What Women Want (2000) Свали субтитрите
Хелън Хънт
КАКВО ИСКАТ ЖЕНИТЕ
Знаете ли какво означава "мъжкар" ?
Той е водачът на групата.
Такъв на който другите гледат с уважение и възхищение.
Той е такъв който просто...
не разбира какви са жените.
Ник, бившия ми съпруг, е истински "мъжкар".
Не трябваше да се омъжвам за него.
Не мисля че той ме разбираше.
И така, да погледнем ли. в офиса на Ник Маршал ?
Спокойно. Преди 10:00 той не е тук.
Толкова е несръчен,
колкото и останалите в компанията.
Заклет ерген е и е страшно некоректен.
Затова пък е кралят на рекламите.
Искаш мацки в бикини? Той е това което ти трябва.
Баща ми? Как ли да го опиша?
Винаги ми е бил...като чичо.
Да, татко Чичо.
Обаче Ник беше чаровен.
Неустоим от първия поглед,
което си е част от това да си "мъжкар".
Знаете за майката на Ник, нали?
Разберете ли каква е тя,
и Ник ще ви стане ясен.
Ник е отраснъл в Лас Вегас.
Майка му пък е от типа на услужливите дето не отказват.
Докато другите деца играеха навън,
Ник беше с момичетата зад кулисите.
Беше им талисман, малкият им любимец.
А тях яко ги тресеше майчинското им чувство.
Майка му беше страшен пример за това...
как Ник да се държи с жените.
Тя имаше много мъже в живота си,
но истинската й любов бяха
нейното момче и семейните бижута.
Дай да видя хлапе.
И тъй като Ник нямаше баща,
майка му все си намираше яки татковци за пример.
- Я ела тука?
- Такива от които да се учи.
Продължавай да броиш хлапе.
И така Ник беше отгледан по най ненормалния начин.
Е какво да се очаква?
Не е нужно да си Фройд за да ти е ясно...
че така се стига до кривата круша.
Никога ли не чукаш?
Почти 10 е. Отивай на работа, а аз ще почистя.
И не забравяй да... пфу, пак с ванилов парфюм.
Познаваш ли такива който да не миришат на сладкарница?
- Подай ми запалката, бейб ?
- Бейб ?
Аз да не съм малкото прасенце?
Нямам време да те глезя с кулинарии,
тъй че не ми хленчи?
И ако не знаеш, да ти кажа, хич не ми харесват тея неща.
Каква жена би носила такова нещо ?
Хей, майка ми носеше такива.
Просто ги сложи някъде, става ли, бейби ?
"Бейби" ще ги хвърли на боклука където име е мястото.
- Да ме прощава майка ти.
Минавало ли ти е през ум да излезеш с жена която носи нормално бельо?
Такова дето покрива цялото дупе?
- Не. В противен случай да ти звънна ли?
Отивам да почистя кухнята.
Хайде де направи ми малко кифлички?
Със сирене, домати и лук, ако има.
Хайде де. Не мога да мисля на празен стомах.
Добре, добре. Но само ако не ми викаш Бейб.
Готово бейби.
Как сте днес г-н Маршал?
- Екстра съм. Като циганска мечка.
- Ще ви повикам такси.
- Охо, егати свирката.
- Лек ден сър.
- И на теб също.
Свободно.
- Съжалявам !
Без да искам.
- Нека ви помогна.
- Няма нищо.
Много ми е неудобно.
- Благодаря.
- Нека ви отворя.
Мерси.
- Моля.
Двойно, късо със сметана, с пяна, без капачка.
"Двойно, късо със сметана, с пяна, без капачка".
- Е кога ще ти кажат?
- Май че днес.
А ако не ме одобрят, няма и да разбера.
Нищо не им разбрах. Трябвала им тип "земна".
А на режисьора съм му приличала на "звезден кадет".
Та аз съм актриса. Мога да съм. каквато си поискам.
- Дали?
- По-добре да е така.
Иначе оставам в тая закусвалня до края на живота си.
Благодаря.
Здравей, Ник.
Скъпа кога ще вечеряме с теб?
Защо не ми вярваш Ник? Аз не съм твой тип.
Повярвай. Капучино, с повече пяна. Дълго или двойно ?
Двойно. Или поне така си мисля.
- Следващия.
- Знеш ли, днес ме очакват
големи новини в офиса.
Поне излез с мен. Поне за едно кафе.
Да ти припомня: Аз работя в кафетария.
Да, какво обичате?
- Ами аз искам...-
- Искаш да престана ли?
Прощавайте. Само секунда...
Лола, кажи ми и ще спра.
Ами спри тогава да ме безпокоиш. Аз съм актриса.
Или поне се опитвам. Опитвам се да се отдам на това.
Така че няма да е зле,
ако престанеш да ме сваляш !
Скъпа, изглеждаш напрегната.
Така е. Много ми се насъбра.
Хайде да не говорим за това.
Да се видим например... утре? 10? 10:30?
- Добре.
- Уговорихме се, нали?
Да разбрахме се вече.
Това беше вдъхновяващо.
Знам.
Добро утро, "Слоун-Къртис".
- Добро утро, г-н Маршал.
- Здрасти душко.
- Изцапал си се?
- Закусвах преди малко.
- Норм! Печелиш ли?
- Разбира се.
Чух че "Милър Лайт" си търсят нова агенция.
Да, зная.
Също и Дарси Макгуайър напуснала "ББДО". Добро утро Анджела.
- Напуснала или уволнена?
- Не знам.
Всички очакваха тя да се разкара.
Така и се пада на тази нервачка.
А момичето от клуба, снощи?
Нищо не се получи, нали?
Или пък... стана ли?
Каза че трябва да си ляга рано.
До 11 беше в леглото. Или без петнадесет ли беше?
Направо си гений.
Господ ми е на рамото. И днес ми е късмета.
Първо, бившата ми жена се жени отново,
И второ имам среща днес, лично с Уонамейкър.
- Обади се два пъти.
- Кажи ако стане нещо.
Не се става лесно шеф на отдела.
Ще го отпразнуваме в "Дрейк".
Не слагай големия тиган... нали знаеш? В 1:00 ?
Ще те взема.
Мога ли да взема това?
- Дина.
- Здрасти.
Знаеш ли разликата между брака и работата?
- Каква е? - Ами и след дест години на работа си е голям секс.
- Бива си го, нали?
Не се тъпчи така.
- Г-н Маршал, здравейте.
- Здрасти.
Всичко ви е на бюрото. Донесох ви обувките.
Поправиха ви и очилата, безплатно.
Сутришния съвет е отложен,
и цигарите са ви до компютъра.
Сутришния съвет е отложен.
- Така ми казаха.
Добро утро, момичета.
Добър ден, "ваше височество".
Някои да знае защо сутришния съвет е отложен?
Не.
Но г-н Уонамейкър каза,
че иска да те види, веднага щом дойдеш.
- Знам.
- Защо закъсня?
Очаква те повишение. Но пък си готин днес.
- Благодаря.
- Като началник.
- Много си изискан.
Готови ли сте за 44-тия етаж?
Шегуваш ли се. Ние сме само за 44-тия етаж.
Хайде отивай по-бързо.
- Стягайте багажа за 44-тия.
- Толкова е сладичък като говори така.
Извинявай. Бях на съвет с борда.
- Много ли чакаш?
- 1-2 минути.
Джес, кафе без кофеин и две таблетки "Тиленол"?
И нещо за глава. Сода също.
Изцапал съм се. Дай ми и вратовръзка.
Видях заготовките за "Джони Уокър". Страшни са.
Това ми е работата.
Знаеш че не ме бива по говоренето,
особено без твоя помощ.
И така, тук съм от 30 години.
И да ти кажа - не става по-лесно.
Даже става по-трудно.
80-те бяха славни години.
Само алкохол, цигари и коли.
Чувствах се на върха.
През 90-те мъжете престанаха
да контролират разходите за покупки.
Жените между 16 и 24 са най-бързо нарастващата консуматорска група.
Те са главния фактор сега.
Нямаше "Тиленол". Здрасти Ник.
- Здрасти.
- Червено или лилаво?
Червено. Не, Лилаво. Така е добре.
Докато ние правим реклами за бира...
индустрията се променя.
Преди десет години бяхме агенцията с главно "А".
Сега се борим да сме трети.
Ако не надминем себе си,
отиваме надолу.
Да надминем себе си? Не схващам.
Какво знаеш за Дарси Макгуайър ?
Напуснала е "ББДО".
Разбрах че била голяма работа.
Взе ни клиентите от "Рено" миналата година.
Тя ли беше? Бях забравил.
Чух че била голяма кучка.
- Много смешно.
- И защо?
'Щото току що я наех.
За какво?
Много те уважавам, но това е вече женски свят.
Женската психика не ти е силната част.
Да им влезеш в главата не е като да им влезеш в леглото.
И защо я нае?
Някой щеше да ме изпревари.
Много е умна, Ник.
И си я направил шеф на моя отдел?
Извинявай, но борда ми диша във врата.
Днес ще я видиш.
- Хайде. Примири се.
Тя ще съживи това място Сработете се.
И как да стане това.
Знаеш как става?
Идва, идва.
По-полека. Сложете го в лед
По-късно ще празнуваме.
Не отиваме ли на 44-тия етаж ?
Не днес.
Джиджи, бившият ти мъж е тук.
Скъпа, изглеждаш като... за 48 милиона.
Мерси.
- Мога ли да целуна булката?
- Разбира се.
- Ник.
- Тед.
Поздравления. Щасливец си ти.
Да. Съгласен съм.
Две седмици ли сте на круиз?
Всъшност само една.
Пратих ти пътеводител...
изпратих един в офиса ти,
и един в апартамента ти.
-В случай че се загубя ли?
-Никога не се знае.
Ето я и красавицата в розово. Две седмици ще сме заедно, а?
- И как ще ти се отрази?
- Супер.
Ще се грижиш за твоя старец.
- Е това ще е събитие.
- Александра вече си има гадже.
- Мамо!
- Просто му казвам.
Имаш си приятел? Та ти си на 13.
Дали? Мислех че съм на 15.
Започваме да се разбираме.
Искам да се видя с Камерън.
- После направо у татко?
- Става ли?
- Добре. До колко часа?
8, 9, става ли?
- 7:30.
- Добре.
- Чао.
- Скъпа, ще ми липсваш.
Ти на ме също. Приятно прекарване.
- Чао, сладкишче.
- Чао.
- Ник.
- Скъпа.
До после.
Аха, 7:30 е добре. Мерси че ме попита.
Можеш да ми викаш и татко.
- Заповядайте.
- Мерси.
- Хей, не мога да повярвам.
- Пак ме почна главата.
Ще се оправим, няма страшно.
Запознайте се с Дарси Макгуайър.
- О, господи.
- Боже. Каква навалица.
- Как си Дарси?
- Приятно ми е да се видим.
- Света е малък.
- Добре дошла при нас.
Много се радвам да си с нас.
Здравей. Аз съм Дарси.
Здрасти. Аз съм Ник Маршал.
Много съм слушала за теб.
- Аз също.
- Не може всичко да е истина.
Да се надяваме че не.
Запазете малко тишина.
Запознайте се с Дарси Макгуайър.
-Нейната слава като...
водач в бранша, я предхожда.
В "ББДО", Дарси е работила в екип
който е донесъл 500 милиона приходи.
И това е само за миналата година.
Сега тя е в "Слоун-Къртис".
Време е да сме креативни.
Пазарът ни очаква.
Много съм развалнуван, че Дарси реши да работи с нас
и се надявам да ни помогне да влезем в 21-ви век.
Благодаря, Дан.
Благодаря ви за топлото посрещане.
Чувствата ни са взаимни.
И аз съм много развълнувана да бъда тук.
В началото мечтаех
да работя в "Слоун-Къртис".
Два пъти кандидатствах, но уви.
- Повикайте ми отговорника на личен състав.
"ББДО" ме приеха.
И там научих че успеха...
е резултат от колективния труд.
Две е по добре от едно.
Пет е по-добре от две.
Знам че ако работим заедно,
ще успеем. Знам го.
Обичам предизвикателствата.
С нетърпение очаквам да обсъждаме тук идеи.
Било то и до сутринта.
Искам нашата работа да говори за нас.
- Затова какви сме ние, как се чувстваме.
Прощавайте.
Както се казва, "Да запрятаме ръкави."
Как мислите, откъде да започнем?
Когато "Сиърс" решиха да обърнат внимание на жените...
с девиза "Вижте по-нежната страна на "Сиърс",
възвращаемостта им скочи с 30%.
Това е огромно.
Рекламата насочена към женския сегмент е около 40 млрд. за миналата година.
Дялът на "Слоун-Къртис" е...?
Нула.
Ако някой иска да продаде крем против бръчки...
или Форд "Мустанг" на жена - простете-
но не би дошъл тук.
Трябва и ние да вземем дял от тези 40 милиарда.
И така, ето за всеки по един пакет.
Не се притеснявайте.
Нужна е нова визия...
относно всеки продукт, като става дума за жени.
Жените тук са запознати с тях.
За мъжете ще обясня.
- Ето, Ник.
Благодаря.
Съдържа крем против бръчки,
спирала за мигли, овлажняващо червило,
соли за баня, бързосъхнещ лак,
депилиращ комплект, един прекрасен сутиен,
тест за бременност, балсам за коса,
почистващ балсам, чорапогащник
и кредитна карта "VISA".
Искам всеки да помисли...
каквото ви дойде на ум.
Утре ще обсъдим новите идеи.
В 8:30 добре ли е?
Тогава до утре в 8:30.
Кошмар.
Разбираш ли ме-
Кош - мар.
- Пропусни бе!
Пак съм назад с 500.
- Играта ни е опасна.
Като игра на шах... срещу стария противник.
"Противник" ? Сигурен ли си старче?
- ...Наведете таза. Повдигнете.
Вземете си здраве.
- Ще й взема здравето ако ми падне.
Ето го. Брилянтен завършек!
Да видим и женските финали.
Женски финали.
Много хормони по телевизията днес.
А противоотровата е...
Франк.
Трябва ми Франк.
Помогни ми приятелю.
- Спокойно.
Трябва да се забавлявам.
- Аз мога да го направя.
Професионалист съм.
Червило. Добре.
Червило на мъжка яка? Не, жените ще го намразят.
Няма да мине.
Така е по-зле.
Трябва да мисля по отворено.
Добре.
Виждам червило...
на тъмнокоса таитянка,
до водопад, чисто гола, само с колан.
Водата се стича по гърба й.
Аз съм лесбийка!
Трябва да сменя музиката.
Къде, къде?
А, благодаря Алекс.
Супер!
Тази е страшна.
- Хайде скъпа.
- Прилича ми на голям пърхот.
Леко, леко. Супер.
Охо, спирала. Ето.
Хубави дълги мигли.
Ох! Това боде! Какво по дяволите...
Добре. Трябва ми обезболяващо.
Красота.
А сега...
за да съм неустоим...
...десния крак. Перфектно.
И горещата кола маска.
Ето.
Леле! Горещо е.
Добре да проявим мъжество...
Стана.
И после слагаме платчето...
върху намазаното.
Така.
Да.
Да... Даже е приятно.
От какво се оплакват жените?
"Рязко дръпнете лентата...
по посока обратно на косъма."
А, точно така.
Раз, два, три.
Жените са луди. Кой би го направил отново?
Не си и помислям за другия крак.
Точно така момичета.
Покрийте бедрата.
Хоп! О, не.
С малко финес...
и ще се получи.
Добре Добре.
Скъпа, току що загуби 5 кг..
Добре, къде е сутиена?
- Да видим кое къде е.
- Здрасти !
- Какво става ?
Ами, обновявам гардероба си.
- Йо.
- Ти сигурно си...
Камерън, приятелят ми. Това е Ник.
- Баща й.
- Хубав лак.
Ами просто правя едно проучване.
- Вниквам в женската психика...
- Както и да е.
Аз ще тръгвам.
- Няма нужда.
- Добре. До утре.
- Чао.
- Чао.
- Ще ти звънна.
- Окей.
Беше ми приятно?
- Вие да не се целувахте?
- Това откъде е?
- От сака ти. Целувате се значи?
- Ровил си ме!
Имах нужда от музика.
Никога не чуваш какво казвам.
Ако ще живея тук ще има и мои вещи?
Не искам да ми ги преравяш.
- Не те слушам?
- Ти да не би да ме слушаш.
- Разбира се.
- А ти?
Как се казва приятеля ми?
Ами...
- Лека нощ.
- Не почакай.
Дъстин се казваше.
Нали? Не. Не затръшвай...
Карсън.
Кармен. Кармин! Кармайн!
- Кармайкъл!
Само името не помня а тя - не съм я слушал.
Какво искат тия жени?
Помня че имаше три срички.
Камерън. Казва се Камерън!
Ох, страшничко е.
90% от злополуките се случват...
Какво е направил пък сега?
Дано не е умрял.
Добре съм.
Май че съм добре.
Сигурен ли си?
Не. Да.
По-чисти пори. По-плътна коса.
Странно главоболие.
Изхвърлям сутиени и тестове за бременност?
Тоя не ми плаща достатъчно.
Леле, и е с чорапогащник?
Да не е станал е травестит?
Експериментирах с няколко продукта, ясно?
- Да съм казала нещо?
- Леле вече е 8:00.
Спи до 8. А ако аз не го будя направо ще ме уволни.
Ама днес сме с едно настроение...
Както винаги.
Скъпа, направи ми кроасанче.
Не мога да мисля на гладно.
Ако искаш да знаеш, дори не съм гладен.
Кой е казал че си?
- Г-н Маршал.
- Добро утро, Фло.
Нека ви викна такси.
Разбира се.
- Благодаря, Фло.
За теб - винаги, сладур.
Какво каза ?
Аз ли? Нищо.
- Сигурна ли си ?
- Да, сър.
Знаеш ли какво? Мисля че днес ще се поразходя.
- Ще глътна малко въздух.
- Лек ден...
Ама задника ти е готин!
Бих те яхнала с удоволствие!
- Внимавай къде ходиш бе.
- Добре ли сте, г-не ?
- Добре съм.
Дали изключих кафеварката?
Не си спомням. Май че светеше?
-Какво?
-Една целувка не ме прави лесбийка.
- Дали?
- Какво ?
- Извинете.
Две филии, 150 калории, и половинка масло,
Естрогена е добър за сърцето но не и за гърдите.
- Какво ?
- Нама да му давам вече хапчета.
- Слушай ме какво ти казвам.
Мосю, трябва да акам!
O, Боже, едва не ме уби.
Защо не можа.
- Добро утро.
- Добро ут--
Не поглеждай. Пак ще ми каже някой отвратителен виц.
Такъв е мухльо.
Мисли че съм мухльо?
Сложи си малко афтършеив, бе.
Какво? Твоето тяло да не би да е перфектно?
Господи.
- Здравейте г-н Маршал.
- Не, нищо не казвай.
Какво? Исках да ви кажа че бюджета на "Жилет" е на бюрото ви.
Купих и виното което ми поръчахте.
Ето кредитната ви карта.
Мерси.
- Добре ли сте?
- Аз? Да.
Знаеш ли че имам елитно образование...
и от тъпите ти поръчки ходя вече на психоаналитик?
Защо не ме взимаш насериозно.
А да. Защото имам вагина!
- Някакви поръчки?
Навреме идваш.
- Добро утро.
- Знаеш ли, изглеждаш различен.
Нова прическа?
- Изглежда плътна, нали?
- Дай ми сакото.
- Добре.
- Ухаеш приятно днес.
- Нов парфюм?
- Не.
Това ли е? Други мисли?
- Какво?
- Наред ли си, душко ?
Линенс, Линингс...
- Здрасти.
Да отиваме.
Какво правиш? 8:30 е.
Не мога, трябва ми лекар.
- Наистина не мога.
- Звучиш ми зле.
- Каво ти е?
- Не лекар.
Трябва ми екзорсист.
Екзорсист на "Е".
В Чикаго няма такива.
Хайде да се залавяме с продажбата на ония женски глупости?
Извинете че ви прекъсвам.
Добра прическа, г-н Маршал.
Няма проблем че ми плащаш малко...
аз наваксвам с разговорите до приятеля ми в Израел...
за около час всеки ден.
Кажи ми че я чу.
Да, за косата. Е и?
Не, другото! Мислите й.
Тя май много не мисли.
Завършила е елитно училище.
- Съмнявам се.
- Чу ли я за приятеля й,
който е в Израел, кажи?
Не, защото не го е казала.
Стягай се, че закъсняваме.
Морган, в сучай че умра...
Тръгваме ли? 'Щото ако оживееш хич не ми се закъснява.
Слушай какво стана, ако те разпитват в полицията.
Напих се и пробвах продуктите.
- Айде бе.
- Всичките ги пробвах...
лак, чорапогащник, всичко.
- Чорапогащника?
- Аха.
И както се сушах, подхлъзнах се и паднах,
във ваната и ме удари ток.
Припаднах, после се събудих...
и вече чувах мислите на жените.
- Разни лични неща.
Такива дето не са за всички.
Стана ли ти ясно вече, чувам ги.
Ами много добре. Това не всеки го може.
Не ми вярваш. Да ти докажа ли искаш?
-Виждаш ли адвокатката?
-Да.
Тя си мисли, че ти плащат твърде много и че си гей.
- Какво ?
- Чувам ги какво си мислят бе.
Побърквам се. Дори и един френски пудел чух.
Звучиш направо налудничаво.
Побъркал си се заради шефското място.
А като разберат че чуваш и кучета...
А ако скоча през прозореца.
Ще забележат ли? Сигурно няма, ако не ударя някого.
Тази иска да се самоубива. Но иначе е забавна.
Коя бе?
- Ами...
Пристига последен. Показва ми че не го е страх.
Ами добре, схващам вече.
Мисли че закъснявам за да й покажа че не ми е шеф.
- Моля те не говори повече глупости.
Ох тръпки ме побиват.
Като че ли съм в първи клас.
Да видим сега.
Кой ще е първи.
Всички ме избягват, но не и Ник Маршал.
Неворятно. Само той ме поглежда.
Освен ако не ми гледа деколтето.
- Ти какво измисли Ник?
- Аз?
Какво съм измислил?
Странен е.
Амиии...
мислех си за червилото,
а преди не съм носил.
Мислех си, ако съм жена, какво му е нужно на едно червило.
- Хайде бе.
- Добре, откровен е.
Ако трябва да съм откровен,
отначало си мислех за таитянка до водопад.
Страшни идеи има този.
Но вече се замислям по-задълбочено.
Знаете ли, може и с момичетата от рекламния екип за бикини?
Познавам ги лично.
- Идиот.
-Порастни бе смотаняк.
- Прасе.
- Перверзник.
Трябваше да искам по-голяма заплата. Джина?
Снощи се чудих, за "Адвил", как ли да ги продаваме на жени.
Ами на такива като мен.
Взимам ги когато се преструвам че ме боли глава.
Работят перфектно.
Току що се сетих нещо.
- Мога ли да те прекъсна?
- Давай.
Мразя те, че ме видя гола.
Слушайте.
Спалня, изгасени светлини.
Жена в леглото, взима таблетка "Адвил".
Мъжът й я разтрива, и отдолу излиза, "Адвил".
"Толкова нежен и приятен, че можете да го взимате...
дори и когато симулирате главоболие."
Тя се обръща и казва, "Не тази вечер, Имам нужда от "Адвил".
- Пак си е същия.
Хайде де. Това няма да обиди жените.
- Не.
- Жените ги правят тези неща.
- Аз не.
- Не?
Сю Кранстън, симулирала си нали?
Не, не съм. Благодаря че ме пита.
Бъди честна.
Омъжена си от 10 или 12 години?
И не си симулирала главоболие? Така ли?
Не Ник, не съм.
Имам предвид че... Добре де. Господи.
- Ама че е задник.
Хубаво е това че гледаш на "Адвил" от женска гледна точка.
Но на тях няма да им хареса,
и съм сигурна, че жените ще го намразят.
Иначе мисля че е страхотно.
На правилния път си.
Страшна антена имаш, пич.
- Защо се прибираш рано?
- Имам мигрена.
О, ужас. Гаджето ми ме натиска пред баща ми.
Не мисли нищо. Не се притеснявай.
- О по дяволите къде ми е сутиена?
- Къде е?
- О боже.
Господи!
Добре, да се успокоим сега.
Никакво успокояване. Опаковай се и беж.
Хайде бе човек. Споко.
- На колко си?
- Току що навърших 18.
Е, тя е на 15. Била е на 10 само преди 5 години.
Чаткаш ли, жребецо? Хайде разкарай се.
Татко! Той ми е кавалер за бала.
- Няма да те пусна с тоя тъпак.
- Ти откъде знаеш за бала?
Майка ти ми каза?
Не става. Много е голям за теб.
Знам го какво иска, но няма да го получи от дъщеря ми. Вън.
Дъщеря? Откога съм ти дъщеря.
- Какво правя при този задник?
- Пак се почна.
- Искам при мама.
- Виж, просто ще си тръгна.
- Много съжалявам.
- Спести си го.
Това е мое.
Накъде...Накъде си се...
Страхотен ден.
Не полудявам.
- Аз вече полудявам.
- Това трябва да стане.
-Трябва. Мамка му.
Хайде! Давай!
Върни ме обратно!
Добре, не съм мъртъв.
Моля те, нека съм си отново аз.
- Дано да е си жена.
- За кой град?
- Направи ми услуга
и помисли за нещо, каквото и да е.
За кой град, моля?
Хей Фло!
- Фло?
Не мога да повярвам.
Трябва ми жена.
-Пробвай го.
-Фантастично е.
Трябват ми два подаръка.
Много ми помогнахте.
Имате ли "Клийнекс" за да го махна?
Сигурно ще й хареса.
- Получавам ли бонус?
- Да, този сак.
Благодаря.
Стига. Получи си роклята.
- Имам си достатъчно.
- Добре, можеш да си вземеш
Имам купища червила. Не ми трябва.
- Ще ти купя.
- Ако не вдигне на втория път,
- Заклевам се!
- Здрасти синеочко.
- Докторе, сигурно не ме помните.
- Не.
Аз съм Ник Маршал. Идвахме преди 10 години с жена ми.
- О господи, не този.
- А, помните ме значи.
Извинете за нахълтването, но не знаех към кого да се обърна.
Страх ме е от всичко.
Дори и от чаша кафе.
Г-н Маршал, моля ви по-бавно.
Нека да видим разбрах ли.
Добре.
Чувам мислите на жените.
Знаете ли г-н Маршал,
тази работа с подмяната на личността...
- Не си въобразявам.
Имам приятелка която е много добра,
специализирала е мъжка менопауза и намаляване на тестостерона.
Перфектна е. Ще и се обадя...
И ще ви пратя там.
Защо отворих? Тъкмо щях да купя тази лампа от "иБей".
- И колко струва?
- Кое колко струва?
Лампата в "иБей".
А, разбирам. Много умно.
- Д-р Сколник моля...
- Не ми ли вярвате?
Хайде, намислете си число.
Добре. Между 1 и ...
- 1 милион. Защо не?
Добре.
644,998 99 90.
Как ви се струва?
- Леле мале!
- Повторете го пак.
- Нищо не съм казала.
- Но аз го чух.
Добре. Да предположим че ви вярвам.
- Че чувате какво мислят жените.
Аз съм вече на ... 51 .
- 47.
- О! Гроб съм.
Мамка му! Прощавайте.
- Нама нищо.
- Но това е феноменално.
- Чуваш мислите ми.
- Да.
И защо искаш да се оттървеш от това?
Ами как да ви кажа,
всички жени които познавам мислят че съм задник.
- И аз в началото така си помислих.
- Почакайте малко.
Г-н Маршал, може да е неприлчно,
но ще запаля цигара?
- Разбирам ви.
- Благодаря ви много.
Да го погледнем и от хубавата страна?
Фройд е умрял на 83 и все си е задавал въпроса,
"Какво искат жените?"
Не е ли прекрасно че си този...
който ще отговори на въпроса?
Чуй ме. Нещо невероятно...
ти се е случило.
Според мен трябва да го използваш.
Нямам пациентка която да не иска...
мъжът й да я разбира по-добре.
Мъжете са от Марс, а жените от Венера. Ти говориш Венерски...
Светът е в краката ти!
Не знам защо е станало така,
но си най-щастливит човек на земята.
Погледни възможностите.
Ако знаеш какво искат жените,
всичко е твое.
Ето го пак, и този път изглежда ужасно хубаво.
А аз не съм спала с мъж четири месеца. Добре де, шест.
Защо му казах да престане. Ама че съм тъпачка!
- Тъпачка!
Как е Ник?
Лола, скъпа. Не приемам "НЕ" за отговор.
- За кое?
- Как за кое?
За нас.
Просто не ме наранявай, Ник.
Знам колко ти е трудно.
Искам да кажа, че винаги се страхуваме,
да не ни наранят.
- Поне аз така го чувствам.
- Найстина ли?
- През цялото време.
- Аз също.
Нека да даваме по-бавно.
Бавно е добре.
Бавно е много добре.
- Да.
- Свободен ли си довечера?
Не мислиш че съм гей, нали? И никога не си го казвала?
- Никога.
- Но си го мислиш.
Прическата ли ме прави такъв? Или пък е от осветлението?
- Морган, бързам за среща.
- Не мислиш че ми плащат много, нали?
- Не си го казвала.
- Мисля че не.
Добре.
Кой ли му е казал?
- Добро утро.
- Добро.
Просто си провери електронната поща...
Здрасти Ани. Как е приятеля ти в Израел?
Благодаря за виното.
Оценявам го много. Благодаря ти.
Да ви донеаса ли кафенце,
или нещо друго за пиене?
Не благодаря. Ако съм жаден, знам къде е кафе-машината.
Да момчета, така, не ми помагайте. Подминавайте ме.
Стъпи ми и ти на ръцете.
- Заповядай. Как си?
Добре. Благодаря г-н Маршал.
- Няма нищо Ерин.
Ерин, и да внимаваш?
Да, добре.
Тежичко е.
Е, имало живот на тая палнета.
Закуска във вторник - добре.
Благодаря за информацията. И за шампанското.
Ти също. Хайде чао.
Среща с "Найки" - женския отдел.
- Здравей.
- Здрасти.
От 5 минути си тук, а на мен ми се струват година.
О, да. Досадна съм. Това ми е проблема.
Имам винаги чувстрото че ме проверява?
Какво ли е намислил този път.
- Добри снимки.
- Не знае че всичките са на Бърк-Уайт.
Всичките ли са на Маргарет Бърк-Уайт?
Всъщност, да.
Хубава колекция.
- Благодаря. Как върви работата?
И аз щях да те питам същото.
При мене е бавно.
- Преценявам ги. Това е трудно.
Да така е.
Ами да не го увъртам...
- Това което искам да предложа е...
- Предлага толкова скоро?
- О, съжалявам.
- Това че...
- Извинете.
- Още един букет.
- Благодаря.
Та казвах,
че не разбирам нищо от тези продукти,
но мисля че мога да продам всичко...
ако знам какво иска купувача.
Бих искал, с твоя помощ разбира се,
да привлечем големите клиенти.
Наистина големите.
Ще науча каквото е нужно, и ще ги привлека.
Че аз вече го правя.
Освен ако не искаш сама да действаш.
Не. Но големите риби са няколко.
Така ли? И коя е най-голямата?
Кой е кита?
"Найки" Женския отдел?
Да. Търсят си агенция.
Подочух го.
- Все още никой не го знае.
- Ти знаеш.
- Никой друг не го знае.
- Ако и ти ми кажеш каквото знаеш...
- В един отбор сме. Освен това,
някой беше казал, че две е по-добре от едно--
- Значи си слушал.
- Повече отколкото си мислиш.
Добре, слушай сега.
"Найки" търсят рекламна агенция, без много шум.
Но ако направят промяна, тя ще е бърза.
Това ще е трудно.
За всички ще е трудно но ако ние ги привлечем...
- Това е.
- Ясно.
Каво искат точно?
Искат да представят силната жена.
- Какво?
- Съжалявам.
- Няма да стане.
- Добре де, съжалявам.
- Окей. Продължавай.
- Искат да вникнат в жената...
и да достигнат до същността й.
Не се засягай, но се дразниш на тази тема.
- Знам.
- "Найки" - истинска силна жена.
Все още ли искаш да работим заедно?
До две седмици ги докарай, а аз ще съм готов.
Той започва да ми харесва.
Радвам се да ви видя заедно.
- Имаш ли минута?
- Разбира се.
Погледни тези мостри преди да са дошли от "Ю Ес Еър".
- Добре.
- Като че ли нещо липсва.
Не ми харесва графиката.
Струва ми се доста ограничена.
По-добре ще е в черно и бяло.
- Ти какво мислиш?
- Не знам кой го е правил,
но, струва ми се...
Как да кажа... ограничена.
Ами ти, Дарси?
Напълно съм съгласна.
Ограничени са. Странно че и ти се изрази така.
Така ли?
А ако го направят в черно и бяло?
Ще живне малко.
Какво ? Каза ли нещо?
И аз си мислех същото.
Сериозно?
Да Ник това е добра идея.
Добра идея, Ник? Измисли нещо. Бързо.
- Тръгва си. Кажи нещо.
- Дан.
Обади ми се когато излезе рекламата.
- Разбира се. Мерси отново.
- Дан?
ако не им хареса идеята на Ник,
-Ако им се види старомодна--
Аз ще съм готова с нещо в интернетски стил?
Ще го вържа някак си с Мрежата.
Не, мисля че така е добре.
- Харесва ми идеята на Ник.
- Добре.
Отбий се по късно. Имам кутия кубински пури.
- Добре.
- Супер.
Ти пушиш пури?
Не.
Знаеш ли, офиса ти е много шик.
- Харесва ми червеното.
- Мерси.
Г-н Маршал, дъщеря ви е на телефона.
- Извинявай. Може ли?
- Да, заповядай.
Има дъщеря? На колко ли е години?
На 15 е. Сега е при мен.
- Женен е?
- Майка й замина на пътешествие.
- Здравей Алекс.
Разбира се скъпа. Не, не, чудесно.
"Скъпа" ? Кого се опитваш да впечатлиш?
След училище ще излизам с приятели.
Може ли после да отидем у нас?
Няма проблем. Щом искаш.
- Кога ще се прибираш?
- Изчакай ме!
- Не знам, трябва да затварям.
- 8:00 е добре.
И аз те обичам. Чао, сладката ми.
Шашна ме. Много е мил.
- Извинявай за това.
- Няма проблем.
- Значи е на 15?
- Да. Има приятел на 18.
- И ти го мразиш?
- Да.
Но тя го харесва, и той я е поканил на бала.
- Сигурно има значение за нея.
- Проблема е главно с роклята.
- Известно ти е, нали? Ами да.
Ако роклята е наред, другото само се нарежда.
Мирише ми на покана за среша. Но май е зает.
Е аз ще ходя към центъра.
Да направя някои проучвания.
- Ако ти трябва някаква помощ...
- Добре.
- Готово.
Ох, душицата.
Няма да издържи и месец.
Харесва ми, но бедрата ми са големи.
-Тази е сладка.
-Не ми отива макси.
- Алекс?
- Отворено е.
Какво? Кажи нещо.
Здрасти. Аз съм бащата на Алекс, Ник.
- Здравейте.
- За убиване си.
- Господин Празен Хладилник.
Да забравиш за рождения й ден.
Защо стои така?
Просто исках да знаеш, че съм си вкъщи...
и довечера ще изляза за среща.
Но ще се прибера рано. Защо не си поръчате пица?
Няма да умирате от глад.
И искам да знам излиза ли ти се с мен?
Да отидем да ти купим рокля за бала.
О толкова е мил.
Искам и моя да е такъв.
Обожавам го.
- Не разбирам.
Първо, изхвърляш Камерън.
А сега искаш да ми купиш рокля за да отида на бала с него?
Малко прекалих и искам да се реванширам.
Пък и мисля че роклята,
е най важното нещо за бала, нали?
Надрусан е. Добре.
Ще го забия с най скъпите дрехи.
Голяма работа. Да похарчим малко пари.
Ще си купиш обувки, гримове...
- Е?
- Щом казваш.
Това означава ли "Да"?
Да.
Супер. Приятно ми беше. Надявам се да се видим пак.
- Определено.
- Довиждане, г-н Маршал.
- Хубав апартамент.
- Страхотен изглед.
Мерси.
Обикновено не съм такава на първата среща.
Просто тази вечер си удивителен.
- Толкова си чувствителен...
- Ами...
и толкова ме разбираш...
- Искаш ли да се качим?
- О, да.
Не мога да повярвам, че го поканих. Готова ли съм за това?
Ако си легнем, ще ме помисли за курва, и няма да се обади повече.
Или пък ще си мисли че като свирне и ще съм на линия.
Какво значение има.
Напомня ми за сестра ми.
- Е качваш ли се?
Само ако го искаш.
Не искам да правиш нищо на сила.
- Мога да почакам.
- Има страхотно тяло.
Но какво...
какво прави с езика?
Супер.
- Ох! Стига, закачени са.
- Извинявай.
Охо, дойдохме си на думата.
Дотук добре, но за "Големия" е преувеличил.
Може ли да светнем?
- Защо?
- Може да помогне.
Ако ще е така...
Дано му стане на светло.
Какво се мотаеш още. Хайде давай.
Бритни Спиърс ли ще е гост на Джей Лено тази вечер ?
- Добре ли си?
- Ами..
Да, добре съм.
Какво... какво ми става?
Добре.
Да се стягаме приятелче.
Това ти е работата.
- Добре ли си?
- Да.
Просто се съсредоточавам.
- Лола?
- Мога и по добре.
- Дали?
Да.
Супер.
Струваше ми се че...
никой не е прониквал така дълбоко в мен!
- За теб - винаги, кукличке.
- Старая се.
- Искам да кажа, в съзнанието ми.
Сякаш знаеш какво и как го искам.
Сякаш сме свързани по начин...
по начин...
О, скъпи!
Сърцето ми бие лудо.
Не е за вярване? В началото нищо,
а после стна истинска фурия.
Дами и господа, Ник Маршал е бог на секса!
О, да.
- Жевеейки живота.
- Живот. Да го изживееш.
- Това си го бива.
Харесва ми.
- Заная, зная.
- Чакай малко.
- Не супер е.
Добре, чакайте, ще ви кажа още един.
Защо всички обичат да го правят пред огледало?
- Някои неща могат да изглеждат по-големи.
- Този беше добър.
Чух го в салона за красота тази сутрин.
- А сега сериозно. Ди?
Помниш ли това дето говорихме.
Не може просто да те отхвърля цяла нощ,
и да залепя за телевизора...
като някакво зомби.
Аз бих му дал ултиматум.
Или си му интересна, или не.
Той да решава.
- Да си го запиша ли?
- Добре.
Това е добро Направо ще се побърка.
Ами ако каже не?
Няма да го каже.
Вярвай ми.
Направих го.
Казах му че няма да се преместя в Израел.
Добре, и?
Той може да е писател навсякъде.
Ако искам да работя в рекламата, трябва да съм тук а не там.
И той какво каза?
- Не знам, нещо на еврейски.
Но не ми прозвуча като: "Окей. Ще се видим в четвъртък."
Аз бих го изчакал да се обади.
Аз не мога. Ще му се обадя.
Изчакай той да ти се обади.
Е поговорихме си, но имам работа.
- Да ти направя ли сандвич?
- Не, няма нужда.
Наистина.
Но благодаря. Забавно ми беше.
Това си го бива.
Доста вдъхновяващо.
Но линията не ми харесва.
Ако не ти харесва линията, съгласен съм.
Има й нещо на линията?
Никак не е зле .Но просто...
Според теб какво си мисли тя?
Амиии...
Да си помисля...
Пита се какво иска от живота,
какво и как да го постигне
Жените мислят за тези работи доста.
Наистина доста.
Безпокоят се за всичко по всяко време.
Прав си. Откъде знаеш?
Ами как да ти кажа, и аз имам майка.
Може би тичането й дава време за нея.
Нещо което намира само там. Погледни я само.
Искам да съм на нейно място.
Изглежда свободна, нали?
Няма съдник или надзирател,
никакви мъже, никакъв фалш, никакви игрички.
Това ми харесва. Никакви игрички.
Хубаво щеше да е истина.
Да помисля за секунда.
- Разбира се.
Никакви игрички. Как да го вмъкна?
Тя бяга. Рано е, тихо е.
Само стъпки по асфалта.
Обича да бяга сама. Без напрежение и стрес.
Тук тя е себе си.
Мисли и се облича както си иска.
Няма игрички и правила. Игри, спорт, правила.
Да играеш по правилата.
Да играеш игрички...
Игра по правилата...
- Защо кимаш?
- Следя ти мисълта.
- Че какво мисля?
-Е не мислиш ли нищо?
Играех игра на думи.
Чудех се игри или...
Като че ли беше добро.
- Или игри или...
- Спорт?
Мерси. Харесва ли ти?
Да. Харесва ми идеята да е сама на пътя.
На мен също. Казах ли го на глас?
Аз просто...
Защото аз се колебаех за това.
Хубаво, на едно мнение сме.
-Да.
Не съм на себе си. Сякаш се отпускам.
О, нищо. Отпусни се още. Чудесно е. "Найки". Никакви игрички.
Просто спорт.
- Запиши си го това.
Добре.
Той ли го измисли или аз?
Сигурно започвам...
Какво?
Да ти кажа ли честно?
Разбира се.
Бях чула че си тъпо копеле.
Е, много си откровена.
- Извинявай.
- Няма нищо.
Сигурно ти е било интересно да ме срещнеш.
Направо си умирах да те видя.
Та започнали сме... И аз подочух нещо за теб.
Сигурно, че съм кучката в рекламния бранш.
Буквално.
Наистина? Добре, приятно ми беше.
Но аз не съм такава.
Знаеш ли, не мисля че си такава.
Благодаря. Оценявам го.
Е, това е неудобен момент.
Не се влюбвай в него на работа.
- Не точно тук.
- Защо?
Какво "защо"?
Защо да не поработя още над тези мостри...
и да ти ги донеса утре.
Обади се когато и да е.
Свалям ли го? Какво ми става?
Господи погледнах му пениса. Дано не ме е видял.
Мамка му, пак го погледнах! Стига!
- Добре ли си?
- Нещо ми влезе в окото.
Ами тогава...
утре ще... Чудесно. До утре.
- Иначе е добра работата.
- Благодаря.
- Найстина ли си добре?
- Да, чудесно.
- Смееш ли ми се?
- Да.
- Добре.
Мислех че всички са заминали.
- И аз така си помислих.
- Колко е часа?
Минава 10:00.
- Леле колко е късно.
- Толкова съм самотна.
Какво каза. Моля?
- Ами късно е.
- Радвам се че си тук.
Блокирала съм Толкова съм самотна.
- Да ти помогна ли?
- Не ,всичко е наред.
Е и какъв е проблема?
Утре имам рано среща с Дан,
и бих искала да се подготвя добре.
Обаче ти дойде,
така че утре ще трябва да се оправям.
Не съм подготвена колкото ми се иска.
- Извинявай.
- Не го правиш нарочно, нали.
Не искам да разочаровам, Дан.
Искаш ли помощ?
- Наистина?
- Настоявам...
- ...ако не си уморена.
- О, не.
- Не съм.
- И аз така си помислих.
Не уморена - скапана съм.
Не мога да се наспя откакто започнах работа тук.
- Сериозно?
- Странно, нали.
Мисля че, как да го кажа,...
...не ти е мястото тук?
Все още не.
На всичко отгоре и се разболявам.
А по принцип никога не се разболявам.
Ако искаш можеш да не седиш толкова близо до мен.
Не, не, ела.
Откъде да започнем?
- От чорапогащника?
- Добре.
Аз мисля че е чудесен.
Носил ли си чорапогащник?
- Има ли в кутията?
- Не сериозно?
Да носил съм.
- Изненадваш ме.
Това е комплимент. Допада ми.
- И как ти стои?
- Секси.
Докато бях с него, дъщеря ми и приятеля й влязоха...
И какво казаха за чорапогащника?
Видяха само сутиена...и лака.
Тази рокля е ужасна.
- Няма да изляза.
- Хайде, не може да е толкова зле.
Приличам на монахиня. На грозна монахиня.
Защото е сива ли? Сивото е готино.
Ако я хареса, ще умра.
Нататък.
Тази ми харесва.
Да бе. Следващата.
"Колко струва"
Мисля че тази е добре.
Харесва ми.
Това е добро.
Нека видя.
Да! Прави ме по-възрастна.
Супер, но ми трябват и цици.
Ще си купя сутиен с подплънки.
Не мога да повярвам че ще обличам това през последната ми нощ на девственица..
- Или по-точно ще събличам.
- Алекс.
Искам да поговорим.
- Никога не сме говорили...
- Господи.
Започна да се прави на баща.
Изглежда смешен.
Разбирам че не бях идеалния.
Просветлението на века. Може ли хлебчето?
Да, сигурно. Но това не означава...
че не мога да говоря с теб за...
- За какво?
Ами ти вече си жена,
и сигурно си мислиш вече за...
За секс?
Може ли една лимонада.
Момчетата и момичетата имат различно виждане по въпроса.
Момичетата просто искат момчетата да ги харесват.
Докато момчетата, е не всички,
но повечето, мислят за секс.
Просто искам да ти кажа,
да не се чувстваш притеснена...
за това че приятеля ти е на 18.
- Моля ти се.
Това го говорихме с мама когато бях на 11.
Сексът е част от любовта и е нещо специално.
- Ясно ми е.
Познавам Камерън достатъчно,
затова хайде стига с разговора.
- Обещах на Камерън да го направим.
- О, господи.
И не се опитвай да ме баламосваш...
или каквото там правиш.
- Какво правя?
- Какво?
Правиш се на клоун.
"Искаш ли да направим салатка?"
"Да погледаме ли телевизия?"
След 15 години мълчание и сега...
Хайде стига.
Кой си ти да ми говориш за взаимоотношенията?
Ти не си имал такива.
Виж, имам среща с приятели.
- Ще вървя.
- Добре.
Благодаря за роклята.
Дори не закуси.
Късно е май.
- О, тези тийнейджъри.
- Права е.
- Примири се приятел.
Изглежда чудесно.
Винаги съм искала да съм слаба...
и дрехите да ми стоят добре.
Тръгнах на фитнес и стана по-зле.
Не можех да вървя и да седя...
дори и за дест минути.
Опитах това но не стана.
Не можех да помръдна.
Вече бях много уморена.
- Какво ми става бе?
- Ало?
- Какво правя?
- Дарси?
Как рзбра че съма аз.
Просто го усетих.
Каква съм тъпачка. Не мислех че ще вдигне.
- Ало?
- Не мислех да ти звъня но...
ти видях телефонния номер.
И реших да ти звънна.
Очевидно ти звъннах.
Няма проблем.
И аз си мислех за теб.
За добрата работа.
- За това че излязохме?
- Да. Това имах предвид.
Понякога си мисля, че ми четеш мислите.
Не ми се налага с теб.
- Винаги казваш какво мислиш.
- Знам. Това е проклятие.
- Какво?
- Това е облекчение.
Знаеш ли колко малко го правят?
Наистина малко хора?
На мен не ми е леко.
Бившия ми не ме обичаше. Така да го кажем.
Не те е обичал?
Кзах ли го?
О, господи!
Исках да кажа, че не ме разбираше.
Това исках да кажа.
Истината е че той не ме обичаше истински.
- Ето че започнахме разговор.
Досега трябваше да се напия.
Колко време беше женена?
Около година.
От 9 месеца съм разведена. Работехме заедно.
- Чул си, нали?
- А, да.
- Дочух.
- И как беше?
- В началото - супер.
Но после стана зле.
Колкото по-добре вървеше в работата, толкова беше по-зле в къщи.
Това беше цената за успеха ми.
- Чак сега го разбрах.
- Наистина.
Да продължавам ли с мен?
Да.
Затова реших да се справя сама,
колкото и страшно да е.
Не страшно, но...
...нещо такова.
- И защо?
- Не знам.
Не бях сигурна че мога да се справя.
Мислех че мога,
Но в "Слоун-Къртис"е трудно.
Съжалявам.
- Ти трябваше да си на мое място.
- Глупости.
- Съжалявам че стана така.
- Няма нищо.
- Научих много от теб.
- Какво?
Ами че ти обичаш работата си.
- Наистина.
- Е не колкото теб.
Не говори глупости. Ти си много добър.
Много си добър.
Мисля че Дан се чуди защо ме е наел.
Май не съм си на мястото.
Да ти кажа ли нещо?
Да.
Току що си изплатих апартамента.
Имам си вече собствена къща.
- Какво си мислиш.
Мислех си за това...
как може да съм такъв карък.
Мисля че си прекрасен.
Дали да го целуна?
Слушай.
Мисля...
че си стршна жена.
Наистина.
Съжалявам.
Просто исках да ти благодаря.
Толкова съжалявам.
Ами ще се видим пак...
след около 3 часа.
Искам да ти кажа че...
целуваш прекрасно.
Наистина.
Не ми е било толкова приятно от...
...никога досега.
На мен също.
- Ще си мълчим ли в работата?
- Ами.
За какво да се притесняваме.
Излизахме заедно.
- И беше много...
- Много възбуждащо.
Това си мислех и аз.
Но аз го казах пръв.
- Да.
Ами добре тогава.
Хайде кажи го.
Искаш ли да дойдеш у нас?
Хайде! Искаш ли да дойдеш...
Лека нощ, Дарси.
Лека нощ.
Какво правя?
Лола.
Ето го идва.
- Лола?
Не мога да повярвам.
От колко време висиш тук?
От няколко... часа.
Ти каза че няма да ме нараниш.
После спахме заедно, а ти не се обади цяла седмица.
Това си е мъчение.
Толкова хубаво беше,
и ти после изчезна.
Дори не идваш на кафе!
Лола, съжалявам.
Няма нищо.
Разбрах каква ти е тайната.
- Наистина?
- Толкова е очевидно.
Откъде иначе ще знаеш толкова за жените?
- Как го разбра!
- Хайде Ник.
Ти си толкова чувствителен.
Толкова ме разбираш.
Държиш се като истинска жена.
Хайде. Признай си. Ти си стопроцентов гей.
- Аз?
- Не си ли?
Ако не си кажи ми го.
Не ме измъчвай.
Си или не си ?
Кажи че си гей,
че не съм толкова ужасна! Кажи го! Признай си!
Добре.
Обратен съм.
Колко обратен?
Ужасно много обратен.
Ще направиш някой мъж много щастлив.
Каза го.
Защо плача.
Ако нещо се промени...
- На теб ще кажа първо.
- Обещаваш ли?
Обещавам. Ела тук.
О, боже.
-Приятно ми беше че се запознахме.
-И на мен.
Хубво че си поговорихме.
Грижете се за себе си.
- Благодаря за равинската шапка.
- Няма проблем.
- Носи си я със здраве?
- Приятно пътуване.
- Дарси!
Трябва да поговорим.
Знаех си че нещо не е наред.
Да говорим за срещата с "Найки".
Мисля че...
- че ти трябва да го направиш.
-Чувстваш се виновен за снощи.
-Не, не.
- Ти по-добре ще се справиш.
- Не.
Това си е твое.
Трябва да ходя. Ще се видим там.
- Не съм го измислил аз.
- Разбира се че си ти.
Няма да забележат отсъствието ми преди да се натрупат документите.
До няколко дена.
И после ще питат,
"Къде е онази очилатата?"
Знаете ли какво и е на тази Ерин?
- Разбито сърце, може би?
- Аха.
Сетих се. Искаше да става машинописка.
Но отхвърлиха молбата й.
- И си остана при папките.
- Кой е отхвърлил молбата й?
Ти.
Поне срещнах ли се с нея?
Не. Каза ми да я разкарам.
Сега ще оправим нещата.
Има нещо в нея. Забавна е.
Имаш късмет днес. Току що дойдоха от "Найки".
Само жени са. По твоята част. Да отиваме.
Какво правя с Дарси, по дяволите!
Ще й призная всичко.
- Виждате се с Дарси? Откога?
- Не!
Казах че не ми харесва това което правя с Дарси.
- Мъжете са по-глупави.
- Престани.
- Такива са.
- "Са"? Да не си обратен?
Иска ми се. Жените не си правят такива неща ако се обичат.
Те не мислят така. И още нещо.
- Това за комплекса че нямат пенис.
- Да.
Не е вярно. Не ни завиждат.
Половината дори не го харесват.
Кой мисли че има такъв комплекс? Мъжете.
Затова лъжем и изневеряваме.
Ние сме комплексарите
- Готов ли си вече?
- Да.
Мерси.
Облеклото ти не те интересува преди да излезеш да тичаш...
Не се чудиш какво ще си помисли пътя за теб.
Няма нужда да му се усмихваш престорено.
Не се бяга по-лесно в шикозни дрехи.
Пътя не се интересува дали имаш червило.
Или на колко години си.
Не се чувстваш неудобно...
защото печелиш повече пари от пътя.
Заедно сте когато искаш ти,
след ден, два...
или няколко часа от последната ви среща.
Единственото което го интересува...
е да се виждате от време на време.
"Найки". Никакви игрички.
Просто спортуване.
- Направо ни закова.
Кога подписваме?
"Дарси, трудно ми е да ти го кажа..."
"...но когато исках да ти призная че..."
Сега пък какво те тревожи?
Справи се отлично.
Не аз. Ние.
Не. Всъщност беше ти.
- Ти.
- Аз и ти.
Ние се справихме!
Искаш ли да те заведа на едно място?
- Трябва да свърша нещо.
- Моля те.
Добре.
- Хайде.
- Идвам.
-Да си затварям ли очите?
-Не.
Виж последните два етажа.
Е, и.
- Мои са.
- Леле.
Ела.
Това е...
дневната.
Хубава е.
За какво си мислиш?
Мислиш си за нещо.
Чудех се кога се нанасяш.
След две седмици.
Това е трапезарията.
- Има и камина. Ела.
Мирише ми на елитен купон. Черен хайвер,
- ти в хубава рокля.
- Така ли си го преставяш?
Или пък ти - гола и аз съм единствения гост.
От тук се отива нагоре.
Това ще е втора спалня или офис.
- А това е будоарът ми.
И е с приятно озвучение.
Да.
Откъде се чува?
Да усилим малко.
Къде ще ти е леглото?
Ето... тук.
Ако имаше легло,
в момента щяхме да сме отгоре.
Харесва ми тук.
На мен също.
Наистина ми харесва.
И на нас много ни харесва.
- Дан, трябва да поговорим.
- За?
Ще бъде тук. Довиждане. И аз искам да поговорим. Бяха от "Найки".
Ние ги спечелихме като клиенти.
Да ти призная, спаси ни задниците на всички.
Всъщност заслугата не е моя.
Трябва да благодариш на Дарси.
На Дарси? Хайде де. Не е нейна заслугата.
Признавам си, спаси ме.
Направо съм шашнат от пазара.
Ник, Искам ти да застанеш тук.
Не Дан. Правилно постъпи като я нае.
Тя е най-добрия дизайнер който съм виждал.
- Дане би ти и тя..., Сладка е...
- О, да.
- Но недей заради това...
- Не, не е заради това.
Виж.
Достатъчно чух напоследък.
И реших да напусна.
Имам нужда да помисля над себе си.
Да не си луд бе?
Това е най-тлъстата сделка от години.
Друг ли искаш да обира лаврите?
За какво съм ти аз? Имаш Дарси.
Ти май не схващаш.
Днес и предложих да напусне.
- О, кажи ми че не си го направил.
- Не си я уволнил.
- Тя дори не се съпротивлява.
- О, не!
- Това беше приятел.
Не е късно. Обади й се.
Кажи й да се върне, правиш грешка.
- Успокой се. Не мога.
- Защо ?
Говорих и с борда.
- Имаме уговорка с нея.
Освен това "Найки" искат теб. Те купиха теб, не рекламата.
- Моята задача е да...
Слушаш ли ме какво ти говоря.
Те искат теб.
Те купиха твоята идея.
Всичките идеи бяха нейни.
И ако не върнеш Дарси веднага
борда теб ще уволни.
Сега става дума за твоя задник.
Спасявай го.
Ани, намери ми адреса на Дарси.
- Добре.
- Къде е момичето с очилата?
Ерин ли? Днес не съм я виждала.
- Обаждала ли се е?
- Не мисля.
Къде живее?
-Някой знае ли къде живее Ерин?
- Коя е Ерин?
Чак тогава някой ще се запита,
"Къде е онази с очилата?"
Намери ли Дарси?
Не? Продължавай. Като я намериш кажи й да не мърда никъде.
Кажи й че отивам при нея. Само имам малко работа.
Заете ли къде е това?
Надолу по улицата?
Оттук?
Благодаря.
- Нека си у дома, Ерин.
Ерин?
Ехо?
О, не.
Скъпа майко...
Г-н Маршал?
Да. Аз съм.
- Извинявай.
Не изках да те изплаша?
Исках да видя как си.
Как си?
Ако дойдохте защото не бях на работа, съжалявам.
Тъкмо щях да се обадя.
Не съм тук за това.
Тук съм защото...
Сигурно се чудиш защо.
Всъщност, да, чудя се защо.
Мислех си, "Какво прави той в спалнята ми?"
Ти си...мислила? Сега ли?
Да, сега.
Сигурно имам вода в ушите.
А сега мислиш ли си нещо?
За ужасно много неща.
Наистина ли?
Защото, знаете ли...
...аз обикновено...
И сега ли си мислиш нещо?
Мисля си че сте най-лудият когото познавам.
Май че...
Мисля че съм го загубил...
Изчезна.
Пак съм си аз.
- Аз съм аз.
- Г-н Маршал?
Да?
Мога ли да направя нещо за вас?
Не.
Не, Ерин.
Всъщност, аз дойдох да видя дали аз мога да направя нещо за теб.
- За мен?
- Да.
Истината е че...
Всъщност, Ерин...
добре че дойдох преди да направиш нещо.
Какво ви кара да мислите,
че ще си направя нещо?
Просто го усетих.
Наистина ли?
Усетихте го?
Да това е така.
Но съм тук защото...
...причината е че...
Както знаеш, имаме договор с "Найки",
и ни се отварят работни места.
И Дарси и аз обсъждахме
кого да назначим.
Сетих се за теб и си спомних...
че искаш да си машинописка.
Затова съм тук.
Нали искаше такава длъжност?
Да но не можех да ви открия...
Е, сега съм тук.
Както виждаш,
така че няма проблем...
ако си свободна.
Да разбира се.
По-свободна не съм била.
Здравейте тук е Дарси.
В момента ме няма, затова моля оставете съобщение.
- Ще ви се обадя по-късно.
Дарси? Здрасти. Ник е.
В момента съм пред вас.
Много ми се иска да съм с теб.
Добре ли си? Надявам се да си.
Обади ми се.
Мобилния ми е, 1-2-2-6.
Трябва да говоря с теб.
Просто исках да видя там ли си.
Не си там, нали.
Обади ми се, моля те.
Чао.
- Дарси?
- Не, аз съм.
Джиджи? Наред ли е всичко?
- Върна ли се вече?
- Утре съм тук.
Но Алекс ми се обажда. Беше много растроена.
И после прекъсна. Какво стана с бала
Бала!
Знаете ли къде е Алекс Маршал?
10-ти клас? С кестенява коса? Ей толкова висока?
Видях я в тоалетната. Там е от час.
Тук ли си Алекс?
Аз съм.
Какво правиш тук?
Скъпа...
не мога да повярвам че забравих.
Не си бях в къщи.
Не затова съм тук, така че можеш да си ходиш?
О, чувствам се ужасно. Ти добре ли си?
Нека поне те видя.
- Хайде излез.
- Изглеждам ужасно!
Толкова съм раздърпана.
Какво се случи?
Ако ти кажа ще си бесен.
Какво имаш да губиш?
Добре.
Ами Камерън и приятелите му...
бяха наели хотелска стая и...
беше голяма навалица.
Бях му обещала...
не мога да повярвам че ти го казвам.
Обещах му че...
ще спя с него след бала.
И преди около час,
на дансинга му казах,
"Съжалявам, Камерън. Просто не съм готова."
Добро момиче.
- Хайде татко!
- Извинявай, продължи.
А той: "Ами лимузината, стаята и фрака,
ми струваха 400 долара. "
А аз му казвам че съжалявам...
а той ме отряза.
"Не трябваше да излизам с второкурсничка. Мамка му."
След малко,
срещна старото си гадже...
и мен ме заряза заради нея.
Заради оная кучка с обеца на езика.
После ми се присмиваха и...
...и оттогава съм тук.
- О, скъпа. Гордея се с теб.
- Татко!
- Какво правиш?
- Извинявай.
Но се гордея с теб. Ако щеш вярвай,
знам какво е да си жена.
Не е толкова лесно.
Отстоявала си себе си. Започнала си да порастваш.
А и такъв тип като него,
- Не ме заслужава, знам.
- Така е.
- Той е бройкаджия, мразя ги такива.
Толкова си умна.
Я се виж.
Какво си се оклюмала заради този смешник?
Скъпа...
изглеждаш прекрасно.
Благодаря.
Хайде да си ходим татко.
Какво правя? Тя не е в хладилника.
Дано не е твърде късно.
Никога не е късно да оправя нещата.
Ще отида и ще и кажа всичко.
Ало?
Здрасти, аз съм. Радвам се че те открих.
Мога ли да вляза?
Трябва да...
Какво? 1:00 сутринта е.
Трябва да говорим.
Добре.
Тук ли си вече?
Реших да го изпробвам преди да го продам.
Защо ще го продаваш?
Не мога да си го позволя. Напуснах работа.
Трябва по-често да си прослушваш съобщенията.
- Пак си на работа.
- Така ли?
- Ти си голям бунтар.
- Така е.
И Дан ми го каза.
Защо? Аз не свърших работата за която ме нае.
Дори не го обвинявам, че ме уволни.
Виж... Не стой така.
Нямам столове, но ако искаш...
Ами ако ти кажа, че ти...
си свърши чудесно работата...
но някой те саботираше?
Крадеше ти идеите, и дори...
...дори не знаеш за какво става дума.
- Как е възможно?
- О, възможно е.
Кой би го направил?
Аз.
Още в началото, когато дойде...
ти взе поста който аз щях да заема,
Не ме беше грижа...
че си по-добра от мен и че го заслужаваш повече.
Интересуваше ме само как да си го върна.
Възползвах се от теб по най-гадния начин.
Не ти ли се е случвало?
Не си ли бъркала? Разбира се че не.
Ти не би постъпила така. Само някой...
...като мен може да го направи.
И...
И междувременно...
те опознах.
И колкото повече те опознавах...
толкова повече ми допадаше.
Ти направо ме промени.
И такива като бившия ти съпруг те карат да си мислиш че...
цената за твоя успех...
...е любовта.
Нали това искаше да ми кажеш онази нощ?
Че всъщност само губиш.
Всичко в теб -
- че си умна, красива -
ме кара да те искам повече.
Леле.
Е, 1:00 сутринта е...
правя се на герой, опитвам се да те спася,
но всъщност...
Аз съм този който има нужда от помощ.
Бих желал да ти прочета мислите.
Мислех си дали всичко е истина,
и ако това е така,
ако съм пак на работа...
мисля че си уволнен.
Не бях го поглеждал от този ъгъл.
Не че не го заслужавам...
О, боже, заеквам.
Чувствам се малко...
неудобно, че имам нужда от помощ.
Но, няма нищо.
Това ли е всичко?
Не искам да свърши така.
Въобще не искам.
Тогава не се спирай пред пречка като мен.
Не знаех как да реагирам.
Хей, имам новини за теб.
И аз сбърках.
Що за рицар в броня ще съм аз...
ако любимият ми в труден час...
оставен бъде на съдбата?
Моята героиня.
Превод и субтитри: dCL mailto:dcl@abv.bg