Lord Of The Rings - The Return Of The King (2003) (Return of the King CD2.sub) Свали субтитрите
Да намерим храна.
Ето. Истински ездач от Рохан.
Съжалявам. Не е толкова опасно.
Дори не е остро.
Не е добре. Няма да убиеш много орки с тъпо острие.
Хайде.
Към оръжейната. Върви.
Не го окуражавай.
А ти не трябва да се съмняваш в него.
Не се съмнявам в сърцето му, само в дължината на ръцете му.
Защо да оставяме Мери?
Бори се за същата кауза като теб.
Защо да не може да се бие за тези, които обича?
Избирам живота на смъртните.
Иска ми се да те бях видяла
за последен път.
Сър?
Крал Теоден ви очаква.
Оставям ви.
Господарю Елронд.
Идвам заради някого, когото обичам.
Арвен умира.
Няма да надживее злото, което идва от Мордор.
Нейната звезда гасне.
Колкото по-силен става Саурон, толкова по-слаба е тя.
Живота на Арвен сега зависи от съдбата на пръстена.
Сянката е надвиснала, Арагорн.
Краят наближава.
Няма да е нашият край, а неговия.
Поемаш към война, но не и към победа.
Армията на Саурон е по-многобройна от тази в Минас Тирит.
Не знаеш за силата, която ще атакува по вода.
Цяла флотилия Корсари пристига от изток.
Ще бъдат в града до два дни. По-многобройни са от вас.
Имаш нужда от повече хора.
- Няма повече.
Има. Онези, що се крият в планината.
Убийци! Предатели!
Да ги извикам да се бият за мен?
Те не вярват и не слушат никого.
Ще послушат краля на Гондор.
Андурил! Пламъка на Запада. Острието на Нарсил.
Саурон не е забравил меча на Елендил.
Острието, което е било счупено, ще се завърне в Минас Тирит.
Човек, който овладее мощта на този меч,
ще е по-смъртоносен от всяка армия на земята.
Дойде времето, Скиталецо, да покажеш за какво си роден.
Отиди при Мъртвите.
Уnen i-Estel Edain. Давам надежда за хората.
У-chebin estel anim. Но аз в себе си, не.
Какво правиш? Чака ни война. Не можеш да оставиш хората.
Не можеш да изоставиш хората.
Еовин.
- Имаме нужда от теб.
Защо дойде?
Нима не знаеш?
Любовта ти е просто към сянката на един глупак.
Не мога да ти дам това, което търсиш.
Къде мислиш, че отиваш?
- Не и този път.
Този път ще останеш, Гимли.
Не си ли чувал за ината на джуджетата?
Ще трябва да се примириш. Идваме с теб, друже.
Къде отиват?
Не разбирам.
Лорд Арагорн!
- Защо напуска бойното поле?
Защото няма надежда.
- Тръгва, защото така трябва.
Прекалено малко сме.
Не можем да победим армията на Мордор.
Така е. Не можем.
Но няма и да напуснем бойното поле.
Оставил съм заповеди.
Ти ще управляваш додето ме няма.
Заеми моето място в Златния Дворец.
Управлявай мъдро Едорас.
Ако битката го пощади.
Какъв друг дълг ще повелите, господарю?
Дълг?
Не.
Искам отново да се смееш.
Не жали тези, на които дните им са преброени.
Ти ще преживееш да видиш новото време.
Няма да има тъга.
Що за армия би седяла на такова място?
Прокълнатите.
През Мрачните времена Планинците дали клетва
на последният крал на Гондор.
Заклели се да са му съюзник, да се бият за него.
Но когато времето дошло...
когато Гондор се нуждаел от тях,
те побягнали.
Укрили се в тайни планински области.
Затова Исилдур ги проклел.
Да не намерят покой, докато не изпълнят своята клетва.
Кръвта ми се смръзява.
Пътят е затворен.
Направили са го тези, които са мъртви и мъртви го пазят.
Пътят е затворен.
Брего!
Не ме страх от смъртта.
Това е нечувано.
Елф да влезе под земята,
а джудже да не смее!
Ще ме спукат от подигравки.
Трябва да препускаме. Пътят е дълъг.
Като пристигнем, трябва да имаме сили да се бием.
Това не е войната на младите хобити, господарю Мериадок.
Всичките ми приятели потеглиха на война.
Срамота ще е да остана назад.
Пътят е три дни в галоп до Минас Тирит.
Никой от хората ми не може да те носи със себе си.
Искам да се бия.
Вече казах.
Язди с мен.
Моята Лейди.
Движете се.
Тръгваме към Гондор.
Кой навлиза в земите ми?
Някой, който иска да изпълните клетвите си.
Мъртъвците не се подчиняват на живите.
Ти ще се подчиниш на мен.
Пътят е затворен.
Изградили са го ония, що са Мъртви.
И Мъртвите го пазят, докато дойде време.
Пътят е затворен.
Сега трябва да умрете.
Призовавам ви да изпълните клетвите си.
Никой освен кралят на Гондор не може да ме командва.
Този меч беше счупен.
И възроден.
Бийте се за нас и ще възвърнете честта си.
Какво ще кажете?
Какво ще кажете?
Губим си времето, Арагорн.
Не са имали чест приживе, нямат и като мъртви.
Аз съм наследникът на Исилдур.
Бийте се за мен.
И греховете ви ще бъдат изкупени.
Какво ще кажете?
Отворете портите! Бързо!
Побързайте.
Фаримир.
Не ми казвайте, че е мъртъв.
Безброй са. Никой не е оцелял.
Страх. Градът е изпълнен с него.
Да успокоим болката им. Пуснете затворниците.
Катапулти.
Синовете ми са мъртви.
Родът ми приключи.
Той е жив.
Мъртъв е!
Има нужда от лекарство, господарю.
Родът ми приключи!
Господарю!
Рохан...
ни изостави.
Бях предаден.
Напуснете постовете си!
Спасявайте се!
Пригответе се за битка!
Всички при стената.
Върнете се на постовете си.
Пратете тези адски същества в бездната.
Стойте по местата си.
Пазете се!
- Бързо към по-ниските нива.
Заредете катапултите.
Не мърдайте от местата си. Огън!
Не по кулите! Целете троловете!
Спрете ги!
Перегрин Тук!
Връщай се в цитаделата!
- Повикаха ни да се бием.
Това не е място за един хобит.
Същински пазител на цитаделата.
Сега се връщай. Отивай.
Какво е това място?
Господарят трябва да влезе в тунела.
Това, че съм тук,
не значи, че ще мога.
Това е единственият път.
Или влизаш, или се връщаш.
Не мога да се върна.
Каква е тази смрад?
- На орки. Идват понякога.
По-бързо.
Насам.
Смеагол?
Тук, горе.
Какво е това лепкаво нещо?
Ще видиш. Побързай.
Ще видиш.
Смеагол?
Смеагол?
Смеагол!
Сам.
А на теб, Фродо Бегинс, давам светлината на Аерендил.
Най-скъпата ни звезда.
Светлина, когато помръкнат всички други светлини.
Засвети, Аерендил, ти най-ярка от звездите!
Немирна малка мушица,
защо не виждам сълзица?
В паяжинка увита,
скоро ще бъдеш...
Убита!
Искаш да избягаш, нали, безценни?
Но не и този път!
Безценното е наше.
Смеагол не би наранил господаря. Обещахме.
Трябва да ни вярваш. Беше Безценното.
Безценното ни накара.
Трябва да го унищожа, Смеагол.
Трябва да го унищожа заради двама ни.
Съжалявам, Сам.
Толкова съжалявам.
Тази задача e за теб, Фродо от Графството.
Ако ти не намериш пътя,
никой няма да го направи.
Към портите.
Не ще има гроб за Денетор и Фаримир.
Без вековен сън в балсамираната смърт.
Ще изгорим като езичните крале.
Донесете дърва и масло.
Не мърдайте.
Вие сте войници на Гондор.
Без значение какво влезе през тази врата,
вие ще останете на позиция.
Пусни го, гадна твар.
Пусни го!
Да не си го пипнало отново.
Хайде, да приключваме.
Назад!
Господин Фродо.
Не. Фродо.
Господин Фродо.
Събудете се.
Не ме оставяйте сам.
Не отивайте там, където не мога да ви последвам.
Събудете се.
Не е заспал...
Мъртъв е!
Какво е това? Изглежда Тя се е забавлявала.
Поредният убит, а?
- Не.
Този приятел не е мъртъв.
Не е мъртъв?
- Боднала го е с жилото.
Вкочанил се е като чироз.
После ще си го хапне.
Така обича да се храни.
С прясна кръв. Качете го в кулата.
Самознай, какъв си глупак.
Ще се събуди след няколко часа.
И ще му се иска да не се е раждал.
Рухва домът на разсъдъка му.
Той гори. Вече гори.
Не е мъртъв! Не е мъртъв!
Не... Не е мъртъв!
Не е!
Чуй сега, Перегрин, син на Паладин,
освобождавам те от услугите си.
Върви и умри, както сметнеш за добре.
Залейте дървата с масло.
Движение!
Гандалф! Къде е Гандалф?
Гандалф!
Проникнаха в града. Оттеглете се на долното ниво.
Изведете жените и децата.
Отстъпление!
Влизайте в града. Убийте всеки, който ви се изпречи.
Бийте се до последния човек. Биете се за живота си.
Кураж, Мери. Кураж за приятелите ти.
Формирайте се, отрепки.
Отпред копията, отзад стрелците.
Еомер, заеми левият фланг.
Гамлинг, ти следвай краля в центъра.
Гримболд, ти поеми десният фланг, след като преминеш стените.
Напред, не бойте се от мрака!
На крак, конници на Теоден!
Политат копия и щит се цепи!
За меча иде ден. Червен, пред изгрев!
Каквото и да стане, стой с мен. Аз ще се грижа за теб.
Напред!
Напред!
Препускайте към гибел и края на света!
Смърт!
Смърт!
Смърт!
Напред, Еoрлинги!
Огън!
Огън!
Гандалф!
Гандалф, Денетор е полудял!
Ще изгори Фаримир жив!
Ела. Бързо.
Огън са наклали в плътта му.
Спрете тази лудост.
Не! Няма да отнемеш сина ми!
Фаримир.
Това е краят на Денетор, син на Ектелион.
Отблъснете ги към реката.
Да спасим града.
Формирайте линията!
Формирайте линията.
Тръгвайте!
Хвани юздите. Наляво.
Наляво!
Целете се в главата.
Свалете го!
Мери!
Не мислех, че ще свърши така.
Да свърши?
Пътуването не свършва тук.
Смъртта е просто друг път.
Път, по който винаги поемаме.
Сивото наметало се отдръпва
и грейва сребърно огледало.
И тогава ще го видиш.
Кое, Гандалф?
Кое ще видя?
Бели брегове,
а зад тях...
далечната зелена земя, обляна в слънчеви лъчи.
Не звучи толкова зле.
Така е.
Елате към мен!
Нахрани се с плътта му.
Ще те убия, ако го докоснеш.
Не заставай на пътя на Назгул и плячката му.
Закъснявате, пиратски отрепки.
Имаме работа тук.
Хайде, морски плъхове. Слизайте.
Има достатъчно и за двама ни. Нека по-доброто джудже спечели.