Signs (2000) Свали субтитрите
З Н А Ц И
Къде са?
Морган?
Бо! Бо! Къде е Морган?
- И ти ли си в съня ми?
- Това не е сън.
- Морган, какво става?
- Кучетата лаят.
- Наранен ли си?
- Нищо не го пазеше.
Кое, Морган?
ПРОВИНЦИЯ БЪКС, ПЕНСИЛВАНИЯ 45 УБИЙСТВА ИЗВЪН ФИЛАДЕЛФИЯ
Виж, Лии, знам че щеше да се заинтересоваш, ако беше той...
... но ако мога да поговоря с него, ще ми бъде достатъчно.
Той винаги ли се държи странно, когато се появят кръгове.
Децата са много объркани...
... и просто искам да разбера дали са били братята ти.
На кино? Сигурен ли си?
Добре тогава, благодаря ти, Лии.
Добре, чао.
Мисля, че Худини е болен.
- Защо не го заведеш навън, аз ще се обадя на д-р Крофърд.
- Но той не е ветеринар.
Сигурен съм, че ще му помогне.
- Доста бързо реагирате. Обадих ви се преди цели 2 часа.
- Старата г-жа Кендълмън, си изкълчила глезена...
... или както тя казва, едва не загубила живота си от някакви хлапета със скейтбордове на улицата.
Тази сутрин е отишла в спортния магазин и започнала да плюе новите скейтбордове.
Да ги плюе! Докато стигнах г-жа Кендълмън беше оплюла целия магазин.
И сигурно е била настинала, защото сега ме боли гърлото.
А какво стана с царевиците ти.
Татко пак ще ги загори.
- Водата е замърсена.
- Ти дори не знаеш какво значи това.
Не е замърсена, сипи му в чинийката.
- Има странен вкус.
- Не е вярно.
Той по цял ден се лиже отзад, така че не мисля, че ще му направи впечатление.
Хей, Худини.
Какво има, момчето ми.
Престани Худини.
Как може да се случи това на един отец?
Не е счупена.
Коя е тази машина, която може да наклони царевицата без да я счупи?
- Не може да е направено от човек, твърде е перфектно.
- Не ми прилича на работа на братята Уъфингтън.
Не могат да се изпикаят без вятъра да им помогне.
Не мисля, че някой друг наоколо има такива проблеми.
Вчера имаше сигнал за някаква аномалия.
- Какво по-точно?
- Животните във фермата се държали странно.
- Били много враждебни.
- Вирус ли е?
Не мисля, отче. Тогава биха изпитвали болка.
Държали са се сякаш има някакъв хищник наоколо.
Каролин, престани да ме наричаш отче, ако обичаш.
- Какъв е проблема?
- Не чувам децата си.
Налетя ми. Искаше да убие Бо.
- Добре ли си?
- Да.
Ще го почетем, Морган.
Къде беше?
- Худини е мъртъв.
- Искам да си свършиш задълженията.
- Какво има?
- Пред прозореца ми има чудовище. Може ли една чаша вода?
- Има вода до леглото ти.
- Вече я изпих.
За какво си мислиш?
Защо говориш с мама, когато си сам?
Кара ме да се чувствам по-добре.
А тя отговоря ли ти?
Не.
И на мен не ми отговаря.
- Какво?
- Лайнъл Причър и братята Уъфингтън са тук.
- Сега вече ще си го получат.
- Не говори така.
- Той ми е приятел, а това е сина му.
- Добре.
Направи ми услуга, тогава. Излизаме и двамата...
... разделяме се, заобикаляме къщата и започваме да се държим като луди...
... така, че да ги изплашим до смърт и ще се срещнем зад къщата.
- Обясни ми как да съм луд.
- Ще ги псуваме.
- Да псувам, значи?
- Да. Заради шоуто.
- Какво?
- Аз не мога да псувам истински.
- Тогава просто издавай звуци.
- Обясни ми звуците.
Ще го направиш ли или не?
- Няма.
- Искаш да откраднат нещо ли?
Излизаме на 3. Едно... две... три!
- Много съм ядосан!
- Ще ви сритаме задниците.
- Ще ви разкъсаме живи!
- Вече полудявам!
Време е да сритаме нечий задник!
- Псувах.
- Чух.
Какво по дяволите?
Сигурен ли си, че е бил Причър?
Харесва ли ти?
Нямате ли тук някъде бебешки предавател.
Но за какво ми е?
- Може да го използваш като уоки-токи.
- Наистина ли?
Можеш само да чуваш през него, но все пак е нещо.
Поне докато някой не ти подари истинско.
Намали това, докато полицай Паски не си тръгне.
Вече си голяма да правиш така.
Взимаш си нова чаша вода, кога приключиш със старата. Какво й е на тази?
- Тази е дестилирана.
- А тази?
- Гадна е.
- А тази?
Защо не ме оставиш сама да си избирам водата.
- Как си Мерил?
- Добре.
- Как върви работата на бензиностанцията?
- Добре.
Нямах възможност да ти кажа, но не знаех, че толкова помагаш на баща си.
- Много мило от твоя страна.
- Не е нищо особено.
Ти си добро момче.
Съжалявам.
До тук единствено разбрах, че е било много тъмно.
- Така беше.
- Не можете ли да се сетите за още подробности.
- Нямаше ли нещо странно?
- Малко.
- Дори не знам дали трябва да търся великан или джудже.
- Определено не беше джудже.
Добре, значи е бил висок.
- Мисля, че да.
- Вероятно.
Повече от 1. 80 ли?
- Беше много тъмно.
- Да.
- От къде сте сигурни, че е бил мъж?
- Не знам да има такива жени.
Не знам, Мерил. Виждал ли си жените по олимпийските игри.
- Те бягат като вятъра.
- Този тип се качи на покрива ни за секунда.
- Покрива ни е на 3 метра от земята.
- В олимпиадите има и висок скок за жени.
Скандинавските момичета, примерно, могат да ме прескочат без да ме докоснат.
Каролин, не знам на къде биеш.
Една непозната жена е била вчера до закусвалнята...
... и започнала да вика и псува, защото в машината за цигари нямало любимите й цигари.
Изплашила някои от клиентите.
Никой не я е виждал от тогава.
Работата е в това, че не знаем нищо, за човека, който сте видели...
... затова не трябва да пренебрегваме всички възможности.
- Тате, къде е дистанционното?
- Не знам, скъпа. Отиди да провериш в хола.
Ако изключим възможността, че скандинавка олимпийка...
... е била вчера около къщата ни, какво друго е възможно.
Не съм приключила с въпросите и мисля, че сарказмът ти е излишен.
Имате ли някакви врагове?
Може би някой църковен служител...
... който да мисли, че сте оскърбили с нещо църквата.
- Не мисля.
- Добре, не бях прав за тази скандинавска олимпийка,..
... но просто беше доста силно и доста бързо.
Аз бягах с всички сили, но този тип... просто се подиграваше с нас.
- Има само ядене и мръсно брашно.
- Скъпа, защо не промениш канала си от телевизора?
- Направих го.
- И?
Дават едно и също по всички канали.
По всички канали?
Бо, увеличи го.
Това явление не е наблюдавано от 2 десетилетия насам.
Тези кръгове престанали да се появяват в началото на 80-те.
Това възраждане сега е напълно различно.
Бързината и количествата, които се появяват...
... може само да ни покаже, че има стотици индивиди в множество страни.
Има много малко обяснения за явлението.
Това или е най-прекрасното нещо създадено от природата, или...
... от извънземните.
Извънземни.
Какво става за Бога?
Направих някои проучвания след като видях царевицата ти.
Двама или трима могат да подредят така реколтата ти за една нощ.
Не е толкова трудно.
Така е било в миналото.
Но сега са толкова много.
Как може да има толкова много такива по света.
Сега мисля да отида в управлението да изпия едно кафе и да обмисля добре нещата.
- След това ще завъртя някои телефони.
- Добре.
Искам само да ти кажа нещо.
Семейството ти е преживяло много трудни моменти...
... и последното, което има трябва на децата е да се притесняват за нещата случващи се по света.
Най-добре отидете в града и забравете за тези проблеми.
- Няма да съжаляваш.
- Благодаря за съвета.
И се пази, Греъм.
Вчера в Индия беше застрелян 35 годишен мъж.
Вече има докладвани 18 кръга в страната за последните 72 часа.
Може ли да пуснеш радиото.
Според очевидци светлината се спуснала от небето и--
Днес няма да слушаме радио.
- Ще ми дадеш ли пари?
- Разбира се.
Заповядай.
Ела след 15 минути да хапнем по една пица.
Това са пълни глупости.
Готови са на всичко за рейтинга си.
До сега видях 12 реклами.
Имате ли някакви книги за извънземни?
- Само не ми казвай, че вярваш на тези глупости.
- Всъщност мисля, че имаме една.
Получихме я случайно и решихме да я задържим.
Последния рафт, третата книга от ляво.
Защо никой не вижда очевидното? Това са само копия.
Някъде стои оригинала.
- Азмолизин, нали така, отче?
- Да, за Морган е. И вече не съм отче.
За по малко от час неколкостотин души получават същата гениална идея и
... в момента е настъпила масова истерия.
Може ли да те помоля за една услуга, отче?
- Искам да се изповядам. Ще ме изслушаш ли?
- Трейси, вече не съм свещеник.
От 6 месеца насам. Знаеш го.
Всички тези неща, които говорят по телевизията.
Две жени дойдоха тук и започнаха да говорят за края на света и съм малко изплашена.
Умолявам те, трябва да се пречистя.
Измислих го.
- Така ли?
- Двама граждани ми казаха, че са забелязали двама непознати в града.
Не знаят как изглеждат, защото са стояли в сянка.
Никой от вас не е пострадал и с това приключваме въпроса.
- Разбирам.
- Нарича се рутина. Военна процедура.
Ще изпратим екип да доизгладим нещата.
Но не с бойна цел,..
... а за да преценят ситуацията и евентуалната опасност.
- Да се уверят, че нещата са готови.
- Готови за какво?
За нормални неща.
Да. Имате ли листче и химикалка?
Разбира се.
Благодаря.
Случайно някога да си играй бейзбол?
Сетих се! Ти си Мерил Хес.
Аз бях там този ден, когато направи онзи 155 метров удар.
Ти постави рекорд.
Рекорда все още е твой, нали?
- Тогава направих и хоум рън.
- Ти имаш два хоум рън рекорда, нали?
Пет.
Защо тогава не се занимаваш с професионален бейзбол. Ще изкарваш много пари и ще бъдеш известен.
Защото има един рекорд за, който повечето хора не знаят.
Държи рекорда по пропуснати топки.
- Здравей, Арно.
- Мерил е класическата издънка.
Той просто си замахва всеки път еднакво.
Няма значение какво казва треньора...
... нито кой е на базата, той просто замахваше със всичка сила.
Все едно някой дървар сече дърво.
- Мерил има повече пропуснати топки от все двама играчи.
- Наистина ли?
Поне знам как да замахвам.
Замърсена е.
- Карл, водата ни не е наред.
- Водата ви е добра.
Тя просто не понася чешмяната вода.
Станало й е нещо като навик.
Такава ли била работата.
Тринадесет!
- Взимаме я.
- Изрекох 37 обиди миналата седмица.
Някои бяха незначителни, но повечето бяха... "мамка му"...
... и "копеле".
- "Стара миризлива чанта" обида ли е?
- Зависи от употребата.
- Примерно да нарека Барбара стара миризлива чанта.
- Обида е.
Значи не са 37, а 71.
- Опашка ли имаше в аптеката.
- Не искам никой от вас да се доближава до Трейси Абърнати.
Ясно ли е?
Него ли сте видели?
Татко?
Кой е това?
- Какво е това?
- Бебешки предавател.
Намерих го в мазето. Ще го използвам като уоки-токи.
Ами ако улавя сигнали от тях?
- Не мисля.
- Но то работи.
Морган, тези глупости с царевицата са измислени от хора, които не са имали гаджета през живота си.
Сега са на около 30 години, измислят си тайни кодове, четат гръцката митология...
... и като изградят тайното си общество очакват други, които не са имали гаджета да се присъединят към тях.
Правят такива глупости за да се чувстват специални.
Така е. Правели са го преди 25 години и го правят отново.
Постоянна е, Морган. Честотата.
- Това е код.
- Защо не могат да си намерят гаджета?
Би ли ми подал това?
Това е просто шум. Какво?
Развалено е, Морган. Няма да престане да прави така. Може би има нужда от нови батерии.
Може да се загуби сигнала.
Пак започна с тези глупости.
Хайде, слизайте.
Никой да не мърда.
Чу ли това, Бо?
Не е на английски. Ти не чуваш ли гласовете, Мерил?
Аз ги чувам, Морган.
- Провери за друг бебешки предавател.
- Добре.
Може ли да го чуя?
Недейте.
Започва да ми писва от всичко това. Ще го пусна.
- Не татко!
- Не го прави!
- Ще изгубим сигнала.
Не го пускай.
Сега сигнала е ясен.
Внимателно с боята.
Престани.
Мисля, че две от тях си говорят.
Изабел, ще се почувстваш глупаво, когато се окаже, че всичко това са измислици.
Губиш си времето.
Повече няма да съобщавам на никой това, което правиш с реколтата ми.
Нито на репортерите, нито на полицията. На никой.
Няма да станеш известен.
Добре, да пуснем телевизора.
Първото от тях се появи преди 52 минути.
Властите на Мексико Сити, както и тези на САЩ потвърдиха, че това не са техни самолети.
Първо са били забелязани от самолет с маршрут от Мазатлант към Ню Йорк.
Навлезлите във въздушното пространство на Мексико, небесни тела...
... не бяха засечени от радарите на двете страни.
- Какво става?
- Трябва да запишем това.
- Обичам тази серия.
- Слушай, Бо, това е много важно.
Всичко, написано в научните книги е на път да се промени.
В момента дават бъдещето на планетата ни.
Трябва да запишем това, за да може някога да го покажеш на децата й и да кажеш: "Аз бях там".
- За децата ти, Бо.
- Но аз имам всички серии.
- Татко?!
- Намери друга касета.
Чичо, Мерил, ще използвам касетата ти.
В момента гледате репортаж на живо от Мексико.
Този материал не е обработван или подправян по никакъв начин.
Това, което виждате е истина. Невероятно е.
- Всичко, написано в научните книги е на път да се промени.
- Казах ти.
Някои казват, че е дошъл краят на света.
Истина е.
- Мислиш ли, че е възможно.
- Да.
Как може да говориш така?
Друг отговор ли търсеше?
Не можеш ли поне да се правиш на този, който беше преди.
Малко по-уверен поне.
Хората... се разделят на две групи.
Когато преживеят нещо щастливо...
... първата група... го вижда като нещо повече от късмет...
... нещо повече от случайност, те виждат знак...
... доказателство, че там горе има някой, който се грижи за тях...
... докато втората група го вижда като чист късмет...
... случайност.
Сигурен съм, че хората от втората група гледат тези 14 светлинки по много подозрителен начин.
За тях ситуацията е 50 на 50.
Може да е лошо... може да е добро.
Но дълбоко в себе си те чувстват, че каквото и да стане...
... те са сами.
И това... ги изпълва със страх.
Да. Това са тези хора.
Но хората от първата група са доста повече.
Те гледат тези 14 светлини и виждат едно чудо...
... и дълбоко в себе си чувстват, че каквото и да стане...
... там има някой, който ще им помогне...
... и това ги изпълва с надежда.
Сега ти остава единствено да се запиташ ти какъв човек си.
Дали си от тези, които виждат знаци и чудеса...
... или просто мислиш, че хората имат късмет.
Ако искаш погледни го от тази страна.
Възможно ли е да няма съвпадения.
Веднъж бях на един купон.
Тя просто стоеше там, беше красива и ме гледаше.
Беше невероятна.
Все едно бяхме родени един за друг.
Обърнах се, изплюх дъвката седнах на канапето...
... и когато я погледнах отново... тя беше повърнала върху себе си.
Знаех си, че това беше нещо особено.
Можеше да се целуваме, докато повръща.
Това ми остана спомен за цял живот. Така и не го превъзмогнах.
Аз съм човек на чудесата.
Тези светлини са чудо.
Видя ли.
А ти от коя група си?
Добре ли се чувстваш?
Да.
Тогава какво значение има?
Никога не съм ти казал какви бяха последните думи на Колиин преди да умре.
Каза: "Виж"...
Следващо ниво...
... очите й се насълзиха малко...
... и след това каза "Удари я! ".
Знаеш ли защо го каза?
Защото преди да умре целият й живот е минал пред очите й...
... и случаен спомен за някоя от твоите бейзболни игри.
Никой не се грижи за нас. Мерил.
Съвсем сами сме.
- Какво знаеш?
- Пиян шофьор е катастрофирал.
- Не е бил пиян. Рей е заспал на волана.
- Добре ли е?
Да. Но Колиин е била до него.
- В коя линейка е?
- Тя не е в линейка, отче.
Непрекъснато гледам телевизия. Станал съм обсебен, точно както каза.
Летяха в някакви формация.
- Каква формация?
- Странна.
Затвориха училищата...
... както и някои други учреждения.
- Колко е часа?
- 11 сутринта.
Сега ги няма, но всъщност са там. Просто не ги виждаме.
Рано тази сутрин светлините се събраха тук...
... спряха и лъч светлина падна надолу.
Цяла сутрин дават повторението. Невероятно е.
Сега въпроса е дали имат някакъв невидим щит. Нещо като оптическа измама.
Те са там.
Някои хора казват, че има още тела, но никой не ги е видял.
Има дори теория за кръговете.
Казват, че е...
Казват, че е като система карти, за да могат да се ориентират.
Да се ориентират. Има смисъл.
Значи извънземните четат мислите ни.
Не... за Бога.
В тази книга пише всичко.
Те са много ниски, колкото мен.
Поради силно развития мозък, те имат слабо развита физика.
Те обичат да завладяват нови земи...
-... защото осъзнават предимството си.
- Кой е написал тази книга?
Учените.
- Тези са безработни.
- Говориш глупости.
Това са сериозни неща.
Не знам как ме прихвана и мен.
- Има и снимки. Д-р Бимбъл, един от авторите на книгата.
- Бимбъл?
- Татко!
- Просто не разбрах името му.
Там го пише!
Има две причини за които извънземните да дойдат.
Да направят контакт с нас изследвайки безкрайната Вселена...
... а другата причина е... да ни избият.
Това е, ако ресурсите на тяхната планета са свършили и идват да завладеят нашата.
Тази малка къщичка е като нашата, нали?
Изглежда ми странно.
Достатъчно сме чели д-р Бимбъл за сега.
Всички трябва да отидем да хапнем по един плод или нещо такова.
Ало?
Ало? .... Ало?
Аз излизам за малко. Никой да не напуска къщата. Никой!
- Къде отиваш?
- В къщата на Рей Реди.
- Защо?
- Мисля, че ми се обади току-що.
Нали ми обещаваш, че няма да стане нищо лошо.
Защо? Пак ли имаш онези странни чувства?
Много ли е лошо?
- Какво лошо може да стане?
- Не искам да умираш.
Кой ти е казал, че ще умра?
Кой ти е казал, че ще умра?
Здравей, Рей.
Какво е станало?
Бях ти записал телефона за да ти се обадя.
Стои до телефона ми 6 месеца.
Не знаех, че е в къщата.
Не можах да се сетя друг номер.
- Благодаря ти, че дойде, отче.
- Няма проблеми, Рей.
Толкова бях уморен онази вечер. Никога не бях заспивал пред волана преди това.
- Нито след това.
- Недей.
През по-голямата част от пътя нямаше други коли на пътя.
Ако бях заспал тогава щях да получа най-много някое главоболие.
Трябвало е да бъде точно в този момент.
10-15 секунди след това.
Сякаш е било писано така.
Предполагам, че това е края на света, нали? Прецаках се.
На хората им се случва да убият жената на преподобния, но защо точно на мен?
Къде отиваш?
Към езерото.
Като се замисля всички онези посеви са далеч от вода.
Не мисля, че обичат водата.
Няма къде другаде да отида.
Виждаш ли нещо, Рей?
Знам какво ти причиних. Накарах те да запиташ вярата си.
Наистина съжалявам за това, което причиних на теб и семейството ти.
Не отваряй трапезарията. Заключил съм едно от тях там.
Сега ще имате възможността да видите материал заснет с любителска камера.
Заснето е вчера следобед в Бразилия.
Снимките са били изпратени до местна телевизия, а ние ги получихме от сателита ни преди броени минути.
Според общественото мнение това е истинско.
Това, което ще видите, може доста да ви обърка.
Разкарайте се, деца.
Ехо?
Полицията е тук.
Аз съм с тях, полицай съм.
Просто искам да поговорим.
Знаем всичко.
Вече хванахме някои от приятелчетата ти.
Просто ни кажи името си и защо го направи и ще получиш същата сделка, като другите.
Не захвърляй живота си, синко.
Цвета на кожата им се променя, затова не сме могли да ги видим онази нощ.
Кажи ми нещо, Морган, от тази твоя книга.
- Разкажи ми по-точно ситуацията, ако те са враждебни.
- Да.
Ще започнат да воюват с нас,..
... но ще използват наземни тактики и ръкопашен бой.
Не биха започвали технологична война или бомбардировки,..
... защото знаят, че скоро ние ще използваме ядрено оръжие и планетата ще стане безполезна за тях.
Как може някой да знае това? Това е нелепо. Какво друго пише?
Пише, че има две възможности при нападението им.
Бият се с нас, но след като им отвърнем с пълна мощ и ги победим те ще се върнат след стотици хиляди години.
Коя е втората възможност?
Те побеждават.
Какво беше това, извинявай?
Всичко това е истина.
Чух, че имало една теория, според която...
... те не обичат вода. Може би ще бъдем в безопасност до някое езеро.
Звучи ми измислено.
Видях едно от тях в къщата на Рей.
Може да не е така, но имах чувството, че иска да ме нарани.
Така че, можем да повярваме на идеята за водата и да тръгваме към езерото...
... или да останем тук и да се крием в дома си.
Може би малко преувеличавам, но така мисля аз.
И в двата случая ще сме заедно.
Всички, които са за езерото да вдигнат ръка.
Тези, които искам да стоим у дома да вдигнат ръка.
Добре.
Моят глас се брои за два.
- Това са глупости, лъжеш.
- Морган, успокой се.
- Моят глас е за двама, защото представлявам двама родителя.
- Ти все още не знаеш нищо.
Тук ще бъдем в безопасност.
Не искам да напускам дома си.
- Тук е живяла, мама.
- Това няма нищо общо.
- Аз си промених решението.
- Не можеш да си променяш решението.
Всички, които искат да останем у дома да вдигнат ръка.
Това е нелепо.
Ти губиш. 3: 2.
Трябва да заковем всеки прозорец в къщата.
Защо смяташ, дъските ще ги спрат.
Защото знам, че имат проблеми с дървените врати.
Получаваме информация от целия свят.
Татко, чичо Мерил!
Аман, Найроби, Пекин и Йеросалим са последните потвърдили присъствието на светлини при тях.
В момента има 274 светлинки.
До 1 час ще са станали 400.
Появяват се, когато се появят нови кръгове.
Това е цяло нашествие.
Скоро ще пристигнат и тук.
- Татко?
- Да.
За да направят контакт им е нужен само един индивид.
Объркал съм се.
Враждебни са.
Като Световната Война е
Наземните части са мобилизирани по цялата земя.
Стотици хиляди са се приютили в храмове, църкви и синагоги.
Нека Господ ни помага.
Трябва да довършим прозорците.
- Всичко е наред.
- Един човек каза, че ще завземат света.
Не се притеснявай.
- Нали няма да позволиш да ни се случи нещо.
- Никога.
- Не съм сигурен за баща ми.
- Какво каза?
Никога повече не трябва да говориш така. Никога.
Има още прозорци, но дъските ни свършиха.
- Ще заковем спалните
- А къде ще спим?
- В семейната спалня.
- А Изабел?
- Ще я сложа в гаража след вечеря.
- Дали ще е в безопасност.
Искам спагети.
- По-добре върви, Бо.
- Спагети звучи чудесно.
- Ти какво искаш, Морган?
- Каквото и да е?
Тост. И картофено пюре.
Това е приказка. Ами ти Мерил?
Пиле на грил.
Добър избор.
Аз искам чизбургер с бекон.
С двоен бекон.
Какво ви има на всички? Яжте.
- Може би трябва да се помолим.
- Не.
- Защо не?
- Не казваме молитва.
- Бо има лошо предчувствие.
- Имах един сън.
Няма да кажем молитва. Яжте.
- Мразя те.
- Добре.
- Откакто умря мама.
- Морган, повече никога няма да дам дори минутка от живота си за молитва. Нито една.
Ясен ли съм?
Сега ще се насладим на тази вечеря. Никой не може да ни отнема насладата, така се наслаждавайте!
- Престани да плачеш!
- Греъм.
- Не й викай!
Добре, след като няма да ядеш, ще си хапна от твоето.
Какво става?
Побързай, Мерил.
Казвал ли съм ти какво казаха всички, когато се роди, Бо?
Когато майка ти те роди, ти дори не плачеше.
Отвори си очите огледа стаята и всички наоколо.
Очите ти бяга толкова големи и прекрасни, че всички в стаята просто те гледаха съзерцателно.
Всички те зяпаха.
Всички повтаряха "О, тя е като ангел. ".
Казаха, че не са виждали толкова прекрасно бебе.
И знаеш ли какво стана след това?
Сложиха те на масата, за да те почистят,..
... а ти ме погледна и се усмихна.
Казват, че новородените не се усмихват.
Но ти се усмихна.
Да отидем долу.
Забравихме Изабел.
Да загасим ли лампите?
Те вече знаят, че сме тук.
Татко.
Знаеш ли какво стана, когато ти се роди, Морган?
Когато те роди, майка ти продължи да кърви.
Докторите те изведоха от стаята още преди да съм те видял.
На покрива са.
Докато я оправяха, тя непрекъснато питаше за теб.
- Напредват.
- Исках първо майка ти да те види,..
... защото беше мечтала за теб цял живот.
Веднага щом те внесоха вътре тя се почувства по-добре.
Положиха те в ръцете й...
... тя те погледна и ти я погледна.
Стояхте така и се гледахте много дълго време.
Тогава тя ти каза много мило...
... "Здравей, Морган. Аз съм майка ти. Изглеждаш точно както си те представях".
Скоро ще влязат.
Хайде да вървим.
- Скоро и до тук ще стигнат.
- Има ли с какво да залостим вратата?
- Те четат мислите ни.
- Плашиш сестра ти.
Аз вече съм уплашена.
- Мерил?
- Търся!
Не можем да скрием мислите си.
Не съм готов.
- Мерил?
- Намерих.
Татко.
Къде е Бо?
Добре съм.
Какво става там?
Бедна ми е фантазията.
О, те се справят по-добре от нас.
Нямаме дори каски.
Те просто издават шумове, не се опитват да влязат.
Защо правят така?
Искат да ни насочат вниманието към вратата.
- Отвличат ни вниманието.
- От какво?
В книгата пише, че винаги решават проблемите си, което значи че ще успеят да влязат.
Морган, дай ми фенера си.
Мазето е преустройвано.
Някъде тук има дупка.
- Усещам въздух.
- Аз също.
- Засилва се.
- Близо съм.
Какво?
Издърпай го! Издърпай го!
Забравили сме лекарството му.
Не се страхувай, Морган. Заедно ще се справим.
Усети гърдите ми. Усети движенията им. Напред, назад.
Дишай с мен. Дишай с мен.
- Ще се справиш.
- Стой с мен.
Знам, че боли. Бъди силен, скъпи.
Ще премине.
Не ми причинявай това отново. Не отново.
Мразя те. Мразя те.
Не се страхувай.
Повярвай ми, ще премине. Повярвай!
Просто изчакай, не се страхувай.
Въздухът идва. Повярвай!
Няма от какво да се боим. Скоро ще премине.
Не се страхувай.
Въздухът идва.
Не се страхувай, Морган. Усети гърдите ми.
Дишай с мен. Заедно.
Въздухът навлиза в дробовете ни. Заедно.
Еднакви сме.
Трябва да пестим батериите на фенерите.
Джипа на Рей е излетяла от пътя.
Колиин се е ударила в едно дърво.
- Заклещила се е между двете.
- Какво значи заклещила?
Джипа. Джипа я е заклещила.
- Какво каза?
- Не може да бъде спасена.
Тялото й е заклещено така, че тя е жива.
Джипа я притиска.
Не чувства много, но говори почти нормално.
Не сме издърпали камиона, защото искахме да останеш с нея, докато е жива.
Това няма да е много време.
Отче осъзнаваш ли какво ти казах?
Каролин, сега последният път, когато ще говоря с жена ми ли е?
Да.
Може да не ми повярвате, но ви казвам. Аз и приятеля ми ги видяхме.
Те отровиха семейството му. Убиваха ги един по един.
- Намерих няколко крушки.
- Видяхме какво правят с тях. Складираха ги като храна.
Никой не ми вярва но ви казвам. Те са дошли за нас.
Радвам се, че си тръгват.
- Тръгват си?
- Така казаха.
- Колко време съм спал?
- 12 часа.
Той каза, че са имали отровен газ.
Това е възможно.
Много хора са загинали.
- Тръгват си.
- Някои от ранените бяха изоставени.
Останалите си тръгнаха в 11 тази сутрин. Сега е 3: 30.
- Къде отиват?
- Може би хората са намерили начин да ги победят.
Всеки си има слабо място, нали?
Не си предполагал, че ще оцелеем нощта, нали?
Виж, има неща, които мога да приема...
... и някои, които не мога.
Това, което не успях да приема е по-големия ми брат, който е моят идеал...
... да започне да губи вярата си.
Просто не мога да го понеса.
Повече не искам да те виждам така.
Сериозно говоря.
Добре.
Има нужда от лекарството си.
Казаха ли нещо за нашия район?
Казаха, че всичко е чисто.
От къде си сигурен?
Той не е достатъчно силен.
- Ако получи пристъп сега--
- Знам.
Трябва да сме сигурни преди да отворим тази врата.
- На мен ми стига.
- И на мен.
Върви му донеси лекарството за всеки случай.
По телевизията танцуват.
- Танцуват ли?
- Да. Ето така.
Искаш ли да видиш? Ще донеса телевизора тук.
Това бяха отчаяни действия на една отчаяна цивилизация.
Каквото и да ги е довело тук. Каквито и причини да са имали да нападнат планетата ни...
... явно са открили по-добра причина да си вървят.
Мерил, чакай!
- Здравей, мили.
- Здравей, скъпа.
Просто се разхождах след вечеря.
Ти обичаш разходките.
Така ми е било писано.
Боли ли те?
- Не усещам много.
- Добре.
- Кажи на Мерил да играе игри, дори глупави.
- Добре.
- Кажи на Бо да слуша брат си.
- Добре.
- И кажи на Греъм...
- Тук съм, скъпа.
... кажи му "Виж"...
... кажи му да види...
... и кажи на Мерил да замахне.
Сега ти остава единствено да се запиташ ти какъв човек си.
Дали си от тези, които виждат знаци и чудеса...
... или просто мислиш, че хората имат късмет.
Възможно ли е...
... да няма съвпадения?
Замахни Мерил.
Сега. Замахни.
Не може да е късмет. Дробовете му са затворени.
Дробовете му са затворени. Не е поел от отровата.
Дробовете му са затворени.
Не го докосвай. Дай му минутка.
Греъм.
Дай му още малко.
- Татко.
- Не го пипай!
Греъм!
Недей! Недей!
Татко.
Какво стана?
Някой спаси ли ме?
Да. Така мисля.