Lord Of The Rings - The Return Of The King (2003) Свали субтитрите
Смеагол, хванах една.
Хванах риба, Смеагол.
- Извади я.
Деагол?
Деагол.
Деагол, любими, дай ми това.
Защо?
Защото...
днес имам рожден ден, и го искам.
Безценното ми.
Те ни проклеха.
"Нарекоха ни ""убиец""."
Проклеха ни и ни пропъдиха.
Ам-гъл... Ам-гъл...
Затова плакахме, Безценно.
Бяхме толкова самотни.
В студена рекичка...
Ще си хванем рибка, сладка, вкусна.
Забравихме вкуса на хляба,
звука на дърветата,
мекотата на вятъра.
Забравихме дори кои сме.
Безценното ми.
Ставайте.
Ставайте, сънливци.
Трябва да вървим. Да, да побързаме.
Вие не дремнахте ли, г-н Фродо?
Успал съм се.
Станало е късно.
Не, не е. Но вместо да просветлее,
денят се смрачава.
Хайде.
Трябва да тръгваме.
Не и преди г-н Фродо да хапне.
Няма време за губене, глупако.
Вземете.
Ами ти?
- Аз не съм гладен.
Не ми харесва този лембас.
- Сам.
Добре. Не ни остана много.
Трябва да сме внимателни навън.
Ще имате нужда, г-н Фродо.
Дано ви е достатъчно.
За какво?
За пътуването към дома.
След мен, хобити.
Близо сме вече. Много близо до Мордор.
Не е безопасно тук. Побързайте.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАЛЯ
"Все едно сме в ""Зеленият Дракон"" след тежък работен ден."
Само дето ти никога не си имал тежък работен ден.
Добре дошли, господари мои, в Исенгард.
Ах вие, негодници, кръшкачи с рошави крака и тикви!
Мързелувате и пушите.
Седим и празнуваме победата,
наслаждавайки се на малкото останали ни удобства.
Пушената сланинка е особено добра.
Пушена сланинка?
Хобити.
- Заповедите ни идват от Дървобрад,
който пое управата на Исенгард.
Млади господарю Гандлаф,
радвам се, че дойде.
С дърво и вода, с греда и камък мога да се справя,
но тук имаме работа с магьосник, затворен в кулата.
И Саруман там трябва да остане под твоят надзор, Дървобрад.
Защо не му отрежем главата и да приключваме?
Не.
Той е безсилен вече.
От властта на Саруман не остана нищо.
Дърветата ще заживеят отново тук.
Млади фиданки... мъдри дървета.
Пипин.
Да му се не види!
Перигрин Тук.
Това аз ще го взема.
Побързай.
Днес ще почетем тези,
които проляха кръвта си, за да защитят тази страна.
Да пием за славната смърт.
Весту Арагорн, хал..
Радвам се за теб. Той е почтен човек.
И двамата сте такива.
Не Теоден от Рохан поведе хората към победата.
Не ми обръщай внимание.
Ти си млада и тази вечер е твоя.
Някакви новини от Фродо?
Нито дума. Нищо.
Имаме време.
С всеки изминал ден той се доближава до Мордор.
Сигурни ли сме в това?
Какво ти казва сърцето?
Че Фродо е жив.
Да.
Да, жив е.
Рисковано е. Крадци...
Те ни го отнеха. Убий ги.
Убий ги и двамата.
- Тихо!
Не искаш да ги събудиш, нали?
Но те знаят. Знаят.
Подозират ни.
Какво виждам?
Да не би Смеагол да нервничи?
Не. Не съм. Никога.
Смеагол мрази лошите хобити.
Смеагол иска да ги види...
мъртви.
Така и ще стане.
Смеагол го е правил веднъж. Ще се справи отново.
Наше е... наше!
Трябва да си върнем Безценното.
Търпение, любими.
Първо трябва да ги заведем при Нея.
Ще ги заведем по стълбите.
Да. По стълбите и после?
Изкачват се по склона
и ето ги в тунела.
И щом влязат,
няма излизане.
Тя винаги е гладна.
Винаги има нужда...
да се храни.
Яде само мършави орки.
А те не са много вкусни, нали безценни?
Не. Изобщо не са.
Обича свежо месо.
Хобитско месо. Щом изхвърли кокалите
и дрехите, тогава ще го намерим.
И ще го вземем за мен!
За нас.
- Да, за нас.
Безценното ще бъде наше,
щом хобитите са мъртви.
Малък предател!
Господарю!
- Не! Остави го на мира!
Чух го с ушите си. Иска да ни убие.
Никога! Смеагол не би наранил дори муха.
Този дебел хобит мрази Смеагол
и казва лъжи на Господаря.
Нещастен лилипут!
Сам!
Без него сме загубени.
- Не ми пука!
Няма да стоя и да чакам да ни убие.
- Няма да го отпратя.
Не го виждаш, нали? Той е проклет.
Не можем да се справим сами. Не и без водач.
Искам да си с мен.
Аз съм с вас, г-н Фродо.
Знам, Сам, знам.
Довери ми се. Ела, Смеагол.
Звездите бледнеят.
Нещо се надига от изток.
Заспала злоба.
Окото на врага се раздвижи.
Какво правиш?
Пипин.
Пипин.
Пипин, полудя ли?
Само искам да го погледна.
Само още веднъж.
- Върни го.
Пипин.
Недей.
Пипин.
Тук е.
Виждам те.
Пипин.
Помощ! Гандалф!
Помогнете му.
Глупако Тук!
Погледни ме.
Гандалф, прости ми.
Погледни ме. Какво видя?
Дърво.
Имаше бяло дърво зад каменни стени.
Беше мъртво.
Града гореше.
- Минас Тирит.
Това ли видя?
Видях...
Видях него.
Чувах гласа му в главата си.
Какво ти каза? Говори!
Попита ме как се казвам, но не му отговорих.
Заболя ме!
Какво му каза за Фродо и пръстена?
Няма лъжа в очите на Пипин.
Глупавичък е.
Но е честен глупак.
Нищо не е казал на Саурон за Фродо и пръстена.
За щастие, благодарение на тази случка,
Пипин е видял в Палантира плана на врага.
Саурон смята да нападне Минас Тирит.
След поражението му при Шлемово Усое,
врагът е разбрал, че наследникът на Елендил е жив
и хората не са толкова слаби, колкото си мисли.
Имат куража и силата да го предизвикат.
Саурон се страхува от това.
Не би допуснал хората от Средната Земя да се обединят.
Ще изравни Минас Тирит със земята
преди да види крал да седне на трона на Хората.
Ако Сигналните клади на Гондор загорят,
Рохан трябва да е готов за война.
Кажи ми...
защо да се отзовавам на тези,
които не се отзоваха на нас?
Какво дължим на Гондор?
Аз ще отида.
Не!
- Трябва да знаят.
Ще знаят.
Ще отидеш до Минас Тирит по друг път.
Следвай реката и търси черните кораби.
Разбери едно.
Ще се случат неща, които са необратими.
Аз ще отида в Минас Тирит.
Но няма да съм сам.
От всички дългоухи хобити, ти Перегрин Тук, си най-лошият.
По-бързо.
Къде отиваме?
- Защо погледна?
Защо винаги трябва да гледаш?
- Не знам.
Не мога да се спра.
- Никога не можеш.
Съжалявам.
Няма да се повтори.
Ти май не разбираш.
Врага мисли, че пръстена е у теб и ще те търси, Пип.
Трябва да те измъкнат оттук.
И ти ще дойдеш с мен?
Мери?
- Хайде.
Колко далеч е Минас Тирит?
Три дни езда през владенията на Назгулите.
Моли се да не срещнем някой...
Ето. Нещо за изпът.
Последният ти Дългодолски лист?
Запазих го за теб.
Много пушиш, Пипин.
Но ние скоро ще се видим.
Нали?
- Не зная.
Не зная какво ще се случи.
Хайде, Сенкогрив. Покажи бързината си.
Мери.
Водете я през сигурни пътеки.
Корабите отпътуват от Сивите заливи.
Ще я преведат през морето.
Последното пътуване на Арвен Ундомиел.
Тук няма нищо за теб.
Само смърт.
Лейди Арвен.
Не бива да се бавим.
Милейди.
Кажи ми какво видя?
- Арвен.
Притежаваш дарбата да виждаш бъдещето.
Какво видя?
Надникнах в бъдещето ти и видях смърт.
Също и живот.
Видял си дете. Видял си сина ми.
Това бъдеще почти е изчезнало.
Но не е изгубено.
Нищо не е сигурно.
Някои неща са сигурни.
Ако го оставя сега, ще съжалявам завинаги.
Време е.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката - лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал.
Изкови отново меча.
Татко.
Ръцете ти са студени.
Животворните сили на Елдар те напускат.
Това беше моят избор.
Татко, въпреки волята ти,
вече няма кораб, който да стопли ръцете ми.
Току-що преминахме границата на Гондор.
Минас Тирит.
Град на крале.
Това е дървото. Гандалф!
Да. Бялото дърво на Гондор. Дървото на кралете.
Лорд Денетор обаче не е крал,
наместник е, пазител на трона.
Лорд Денетор е баща на Боримир.
Неразумно е да прекрачваме прага му с новината,
че любимият му син е мъртъв.
Не споменавай за Фродо, нито за пръстена.
За Арагорн изобщо.
Всъщност, по-добре не говори, Перегрин Тук.
Привет на теб, Денетор, син на Ектелион.
Владетел и Наместник на Гондор.
Дойдох да донеса съвет и вест в този мрачен час.
Надявам се, че си дошъл да ми обясниш това.
Може би си дошъл, за да ми обясниш
защо сина ми е мъртъв.
Боромир умря, за да ни спаси. Мен и спътниците ми.
Да ни защити от безброй врагове.
- Пипин.
Каквото ми е по силите, предлагам го в отплата.
В отплата за смъртта му.
Ставай.
Господарю,
ще дойде времето да оплачем Боримир,
но не е сега.
Задава се война.
Врагът е на прага ти вече.
Все още си пазителят на този град.
Къде е армията на Гондор?
Все още имаш приятели. Няма да си сам в тази борба.
Прати сигнал на Теоден, крал на Рохан.
Запали Сигналните клади.
Мислиш, че си мъдър, Митрандир?
Твоята надежда е просто невежество.
Та нима си мислил за слепи очите на Бялата кула?
Видял съм повече, отколкото знаеш ти.
С лявата ръка ще ме използваш като щит против Мордор,
а с дясната ще ме свалиш от трона.
Знам кой язди редом до Теоден Рохански.
О, да.
До ушите ми стигна вестта за този Арагорн,
син на Араторн и още сега ти казвам:
Не ще се преклоня пред Скиталец от Севера,
потомък на парцалив род,
отдавна изгубил величие и достойнство.
Нямаш право да отричаш завръщането на краля,
наместнико.
Трона на Гондор е мой! И никому друг.
Ела.
Предполагам, че това е само една церемония.
Не очаква да се бия.
Нали?
Една от задачите на слугата
е да прави каквото му наредят.
"Перегрин Тук, ""Пазителя на Цитаделата""."
Толкова е тихо.
Затишието преди бурята.
Не искам да се бия,
но да стоя на ръба и да не мога да избягам е по-лошо.
Има ли някаква надежда за Фродо и Сам?
Никога не е имало голяма надежда.
Надеждата на един глупак.
Врага ни е готов.
Силите му са събрани.
Не само орки, но и хора.
Легиони Харадрими от Юга.
Кораби от Умбap по море.
Всички ще се отзоват на Мордор.
Това ще бъде краят на Гондор, и той го знае.
Тук ударът ще бъде най-силен.
Ако превземат реката и Оскилиат падне,
последната защита на града ще изчезне.
Но си имаме Бял Магьосник,
който струва повече от тях...
Гандалф.
Саурон ще пусне най-опасният си слуга.
Той ще поведе армиите му във войната.
За него казват,
че никой простосмъртен мъж не може да го убие.
Кралят-магьосник на Ангмар.
Ти си го срещал и преди.
Промуши Фродо при Aмон Сул.
Повелителят на Назгулите.
Най-опасният от деветте.
Минас Моргул е бърлогата му.
Мъртвият град.
Ужасно място.
Пълно с врагове.
Бързо. Ще ни видят.
Винаги гледат.
Ела насам. Виж.
Открихме го.
Пътят към Мордор.
Тайната стълба.
Катерете се.
Фродо!
- Не натам!
Викат ме.
Усещам острието му.
Времето настъпи.
Най-великата битка на времето ни.
Побързайте, хобити. Трябва да се катерим.
Дъската е подредена.
Фигурите се раздвижиха.
Бързо, Перегрин Тук, имам задача за теб.
Възможност да докажеш, на какво си способен.
Не ме разочаровай.
Тихо.
- Бързо към реката.
По-бързо.
Вадете мечовете!
Амон Дин...
Кладите, кладите на Амон Дин! Запалени са!
Свещицата надежда е запалена.
Сигналните клади на Минас Тирит горят!
Гондор моли за помощ.
И Рохан ще се отзове.
Приготви Рохиримите.
Съберете армията, всички налични мъже.
Имаш два дни.
На третия тръгваме към Гондор.
На война!
Гамлинг, обиколи владенията
и събери всеки здрав мъж.
С нас ли идваш?
- Само заради компанията.
Традиция е жените да придружават мъжете.
Хората намериха капитана си.
Ще те следват в бой, дори до смърт.
Ти ни даде надежда.
Пред стените на Минас Тирит
ще се решат съдбините на нашата епоха.
Настъпи часа, Рохански ездачи.
Сега е момента да изпълните клетвите си,
които сте дали пред господаря и земята си!
Не можем да ги удържим. Града е загубен.
Кажи на хората, че се прибираме в Минас Тирит.
Назгули!
Оттегляме се!
Оттегляме се! Всички към Минас Тирит!
Оттегли се.
Ерата на Хората приключи.
Дойде времето на орките.
Бягайте!
Белият конник.
Митрандир!
Пречупиха ни. Превзеха моста и западният бряг.
Орките преминават реката.
Както предвиди лорд Денетор.
Отдавна беше видял съдбата ни.
Видял, но нищо не направил.
Фаримир.
Не за първи път се изправяш срещу полуръст?
Не.
Видял си Фродо и Сам?
Къде? Кога?
В Итилиен, преди около два дни.
Гандалф, поеха към Моргул.
Ще преминат Сирит Унгол.
Какво значи това? Какво има?
Фаримир, разкажи ми всичко.
Внимателно! Високо. Много стъпала.
Трябва да внимават!
Ела, господарю.
Ела при Смеагол.
Господин Фродо. Назад!
Не го пипай!
Защо мрази бедния Смеагол?
Какво Смеагол му е сторил?
Господарю?
Господаря носи голям товар.
Смеагол знае, що за товар е това.
Дебелия не знае.
Смеагол помага на господаря.
Той го иска. Иска го...
Смеагол го вижда в очите му.
Много скоро и ти ще разбереш. Ще видиш.
Дебелия иска да ти го отнеме.
Пратете всички легиони.
Не спирайте атаката, докато града не бъде превзет.
Изколете всички.
А магьосника?
Ще го пречупя.
Къде са конниците на Теоден?
Ще дойде ли армията на Рохан?
Митрандир?
Куража е най-добрата защита, която имате в момента.
Заклевам се тук във вярна служба на Гондор,
в мир и война, в живота и смъртта...
От...
От този час, додето
Владетелят ми върне дадената дума
или смъртта ме вземе.
И не ще забравя
да възнаградя онова, що получа.
Верността с любов.
Храбростта с чест.
Измяната с мъст.
И все пак, не бива току-така да изоставяме укрепленията.
Укрепления, тъй дълго защитавани от брат ти.
Какво искаш да направя?
- Да не даваме реката и Пеленор.
Трябва да си върнем Осгилиат.
- Осгилиат е превзет.
Войната налага рискове.
Има ли капитан тук, който все още се подчинява на господаря си?
Иска ти се да бяхме разменили местата си.
Аз да съм мъртъв, а Боримир жив.
Да. Иска ми се.
Щом те лишиха от Боромир,
аз ще отида да сторя каквото мога вместо него.
Но не мисли зле за мен. Ще се върна, татко!
Ще зависи от завръщането ти.
Какво си намислил? Промъкваш се, а?
Промъквам?
Мил дебел хобит.
Смеагол ги води по тайни пътища, които никой друг не би открил,
а те му казват, че се промъквал?
Промъквал?
Много мили приятели. О, да, безценни, много мили.
Добре.
Просто ме стресна. А какво правеше?
Промъквах се.
Добре. Мисли каквото искаш!
Съжалявам, че ви будя, господин Фродо,
но трябва да продължаваме.
Още е тъмно.
- Тук винаги е тъмно.
Няма го.
Елфическият хляб.
- Какво?
Само това ни беше останало.
Той го е взел. Ти си го сторил.
Смеагол? Не...
Смеагол мрази гаден хляб.
Лъжлив плъх. Какво направи с него?!
Той не го яде. Не може да го е взел.
Вижте. Какво е това?
Имаше трохи на палтото. Той го е взел!
Той го е взел!
Виждал съм го.
Винаги се тъпче, докато господар не го гледа.
Мръсен лъжец! Двуглава змия!
- Сам!
Сам!
Ще го убия!
- Сам! Не!
Съжалявам. Не исках да стигам дотам.
Просто се ядосах. Трябва ви почивка.
Добре съм.
- Не. Не сте добре.
Уморен сте. И този Ам-Гъл...
Това проклето място. И онази тежест на врата ви.
Мога да помогна и да го понося малко.
Понося за малко. Да си поделим тежестта.
Назад!
- Не искам да го задържа!
Искам само да помогна.
Виждаш ли, иска го за себе си.
Млъквай, ти... Махай се!
Не, Сам, ти си бил!
Съжалявам, Сам.
Но той е лъжец. Настройва ви против мен!
Не можеш да ми помогнеш вече.
Не го мислите.
Прибирай се в къщи.
Фаримир! Фаримир!
Волята на баща ти е породена от лудост.
Не бързай да жертваш живота си от обида.
Това е моят живот, не твоя.
Баща ти те обича, Фаримир.
И ще си го спомни преди края.
Можеш ли да пееш, хобите?
Ами... да.
По нашият край смятат, че пея доста добре.
Но ние не знаем песни за тронни зали
и тежки времена.
Защо пък да не подхождат такива песни на моите зали?
Хайде. Изпей ми нещо.
Зад нас-домът, светът отпред,
пътеки мамят ни отвред,
сред мрака да ни поведат,
дорде звездите заблестят.
Мрак, мъгли и нощен хлад,
Всичко чезне,
Всичко чезне,
топи се, като сняг!
Колко са?
- Водя 500 от запада.
Имаме още 300 от североизток.
А конниците от Снежната граница?
- Не дойдоха, господарю.
Шест хиляди бойци.
Половината на това, което очаквах.
Шест хиляди няма да са достатъчно за армията на Мордор.
Ще дойдат още.
Всеки изгубен час намалява отбраната на Гондор.
По изгрев трябва да тръгваме.
Конете са неспокойни, а мъжете тихи.
Притеснени са от сенките на планината.
Къде води това?
Пътя на Мъртвите, Вратата на Тъмната Клисура.
Никой от живите, влезнал там, не се е върнал.
Тази планина е зла.
Арагорн.
Да намерим храна.
Ето. Истински ездач от Рохан.
Съжалявам. Не е толкова опасно.
Дори не е остро.
Не е добре. Няма да убиеш много орки с тъпо острие.
Хайде.
Към оръжейната. Върви.
Не го окуражавай.
А ти не трябва да се съмняваш в него.
Не се съмнявам в сърцето му, само в дължината на ръцете му.
Защо да оставяме Мери?
Бори се за същата кауза като теб.
Защо да не може да се бие за тези, които обича?
Избирам живота на смъртните.
Иска ми се да те бях видяла
за последен път.
Сър?
Крал Теоден ви очаква.
Оставям ви.
Господарю Елронд.
Идвам заради някого, когото обичам.
Арвен умира.
Няма да надживее злото, което идва от Мордор.
Нейната звезда гасне.
Колкото по-силен става Саурон, толкова по-слаба е тя.
Живота на Арвен сега зависи от съдбата на пръстена.
Сянката е надвиснала, Арагорн.
Краят наближава.
Няма да е нашият край, а неговият.
Поемаш към война, но не и към победа.
Армията на Саурон е по-многобройна от тази в Минас Тирит.
Не знаеш за силата, която ще атакува по вода.
Цяла флотилия Корсари пристига от изток.
Ще бъдат в града до два дни. По-многобройни са от вас.
Имаш нужда от повече хора.
- Няма повече.
Има. Онези, що се крият в планината.
Убийци! Предатели!
Да ги извикам да се бият за мен?
Те не вярват и не слушат никого.
Ще послушат краля на Гондор.
Андурил! Пламъка на Запада Острието на Нарсил.
Саурон не е забравил меча на Елендил.
Острието, което е било счупено, ще се завърне в Минас Тирит.
Човек, който овладее мощта на този меч,
ще е по-смъртоносен от всяка армия на земята.
Дойде времето, Скиталецо, да покажеш за какво си роден.
Отиди при Мъртвите.
Уnen i-Estel Edain. Давам надежда за хората.
У-chebin estel anim. Но аз в себе си, не.
Какво правиш? Чака ни война. Не можеш да оставиш хората.
Не можеш да изоставиш хората.
Еовин.
- Имаме нужда от теб.
Защо дойде?
Нима не знаеш?
Любовта ти е просто към сянката на един глупак.
Не мога да ти дам това, което търсиш.
Къде мислиш, че отиваш?
- Не и този път.
Този път ще останеш, Гилми.
Не си ли чувал за ината на джуджетата?
Ще трябва да се примириш. Идваме с теб, друже.
Къде отиват?
Не разбирам.
Лорд Арагорн!
- Защо напуска бойното поле?
Защото няма надежда.
- Тръгва, защото така трябва.
Прекалено малко сме.
Не можем да победим армията на Мордор.
Така е. Не можем.
Но няма и да напуснем бойното поле.
Това е нечувано.
Елф да влезе под земята,
а джудже да не смее!
Ще ме спукат от подигравки.
Трябва да препускаме. Пътят е дълъг.
Като пристигнем, трябва да имаме сили да се бием.
Това не е войната на младите хобити, господарю Мериадок.
Всичките ми приятели потеглиха на война.
Срамота ще е да остана назад.
Пътят е три дни в галоп до Минас Тирит.
Никой от хората ми не може да те носи със себе си.
Искам да се бия.
Вече казах.
Язди с мен.
Моята Лейди.
Движете се.
Тръгваме към Гондор.
Кой навлиза в земите ми?
Някой, който иска да изпълните клетвите си.
Мъртъвците не се подчиняват на живите.
Ти ще се подчиниш на мен.
Пътят е затворен.
Изградили са го ония, що са Мъртви.
И Мъртвите го пазят, докато дойде време.
Пътят е затворен.
Сега трябва да умрете.
Призовавам ви да изпълните клетвите си.
Никой освен краля на Гондор не може да ме командва.
Този меч беше счупен.
И възроден.
Бийте се за нас и ще възвърнете честта си.
Какво ще кажете?
Какво ще кажете?
Губим си времето, Арагорн.
Не са имали чест приживе, нямат и като мъртви.
Аз съм наследникът на Исилдур.
Бийте се за мен.
И греховете ви ще са изкупени.
Какво ще кажете?
Отворете портите! Бързо!
Побързайте.
Фаримир.
Не ми казвайте, че е мъртъв.
Бяха много. Никой не оцеля.
Страх. Градът е изпълнен с него.
Да успокоим болката им. Пуснете затворниците.
Катапулти.
Синът ми е мъртъв.
Родът ми приключи.
Той е жив.
Мъртъв е!
Има нужда от лекарство, господарю.
Родът ми приключи!
Господарю!
Рохан...
ни изостави.
Бях предаден.
Напуснете постовете си!
Спасявайте се!
Пригответе се за битка!
Върнете се на постовете си.
Пратете тези адски същества в бездната.
Стойте по местата си.
Пазете се!
- Бързо към по-ниските нива.
Заредете катапултите.
Не мърдайте от местата си. Огън!
Не по кулите. Целете троловете!
Спрете ги!
Перегрин Тук!
Връщай се в цитаделата!
- Повикаха ни да се бием.
Това не е място за един хобит.
Същински пазител на цитаделата.
Сега се връщай. Отивай.
Какво е това място?
Господаря трябва да влезе в тунела.
Това, че съм тук,
не значи, че ще мога.
Това е единственият път.
Или влизаш, или се връщаш.
Не мога да се върна.
Каква е тази смрад?
- На орки. Идват понякога.
По-бързо.
Насам.
Смеагол?
Тук, горе.
Какво е това лепкаво нещо?
Ще видиш. Побързай.
Ще видиш.
Смеагол?
Смеагол?
Смеагол!
Сам.
А на теб, Фродо Бегинс, давам светлината на Аерендил.
Най-скъпата ни звезда.
Светлина, когато помръкнат всички други светлини.
Засвети, Аерендил, ти най-ярка от звездите!
Немирна малка мушица,
защо не виждам сълзица?
В паяжинка увита,
скоро ще бъдеш...
Убита!
Искаш да избягаш, нали, Безценни?
Но не и този път!
Безценното е наше.
Смеагол не би наранил господаря. Обещахме.
Трябва да ни вярваш. Беше Безценното.
Безценното ни накара.
Трябва да го унищожа, Смеагол.
Трябва да го унищожа заради двама ни.
Съжалявам, Сам.
Толкова съжалявам.
Тази задача за теб, Фродо от Графството.
Ако ти не намериш пътя,
никой няма да го направи.
Към портите.
Не ще има гроб за Денетор и Фаримир.
Без вековен сън в балсамираната смърт.
Ще изгорим като езичните крале.
Донесете дърва и масло.
Не мърдайте.
Вие сте войници на Гондор.
Без значение какво влезе през тази врата,
вие ще останете на позиция.
Пусни го, гадна твар.
Пусни го!
Да не си го пипнало отново.
Хайде, да приключваме.
Назад!
Господин Фродо.
Не. Фродо.
Господин Фродо.
Събудете се.
Не ме оставяйте сам.
Не отивайте там, където не мога да ви последвам.
Събудете се.
Не спи.
Мъртъв е.
Какво е това?
- Изглежда Тя се е забавлявала.
Поредният убит, нали?
- Не.
Този приятел не е мъртъв.
Не е мъртъв.
- Боднала го е с жилото.
Вкочанил се е като чироз.
После ще си го хапне.
Така обича да се храни.
С прясна кръв.
- Качете го в кулата.
Сам, какъв си глупак.
Ще се събуди след няколко часа.
И ще му се иска да не се е раждал.
Рухва домът на разсъдъка му.
Той гори. Вече гори.
Не е мъртъв! Не е мъртъв!
Не... Не е мъртъв!
Не е!
Чуй сега, Перегрин, син на Паладин,
освобождавам те от услугите си.
Върви и умри, както сметнеш за добре.
Залейте дървата с масло.
Движение!
Гандалф! Къде е Гандалф?
Гандалф!
Проникнаха в града. Оттеглете се на долното ниво.
Изведете жените и децата.
Бягайте!
Влизайте в града. Убийте всеки, който се изпречи пред вас.
Бийте се до последния човек. Биете се за живота си.
Кураж, Мери. Кураж за приятелите ти.
Формирайте се, отрепки.
Отпред бойците, отзад стрелците.
Еомер, заеми левият фланг.
Гамлинг, ти следвай краля в центъра.
Гримболд, ти поеми десният фланг, след като преминеш стените.
Напред, не бойте се от мрака!
На крак, конници на Теоден!
Политат копия и щит се цепи!
За меча иде ден. Червен, пред изгрев!
Каквото и да стане, стой с мен. Аз ще се грижа за теб.
Напред!
Напред!
Препускайте към гибел и края на света! Смърт!
Смърт!
Напред, Еoрлинги!
Огън!
Огън!
Гандалф!
Гандалф, Денетор е полудял!
Ще изгори Фаримир жив!
Ела. Бързо.
Огън са наклали в плътта му.
Спрете тази лудост.
Не! Няма да отнемеш сина ми!
Фаримир.
Това е края на Денетор, син на Ектелион.
Отблъснете ги към реката.
Да спасим града.
Формирайте линията!
Формирайте линията.
Тръгвайте!
Хвани юздите. Наляво.
Наляво!
Целете се в главата.
Свалете го!
Мери!
Не мислех, че ще свърши така.
Да свърши?
Пътуването не свършва тук.
Смъртта е друг път.
Път, който винаги поемаме.
Сивото наметало се отдръпва
и грейва сребърно огледало.
И тогава ще го видиш.
Кое, Гандалф?
Кое ще видя?
Бели брегове,
а зад тях...
далечната зелена земя, обляна в слънчеви лъчи.
Не звучи толкова зле.
Така е.
Елате към мен!
Нахрани се с плътта му.
Ще те убия, ако го докоснеш.
Не заставай на пътя на Назгул и плячката му.
Закъснявате, пиратски отрепки.
Имаме работа тук.
Хайде, морски плъхове. Слизайте.
Има достатъчно и за двама ни. Нека по-доброто джудже спечели.
Глупако!
Не ще ме спре мъж простосмъртен!
Умри... сега!
Аз не съм мъж.
15, 16.
- 17.
Леголас!
33, 34...
Това е за Графството!
А това е за Старика ми!
Престани да хленчиш, плъх такъв.
Ще те посека като прасе на заколение.
Не и ако аз пръв го направя!
- Сам!
Толкова съжалявам, Сам.
Да се махаме оттук.
- Вече е късно.
Всичко приключи. Взели са го.
Сам, взели са пръстена.
Съжалявам, но не са.
Мислех, че съм те загубил, затова го взех.
Само да го пазя.
Дай ми го.
Дай ми пръстена, Сам.
Сам.
Дай ми пръстена.
Трябва да разбереш.
Пръстена е мой товар.
Той би те унищожил, Сам.
Да тръгваме, господин Фродо.
Трябва да ти намерим дрехи.
Не може да се разхождаш в Мордор така.
Успяхме, господин Фродо.
Донесохме го в Мордор.
Толкова са много.
Никога няма да минем незабелязано.
Това е той. Окото.
Трябва да отидем, господин Фродо.
Няма друг начин.
Хайде. Да се спуснем по хълма.
Фродо премина кръгозора ми.
Мрака става все по-дълбок.
Ако Саурон си е върнал пръстена, щяхме да разберем.
Вече е въпрос на време.
Претърпял е поражение, да, но...
зад вратите на Мордор врага ни се готви отново.
Нека си стоят там и да гният.
Какво ни интересува нас?
Защото сега 10,000 орки
стоят между Фродо и Съдбовният Връх.
Изпратих го към смъртта му.
Не. Все още има надежда за Фродо.
Има нужда от време и безопасен път през Горгорот.
Можем да му дадем това.
- Как?
Да предизвикаме армията на Саурон.
Така ще изпразним полетата.
Събираме колкото хора можем и отиваме пред черната порта.
Не можем да постигнем победа със сила.
Не за нас, но можем да дадем шанс на Фродо,
ако държим окото на Саурон съсредоточено върху нас...
и сляпо за всичко останало.
Диверсия.
- Саурон ще очаква капан.
Няма да се хване.
Сигурна смърт,
малък шанс за успех.
Какво чакаме още?
Към портата, плужеци.
Движение.
Виж. Орките се изтеглят.
Видяхте ли, господин Фродо. Най-после извадихме късмет.
Вземете моята. Има още няколко капки.
Няма да остане за връщането.
Не мисля, че ще има такова, господин Фродо.
Залегни, Фродо!
Скрийте се!
Фродо!
Къде са?
Нека повелителя на тъмната земя се покаже!
Нека плати за постъпките си!
Назад!
Отиде си, господин Фродо.
Светлината му е насочена надалеч, към кулите на Севера.
Нещо привлече вниманието му.
Не мърдайте.
Синове на Гондор и на Рохан. Братя мои.
В очите ви виждам същия страх, който е обзел сърцето ми.
Може би ще дойде ден, когато куража ни ще ни предаде.
Ден, в който ще изоставим приятелите си
и ще се отречем от връзките си.
Но днес не е този ден.
Ден, в който всички ще се подчиняват на кого поискат.
Но днес не е този ден! Днес ще се бием!
Заради всичко, което ви е мило на този свят
ви призовавам да се изправите, мъже на Запада!
Не съм мислел, че ще умра в бой, редом до някой елф.
А до приятел?
Бих могъл.
Помните ли Графството, господин Фродо?
Скоро ще е пролет,
дърветата ще цъфнат и птиците ще свият гнезда в тях.
Летните лъчи ще огреят полята.
Ще ядат първите ягоди с крем.
Помниш ли вкуса на ягодите?
Не, Сам. Забравих дори вкуса на храната.
Песента на водата...
Мекотата на тревата.
Беззащитен съм срещу мрака.
Нямам нищо. Плащ срещу огнените езици.
Виждам го с очите си.
Да се отървем от него.
Веднъж завинаги. Хайде, господин Фродо.
Не мога да го нося аз,
но мога да нося вас. Хайде.
Арагорн...
Елесар.
За Фродо.
Вижте г-н Фродо, портата.
Почти стигнахме.
Умни хобити, нависоко се покатерихте.
Фродо!
Орли.
Орлите идват!
Фродо!
Тук съм, Сам.
Унищожете го!
Давай!
Хвърли го в огъня.
Какво чакате?
Хвърлете го!
Пръстена е мой.
Не.
Не!
Да!
Безценното ми.
Дай ми ръка.
Хвани ръката ми.
Не се пускайте!
Не се пускайте!
Протегнете се!
Фродо!
Фродо!
Фродо!
Няма го.
Свърши се.
- Да, господин Фродо.
Всичко свърши.
Виждам Графството.
И нашата река, Фуков край.
Фойерверките на Гандалф.
Светлини над Празничната ливада.
Рози танцува.
Има диадема на главата.
Ако някога бих се оженил,
ще да е за нея.
Ще да е за нея.
Радвам се, че съм с теб, Самознай Майтапер.
Тук, на края на всичко.
Гандалф.
Фродо!
Гимли.
Дойдоха дните на краля.
Нека бъдат благословени.
Този ден не принадлежи на един човек,
а на всички ни.
Нека заедно построим отново този свят,
в който да живеем мирно.
Et Eдrello... От Великото море пристигнах...
Endorenna utъlien. в Средната Земя.
Sinome maruvan... Тук ще живеем,
ar Hildinyar... аз и моите потомци,
tenn' Ambar-metta. до края на света.
Hannon le. Благодаря ти.
Приятели,
не вие трябва да се кланяте.
Така започна Четвъртата Епоха на човечеството.
А на Задругата на пръстена, обвързана от приятелство
и любов свърши.
13 месеца след като Гандалф ни прати на пътуването ни,
се намерихме пред нещо познато.
Бяхме си у дома.
Как да проследим нишката на един живот?
Как трябва да продължиш, когато сърцето ти
разбира, че няма връщане назад?
Има рани, които времето не лекува.
Някои неща остават толкова дълбоко,
че никога не биват забравени.
Дотам и обратно. Историята на един хобит от Билбо Бегинс
Господин Фродо.
Какво има?
Минаха четири години, от Съдбовният Хълм.
Раната никога не е излекувана.
Дотам и обратно.
Историята на един хобит от Билбо Бегинс.
И Властелина на пръстените от Фродо Бегинс.
Приключил си я.
Не съвсем. Има място за още малко.
Веднъж Билбо ми каза, че ролята му в тази история ще приключи
и всеки от нас ще трябва да продължи разказа.
Неговата история приключи.
Няма да има повече пътувания за него.
Освен едно.
Кажи ми отново къде отиваме?
На пристанището, Билбо.
Елфите са ти оказали голяма чест.
Място на последният кораб, отпътуващ от Средната Земя.
Фродо.
Може ли да зърна за последен път стария си пръстен?
Който ти дадох.
Съжалявам, чичо.
Опасявам се, че го загубих.
Жалко.
Исках да го подържа за последно.
Досега не бях виждал подобно нещо.
Силата на трите пръстена приключи.
Настъпи Ерата на хората.
I Aear can vкn na mar. Морето ни вика у дома.
Мисля, че съм готов за още едно приключение.
На добър час, мои смели хобити.
Задачата ми приключи.
Тук, на брега на морето
идва края на нашата задруга.
"Няма да кажа да ""не плачете""."
Не всички сълзи са от болка.
Време е, Фродо.
Какво иска да каже?
Отидохме да спасим Графството, Сам.
И то е спасено.
Но не и за мен.
Не говорите сериозно.
Не можете да си тръгнете.
Последните страници са за теб, Сам.
Скъпи ми, Сам.
Не можеш винаги да се раздаваш.
Ще трябва да си едно цяло много години.
Имаш толкова много неща, които да те радват.
Толкова неща да свършиш.
Твоята част в историята продължава.
Върнах се.
"Превод и субтитри ""didodido"" E-mail: cezar_k@abv.bg"
"Редактор ""R.A.T"" rosen76@abv.bg"