The Shape Of Things (2003) Свали субтитрите
че документалният филм за творчеството на Алекс Катс
ще започне след 10 минути в кино "Брюнел"
ФОРМАТА
участват: Гретхен Мол
Пол Рад
Рейчъл Уейс
Фредерик Уелър
Прекрачихте бариерата.
Мм?
- Прекрачили сте бариерата, госпожице.
А къде пише, че съм госпожица?
Съжалявам, госпожо, но, ъъ...
Нарочно беше.
Не е разрешено да го правите. Нито пък да снимате.
Точно затова се пробвах.
- Защо?
За да видя какво ще стане.
Амии
какво става - появявам се аз.
Аз-аз, ъ, идвам при вас, както и направих и трябва да ви помоля да направите крачка назад.
Ами ако някой не отстъпи, тогава?
Не съм сигурен.
Не ми се е случвало някой да не отстъпи.
Случвало ми се е най-много 4 пъти и всеки път са отстъпвали.
Ами ако аз съм Ви първата? Искам да кажа първата неотстъпчива. Тогава какво?
Вижте, свършвам след десетина минути. Сигурно щях да си стоя тук
и да гледам нищо да не пипате.
- Така ли? - Ами да.
Даа - не, по-скоро бих оставил на следващата смяна да говори с Вас, да Ви изхвърли и... така.
А вие няма и да пипнете?
Нали няма да ми разваляваш уикенда сега?
Нямах такова намерение, но и не съм съвсем против.
Виж, ако смяташ да подлудяваш, ще трябва да направя доклад и...
Тук съм поне до 5:00 - 5:30, а работя и на още едно място
- видеотеката.
Аа, оттам значи -
виждала съм те там. Май веднъж ме обслужи.
Така ли? Какво си взе?
"Портретът на Дориан Грей".
Открихме го в раздел "Драма", а не в "Класика"...
Точно! Спомням си!
Някой му беше сбъркал мястото.
- Да! Точно зад "Кабаре".
Мхм. Странно.
Така де, тогава ти ми помогна да го намеря. Много... мило.
Благодаря.
Но пък ти няма да ми върнеш услугата, а?
В смисъл, да се дръпна ли?
Съжалявам, ноо няма, не мога.
- И защо така?
Скулптурата е с доста големи размери,
оттук се вижда прекрасно.
Честно ли? Имам намерение да я обезобразя тая статуя.
Ъъ, това боя ли е?
Да, боя е.
- Страхотно.
Аа, такова, не е много хубаво да се внaся боя в музея.
За какво ти е тя?
Ще направя нещо с тоя голия.
- Какво сега, ще го оцветяваш ли?
Мисля си по-скоро да му нарисувам една голяма пишка.
А "защо" като задаване на отговор ли е в случая?
Защото не харесвам изкуство, което не е истинско.
- Истинско ли?
Тази скулптура е фалшификат, не е истинска.
Ерго - фалшиво изкуство
Не, това е Форничели.
Определено, веднъж разчетох подписчето там.
Да, но листото не е.
- Не е ли?
Ами какво е? Да не е някаква паста като на стриптизьорите?
Пластир
... сложен допълнително от специален екип след протести от местните хорица.
Наистина ли? Не съм знаел.
Повдигнали въпроса заради... неговия... формата му, нали.
Според тях изглеждал като... жив.
Това, нали, трябва да олицетворява Господ. Ето защо се спичат толкова.
Виж.
Виждаш ли, точно зад листото...
почти му се вижда...
... клонката.
Да, бе, даже не са го скрили като хората. Калпава работа, ей.
Така де, ако ще правиш нещо направи го както трябва.
Начи ти си студентка, а, или това си е просто анархия?
Студентка съм.
- И аз съм студент.
Каква специалност си?
- Специализирам се в теглене на студентски заеми.
И от време на време влизам в час по английски.
Ти в Художествената ли си?
- Мхм, магистърска по изящни изкуства.
Приложна теория и критика.
А това като проект ли ти е?
Не, тъкмо почвам да си готвя дипломната работа.
Сглобявам си я отдалеч тая работица.
Хубава думичка - "работица'.
Така е.
Както и да е, това е просто... една от идеите ми.
Ти си сладък.
Не ми харесва косата ти.
Благодаря. Смятам, че...
Не, не, определено си сладък, но ще трябва
ще трябва да направиш нещо за косата си.
Добре. Шшщте се опитам.
Сменникът ти закъснява. Даа. Типично.
В такъв случай трябва да стоиш докато не те сменят или?
А, не, не. Свършва смяната и веднага трябва да се разпиша.
Иначе вдигат голяма аларма.
Е, тогава трябва да тръгваш.
Да.
Може ли да ти звънна?
Къде искаш да ми звъниш?
Амм... на телефона...
на първо време.
Така де, да си поговорим. Може пък да изригнем някъде.
Или да те заведа на вечеря.
Добре,
хубаво.
Позволяват ли ви такива неща тук?
Какво, да вечеряме?
Имах предвид да сваляте редовни посетители.
- Мм, не.
Политиката им в това отношение всъщност също е доста стриктна.
Но...
- Аха, великият балансьор.
Едно "но". Точно така.
Ще рискувам. Правилен отговор, Микеланджело.
Какво?
Костенурките-нинджа. Телевизионните.
Сещаш ли се, имаше един старец уж с контактни лещи...
Аха!
Микеланджелооо...
Аз не гледам много телевизия.
Аха.
Е искаш ли ми телефона или?
Мм? О, боже. Абсолютно.
Уфф, нямам химикалка.
И аз нямам.
Сетих се. Какво?
Дай си палтото.
Това си е мое.
Не е част от униформата, мое е.
Хубаво. Така винаги ще ти е подръка.
3-3-0--
Страхотно.
Даа.
Ами, аз ще ти звънна?
- Добре.
Приятно ми беше да се запознаем... отново.
И на мен.
Веднага си личи, вед-на-га.
Наистина?
- На бас, че приятелите ти ще забележат.
За двайсет долара.
Хубаво.
Ами не съм сигурен, и си помислих...
-Това е защото се виждаш всеки ден, къпеш се, обличаш се.
Ти също.
- Аз не съм те виждал да се къпеш или да се обличаш.
Поне засега.
Знам, шегувам се.
Но пък ми се иска да те гледам...
... ако и ти искаш.
Какво?
Как се къпеш, нали и... се обличаш.
И двете, ако искаш.
Или поне едното. Постоянно. Всяка минута да съм с теб.
Ето това искам.
Поискай и ще получиш.
Искам тогава. Даже моля.
Ами тогава има да получаваш.
ПИЧ.
- Какво?
Публично Изразяване на Чувства.
Не съм свикнал да го правя.
- Не си ли?
На мен не ми пука?
- Наистина ли?
Нее. Това си е наша работа, не на другите.
Ще се целуваме, ако искаме. Ще правим любов в душ-кабина. На кого му пука?
Например на органите на реда.
Защо да им пука? И двамата сме големи хора и знаем какво правим.
Мисля, че въпросът изисква повече време за обсъждане отколкото имаме преди да дойдат Джени и Филип.
Както и да е.
- Не ами -
С удоволствие ще си го...говоря с теб за това.
И съм съгласен с теб... донякъде.
- Ясно ми е.
Не, не, някой друг път със сигурност ще го обсъдим.
"Някой друг път."
По-добре да действам.
Я да видя какво става с мъжката тоалетна.
Ти ме изумяваш.
И ти ме изумяваш.
Ама наистина. Виж се само.
Просто се поразходих.
Много съм горда с теб.
Благодаря.
Хенри Хигинс
Това пък какво беше?
- От една книга.
Всъщност е пиеса.
Нали не е от тази, която ще гледаме?
Не... ще гледаме "Медея".
- А, да, вярно.
Четох я в първи курс. Харесва ми.
Това трябва ли да ме притеснява? Не, поне не много.
Зависи дали ще имаме деца.
Кажи ми нещо за себе си?
Какво да ти кажа?
Нищо не знам за теб.
- Напротив, знаеш.
Не знам. Почти нищо.
Откъде съм?
- Илинойс, някъде около Чикаго.
Зодия?
- Близнаци, мисля.
Да, близначе.
- Това да не значи, че имаш раздвоение на личността?
Не - значи, че съм родена през юни.
- А, добре.
Друго нещо да искаш да знаеш?
Защо ме харесваш?
Какво?
- Заради какво ме харесваш?
Аз не съм нищо осо...
Недей така, разбра ли? Това е единственото, което не харесвам
Това, което виждаш или не виждаш в себе си.
'баси комплексите.
Съжалявам.
Ти харесваш ли ме? Разбира се.
А как ти изглежда - аз харесвам ли те? А?
- Дда.
Поне така изглежда.
- Наистина те харесвам.
Изглеждам ли наред в главата?
- Несъмнено.
Тогава не ми ли вярваш, че знам как се чувствам?
- Вярвам ти - не, не, права си.
Така де, не си задавай въпроса"защо",
когато - отговорът е пред очите ти.
Мъдри мисли от устата на жена
с такова сладко дупе.
Целуни ме...
Микеланджело.
ПИЧ.
Според мен никой не иска да те гледа как се целуваш, Адам.
Здравейте.
Здрасти, Фил. Здравейте.
Здрасти
- Здрасти.
Евелин, това е Филип.
Здравей.
- Здрасти.
И неговата годеница, Джени.
Здрасти
- Здрастии.
Е, да отиваме за билетите?
Адам, какво става с тебе?
Да не си отслабнал?
Ам... май... малко.
Не, май се е подстригал.
Точно така. Това е.
Е ами май е и двете.
Окей, ами, айде да ходим.
Тръгваме.
Я пак кажете. Значи вие двамата... под вода?
Ще си направим подводна сватба.
Майтапите се. Това като на снимките в сп. "Лайф" ли, какво ще е?
Това да не е... няк'ва калифорнийска измислица?
Не, просто искаме да пробваме нещо щуро.
Е това е нещото.
- Пълна лудница.
И ако искаме да присъстваме ще трябва и ние
да влезете с нас в басейна, ми да.
Не, скъпи, мисля, че се разбрахме: гостите...
-А, не,
не сме се уточнили съвсем по тази част.
Откачена работа.
- Не, аз ви се възхищавам. Мисля, че е много яко.
Е, сега, не очаквам аверчето да последва нашия пример.
Той е последният човек, който ще предприеме нещо рисковано.
- Така ли?
Абсолютно.
- А по въпроса за брака...
Няма да ти се отвори парашута. Съжалявам.
Не знам вече колко вечери съм го слушал тоя да разправя:
"Кой, аз ли? Никога няма да се бракувам, човек. В никакъв случай."
Я виж ти.
- Слушай, само не го поощрявай.
Знам си съквартиранта - няма нужда да го поощряват.
Бившият съквартирант.
Ще изглеждаш тъпо с мокър бански.
Хайде не ни развялай купона, приятелю мой.
Това тук можеше да е твое.
Фил, престани с тия...
Аз и Адам бяхме в един курс, а той така и не събра смелост да ме покани на среща.
Аз все му исках химикали и т.н. - намеквам, намеквам...
а той се прави на монахиня цял семестър.
И тъй, един ден Фил дойде да го вземе от училище,
забеляза ме и още същата вечер отидохме на мини-голф.
Няма да те лъжа, знам как да действам, Бог да ми е на помощ.
Бог да ни е на помощ с такива като теб.
Е, според мен това е страхотно.
Направо е невероятно -
в наши дни да попаднеш на някого, който е склонен да поема рискове,
даже и да изглежда малко глупаво или необичайно...
Браво. Наздраве за хората, на които им стиска!
Наздраве за стискането! Да живеят стиските!
Ще ви кажа на кого му е стискало.
Случката с музея и голия отпреди няколко седмици
Чухте ли какво е станало?
Адам, ти, разбира се, си чул, защото ти е трябвало да пазиш там.
Но пък ти - Евелин, чу ли кво е станало?
Пенисът.
- Да, чух.
Защо шепнем?
Защото не се казва "пенис" в дома на Джени.
Но сега сме в моя дом, а тук можем да си пеем на отворен прозорец
Пенис, пенис...
Айде, ше метем. Пий и да си ходим.
Пенис, пенис.
- Много хубаво.
Сериозно, можеш ли да си представиш?
Кой може да е толкова малоумен, че да направи нещо такова в тоя град? Направо ме побърква.
Шшт.
- Аз съм човек на изкуството, така че...
Май вече трябва...
- не бих рееагирала толкова...
Това да не ти е Бъркли. Какво пък трябва да значи "човек на изкуството"?
Ммнищо.
Нищо не значи.
Освен, че усещам подтика.
Какво усещаш? Евелин, май е време да...
Не, не. Адам, изчакай. Искам да чуя.
Какъв подтик? На това му се вика вандализъм.
Някой иска ли десерт?
- Чакай малко.
Тъкмо стана забавно. Продължавай.
Ами просто си мисля, че едва ли е някакво пубертетско изпълнение.
Смятам, че това е един вид изразяване на лично мнение.
Лично мнение ли?
- Да, така смятам.
И какво мнение може да е това? Жива порнография.
Аа, не.
- Напротив.
Не. Порнографията гъделичка сетивата. Функцията й е да възбужда.
Видяхте ли снимките след случая?
- Да.
Възбуждаш ли се от пениси?
Имам предвид който и да е пенис?
Много смешно, но не е в това въпросът.
Точно в това е въпросът.
Ами ти, Джен? Харесаха ли ти снимките? Разгорещи ли се?
С нищо не сме предизвиквали такава...
Тя само каза, че...
- Чух я какво каза. Остави я да се доизкаже.
Друго имаше ли да казваш?
Окей.
Тогава - вижте - това си е само мое мнение,
че не е порнография, а изява.
Леле. Висшистката се из-каза.
Знаеш ли, все още не ми е ясно как такова нещо може да се приеме за изразяване на лично мнение.
Какво искаш да кажеш?
-Че е графити.
Сигурно е прекалено високо мнение за град като този.
В кой лунапарк я намери тая, Адам?
Ама ти си бил много нагъл тип.
Въобще как си го изтраял тоя?
- Евелин...
Както и да е, откъде знаеш какво е искал да изрази човека. Не се знае.
Но аз си мисля, че е било акт, един вид манифест, ако искате...
Чаакай малко. Не смятам, че една пишка може да е манифест.
Човек може да си напише манифеста на оная работа,
но оная работа не може да е манифест.
Сигурен съм, че това съм го чел някъде.
- Ето, пак се опитваш да се правиш на...
Въобще не се опитвам да се правя. Ти пък за каква се мислиш?
Две-три двойни срещи и вече ше ми казва аз какъв съм бил.
Т'ва не го вярвам!
- Така, стана малко на-
Адам, откъде все ги намираш такива.
- Хайде просто да забравим цял-
Ти да не би да си на негова страна, а?
- Не.
Ссамо се опитвам да се измъкна някакси от ситуацията.
И без това съм на изпит утре.
- "Акт" ли...
Млъкни, бе!
Изчезвай веднага.
Откъде знаеш?
Мисля, че точно това е искала да направи... И си държа на мнението.
Джени, благодаря за всичко.
Да, ама защо пък да е "искала"? В женски род?
Ами така. Защо не
Предположих - какво е станало, защо е станало.
Въпрос на образование.
Ти да не би...?
Тя да не ме бъзика, че не съм завършил още?
Айде сега, стига вече моля ви се. Адам, тя да не би да-
Ало, артиста, ти откъде знаеше, че пишката е била нарисувана от жена?
Мноого подозрително.
Такъв си задник.
Изобщо как се траеш по цял ден?
Хайде да си ходим.
Адам! Идваш ли?
Ддаа.
Ей сега идвам. Искам само да...
- Добре.
Много си сладък.
Късмет ти желая.
"Късмет ти желая"? Майната ти!
Стига бе, човек!
Къде я изкопа тая кучка?
- В музея.
И какво, пострига те, издуха те и сега вече си неин домашен любимец?
Фил!
- Не съм й домашен любимец.
Планът за сватбата е страхотен.
Наистина, звучи - Да.
Ти остани ако искаш.
Винаги ли...
... си такъв?
Такъв един...
Нали знаеш.
Стеснителен?
- Мхм.
Само по отношение на факта, че никоя не иска да спи с мен. Само тогава.
Стига де.
- Не, сериозно.
Така де, ти си...ами...
едва третата, с която...
Наистина?
- Ами да.
Наистина.
И двете бяха неопитни,
А и аз също.
Не че съм се занимавал с разни от детската градина.
Докато бях в гимназията, май тогава беше.
Затова за мен ти сега си нещо като неизледвана територия.
Не искам да те плаша, но...
малко си личеше.
Така ли?
Да.
Няма нищо.
- Ами колежките във Факултета?
Нищо сериозно.
Излизал съм с някои. Даже сме си говорили по телефона.
Но с никоя не сме... нали разбираш...
Като с Джени ли?
- Ами не.
Съжаляваш ли, че не си я канил на среща?
В смисъл
ако не се бях появила аз.
Всъщност не.
С нея така и не стигнахме дотам, че...
...да...
Май аз съм си виновен.
И ми е едно такова странно да си говорим на тая тема.
Няма нищо.
Знаеш ли, хубаво е от време на време някой да проявява... дискретност.
А тази вечер хареса ли ти?
Мхм.
Вечерята беше страхотна.
Разходката с колата из града - беше забавно. Колата ти ми харесва.
Имах предвид постановката.
А, това ли.
Не съвсем.
Е,
щом така смяташ.
Добре тогава.
- Не, не, не че не ми хареса. Не беше зле.
И не смяташ, че всъщност беше невероятна?
Според мен невероятно беше, че ченгетата не довтасаха да я свалят от сцена.
Е стига де!
Как така не те развълнуваха поне малко действията й?
- Лесно, как.
Признавам си, че обикновено изпадам във възторг, когато някоя жена си извади тампона пред мен.
Много е секси.
- Никой не е казал, че трябва да е секси.
Пошегувах се, не разбра ли.
Господи, по този начин тя изразяваше себе си като артист, като жена, като личност.
Направо не вярвах на очите си.
И аз.
- Не си схванал смисъла, това е цялата работа.
Не е вярно. Просто сме на различни мнения. Това е цялата работа.
Постарах се да я харесам.
- И какво ти попречи?
Може би това, че рисуваше с пръсти портрет на баща си с менструална кръв.
Тя е... толкова силна натура,
толкова авангардна.
Според мен беше гадно, непристойно и ми се стори, че гледам нещо твърде интимно.
Тя обаче ти позволи да гледаш.
Тя те допусна в своя свят, в творчеството си,
и то възможно най-театрално представено.
Точно това имам предвид. Това не беше театър, а терор.
Това беше пърформанс.
По-скоро мензис!
- По-скоро си заври вкуса в гз!
Сега да не се скарахме за пръв път?
Така си мисля.
Май да.
Яко.
Бързо да се оплачем на дневничето.
Това вече го можем - да се караме. Не е зле.
Защо да не е зле?
- Защото...
сега ще можем да се сдобрим.
Преди беше ли ти нервно?
Искам да кажа като се снимахме с видеокамерата.
А, не особено.
Малко. Много.
Така де. Само... хайде да не го гледаме. Става, нали? Налага ли се да гледаме?
Не и ако ти не искаш.
- Хубаво.
Щото едва ли би ми допаднало особено.
- Виждаш ли, аз съм напълно различна.
Аз мисля, че всички трябва да се видят как го правят,
също и приятелите им трябва да ги видят.
Ето затова ще си прибера касетата вкъщи. Стига си се плашил от всичко.
Не се плаша. Въобще даже.
Просто мисля, че това е нещо, което другите никога не трябва да виждат - задника ми.
Другите ли? Като Филип?
Не, с него няма проблем, на него може да я покажеш.
Да не си луда?
Той защо ти е приятел?
- Уф, пак ли почваш сега.
Само си мисля, че нямаш нужда от такъв човек в живота си.
Нито ти, нито никой.
А... струва ми се нещо прекалено рано да ми определяш кой да ми е приятел.
Сигурно си прав.
Ама как ти лази по нервите, а?
И по нервите ми лази, и навсякъде. Мразя ги такива като него!
Какви такива?
- Такива.
Какъвто ще да е. Мразя го.
- Ще му кажа.
Недей, моля ти се. Не му доставяй това удоволствие.
Честно, наистина ще се зарадва.
- Не вярвам.
Да ти кажа, може пък да му е от полза и да се поправи.
На него ще му е от полза само един разрез на гръкляна.
Сега ме караш да се радвам, че не гледам зайче вкъщи.
Знаеш за какво говоря.
Не съвсем.
Просто съм се сблъсквала с такива като него и толкова, затова не го харесвам.
Това ми стана ясно.
- Какво толкова?
Нищо. Само дето ме притеснява ме оная част с гръкляна.
А, такъв е лафът.
Откъде го научи? Трансилвания?
Не.
От "Пътеводителя на презрените момичета".
А, да, страница 666.
Значи тайно си чел нещо, забранено за мъже?
Нали знаеш какво им се случва на такива мъже?
В случай че се диджеи, обикновено пускат нещо и изчезват някъде задълго.
Топло. Ама не. Ще ти покажа.
Но ще трябва да ми направиш една услуга. Каква?
Само се усмихвай.
С лице към камерата.
колкото можеш...
повече.
Джени!
Адам! Здравей!
Здрасти.
Здрасти.
Благодаря ти, че дойде!
За нищо. Как я караш?
Ами... бива.
Хубаво.
Много работа се събра по сватбата. Няма начин.
Изпращане на покани, подготовка...
Пълнене на басейни.
- Да, и това.
Значи все още мислите да го направите?
- Още мислим, да.
Как така "мислите"?
- Не, не, ще го направим.
Само дето напоследък...
Джени, какво ставаа?
- Не знам.
Да ти кажа, малко съм притеснена.
- Защо?
Каква е причината?
- Ти как мислиш? Филип.
Той е някак.. странен.
Как така странен?
- Ами така - странен.
Много е сладък.
Сладък ли?
- Да, чак е сладникав.
Сега нали знаеш, че го обичам, но...
По принцип не бих го описала по този начин
- като сладък. А ти?
Ако трябва аз да го описвам по някакъв начин едва ли бих използвал
такова определение.
Ето това не ми дава мира.
Само веднъж, най-много два пъти се е държал така.
Веднъж със сигурност още отначало като тръгнахме и той ходеше с друга.
Спомняш ли си?
- Да. Другата.
Другата Джени. Точно.
Като му се обадех и се смразяваше и
ставаше един такъв... сладникав,
и почваше да опипва почвата, докато разбере с коя от двете говори.
Офф, колко се дразнех.
Може пък само да си въобразявам.
Само се комплексирам и си търся причини да не...
...се гмурнеш?
Да скочиш от високото?
Да се хвърлиш в дълбокото? Кажи кога да спра, защото...
Хитро и същевременно вярно.
Може и това да е, но според мен не е.
Разбираш ли, наистина искам да се омъжа. Искам го.
Дори и да е под вода.
И го обичам, независимо дали ще се прави на сладък или не.
Въпросът е, че сега като се прави на сладък, не го вярвам.
Виж, не знам какво да ти кажа в случая.
Така ли? Ти нищо ли не знаеш? Не си ли усетил нещо?
Виждам го колко - веднъж на седмицата за курса, и вече не може да се каже, че сме много гъсти.
Знам, но си реших, че би ми казал, ако си знаел нещо.
Ама аз наистина бих ти казал, Джени. Сериоазно.
Наистина?
- Така си мисля.
Виж сега, много подло подхождаш в момента...
А дори и да знаех... нещо си там, и да ти бях казал,
ти най-вероятно щеше да ме намразиш, а не да ми благодариш.
Даа, вероятно е така.
Можеш да ме излъжеш, ако искаш.
Не, вероятно си прав.
- Но пък сега не се опитвам да се измъквам.
Не че има от какво да се измъквам, нали разбираш? Честно.
Просто...
Просто, чувствам, че така бих постъпил. Наистина.
Защото смятам, че си - как да ти кажа - невероятна...
ако... истината трябва да излезе наяве.
А и ти си почти омъжена, така че не виждам причина да не знаеш.
Истината, имам предвид.
Благодаря ти.
Няма проблем.
Та - толкова знам.
Тоест нищо. Добре де.
Глупости ти говоря.
Щом така се чувстваш, не са глупости.
Леле!
Ти си прекрасен човек, знаеш ли?
Прекрасен ли?
Що направо не кажеш, че съм гей и толкова?
Е! "Прекрасен" е хубава дума.
Не, ще ми се да имаше малко повече прекрасни хора на тоя свят.
Наистина, ти си прекрасен.
И ставаш все по-сладък с всеки изминал ден. Какво толкова прави това момиче с теб?
Много неща.
Тя е невероятна. Наистина.
Какво стана с очилата ти?
Да не би да носиш... Стига бе, Адам!
Да не си с лещи?
- Мда.
Лещи! Леле-мале.
Това същият човек ли е, оня с тиксото на очилата?
Носих ги така само една седмица! Само веднъж!
Знам, но все пак, признай си, че...
Признавам. Чудно е. Чувствам се много по-добре.
"Чудно." Ами че ти си вече ня'къв съперпич.
Да бе.
- Ами да, винаги съм смятала, че си привлекателен, но...
... не съм предполагала, че ще претърпиш такава драстична промяна.
Нито пък аз.
Кой да предположи?
Е, явно тя е успяла.
Вие нали още ходите?
Ами да. Тя - такова -
ти нали й нямаш зъб? Тя само искаше да каже оная вечер, че
Ох, направо не беше истина!
- Не, супер беше.
Не, честна дума. Според мен на Фил точно това му трябваше.
... да види нещо такова. Е, видя и още как.
Знаеш ли, той подметна още нещо като си тръгнахте.
Не че си призна вината, не точно,
ами нещо подобно, доколкото може да се очаква такова нещо от човек като него.
Така ли? И какво каза?Изумен съм.
- И аз така реагирах.
Голям цирк направи. Звучи ми някак познато.
И двамата са много си падат...
Както и да е, след това той каза нещо от рода на
"Адам можеше и да е по-зле."
Не е като да сложиш щампа "Одобрено".
Не е, но като за него е нещо много.
Пък и след нейните думи, какво очакваш?
Права си.
Другото й име да не би да е Джени?
Тук нямаш късмет.
Не, другото е Ан.
Евелин Ан Томпсън.
Хубаво е, нали?
ЕАТ? (от англ. - ям, храня се - Бел. пр.)
Какво?
ЕАТ. Това са нейните инициали.
Акронимът на името й е ЕАТ.
Хитро. Уф, много си загубен.
Знам. Виж ме само.
Е, не много. Но пак си прекрасен.
А стига, пак ли сега?
А това пък какво е?
А, какво е? Кое?
Да не си спрял да си гризеш ноктите?
- Да, от около месец.
Не казвай, че тя те е...
-Вярно.
Даде ми да ги намажа с няк'ва гадост и това беше - престанах.
Ти си имал нокти. Лудница!
Чудо голямо.
Откак те познавам - вече три години -
пръстите ти винаги са били... касапница.
В смисъл, ужасни бяха.
И си престанал ей така. Това момиче е твоя спасител.
И преди съм спирал да се гриза!
- За не повече от час.
Обичам я тая жена.
И аз я обичам.
Виждам, виждам.
Наистина ли би ми казал, ако разбереш нещо?
Да, бих ти казал.
- Добре.
Леле, кога си станал такъв сладур?
Мале.
Да бе.
Какво стана тука?
- Ами не знам.
Не съм много сигурна.
Виж, извинявай.
Не, недей да се извиняваш. Аз ти се извинявам.
Все пак аз имам халка на пръста.
Да, но... халката е от моя приятел.
Добре че ми напомни, благодаря.
Моля.
Мамка му!
Не, не, слушай, не стана така заради...
това - че се бях притеснила или нещо подобно, не е заради чувствата ми към Филип в момента.
Не е това.
- Ясно.
Просто.
- Така стана.
Точно.
Отдавна ми се искаше да го направя.
От три години.
И на мен.
Сега отиваме до плажа да заровим тайната.
Нали?
Да. Разбира се.
Ти искаш ли?
Да я заровим?
Да, Или пък...
Не, не може. Не бива да говорим за това.
И думичка не бива да изрич...
Ох, да имаш лопата в колата?
Не, нямам.
Но... имам кола.
Колелото ми е там...
Нищо няма да му стане ако...
отидем до плажа.
И аз така мисля.
Хубаво.
Хайде, трябва да идем да заровим тайната.
На плажа.
В колко трябваше да влезем?
10:30. Сега е 10:50.
Не е голяма работа. Винаги се чака пред лекарския кабинет.
Знам, но трябваше да съм на работа в 12:00.
Днес ли?
Да, нали ти казах.
Не си.
- Казах ти.
Винаги съм на работа в сряда.
Така ли?
- Да, всяка сряда.
Е, нищо, ще отида по-късно, ако се наложи.
Сигурен ли си, че не е проблем?
- Да.
Все се сърдят като стане така, но ще измисля нещо.
Или ако искаш да тръгваме.
- Не.
Искам да го направя. Наистина.
Така ами, кой не би дал такава сума, само за да му клъцнат носа?
Е, така или иначе сега само ще се консултираш. Само толкова.
Странно ми е като се замисля,че хората постоянно се подлагат на такива неща.
Особено в тази сграда.
Да, да, права си, напълно си права.
Просто никога не съм си представял, че и аз ще съм като тия там.
- Аз съм една от тия там.
Какво? Да бе... Я да видя.
Къде?
Нищо не забелязвам.
- Ами да.
Поправила си си носа? Честно?
Като бях на шестнайсет. Подарък за рождения ден от нашите.
Как са се сетили?
- Аз си го поисках. Имах ужасна човка.
Еврейската писта. Така му викахме в Лейк Форест.
Единственият ски-курорт в околността.
Не е истина. Изобщо не си личи.
- Нали това е идеята.
Освен ако не ме лъжеш.
- И за какво да те лъжа?
За да ме вкараш тук. И да гледаш как късат парченца от плътта ми.
Кой знае, може да си някаква садистка.
- Престани да ме сваляш.
Леле, страшна работа са свършили.
Мхм.
Чакай, чакай. Ти се казваш Томпсън. Това не е еврейско име.
По майчина линия, тъпчо.
Оттам ми е еврейската жилка. Моминско й име е Тесман.
Ако искаш, да се махаме, Адам.
Не, няма проблеми. Само малко ми е нервно.
Това е козметична операция, а не корекция.
Много мъже си правят такива. Не е кой знае какво, повярвай ми.
Ако имам нужда от козметика, защо да не си сложа малко пудра и толкова.
Знаеш ли, според мен ще изглеждаш страхотно.
Имаш хубаво лице.
И носът ти е с хубава форма, като цяло.
Само дето... тази част нещо...
Коя?
- Тая буца...
На върха... Е, не е точно буца, ами по-скоро...
Да, да, схващам.
- По-скоро ефектът на Рудолф.
ПИЧ
- Несъмнено.
Да проверя ли как е мъжката тоалетна?
Ако ти стиска.
- Я млъквай.
Съвсем сериозно.
- Това да не ми е нещо като последно желание?
Изпълнение на съпружеските задължения преди да бъда разчленен от четири коня?
Стига с тия грозни мисли. Става дума само за парче месо.
Да, сещам се за какво говориш.
Парче месо.
Което никак няма да е грозно.
Така де, ти самия си изгризал повече кожа от ръцете...
отколкото всеки доктор може да ти махне от носа.
Вярно е.
Откъде го имаш тоя белег на гърба си?
Кой от всичките?
- Да, тоя изпъкналият.
Едно дете ме замери с пръчка като бях в първи клас.
Това шевове ли са? Да, трийсет и три.
А това ужасно ли е? Отвращаваш ли се от него?
Ами... не обичам да нося потници.
Какво толкова им има на белезите?
Нищо им няма.
Ти да не си се опитвала да... Не. Не съвсем.
Понарязах се малко, зашото се опитвах да привличам внимание като бях тийнейджърка.
Но не дотам, че да си срежа наистина вените.
Да не би да не ми харесваш ръката заради белезите?
Напротив.
Много ми харесва ръката ти. Прекрасна е.
Приличат на пръстените на дърво.
И са признак за опит, и ни правят уникални.
Схващам.
- И толкова по въпроса.
Идеята на твоята операция-
е придобиване на опит.
- Знам.
Само дето ми действа...
- Как? Изнервящо?
Това е нещо толкоз по-добро, отколкото аз някога съм правил.
Или нещо такова.
- Това цитат от някоя книга ли е?
Да. Дикенс.
Е, и...
ще идеш ли да огледаш?
Кое?
Кое, тоалетните ли?
Ами ако ме извикат да влизам? Сериозно.
И кво като?
Надушвам неприятности...
--- а после може и нищо да не мога да надушвам вече.
Хайде тръгвай.
- Добре де.
В такъв случай мога да ти покажа нещо.
- Какво?
А, нищо. Нищо особено.
Само една малка изненада.
Чакай. Не. Покажи ми я.
Религията строго забранява такива неща.
Гот, нали? ЕАТ.
Само за толкова букви ли ти стигна мястото?
Не, глупаче.
Това са твоите инициали.
Харесва ли ти?
Да.
Харесва ми.
Сериозно, не изглежда зле.
Я млъквай. Закъсняваш и отгоре на това ми се подиграваш.
Не, не, приличаш на някоя известна личност.
Фил, приличам на ноякой хокеист.
Да, ама на известен хокеист.
Какво направи?
Паднах.
Да бе.
Сериозно ти казвам.
Звучиш като мъж под чехъл.
"Паднах."
- Не е смешно.
Много е смешно даже.
Вярно, нищо смешно няма в един мъж под чехъл.
Но фактът, че ти си под чехъл ще ме размаже от смях.
Ами какво стана - спънах се и паднах. Чудо голямо.
Наистина ли си паднал.
- Да бе.
Спънах се като се качвах... там... такова...
Къде?
Там... на това... ударих се на ръба на...
Нали се сещаш?
- Не, не ми стана ясно на кой ръб точно.
Ръбът на дръжката - на вратата.
Спъна се, така ли? Верно ли?
- Уф, да.
Аха.
Добре.
Какво беше това "аха"?
Не ми ли вярваш? - Не, бе, само дето
се видяхме с приятелката ти оня ден.
Май беше миналия четвъртък.
Ти не дойде на училище и аз я питах как си. Това е всичко.
Е, и?
И тя ми каза, че си добре, но тъкмо се възстановяваш от операция или нещо такова.
Какво?
- И аз така реагирах?
И после тя каза, че не било точно операция,
ами нещо като - "процедура".
И толкова.Та си помислих...
Е, кво пък толкова.
Ударих се. Честно, много кофти се хакнах вкъщи и...
отидох на доктор да се прегледам, но не са ме оперирали, нищо подобно.
А ти къде я видя?
- Май беще...
В "Старбъкс" ли беше... а, май в магазина.
Тя не ходи на кафе.
Значи е било някъде из града.
Мисля, че в "Рекорд Сити".
Ти да не се притесняваш, че ще ти я открадна?
- Не.
Я не ставай... Ама моля ти се.
Така де, нищо ми няма.
Радвам се за теб.
А... и...
... ти нали би ми казал, ако става нещо сериозно.
Разбира се.
Защо, какво има?
Ние с теб нали сме приятели?
Нали ще ми кажеш, ако става нещо? Какво да става?
Фил, за какво ст...
- Джени ми каза.
Какво ти е казала Джени?
Че те е целунала.
Станало й е кофти, предполагам.
От седмица подозирах, че има нещо.
И накрая тя си призна.
- Ами.
Вярно, че ме целуна, но то не беше нищо особено.
Не че не беше нищо особено, ами...
А, нищо не е станало. Между нас двамата.
Между вас двамата ли? Сега и от нейно име ли ще говориш?
Само от свое. За мен нищо не е станало.
Тя само това ли каза?
Има ли и друго за казване?
- А, не, изобщо. Няма.
Хубаво.
Напоследък съм един такъв...
Цялата тая работа със сватбата... направо ме побърква.
Сигурно аз съм си виновен.
Съжалявам.
Можеше и да е по-зле - ако трябваше аз да те целувам...
Много си прав.
- С език ли се целувахте или?
О, боже!
- Само питам.
Без. Стига, моля те.
Трябва да влизам в час в 3:10.
Чао, Ромео!
Къде ти е жилетката?
Какво?
Е, това вече е... прекалено.
Жилетката
Оная дърварската.
Няма я.
- Аха.
А тая гъзарийка -
откъде я изкопа?
- От магазина. Купих си го.
Какво толкова?
- Кво е т'ва, дъждобран ли?
На нея й хареса. И е с две лица.
Ей, ама то било екстра.
Аз се чудя само ти дали си го харесваш.
Ами бива.
- Аха. Да те питам,
жилетката пазиш ли си я още или тя те накара да я изхвърлиш?
Какво значение има?
- Моля?
Добре де, хвърлих я. Всъщност я дадох на втора употреба.
Втора употреба ли?
- Какво толкова.
Пич, само не ми викай "какво толкова".
Молил съм те холяди пъти да го хвърлиш оня парцал още в първи курс.
А пък колко пъти и двамата сме оставали без гаджета заради него само...
Носеше си я от... пеленаче. Нали? Затова, ако обичаш,
само не ми се прави, че като си с това якенце и че си отслабнал... и да!....
тая прическа ала Бон Джоуви, нищо не е станало.
Щото като е до навици, ти беше самия Джийвс.
Фил, става въпрос за някво скапано яке!
Пусни ме. Отивай в час.
Добре бе, хубаво.
Да се надяваме, че следващия път като се разминем, ще успея да те позная.
Ако не, ти и Евелин можете да се засилите до "Рекорд Сити" и да си полафите.
Точно в тоя момент на твое място нямаше да задълбавам на тема "морал".
Ясно ли е, Ромео?
Може и да не ми млъква устата, но поне знам кого да целувам.
Трябва да тръгваш ли?
Щом трябва. Чао, аверче!
Взел си моята чанта!
Пич! Сериозно, трябва да влизам в час!
Как е, наред ли е всичко?
- Да, няма проблеми.
А при теб как е?
Ами чудесно. Уча, работя си по проекта.
Да, вярно, нещо по изкуствата ли беше?
Да, за дипломната ми работа.
И как върви?
- Ами добре.
На каква тема беше точно? Защо "беше", друг път не сме говорили.
Е, нали сега говорим.
Така де. По една скулптура... е работицата.
Яко.
Според мен си свършила голяма работа с Адам. Направо невероятно.
Какво съм свършила? Нали знаеш, толкова се е променил.
Вярно. Промени се. Ами да. Не че искам да те...
Знам, знам, казвам само, че той само работи над себе си.
Е, хората винаги така казват, нали?
Моля?
Кои хора?
- Нали знаеш, например в "Космополитан"
винаги има разни такива тестове за това какво би променила в мъжа си.
Хайде сега, на психоаналитичка ли ще се правиш.
Ама познават, нали? В смисъл, с почти всеки, с когото съм ходила,
ако можех да променя поне една черта от характера им, щях да съм...
Най-малкото ако можех да го накарам да си носи слънчевите очила на носа,
щеше да е идеален.
За това си говорим. Може и това да е.
А може би просто си го обичам.
А пък на Фил му остават само... шест такива черти в характера, но пак е близо до идеята.
Ясно. И как е моят човек Фил?
Все си е същия. Шест не му стигат, иначе е невероятен.
Ехо!
Здрасти, Евелин!
- Адам, здрасти!
Джени! Не знаех, че и ти си тук.
Аз я поканих.
Честито яке, много е хубаво.
Фил ми каза.
-А, благодаря, така е...
ново ми е.
А носът ти? Всичко наред ли е?
Разбира се. Нищо ми няма.
Как да ти няма нищо. Нали си паднал?
Явно вече е заздравяло.
Както и да е.
- Както и да е, приближи се малко вече.
Взели сме ти... сокче.
Ти нали не пиеше кафе.
- Безкофеиново е.
Все е кафе.
- Правилно.
Пия кафе, само дето не обичам кофеин.
Джени тъкмо казваше, че си страшна работа
Така де, че имаш страшен напредък.
Така ли?
Благодаря, Джени.
- Тя смята, че вече си почти идеален.
Нали така, Джени?
- Не съм казвала такова нещо.
Не, вярно е. Аз преувеличавам. Така каза, аз само перифразирам:
"Той се е променил.", но имаше предвид за добро.
Съгласен съм. Промених се.
Пак ти благодаря!
- Моля, няма защо.
И аз смятам, че си се променил, Адам. И то много.
В какъв смисъл?
Станал си още по-сладък...
и по-силен, и по-уверен. А и по-...
... вървежен.
Вървежен ли?
- Очевидно - да.
Особено откакто си разкри така внезапно чувствата...
Извинявай, май нещо ми убягва?
И на мен. Евелин, какво има?
А, нищо. Нищичко.
Понякога е малко трудно да разбере човек кога се шегувам.
Много е трудно.
- Така е, но ето - шегувам се.
Ето например Адам падна лошо и си строши носа, но му мина вече.
Виждаш ли? Нищо му няма, нали така?
Да.
- Искате ли да поръчаме салати или...?
Гладен съм. Аз - не. Джени?
И аз не. - Гладна ли си?
Носът ти изглежда направо... С колко килограма отслабна?
Ами не много.
Почти десет. Без да искам разбрах. Нали няма проблем?
Без да искаш ли?
- Погледнах дневника му - в него си записва всеки личен рекорд.
Верно? Леле, много яко.
Направо е за статия в "Космополитан", а?
- Да.
Някой да ме светне за какво си говорим.
Джени, ти също си в рекордите.
Къде съм?
- В дневника на Адам.
Е, вътре не се споменават имена, но аз май те разпознах.
Евелин!
- Вторият прочит беше нарочно.
Рекордът преди теб гласи "сладката сервитьорка".
- За какво ми го казваш?
Адам, ще ми обяс...
- Нняма такова нещо.
Имаше и нещо за някаква среща и подробности за посвещаването ти в звание "Сваляч".
- Какви ги приказваш?
Стана доста късно и трябва да тръгвам.
- Не си тръгвай. Какви ги вършиш?
Искам само да си поговорим за целувката.
Какъв е проблемът?
- Не е тук мястото.
Ти ли й каза?
- Не, не, не ми й казвал той.
Филип ми каза. Срещнахме се и той ми разказа.
Останалото разбрах от дневничето на любовчията.
- В момента си го измисля.
Чакай. Филип ти е разказал какво сме си говорили? Кога?
Друго какво ти каза?
- Много работи.
Отваря му се приказка, като го бъзнеш нещо.
Направо не мога да повярвам.
- Евелин, да сменим темата.
Разбирам, че си ми ядосана, но тук не е...
- Само си говорим.
Добре тогава, щом така искаш - давай!
Добре, хубаво, ясно че Адам е написал нещо в дневника си.
- Не съм!
Сега да го прочетем на глас ли? Да, целувахме се.
Не, не, това го знаех.
Извинявайте, че ви обърках.
Исках да говорим за това, че аз се целувах с Филип.
Какво? Глупости!
Не е глупости, а компенсация.
Освен ако вие двамата нямате да ми казвате нещо повече за вашата среща.
Ти изобщо не си се среща с Филип.
- Питай него.
Той щеше да ми каже.
- Очевидно не ти е казал.
Аз си тръгвам.
Тръгвам си.
Е, довиждане.
Нали все пак ще дойдете на моята изложба?
Е, поне така обеща.
Така.
Ужас.
- А, не знам.
Можеше да й кажа и как му направих една свирка.
Майтапиш се.
Нямаш право да се държиш така с нея.
- Ами приятелят й като е лайно.
Да види сега.
- И така да е, не може да й говориш така.
Нито на мен.
- А, да, дай да си говорим за теб.
Тя ми се обади. Искаше да се видим и да...
такова - да си поговорим за Фил, и после...
И после се свалихте. Най-нормалното нещо на света.
Стана без да искаме, разбираш ли?
Искам само да разбера истината. Аз ти казах какво съм правила.
Да не мислиш, че съм искала да го целувам оня? Просто исках да си върна.
Пак те питам, Адам? Нещо друго стана ли?
Имам право да знам.
Нищо друго.
Към тая версия ли ще се придържаш?
Много се зарадвах, като чух как уж си се спънал.
Виж ми окото!
- А какво трябваше да му кажа?
Истината!
О, стига.
Виж, достатъчно ми бяха подигравките за якето.
Само това ми повтарят вече хората: "Ама какво е станало с теб? Ти да не би нещо?..."
Не мога изведнъж да разтръбя сега...
- За кое? Че си паднал ли?
Какво правим още тук?
Аз отегчавам ли те? Това ли е причината?
Не, изобщо.
Нещо не схващам.
Не искам да ти звучи старомодно, но...
ти си на крачка да почнеш да ми изневеряваш.
- Никога не бих направил такова нещо.
Ако не беше тя, щеше да е, да речем,
сладката сервитьорка снощи.
Мислиш, че не забелязах, нали?
Сладките приказки, бакшишчето.
Не беше нищо особено.
Никога не е нищо особено, докато не стане нещо особено.
Уф! Утре сигурно ще ми кажеш, че ти я няма кърпичката с калинките.
Нямам такава кърпичка.
Евелин, моля те.
Евелин
Всичко бих направил за теб.
Знам, че сгреших, знам, че съм виновен.
Само ми кажи как да си изкупя вината и ще го направя.
Не ми се иска да те изгубя.
Сигурен ли си?
- Сигурен съм.
Обичам те.
На всичко ли си готов?
На всичко.
Зарежи ги тия... и двамата.
Без обяснения.
Искам да ги престанеш да се виждаш с тях, да престанеш да говориш с тях, завинаги.
Ето това искам.
Така ще ми докажеш чувствата си.
А ако не го направя?
- В такъв случай аз ще приключа с тази връзка.
Окончателното ти решение?
Избирам теб.
Направи правилния избор...
Микеланджело.
Адам!
Ола!
- Фил!
Как е?
Кво, вече не се ли познаваме?
А, не
- Няма проблем, разбирам те.
Покрай тая... история...
Имах много работа, затова.
Да, бе, да.
Аз да си потърся място... Чакай де.
Къде е оная огнената?
Кое? А...
Само ще си търся хубаво място на предните...
А къде е Джени?
- Много смешно.
Кое?
- Човек, аре стига сега.
Скъсахме, минало - ти не може да не знаеш.
Не знаех. Кога?
Преди около две седмици. Точно след като вие...
това онова с Джени...
- Не мога да повярвам.
Вервай ми. Прибра се един ден, явно след като се е видяла с вас двамата..
И това беше - върна ми пръстена,
взе си дисковете - и изчезна.
Съжалявам
- Така и така гледах да се отърва,
разбираш ли. Но пък вземеш ли да правиш разни големи планове
и да си избирате салфетки и разни такива простотии
става някакси по-лесно... да скъсате де.
Не знам какво да ти кажа. - Ами недей, нямаш грижи.
Да сте се виждали напоследък?
Не
- Хубаво.
Сигурно ще е интересно.
Джени!
- Адам!
Здрасти.
-- Зравей, Фил.
Съжалявам, че вие двамата...
Всичко трябва да си кажеш, нали?
Освен когато не ти изнася. Нали? - Какво пак стана?...
Ти така и не се промени. Ето какво стана.
Фил, и още нещо.
- Да?
Тук вътре май няма да ти трябват слънчеви очила.
Тя защо още така...?
- Ами не сме обявили официално, че не ходим.
Абе. Кво да ти кажа...
Да вземем и ние да си потърсим места.
- Най-добре да седнем двамата близо до изхода.
Не знам дали двамата...
ако Джени ни види..
Както кажеш.
- Аре пак ше се видим.
Може ли да...?
- Мхм.
Добър ден.
Благодаря ви, че сте тук днес.
Повечето от вас са в сесия и сигурно
малка част от вас биха избрали такъв начин да се подготвят за държавни изпити
в общежитията - и не само.
Визуалната материална част към тази дипломна работа
е предоставена за онагледяване в изложбената зала срещу мен
така че дори и да не останете за
коктейла
ви моля да се отбиете и да й хвърлите един поглед на спокойствие.
Ето това е скучната част.
А, щях да забравя.
И колкото и да е интимно това, даже се питах дали е уместно -
но пък това за мен е черешката на тортата от пребиваването ми тук в Мърси.
затова, ако ми позволите:
Подариха ми годежен пръстен... Преди два дни.
И все още не съм дала съгласието си.
Затова реших да му дам отговор днес. Ето какъв е той.
Скъпоценният камък е прекрасен
и това е невероятен жест от негова страна,
и то по много причини.
Преди да свърша,
обещавам да получиш отговор.
Ръководителят на дипломната ми работа ми даде един съвет преди 5 месеца.
"Умри за изкуството
ако с това ще промениш света около теб"
И така, като добра студентка,
аз се заех с тази задача.
В този ред на мисли, искам да ви представя най-новата си творба.
Тя е една човешка статуя,
върху която съм работила през последните 18 седмици...
и с която много се гордея.
Самата работа е неозаглавена,
защото сметнах - и се надявам -
че всеки за себе си ще вложи различен смисъл в нея...
независимо дали е сред тук присъстващите.
Може ли прожекторите...
Сложила съм лентички на очите като по МТV
Това е снимка "от преди". Накарах един състудент да ни снима...
до "Пица Хът" извън града.
Това беше първата ни официална среща...
след като той ме покани да излезем, докато беше на работа -
нещо твърде нередно, както се изрази той.
И точно там аз го накарах да яде за пръв път нещо вегетарианско.
Вегетарианското в случая беше
една голяма пица калцоне.
А той си поръча и салата.
Както и да е, той ми каза, че това за него е голяма стъпка
а всъщност е и началото на козметичната намеса от моя страна -
или скулптуриране, ако искате,
на два мои любими материала за моделиране -
човешкото тяло
и човешката воля.
Но в това, за жалост, няма вложена любов или загриженост..
или по-специално отношение.
Това беше въпрос единствено на:
"До каква степен мога да внуша на това същество да се промени,
като използвам единствено манипулация като средство за обработка."
Направих всичко възможно нищо да не се прави насила
по време на нашите сесии или сеанси заедно -
А.. не бих казала, че сме имали любовни срещи, поне аз не съм ги приемала така,
въпреки че беше изключително важно да подхранвам тази илюзия -
а също че всички решения са плод на неговата собствена воля.
Правех предложения,
поддържах жива илюзията, че е обект на интереси и...
на желания,
но никога не съм казвала: "трябва да направиш това".
Нито веднъж.
Въпроси дотук?
Открих, че с необходимата доза убеждение - да, убеждение -
често от сексуално естество и често на обществени места, признавам -
можех да проникна в най-дълбока степен до субекта...
както и до обекта.
В един момент,
най-неочаквано започнах да причинявам силна морална бивалентност...
а преди се бях натъквала на съвсем слаба такава,
често равнопропорционална на натрупаните външни промени.
В този смисъл, колкото повече моят субект ставаше по-привлекателен,
по-здрав и по-уверен в себе си,
толкова повече действията му...
бяха...
неадекватни.
Без да се допита до медик,
той се подложи на операции на лицето
и настояваше пред всички, че...
просто ей така е паднал.
Също така започна да мами приятелите си - и мен -
все повече и повече с течение на времето,
като в същото време показваше нараснал интерес към други жени.
Той на практика имаше връзка с годеницата на най-добрия си приятел...
и продължава да прикрива от нас детайлите от това
и до днес.
Трябва да се добави, че
той беше на път да се откаже от същите тези приятели, когато бе помолен за това
и да им обърне гръб без повече да контактува с тях
след случая, за който стана дума
и който ме наведе на извода, че е продължил да потъпква морала
на въпросната млада дама.
Това е извратено!
За мен този акт е неморален,
тъй като изглежда зад него стои мотив - поне по мое мнение,
доколкото не го последва искрено чувство на вина към мен.
Оттук следва, че това е един тотално, напълно
пренастроен човек.
И все пак, ако отворите някое модно списание,
включите някоя телевизионна програма
целият свят ще ви каже, че той просто е станал
по-интересен, по-желан, по-нормален.
С една дума.
По-добър.
Той е живият пример
за нашата мания по външната страна на нещата,
тяхната форма.
Не е зле, нали?
Това май беше... стряскащ
и неочакван обрат на събитията,
който, очевидно, не мога да приема.
можете подробно да огледате камъка и обковката му...
когато бъдат представени в изложбената зала.
Колкото до мен - аз нямам угризения,
не съжалявам ни най-малко за действията си,
за престорените емоции - за нищо.
В собствените си очи винаги съм се придържала към една единствена идея -
че съм творец и нищо друго.
Това е само... изкуство.
Сега, вие може да сте на друго мнение,
да се чувствате по различен начин.
Приветствам такива чувства.
Да си различен е хубаво,
страхотно, дори жизненоважно.
Само безразличните чувства будят съмнение.
Само на безразличието ще отвърна с..
Майната ти.
След дотук казаното искам да ви представя моята неозглавена творба
и допълнителните материали към нея.
Благодаря ви.
МОРАЛИСТИ
Моралистите нямат място в художествената галерия.
- Хан Суин
Малка част от публиката разбираше от модерно изкуство.
ТЯ не МЕ ОБИЧА
Здрасти.
Радвам се, че се отби.
Вече не мога да се показвам по улиците.
така че нищо чудно.
- Виж, Адам, знам, че
Моля ти се... наричай ме "онова"
или неозаглавеното.
Така ще ми е по-лесно да добия някаква перспектива.
Знам, че всичко това ти дойде твърде много.
А, да.
Като цяло бих отправил някои критики...
Знам, че работата ми се базираше изцяло на това да не ти казвам какво става.
Съжалявам.
- А, съжаляваш.
Е, чудесно. Защото все си мислех, че ще ми е доста трудно да те накарам да съжаляваш.
А, не че съжалявам, за това, което направих.
Просто ми е кофти, че си така разстроен.
Да ти го начукам!
Вече си ме чукал, и то много пъти.
Искаш ли да погледаш? Вземи един стол и сядай.
Леле, ти сериозно си изперкала.
Ама много.
- Я се чуй само, Адам. Преди никога не си ми говорил така.
А, сега и с това ли ще се хвалиш?
Заслугата си е твоя. Сладурите винага са цапнати в устата.
Така смятат, че са още по-големи сладури.
Я да видим сега дали съм сладур.
Майната ти!...
...бездушна путка такава...
Тогава ще ми обясниш ли
защо така ме чувстваш? Ще ми обясниш ли къде сбърках?
Ако съм сбъркала някъде.
Смяташ, че никъде не си сбъркала?
Ти честно ли нямаш представа какво стана?
Ако не беше дошъл тук днес,
и не беше чул всичко това, нямаше ли още да си щастлив -
да ме чакаш вкъщи да се прибера, с надеждата, че съм пожънала успех и че ще се любим?
Не е там работата.
- Точно там е цялата работа.
Всичко, което сме правили, беше реално за теб. Следователно е реално.
За не ме беше реално. Следователно не е.
Всичко е субективно, Адам, абсолютно всичко.
Ще ти кажа какво е реално - мога да те скъсам от съдебни дела.
Можеш да се опиташ.
Поела съм риска.
Точно така, поела си го.
А това пък какво прави тук?
Струваше само пет кинта от "втора ръка".
И защо си го купила?
Ами да си го имам -
всичко свързано с теб.
Аха.
Какво пък толкова? По-лошо от това не може да става.
Ако те празни това да показваш на хората мръсните ми чорапи...
и миризливите ми чаршафи, давай.
Не ме празни.
Това е моето творчество, Адам.
Ще ти върна всичко, което поискаш, веднага щом се дипломирам.
Държа на пръстена.
Беше на баба ми.
Ще го пазя.
Добре.
Сърдиш ли се още?
- Кой, аз ли?
Не. Имали сме и хубави моменти, нали?
Да.
- Но пък това е... субективно, нали.
Точно така.
- Искам да те помоля нещо обаче....
Не си и помисляй, че има някакво изкуство в това. Разбра ли?
Може да е най-извратената шега, но не е никакво изкуство.
Така ли било?
- Ами да.
Ако аз бъркам нещо -
и въобще не съм схванал смисъла,
и от това, не знам защо, ми се повръща...
а всичките ти нервни кризички, дето си ги изкарваш на хората
- са всъщност изкуство,
то тогава би трябвало поне да осъзнаеш, че за всичко си има цена.
Аха, и според теб
трябва да стана по-добър човек ли?
Това ли било?
Оттам се тръгва, да.
Добра - като теб ли?
Не.
Просто добра.
Само още нещо...
искам да знам.
Да?
Поне едно нещо истина ли беше?
Операцията на носа
или за Лейк Форест?
Моминското име на майка ти?
Поне едно нещо, което си ми казвала?
Не.
Ами белезите?
Те бяха за друг проект.
Разбрах.
Съжалявам.
Май вече
трябва да тръгвам.
Ти идваш ли?
Не, още не. Не се тревожи, няма да ти пипам нещата.
Не си нося боя.
Онзи път...
в моето легло, като се наведе към мен
и ми прошепна нещо на ухото - спомняш ли си?
А аз ти отвърнах...
- Спомням си.
Това беше вярно.
Наистина.
Така ли?
- Да.
Превод и субтитри: Yarov книга за оплаквания: yarov@abv.bg