Wings - 05x22 (1993) Свали субтитрите
За малко да катастрофирам. Дори още треперя.
Колко ужасно.
Можеш ли да ми развалиш 20 долара на два пъти по 10?
Разбира се.
Бях до пощата и камионът се завъртя в платното ми.
Можеше да се претрепеш.
Рестото ми?
Извинявай.
В последния момент завих и се разминахме на ето толкова.
Помислих, че ще умра.
- Горкичкият.
Сигурен ли си, че си добре?
Рестото ми. Забрави ли?
Извинявай, Рой.
Къде ми е главата?
Вече се чувствам по-добре. Благодаря, че ме изслуша.
За какво иначе са приятелите.
Скарпачи.
Карай внимателно.
Приятели са ти, но Крендълс вече не мога да ги търпя.
Знам. Боб готин в гимназията.
Не очаквах да е такъв фен на Елвис.
- А жена му.
Кръстила апартамента им "Грейсланд".
Права си. Ужасни хора са.
Ще отменя уговорката.
- Слушайте, всички.
Имам вълнуваща възможност за един щастливец.
Кокран, откажи се. Никой не иска да е надзирател.
Няма пак да го правя. Давам шапката, жилетката и свирката.
Рой, ти трябва да го направиш.
- Искате да ми заложите животите си?
Имаш право. Ами ти, Антонио?
- С удоволствие,
но трябва да знаете, че идвам от семейство на страхливци.
Чичо ми Бруно беше на Титаник.
Като удариха айсберга го видяха да бяга към лодките,
обут с токчета и с вечерна рокля.
Сигурно си горд с него?
Предлагаш другите, но защо ти не се запишеш?
Аз ли? Не. Бих го направил, но имам онова...
Онова носовото нещо. Може да има ранени, ако свирна.
Кого ще накарам да го направи?
Лоуел, проведохме разговор и решихме,
че ти си най-подходящ за нов надзирател.
Аз ли?
Шегуваш се. Не мога да повярвам.
След всичките тези молитви най-накрая да се случи.
Най-накрая да достигна до оранжевата жилетка и каската.
Благодаря.
- Не забравяй и свирката.
Да. И нея.
Обещавам да свърша чудесна работа.
Мога да се справя по-добре от предходните аматьори.
Аз бях предходната.
Знам, че те боли, Фей, но просто го приеми.
Хелън, изглеждаш прекрасно.
- Какъв красив тоалет.
Благодаря. Ще се виждам с Дейвис в Ню Йорк
и се постарах за това.
- Тоалетът е страхотен.
Тази тъкан и тези шевове... Сякаш за теб са правени.
Махни си ръката от задника ми, Рой.
- Струваше си.
Добро утро. Хелън, нека те огледам.
Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря.
Взех я за пътуването до Ню Йорк.
- И ще я похабиш за Линч?
Не си се обличала така, когато излизахме.
Дейвис ще ме води в Рейнбоу Руум, а с теб ходихме в Янки Донътс.
Помня, че там поръчвах "голямото число три за дамата".
Не си единствена с планове за днес.
Ще ходя в Чавалиер с красива жена на име Джой.
Джо, добре, че си тук.
- Здравей, Сандра. Как си?
Да променим срещата днес за 8:30? Разбрах, че ще работя до късно.
Тази вечер? 8:30 е добре.
Ако искаш ще я отложим за друг път.
- Цяла седмица чакам тази среща.
Страхотно. До после.
Сандра и Джой. Две срещи в една вечер.
Не е проблем. Просто малък конфликт в графика.
Прецакан си, нали?
- И още как.
Как можах да се съглася.
- Накараха те да си надзирател?
Ето какво. Прави като мен.
- Бил си надзирател?
Видя ли?
Не е това.
Спомняш ли си Джой?
Стюардесата от Юнайтед?
Най-накрая се съгласи да излезем,
а забравих за срещата си със Сандра.
Имаш среща с Джой?
Онази със стегнатото, малко...
Но не е там въпросът.
Докладите трябва да се подпишат...
Здравей.
- Помисли ме за Алекс, нали?
Не, просто... Не.
Спести си го. Знаеш ли защо?
Вече не е толкова сладко.
Какво правиш?
- Отменям срещата с Джой.
Първо обещах на Сандра.
- Нека кажа нещо. Нищо лично.
Добре. Давай.
- Отвращаваш ме.
Винаги можеш да излезеш със Сандра. Просто измисли нещо невинно.
Чувстваш се зле. Леля ти е починала.
Или черешката "Изгубих си ръката във верижна катастрофа."
"Да го оставим за утре?"
- Ето по това се различаваме.
Не мога да отрежа Сандра, за да изляза с най-красивата...
Какво беше второто?
- Починала леля.
Мисля да се спра на него.
Добре. Внезапна проверка. Всички да останат на място.
Не сега, Лоуел.
- Хубава жилетка.
Благодаря. Всичко изглежда наред.
Почакайте. Какво е това?
Това ли? Това е...
- Тиктака. Може да е бомба!
Или античен часовник, който ще изпращам за ремонт.
Спестих ти разходите,
защото вече не може да се поправи.
Полет 23 за Ню Йорк на "Еъромас" излита.
Първи да се насочат пътниците, които имат нужда от помощ
и онези, които ще правят секс в Ню Йорк.
До скоро.
Ще имам нужда от помощ.
Ало? Хелън.
Секретарката на Дейвис Линч.
Дано не отложи срещата.
- Не мисля.
Иска да разбере за кога да изпрати лимузина.
Ало.
Напълно. Добре. Разбирам. Чао.
Отмени ли я?
- Има важна среща.
Знам какво си мислите. Убедена съм, че и той е разочарован.
Нали се видяхме миналата седмица?
- Не сте. И тогава го отложи.
Знам.
- Повикване за пътниците на полет 23,
които имат кой да ги посрещне в Ню Йорк.
Хелън, добре ли си?
- Съжалявам. Не знам какво ми стана.
Аз знам. Опитай с естроген. При майка ми работи.
Отвратително.
- Както и брадата на 85 годишна жена.
Връзките от разстояние са гадни. Не знаех, че са толкова тежки.
Чапел, приеми го. Ползва те за изтривалка.
И какво да направи?
- Каквото и аз при проблем с жена.
Да го отдуе?
Не. Давам последно предупреждение. И ти трябва да направиш това.
Въпреки, че не ми се иска, но съм съгласна с Рой.
Дейвис те приема за даденост.
Не смятам, че е справедливо.
Не е чула версията му.
Типично мъжки отговор.
- Благодаря.
Мъжете са толкова егоцентрични.
- Така е.
Мислят, че света се върти около тях. Техният бизнес, график.
Техният животински нагон.
Мисля, че така беше.
- Мисли само за себе си.
Наистина ли смяташ, че всички мъже са такива?
Казват, че са научени от 70-те.
- Биха казали всичко,
за да седнеш при тях отзад.
Доколкото си спомням.
Много образователно.
Права си, Алекс. Дейвис смята, че ще му се размине с извинение.
Чуди се дали ще му се размине, както при всички останали.
Скъпа, направих резервация за днес.
- Разбира се.
Решил си, без да го обсъдите.
Мъже. Всички сте прасета.
Какво й има?
За довечера няма проблем, само да не сме с Крендълс.
Спокойно. Вече са в миналото.
Права си, Алекс. Чашата вече преля!
За последно ме връзва.
- Какво ще правиш?
Ще му се обадя и ще му кажа какво мисля.
Браво.
- Ало. Обажда се Хелън.
Бих искала да говоря с Дейвис Линч. Не ме е грижа дали има среща.
Добре. Тогава ще оставя съобщение.
Кажете му, че ми омръзна да ме приема за даденост.
И още нещо. Да си завре безценния си бизнес отзад.
Само така, Хелън!
- Чувството е хубаво.
Да.
И сега какво?
Свободна си, хубава си, излизай.
- Добре. Къде ще ходим?
Не с мен. Аз съм заета.
И да чакам да дойде някой?
- Да. Защо не?
Какво ще кажеш за новия пилот на Рой?
Откакто е тук те кани на среща. Джеф е всичко, което търсиш.
Мил е, сладък е и е тук.
Права си. Знаеш ли? Ще го направя.
Хелън, ако не е много късно...
- Напълно.
Идеята е страхотна.
- Супер. Ще искам чийзбургер.
Помислих, че ме каниш да излезем.
Отказах се след всичките откази.
- Опитай отново.
Добре. Хелън, би ли...
- С удоволствие. Да вървим.
Да вървим.
Хакет, радвам се, че си тук.
- Линч?
Нямаше нужда от цветя. Това, че си тук ми стига.
Джо, малък съвет. Напускай острова от време на време.
Малко съм зает. Трябва ли ти нещо?
Дойдох да видя Хелън, но я няма и не вдига телефона.
Знаеш ли къде е?
- Мислех, че е с теб в Ню Йорк.
Имах работа и отложих срещата ни.
Предпочел си работата? Нетипично.
Нуждая се от помощта ти, ако спреш малко с остроумията.
По някакви немислими причини Хелън с нетърпение чака уикендите.
Твоите откази я нараняват.
- Знам. Затова съм тук.
Ти най-добре познаваш Хелън. Как да й се реванширам?
Да започнем с това, че цветята няма да ти помогнат.
Благодаря.
- Аз благодаря. Тъкмо за срещата ми.
Ще тръгвам.
- Добре, Фей. Лека вечер.
Здравей, Дейвис. Джо, жена на име Джой се обади,
че трябва да отмени срещата.
- Просто така?
Да. Леля й е починала. Много тъжно.
Какво ще правя сега?
Бих чул някой твой съвет за Хелън. Да пием по нещо?
С теб?
Взел съм ти цветя. Аз черпя.
Какво да ти кажа. Лесен съм.
Този скоч е страхотен. Бутилката сигурно е 20 долара?
50 грама е толкова.
- Ако с Хелън не се получи,
можеш да излизаш с мен.
Взех ти цветя, вечеря и питие. Вече излизаш с мен.
Защо размисли за срещата?
Заради новата ми прическа ли?
Разбира се.
Обецата ми.
- Аз ще я взема.
Ще ни взема по още едно.
- Добре.
Това ли търсиш.
- Благодаря. На срещата ми е.
Заповядай.
- Благодаря.
Джо.
- Хелън, какво правиш тук?
На среща съм. С кого си?
- Няма да повярваш.
Тук съм с Дейвис Линч.
- Много смешно.
Ако искаш ми казвай.
- Погледни ето там, ако не вярваш.
Това е Дейвис.
Сега какво загуби?
- Другата си обеца.
Искаш ли помощ?
- Не. Вземи ни нещо за пиене.
Какво прави Дейвис тук?
- Дойде да ти се извини за срещата.
Имам среща. Помогни ми да се махна.
- Погледни се. Лазиш като куче.
Къде ти е самоуважението?
Боже, това е Сандра.
Мръдни.
Защо се криеш от Сандра?
- Казах й, че леля ми е починала.
Ами себеуважението?
- Просто се махни от ръката ми.
Сандра не бива да ме вижда.
- Оправяй се. Аз се махам.
Още ли търсиш обецата?
- Намерих я.
Взех ни шампанско.
- Добре. Да се махаме.
Шампанското е скъпо.
- Добре.
Благодаря. Да вървим.
- Ти искаше да дойдем тук.
Така е. Вече не искам. Харесвам гъвкави мъже. Дръж ме.
Това е най-хубавата ми среща.
- Извинете.
Хелън, добре ли си?
- Хелън?
Хелън?
- Дейвис.
Здравей. Какво правиш тук?
- Търсех те.
Чух съобщението, зарязах всичко и дойдох. Кой е това?
Аз съм Джеф. На Хелън...
- Синът на съседа.
Синът на Рейчъл.
Поздрави близнаците. Чао.
Объркан съм. На среща ли сме?
- На среща ли си с него?
Извинете. Минавам.
- Хакет, какво е това цвете?
Опитвам да се прибера.
- Джо Хакет? Какво правиш тук?
Нося цвете на леля си в болницата.
Нали беше починала?
- Явно е избегнала смъртта.
Наистина. Била е в тунела, видяла е светлина и се е върнала.
Наистина е чудо.
- Пълни глупости.
Почакайте. Хелън, да поговорим.
- Тръгвам си.
Седни. Нека ти обясня?
А аз какво да правя?
- Сядай.
Добре. Ще бъда откровена.
Страдам от раздвоение на личността.
Това е лудост. Благодаря, Хакет. Знаел си, че е тук на среща
и си искал да ме засрамиш?
- Не. Нали излизаше с него?
Да.
- Какво правя тук тогава?
Заради нея ли ме отряза?
- С мен е.
Не, с мен е.
- Дойдох с него, но не съм.
На среща?
- Не точно.
Благодаря.
- Нали? Трябваше да съм с него.
А ти с кой си?
- Виж. Извинявай, че те излъгах.
Приятелят ми имаше проблем и му трябваше опора.
Наистина?
- Здравейте на всички.
Ти сигурно си Джой. Джо само за теб говори.
Джой? Аз съм Сандра и се махам. Омръзна ми от вас.
Но аз нищо не съм направил.
- Нямах предвид за теб.
Само ти си добрият тук.
- Така е. Различен съм от тях.
Да те почерпя нещо?
- Добре.
Благодаря, Браян за съвета.
Какво става?
- Чистя кашата от Алекс.
Хелън.
- Не разбирам какво става.
Оставяш ми онова съобщение, идвам възможно най-бързо,
а ти вече си на среща. Искам да кажа,
че ти си най-важното нещо в моя живот.
Наистина?
Дейвис, и аз се чувствам така.
Да отидем да поговорим някъде.
Добре, че връзката ни е стабилна.
Без лъжи, игри и измислици.
Напълно. Ключът е в честността.
Браян? Какво каза на Крендълс, за да отмениш уговорката ни?
Излъгах. Казах, че си болна и че леля ми е починала.
Сега какво ще им кажем?
Залегни!
Превод: -=GrInD=- @