Hollow Man (2000) (Hollow.Man.DC.2000.1080p.BluRay.x264.23.976.bg.srt) Свали субтитрите
Имат предаване на име "Само птици". Гледал ли си го?
Не.
- Наистина "Само птици".
Правя им реклама.
Само птици показват. Гледам го с котката си.
НЕСТАБИЛНО
По дяволите!
По дяволите.
БИ ТРЯБВАЛО ДА РАБОТИШ
СТАБИЛНО
Аз съм абсолютен гений.
О, Боже мой.
Себастиян, имаш ли представа колко е часът?
Да Винчи никога не е спал. Казвал, че е загуба на време.
Кой е този?
Не е твоя работа.
Вече не е.
Линда,
разгадах реверсията.
Така ли?
Виж това.
Гледай.
СТАБИЛНО
11 месеца и изведнъж го получаваш като гръм от ясно небе? Как?
Обичайното. Кафе и шоколад.
Мразя те.
Вземи Мат и върви в лабораторията! Трябва ми Изабел за тест на живо.
Мисля, че мога да го намеря.
Ти кога ще дойдеш?
Ами сега в Швеция е ден.
Ще се обадя в Нобеловия комитет да им кажа да приготвят наградата.
Ще се видим след малко.
Мат.
Обади се Себастиян. Трябва да отидем в лабораторията.
За какво е това бързане?
Разгадал е реверсията.
Шегуваш се.
Кога?
- Докато сме спали.
Искаш ли да те закарам?
По-добре всеки с колата си.
Писна ми от тази криеница, Лин.
Ще трябва да му кажеш.
Да, някой път.
Просто изчаквам удобния момент.
Със Себастиян няма удобен момент.
Добро утро, д-р Кейн.
- Добро утро.
Приятен ден, сър.
- Благодаря.
Добро утро, сър.
- Добро утро, Ед.
Екипът ви е подранил днес. Нещо специално?
Съжалявам, Ед. Знаеш правилата.
СКАНИРАНЕ
Оторизация.
- Кейн 0027.
Потвърдено.
ТЕРМО
Здрасти.
Изабел.
Хайде, Изабел.
Успокой се, миличка.
Добро момиче.
Всичко е наред.
Няма да ти причиня болка.
Седи мирна.
Изабел?
Напоследък е по-агресивна.
За това са транквилантите. Ще я хвана.
Дълго време е унесена. Мозъкът й започва да се уврежда.
Погрижи се за ухапването.
- Ще се справя.
Ей...
На бас по 10 долара, че ще я думна първи.
Готово.
Изабел?
Имам изненада.
Пропусна.
Може би защото не се упражнявам в обедната си почивка.
Дължиш ми десетачка.
Пиши ги на сметката ми.
Знаеш, че един ден може наистина да те накарам да се разплатиш.
Сара е войнствено настроена, затова внимавай.
Това са глупости, Себастиян.
- Добро утро и на теб.
Да сложим маймуната на масата.
Как ще оправдаеш инжектирането на Изабел с нетестуван серум?
Така се пести време.
Ти ще чистиш остатъците.
Мислиш, че се опитвам да убия Изабел?
Да я убиеш? По-скоро да я втечниш.
- Лабораторията е готова.
Е, възраженията ти са надлежно отбелязани и набързо отхвърлени.
Да, сър.
Как така, когато казваш: "Да, сър", звучи като " Мамка ти"?
Практика.
Как ме убеди да я наема?
Искаше най-добрия ветеринар в САЩ.
Интересуват я само животните.
- Затова е толкова добра.
Е, какво представлява човекът, с когото се срещаш?
Той е всичко, което ти не си.
Сигурно е скучен.
Готово след 40.
- Добре.
Жизнени показатели?
Всички нормални.
Разбира се, " нормални" в най-широк смисъл.
Спешна помощ, в готовност.
- Технически статус?
Тук е Господ.
Нарушавате естествения ред на нещата
и ще бъдете строго наказани за цяла вечност.
Господ се изказа.
Колко пъти трябва да ти казвам, Франк,
че ти не си Господ.
Аз съм.
Съжалявам, шефе. Забравих.
Е, приятели, вече готови ли сте?
Да.
Като че ли някога са ни чакали.
Кажи на Неговото Височество, че Мери беше гореща преди два часа.
Да, ще му го кажа.
Готови тук, шефе.
- Старт запис.
Записваме.
Субект, Изабел Две. В момента е във фаза пренесеност, 126 часа.
Тестуване протокол фаза D,
Сериен облъчен протеин Кейн 125.
Престани да ги кръщаваш на себе си, ще имаш повече късмет.
Благодаря, д-р Кенсингтън, за тази проницателна забележка.
Ще я включа в мемоарите си.
Непременно ще те включа в моите.
Приятели, моля, по-сериозно!
Мислиш ли, че ще оживее?
- Не знам, просто работя тук.
Квантовите маркери са калибрирани.
Окей, Сара, дай ни вена.
Спрей.
Вената е готова.
Добре.
Защо ли...
Лоша форма, Матю. Аз имам честта.
Добре.
Инжекцията е направена в 08:47.
Ускорено сърцебиене.
Все още сме в зеленото.
- Потвърдено.
Биоелектроенергията и квантовите индикатори са стабилни.
Получаваме клетъчна реакция.
Действа. Наистина действа.
Разбира се.
- Не ставай нахален.
Пулсът е ускорен. Изплашена е. Наред е.
Субектът реагира незабавно. Протоколът действа бързо.
ВНИМАНИЕ БиоЕ възел Т03
По дяволите, кръвното налягане спада. Пулсът ускорен.
Сърцето й.
Сърдечен ритъм и мозъчна дейност неравномерни.
Сърцето й е пред спиране.
- Дефибрилатор!
Пригответе интракардиак.
Няма сърдечна дейност. Изпускаме я.
- Не. Електрошок!
Готово!
Пак.
- Готово.
Пак!
- Готово.
Хайде.
- Пак!
Готово!
По дяволите! Интракардиак.
Чакай! Стана.
Все още неравномерно
и се стабилизира.
О, човече.
Мозъчната дейност се стабилизира. Квантовите маркери са стабилни.
Добре дошла, Изабел.
Супер.
Да, бебчо!
Успяхме.
- Браво на вас.
Да! Така се прави, човече.
Е, как е тя, докторе?
Мисля, че ще се оправи.
Хайде. Там вътре.
- Хайде, Изабел.
Хайде. Добро момиче.
Виж колко е спокойна.
Сякаш нищо не й се е случило.
Планувайте вивисекция. Искам да проверя нервната й система.
Едва я върна и вече се каниш да накълцаш мозъка й?
Не ръководя зоологическа градина!
Шибано неетично копеле.
- Кажи й, че се шегуваш.
Така ли?
- Да.
Няма да я режа поне 1 - 2 седмици.
Не бъди такъв кретен.
Накрая имаме повод да празнуваме.
Супер. Гладен съм, да вървим.
- Аз също.
Трябва теб да нарежем.
Дами и господа, моля за малко от времето ви.
Моля.
За най-добрия изследователски екип, когото познавам.
Наздраве.
Наздраве.
Имаше голяма експлозия и след това тя каза:
"Ако си толкова умен, как така все още си във второ отделение?"
Веждите й пораснаха отново?
- За месец.
Колко време беше отстранен?
- Месец.
Мислех, че си си отишъл.
Няма къде да отида.
Пропуснах ли нещо?
Не би ли трябвало да си щастлив?
Реверсията беше последният пробив. Сякаш е началото на края.
Това не е вярно. Имаме данни за цял живот.
Мат има търпението да дъвче цифрите, но ти ме познаваш,
нуждая се от този блясък и от зрелището.
Не мога да се занимавам с подробностите.
Да, знам. Бях една от тях.
Мисля, че бяхме страхотни.
Ти беше страхотен.
Аз просто стоях до теб.
Хайде. Имахме хубави моменти.
Да, имахме хубави моменти.
Искало ли ти се е някога да върнеш часовника назад?
Да се върнеш и да опиташ пак?
Бих казала, че такова пътуване във времето няма.
Е, може би трябва да го измислим.
Или не.
Как е?
Преди четири години тази комисия ми възложи
много специфична и предизвикателна задача.
Да се дефазира човешко същество от квантовата синхронизация
с видимия свят
и да се върне благополучно без последици.
Установихме, че изпращането в небитието е лесно.
Трудно беше връщането.
Разлагат ли се нишките на първичната ДНК?
Заедно с нестабилността на клетъчната връзка.
Как решихте проблема?
Не съм.
Но сме близо.
Просто ни трябва още време.
Откакто влезе в класа ми като първокурсник,
разбрах, че си различен.
С годините гениалността ти все повече впечатляваше.
Благодаря, д-р Креймър.
Е, още не ми благодари.
Комисията ти даде забележителна отсрочка.
Толерирахме ексцентричностите ти, както и нуждата ти от усамотение.
И те уверявам, че търпението ни се изчерпва.
Ако не получим резултати, при това скоро,
гениалността ти ще престане да ме впечатлява.
Ако не можеш да се справиш,
ще намеря друг Себастиян Кейн, който може.
Какво стана там?
- Дано аргументът да е добър.
Не бях готов да им го кажа.
- Не си бил готов?
Не става дума за готовност. Имаш резултати, съобщаваш ги.
Мога ли да обясня?
- Току-що излъга Пентагона!
След като разберат, че сме приключили,
могат да ни вземат проекта.
Защо ще го правят?
- Защото няма да се нуждаят от нас.
Но проектът е техен. Все някога ще се случи.
Може да е техен, но е моя мечта, мое проникновение.
Какво предлагаш?
- Ние да преминем към Фаза 3.
Фаза Три? Обезумял ли си?
Не можеш да преминеш към опити с хора. Има правила, процедури.
История не се прави с правила, а като се улови моментът.
Искаш да си първият. Това е.
Не става дума за мен, а за нас. Казахме, че ще променим света.
Сега е нашият шанс.
Ще получим Нобеловата награда.
Хайде, приятел.
Ако разберат, че сме прескочили някои процедури,
няма да можем да си намерим работа.
- Но ако стане, няма значение.
Как получи разрешение за Фаза три?
Предложих себе си. Съгласиха се.
- Няма начин.
Шегуваш се.
Предложил си себе си. Да не си полудял?
Джонас Солк е изпробвал ваксината за полио върху себе си. Луд ли е?
Да, сигурен съм, че е бил.
По дяволите.
През последните 4 седмици възвърнахме 7 примата.
Резултатите говорят сами за себе си.
- Или искаш да го повярваш?
Сара, мислех, че ще си доволна. Даваме на животните почивка.
Това бързане е кофти наука, независимо кой е морското свинче.
Не мога да повярвам, че са одобрили.
- Мисля, че е супер.
Очакваше се от теб.
Ако трябва да продължим, това е следващата логична стъпка.
Ще съм дефазиран 3 дни и след това ще извършим квантова реверсия.
По дяволите, да.
Да разчитам ли на вас?
Добре.
Как му позволихме да ни убеди в това?
Може ли по този въпрос по-късно?
Опитвам се да те любя.
Тук рискуваме професионалния си живот.
Да, Мат, разбирам.
Тогава защо се съгласихме?
Защото сме леваци.
Понякога, когато стигнеш до края на картата,
трябва да продължиш и да видиш какво има там.
Навярно защото и двамата знаем, че Себастиян ще се справи.
Нека задам друг въпрос.
- За това кой ще бъде отгоре ли?
Някога липсвал ли ти е?
Защо питаш?
- Вдига летвата твърде високо.
Нека ти издам една тайна.
Концепцията за Себастиян е много по-привлекателна,
отколкото самият Себастиян.
Докато ти...
Ти си методичен,
прецизен
и много, много усърден.
Освен това
си по-удобен.
Готови сме за теб.
До скоро.
Никога не е късно да спрем.
- Мислех, че аз съм нервният.
Залогът ни е голям.
Чувал ли си за Супермен и Жената Чудо?
Престани да се правиш на клоун.
- Хубав виц.
Супермен лети над Метрополис.
Възбуден е и проверява покривите.
Вижда Жената Чудо да се пече на покрива на Съдебната палата.
Лежи гола, широко разкрачена, чака да й го сложат, така ли?
Супермен си казва:
" Ще си имам Катеричка Чудо."
Сеща се, че може да литне долу, набързо да я напомпа
и да изчезне, преди тя да разбере, тъй като е Супермен.
По-бърз от светкавичен куршум.
Спуска се долу, така бързо я чука, че тя дори не го вижда.
Жената Чудо присяда, казва: " Какво, по дяволите, бе това?"
А Невидимият Човек казва: " Не знам,
но гъзът ми ме заболя яко."
Смешно, нали? Хайде, приятели. Смешно е.
Дами, моля. Това е наука.
Започва IV впръскване.
Е, как се чувстваш?
- Малко напрегнат.
Пулс 88. Кръвно налягане 140/95. Малко повишено.
Чудя се защо.
Сигурен ли си?
Абсолютно.
Готови ли сме горе на небето?
- Готови.
Мери действа.
Надявам се да не правим филм за убийство.
Ако е, имам претенции за поршето му.
Джанис, как можа да го кажеш?
Съжалявам.
Поршето е мое.
Субект мъжки, възраст 38, тегло 75 кг.
Серумът е облъчен.
Дано да стане.
- Ще стане.
О, да?
- Обзалагаш ли се?
Ако спечеля, няма да те има, за да платиш, така че, не.
Готов ли си?
Аз ще го направя. Така, ако нещо стане, не могат да те обвинят.
Добре.
Последни думи?
Да. Ако умра, кажете, че съм казал нещо дълбоко и умно.
Инжекцията направена в 18:23.
Чувстваш ли нещо?
- Дотук нищо.
Жизнените показатели стабилни.
- Нищо не се случва.
Структурата на човешката ДНК може би се нуждае от повече време.
Да няма грешка в импулсите?
- Няма.
Провери отново радиацията. Не може да няма реакция.
Никаква промяна в биотоковата активност.
По дяволите!
Ще повторя протокола, окей?
- Чакай.
Започвам да чувствам нещо.
Ръката ми. Тя...
Стопля се.
Започва да изтръпва.
Да, плъзва надолу по гърба ми.
Започна се.
По дяволите! Боли.
Разкъсва ме.
Сърдечният ритъм ускорен. Пулс 110. 130.
Исусе, не мислех, че толкова ще боли.
Франк, отчитай!
Мозъчните вълни са с големи пикове. Всеки момент ще припадне.
Пулсът е 165, 170. Кръвното налягане е 180 на 110.
Себастиян, чуваш ли ме?
Сърцето му ще се пръсне!
- Пригответе електрошока!
Ето го.
Подклетъчен квантум. Той се пренася.
Биотокът е на червено.
Чакай.
Той тръгва.
Пулсът е 180.
Задържа се стабилен.
Мили Боже.
Пулсът спада. 170, 160, 150.
Биоквантово дефазиране постигнато в 18:26.
Добре ли е?
Да, той е в биотоков шок. Припадна от травмата.
Жизнените показатели нормализират ли се?
Пулс 110, спада. Кръвното налягане е 130/75.
Квантовите показатели нормални.
- Ел. активността се стабилизира.
Нещо, което един ден ще се разказва на внучетата.
Пулсът стабилен на 85.
Ти успя. Ти си първият.
Спокойно.
Ти се унесе.
Дишането му е хипнотично.
- Да.
Колко време мина?
17 часа.
Имаме достатъчно данни да ги изследваме до края на живота си.
Това е един съвсем нов свят, Лин.
Продължавам да гледам тази дупка и се чудя дали той наистина е там.
Видя ли това?
- Себастиян, чуваш ли ме?
Исусе! Лампите! Изгасете проклетите лампи!
Не мога да затворя очите си.
Можеш, но клепачите ти са прозрачни.
Странно. Чувствам се същият, но не съм тук.
Тук си.
Себастиян?
- Тук съм.
Къде?
- До огледалото.
Гледам се.
Или по-скоро не се гледам.
Ей, как е той?
Защо не попиташ Себастиян?
Как се чувстваш?
- Не много зле.
Просто искам да наглася настроението.
От светлината е. Клепачите му са прозрачни.
Е, как се чувстваш като дух?
Духовете са мъртви. Аз съм много жив.
Хайде, не се прави на отворко.
Съжалявам. Не можах да устоя.
Добре, сега се чувствам сякаш играем на Марко Поло.
Чудя се къде ли е той сега.
Е, виждам, че процедурата не е променила личността ти.
Просто прелетя покрай мен.
- Няма проблем, действам.
Виждаш ли нещо?
- Къде е той.
Скива ли го?
Себастиян?
Скивах те, шефе.
Вие, приятели, нямате чувство за хумор.
По дяволите. О, Боже мой.
Уредих някой от нас да бъде тук денонощно, ако се нуждаеш от нещо.
Екипът ще бъде на повикване алфа, така че ще може да бъде тук до...
30 минути. Знам. Нали помниш, че аз написах процедурата?
Успокоявам те. Има термична камера за наблюдение.
Харесва й, нали?
- Какво?
Да ръководи.
- О, да. Много й харесва.
Крайно време е за промяна.
Е, просто запомни.
Проектът все още е мой.
Можеш ли да вземеш нощната смяна?
- Бездруго нямам обществен живот.
Знам. Проклятието на работохолика.
Картър ще дойде към 6, за да те смени.
Аз ще дойда в 8. Обади ми се, ако се налага.
Ще се оправя. Наспи се.
Добре. Чао.
- Чао.
Сара?
Будна ли си?
Себастиян?
Тук ли си?
Знам, че си тук.
Когато пак проверих монитора, беше си в леглото.
Питах го, къде е ходил. Какза ми, че бил за кафе.
Защо не ми се обади?
- Не бях сигурна. И сега не съм.
Може да е било само сън. Исках да го споделя.
Какво искаш да направим?
Не знам. Не вярвам да е чак толкова груб.
Чувствам се много глупаво.
Ще поговоря с него. Да видим какво...
Недей! Сигурно не е важно. Не трябваше да ви казвам.
Е, как беше първата ти нощ?
- Неспокойна.
Трудно е да се спи с отворени очи.
Какво прави?
Станах няколко пъти. Разходих се наоколо.
Сара спомена, че не си бил в стаята си.
Взех си чаша кафе.
Друг път казвай на дежурния къде отиваш,
просто ако ти се случи нещо.
Трогнат съм от загрижеността ти, но това не е проблем.
Не искаме да стане проблем.
Всичко е нормално.
Добре, да свалим тези.
Добре ли си?
Да. Защо?
Изглеждаш малко нервна.
Не, добре съм.
Мен ли гледаш?
Не.
Защо?
Няма причина.
Каква беше клиентелата?
- Този човек идва при мен и казва:
"Обичам жените като кафето ми." Хората още ли използват този израз?
Имал е предвид студено и горчиво.
- Много смешно.
Трябва да пусна една вода. Пази храната ми от Картър.
Ще се опитам, но не обещавам.
- Добре.
Ще бъде странно, но ще улегне.
Не, какво би направил, ако знаеше, че си невидим?
Тръпки ме побиват. Не мога да пикая, без да нося термоочилата.
Като че ли някой иска да види това.
- Откъде да знам?
Питаш какво бихме направили ние или какво би направил Себастиян?
Каква е разликата?
Има човешка природа, има и Себастиян.
Винаги се шегува, че е Бог.
Представи си какво би направил, ако бъде оставен сам на себе си.
Страховита мисъл.
Слава Богу, почти свърши.
- Алелуя.
Едва започва. Мислиш, че Себастиян е лош?
Представи си, ако военните сложат ръка на това.
По-добре нашите военни, отколкото някои чужди.
Себастиян, по дяволите.
Нямаш си представа колко е забавно. Трябва да опиташ.
Сигурна съм, че ще имам шанс.
Ей, отпусни се.
Това е последната ми нощ и си помислих за още един експеримент.
Себастиян?
Можеш ли да познаеш какво е това?
Какво?
Как го усещаш?
Твърде познато.
Знаеш ли какво е да се любиш с невидим мъж?
Като навремето.
- Какво искаш да кажеш?
Теб никога те нямаше.
Е, сега съм тук.
Някога говорихме за това, помниш ли?
Какво?
Чудеше се дали ще почувстваш разликата.
Себастиян, знам разликата.
Не е важно какво не виждам. Важно е какво не чувствам.
Почини си малко.
Утре ти предстои тежък ден.
Субект: Д-р Себастиян Кейн.
В момента във фаза пренос 86 часа, 23 минути.
Протокол фаза D. Инжектиране сериен протеин Кейн 127.
Облъчването е завършено.
Готово.
Готов ли си?
- Не точно.
Започвах да се забавлявам.
Е, лошо.
Ще се видим след малко, приятелю.
Инжекцията направена в 09:28.
Какво чувстваш?
Нещо не е наред.
Ускорено сърцебиене. Франк.
Показателите за пренос са нестабилни.
Биотокът скача.
- Провери радиацията. Количката.
Какво?
Какво става?
Не мога да дишам.
Провери дихателния му път.
- Дробовете му са парализирани.
Картър!
Интубирай го!
Себастиян?
Навлиза във фаза пренос.
- Сложи го на масата.
Изгубихме сигналите.
По дяволите!
Подай ми IV от AG-7.
- Готово.
Няма пулс.
Не усещам пулс!
Започваме реанимация.
Не умирай.
По дяволите, не умирай.
- Усещам пулс.
Себастиян, чуваш ли ме?
- Изпада в шок.
Исусе.
Здрасти.
Предполагам, че не стана.
Не.
Изглеждаш тревожна. Май е било зле.
Почти умря.
Това, което не ме убива, ме прави по-силен.
Да, и слага край на кариерите ни. Какво ще кажем на Креймър?
Нищо.
Засега няма нужда да знае.
Не можем да лъжем.
- Нямаме избор.
Ако ще остана така известно време,
ще трябва да направим някои промени.
Готово.
Отвори.
- Тук.
Окей, вдигай.
Картър, дай вентилатора.
Окей, стой мирен.
Не мърдай.
Благодаря. Така е по-добре.
Заповядай.
Това е подобрение.
- Почти минаваш за човек.
Преди не ставаше.
- Имаш лице, на което да говориш.
Сега пак можем да работим при нормална светлина.
Хайде да се опитаме да разберем къде сбъркахме.
Преди да започне да хапе и хора.
НЕСТАБИЛНО
По дяволите!
- Какво?
Отново загубих кохезия.
Поне по-близо ли си?
- Не.
Знаеш ли, не мога да му хвана В-то и С-то.
В-то и С-то?
Учителката ми в 5-ти клас ми каза, че геният преминава от А до D,
без да е нужно да минава през В и С.
Себастиян може да го направи.
Но аз... Аз трябва да мина през В и С.
Задръж, Себастиян. Почти успяхме.
Хайде, дръпнете се!
Не мога да приема повече опити.
Знам колко е трудно.
Глупости. Нищо не знаеш.
За никого от нас не е лесно.
По дяволите, Мат! За теб е лесно.
Трябваше да бъда във фаза пренос три дни.
Минаха 10 шибани дни, нали така?!
Десет дни опити с тъкани, с радиация и проклетите ти игли!
По дяволите, повече не издържам.
Исках да кажа, че...
- По дяволите, какво си искал...
И никога...
Никога не ми казвай колко ти е било трудно.
Хайде! Уморен си. Трябва да почиваш.
Не мога да повярвам, че трябва още една нощ да съм тук.
Правим всичко възможно.
Не е достатъчно.
Ето я.
Направо ще ти изсмуча циците.
Ей...
Д-р Кейн, какво става?
Просто се отбих да ти кажа, че излизам за малко.
Чакайте. Излизате? Секунда. Д-р Кейн.
Себастиян?
Д-р Кейн.
Какво искате да кажете?
Ако не изляза, ще откача.
Не можете да напускате сградата.
- Защо?
Такова е правилото.
- Току-що го промених.
Оторизация.
- Кейн 0027.
Потвърдено.
- Не може така.
Няма да прекарам живота си в тая затънтена дупка!
Излизам! Ще се върна след няколко часа!
О, по дяволите!
Ало?
- Картър е. Имаме проблем.
Как е, Ед?
- Здравейте, докторе.
Не съм ви виждал от известно време.
- Знаеш как е понякога.
Работа, работа, работа.
Започвах да се тревожа, защото колата ви не е помръдвала.
Много благодаря, Ед.
Но всичко е супер.
Ей, виж. Виж.
Виж това.
- Човече, той е странен.
О, Боже мой.
- Мамо! Мамо!
Мамо! Мамо!
- Какво?
Какво?
- Виж, това е дух.
Не ставай смешен.
- Мамо, това е дух.
Ще се видим в лабораторията. Ще намина до дома му.
Ще се видим там.
Може да е тук.
Може да е навсякъде.
БИ ТРЯБВАЛО ДА РАБОТИШ
По дяволите.
Дори не си го помисляй.
Кой ще разбере?
Себастиян?
Себастиян?
О, по дяволите.
Мат, аз съм. Бил е тук.
Не, свалил си е маската.
Трябва да е някъде навън. Не знам къде е отишъл.
Връщам се в лабораторията.
Как да го направя? Изобщо не мога да го видя.
Казваш, че искаш да го застреляме? Съгласна съм.
Това не е маймуна, това е д-р Кейн. Не преиграваме ли?
Пука ми на шапката, ако е така. Там навън, той е в опасност.
Открие ли някой кой е той, цялата програма се проваля.
Господи, успокойте се. Никой няма да открие.
Мога ли все още да го застрелям?
- Къде беше?
Казах на Картър.
Направо полудявах. Отидох си вкъщи да си взема нещо.
Глупости.
Ходих в дома ти.
Ти не само "си вземал нещо".
За какво говориш?
- Ти, точно ти. Как можеш?
Какво видя в дома ми?
Видях ти лицето, дрехите ти.
Себастиян, на обществено място. Защо ти трябваше?
Все още съм ръководител на проекта. Аз решавам.
Прав си. Ти решаваш.
Но ако пак излезеш, кълна се, ще отида направо при комисията.
И пращаш кариерата си по дяволите?
Едва ли.
Пробвай ме.
Значи това е, а?
Официално аз съм опитно мишле.
Сам се предложи. Знаеше последиците.
При следващата инвентаризация ми осигурете велоергометър.
Да, разбира се.
Да се стягаме и да се прибираме.
Велоергометър? Сериозен ли е?
- Какво мислиш?
Лин.
- Да?
Комисията знае какво направихме, нали така?
По дяволите, Лин!
- Няма страшно, ако го върнем.
Не е за вярване, че си го направила!
- Можеш да отречеш, не си знаела.
Моля те само да не ни прецакаш.
Мислиш ли, че тя ще каже нещо?
- Не, тя е много вътре.
Тя не ме тревожи.
- А Себастиян?
Той е във фаза по-дълго от животните. Може да му навреди.
Ами ако вече е навредило?
Седи мирна.
Добре.
Е, как беше?
- Какво имаш предвид?
Когато бяхте навън.
- Просто се разходих наоколо.
Просто сте се разходили. Хайде де, има и още нещо, нали?
Например?
Човече, ако бях аз,
щях да се бъзикам с хората, да им шепна в ушите.
Щях да се мотам в заведения. Щях да съм цар.
Детинско, не мислиш ли?
Не.
Е, беше късно. Не бях дълго навън.
Видяхте ли някого?
Онова момиче.
Закачихте ли я?
- Не.
Е, може би малко я изплаших.
- Ами?
Как ви се видя?
Хареса ми.
Гот.
Ало?
- Лин,
помниш ли В-то и С-то? Мисля, че ги открих.
55% реверсия. Най-доброто, което сме получили досега.
Не е в структурата на протеина. А в радиационното маркиране.
75%. 80%.
82.
- Хайде.
Успяхме.
Не, забавя се.
Бъди оптимист.
- Забавя се.
88. 92%.
93%.
94%.
95%.
Не!
- По дяволите!
Клетъчните връзки се разпадат.
- Квантова лавина при 95%.
Какъв пробив.
Ако аз бях на масата сега, щях да съм димяща купчина плът.
Не ме изкушавай.
По-близо сме, което е от значение.
По-близо! Той току-що замени квантовата енергия с устойчивост!
Нелепо е.
- Хайде.
Яд те е, че не си се сетил за това.
- Наистина ли, Мат?
95%? Това дори не си струва времето ми!
Тъпанар.
Поне сега имаме някаква надежда.
Какво?
Ти си гадняр. Какъв ти е проблемът?
Мат е стигнал донякъде и би могъл да използва помощта ти.
О, да, Мат...
Да, стигнал е донякъде, така е.
Държи се за полата ми. Вече от години.
Слез от шибания си пиедестал. Той се мъчи да те оправи.
Или да ме убие.
И знаеш ли кое е тъжното?
Имам тази дарба и дори не мога да я използвам.
Е, сега е дарба.
Точно така, дарба.
Ако не беше късогледа, щеше да ме пуснеш от клетката да я изследвам.
Ако не беше толкова късоглед, щеше да се опиташ да си спасиш живота.
Моя живот?
Аз нямам никакъв живот.
Аз съм затворник.
Не, не си затворник.
- О, така ли?
Така ли мислиш, когато си тръгваш оттук вечер?
Така ли облекчаваш вината си,
докато аз съм затворен в тази проклета дупка, а ти си си вкъщи
и се чукаш с приятеля си?
Кое те смущава най-много?
Че нямаш живот
или че аз имам?
Франк, слизам в лабораторията.
Не спиш ли?
Да Винчи никога не е спал.
- Добре. Тук съм, ако ти потрябвам.
Не, не, не, не.
Ало.
Проклетник...
Ако беше закъснял още малко, щях да започна без теб.
Исусе!
Нищо не виждам.
Ало?
Не.
Не, той е тук.
Да, сигурен съм. Виждам го.
Нещо не е наред ли?
Искаш да го събудя ли?
- Не, просто проверявах.
Коя по дяволите си мисли, че е?
Не съм достатъчно добър за нея? Не съм достатъчно добър?
И на двамата ще покажа колко съм добър.
Тишина!
Тишина!
Искаш да се бъзикаш с мен, кучко?
Знаеш какво става, когато се бъзикаш с мен?!
Не се тревожи. Никой няма да ти причини болка.
Много си бодър.
- Такъв съм.
Няма по-стимулиращо от това да си буден
и да гледаш как някой друг спи.
Добро утро, банда.
Добро утро.
Здрасти. Добро утро.
Себастиян,
буден ли си?
Сега вече съм.
Да си видял нещо необикновено?
Не съм. Защо?
Франклин 3 е мъртъв.
И какво?
Мислих да не си чул нещо?
Спал съм.
- Цялата нощ?
Обвиняваш ли ме в нещо?
Не. Струва ми се странно как едно куче просто умира.
Знам как ги обичаш, но животни умират.
Такъв е живота.
КРАЙ НА ЗАПИСА
Цяла нощ.
Не е напускал стаята?
- Май не е.
Не знам. Защо му е да убива куче?
Ало?
Себастиян?
Себастиян, не е смешно.
Какво правиш тук?
- Къде е.
Спи, защо ти е?
Сега се връщам.
Себастиян?
Мат, активирай Алфа. Всички да дойдат веднага.
Работиш много.
- Затова ни плащат.
Доста умно. Върти непрекъснато една и съща картина.
Сега какво ще правим? Ще тръгнем след него?
Не. Отиваме при комисията.
Да изчакаме, да говорим с него?
Той уби куче с голи ръце.
Ти си била там?
- Излизаше всяка нощ,
без ни най-малко да го е грижа за неговата или нашата сигурност.
Какво е направил?
- Не искам да знам.
В беда ли сме?
- Не сте подвели комисията.
Ще поемем отговорност.
Какво ще правим, когато се върне?
- Нищо.
Комисията ще осигури охрана.
Ще ви информираме утре сутрин.
Оторизация.
- Макей 1-Делта-835.
Сигурна ли си?
- Така е редно.
Имайки предвид миналото на Себастиян, не съм учуден.
Трябваше да кажеш нещо.
Вярвах ви и мислех, че ще се погрижите за това.
Знам, че това, което направихме, беше грешно.
Грешно е най-малкото, което може да се каже.
Да спрем дотук.
Ще се обадя на генерал Кастър и ще свикам комисията.
Върнете се в лабораторията. Ще се заемем с него.
Можем ли да направим нещо?
Можете да помислите да изпразните офисите си.
И двамата много съжаляваме.
Малко късно е за извинения.
Хауърд?
Какво беше това?
Просто провал в работата.
- Колко голям?
Достатъчен, за да се събудят неколцина генерали.
Здравей, шефе.
Марта!
Помощ!
Марта!
Помощ! Помощ!
Хауърд!
Защо си толкова нервна?
- Просто ме изненада.
За мен няма ли "добро утро"?
Вече не ме обичаш.
Просто бързам.
- Е, няма нищо.
Ще бъде натоварен ден.
Той кога се върна?
В три сутринта. Оттогава броди из лабораторията.
Обади ли се Креймър?
Вероятно все още е на среща с комисията.
Трябваше да чуем нещо. Аз ще се обадя.
Ало, там ли е д-р Креймър?
Какво?
О, Боже мой.
Какво има?
- Той е мъртъв.
Какво?
- Удавил се е снощи в басейна си.
Генерал Кастър, моля.
Ало. Ало?
Няма сигнал.
И тук няма външна линия.
- По-добре да уведомим охраната.
Оторизация.
- Макей 1-Делта-835.
Невалидна. Искането е отказано.
Това е странно. Макей 1-Делта-835.
Невалидна. Искането е отказано.
Да опитам моята.
Кенсингтън 2-Ромео-159.
Невалидна. Искането е отказано.
Имаме проблем.
Не е за вярване.
Кога ще започнат да ни търсят?
- Може да отнеме няколко дни.
Можеш ли да влезеш в системата?
- Вече съм вътре.
Каква система на сигурност!
- Той просто е изключителен.
Някой е по-изключителен от мен.
Какво има?
- Системата е наред.
Паролите ни за достъп са премахнати. Само една е останала.
КЕЙН, СЕБАСТИЯН
Значи сме в капан?
- Ще го хванем.
Дай ми едни.
Себастиян?
Не е тук.
Добре, Себастиян, край на шегите. Кажи ни къде си.
Съжалявам, Линда, но не мога да ти позволя да ме предадеш.
Себастиян, къде си?
Нямаш представа какво е.
Властта, свободата... Не мога да изпусна това.
Каквото и да си намислил, телефоните, асансьорът,
няма да стане. Те знаят за теб.
Не, не знаят.
Креймър умря, преди да успее да продума.
Погрижих се за това.
Исусе.
Даваш ли си сметка какво говориш?
- Чудно, на какво е способен човек,
след като вече не може да се види в огледалото.
Себастиян.
- Сбогом, Линда.
Себастиян!
По дяволите!
Къде е Джанис?
Беше точно зад нас.
О, мамка му.
О, Боже мой!
Джанис? Джанис?
Джанис?
Там вътре.
Стрелите.
- Себастиян ли е?
О, Боже мой.
По дяволите!
О, Боже мой.
Беше точно зад нас.
Как е могъл да го направи?
Откачил е. Просто е откачил.
По-лошо е.
Обмислил е всичко.
- Какво?
Знаел е, че ще го предадем.
Знаел е, че е край на кариерата му и че единственият изход за него
е да е сигурен, че никой не знае кой е той или какво е направил.
Което значи, че ще ни премахне.
- Проклета да си!
Можеше да сложиш край на това!
- Престани.
Ти рискува живота ни!
- Млъкни!
Не й казвай да млъкне! Тя е права!
Не ми пука дали е права! Не ми пука кой е виновен!
Просто искам да знам какво ще правим сега?
Франк, можеш ли да възстановиш паролите?
Ще опитам.
- Не можем да седим тук и да чакаме.
Няма да чакаме. Ще го пипнем.
Някога използвала ли си това?
Направихме го, за да ни помага за плъховете, които изпускахме.
Твърде малки са за термосканиране.
Свързвам.
- Включвам.
Активирам детекторите за движение.
Имаме движение.
Коридор шест.
- Той е там.
Готово.
Проба.
- Проба.
Мат, внимавай.
- Просто ни пази гърба.
Готови?
- Да действаме.
Наляво в следващия коридор.
Може ли да го заклещим в коридор осем?
Ако продължи да върви натам.
- Аз съм на пет.
Има ли нещо?
- Имаме изход.
В асансьорната шахта има стълба.
По дяволите, изгубих го.
Изгубих го.
- Спрял е.
Аз съм. Аз съм.
Видя ли нещо?
- Нищо.
Как ли е минал покрай нас?
Не би могъл.
Себастиян!
Там. Зад тръбите.
Д-р Кейн?
Чувате ли ме?
- На мушката ми е.
Пази ме.
Пазя те.
Това е просто отвор. Един шибан отвор.
Пусни го! По дяволите, пусни го!
Мат, какво става?
Картър падна. Пострада лошо!
Махай се.
Къде, по дяволите, е Себастиян?!
Той е точно над главата ти!
Накъде се е запътил?!
- Идва насам, към лабораторията.
Вратите се затварят! Той ме затваря вътре!
Виждаш ли го?
- Да.
Все още е там. От твоята страна на вратата.
Къде?
- Точно пред теб.
Върви към теб!
Термоизточници отвсякъде. Пет или шест.
Губя разделителна способност!
Изпомпва топлина. Няма да можеш да го видиш.
Въздухът е с температурата на тялото му.
Той е в капан.
- Отивам там.
Опасно е.
- Вземи Картър! Ела в лабораторията.
Не трябва да се делим!
- Викни Картър.
Марко. Поло.
Марко. Поло.
Не уцели.
Моментът е удобен да се разплатиш.
- Мислиш, че можеш да ме победиш?!
Хайде!
Какво стана с теб?
Серумът ли те прецака или силата?
Не си ли ти прецаканият?! Храниш се с остатъците ми,
нямаш живот, освен заетия от мен!
Дори с Линда.
- Тя те напусна, не помниш ли?
За Бога, не мога да си представя какво намира в неудачник като теб!
Не съм побъркан тъпанар!
Не, но си слаб!
Мислех, че ще е трудно да те убия! Но май ми харесва.
О, Боже мой. Пулсът му е слаб! Едва диша!
Ще се оправи!
- Не, сериозно е!
Ще се оправи!
- Ела тук!
Натискай тук, докато се върна!
Къде отиваш!
- Той се нуждае от кръв.
Изчакай другите!
- Ако чакам, той ще умре!
По дяволите!
Себастиян?
Себастиян?
Сара?
Господи, казах им да се срещнем тук.
Франк?
О, Боже.
Хайде. Крачка напред, Себастиян. Само една крачка.
Мръдни!
По дяволите.
Ей...
Ама че каша.
Мамка му! Ти, негодник...
Слизай!
Толкова се забавлявахме оня ден.
- Не, моля те, недей.
Сладки сънища.
Знаеш ли,
винаги съм се възхищавал от жизнеността ти.
По дяволите, Картър! Не ми умирай сега!
Сара, изпускам го!
- Франк.
Къде е тя?
- Той се нуждаеше от кръв.
Отишла е сама?
- Той щеше да умре!
Той е мъртъв.
Хайде.
Чакай.
Сара?
Мат?
- Продължавай да пръскаш.
О, не.
Нищо.
Какво става?!
Тя е мъртва, нали? Проклетник!
Франк!
Исусе.
Държа.
О, Боже!
ТЕМПЕРАТУРА
Сбогом, Линда.
Забавлявай се с приятеля си.
Заключени сме.
Зле ли е?
Губиш кръв, но не са засегнати никакви органи.
Франк?
- Не.
Трябва да намеря нещо, за да затворя раната.
По дяволите.
Говори ми.
Всичко се върти.
Все още ли си с мен?
- Нищо не чувствам.
Усещаш ли това?
Слабо.
Хайде.
Трябваш ми в тази битка.
Искам да останеш буден.
- Опитвам се.
Хайде. Говори ми.
Говори ми!
Мат. Мат!
Здравей, лице.
Няма да умрем тук вътре.
Сярна киселина
Ще докарам помощ. Обещавам.
Оторизация.
- Кейн 0027.
Потвърдено.
- Благодаря.
Себастиян!
Не мога да те пусна.
- Съжалявам, нямаш избор.
О, да, имам.
Мислиш, че си Господ? Ще ти покажа Господа!
По дяволите!
Винаги съм знаел, че си кучка!
Кучка!
Нищо чудно, че помежду ни не се получи!
По дяволите, стой далеч от нея!
Мой ред е да те спася.
Хайде. Чух експлозия!
Не пипай!
- Какво?
Нитроглицерин е.
- Трябва да го спрем.
Не, не можем! Хайде!
В асансьора има стълба.
Можеш ли да се катериш?
- Имам ли избор?
Ти върви пръв.
Мръдни!
О, по дяволите.
Стой встрани!
Връща се надолу!
Надолу! Върви надолу!
Мили Боже.
По-добре да вървим, преди да се хлъзне.
Мат!
Пусни ме! Пусни ме!
Мат.
Пусни ме!
- Една последна целувка.
За доброто старо време.
Върви по дяволите.
Хайде.
О, Боже мой.
Не е Бог. Вече не е.