Last Tango In Paris (1972) Свали субтитрите
Марлон Брандо в
ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ
филм на Бернардо Бертолучи
с участието на Мария Шнайдер
Мария Мичи
и други.
участват още Жан-Пиер Лео
и Масимо Джироти
композитор Гато Барбиери
аранжимент и диригент Оливър Нелсън
оператор Виторио Стораро
сценарий Бернардо Бертолучи и Франко Аркали
продуцент Алберто Грималди
режисьор Бернардо Бертолучи
превод и субтитри by BeTTeR
Мамка му и Бог!
- Един жетон за телефон, ако обичате.
- Нямаме жетони. В дъното, в ляво.
Мамо? Да, аз съм - Жана.
Намерих апартамент под наем в Паси. Отивам да го огледам.
След това трябва да отида на спирката да се видя с Том. Обещах му.
Добре, ще се видим по-късно. Чао!
Идвам да видя апартамента. Видях обявата.
- Обявата?
- Да.
Винаги едно и също. Никой нищо не ми казва.
- Бих искала да го огледам.
- Искате да го наемете?
- Още не знам!
- Наемат, напускат
и аз последна научавам.
Смятате ли, че това е редно?
Ако искате да отидете горе сама,
вървете. Мен ме е страх от паяци.
Ключът го няма.
Странни неща се случват.
Изпиват по шест бутилки на ден.
Чакайте! Не си отивайте! Трябва да има дубликат.
Ето го.
Сигурно сте много млада.
Пуснете ме!
Тази е луда!
Кой сте вие?
Изплашихте ме. Как влязохте тук?
- През вратата.
- О, да. Оставих я отворена.
Не ви чух да влизате.
- Вече бях тук.
- Моля?
А, вие сте го взели.
Трябваше да подкупя портиерката.
Тези стари къщи са очарователни.
Кресло до камината би изглеждало добре.
Креслото трябва да се сложи
срещу прозореца.
Вие американец ли сте ?
Имате американски акцент.
- Ще го наемете ли?
- А вие?
Не знам.
Какво правите?
Леле!
Да вдигна ли?
О!
Ало? Ало?
Ало.
Ало!
Няма никой тук.
Няма никой!
Не знам.
Значи ще го вземете? Решихте ли?
Бях решил.
Но сега не съм сигурен.
Харесвате ли го?
Вие харесвате ли го?
Не знам. Ще трябва да помисля.
Мислете бързо.
Помислих, че сте си тръгнал.
Аа...О, Боже.
О, Исусе...О...
О, Боже.
- Внимавай!
- Май ни взеха за някой друг.
Ние сме във филм. Ние сме във филм.
Ако те целуна,
това може да е кино.
Ако погаля косата ти,
това може да е кино.
Какво става? Познаваш ли ги?
Дълга история. С две думи - Портрет на момиче.
Одобрено е от телевизията! И момичето си ти. Ти!
Ти си луд! Трябваше първо да ме попиташ.
Да, но исках...
Исках да започна с кадри от Жана, която посреща годеника си на гарата.
Да, познавам ги. Те са моя екип.
Значи ме целуна,
знаейки, че това се снима.
Ти си лъжец. Предател!
Не, ще видиш. Това ще бъде любовна история.
Кажи ми, Жана, скъпа. Какво прави докато ме нямаше?
Мислех за теб ден и нощ и плачех.
Любими, не мога да живея без теб!
Страхотно! Стоп! Това беше гениално.
Щях да съм свършила отдавна,
но полицията не ми разреши да пипам нищо.
Не повярваха, че е самоубийство. Толкова кръв навсякъде.
Забавляваха се, докато ме караха да правим възстановка.
"Тя е минала оттук."
"Дошла е оттук."
"Отворила е завесата."
Повторих всичките й движения.
Гостите будуваха цяла нощ.
Хотела беше пълен с ченгета.
Наслаждаваха се да си играят с кръвта.
Питаха дали е била тъжна, дали е била щастлива,
дали сте се били,
от колко време сте били женени, защо нямате деца.
Свини!
Станаха веднага фамилиарни!
Казват: "Шефът ти е малко нестабилен."
"Знаеш ли, че е бил боксьор?"
Е?
"Не му провървяло,
така че
станал актьор."
"Барабанист на бонго,
революционер в Южна Америка,
журналист в Япония."
"Един ден пристига в Таити,
размотава се,
научава френски."
"После идва в Париж. Тук...
среща жена с пари, жени се за нея и..."
"Какво прави оттогава шефът ти?"
"Нищо."
Казвам:"Мога ли да почистя?"
"Не! Не пипай нищо!"
"Наистина ли вярваш, че се е самоубила?"
Заклещи ме в ъгъла и се опита да ме опипа...
Затвори чешмата.
Сега й правят аутопсия.
Защо не затвориш чешмата?
Казаха ми да ви върна бръснача.
Не е мой.
Казаха, че не се нуждаели повече от него. Разследването завършило.
Да, имаше срезове тук...
и също на гърлото...
Извинете, къде да поставя това?
- Можеше да позвъните.
- Вратата беше отворена. Ще го оставя тук.
До камината.
- Внимателно, мадам.
- Тук.
- Ами масата?
- Откъде да знам? Той да реши.
- Това е огромно.
- Няма да се побере.
Ами съпругът ви си няма представа. Всичко това за един час....Не е много.
Каква бъркотия.
- Благодаря ви.
- Благодаря ви.
Креслото отива до прозореца.
Ето така.
Но аз дойдох само да върна ключа.
- Да ви го върна.
- Не ми пука за ключа.
Свали си палтото.
Свали си палтото и ми помогни.
ОК.
Вземи тези столове и ги донеси тук.
Сложи ги от другата страна.
Вземи и това.
Това е.
Не си губите времето.
Чуйте, мосю!
Трябва да вървя.
Вижте, сър. Трябва да тръгвам.
Леглото е прекалено голямо за стаята.
Не знам как да ви наричам.
Аз нямам име.
- Искате ли да знаете моето?
- Не, не! Не искам.
Не искам да знам името ти.
Ти нямаш име и аз нямам име. Без имена. Без нито едно име.
Вие сте луд!
Може и да съм, но не искам да знам нищо за теб.
Не искам да знам къде живееш или от къде си.
Не искам да знам нищо, нищо, нищо...
- Плашите ме.
- Нищо.
Ти и аз ще се срещаме тук
без да знаем нищо извън това място.
ОК?
Но защо?
Защото...
Защото тук нямаме нужда от имена.
Не разбираш ли?
Ще забравяме...
всичко, което знаем. Всяко...
Всичките хора,...всичко, което вършим,.... къде живеем.
Ще забравяме това всичко, всичко.
Но аз не мога.
Вие можете ли?
Не знам.
Уплашена ли си?
Не.
Ела.
- Мислех, че ще бъдеш тук.
- Чаках те по-късно.
Взех първия влак.
О, Пол! Колко ужасно! Колко ужасно, Пол!
Татко й е на легло с астма.
Докторът не му разреши да дойде.
Така е по-добре.
Аз съм по-силна.
Какво търсиш?
Нещо, което би обяснило...
- Писмо, следа.
- Нищо.
Казах ти, че няма нищо, съвсем нищо.
Малката ми Роза не би оставила така...
Нищо към майка си. Нито дума.
Безсмислено е да търсиш.
Дори към теб, нейния съпруг?
Трябва да си починеш.
Мисля че стая № 12 е свободна.
С бръснач?
По кое време се случило?
Не знам. Вечерта.
И после?
После аз... вече ти казах по телефона.
Когато я намерих,
извиках линейка.
Когато ти се обади,
татко и аз стояхме будни цяла нощ,
говорейки си за Роза и теб.
Татко шепнеше,
сякаш се бе случило в нашия дом.
Пол!
- Къде се случи?
- В една от стаите.
Страдала ли е?
Питай лекарите. Те и правят аутопсия.
Аутопсия.
Вече съм приготвила некролози.
Видяла съм много смърт.
Мисля за всичко.
Ще й приготвя красива стая с цветя.
Некролози,
дрехи, роднини, цветя.
Всичко носиш в този куфар.
Нищо не си забравила.
Но не искам свещеници тук.
- Но...
- Без свещеници.
- Но, Пол....
- Разбрано?
- Но така трябва. Погребенията трябва да са религиозни.
- Не!
Роза не беше вярваща.
Никой тук не вярва в шибания Господ!
Пол, не викай. Не говори така.
Свещеникът не иска самоубийства.
Църквата не позволява самоубийствата, нали?
Те ще й дадат опрощение.
Опрощение и хубава меса. Това е всичко, за което те моля.
Роза...Роза беше моето малко момиче, разбираш ли?
Роза....Защо се самоуби?
Защо? Защо посегна на себе си?
Защо?
Не знаеш ли?
Не знаеш.
А...
Сега....
Нека...Нека просто се погледнем.
Прекрасно е да не знаем нищо един за друг.
Може би...
Може би ще успеем да свършим без да се докосваме.
Да свършим без да се докосваме ли?
ОК.
Съсредоточи ли се?
- Успя ли вече?
- Не.
- Трудно е.
- И аз още не съм.
Не се опитваш достатъчно.
Трябва да ти измисля име.
Име? О, Исусе Христе!
О, Боже, наричали са ме с милиони имена през целия ми живот.
Не искам име. Достатъчно ми е грухтене и стонове вместо име.
Искаш да чуеш името ми?
- Толкова е мъжествено.
- Да.
Чуй моето.
Не разбрах фамилното ти име.
Не трябваше да ми причиняваш това.
Това не е перука. Това е косата ми.
Не ми ли стои добре? Кажи, не ме ли харесваш? Кажи!
Разбира се, че ми харесва.
Слушай, знаеш ли...
Не знам.
Променена си, а всъщност не си.
Виждам кадъра.
Камерата е високо горе.
Спуска се бавно и те следва.
Ти идваш напред, и тя се приближава към теб.
Чува се музика.
Все повече се приближава.
Бързам. Да започваме.
Но...
...не можем ли първо да поговорим?
Тази вечер ще импровизираме.
Само гледай.
Той беше приятеля от детството ми.
Наблюдаваше ме с часове. Мисля, че ме разбираше.
Кучетата са по-висши от хората. Много по-висши.
Да ви представя Олимпия, моята бавачка.
Мустафа винаги различаваше бедния от богатия.
Ако дойдеше някой добре облечен, той не помръдваше.
Но появеше ли се някой мърляв, трябваше да го видите! Какво куче!
Полковникът го научи да разпознава арабите по миризмата.
- Олимпия, отвори предната врата.
- Дай целувка.
- Иди да отвориш.
Олимпия е съчетание на разнопосочни домашни ценности.
Преданост, толерантност и расизъм.
След смъртта на татко се преместихме обратно във фамилната къща за известно време.
Моето детство бе изградено от ухания.
Плесенясали миризми, миризмата на стени и стаи.
Деца идваха да играят в моята джунгла по цял ден.
Да остарееш е престъпление.
Това тук съм аз.
А това е мадмоазел Суваж, учителката.
Тя беше много строга....и много религиозна.
Тя беше прекалено добра. Тя те провали
Това е Кристин,
най-добрата ми приятелка.
Ожени се за аптекаря и има две деца.
Тук е като село. Всички се познаваме.
Не бих могла да живея в Париж.
Тук сме в безопасност.
- Странно е да се вглеждаш в миналото.
- Стоп!
Защо да е странно? Това си ти. Фантастично е, това е твоето детство.
Това е всичко, което търсех.
Какво зяпате? Движение! Движение!
Какви са тия зомбита, които непрекъснато те следват? Чупка!
Давай! Вратата, вратата...
Отварям вратата.
Отварям всички врати.
- Какво правиш?
- Нагласям кадъра.
Ето! Това е! Открих го.
Обратно движение!
Какво правите тук?
Тихо!
Точно така. Обратно движение. Да!
Разбираш ли? Като автомобил се движиш на задна скорост.
Това е. Затвори си очите.
Започни да се движиш на обратно. Затвори си очите.
Така, хайде. Движи се назад.
Така. Върни се в детството си.
- Татко?
- Възвисяваш се.
- Издигни се и се върни в детството.
- В пълна униформа.
Не се страхувай. Преодолей препятствията.
Татко в Алжир.
Ти си на 15.
14,
13,...12,
11,...10,...9,
- Ние сме тук.
- Любимото ми място, когато бях на 8.
Старата ми тетрадка.
Домашно по френски. Тема: "На село."
Изложение: Селото е страната на кравите.
Кравата е цялата в кожа.
Кравата има четири страни: предна, задна,
горна и долна.
- Не е ли готино?
- Отвратително.
Ето културните ми източници. Le Grand Larousse.
Просто копирах от тях.
Менструация. Съществително. Женско род.
Психологическа функция, в следствие от физиологията на мензиса.
Пенис. Съществително. Мъжки род.
Мъжки копулативен орган, с размер от пет до четиридесет сантиметра.
Това е малкият Робер.
Том! Том!
Том! Виж!
- Кой е това?
- Моята първа любов.
- Кой?
- Братовчед ми Пол. Първата ми любов.
- Но очите му са затворени.
- Какво?
- Очите му са затворени.
- Той свиреше божествено на пиано.
Така си го спомням.
Седейки на пианото...
Пръстите му се плъзгат по клавишите.
Свиреше с часове.
В дъното на градината има две големи дървета.
Чинар и кестен.
След неделната меса, обичахме да седим там,
всеки под своето дърво.
Беше прекрасно. Седяхме, вперили поглед един в друг.
Не са ли красиви дърветата ми? Те бяха моята джунгла.
- Какво правите?
- Серем!
Не, ние акаме.
- Засрамете се, да го правите в моята джунгла.
- Внимание! Бягайте!
О, тези малки араби! Идват и серат в собствената ти страна!
Продължавай да снимаш. Продължавай да снимаш.
Не спирай, каквото и да се случи.
- Засне ли го?
- Всичко.
Олимпия беше страхотна. Това ще ти даде добра представа за междурасовите взаимоотношения в предградията на Париж.
Тук е истинска джунгла.
Е, разкажи ми сега за баща ти.
- Мислех, че сме свършили.
- Пет минути.
- Имам уговорена среща по работа.
- Но полковникът...
Полковникът имаше зелени очи и лъснати ботуши.
Обожавах го.
Беше толкова красив в униформа.
Смърдяща конска фъшкия.
Какво? Как се осмеляваш...
Всички униформи са гадост.
Всичко извън това място е гадост.
Освен това не искам да слушам твоите истории за миналото ти и толкоз.
Той умря в Алжир през '58 - ма.
Или 68 - ма, или '28 - ма, или 98 -ма.
'58 - ма. И не се шегувам с такива неща.
Защо не спреш да говориш за неща, които нямат значение тук?
Каква е разликата, мамка му?
ОК.
Какво трябва да кажа? Какво трябва да направя?
Ела на борда...
Свирка...
Защо не се върнеш в Америка?
Не знам.
Лоши спомени, предполагам.
за какво?
О....
Баща ми беше....
...пияница.
Закоравял. Чукаше курвите, биеше се в бара. Супер мъжествен.
И беше непоправим.
Майка ми беше много...
Много поетична душа.
И също пиянде.
И...
един от спомените ми, когато бях дете,
беше как я арестуваха гола.
Ние живеехме в малко градче.
Фермерско общество. Живеехме във ферма.
И се прибирам един ден след училище,
а нея я няма.
В затвора...или нещо такова.
И...
Обикновено...
Обикновено доях кравата
всяка сутрин и всяка вечер и това ми харесваше.
Помня...
веднъж се бях облякъл
за излизане за да заведа едно момиче на баскетболен мач.
Вече тръгвах, когато баща ми каза:"Трябва да издоиш кравата."
Помолих го:"Би ли я издоил ти вместо мен?"
А той отвърна:"Не, довличай си задника тук."
Така че отидох и понеже бързах нямах време да си сменя обувките.
И имах кравешки лайна по целите обувки.
И на път за мача те смърдяха в колата.
Не знам.
Не мога да си спомня много приятни неща.
Нито едно?
Е, някои.
Имаше един фермер, много мил човек.
Стар, много беден, и здравата се трудеше.
Копаех канал, за отводняване на земята за посев.
Той носеше работен гащеризон и пушеше глинена лула.
През повечето време само я смучеше.
А аз мразех тази работа.
Беше горещо и мръсно и ...
се скапвах...
И...
по цял ден гледах капчицата слюнка, която се стичаше по дръжката на лулата
и увисваше под чашката й.
Обзалагах се със себе си кога точно ще падне на земята
и винаги губех.
Никога не я видях да пада.
В момента, в който отклонях погледа си, тя вече беше паднала и друга се беше появила.
После имахме прекрасно....
Майка ми...
Майка ми ме научи да обичам природата.
И...
Предполагам, че това беше всичко, което е могла да направи.
И.....имахме....
Пред нашата къща имаше голямо поле.....ливада.
През лятото това беше синапено поле
и имахме голямо черно куче на име Дътчи.
Тя гонеше зайци из това поле,
но не можеше да ги види.
Затова трябваше да подскача из синапеното поле и да се оглежда много бързо
за да види къде са зайците.
И беше...
много красиво.
Никога не успя да хване заек.
Заловен си!
О, така ли?
"Не искам да знам нищо за миналото ти, бейби!"
Мислиш, че ти разказвам истината?
Може би.
Може би.
Аз съм Червената Шапчица, а ти си вълкът.
Какви са ти силни ръцете!
За да мога да изстискам любовта ти.
Какви са ти дълги ноктите!
За да мога да те почеша по гъза.
О, колко гъста козина имаш!
За да мога да приютя срамните ти въшки.
О, какъв ти е дълъг езика!
За да мога...
да го завра в дупето ти, скъпа.
А това за какво е?
Това е твоето щастие и моят...
моят пенис.
Фъстъци (peanuts)?
Кур.
Винервурст.
Пишка.
Пакет! Кур!
Смешно е.
Това е като да играеш на възрастни когато си дете.
Отново се чувствам като дете тук.
Забавляваше ли се като дете?
Това е най-прекрасното нещо.
Прекрасно е да си въвлечен в клюки
или принуден да се подчиняваш
или да се продаваш за парче шоколад.
- Аз не бях такава.
- Не?
Аз пишех поеми.
Аз рисувах замъци.... големи замъци с кули.
Много кули.
- И никога не си си мислила за секс?
- Не. Никакъв секс.
- "Не. Никакъв секс."
- Кули.
Сигурно си била влюбена в твоя учител.
- Учителят ми беше жена.
- Значи е била лесбийка
- Откъде знаеш?
- Това е класика.
Както и да е.
Първата ми любов беше братовчед ми Пол.
Не!
Ще получа хемороиди, ако продължаваш да ми казваш имена.
Без имена. Нямам нищо против истината, но не ми казвай имена.
Съжалявам. Съжалявам.
Добре, давай. Кажи ми истината.
Нататък?
Бях на 13. Той беше тъмен, много слаб.
Пак го виждам - голям нос! Голяма романтика.
Влюбих се в него когато го чух да свири на пиано.
Искаш да кажеш когато за пръв път ти свали гащите.
Той беше дете-чудо. Свиреше с две ръце.
Сигурен съм.
Вероятно му е било кеф.
Умирахме от жега.
О, да. Добро извинение. Какво друго?
Следобед, когато възрастните си лягаха...
- Ти го гепи за кура.
- Ти си луд!
- Ама той те опипваше.
- Не бих му позволила.
О!
Лъжкиня, лъжкиня. Носът ти расте!
Не съм.
Погледни ме в очите и кажи: "Не ме е докоснал нито веднъж."
- Е?
- Докосвал ме е, но по негов начин.
Аха! По негов начин!
ОК, какво направи?
Зад къщата имаше две дървета.
Чинар и кестен.
Аз седях под чинара, а той под кестена.
И едно, две, три... И двамата започвахме да мастурбираме.
Който пръв свършеше....
печелеше!
Защо не ме слушаш?
Кога за пръв път получи оргазъм? На колко години беше?
Първия път?
Закъснявах за училище.
Започнах да тичам по хълма надолу.
Внезапно изпитах страхотно усещане тук.
Така че тичах, тичах
и свърших докато тичах.
Колкото по-бързо тичах, толкова по-добре ми ставаше.
Няколко дена по-късно опитах отново,
но не успях
Защо не ме слушаш?
Защо имам усещането, че говоря на стена?
Мълчанието ти ми тежи.
Не е честно. Не е благородно.
Ти си егоист!
И аз мога сама, да знаеш!
Не мога да спя от тази музика.
Преди много време дойдох в този хотел за една нощ.
И останах пет години.
Когато Татко и аз ръководехме хотела,
хората идвах тук да нощуват.
Сега ги има всякакви.
Могат да се крият, да се дрогират, да пускат музика.
Махни си ръката.
Ти не си сам, Пол. Аз съм тук.
Ти си луд.
Започвам да разбирам.
Искаш ли да ги накарам да млъкнат?
Добре, ще ги накарам да млъкнат.
- Какво правиш, Пол?
- Страх ме е!
Какво има, майко? Разстроена ли си? Недей.
Няма нищо, за което да се разстройваш.
Толкова малко трябва за да ги уплашиш.
Знаеш ли от какво ги е страх?
Страх ги е от тъмното. Представи си!
Хайде, майко. Запознай се с приятелите ми.
Включи тока!
Трябва да се срещнеш с няколко клиенти на хотела.
Хей, хора. Искам да кажете здравей, на мама.
Мамо, това е г-н Дрогиран.
И...
Г-н Саксофон, той...той е нашата връзка, мамо.
Дава ни по малко твърда дрога от време на време.
А тук е красивата мис Свирка 1933.
Още я бива, особено като си извади ченето.
Светлината, Пол.
Кажи здрасти, мамо. Това е мама.
О, страх те е от тъмното ли, мамо?
Нея я е страх от тъмното. О, колко жалко.
Добре, скъпа. Ще ти дам малко светлина. Ето малко светло.
Малко светлина. Не се безпокой.
- Добър вечер, мадам.
- Добър вечер.
Добър вечер, Марчело.
Лека нощ, Пол.
Кой е този?
Харесва ли ти?
Беше любовник на Роза.
Какво правя в този апартамент с теб?
Любов?
Ами...
Да кажем, че правим летящо...
летящо чукане на търкаляща се поничка.
Значи мислиш, че съм облечена (wore)?
Какво мисля, че си? Какво? Облечена (wore)?
Облечена (wore)
- Искаш да кажеш курва (whore).
Да, курва. Курва.
Не, ти си просто едно старомодно момиче..., което се опитва да се справя.
Предпочитам да съм курва.
Защо ми бъркаше по джобовете?
За да разбера кой си.
"За да разбера кой си."
- Да.
Ами, ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че се крия зад ципа си.
Добре, знаем, че той си купува дрехи от големи вериги магазини.
Не е много.
Но е начало.
Не е начало, а край.
Е, добре. Да забравим.
- На колко си години?
- Този уикенд ще навърша 93.
- О, не ти личат.
- Благодаря ти.
- Ходил ли си в колеж?
О, да. Посещавах
Чикагския университет.
- Следвах чукане на китове.
- Леле.
Бръснарите обикновено не посещават университет.
Искаш да кажеш, че приличам да бръснар?
Не, но това е бръсначески бръснар.
Това е бръснарски бръснач.
Бръснарски бръснач, точно така.
Или на луд.
Значи искаш да ме нарежеш?
Не.
Това би означавало да напиша името си на лицето ти.
Както правят с робите?
Робите ги жигосват по гъза, а и аз те искам свободна.
Свободна?! Аз не съм свободна.
Знаеш ли защо...
защо не искаш да научиш нищо за мен?
- Защото мразиш жените.
- О, така ли?
Какво са ти направили?
Ами....те или винаги се преструват, че знаят кой съм
или се преструват, че аз не знам кои са те
и това е много отегчително.
Аз не се страхувам да кажа коя съм.
Аз съм на 20 години...
Не! Исусе Христе!
Недей...Къде ти е мозъка?
State zitta.
Halt's Maul, Schweinehund. Млъкни.
Схвана ли?
Знам, че е трудно, но ще трябва да го понесеш.
Знаеш ли тези мивки са красиви.
Много са редки, не можеш да ги намериш вече.
Мисля, че те те поддържат във форма.
Не мислиш ли?
Какво има? Какво?
Луд? Луд?
Луд? Луд?
Мисля, че съм щастлив с теб.
Отново!
Направи го отново!
Отново!
Идвам! Готова съм.
Заедно ли ще си тръгнем?
Негодник!
Лайнар! Дори без довиждане!
- Том!
- Жана!
Какво правиш там?! Идвам! Летя!
- Чакай! Трябва да говоря с теб.
- Защо не ми каза по телефона?
Какво има?
- Трябва да си намериш някоя друга.
- За какво?
- За филма си.
- Защо?
Защото се възползваш от мен.
Защото ме караш да правя неща, които никога не правя.
Защото ми губиш времето.
Караш ме да правя каквото ти поискаш.
Филмът свърши!
Уморих се да ме изнасилват.
Влез!
Искахте да говорите с мен. Ето, говорете.
Знаете, че не дойдох да скърбя с вас.
Ще имате ли нещо против, ако продължа да работя?
Много ми помага след всичко, което се случи.
Еднакви.
Роза ги искаше еднакви.
Хавлиите ни?
Можете ли да ми кажете нещо, което още не знам?
Същия цвят, същия десен.
Да, да, да.
Колко сте педантичен.
Винаги съм се чудил защо събирате изрезки от вестници.
Работа? Или хоби?
Хоби? Не обичам тази дума.
Нека кажем допълнителен доход. Правя го за една агенция.
О, значи е сериозно.
Това е работа, която те кара да четеш.
Много образователно.
Бъдете честен.
Не знаехте, че имаме еднакви хавлии.
Марчело.
Имаме много общи неща.
Марчело, аз знам всичко.
Роза често ми говореше за вас.
Не мисля, че има много бракове като този.
Странно.
Жаден съм.
- Искате ли малко бърбън?
- Почакайте.
Ето бърбън.
И това ли е подарък от Роза?
Аз не си падам много по бърбън,
но Роза настояваше да държа една бутилка при мен в стаята.
И аз си задавам този въпрос.
Ако чрез тези малки неща,
тези незначителни неща
бихме могли да преодолеем случилото се и заедно да разберем.
Заедно?
Почти година откак Роза и аз...
Не страстно, но регулярно...
Мислех си, че я познавам, доколкото човек може да познава...
- Любовницата си.
- Например,
преди известно време се случи нещо, което все още не разбирам.
Виждате ли там, на стената?
Тя се покатери на леглото
и се опита да раздере стената с ръце.
Спрях я, защото си чупеше ноктите.
Оказваше странно...насилие над себе си.
Никога не съм я виждал такава.
Нашата стая е боядисана в бяло.
Роза искаше да бъде различна от останалите стаи в хотела.
Да я направи повече да изглежда като...
нормален дом.
Но...
Трябваше доста да се промени.
Мисля, че започна със стената.
Херпес от студа. Не знам. По дяволите.
Вие сте щастливец, нали?
Бил сте.... Трябва да сте бил много красив...
...преди 20 години.
Не колкото вас.
Все още сте запазил косата си.
Косата ми...Налага се често да я подстригвам.
И да я мия. Мия я почти всеки ден.
А правите ли й масажи?
Да.
В добра форма сте.
Как поддържате...корема си?
Аз имам такъв проблем.
За това....имам тайна.
Кажете ми!
Напускате ли ни? Видях куфара ви.
А...Америка.
Защо ви изневеряваше?
Не можете да повярвате, че Роза...
се самоуби.
За мен също е трудно...
да повярвам.
Ето моята тайна!
Трийсет пъти всяка сутрин.
Наистина, Марчело,
чудя се какво е намерила у вас.
Тук ли си?
Има ли някой?
Здравей, чудовище.
Нещо случило ли се е?
- В кухнята има масло.
- А, значи си тук.
- Защо не ми отговаряш?
- Иди донеси маслото.
Трябва да побързам. Долу ме чака такси.
Донеси маслото.
Това ме подлудява!
Че си така сигурен, че ще се връщам тук.
Наистина ли мислиш,
че един американец, седящ на пода на празен апартамент,
ядящ сирене и пиещ вода е интересен?
Тук отдолу има нещо. Чуваш ли го?
Кухо е.
Чуваш ли?
- Кухо е.
- Това е скривалище.
- Не го отваряй.
- Защо?
Не знам. Не го отваряй.
А това тук? Мога ли да го отворя?
Чакай малко.
Може вътре да има скъпоценности.
Може да има злато.
- Страхуваш ли се?
- Не.
Не?
Ти винаги се страхуваш.
Не, но....може да има някакви семейни тайни вътре.
Семейни тайни?
Ще ти покажа семейните тайни
Какво правиш?
Ще ти разкажа за семейството
Тази свята институция
предназначена да възпитава добродетел у простаците.
Искам да повтаряш след мен.
Не и не!
- Не!
- Повтаряй.
Кажи: "Свято семейство."
Хайде, кажи.
Давай - "Свято семейство."
Църква на добродетелни граждани.
Църква...
- Добродетелни граждани.
- Добродетелни граждани...
Кажи го. Кажи го!
Децата биват измъчвани докато не кажат първата си лъжа.
Децата...
биват измъчвани...
Където волята им бива пречупена.
чрез репресия.
Където волята...пречупена...репресия.
Където свободата...
Свобо...свободата!
...е умъртвена.
Свободата е умъртвена чрез себичност.
Семейство...
Семейство...
Ти...
Ти...
Ти...Ти...
Ти...
шибано...
шибано...семейство.
Ти шибано...
семейство!
О, Боже...Исусе.
О, ти...
О...
Мамка му!
Ей, ти!
Да, ти!
Имам изненада за теб.
- Какво?
- Имам изненада за теб!
Това е добре.
Обичам изненадите.
Каква е?
Музика. Но не знам как да я пусна.
Харесва ли ти?
Знаеш ли защо отпратих останалите?
Защото си ядосан или защото искаш да си насаме с мен?
А защо искам да бъде насаме с теб?
Имаш да ми казваш нещо наистина сериозно.
Имам да ти кажа нещо наистина сериозно.
- Хубаво или лошо?
- Тайна.
Значи е хубаво. Каква тайна?
- Тайна...
- По-високо. Не чувам нищо.
-...между мъж и жена.
- Мръсно ли е или е за любов?
За любов. Но това не е всичко.
Тайна за любов, която не е любов.
Какво е?
През тази седмица ще се оженя за теб.
- Какво?
- Ще се оженя за теб.
- Какво?
- Ще се оженя за теб.
- Ще се ожениш за мен?
- Да!
- Ние ще се женим?
- Да.
- Не?
- Да.
- Не!
- Да.
- Да?
- Да.
- Не.
- Да.
- Да?
- Не.
- Ще се женим ли или не?
- Не знам.
- Значи да тогава.
- Да!
- Не!- Да!
- Да!
- Не.
Да или не?
Разбира се ще изпратя всичко на село.
Как мислиш, Жана?
Олимпия ще бъде щастлива.
Бях вчера при нея с Том.
Тя подрежда семейния музей.
Разбира се, няма да изпратя ботушите. Ще ги запазя за мен.
Когато ги докосвам изпитвам странно вълнение.
Всички тези военни неща никога не овехтяват.
Когато бях малка ми се струваше много тежък
когато татко ме учеше да стрелям.
Ще го задържа тук.
Едно себеуважаващо се домакинство е полезно да има оръжие.
Че ти дори не знаеш как да го ползваш.
Важното е да го имаш. Прави впечатление.
Ами ти задържаш всичко принадлежало на татко.
Кой е това? Негов подчинен?
- Изключителен екземпляр на варварин.
- О.
Силна раса. Опитах се да ги наема за слуги, но това беше катастрофа.
Радвам се, че реших да изпратя всичко на село.
Всичките тези неща се трупаха и трупаха.
Не се безпокой. Скоро ще имаш на разположение цялото пространство, което искаш.
Какво означава това?
Нищо.
Госпожо съпруго на полковника,
обявявам...
Какво? Какво?
В този тържествен ден...
Какво? Какъв тържествен ден?
...че ще се омъжвам след една седмица!
- Какво каза?
- За Том. След една седмица!
- Моля?
- Том!
- След една седмица!
- Какво ще правиш след седмица?
Пет...две!
Влез в кадър! Снимаме!
Така....как виждаш брака?
- Брака?
- Да.
Виждам го навсякъде. През цялото време.
Какво искаш да кажеш с "навсякъде"?
- По стени. По сгради.
- Стени и сгради?
Да, по рекламни билбордове. Какво продават те?
Коли. Консервирани храни. Цигари.
Не. Те са за млади двойки.
Преди брака, без деца.
След това същата двойка, женени, с деца.
Накратко, брак.
Перфектният, идеалният, успешен брак.
Той вече не е запазена марка на църквата.
Съпругът, натоварен с отговорности, докато жена му го тормози.
Сега бракът е в рекламната усмивка.
Тяхната усмивка на плакати.
На плакати, разбира се. Но защо да не приемем плакатния брак на сериозно?
Брак.....поп-брак!
Поп? Това е формулата.
За поп-младост, поп-брак!
Но...какво ще стане, ако поп-бракът не проработи?
Тогава ще трябва да се поправи, както се поправя кола.
Съпрузите са двама работника в комбинезони
наведени над мотора и заети с поправката му.
А какво става с поп-брака в случай на прелюбодеяние?
В този случай имаме трима или четирима работника.
А любовта?
Любовта поп ли е?
Не. Не е. Любовта не е поп.
Любовта не е поп. А какво е?
Работниците се оттеглят в таен апартамент,
свалят си дрехите и стават мъже и жени отново
и правят любов.
Ти си прекрасна.
Роклята прави булката.
Ти си по-красива от Рита Хейуърд.
По-красива от Джоан Крауфорд!
По-красива от Ким Новак!
По-красива от Лорен Бакол!
По-красива от Ава Гарднер
по времето когато беше любовница на Мики Руни!
Какво правиш? Спри! Спри, но продължи да снимаш!
Защо не снимаш в дъжда? Ти си луд!
- Къде е Жана?
- Трябва да е избягала.
Кога? В дъжда?
Жана!
Жана! Жана!
Жана!
Моля те, прости ми!
Прости ми!
Исках да те напусна и не можах!
Исках да те напусна и не можах!
Не мога.
Не мога да те напусна, разбираш ли?
Още ли ме искаш?
Бенг!
Ето!
# Имало едно време един мъж,
# и той имал старо прасе...
Мокра си.
Плъх.
Просто плъх.
В Париж ги има повече от хората.
Ам, ам, ам.
- Искам да си вървя!
- Чакай, чакай!
Не искаш ли да отхапеш първа? Не би искала да тичаш и да дъвчеш.
Това е краят.
Не, това му е краят, но бих искал да започна от главата. Тя е най-вкусна.
Сигурна ли си, че не искаш малко?
ОК.
- Какво има? Не понасяш плъхове?
- Искам да си вървя!
Не мога да правя любов повече на това легло. Не мога.
Отвратително е! Гнусно!
Добре, ще се чукаме на радиатора
или опрени на полицата над камината.
Ще донеса малко майонеза за това. Наистина е вкусен с майонеза.
Ще запазя задника му за теб.
Задник от плъх с майонеза!
Искам да се махна оттук. Искам да си вървя.
Не мога да издържам повече тук.
Да, тръгвам си.
И няма да се върна...
никога.
Quo vadis, бейби?
Забравих да ти кажа нещо.
Влюбих се в един човек.
О, това не е ли прекрасно.
Знаеш ли, ще трябва да махнеш тези вехтории от теб.
И ще правя любов с него.
Ами,
първо ще трябва да си вземеш гореща баня.
Щото ако не си вземеш, ще хванеш пневмония, нали?
А?
И тогава знаеш ли какво ще стане?
Като хванеш пневмония знаеш какво ще стане?
Ще умреш.
И после, знаеш ли какво ще стане като умреш?
Ще трябва да чукам мъртвия плъх.
Влюбена съм.
Влюбена си? Колко възхитително.
Влюбена съм!
Влюбена съм, разбираш ли?
Влюбена съм, влюбена съм! О!
Влюбена съм!
Знаеш ли, ти си стар!
- И си напън да станеш дебел.
- Дебел, а? Колко нелюбезно.
Половината ти коса я няма,
а другата половина е почти бяла.
След десет години ще си подритваш циците.
Как мислиш? А знаеш ли какво ще правя аз?
Ти ще си на ...инвалидна количка.
Е, може би....
Но, знаеш ли...
Ще се хиля и кикотя по пътя към вечността.
Колко поетично.
Но, моля, преди да тръгнеш, измий ми крака.
ОК.
Благородно задължение.
Знаеш ли, той и аз, ние правим любов.
О, наистина ли? Това е прекрасно.
- Той добър ебач ли е?
- Великолепен.
Знаеш ли, ти си жалка.
Защото най-доброто ебане, което някога ще получиш е точно тук, в този апартамент.
Стани.
Той е пълен с мистерии.
Дай ми сапуна.
Слушай, малка глупачке.
Всички мистерии, които някога ще разкриеш са точно тук.
Той е като всички, но... в същото време е различен.
Искаш да кажеш като всички.
Да, но...дори ме страхува.
Дори ме плаши.
Той какъв е, местния ти сутеньор?
Би могъл...прилича на такъв.
Знаеш ли защо съм влюбена в него?
Едва издържам да разбера.
Защото той зная. Той зная как да ме накара да се влюбя в него.
Искаш ли мъжът, когото обичаш да те защитава и да се грижи за теб?
Да.
Искаш този златен, блестящ, мощен войн
да построи крепост, където да се скриеш.
Значи няма да има никога..да имаш..
Няма да има нужда да се страхуваш.
Няма да има нужда да се чувстваш самотна или гладна.
- Нали това искаш?
- Да.
- Е, никога няма да го намериш.
- Но аз намерила този мъж.
Няма да мине много време, докато той ще поиска ти да изградиш крепост за него
от циците си, от путката си, от косите си,
от усмивката си и от начина по който ухаеш.
И...место, в което той ще се чувства достатъчно уютно и сигурно
за да се прекланя пред олтара на собствения си хуй.
- Но аз намерила този мъж.
- Не, ти си сама.
Ти си съвсем сама.
И няма да се освободиш от чувството да си сама
докато не погледнеш смъртта в лицето,
искам да кажа, може да звучи глупаво,
като някакви романтични лайна,
докато не влезеш право в задника на смъртта,
Направо в задника.. докато не намериш утробата на страха.
И тогава,...може би....
Може би тогава ще можеш да го намериш.
Но аз намерила този мъж.
Това си ти! Ти си този мъж.
Дай ми ножиците.
- Какво?
- Дай ми ножиците за нокти.
Не, искам да изрежеш
ноктите на дясната си ръка, тези двата.
Ето.
Искам да си пъхнеш пръстите в гъза ми.
Какво?
Да си пъхнеш пръстите в гъза ми, глуха ли си?
Давай.
Ще взема едно прасе...
и... ще накарам прасето да те ебе.
Искам прасето да повърне в лицето ти
и искам ти да глътнеш повръщнята.
Ще направиш ли това за мен?
- Да.
- А?
Да!
Искам прасето да умре...
докато ти го ебеш.
После да минеш зад него
и да помиришеш умиращите лайна на прасето.
Ще направиш ли всичко това за мен?
Да, и повече от това!
И по-лошо!
По-лошо от преди!
Изглеждаш нелепо с този грим.
Като карикатура на курва.
Малкото докосване на мама в нощта.
Фалшива Офелия, удавена във ваната.
Ще ми се да можеше да се видиш. Щеше да умреш от смях.
Ти си шедьовъра на майка си.
Исусе!
Прекалено много шибани цветя има тук. Не мога да дишам.
Знаеш ли, най-горе в килера..
В мукавената кутия намерих всичко...
Намерих всичките ти ценности.
Химикалки, ключодържатели,
чуждестранни монети, всички боклуци.
Дори якичка на свещеник
Не знаех, че си събирала всички тези джунджурии.
Дори 200 години да живее
един съпруг,
никога няма да е в състояние да открие истинската същност на жена си.
Искам да кажа, че....
Бих могъл да разбера вселената,
но,,,
никога не разбрах истината за теб. Никога.
Искам да кажа, коя, по дяволите беше ти?
Помниш ли деня,
първия ден, в който бях тук?
Знаех, че не мога да те сваля, освен ако кажех...
Какво казах?
О, да.
"Може ли сметката, ако обичате? Трябва да си вървя.
Помниш ли?
Снощи...
изключих тока на майка ти.
И цялото заведение полудя.
Всичките ти...гости...
както обичаше да ги наричаш...
Е, предполагам, че това включва и мен, нали?
Включва ме и мен, нали?
За пет години, аз бях повече гост отколкото съпруг в този приют.
С привилегии, разбира се.
И после, за да ми помогнеш да те разбера,
остави Марсел да ме наследи.
Двойника на съпруга ти, чиято стая беше двойник на нашата.
И знаеш ли какво?
Дори не посмях да го попитам.
Не посмях да го попитам дали с теб правехме същите неща,
същите неща, които си правила с него.
Нашият брак не беше нищо повече от лисича дупка за теб.
И всичко, което ти трябваше за да се измъкнеш от нея беше бръснач за 35 цента и вана с вода.
Евтина, проклета, шибана, покварена курво.
Надявам се да гниеш в ада.
Ти си по-лоша от най-мръсното улично прасе и знаеш ли защо?
Знаеш ли защо? Защото ме лъжеше.
Лъжеше ме, а аз ти вярвах. Лъжеше.
Знаеш, че лъжеше.
Хайде, кажи ми, че не си лъгала.
Нищо ли нямаш да кажеш?
Нищо не можеш да измислиш, нали?
Хайде, кажи ми нещо! Усмихни се, тъпа путко!
Хайде, кажи ми...кажи ми нещо мило.
Усмихни се и кажи, че нещо не съм разбрал.
Хайде, кажи ми.
You pig-fucker!
Проклета, шибана лъжкиня.
Роза.
Съжалявам....
Просто не мога...
Не мога да понеса...
да гледам тези проклети неща по лицето ти.
Никога не си носила грим.
Тия шибани лайна. Ще махна това от устата ти.
Това червило...
Роза...О, Боже!
Съжалявам.
Не знам защо го направи.
И аз бих го направил, ако знаех как.
Просто не знаех как.
Трябва да....Трябва да намеря начин.
Има ли някой?
Какво?
Чух шум вътре.
Всичко е наред, аз...
Идвам.
Трябва да вървя.
Трябва да вървя, скъпа, бейби. Някой ме вика.
Е? Има ли някой там?
Да, идвам.
Ето го. Побързайте!
Събудете се!
- Отворете! Отворете!
- Четири часа сутринта е.
Трябва ми стая за..за малко.
Половин час? Да, ще стигне.
Да, за половин час.
- Всичко е заето.
- Това не е вярно.
Когато всичко е заето, слагате знак отвън.
Познавам хотела.
Писна ми да викам на улицата.
Извикайте собственичката.
Какво чакате? Собственичката никога не ми е правила проблем.
С Роза сме стари приятелки.
Отворете.
Не ми създавайте проблеми или ще се оплача на шефката ви.
Влезте, всичко е уредено....
Победихте. Той изчезна.
Много съжалявам.
Побързайте! Не може да е много далеч.
Накарайте го да се върне. Кажете му, че не може да си тръгне просто така.
О,...моля ви не й казвайте, че сте ме намерил.
Вече не ми харесва тази идея. Видяхте ли лицето й?
Преди време жена ми ме задоволяваше.
Но сега има някаква кожна болест. Кожата й стана като змийска.
- Стойте
- Ела. Ела с мен.
Но...пуснете ме!
Вие сте луд!
Пуснете ме! Пуснете!
Разкарай се оттук, по дяволите!
Педераст!
Не!
Опитай се да запомниш! Мъжът от четвъртия етаж.
Нанесе се преди няколко дена.
Казах ви, не познавам никого.
Идват и си отиват. Мъжът на четвъртия, жената на първия.
Аз откъде да знам.
Къде изнесоха мебелите? Празно е.
Къде изпращате пощата му? Дайте ми адрес.
Нямам.
Не познавам тези хора.
- Дори името му?
- Нищо!
Госпоице!
Намерих апартамент за нас.
Улица "Жул Верн" №1
Да. В Паси.
Ела бързо! Ще дойдеш ли?
Не знаеш къде е?
Ще те чакам. Ела.
Влизай, отворено е.
Харесва ли ти апартамента ни?
Много е светъл.
Има и малка стая. Твърде малка за двойно легло.
Ще е идеална за детска стая.
Фидел е хубаво име за момче.
Фидел като Кастро.
Ни и момиче ми харесва.
Роза. Като Роза Люксембург.
По-малко известна, но ми харесва.
Знаеш ли,
исках да те снимам всеки ден,
сутринта, когато се събудиш,
вечерта, когато заспиваш,
Когато се усмихваш,
а не заснех нищо от това.
Ето.
Днес е последния ден от снимките.
Филмът е приключен.
Не ми харесват неща които приключват, неща, които свършват.
Трябва да започнеш нещо друго веднага.
Този апартамент е огромен.
- Къде си?
- Тук съм.
- Прекалено голям е! Ще се губим!
- Престани! Не започвай!
- Как намери този апартамент?
- Случайно.
- Ще променим всичко!
- Всичко!
Ще променим шанса на живота си.
Давай, Жана. Полети!
Отлитай, ти си в рая!
Рееш се, ти си в рая!
Спусни се, пикирай, спусни се!
Направи три завоя, спусни се.
Жана, какво се случи? Има въздушна яма.
Какво става?
Турбулентността свърши.
Не можем да играем като деца повече, Жана.
- Ние сме възрастни.
- Възрастни? Това е ужасно.
Да. Ужасно е.
Какво правят възрастните?
Не знам.
Ще трябва да открием жестовете и думите.
Например възрастните...
Но има нещо, което знам.
Възрастните са спокойни, сериозни,
логични, премерени, на ниво.
Да.
- И...те се изправят пред проблемите.
- Да, да, да.
Разбираш ли, Жана, с този апартамент няма да се получи.
С този апартамент и нас няма да се получи, Жана.
- Къде отиваш?
- Да потърся апартамент.
Какъв апартамент?
Апартамент, в който можем да живеем.
Можем да живеем тук.
Занемарен е. Вони. Повръща ми се.
- Идваш ли с мен?
- Не. не.
Трябва да затворя прозореца и да върна ключа. Има доста работа.
ОК.
- Чао.
- Чао.
Ето ме отново.
Всичко свърши. Свърши.
Щом е свършило, започва отначало.
Кое започва отначало? Нищо не разбирам вече.
Няма какво да се разбира. Ние напуснахме апартамента.
Сега ще започнем всичко отначало с любов и останалото.
- Останалото?
- Да, слушай.
Аз съм на 45.
Вдовец съм. Имам малък хотел, доста мизерен.
Но не е съвсем бардак.
И...извадих късмет и се ожених.
Жена ми се самоуби.
Но, знаеш ли., какво от това, по дяволите.
Аз...не съм награда.
Разболях се, когато бях в Куба през 1948 - ма
и сега простатата ми е като картоф от Айдахо.
Но все още съм представителен мъж, дори да не мога да имам деца.
Да видим.
Стоя здраво на земята. Нямам приятели.
Предполагам, че ако не те бях срещнал,
щях да се оплаквам от твърд стол и хемороиди.
Както и да е, за да направим една тъпа история още по-тъпа,
аз идвам от време, в което мъж като мен би влязъл във вертеп като този,
би си намерил момиче като теб и би я нарекъл бимбо.
Ужасно съжалявам, че ви безпокоя,
но така бях поразен от вашата красотата,
че си помислих, че бих могъл да ви предложа чаша шампанско.
Заето ли е мястото?
- Не.
- Може ли?
Ако искате.
Гарсон!
Знаете ли, тангото е ритуал.
Разбирате ли "ритуал"?
И трябва да следите краката на танцьорите.
О, не!
Не си изпихте шампанското, защото беше топло.
И аз ви поръчах скоч, който също не изпихте.
Хайде, само една глътка за татко.
Сега, ако ме обичаш, ще изпиеш цялото.
ОК, обичам те.
Браво!
Разкажи ми за жена ти.
Нека говорим за нас.
ОК.
Но това място е толкова жалко.
Да, но аз съм тук, нали?
Мосю Метр д'Отел.
Това беше хапливо.
Както и да е, глупаче, аз те обичам.
И искам да живея с теб.
В твоя бардак?
В моя бардак. Какво, по дяволите, означава това?
Какво значение има
дали имам бардак, хотел или замък?
Обичам те. Какво значение има, по дяволите?
Журито избра
следните най-добри двойки:
№3!
7!
9,...9,
11,...12,
13,...14,
15,...и 19!
А сега, дами и господа, успех в последното танго!
Дай ми още уиски.
О, мислих, че не пиеш.
Но сега ми се пие и искам още питие.
Добре. Мисля, че това е добра идея.
Чакай малко.
Защото ти наистина си красива. Почакай.
Съжалявам.
Ужасно съжалявам. Нямах намерение да изливам питието си.
Нека вдигнем тост
за нашия живот в хотела.
Не! Стига с това. Хайде.
Ей, слушай,
Да вдигнем тост за нашия живот на село. А?
Ти си любител на природата? Не си ми казвал.
О, мамк....Аз съм природно момче.
Не можеш ли да си ме представиш с кравите и покрит целия с курешки?
О, да.
- За къщата с кравите.
- Крави.
И аз ще бъда твоя крава.
И, чуй...
ще те доя два пъти на ден.
- Какво ще кажеш?
- Мразя селото.
- Мразиш селото?
- Мразя го.
Предпочитам да идем в хотела.
- Хайде, да отидем.
- Не. Да танцуваме.
Разбираш ли? Искаш ли да танцуваш с мен?
Можем да започнем отново.
Това е прекалено! Какво правите?
Трябва да напуснете, господине.
Мадам. Л'амур тужур.
Върви в цирка ако искаш да видиш любов!
Хайде! Изчезвай оттук.
Трябва да напуснете.
Целуни ме, скъпа!
Сбогом, сладък прасковен цвят.
Бих могъл да танцувам вечно. О, хемороидът ми.
Красавице моя, седни пред мен.
Нека те разгледам и да те запомня винаги такава.
Гарсон. Шампанско!
Ако музиката е храната на любовта, свирете.
Какво ти става?
Приключи.
Какво ти става?
- Приключи!
- Кое е приключило?
Никога повече няма да се видим. Никога!
Това е нелепо.
- Това е нелепо!
- Това не е шега.
- О, мръсен плъх такъв!
- Приключи.
Виж, когато нещо приключи, то започва отново.
Аз ще се омъжвам.
Отивам си.
Приключи.
О, Исусе.
Слушай, това не е дръжка в метрото, това е кура ми!
Приключи.
Исусе.
Почакай!
Тъпа бимбо!
Мамка му! Почакай. По дяволите.
Хей!
Ей, селяндурке! Ела тук!
Ела тук!
Ела тук!
Ще те пипна!
Бимбо!
Спри! Спри!
Почакай!
Свърши!
Ей, по-полека.
Спри! Приключихме.
Върви си! Върви си! Върви си!
Върви си!
Не мога да спечеля.
Почакай малко.
Ще извикам полиция!
Аха! Надушвам кафеза.
И, мамка му, не ти стоя на пътя.
След вас, мадмоазел!
Сбогом, сестро. Между впрочем ти си доста кофти изглеждаща курва.
И не ми пука дали ще те видя отново.
Мамка му.
Край!
Край!
О, по дяволите полицията.
Край!
Слушай, искам да поговоря с теб.
Помощ!
Помощ! Помощ!
Моля ви, помощ!
Помощ! Помощ!
О, човече!
Помощ! Помогнете ми!
Помощ!
Това започва да става нелепо.
Това е главния кадър, бейби.
Ще минем по целия път.
Малко е стар,
но пълен със спомени?
Мадмоазел...
Как бихте искали вашия герой?
Спокоен или оптимистичен?
Бягаше през Африка и Азия
и Индонезия.
И сега те намерих.
И те обичам.
Искам да знам името ти.
Жана.
Децата ни.
Децата ни.
Децата ни....
ще помнят.
Не знам кой е.
Проследи ме по улицата.
Опита се да ме изнасили. Той е лунатик.
Не знам как се нарича.
Не знам името му.
Не знам кой е.
Опита се да ме изнасили.
Не знам.
Не го познавам.
Не знам кой е.
Той е лунатик.
Не знам името му.
К Р А Й
превод и субтитри by BeTTeR