй ме!
Колониите бяха унищожени.
- Всичките?
- Какво искаш да кажеш, унищожени?
Съжалявам, Айла.
Никога ме нямаше, когато бе важно.
Никога.
Чакай малко!
Вървете заедно! Насам!
- Трябва да има храна някъде.
- Гладен съм.
Татко?
Идват тълпи насам. Сигурно са видели, че каца кораб.
Просто събирам някои неща тук.
- Тази прилика между теб и Зак--
- Татко, не можем да останем.
Може би майка не е била тук.
Тук е била.
Къде бяха те?
Къде бяха те? Къде бяхте вие, останалите надути пилоти?
Къде бяхте, когато избиха останалите от нас? Къде беше ти, момче?
Чакай! Чакай! Остави го да говори.
Аз искам да знам къде бяхте вие също? Всички вие.
Ние чакахме. Ние гледахме и се молехме, но вие не дойдохте.
Повечето от нас са мъртви.
- Флотилията е почти унищожена.
- Но вие сте тук.
- От бойния кораб Галактика.
- Той оцеля?
Да.
Какво стана с Президента и Съвета на 12-те...
и всички останали колонии?
Всички са унищожени.
- Командир Адама.
- Да, Сърина.
Значи е истина тогава. Ние сме победени, обречени.
Може ли да се повозя на Вашия кораб, сър?
Изтребителите не са място за малки момчета.
Ще трябва да бъдат, ако нашите хора искат да оцелеят.
Трябва да им отвърнем на удара.
Да, ние ще им отвърнем на удара.
Но не тук. Не сега. Не в колониите.
Не дори в тази звездна система.
Разпространете до всеки мъж, жена и дете...
които са оцелели от този холокост.
Кажете им да тръгнат веднага с всяко транспортно средство, което имат.
И вестта се разпространи до всяко кътче на човешкото съществуване.
И те дойдоха-- Овните, Близнаците...
Девите, Скорпионите...
Рибите и Стрелците.
Всичко 220 кораба...
представляващи всяка колония, цвяти верую в звездната система.
"Колониален транспорт за местене"
"Ние преместваме навсякъде"
Човешката раса може да има още един шанс...
но първо ще трябвада преживее съюза, климатичните условия...
и неизвестните тъмни и зловещи заплахи, които й предстоят.
Унищожението им е пълно.
Нашите сили заловиха пленници близо до космодрума.
Те говорят за оцелели хора, които избягали с кораби.
Какви кораби?
Колко надалеч могат да стигнат?
Ако шепа оцелели наистина са избягали...
те няма да имат нито гориво, нито храна за продължително пътуване.
Информацията не е пълна.
Предлага се срещу живот.
А каква е изричната заповед за човеците от вашия повелителен водач?
Унищожение.
Тогава изпълнявайте вашите заповеди, а ако те съществуват...
те са обречени.
Тук сме се събрали като представители на всеки кораб от нашата флотилия...
за да отговорим на единствения въпрос:
Къде ще отидем?
Нашата писмена история ни казва, че сме произлезли...
от една майка-цивилизация...
раса, която е отишла в космоса за да създаде колонии.
Всички ние събрани тук, сега...
представляваме единствените известни оцелели колонии, с изключение на една.
Побратим свят, далеч там във вселената...
известен нам само от древните писания.
Моето намерение е да открия тази последна колония...
този последен пилон на човечеството в тази вселена.
Командире Адама.
Тази 13-та колония, този друг свят--
Къде е и как се казва?
Бих искал да ви кажа, че знам точно къде е...
но не мога.
Все пак, знам, че той е някъде отвъд нашата звездна система...
в галактика, много сходна на нашата...
на планета, която се казва...
Земя.
Земя!
Водач на полет 17 по Ваша заповед.
Докладвай за последната атака, Центуриън.
На всяка от 12-те планети разказватедна и съща история...
за шепа кораби, които са избягали отунищожението...
за да се срещнат с някакъв боен кораб.
- Какъв боен кораб?
- Боен корабна име Галактика.
Тогава, върви и намери Балтар. Кажи му, че съм недоволен.
Кажи му, че му предлагам избор.
Да намери бойният кораб Галактика...
или ми донеси главата му.
Тук е Алфа совалка приближава товарен кораб Близнаци...
за проверка на повредите и снабдяването на флотилията.
Моля подгответе приемане.
Не е най-лошата работа във флотилията да задаваш много въпроси.
Чувам, че изпращат някакви нещастници от сектора Бета...
пълзящи около външната част на стар звездобус да търсят течове на натрий.
Интересно как ни пропуснаха за тази подробност.
- Извинявай, но--
- Ш-ш!
Бихте ли ни казали какво търсите?
Течове на натрий!
- Чао!
- Стой!
Аполо--
Капитане, това е опасно!
Тези стари кораби не би трябвало дори да летят.
Нямаше много избор, нали?
Колко народ оставихме поради липса на кораби?
Освен ако не се наемаш доброволно да служиш постоянно на тази вана...
трябва да ни помогнеш да проверим за повреди всеки кораб в тази флотилия...
или ще бъда изкушен да ви дам вас, момчета на заем на Бета ротата.
Просто продължавай, стари приятелю. Ще ни вкараш в истинска беля.
Десет хиляди светлинни години от никъде, нашата планета пръсната на парчета...
хората гладуват и аз ще ни навлека беля?
- Виж какво, това което искам да кажа--
- Какво ти става, бе?
Казвам ти, по-добре живей за днес. Може да не ни остава дълго.
Какво става?
Искаме храна.
Да. Виждам.
- Къде е храната?
- Всичко ще има.
- Просто потърпете.
- Но, аз не съм пила вода от два дена.
Ще ви доставим храна и вода колкото се може по-скоро.
Просто ни дайте малко вода! Не можете ли да ни донесете малко вода?
- Трябва ни просто малко вода!
- Къде е храната?
Защо не сме виждали или чували никого от два дена?
Моля кажете ни какво става?
- Изоставени ли сме?
- Не, не сте.
Просто потърпете. Нуждите ви ще бъдат удовлетворени.
Просто се радвайте, че сте живи.
- Какво казва тя?
- Говори гемонезки. Бумър може да преведе.
Бумър е зает. Някой тук може ли да помогне?
Някой тук разбира ли гемонезки?
-Жената каза, че мъжът й има треска.
-Какво ти има на ръката?
Има други в по-голяма нужда от мен.
Махнете я оттук.
Тя трябва да бъде изхвърлена с мъртвите.
Няма място за боклуци тук.
Дайте я на кучетата.
Мръсна социолаторка.
Грехота е да ни оставяте да гладуваме, докато бюрократите...
живеят в лукс в частните си светилища.
Мога да ви уверя, че никой не живее в лукс.
Не, ти лъжеш.
Видях го със собствените си очи на борда на Райзинг Стар...
преди да бъда захвърлен тук сред измета на човечеството.
Командният център знае за проблема.
Тогава, мога да им кажа, че изпращат храна и вода?
- Те знаят за проблема.
- Какво искаш да кажеш?
Има нещо, което не ни казваш.
Помощ идва. Имаш войнската ми дума.
Войнската ти дума?
Не ги виня, че ни мразят.
Те загубиха всичко. Трябвада винятнякой за това.
Команден център, тук Алфа моля разяснете разпределението на храната.
Команден център, няма налична информация към този момент.
Какво искаш да кажеш? Току-що напуснах кораб пълен с гладуващи хора.
Какво става?
Съжалявам, совалка Алфа.
Командният център няма налична информация към този момент.
Командире, тук е полковник Тай. Започва се.
Нещо не е наред.
Какво ти казаха, когато им се обади за недостига на храна?
Същото каквото и на теб: уклончиво знание за проблема.
Бумър, започвам да имам лошо предчувствие за това.
Защо не ми кажеш просто името си, а?
Няма страшно.
Казвам се Касиопея.
Касиопея. Красиво е.
Означава "кралица на феите", нали?
Мисля, че да.
Назначение?
Назначението ми е социолатор.
Това е почтена професия, практикувана...
с благословията на старейшините от над 4000 години.
Нищо не казах.
Просто съм любопитен, за какво беше тази олелия там на товарния кораб.
Онази жена--
Онази жена е член на сектата Отори сред гемонезците.
Те не вярват във физическия контакт между половете...
освен когато това е помазано от жреците...
по време на голямото поклонение към слънчевата буря...
което става само един път на седем години.
Нищо чудно тогава, че тези малки копелета са такива добри картоиграчи.
Команден център, тук е Алфа совалка.
Променям курс за среща със звездния лайнер Райзинг Стар.
Совалката ще продължи за Галактика с пациенти за лазарета.
Хей, какво смяташ да правиш? Ако мога да попитам, сър.
Искам да видя кое е на дъното на тази конспирация за мълчание.
Пътнически лайнер Райзинг Стар...
Тук е Сигма Совалка на проверка за повреди и снабдяване.
Пригответе седа ни приемете.
Замърсени? Провизиите не бяха ли проверени преди да ги натоварят?
За радиация, да.
Нямаше време да проверим за плутониево отравяне.
Плутоният разрушава структурата на храната. Всичко това е негодно?
Не знаем все още.
Джоли, кажи на твоите групи да проверят всеки контейнер.
Може част от храната да е била защитена от бомбите и да е годна.
Проверихме три кораба вече от снощи. Не изглеждат добре нещата.
Спасете всичко, което можете. Дори трохичките ще са от полза.
А какво да правим с останалото?
Изхвърлете го в космоса. Дръжте проблема под сурдинка.
Ако хората открият, че нямаме храна, ще трябва да се справяме с бунт.
Отиваме горе, на втория етаж.
Капитане!
- Да?
- Чух, че си дошъл на борда.
Би ли могъл да дойдеш за момент?
В момента сме на много важна проверка от името на командващия.
- Само за малко.
- Бумър, качи се горе в елитната класа...
и виж дали там става нещо, което да ни интересува.
Няма да ви хареса, това което ще видите.
Аз ще дойда веднага.
Моят син.
Не е мръдвал от два дена.
Той загуби малкото си куче, което беше всичко за него.
Сметнах, че ти би могъл да помогнеш.
Ако не ще да яде и заради теб, не знам какво ще правя.
Той като че ли засия малко, когато го взе на ръце, там на Кейприка.
Стори ми се, че се разбираш с децата.
Израстнах с по-малък брат. Къде е той?
Там.
Извинявай.
Натоварен съм да намеря млади мъже, които да станат военни пилоти.
- Как се казваш?
- Бокси.
Както си и мислех. Ти си най-отпред в моя списък.
Търсех те. Ти трябваше да се обадиш на командващия.
- Имаме голям недостиг на бойни пилоти.
- Аз съм прекалено малък за пилот.
О, разбира се, сега да...
но колко време отнема мислиш, за да станеш пълен колониален войн?
Не знам,
Трябва да започнеш още от много малък...
иначе няма да получиш тези тук чак докато побелееш.
- Харесват ли ти?
- Искам си Мъфит.
Ами, то няма достатъчно място за куче в изтребителя.
Няма го. Той избяга.
Ами--
Ами, може и да намерим някой от приятелите на Мъфит.
Аз питах. Няма кучета.
Ще ти кажа нещо.
Като колониален войн, първа степен...
ти имаш правото на първото куче, което се появи.
Но само при условие, че се наспиваш добре...
затвори очи...
изяждаш всички основни храни...
и спреш да гониш момичета.
Благодаря.
Бях права. Разбираш се с децата.
Трябва да сте много близки с брат ти.
Бяхме.
Съжалявам.
- Ако не ти се занимава, аз--
- Хей, стига глупости.
Какво да прави един войн, след като е загубил голямата битка?
Да спечели няколко по-малки.
Тази там не е малка, Капитане.
Гинестес е частно жилище...
заето от Сайре Ури и неговата компания.
Плаща ми Транстелар--
Веднага.
Хей, какво става, Бумър?
Нищо.
Само дето, тоя тук не искаше да ни пуска да влезем в клубната част.
Благодаря.
Предполагам, че имате обяснение за това нахлуване.
Искате ли да кажете нещо преди да Ви арестувам, Сайре Ури?
Радвам се, че знаеш името ми.
Поне ще знаеш от къде ти е дошла белята.
Ще ти дам само секунда да дойдеш с мен в моята совалка.
След това, просто ще пусна шестте етажа гладуващи пътници...
и ще те оставя да се разправяш с тях.
Капитане, присъедини се към благо- дарствията ни за прераждането.
Ако не си разбрал, Съветнико...
около стотина души загинаха след нашето прераждане от цилоните...
и въпреки че гладът все още не е отнел човешки живот...
това е само въпрос на време, вече.
Бумър, уведоми Командния център, че намерихме някои запаси...
които ще разпределим докъдето стигнат.
Не, това е мое.
Всичко това принадлежи на мен и моите гости.
Жена ти споделя ли, това че отказваш да дадеш от твоята храна на другите?
- Жена ми?
- Сайрес Ури. Не я виждам.
За съжаление, тя закъсня за това пътуване.
Моите съболезнования. Споделям твоето опечаление.
- Сайрес Ури беше изключителна жена.
- Да.
Сигурен съм, че тя би се разчувствала от твоя траурен период.
Бумър, извикай Джоли да дойде тук с едно отделение и да раздаде тази храна.
Без да те критикувам, Капитане, не смяташ ли...
че мъничко се поизсили...
имайки предвид, че Сайре Ури е член на новоизбрания съвет на 12-те?
Как можеш да изсилиш глада?
Как я чувстваш?
Чувствам я, като че ли никога не е била счупена.
Костта е срастната напълно.
По-здрава е и от преди.
Чудесно е.
Вижте! Вижте!
Виж ръката ми!
Ти ме чакаш за да ме отведеш обратно, нали?
Не е лесно да се намери място за пътуване тук.
Страх ме е да се върна на онзи кораб.
Аз мога да проверя и да видя дали има друго място, където да отидеш.
Има по-добри кораби.
Щеше ли да го направиш, ако не бях социолатор?
Хей, може ли да забравим моите малки шеги там на совалката, а?
Виж какво, аз-- просто искам да ти помогна.
Наистина. Нищо лично.
- Нищо лично?
- Не.
- Абсолютно нищо?
- Наистина?
Кълна се.
Но аз мисля, че правиш ужасна сделка.
Далечният патрул докладва.
Алта тек скенерите не показват признаци за цилонско преследване.
Всички вектори изглеждатдобре.
- Командире.
- Да, чух.
Това е добра новина.
Очевидно, нашето бягство е успешно.
Да ни открият сега би било почти невъзможно...
ако не направим някаква грешка.
Карилон е прекалено далеч.
Никога няма да стигнем поради бедствието с храната.
Няма друга дестинация.
А, обаче има.
Можем да спрем тук...
на Боралъс.
Знаем, че всичко, което ни е необходимо е там--
храна, гориво и вода.
И, без съмнение, цилонска ударна група.
Това е най-логичното място за нас да спрем.
Точно поради което ще бъде фатално.
- Хей, къде отиваш?
- Може би фатално.
А не е ли напълно фатално да продължим към Карилон?
Има и друг начин, ако съветът ми отдели няколко минути от своето време.
Подкрепям Командира Адама в отхвърлянето на Боралъс.
Каква изненада.
Това е смъртоносен капан, толкова опасен колкото този, който оставихме зад себе си...
и ние нямаме въоръжение да си пробием път до там и обратно.
Обаче, има и друг път до Карилон.
Вместо да използваме предначертания маршрут...
който заобикаля с центони встрани...
аз предлагам да минем по прекия път, тук...
през Мъглявината Мадагон.
Няма патрули и спестяваме центони за да стигнем до Карилон.
Капитане, аз може да не съм военен експерт...
но знам, че цилоните не трябва...
да патрулират този конкретен участък, защото го минират.
Те слагат мини за да направят преминаването невъзможно.
За флотилия от бавни кораби като нашите, да се опитва...
да премине през този тесен проход--
Съгласен съм. Флотилията не може да пресече канала...
ако той първо не е разчистен.
А как предлагаш това да стане?
Ами, аз предлагам да намеря един, двама доброволци...
които да летят с мен пред флотилията...
за да взривим минното поле с лазерни торпеда.
- Добра идея.
- Двама "доброволци".
В никакъв случай. В никакъв случай!
Гениално, гениално.
Това е единственият начин да продъл- жим напред, както настояваш, Адама.
- Аз предлагам да подкрепим капитана.
- Браво.
Моето момче, макар и опасен, планът ти е единствената ни надежда.
Имаш подкрепата и благословията на Съвета на 12-те.
Благодаря.
Искаш ли да отгатнеш, кого има предвид като доброволци за това?
- Хей, чакай!
- Изчезвам оттук.
А, точно двамата души, които исках да видя.
Следвайте ме, господа.
Видя ли? Казах ти.
Все още не ще да яде.
Мисля, че намерих нещо, което ще го заинтересува.
Довечера? Не трябва ли да си почиваш?
Ще спя по-добре, след като решим проблема на Бокси.
- Това е висша заповед.
- Аз съм голямо момче.
Добре, Бокси.
Това ще ти хареса, Бокси.
Както знаеш, скоро ще кацаме...
на различни чужди планети.
Важно е да сме в безопасност.
Обикновено, използваме обучени кучета да пазят през нощта...
докато нашите войни спят в своите лагери...
но тъй като нямаме кучета...
трябваше да измислим нещо друго.
Първият ще го наречем Мъфит 2.
Естествено, трябва много внимателно да се грижиш за първия.
Това не е Мъфит. Той даже не е истинско куче.
Не е, но може да се научи да бъде като истинско. Той е много умен.
И ако ни помогнеш, ще стане още по-умен.
Стига.
Използвахме снимката на Бокси, която ни даде...
за да обучим дронът да реагира на него.
- Задължен съм ти, Док.
- Няма защо.
Аз съм ти задължена.
Тогава сме квит.
По своему е красив.
Съвършена машина!
Родена да танцува сред звездите.
Да, направо се блъска в тях, което ме тревожи!
Защо стана доброволец, Старбък?
Ами, някой трябва да го направи.
Аполо ли те накара?
Да, ти определено знаеш...
как да стигнеш до истината.
Някога махаш ли тази тлееща трева от устата си?
А аз си бях приготвил тази прекрасна тирада.
За това, че тази е последната ти нощ тук...
че вероятно няма да видиш друга нощ толкова красива като тази...
или друго момиче толкова красиво като мен, отново.
Да, е, тази тирада е малко по-добра от моята.
Имаш ли нещо против, ако я заимствам при някой бъдещ случай?
Имаш ли нещо против да не стоим твърде дълго в трюма за изстрелване?
Сещаш ли се за друго по-интимно място?
Не се сещам за никакво интимно място в цялата тази флотилия.
- Какво има там вътре?
- Това е тунелът за изстрелване.
Недей да ходиш там. Там е тъмно и студено, и--
О, Господи, ще направя всичко, което искаш утре.
Само не обявявай тревога тази вечер.
Полковник, случайно да сте виждали лейтенант Старбък?
Не, не мисля, че съм-- Момент, видях го на един от мониторите по-рано.
Преди да затворим трюма за полети, мисля, че проверяваше един от корабите.
- Това звучи резонно.
- Сигурен съм, че отдавна си е тръгнал...
да се наспи добре за мисията.
Защо не направиш същото? Предстои ти работа.
Тази малка змия.
"Пуск пара"
Мъглявината Мадагон изобщо не е мъглявина...
а ярко звездно поле и пилотските ни кабини ще са закрити да не ослепеем.
Ще летим по скенер и ще разчистваме всичко от пътя си...
с турбо лазери.
Добре ли си? Въртиш се като куче на слънце.
Линията на био-пулса ми, сър.
Неподходящо време е за мен да бъда свит в пилотска кабина.
Старбък е просто учтив. Изглежда е получил изгаряне от пара.
Няма да те питам, как си го получил, защото ми трябваш за тази мисия.
Не те избрах да ни помогнеш да се измъкнем, без огромно терзание.
Ако това ще ти помогне, нека те уверя...
че ако не успеем, никой няма да оцелее.
Останалите наши приятели трябва да стоят в очакване на нашите умения.
Или липсата на такива.
- Готов?
- Готов.
- Старбък?
- Не съм готов...
но да свършим работата.
-Звездното поле на мъглявината пред нас.
-На три, две, едно. Готово.
Радиационен щит положителен.
Пуснете изтребителите, сега!
Отчетна температурата на кожата.: 1-0-0 и се повишава.
Може да не виждам нищо, но определено става горещо.
Някойулавя ли полето?
Не. Моятскенер изгаря.
- Моятизчезна.
- Прекаленоярко е за скенера.
Основните системи прехвърлят контрола от изтребителите на Галактика.
Ние ще ви насочваме чрез скенери.
- Ами, ако изпуснем мина?
- Един отнас щеразбере пръв.
Давай.
Ще ви даваме инструкции.
Отброяване до откриване на огън-- пет, четири, три--
Три градуса на дясно.
Целта е унищожена.
- Приближава друга цел.
- Прогаря ми купола!
- Четири, три, две, едно, огън.
- Продължавай да стреляш.
И, огън.
Сърдечен пулс, лейтенант Бумър, отчет.: 1-0-0.
Другите функции са нормални.
Става, Командире.
Разчистват полоса сто максима широка.
Това се казва прецизно летене.
Не виждам абсолютно нищо. Уцелвамели нещо?
Да пукна, ако знам.
Две, едно, огън.
Сърдечен пулс, капитан Аполо, отчет.: 9-9.
Температура на кожата.: 1-2-0 и се повишава.
Температура на кожата.: 1-3-0 и се повишава.
- Пет, четири, три...
- Става горещо.
две, едно, огън.
Огън.
Огън.
Сърдечен пулс, капитан Аполо, отчет.: 9-9.
Температура на кожата.: 1-3-5и бавно се стабилизира.
Разхлажда се.
- Дай да погледнем къде сме.
- Отрицателен щит, сега.
Ето я. Карилон.
Мисля, че ще успеем.
Успяхме!
Върни обратно изтребителите.
Планетата Карилон.
Приземителните операции да започнат веднага.
Пригответе за приземяване корабите за минерали и групите Ландръм.
Нашите скенери за минерали установиха, това което смятаме, че...
е приблизителното място на старата минна експедиция.
Синята ескадрила ще свали екипите за наземно проучване.
Добре дошъл, Балтар. Имам лоши новини.
Шепа колонисти избягаха...
но ние скоро ще ги открием.
Какво стана с нашата сделка? Моята колония трябваше да бъде пощадена.
Аз променям сделката.
Как можеш да променяш едностранно сделката?
Когато няма друга страна.
Ти не разбра крайната цел на войната.
Но аз нямам никакви амбиции срещу теб.
За толкова глупав ли ме смяташ, да се доверя на човек...
който ще види собствената си раса унищожена?
Не унищожена. Подчинена на мен.
Не може да има оцелели.
Докато дори и един човек остане жив...
съюзът е застрашен.
Разбира се ти-- ти нямаш предвид мен.
Благодарим ти за помощта, Балтар.
- Твоето време свърши.
- Не!
Не можеш!
Все още съм ти нужен--
Виктор 6-3-0-3-8 вика наземна експедиция 2.
Моите скенери отчитат форми на живот извън тези координати.
Или е някакво вещество излъчващо силна енергия...
или са оставили последваща дейност, когато са напуснали това място.
Разбрано 0-3-8. Благодаря.
Интересно как изглежда това място през деня.
Хей. Сега е денем.
Прекрасно.
Ландръм 1 вика Скайуоч 0-3-8.
Можеш ли да помогнеш да намерим тилиевата мина?
Да, Капитане.
Моят скенер показва, че по вектора ще пресечете района на мината...
след 24 милицентона.
- Разбрано, 0-3-8.
- Всички, синхронизирайте хронометрите.
Капитане, искаш ли проверка на четири милицентона по аварийната честота.
- Разбрали?
- Да, Джоли.
В часови синхрон сте, сега.
0-3-8 връщам се в базата. Ще се видим, момчета, по-късно. Успех.
Бумър.
Да, да, какво има пък сега?
Няма да повярваш.
Не мога да повярвам.
- Какво е това?
- Не знам.
Хайде.
Това наистина е красиво.
Звучи приятелски.
Не ме застрелвайте! Какво искате?
Чакай. Не се страхувай.
Слушайте-- Хей, ти си от Тора.
- Ториянка съм. Как разбра?
- По диалекта.
Слушай, какво е това място?
- Какво правиш тук?
- Вие, какво правите тук?
Колониални войни, промъкващи край курорт, с насочени оръжия.
- О, извинявай.
- Това е законно. Нали?
Ами, как дойде тук?
-О! Дойдох със скай-бус.
-Сигурно е пушила растителни пари.
Хей, чакай, слушай.
Би ли ни казала нещо за този скай-бус?
Моят пътнически агент уреди всичко. Не е ли прекрасно тук?
Всичко това за толкова малко пари.
О, и аз току-що спечелих хиляда-- над хиляда кубити.
- Не е ли страхотно?
- Ти спечели тези кубити, тук?
О, тук всички го правят. Невероятно е.
Знаете ли, ако е незаконно, ще трябва да се борите с цялата звездна система.
Трябва да тръгвам!
Имам лунен круиз. Две луни. О, как можеш да сбъркаш?
Не разбирам. Колко откъснати може да са тези хора?
Тя, като че ли даже не е чувала за унищожението на колониите.
Има нещо още по-странно. Защо не сме чували за това място?
Предполагам, че познаваш всяко хазартно място в тази звездна система, а?
О, така е. Така е.
Ако някъде се играе хазартна игра, ти ще знаеш за това.
Залозите трябва да са невероятни тук. Хората печелят богатства.
Да, и те явно са добре хранени.
Защо не вземем да намерим кой отговаря за това място...
и да вземем да занесем малко храна обратно на флотилията?
Последното нещо, което тези хора биха искали да открият е...
че боен кораб стои на входната им врата.
Не съм открил още хазартна бърлога...
която да не разчита на военни ваучери за да стои отворена.
Бумър, докато не открием кои са тези хора...
запомни, че е достатъчен един информатор...
за да тръгне цялата цилонска военна машина насам.
Иаскам да огледам наоколо, да участвам в една, две игри...
да видя дали мога да разбера какво се крие зад това място.
Твоята задача, Бокси е да следиш резултатите.
Щом броячът стигне до десет, означава, че сме застанали над...
- богати тилиеви залежи.
- Да, сър.
- Трябва да говорим.
- Добре.
- Това елюбов.
- Любов, любов, любов.
- Няма да могат да ни четат устните тук.
- Кой?
Който и да е решил да прави нещо на това място.
Добре, Бумър, но това място поне не е мошеническо.
- Откъде взе всички тези кубити?
- Хазарт. Казвам ти, Бумър.
- Не можеш да загубиш.
- Точно това искам да кажа.
Някога да си бил на хазартно място, където да не можеш да загубиш?
Не, но пък никога не съм бил и тук преди.
Няма значение къде ще отидеш
Няма значение какво ще правиш
'Щото нещо винаги ще те преследва.
Можем да направим състояние, ако пуснем тези момичета по звездната верига.
Много пари, Бумър. Много пари.
Много пари, а?
Всяко същество във вселената е тръгнало да ни унищожи...
а ти искаш да наемаш вокална група.
Казвам ти, има нещо нередно в това място.
То елюбов
Трябва да говоря с тези момичета.
Тихо, Мъфит. Виждам го. Тилий.
- Браво, Бокси.
- Това е доста висок резултат.
Може би сме точно над старата мина. По-добре да проверя.
Добре, Джоли, отваряй си очите.
- Аз ще го върна.
- Хей, Бокси.
Бокси, чакай там. Аз ще го върна.
- Благодаря.
- За какво?
За това, че спаси живота на сина ми.
Малко преувеличаваш нещата.
В известен смисъл, може би аз трябва да ти благодаря.
Ти не знаеш нищо за мен или какво стана с бащата на Бокси--
Когато си готова ще ми кажеш.
Междувременно, нищо което е ставало преди няма особено значение.
Що се отнася до човешката раса...
всички започваме отначало.
Проклето куче, къде си?
- Намери ли Бокси?
- Страхувам се, че не.
Какво става?
- Какво става на тази планета?
- Не знам.
Това може би е най-голямата тилиева мина в цялата звездна система.
Не ме интересува. Искам само да знам какво е станало с Бокси.
"Езикотрон" Добре дошли на Карилон.
- Вие сте впечатлени?
- По-скоро объркани.
Вижте, загубихме едно малко момче.
Той е в безопасност. Намерихме го и го доведохме тук.
- Искате лида отидете при него?
- Да, искаме.
Мамо!
Капитане, щастието ни се усмихна.
Да, това е нещо, което даже не сме и сънували, Капитане.
Те имат всичко, което ни трябва тук, в изобилие и са щастливи да го споделят с нас.
- Звучи като рай.
- Да, наистина.
Полковник, съобщение от Сайре Ури.
"Овионите предложиха на оцелелите хора от колониите...
всяка мярка на доброта и подкрепа, за които някога сме се надявали."
"Сега е възможнода предвидим, че флотилията ще може да продължи...
пътуването си до един центон."
Е, Полковник...
много оптимистично съобщение.
Прекалено оптимистично. Ури накара всички от флотилията...
да чупят преградите за да слязат долу на планетата.
Е, може би на малки групи, по график.
Няма да стане по този начин. Той е раздал разрешителни за посещение...
на половината от нашето население.
Половината население?
Ние дойдохме толкова далеч, така бързо.
Имаше малко време за размисъл.
Каква е любопитната тайна зад съще- ствуването на това далечно място...
на ръба на нашата звездна система?
Има много такива оазиси за между галактическите пътешественици...
но нито един толкова далеч от известните търговски артерии...
и нито един толкова любопитно близо до тилиева мина.
Започна да пристига гориво от овионските мини...
но в любопитно малки количества.
И сега, аз изпитвам растяща нужда...
от извънредни предпазни мерки.
Корабите продължават да кръжат над планетата...
поддържани от малки дежурни екипажи...
чиито дух е толкова спаднал колкото и техния брой.
Всички, като че ли са забравили нашето бягство от цилоните.
Красотата и изкушенията на Карилон...
държат нашите хора в магия.
Давай.
Здравей, Старбък.
Това е щастливата ми вечер.
Може и да е.
Да, ами, парите не са всичко.
Не?
Слушай, знаеш ли какви са стаите тук?
Повечето от моята част оставаме тук на Карилон тази нощ.
Ще видя какво мога да уредя.
- Ще играете ли, сър?
- О, надявам се.
Да, разбира се.
Давай, хвърляй. Това е щастливата ми вечер.
Не мога да загубя.
Това място заето ли е?
О, ами, то--
Дойдох, защото ти дължа извинение.
- Така ли?
- Хайде. Този рай?
Това е идеалната възможност за нас да бъдем...
откровени и честни един спрямо друг.
Нараних те. Признай си.
Ами, то--
Веднъж нали ти ми каза, че аз съм единствената жена...
към която някога си имал истински и дълбоки чувства?
Може и да съм го казал.
Може и да си го казал?
Атина, чакай, чакай.
Това което исках да кажа е...
че трябваше да изключа всички тези чувства от мислите си...
за да избегна повече болка от тази, която вече съм изпитал.
Здравей.
Извинете. Мисля, че сте заели моето място.
- Вашето място?
- Да. Имам добри новини.
Взех ключа за кралския апартамент.
О, благодаря. Ние сме Ви благодарни.
Слушайте, момичета. Тук ми върви страхотно сега.
- Разбирам.
- Да, аз също.
Ами, приятно прекарване и на двамата.
А следващият път, ще бъде на офис цената, лейтенант.
Никога не бях яла толкова много, през целия си живот.
Ще надебелея като прасе.
Натиснете третия етаж за нас, моля.
Чувствам се като абсолютна лакомия, Ансуоу. Никакви дрехи не ми стават вече.
А сме тук на планетата само от три--
Помолих Ви да натиснете третия етаж.
Изпуснахте нашия етаж.
Натиснах го. Нещо изглежда не е в ред.
Е, толкова надолу няма жилища.
Вижте! Изглежда ни сваля чак до дъното.
- Нещо изглежда става.
- Пуснете ме до таблото.
Ето. Спряхме. Слава Богу.
Интересно какво има тук долу.
Каква е целта на този специален съвет?
Адама, мисля, че трябва да те помоля...
да уважаваш деловия ред...
докато не ти се даде думата от председателя.
Мисля, че Съветникът Ури има предложение. Благодаря.
Братя мои, прибързаният опит да избягаме от цилоните...
предизвикан от нощта на отчаянието...
изглежда безразсъдно дързък на дневна светлина.
Аз предлагам, вместо това, сега да апелираме за справедливост и милост.
Справедливост? Справедливост от цилоните?
Това ли каза наистина?
Господа, те ни казаха...
че няма да спрат докато всяко човешко същество не бъде унищожено.
Добре, защо ще повярват, че ние сега сме готови да приемем...
това което никога не сме смятали за приемливо?
Да живеем под цилонско владичество?
Защото ще унищожим нашите оръжия...
за да докажем, че сме готови да живеем в мир.
- Да унищожим средствата си за отбрана?
- Или нападение.
Нека да припомня на моите братя...
че ние нямахме конфликт с цилоните...
докато не се намесихме в техните отношения с другите нации.
Да, прав си.
Ние не влязохме в конфликт с цилоните...
докато не помогнахме на нашите съседи, които цилоните искаха да заробят...
и докато не помогнахме на хасарите да си възвърнат националността...
отнета им насила от цилоните.
Точно така. Но, ако си гледаме нашата работа...
имаме всички основания да смятаме, че цилоните ще ни оставят на мира.
Ако всички вие сте дошли на този съвет за да обърнете гръб...
на принципите на нашите бащи и боговете на Кобол...
от които всички колонии са произлезли...
може да го направите с моето пълно презрение.
Войните са винаги последните...
които осъзнават неизбежността на промените.
Имаме избор: живот или смърт.
Аз предлагам този сериозен въпрос да бъде гласуван от нашите хора.
Може би си прав. Но нека ти кажа нещо.
Няма да бъде лесно да бъдат убедени военните.
Как, ако смея да запитам, предлагаш да представим този деликатен въпрос?
На тържество...
за награждаване на онези трима смели млади мъже...
които ни прекараха в безопасност през опасните провлаци на Мадагон.
Един от тях е син на Адама, мисля.
Точно тоника, който е необходим на нашите хора в този момент.
Малко старомодни, истински герои.
- След Вас.
- Благодаря.
Купонът тъкмо започва.
Искаш ли да ти правя компания?
Вече много ми дойде компанията. Благодаря.
Ще изпуснеш честването на тримата войни.
Аз вече им отдадох всичките почести, които ще получат от мен.
- Изпуснахме моят етаж.
- Моят също.
Нещо изглежда не е в ред.
- Слизаме чак до долу.
- Мислех, че не е позволено.
Интересно, какво има там долу.
Помощ! Какво правят с нас?
Добре, 30 на 70.
Вие ще си разделите 70%, а аз дори ще поема транспортните разходи.
Просто не мисля, че ще стане.
Защо не?
- Слушай, не мога да говоря сега.
- Какво искаш да кажеш?
Просто ще трябва да говорим за това по-късно. Ако все още си тук.
Чакай! Къде отиваш? Ти си безплатния ми билет да се махна от военните.
Какво правиш? Капитанът те търси навсякъде.
Знаеш ли какво, Бумър, започвам да се съгласявам с теб. Тук нещо става.
Е, каквото и да е ще трябва да почака. Ние трябва да се връщаме.
- За какво?
- Парадна униформа.
Чакай. Аз няма да се преобличам в разни--
Не можеш да приемеш най-високата военна почит на нашия народ...
Златния Грозд, в бойно облекло.
- Златният Грозд? Майтапиш се.
- Получаваме го.
Командире?
Командире.
Както едно време, нали, Тай?
Е, нашите кораби не бяха толкова модерни, но ние добре ги карахме.
Да. Не си казал на никой, че се срещаме?
- Не.
- Добре.
Има ли някаква причина, поради която двамата с теб да не трябва да говорим?
Вземи този комутатор за наземния екипаж...
и се качи в съседния кораб, моля те.
- Да се кача в съседния кораб?
- Бързо.
Включен си в моята система за вътрешна комуникация.
Изолирани сме напълно. Никой не може да ни чуе.
Да. Разбирам. Но защо някой би искал да ни чуе?
Мъчно ми е като си мисля, че трябва да вземаме такива предпазни мерки...
на собствения си боен кораб.
Хората на Сайре Ури очакватотмен...
да предприема някакъвход във връзка с плана му за обезоръжаване.
Установявам, чедориличното мижилище се подслушва.
Сега, това което ще ти предложа едоста рисковано.
Не трябвада го приемаш, ако не искаш.
Командире, ако кажеш, че трябвада го направим...
естествено и аз ще кажа да го направим.
Какво е това което трябвада направим?
Тай, кога би бил...
най-унищожителния момент за цилонско нападение?
Почти всеки момент, след като половината ни войни садолу на--
По време на тържеството...
когато всички наши войни садолу на Карилон.
Ако ни нападнат...
без да можем да съберем нашите войни...
ние няма да имаме никакъв шанс.
Няколко добре сложени цилонски бомби...
в сърцето на този трюм за изстрелване...
и ние няма да можем да изпратим нито един изтребител в небето.
Значи ти мислиш, че има нещо повече зад Карилон освен щедрост?
Мирише ми на капан.
Усещам го като капан.
Убеден съм, че е капан.
Изключително важно е...
нашите пилоти да са близо до корабите ни.
Или може би обратното--да закараме корабите си по-близо до нашите пилоти.
Как да закараме нашите изтребители...
долу на Карилон без съгласието на съвета?
Ами, ще пускаме по два на веднъж...
все едно, че са част от редовния ни патрул.
Съветът е наредил всички наши войни да присъстват на тържеството.
Те ще бъдат там, така да се каже.
Сега, Ури не познава всички наши войни полице.
Той ще брои униформи, а не мъже.
Ще брои униформи?
Да. Искам да събереш...
всички военни униформи, до които можеш да се добереш...
и да ги облечеш, на който намериш--
механици, кухненски персонал, всеки, --
и да ги закараш долу на тържеството.
- Какво да им кажа?
- Каквото искаш.
Кажи им, че са на секретна мисия, което е вярно.
Ще се постарая.
Разчитам на теб, Тай.
Ако съм прав...
Ури няма да е единствения, който ще брои униформи...
на тържеството тази вечер.
Разбирам и се надявам да грешиш.
Ами, ще видим.
- Какво правите, полковник?
- Фелдър--
Не исках да Ви стресна.
Може ли да Ви помогнем с--
Ако направиш това още веднъж, ще бъдеш докладван, Старбък.
Можеш да кажеш на останалите твои пилоти-плейбои...
че това не е последната внезапна проверка, която ще направя.
Ако отново намеря униформи в това състояние, ще го загазите.
Когато Командирът Адама ги види тези ще подлудее.
Трябва да е от напрежението. Ама, не е честно.
Много от тези бордови офицери никога не слизат на повърхността...
докато всички останали ходят и се забавляват.
На бордовите офицери никой не им стреля по опашките...
летейки в малки изтребители.
Въпреки това, нямам нищо против да се разменя с тях.
Вярвам ти. Ще го спомена пред полковника.
Чакай малко. Не мога да поема неговите задължения. Аз не съм полковник.
Нито пък аз.
Стига с това чувство за вина. Давай да ходим на тържеството.
Правилно.
Здравей, татко.
Аполо.
Е...
полковник Тай поиска да отиде на тържеството...
така че аз му предложих да го заместя за тази вечер.
Просто като услуга.
Аз си мислех, че искаш да видиш как твоят син получава Звездния си Грозд.
Съвсем заслужено, Аполо. Съвсем заслужено.
Точно затова не мога да го приема като нещо друго...
освен като поредния трик на Съветника Ури.
Как може почитането на сина на най-големия му враг да е трик?
Просто имам чувството, че той ще предложи унищожаването на оръжията ни...
на тържеството...
надявайки се, че водопадът от емоции...
ще нанесе щетите преди някой да разбере какво е станало.
- Но ти можеш да го спреш.
- Аз?
Вече не.
Не си ли чул какво говорят? Аз съм забъркал тази каша.
Никой не вярва на това. А дори някой да вярва, ти трябва да се изкажеш.
Как да ти кажа, че ти си бил за мен повече от баща?
Ти си бил за мен човек, на който съм имал доверие и съм уважавал, винаги.
Моите идеали са били високи или ниски по твоите стандарти, но това не си ти.
Какво става с теб? Помогни ми да разбера.
Ще разбереш, сине мой.
След време, ще разбереш.
Знам, че не ти беше лесно да не му кажеш.
- Може би трябваше.
- Не.
Ако му бях казал, нямаше да мога да го удържа да не е на моя страна.
Това е мой риск. Ако спечеля, печелим всички.
Но, ако грешиш, Ури ще те унищожи.
Не греша.
Цилоните успяха да ме измамят веднъж.
Никога повече.
- Това е много странно.
- Кое?
Отличителните знаци на този мъж са Синя Ескадрила.
Аз мислех, че познавам всички в нея и погледни как му стои униформата.
Аполо, тази вечер е вечер на благодарността...
и всички се обличат с каквото могат.
Той сигурно не е обличал този костюм от години.
Освен това, почетният гост изглежда абсолютно примамливо.
Колко добре изглеждаш в униформата си.
Хей, я гледай какво става, Бокси.
Нашите домакини са много щедри.
- Не ги харесвам.
- Какво?
Казах му, че овионите няма да одобрят това, че...
води Мъфит на тържеството.
Е, ние ги изиграхме, нали?
С изключение на вашия капитан, предполагам по униформите, ...
че повечето от вашите войни са тук.
Да, ами, аз винаги привличам тълпи.
Мъфит, Мъфит, ела тук! Тука, куче! Ела тук!
Какво има? Говоря с великия и с почти великия.
Е, като слезеш от небето, кажи ми кой е този.
Тия тримата, зад танцьорката.
Откъде да знам. Явно имат лоши шивачи.
- Старбък, трябва да ги познаваш.
- Защо да трябва?
Защото носят отличителните знаци на нашата ескадрила.
Не започвайте без мен.
Къде отива лейтенантът?
- Да намери капитана, сър.
- Отлично.
Хей, какво става?
- Спрете тези тримата. Спрете ги.
- Какво--
Какво правиш, Старбък?
Слушай, нещо става тук.
Тези тримата измамници. Аз тъкмо-- Слушай. Може ли да поговорим?
Да. Би ли ни извинила? Лейтенантът има нужда от внимание.
Ще взема Бокси и ще вземем нещо за ядене. Къде е Бокси?
Сигурно е вътре да гледа акробатите. Много са добри.
Добре, не се бавете. Нали не искате да изпуснете собствената си коронация.
- За какви измамници говориш?
- Не знам.
Срещам разни цяла вечер, които не са от нашата част...
но носят нашите униформи.
- Онзи офицер в совалката.
- Ти си забелязал някой от тях?
Да, може би. Мисля, че е най-добре да проверим тази работа.
Предлагам да намериш твоите двама приятели...
и да им кажеш, че ще започваме със или без тях.
Да, сър.
- Изглежда пусто.
- Всички са на тържеството.
Не всички. Тук долу някъде има трима измамници.
"Всички човеци са се събрали" Колко войни?
"Преброихме над 200"
Почти целият им контингент от войни.
Погрижете се човеците да се забавляват до края...
след което ще бъдат ваши в долните камери.
Тази вечер ние празнуваме едно много специално събитие...
в аналите на човешката история.
- Старбък, какво откри?
- Не са тук.
- Трябва да са на друг етаж.
- Нямаме достъп до другите етажи.
- Чудя се защо е така.
- Да, аз също.
Знам как да реша този проблем. Дръпни се назад.
Ти си комарджията. Избери етаж.
Хайде да погледнем какво има на етажите най-далеч от стаите за гости.
Красиво.
Ти си водачът.
...срещу никой жив брат, било той бивш приятел или враг.
...той ще бъде запомнен в еоните като--
Аз и голямата ми уста.
Поне знаем тайната на Карилон.
Дали? Каква е връзката между казиното и всичко това?
Давай да се махаме оттук и после да го обмисляме.
Бягай, Бокси, бягай!
-И ти ли мислиш като мен?
-При всичкият този тилий...
ние запалваме най-голямата бомба във вселената.
- Малко е късно да говорим с тях.
- Съгласен съм.
О, Боже мой!
Някои от тях са сигурно от нашия кораб.
Нищо чудно, че никой не е напускал това място за да разкаже за този курорт.
Овионите се хранят с тях...
а сигурно продават тилия, който добиват на цилоните.
- Това е Мъфит!
- Хей, Бокси, ела тук!
Да вървим! Следвайте ме!
Докладвай, Центуриън.
Готово е, Величествени Водачо.
Да започне нападението.
По Ваша заповед, Величествени Водачо.
Справяме се! Опа.
- Прекалено много са.
- Стреляй в таваните.
Да запалим тилия.
Ето защо си капитан.
Изкарайте целия гарнизон.
"Състояние Червено"
Скенерът показва голям брой бързо приближаващи се тела.
Скенирай за чужди форми.
Да се изчистят всякакви враждебности и предразсъдъци.
- Насам! Насам!
- Бягай, Бокси!
Капитане, къде бяхте, бе момчета? Търсихме ви навсякъде.
Давай!
Движи се!
Когато тези пожари достигнат хипер- възпламеняемост, планетата ще се взриви.
Давайте, да се махаме оттук!
Фрак!
Топлото скениране положително. Голям брой триместни апарати.
Цилонски нападателни кораби. Значи затварят капана.
Врагът приближава, 90 микрона.
- Зареди оръжията.
- Възможност...
да хвърлим оръжията си и да докажем веднъж за винаги...
че мирът води до мир, и любовта до любов.
Всички, слушайте ме!
Искам всички да се предвижите към изходите! Това е заповед!
Стойте по местата си! Аз командвам!
Правете каквото ви казва човека! Той командва!
Ела тук, Мъфит! Ще те спася.
Врагът приближава, 70 микрона.
Врагът приближава, 55 микрона.
Сърина, вземи Бокси!
Ще се върна! Давай! Тръгвай! Полека!
Бокси, къде си?
Чакай! Не можем да тръгнем без Мъфит.
- Не можем да тръгнем без Мъфит.
- Тръгвай!
Имаш ли представа откъде идват тези Ландръми?
- Не знам.
- Ландръмите са от Командира Адама.
Тридесет и пет микрона и приближават.
Какво правиш в бойна униформа?
Останалите от Синята Ескадрила не отидоха на тържеството.
Вас трябваше да ви пуснат да отидете, иначе щяха да се усетят...
че не всички военни са там.
Добре де, ако вие не сте били там, кои бяха тези другите?
Всеки от флотилията, когото команди- рът успя да облече в униформите.
Трябваше да видите оня дето облече моята.
Врагът приближава, 30 микрона.
Извикай обратно всички войни от повърхността на планетата.
- Готови за атака.
- Двадесет и пет микрона...
и наближават.
- Всички жени в тази совалка.
- Джоли, какво става?
Цялата ескадрила очаква заповеди от Галактика.
Петнадесет микрона.
Цилонската нападателна сила влиза в смъртоносния обхват.
- Ще те вземат в совалката.
- Тръгвай.
- Чао.
- Грижи се за майка си.
Бих искал да ми е татко.
Врагът приближава, 10 микрона.
Те не изпращат прихващачи.
Изненадахме ги напълно.
Приближават, пет микрона.
Четири, три, две, едно.
Положителен щит, сега!
- Старбък?
- Запален и готов за излитане.
Идва право към нас.
- Пожар в трюма!
- Контрол на щетите.
- Твоето крило готоволи е, Джоли?
- Готово е, сър.
- Бумър?
- Готов съм, капитане.
Да вървим.
Няма нищо, което да ги спре.
Пристигаща от планетата ескадрила не прилича на цилонски бойни кораби.
Какще ги изненадаме само!
Ако не ги спрем, ще трябвада се върнем идаживеем на онази скала.
На прицел.
Това е за Атлантия.
На ти за Зак.
Татко, те са наши! Всичките! Но, как?
Май много от момчетата са нарушили заповедта да отидат на тържеството.
Отбележи си да обсъдим дисциплината в редовете.
Да, сър.
- Зад опашката ти.
- Никакъв проблем.
Гадост!
- Бумър, помогни му.
- Отивам.
Не се бави, Бумър.
Благодаря за помощта.
Ескадрила Вектор Алфа. Преследвам трима.
Вече садвама.
Да вървим! Давай към къщи!
Мисля, че тръгнаха да бягат.
Дай сега да видим дали ще намерим този цилонски кораб-база.
Нищо на моя скенер. Скрил се е някъде зад Карилон.
Това е единственият начин, по който се е приближил до нас.
Нямада го оставим този кораб-база да избяга.
Може да ни следва на безопасно разстояние ида следи всяко нашедвижение...
докато дойдат подкрепления.
Дайда слезем ниско под скенерите.
Войни искат разрешение да открият и преследват цилонския кораб-база.
Не. Полковник, трябва да пестим ресурсите си...
ако искаме да намерим дом за нашите хора.
Върни флотилията у дома.
- Включи се в цилонските честоти.
- Защо?
Те не могатда ни видят, но ще могатда ни чуват.
Като правим какво? Четем молитви?
Ти ще бъдеш Червена и Синя ескадрила, а аз ще съм Зелена иЖълта.
Аз ще съм Червена и Синя--
О, разбрах! Не, всъщност, не.
Сър, двама от нашите войни закъсняват и ги няма.
Кои са?
Капитан Аполо, сър.
Кой друг?
- И Старбък.
- Ясно.
Превключвам честотите, сега.
Тук Зелен Водач вика Червен. Всички кораби готови за атака.
Да. Да, всичките сме готови. Всичкидо един.
- Говори, Центуриън.
- По Ваша заповед.
Колониални Вайпър ескадрили приближават, много на брой.
Сигурно нашите Рейдъри са достатъчно наблизо да ни защитят.
Нашите Рейдъри са все още ангажирани срещу Галактика.
Оттеглете кораба-база под прикритието на Карилон.
Техните скенери няма да могат да ни открият.
Жълт Водач, имаме визуална връзка с вашата ескадрила.
Правилно. Зелен Водач.
Още две ескадрили искат разрешение да се присъединят към нас.
Лилава и Оранжева ескадрили.
Умират за добра битка. Били са на разузнаване.
Лилава и Оранжева?
Отказ, Син Водач. Дай, да не се увличаме.
Имаме достатъчно сили, необходими за унищожаване на един кораб-база.
Улавяме някакви сигнали за нападение от Лилава и Оранжева ескадрили.
Ние нямаме Лилава и Оранжева ескадрили.
Лилава и Оранжева?
Аполо и Старбък?
Бог да им е на помощ.
Войните продължават да напредват. Поне шест ескадрили.
Върни всички Рейдъри да отбраняват кораба-база.
Всички Рейдъри са унищожени.
Всички унищожени? Как? Ние ги изненадахме.
Явно, изненадата не беше толкова голяма, колкото се надявахме да бъде.
Слезте по-ниско до Карилон, под техните скенери.
Докладвани са пожари.
- Казах по-ниско, иначе ще ни унищожат.
- По Ваша заповед.
Точно пред нас. Ето го.
Прекрасно. Какво ще правим? Сблъсък?
Сега се появиха атакуващи войни на скенера.
Прекалено близо сме до повърхността.
Сър, телеметрията показва, че Кари- лон е на точката на изпаряване.
Само два кораба са. Това е измама.
Открийте огън и се отдалечете от планетата.
- Аполо--
- Старбък...
давай да се махаме, преди тилият, който запалихме да взриви планетата.
Негативно поле, сега!
Ще експлодира.
Да се прибираме у дома.
Какъв дом--парче метал в средата на нищото.
По-добре е отколкото съвсем нищо, поне докато намерим Земята.
Мислиш, че някога щея намерим?
Ще я намерим, някой ден.
Давай да влизаме.
Бягайки от цилонската тирания...
последният боен кораб Галактика...
води окаяна флотилия от бегълци в самотното им дирене на.:
една светла планета известна като Земя.