Chocolat (2000) Свали субтитрите
Добър ден.
Добър ден, мосю. Кажи добър ден.
Добър ден.
Имало едно време
едно мирно селце
във френската провинция,
чийто жители вярвали в реда.
Реда.
Ела, Свети Дух
ела, Създателю
от твоя светъл небесен трон.
Ела, обладай душите ни
И ги направи свое притежание
Далеч от нас отведи...
Ако живеехте в това селце...
щяхте да разберете какво се очаква от вас.
... дари ни
И през всички...
Щяхте да знаете къде е мястото ви в схемата на нещата.
И ако се случи да забравите, някой ще бъде така любезен да ви припомни.
Във времето на Великия пост сме.
Това, разбира се, е време на въздържание.
Да се надяваме, че това е и време на размисъл.
Над всичко, нека за нас това да е време на...
време на искрено покаяние.
Време е да се изправим и да се преброим.
В това селце
ако видите нещо, което не е трябвало да видите
се научавате да гледате на другата страна.
Tова е време за Христос.
Когато размишлявате, Той знае за какво.
Ако случайно
надеждите ви са останали излъгани
се научавате да никога да не искате още.
Той знае за какво трябва да ви се прости.
В тази година на нашия Господ, 1959, нещата...
В добрите и лошите времена...
гладът и пирът...
селяните държали много на традициите си.
Докато...
един зимен ден...
задухал закачлив северен вятър.
Къде ще намерим истината?
Къде да я търсим?
Къде ще намерим истината?
Къде да я...
Кои по дяволите сте вие?
Тук сме за баничарницата.
Бихме искали да я наемем...
и апартамента над него.
Откъде сте?
Ами, известно време живяхме в Андалусия.
Да видим. Преди това, Виена...
a преди това...
-Aтина.
-Павия.
На Пантуфи не му хареса там.
Пантуфи е кенгуруто й.
Но не може да скача.
Наранен му е крака. Нараняване от войната, нали?
Очаквам да го опазите в добро състояние.
Какъв хубав град е това.
Не мислиш ли, мамо?
Прекрасен град.
Maмо, Пантуфи пита колко можем да останем.
Кажи на Пантуфи да не се притеснява.
Време за лягане е. Каква е приказката тази вечер?
Пантуфи иска да чуе онази за баба и дядо.
Не тази вечер, Анушка.
Винаги така казваш.
Кажи за баба и дядо.
Не тази вечер.
Ами за принцесата и пиратите?
Добре.
Готови за стрелба!
Всички на палубата!
Готови, прицелете се...
огън!
Простете за безпокойството.
За мен е удоволствие.
Извинете, мосю.
-Пиратско нападение.
-Разбира се.
Как се казваш?
Aнук. А ти?
Аз съм граф дьо Рено, на вашите услуги.
Истински?
Като граф Монте Кристо?
Той не е истински.
На какво дължим честта да ни посетите?
Ами като кмет
искам да ви приветствам за добре дошли в града
и да ви поканя да уважите неделната литургия.
Много мило от ваша страна, но всъщност не посещаваме литургии.
Все пак се радваме да сме толкова близо до църква.
Приятно ни е да пеем с камбаните.
Камбаните не са за забавление, мадам.
Te са тържествен призив за служба за...
Maдмоазел.
Извинете?
Maдмоазел. Никога съм била женена,
но ме наричайте Виан.
Надявам се да се отбиете другата седмица, когато отворя.
Ще се отбия.
Откриване на баничарница по време на Великите пости.
Мога да си представя и по-подходящ момент.
Няма да е баничарница.
Какво смятате да...
Изненада е.
Много мило от ваша страна да се отбиете.
Граф дьо Рено...
е бил студент по история и следователно търпелив човек.
Уповавал се е на поколенията преди него.
Като предците си, бдял над селцето
и давал собствения си пример...
усилна работа, скромност
самодисциплина.
Завърших 18-ти век.
Maдам Клермонт.
Писмото ви до редактора, г-н графе.
Параграфа за семейството и традицията е...
е прекрасен.
Благодаря ви.
Ценя мнението ви.
Добър ден! Здравей!
Mога ли да попитам...
скоро установявала ли сте връзка с майка си?
Защо?
Дала е баничарницата под наем.
От известно време не съм говорила с нея.
Съжалявам. Не исках да си пъхам носа.
Не ставайте глупав.
Нямам тайни от вас.
Как хареса графинята Венеция?
Графинята? O, тя е добре, благодаря.
Да, много й хареса.
Венеция.
Чух, че е малко радикална.
Чух, че е атеистка.
Какво е това?
Не знам.
Хайде, Чарли.
Хайде.
Трябва да внимаваш повече!
-Много съжалявам, мадам.
-Съжалявам.
Добре ли сте?
Добре съм, добре съм.
Съжалявам. Искате ли да влезете и да седнете?
Моля ви, не се тревожете. Добре съм.
Не, не е проблем. Аз съм Виан Роше.
Каролин Клемон.
Аз съм дъщерята на хазяйката ви.
Tова е сина ми Люк.
Здравей. A това е моята Анук.
Влезте, моля ви! Вътре е топло.
Опитай това.
Обзалагам се, че никога не си пила горещ шоколад
приготвен по рецепта отпреди 2000 години.
Благодаря, не. Люк.
Не.
Това какво е?
Какво виждате в това, мадам?
Извинете?
На какво ви прилича?
Просто ми кажете първото нещо, което ви хрумна.
Жена, която язди див кон?
Глупав отговор.
Не. Няма глупави отговори.
Триъгълник с пипер. Това е за теб.
Лек привкус на чили,
за да тушира сладостта.
Пикантен, смел.
Какво виждаш?
Виждам зъб.
Виждам кръв...
и череп.
Много мрачно.
Горчив шоколад. Той ще ти е любимият.
Който ще трябва да почака още пет седмици.
Пости са. Благодаря.
Трябва да тръгваме. Радвам се, че се запознахме.
Удоволствието е мое.
Пантуфи, хайде! Пиратско нападение!
Колко струват тези неща с чили?
4. 50 кутията.
Бихте ли сложили панделка?
Tака ще си представя, че са от съпруга ми.
Разбира се.
Жозефин Мускат.
Тя малко не е със всичкия си.
A тези са за съпруга ви...
нерафинирани кокосови ядки от Гватемала...
за пробуждане на страстта.
Очевидно никога не сте виждали съпруга ми.
Очевидно никога не сте ги опитвали.
Не ставай жалка.
Люк.
Имаш малка грешка в условие 6...
Люк!
Нищо.
Вече спря.
Mайко, новия учител
иска да поправим собствените си грешки.
Не съм ви казала да поправяте грешките си...
само ви казах, че сте направили грешка.
Не сте ли гладен, господин графе?
Велики пости са, мадам Риве.
Нищо ли не трябва да ядете?
Няма нищо. Оставете го.
Здравейте.
Mога ли да ви помогна?
Скъпо е. Не пилея пари.
Имам дарбата да отгатвам предпочитанията на хората.
Това са любимите ви. Права ли съм?
Oт заведението.
Мисля, че предпочитам...
Ами...
Tова със сигурност е различно.
Да. Много различно.
Виж това.
Много съжалявам.
Добър ден, мосю Блеро.
Добър ден, мадам Одел.
Не. Не нататък, Чарли.
Хайде.
Влезте! Моля ви.
Хайде, момче.
Имам нещо за теб.
Как се казвате?
Чарли. Hа 14 е. Доста е стар.
Tова прави 98 човешки години.
Не, имах предвид вашето име.
Гийом Блеро.
Много сте мила.
He се му останали много радости.
Бихте ли...
Бихте ли купили...
нещо специално за приятелката си?
Приятелка?
Хубавата дама, която кучето ви толкова харесва.
Шоколадовите миди са й любимите.
И за така мислех.
O, не. Не трябва.
Maдам Одел е в траур за съпруга си.
O, съжалявам.
Кога е починал?
През войната. Убила го е немска граната.
Минаха 15 години, откакто войната...
Не тази война.
Moсю Одел е бил убит на 12 януари 1917.
Бил е сериозен удар за мадам Одел.
Очевидно.
Добър ден, госпожи!
Добър ден, господин графе.
Иска ми се всичките ми наематели
да бяха надеждни като вас, мадам Дру.
Италия хареса ли на графинята?
Може би ще удължи пътуването си.
Много добре.
Някой от вас да е посещавал магазина от другата страна на площада?
Магазина за шоколад? Да.
Безсрамно, нали?
Какво нахалство от страна на тази жена
да отвори магазин за шоколад по време на пости!
Безсрамница.
Душа давам за бедното й
извънбрачно дете.
Довиждане.
Нова добавка към литургията?
Имам слабост към американската музика...
господин графе.
От колко време сте с нас, отец Анри?
Ще станат 5 седмици.
Вашият предшественик, отец Мишел, беше с нас 5 десетилетия.
Да...
моля се да доживея до примера на отец Мишел.
Да, и моите молитви са за това.
Прочетох проповедта ви, както ме помолихте.
Направих една-две записки.
Много сте любезен.
Съвсем не.
Oще нещо.
Ако не сте видял новия магазин за шоколад...
може би ще искате да хвърлите един поглед.
Важно е да се познава врага.
Не мислите ли така?
Къде ми е целувката?
Внимавай къде ходиш!
Извинявайте!
Здравейте. Добро утро.
Какво обзавеждане, Ранен Мексикански Бротел?
Не! Ако ми потрябва помощ, ще ви помоля.
Какво виждаш в това?
Абсолютно нищо.
Хайде. Това е игра.
Какво виждаш?
Виждам една болнава стара жена, твърде уморена, за да играе игри.
Имам нещо точно за вас.
Момиченцето ти, има ли нещо против?
Против какво?
Да я местиш от град на град?
Нищо й няма. Смятам, че е добре за нея.
Вижда нови места, среща нови хора.
Канелата ти е гранива.
Не е канела.
Това е специален вид чили.
Чили в горещ шоколад?
Ще ви даде сили.
Ето.
Има вкус на...
Не знам.
Къде ти е кенгуруто?
Сега аз съм ти кенгуру!
Престанете!
Престанете!
Aнук! В това училище сме цивилизовани.
Не се удряме един друг!
Но те обидиха Пантуфи!
Не ме интересува. Диди, Деду, елате!
И бъдете тихи.
Къде е Пантуфи?
Mайка ми казва, че нямаш баща.
Разбира се, че имам.
Просто не знаем кой е.
Цяла нощ бях с него.
Плувахме голи в Тана.
На зазоряване, когато се върнах вкъщи в леглото си
майка ми си пъхна главата в стаята и каза:
"Ставай, сънливке. "
Нямаше представа, че ме е нямало.
Нали не си сложила алкохол вътре?
Нещо по-добро.
Може би трябва да го дадеш на дъщеря ми.
Да разтопи това нейно мрачно настроение.
Ти и Каролин имате ли проблем?
Дали имаме проблем?
Не ми дава да видя внука си.
Откъсната съм от него.
Защо?
Aрманд, защо?
Влияела съм му зле.
Защото не ми харесва да се отнася с него като с дресиран пудел.
Кълна се, това момче не пикае без нейно разрешение.
Откакто умря съпруга й...
е толкова...
Начина, по който тормози и се заяжда с това момче.
Ако само го остави да тича, да диша...
да живее.
Но тя се тревожи, че ще се преумори.
Това не е много опасно.
Даже не дава на бедното момче да кара колело.
Мислиш ли, че ще иска да те види?
Имате ли още от онези ядки, моля?
Разбира се.
Колко искате?
Колко имате?
Вале купа е силни отр твоята, нали?
Обра козовете под носа ти.
Вие ли сте Серж Муска?
Единствения и неповторим. Какво ще желаете?
-Жена ви тук ли е?
-Жозефин?
Ами, зависи какво ще искаш от нея.
Забрави това в магазина ми.
Аз ще го взема. Ще й го дам.
Не. Лично ще й го дам, благодаря.
Трябва да тръгвам. Закъснявам за вечеря.
Но играта още не е свършила.
Не искаш ли да играеш?
Играеш ли белот?
Разбира се.
Седни.
Жозефин.
Какво искаш?
Забрави това.
Какво искаш?
Да съм ти приятелка.
Аз нямам приятели. Серж знае ли, че си тук?
Има ли значение?
Направи ми услуга. Опитай от розовия крем.
Кажи ми дали не е малко тежък в "Контро".
Жозефин!
Идвам!
Говори за теб.
Казва, че си непристойна.
Казва, че имаш лошо влияние.
Ти си лошо влияние за някой като мен...
Не искам да чувам и дума от това, което съпругът ти говори.
Не, не Серж.
Не той.
Рено, кметът.
Той говори за теб.
Трябва да тръгвам.
Виж какво спечелих.
Tова е добре. Хайде.
Люк, имаш ли нещо против да видя?
Не е нещо...
Покажи ми.
Увеличих ъгъла на главата.
Рисуваш добре.
Каква е тарифата ти?
Какво?
За портрет.
Колко би поискал?
Не мога. Аз не съм...
50 франка? Звучи ли ти добре?
Би било страхотно.
Кога би могъл да дойдеш в магазина?
Много съжалявам,
но графът забрани.
Тази сутрин говори с мама
и много други.
Както кажеш.
Иска ми се да можех. Наистина.
Благодаря ти, че ми показа рисунката си.
Чакай.
Нарушила ли съм някой закон?
Кажи ми? Обидила ли съм някого?
За мнението ми ли питаш?
Какво точно си казал на хората за мен?
Само истината, госпожице.
Ако очакваш, че просто ще
се свия и ще изчезна,
ще бъдеш страшно разочарован.
Сега ще ти го обясня в перспектива.
Първият граф дьо Рено
прогонил всички радикални хугеноти от това село.
Ти и трюфелите ти представлявате далеч по-малко предизвикателство.
До Великден ще си фалирала.
Обещавам ти.
От кога стоиш тук?
Оня ден забравих да ти платя нещо.
Извинявай.
Не, беше подарък.
Не. Хората говорят.
Не, хората лъжат за мен.
Аз не крада.
Не нарочно.
Да, знам.
Радвам се да те видя.
Ще влезеш ли за един шоколад?
Tова е за теб.
Много мило.
Благодаря.
Прекрасно е.
Чух, че не ходиш на църква.
Tочно така.
Няма да се задържиш дълго тук.
Хората говорят.
Съжалявам.
Държа се лошо, нали?
Не, няма нищо.
Не се държиш лошо.
Но просто не е прието така, разбираш ли?
Ако не ходиш на изповед
или не си прекопаваш лехите с цветя
или не се преструваш,
че не искаш нищо повече от живота си,
че да поднасяш на съпруга си три пъти на ден
и да го дариш с деца и малко секс...
... ти си луда.
Сигурно мислиш, че съм луда да остана с него.
Не, не мисля, че си глупава.
Но съм. Аз съм слаба.
Не обичам съпруга си и лъжа.
Нещата могат да са различни за теб, Жозефин.
Серж не управлява света.
Би могъл.
Така ли мислиш?
Знам го.
Tогава трябва да е истина.
Грешката е моя.
Правиш най-прекрасния шоколад.
Пантуфи иска да чуе приказката
за баба и дядо.
Не казвай "не тази вечер. " Винаги казваш "не тази вечер".
Добре, добре.
Дядо ти,
Жорж Роше,
бил млад аптекар oт град Оли ле Бан.
Беше любимата приказка на Анук.
Винаги я разказвах с едни и същи думи.
Жорж бил честен, преуспяващ
и клиентите му имали доверие.
Но Жорж не бил доволен.
Чувствал, че в живота трябва да има и нещо друго
освен приготвянето на мехлеми.
През пролетта на 1927
Фармацевтичното дружество
организирало експедиция до Централна Америка,
която да изучи медицинските свойства
на определени естествени елементи.
Жорж бил най-запаления доброволец за експедицията.
Но приключението му взело обрат, който той не очаквал.
Една нощ бил поканен да пие необработено какао
с щипка чили.
Същата напитка, която древните маи
използвали при свещените си церемонии.
Маите вярвали, че какаото съдържа силата
да отключва скрити копнежи
и да разкрива бъдещото.
И така Жорж за първи път видял Чица.
Жорж израснал като добър католик,
но за романът му с Чица
бил склонен леко да пренебрегне правилата
на християнското ухажване.
Вождовете се опитали да предупредят Жорж за нея.
Тя била една от скитниците.
Hародът й пътувал със Северния вятър
от село на село
забърквайки древни лекове,
като никога не се установявало на едно място.
Не била добър избор на булка.
Жорж не обърнал внимание на предупреждението им
и известно време си мислел, че той и Чица
биха могли да водят щастлив съвместен живот във Франция.
Напразно, хитрия Сверен вятър имал други планове.
Една сутрин Жорж се събудил и открил,
че Чица и момиченцето Виан
са си отишли.
Mайката и дъщерята
били обречени да се скитат от село на село
и да приготвят древни лекове от какао,
пътувайки с вятъра.
Също както народа на Чица правел
от поколения.
Също както народа на Чица
правел от поколения.
Това завинаги ли ще продължи?
Лека нощ, милото ми.
Оценявам, че дойде, Aрманд.
Какво е толкова важно, че трябваше да отложа дрямката си?
Имам малко шоколадова торта.
Бабо.
Бабо... добър ден.
Mоже ли...
Искаш ли чаша...?
Не, благодаря.
Тук съм, за да направя портрет.
Чий?
Твоят.
Светлината добре ли е там, където е седнала?
Имам нещо за теб, момче.
Нося го от последния ти рожден ден.
Това е книга със стихове.
Благодаря.
Не обичаш ли стихове?
Не. Разбира се, че обичам.
Да.
Нито пък аз.
Това не е такава поезия.
И в моменти на слабост...
се моля на Светата майка...
да утеши душата на Чарли в страданието му.
Разбираш ли, че животното няма безсмъртна душа.
Разбирам, отче.
Все пак пренебрегваш Божия закон.
Аз съм слаб и грешен.
Какво друго?
Нечисти мисли.
Жената, която държи магазина за шоколад.
Виан Роше?
Тя ми предложи да си купя шоколадови миди
за вдовицата Одел.
И това май ме накара да си мисля за вдовицата Одел.
На нейната възраст? На твоята възраст?
Да.
A какво точно правеше в магазина за шоколад по време на постите?
Беше заради Чарли.
Отново си пренебрегнал Божия закон.
Но Чарли няма душа,
следователно няма нищо, ако наруши постите.
Не е ли така, отче?
10 пъти "Аве Мария", 20 пъти "Отче наш".
"Да не го беше правила...
тази вампирска кралица на милиони мъртъвци?
Виждам се отново...
кожата прогнила с кали чума...
червеи под мишниците ми и в косата. "
Идеално гадно е, нали?
Идеално.
Искаш ли малко торта?
Не трябва да ям торта.
Не се тревожи толкова много за това какво трябва.
Живей малко.
Часа й при фризьора почти свърши.
Трябва да тръгвам.
-Ами картината ми?
-Следващия път.
Благодаря за тортата.
Недей да си толкова доволна от себе си.
Стой тук.
Направих го.
Направих го. Той...
Беше толкова пиян.
Събуди се.
Събуди се. Видя, че си събирам багажа, но...
Опита се да тръгне след мен...
но вече бях вързала краката му с колана и...
Бум! Право на лице!
Право на голямото си червено лице.
Толкова е глупаво, нали?
Никога не съм го обвинявала.
Понякога даже забравям какво е станало.
Аз я спасих!
Нали помниш, че баща й сътрудничеше с германците?
Никой не искаше да я докосне. Освен мен.
A тя да ми се отплаща по този начин?!
Гневът ти е разбираем.
Гняв? Всички ми се смеят!
Tова не е твоя грижа.
Твоята грижа е тайнството на брака.
Да, разбира се. Tайнството.
Потопи ядката в белия шоколад.
Така ли?
Добре. Да, разклати я малко.
Добре.
Остави го на пергамента.
Справяш се страхотно.
Веднага се връщам.
Добро утро.
Ще ви заинтересуват ли "Зърната на Венера"?
Говори се, че сте укрили г-жа Мускат.
Вярно ли е?
Изразихте се сякаш е бегълка.
Тя е бегълка - от брачната й клетва,
която бе осветена от Бога.
Жозефин?
Ела за минутка.
Нека Негова Сияйност те види.
За вас това достатъчно свято ли е?
Не е за първи път.
Искрено съжалявам.
Трябваше да дойдете при мен.
Съпруга ви ще се разкайва за това.
Кажете му да се разкайва на главата на някой друг.
Хайде. Влизай!
Господин графе!
Ще бъдеш наказан за назидание на останалите.
Вътре. Готов е.
Но изповедта трябва да бъде направена
в дух на разкаяние.
Духа на разкаянието осени ли те?
Разкаяние, да.
Готов е.
Безнравственост, идолопоклонничество, магьосничество
лакомия и пиянство.
Правилно.
A кои са трите условия за смъртен грях?
Серж?
Смъртен грях...
е грехът, чийто предмет е...
извършен в...
съзнателна... последователност.
Неправилно. Диди?
Смъртния грях е грях, чийто предмет е гибелен,
който е извършен с ясно съзнание
и съзнателно съгласие.
Правилно.
Откъде знаеш
дали глазурата е с подходяща температура?
Проверяваш дали е с телесна температура.
След това потапяш мастихина,
за да видиш глазурата се втвърдява равномерно.
Правилно.
По-близо.
Времето минавало в селото.
И магазинът за шоколад не фалирал.
Граф дьо Рено...
се остави да бъде въвлечен в странна кампания.
Борбата му да превърне Серж в джентълмен
се превърна в нещо повече от акт на добра воля.
Превърна се в изпитание...
в свещена война между замъка...
и магазина за шоколад.
Всеки път...
си казвам, че е за последно.
Но след това...
улавям полъха на горещия шоколад.
Или на онези неща, които приличат на луна.
Шоколадови миди.
Толкова малки, толкова чисти, толкова невинни.
И си мисля, само едно малко залче...
няма да ми навреди.
Но се оказва, че са пълни
с гъст, греховен...
маслен пълнеж...
и се топи, Боже прости ми...
топи се толкова бавно на езика ти...
и те измъчва от удоволствие.
Срещу Теб извърших грях...
и направих нещо, което е лошо според Теб.
Роден съм виновен...
грешник, когато майка ми ме е заченала.
Желаеш истина в душата...
Дай мъдрост в сърцето ми.
Графът не бил глупак.
Въпреки че се надявал да поправи Серж,
знаел, че това изкупление
няма да е достатъчно,
за да възстанови контрола върху селото.
Разбирал, че трябва да научи
някакъв голям урок.
Някакъв по-голям проблем.
трябвало да бъде определен и решен.
Графът не подозирал, че по-големия му проблем
ще се появи през един тих следобед
с мътнозелените води на Тан.
Гледайте!
Никога не ми каза какъв всъщност е проблемът
между теб и Каролин.
Защото не е твоя работа.
Аз съм срам за нея.
Чета мръсни книги.
Ям и пия каквото ми харесва.
И грях на греховете...
отказвам да ходя в "Мимозите".
Когато бях дете, го наричахме "Гробището".
Беше старчески дом.
В Тулуза е.
Каролин харесваше мисълта за сестра...
с картон, в който да записва състоянието на вътрешностите ми.
Maмо, мамо, ела бързо!
Tук са! Дойдоха до Ланскент!
-По-бавно, Aнук. Кой е тук?
-Пиратите!
Хайде!
-Защо не можем да останем?
-Хайде!
Но защо не можем да останем?
Добре, достатъчно.
Но, мамо, само малко.
Хайде.
Здравей. Как сте?
Някой да иска бонбони?
Обзалагам се, че той е капитанът.
Aнук, недей.
Aнук, моля те, недей.
-Добър ден.
-Съжалявам.
Бих искал да се извиня.
От името на всички. Искрено.
За какво?
За каквото и да е, за което ще ни обвините.
Защо ще го правя?
Ами, защото ние, речните плъхове, сме утайката на обществото.
С ужасни болести и престъпни импулси.
Звучи ужасно.
Вярно ли е?
Вие, градските хора, мислите така, нали?
Tова не е моят град. Съжалявам.
Какво искаш?
Тук си, за да ни спасиш ли?
От Католическото общество за помощ ли си?
Френската семейна лига? Комунистически работници?
Коя идея продаваш?
Шоколад.
Моля, шоколад?
Какво е "речен плъх"?
Като пират ли е?
Да, може да се каже.
Може.
Погледни в ковчежето ми.
Нека отгатна. За продажба са.
Да, за продажба са.
За някакви си 30 франка парчето.
Смееш се? В Париж за тях мога да получа 50.
Tогава иди в Париж.
Ще вземем две.
Ще вземете две?
Да, абсолютно.
Добре.
Не знам дали мога да ви върна.
Минутка.
Красиви са.
Най-добрите от Ирландия.
Благодаря.
Благодаря. Слушай...
сигурно трябва да те предупредя.
Ако се сприятелиш с нас, ще се намразиш с други.
Това общение ли е?
Гаранция.
За къде се е запътил така?
Mоже би ще работи в цирка.
Съжалявам, затворено е!
Жозефин, изглеждаш различно.
И ти.
Само исках да ти кажа, че много съжалявам.
За всичко.
Но се промених.
Бог ме направи нов човек.
Моля те, умолявам те...
приеми извиненията ми.
Приемам ги.
Обещавам, от сега нататък всичко ще бъде различно.
Всичко вече е различно, Серж.
Искам да кажа, когато се прибереш вкъщи.
Вкъщи?
Благодаря за извиненията. Цветята са прекрасни.
Не, моля те недей, Жозефин.
Все още сме женени пред Бога.
Tогава той трябва да е сляп.
Съветът няма законова власт
да ги принуди да се преместят.
Брега на реката е обществена земя.
Кметът иска да каже няколко думи.
Ако позволите
дами и господа от съвета.
Teзи хора са без корени. Те са безбожници и скитници.
Tочно така!
Те са мърлячи и безделници.
Да.
Te ще осквернят духа на тихото ни градче,
невинността на децата ни.
Председателя на съвета е напълно прав.
Не можем да ги принудим да си тръгнат.
Защо не?
Но можем да им помогнем да разберат,
че не са желани.
Жозефин?
Жозефин, мислиш ли, че можеш просто да си отидеш от мен?
Глупава жена!
Тъпа крава! Ти си нищо без мен.
Дори не можеш да използваш тенджера!
Даже не можеш да сложиш храната на масата!
Вътре е.
Тук е. O, Боже.
Трябва да говоря с теб.
Моля те отвори вратата. Знам...
-Maмо!
-Помогни ми!
Oтвори вратата!
Oтвори вратата! Искам само да поговорим.
Отивай си да спиш, Серж!
Да мълчиш, кучко!
Вече създаде достатъчно неприятности!
Oтвори вратата!
Maмо!
Боже мой!
Стой далеч от мен.
Веднага ела тук!
Защо, досадна кучко!
Кой казва, че не мога да използвам тенджера?
Добър ден, мосю.
Добър ден, мосю.
Добър ден.
Чудесно.
Хайде.
Вдигни се. Хайде. Вдигни се.
Хайде.
Черепът му не може да е толкова дебел колкото си мислим.
Беше като да смачкаш муха.
Най-лошото мина.
Разбра от какво си направена.
И аз.
Здрасти.
Колко време имаме?
От един час е при фризьора.
Фуфи?
Много съжалявам, но трябва да отменя часа си.
Нещо не е наред ли?
Не. Заех се да ги раздам.
Обещах на графа, че ще ги раздам до края на деня.
Брой и мен.
Не че очаквам някой да дойде за фризура.
Не е само това.
Графът смята, че трябва сме твърди.
Не можем да имаме доверие на тези хора.
Преди да се усетиш, ще почнат да работят само за храната си,
ще просят по вратите ни.
Не и на тази врата.
Добре, Фуфи, добре.
Търкай, търкай. Търкай по-силно. Търкай.
Търкай. Търкай.
Търкай силно. Не мърдай с глава.
Браво!
Здравей, Каролин.
Ако искаш да обвиниш някой, обвини мен...
че го покварявам с какао.
Как смееш, мамо.
Той е щастлив. Добре е. Погледни го.
Maмо, аз...
Ами ти, мамо?
Добре ли си?
Обзалагам се, че удобно е забравил да ти каже.
Карол.
Защо не им покажеш, майко?
Страх ли те е? Защо не им покажеш?
Инсулинови инжекции.
Има диабет... доста напреднал.
Може да ослепее до една година.
Да. Не можеш ли да ме наречеш пристрастена към наркотици?
Звучи много по-бляскаво.
И ти... я тъпчеш със сладко.
Има и по-лоши начини да умреш.
Защо не й дадеш отрова за плъхове?
Ще бъде по-бързо.
Карол има усет за драма.
Има нужда да е на място, където да се грижат за нея.
"Гробището"?
По-скоро бих отишла в Ада.
Можеш да отидеш там, мамо.
Люк, ела с мен.
Не искам.
Той е щастлив тук. Добре е за него.
Аз ще реша какво е добре за сина ми, г-жо Мускат.
Дай ми още един.
Животът си е мой. Остави ме да се насладя на остатъка от него.
Кажи й.
Aрманд, защо не ми кажеш?
Това магазин за шоколад ли е или изповедалня?
Да не си посмяла да ме съжаляваш.
Съжалявам, затворено е.
Иска само една сода.
Не обслужвам животни.
Добре.
-Здравей.
-Здрасти.
Направих прясна партида мондьо.
Някой иска ли?
Коремчето ме боли.
Имам нещо точно за теб. Влез.
Ами бойкотирането на неморалността?
Влез.
Старо лекарство.
От какаово дърво.
Има странен вкус.
Mоже би баща ти би искал да опита.
Той не ми е баща. Той ми е пони.
Ето. Много по-добро е от тези листа.
Има хубав вкус.
Хайде.
Пантуфи иска да се запознае с теб.
Той е моето кенгуру.
Опитай. Това е любимото ти.
Защо си толкова сигурна?
Давай. Опитай го.
Фантастично е.
Благодаря. Имам дарба да познавам.
Добро е... не ми е любимо.
Моля?
Добре.
Много благодаря.
Знаеш ли, ако искаш, мога да го поправя.
Не със стъкло, но...
Мога да ти го направя от дърво. Ще бъде хубаво и здраво.
Много мило...
но настоявам да ти платя за работата.
Tова ни прави двама.
Чао.
Благодаря отново.
Тя ни се присмива.
Един от речните хора работи за нея.
Това проблем ли е? Христос ни учи...
Виж това.
Тя ходатайства за сергии и улични артисти...
за пищно празнуване на Великден.
Тя ни се подиграва.
Кога ще направиш нещо по въпроса?
От коя част на Австралия е Пантуфи?
От малък град до Сидни.
Какво яде?
Листа, буболечки
и червеи, разбира се.
Ами шоколад?
Kенгурата не ядат шоколад.
Опитвал ли е някога?
Опитал ли си шоколад?
He го интересува.
Не го интересува? Г-н Пантуфи, изненадвате ме.
Светски пътешественик като вас
не се интересува от нови вкусове?
Засрамете се.
Тук има едно много хубава трюфелка
ако иска да я опита.
Губиш си времето.
Съжалявам.
Откъде ще знаеш, че не обичаш шоколад
ако не искаш да го опиташ?
Обичаш ли червеи?
Какво?
Откъде ще знаеш, ако не си ги опитвал?
Фино.
Пикантно.
Отвратително.
Давай, малки ми приятелю.
Върви на свобода.
Ти ме изигра!
Сатаната...
има много лица.
Понякога Сатаната е певец на сензационни песни,
които чуваш по радиото.
Понякога е автор на похотливи романи.
Понякога е тихия човечец, които се спотайва в двора на училището
и моли децата ви да се включи в играта им.
A понякога е производител на сладки неща...
на трюфели.
Какво би могло да бъде по-безобидно
по-невинно
от шоколада?
Малко скърца.
Ей, Гийом!
Имам нещо ново, което много ще се хареса на Чарли.
Хайде, Чарли. Хайде.
Заради мен е. Трябва да тръгвам.
Не, не си ти...
Къде беше?
Тревожех се.
Не теб говоря.
Като всички други градове е.
Aнук.
Aнук.
Просто ми кажи какво стана!
Помощник на Сатаната ли си?
Не е лесно да си различен.
Защо не можем да ходим на църква?
Можеш, ако искаш, но това няма да направи нещата по-лесни.
Защо не можеш да носиш черни обувки като другите майки?
Нашият малък благородник е голяма работа.
Не е чудно, че жена му миткосва.
Беше с месеци в Италия. Знаеше ли това?
Aрманд,
целият град е срещу мен.
Какво мога да направя?
Организирай ми парти.
Какво?
В сряда е 70-тия ми рожден ден.
Да покажем на копелдаците, че сме готови да отидем на танци.
Но парти?
Не си добре. Ще трябва да се изправиш срещу него.
Добре, добре, добре.
Но ако го направиш за мен, ти обещавам,
че ще проверя в "Гробището" още на следващата сутрин
без да съжалявам за нищо на света.
Ако направя парти в този град, никой няма да дойде.
Не е нужно да знаят кой го прави.
Aрманд, слушай, аз...
Не, не, не. Ти слушай.
Имам нужда от това.
Когато имам нужда от помощ, я искам.
Момчета, донесете ми още дърва.
Mайка ми пееше тази песен,
когато не можех да заспя.
Помагаше ли?
Пак не можех да заспя, но, да, помагаше.
Как е вратата?
Скърца.
Скърца ли?
Как е Aнук? Тя добре ли е?
По-добре е. Добре е.
Добре. А ти как си?
Правя парти...
ако някой се появи.
Благодаря.
Кой е поканен?
Хора от града.
Кажи ми нещо. Защо ти пука за
мнението на тези тесногръди селяни?
Не те е страх от тях, нали?
Идваш ли на партито, или не?
Не мога.
Има бойкот срещу неморалността
и трябва да го уважа.
Tова е проблем.
Тогава ще те оставя с това изпитание на убежденията ти.
Какво е това?
Любимото ти.
Любимото ми? Така ли?
-Благодаря.
-Добре дошъл си.
Впечатлен съм,
но не е любимото ми.
Ще намина някой път
да оправя скърцането.
И много за теб.
Виждаш ли? Идеално.
Добър апетит на всички.
Ако графът разбере...
Графът не е тук. He беше поканен.
Люк ще идва ли?
Сигурна съм, че имат други планове.
Люк?
Защо спиш?
Не се ли чувстваш добре?
Честит рожден ден, бабо.
В поканата пишеше 5: 00.
Трябваше да я прочета по-добре.
Ако я беше прочел, щеше да знаеш, че не трябваше да има подаръци.
Не се притеснявай толкова много за това, което трябваше.
Харесва ли ти?
Нарисувал си ме по-млада.
Много дипломатично.
Имам две съобщения.
Първо... ако това, което опитахте, ви харесва
ще ви хареса шоколадовия ми празник в неделя.
Намери кога да го обявяваш.
Какво има за десерт?
Tова ме отвежда до номер 2.
Мой дълг е да съобщя,
че тази вечер няма десерт.
Няма десерт?
Защото е на лодката на Ру.
За оплаквания се обръщайте към мен.
Господин графе?
Кой е там?
Трябва да говоря с вас.
Виждате ли господин графе? Виждате ли?
Жозефин, тази тъпа крава.
Нещо трябва да се направи, Серж.
Нещо трябва да се направи.
-Свърши ли вече?
-Почти.
-Почти?
Хайде, остави. Готова си.
Ела с мен.
Хайде.
Навсякъде има шоколадови сладки.
Какво? Добре ли си?
Мислиш ли, че всички се забавляваха?
Уморена съм.
Виан, Ру.
Благодаря.
Беше...
Благодаря.
Ще те изпратя до вас.
За Бога, не се безпокой.
Ще провалиш една идеално упадъчна вечер.
Не си падам по големите, лигави раздели.
Aрамнд.
Аз ще се погрижа за чиниите.
Мисля, че тази вечер ще спя в стола си.
Харесва ли ти?
Да носиш дома си със себе си, където и да отидеш?
Да. Защо не?
Твоя начин трябва да е по-труден...
всеки път да си правиш нов дом от нулата.
Е, може би този път ще стане както трябва.
Какво искаш да кажеш?
Mоже би ще остана.
Какво?
Никога ли не си мислил да се установиш някъде?
Цената е много висока.
На края започваш да правиш това, което хората очакват от тебе.
Не.
Толкова ли е ужасно?
Хората да очакват нещо от теб?
Анук как го приема?
Кое?
Местенето.
Не, добре го приема.
Справя се идеално.
Сприятелява се лесно.
Има толкова необичайно...
Тя го мрази.
Мрази го.
Виан.
Виан, ела.
Ела.
Трябва ни още! По-бързо!
Aнук!
Mамо!
Анук!
Не!
Господи!
Върни се!
Aнук!
Върни се, Виан!
Aнук!
-Спри!
-Не!
-Не!
-Престани!
Престани! Престани!
-Върни се!
-Не!
Не!
Хайде!
Защо ме спря?
Беше много късно.
Mамо!
Ето я.
Боже мой, ето я!
Maмо!
Aнушка!
Боже мой.
Нараняваш ме.
Боже мой.
Исках да съм сигурен, че...
Да, добре сме.
А ти?
Дойдох да кажа...
Да кажеш довиждане. Да, знам.
Какво?
Лодката ти.
Загуби дома си.
Не.
Загубих начина си на придвижване.
Сега как ще...
Ще си представям.
Ами...
Ами...
Виан...
Слушай, аз...
Знам. Съжалявам.
Съжалявам.
Баща ти караше това колело всяка сутрин.
Той щеше да иска ти да го караш.
Само ми обещай, че вече няма да бягаш, нали?
Maмо, тя...
Какво?
Какво има, Люк?
Въпреки че не бихме могли да знаем...
последните мисли на Арманд Воазан...
можем да се надяваме, че това са били мисли на покаяние.
Можем да се надяваме, че е помолила Бог
да й прости отдаването на собствените й желания,
които влошиха болестта й и причиниха смъртта й
и можем да спрем и да преразгледаме собствения си живот.
Можем да устоим на тези,
които биха ни повели към изкушение.
Блажен е онзи, който устоява на изкушението,
тъй като когато издържи на изпитанието...
Maмо...
Може ли да си тръгваме?
Разбира се.
Разбира се.
Както искаш, миличко.
Виан, искаш ли
да започна подготовката за празника?
Виан?
Ти...
Какво правиш?
Тръгваме си. Утре сутринта.
Заради Арманд ли?
Вината не е твоя.
Време е, това е всичко.
Tакава съм.
Вярваш ли на нещо от това, което ми каза?
Вярваш ли, че мога да съм по-добра?
Шега ли беше?
Трябва да си събера багажа.
Ако си тръгнеш, всичко ще се върне
както винаги си е било.
Така си е било винаги.
Не и за мен.
Знам как се чувстваш.
Моля?
Мисля, че не може да бъде лесно
след като тя си отиде.
Не мисля, че ще мога да свикна с това, колкото и време да мине.
Но... очаквам с нетърпение завръщането й.
Не смятам, че някой ще се натъжи по-малко от теб
ако се разбере, че тя никога вече няма да се върне.
Лека нощ, Пол.
Каролин!
Извинявай.
Трябва да говоря с теб.
Влез.
Господин графе.
Няма нищо.
Съжалявам, че ви безпокой, г-н графе.
Няма нищо.
Това беше правилно, нали?
Разбира се, че беше. Знам, че беше.
Всичко това с Жозефин.
Серж...
За какво говориш?
За пожара, г-н графе.
Знам, че това беше правилното,
но не мога да избягам от лицата и писъците.
Пожарът...
Пожарът беше Божие дело.
Аз бях, г-н графе.
Какво?
Вие ми казахте. Помните ли?
"Нещо трябва да се направи, Серж. "
Казахте го, нали?
Можеха за умрат хора.
Искаш кръвта им по ръцете си ли?
По моите ръце?
Да отида ли при отец Анри и да го помоля за прошка?
Изслушай ме, Серж.
Изслушай ме внимателно.
Незабавно трябва да напуснеш това село
и никога да не се връщаш.
Защо трябва да изоставя дома и кафенето си?
Защото те прогонвам, затова!
За това, което си извършил, никой не може да те помогне...
нито аз, нито който и да е!
Сега се махай!
Освен ако не кажеш на полицията какво си направил!
Вън! Вън! Вън!
Време е да вървим.
Не.
Няма да тръгна.
И за мен е трудно.
На Пантуфи не му харесва.
Престани.
Моля те, сложи го.
Мразя те.
Имаш право. Обличай го.
Тогава го направи сама!
Не мога!
Ставай.
Имам болен крак като Пантуфи.
Престани. Ставай.
Пантуфи не може да върви. Аз не мога да вървя.
Върви. Върви!
Боли ме.
Престани да...
Пусни ме!
Не!
Не е честно!
Престани!
Няма да тръгна!
Престани!
Съжалявам, мамо.
Съжалявам.
Не се тревожи, мамо.
Следващия път ще е по-добре, нали мамо?
Ще бъде.
Ще бъде чудесно.
Сега съм готова да тръгна.
Така ли, мамо?
Tочно така.
Така добре ли е?
Не, не, трябва да го срежеш в ъглите.
Така, че направо да ги спреш.
По-високо.
Харесват ли ти бадемите?
Достатъчно ситно ли са нарязани?
Добре ли са, Виан?
Христос воскресе.
Приятели мои, нека този Великден да бъде прераждане и за нас.
Да се помъчим...
Не, не, не.
Не, не замазвай думата "прераждане".
Остави я да звънне.
Нека и за нас този ден да бъде прераждане!
Възхваляваме нашата енория,
за да възроди моралните си разбирания.
Добре, добре. Опитай пак.
Мисля, че го повторихме достатъчно.
Да свършваме.
Какво?
Много съм уморен.
Добре, добре. Остави го на мен.
Може да имам едно-две предложения.
Благодаря, г-н графе...
Само няколко предложения.
Преработка тук-там.
Искаме утре да е идеално, нали?
-Да.
-Да.
Трябва да устоим на дребните, светски изкушения
на нашата смъртна... Не, не.
Трябва да се отречем от дребните, светски изкушения
на нашата смъртна плът.
Каролин.
Всичките ми усилия бяха напразни.
Страдах със цялото си сърце.
Постих.
Едва хапвах със седмици.
Съжалявам.
Съжалявам, че страданията ми бяха напразни.
Просто се чувствам толкова изгубен.
Не знам какво да правя.
Кажи ми какво да правя.
Изпий това.
Изпий това.
Ще те освежи.
Обещавам.
Давай, изпий го.
Много съжалявам.
Няма да кажа на никой.
По-добре се измий.
Великден е.
Проповедта.
Не я завърших.
Ще измисля нещо.
Не съм сигурен каква трябва да бъде темата на днешната ми беседа.
Искам ли да говоря за чудото
на божественото превъплъщение на нашия Господ?
Не, всъщност не.
Не искам да говоря за божествеността му.
Бих предпочел да говоря за човечността му.
Искам да кажа как е живял живота си на Земята.
Добрината му.
Търпимостта му.
Виж, какво мисля.
Мисля, че не можем
да измерваме добрината си с това какво не правим.
как се отричаме от себе си...
как устояваме...
и кого изключваме.
Мисля, че трябва да измерваме добрината
с това, което прегръщаме...
което създаваме...
и кого приемаме.
Това със сигурност не беше
най-пламенната проповед на отец Анри,
нито пък най-убедителната.
Но енорията усети нещо ново през онзи ден.
Просветление на духа.
Освобождение от стария ред.
Г-н графе, опитайте тези.
Благодаря.
Дори граф дьо Рено...
се почувствал странно...
успокоен.
Все пак, били нужни още 6 месеца
преди да събере смелост да покани Каролин на вечеря.
Колкото до Жозефин
тя поела старото кафене
и му дала ново име.
Но отново хитрия Северен вятър
не бил доволен.
Вятърът говорил на Виан
за градове, които трябвало да посети,
за приятели в нужда, които трябвало да открие,
за битки, които предстояло да води.
От някой друг... следващия път.
И така, Северния вятър се уморил
и продължил по пътя си.
Когато дошло лятото в селцето,
от юг духнал нов бриз - топъл и нежен.
Трябва й малко напасване.
Hадявам се, че ще е по-добре.
Ру!
Mайка ми знаеше, че завръщането на Ру
няма нищо общо с глупавата стара врата.
Както и аз.
Мислех, че никога няма да се сетиш.
Любимото ми, горещ шоколад.
Знаех го.
А за Пантуфи?
Болния му крак чудодейно се излекува
и той изчезна на подскоци в търсене на нови приключения.
Не ми липсва.