WondLa - Season 1 (2024) (WondLa.S01E03.WEBRip.srt) Свали субтитрите
Теренът е неравен и прашен.
И не вървим към координатите на Убежище 573.
Инструкциите на Кадмус Прайд гласят да се върнем и да изчакаме,
преди да се присъединиш към хората.
За тази цел първо трябва да ги открия.
Договорих се с Рови да ни заведе в Лакус, откъдето е взел емблемата.
Виж ти!
Това пък защо?
Не пипай и не души нищо.
- И не го опитвай.
- Нямаше да го ям, Рови.
- Не ми викай Рови.
- Добре де.
- Г-н Кит, явно незрялостта й ви дразни.
- Помощ!
Помощ!
- Чухте ли?
- Кое?
- Сега пък какво?
- Някой вика за помощ.
Явно пак чуваш гласове.
- Омни, вика ли някой?
- Не засичам нищо.
- Помощ!
- Аз пък го чувам.
- Ева.
- Мамо, къде си?
Помощ!
Мамо, страх ме е!
- Спокойно.
- Помощ!
Това е пясъчен стрелец, не доближавай.
- Уплашен е, не чуваш ли?
- Чувам само тракането.
Вика майка си. Ако тя е наблизо, лошо ни се пише.
Ще те дръпне под земята и ще те изяде.
А виждаш ли там? Един от капаните на Бестил.
- Бас ловя, че излъчва сигнал.
- Ева, не го доближавай.
- Длъжна съм да те пазя.
- Къш!
- Мамо!
- Още е малко, ще му помогна.
Щом искаш да умреш, което е сигурно, първо ми плати.
- Не е обучена за това.
- Ще видим дали е схватлива.
- Може да умре!
- Опитът е най-добрият учител.
Не одобрявам методите ти.
- Страх ме е!
- Спокойно.
- Има чудовище, мамо!
- Спокойно.
- Не се бой.
- Страх ме е!
Дръпни си щипката.
Нека ти помогна. Дръпни си щипката.
Да, браво.
Да видим сега.
Още малко. Почти успях.
- Бестил ще дойде, тръгвай.
- Не! Ще успея.
Не!
Да се скрием. Бързо!
Ева?
Помощ, страх ме е!
Помощ! Мамо, помогни ми!
Помощ, спаси ме!
Помощ, спаси ме!
- Помощ!
- Така не бива.
- Той отвлече малкото.
- По-добре него, отколкото теб.
Ето го Лакус.
Колко впечатляващо!
Красота.
Направо е…
Дали другите са тук?
Не! Бестил е по петите ти.
Не бива да се набивате на очи.
Това традиционно облекло ли е?
Не, изглеждате нелепо.
За щастие, днес е състезанието.
- Какво състезание?
- На паякорибите.
Дано двете непознати досадници останат незабелязани.
За вас говоря.
Тръгвайте.
Водният мишок да изчака тук.
- Пазарът е пълен.
- Воден мечок е. Ще го помоля.
Хубаво. И докато кой знае как говориш с него наум,
кажи му да не припарва до водата и да не яде рибата.
Ото, чакай тук, край водата.
И не яж рибата.
Няма да я ям, макар че е вкусна. Обаче ще се топна!
- Какво ти казах?
- Обеща да не яде рибата.
Има вкусна риба, но не я ям.
От тук ли купи емблемата?
Гледай ти!
Това съм го виждала на снимка. Старо колело. И лампа!
И един от онези знаци! Като в обучителните видеа!
Това е боклучарникът на Карункъл.
Боклучарник ли? Клевета! Слушай какво ще ти кажа.
Това са екзотични предмети, събирани из цяла Орбона.
Нека се представя - Карункъл, на служба при кралица Охо.
- Продавам антики…
- Достатъчно.
- Няма да купува. Интересува я само…
- Всичко хубаво.
Почакай, търся нещо!
Така ли? Заповядай тогава, разгледай добре.
Музика!
Карункъл предлага безброй уникални предмети.
Примерно това.
Скиптърът на древния крал сър Хамилтън Бийч.
Тези тук са Сол и Пипер.
Две малки същества, изчезнали отдавна.
Дишат през дупчиците на главите си.
- И така, какво ще желаеш?
- Трябва да разбера откъде си взел това.
Значи наистина искаш нещо. Информация.
Реликва от династия Династия.
На драго сърце ще ти кажа откъде е.
Да речем, срещу петстотин шелака.
- Петстотин?
- Много ли е?
- Триста.
- Имаме ли ги?
Тя няма толкова.
Това е последното ми предложение.
Ако намериш парите, ела утре.
Отварям призори,
когато приключа делата си в кралския дворец в Солас.
Карункъл желае ви прекрасен ден!
Доведох ви в Лакус, давай Омни.
Уговорката беше да разбера откъде е емблемата.
Какво? Измисляш си.
Ще ти дам Омни, след като получа информацията.
- Откъде да взема 300 шелака?
- Заложи на гонките.
- Не одобрявам хазарта.
- И аз.
- Значи мога да заложа на паякоптица?
- Паякориба.
Идват зрители от къде ли не.
Прачичо ми Буду Обиду вървя десет дни пеш, за да гледа състезанието.
А имаше само три крака. Голям комарджия беше, проигра четвъртия.
- Мога ли да спечеля 300 шелака?
- Е, как!
Прачичо Обиду веднъж ми подшушна как се печели.
Като избереш победителя.
Ясно.
Залагане на състезания, шумни тълпи. Не съм те възпитавала така.
- Лоша майка.
- Г-н Кит.
Ще се справя, Матер.
Добре дошли на състезанието -
обичана традиция и невероятно зрелище тук, в Лакус.
Каква публика се е събрала само!
- Давай парата. Чий ред е?
- Извинете.
- Започваме!
- Искам да спечеля 300 шелака.
То всеки иска! Секунда.
- Какво залагаш?
- Ето тази машинка.
- Това си е мое!
- Дори с Кръсти ще вземеш не повече от 50.
- Дръпни се.
- Но това е всичко, което имам.
А тази машина?
- Моля?
- Да заложа Матер?
Аз съм "за".
- Ако не разполагаш с друго…
- Добре де, добре!
Ще заложа тази голяма машина.
Какви ги вършиш?
Върхова технология, прекрасен дизайн, всички екстри.
Добре, приемам залога. Всичко на Кръсти ли?
- Точно така.
- Какво правиш?
Спокойно, Матер, довери ми се!
- Не бива, спри се!
- Знам как се печели.
- Всъщност загубата на робота ще е плюс.
- Не пипай!
- Кой е твоят победител?
- Добър въпрос.
Не...
- Ето!
- Тая ли е Кръсти?
Просто й е нужна увереност. Сигурна съм, че е бърза.
- Увереност ли? Сляпа е!
- Какво?
Погледни я! Мътни очи, провиснали клепачи.
Старата Кръсти е бита карта.
Кръсти? Ще се справиш.
Никога не печеля.
Залагай, народе. Първата гонка започва.
Бих казал, че ми е било драго да познавам робота, но ще излъжа.
Крайната цел е скокоплодът.
Който пръв го грабне, е победител.
Старт! Течението ги понася в първата от три обиколки.
Всички тръгнаха добре, с едно изключение. Кръсти май беше задрямала.
- Тя е далеч назад.
- Спокойно, ще успее.
Лорако води, Лейкфин - след него, Гаруей и Синдж са трети.
А Кръсти едва драпа най-отзад.
Не знае къде се намира. Дано си се сбогувала с роботката.
Давай, Кръсти!
Лорако ловко се провира. Славата му не е случайна.
Лейкфин е втора, после Синдж и Гаруей, а Кръсти едва крета.
Ако ще я насърчаваш някак, давай,
иначе роботката ще бъде разглобена.
Гаруей взема добре завоите и дръпва напред.
Остават още две обиколки, но старата Кръсти се отблъсна от брега…
Кръсти, чуваш ли?
- Да.
- Ще ти помогна да спечелиш.
- Да спечеля?
- Точно така.
Прави каквото ти кажа. Наляво.
Извинявай! Твое дясно, мое ляво.
Надясно, сега наляво.
Пак надясно, наляво, направо.
Браво! Следва скок. И гмуркане.
Нагоре. Сега плувай!
Кръсти най-сетне показва пъргавост.
- Дори слепците печелят понякога.
- Разсейваш ме.
Добре ли виждам? Кръсти настигна Синдж.
Не съм с нея.
Лорако е труден съперник,
но има надежда за Кръсти в последната обиколка.
Браво! Давай, Кръсти!
Лорако продължава да води.
- Лейкфин отпада, нещата се променят.
- Бързо, плувай!
Лорако е застрашен, Кръсти го настига.
- На косъм е.
- Давай!
Двамата са перка до перка.
- Можеш!
- И още как.
Ще успее ли Кръсти? Скача към плода.
Победи!
Това състезание ще се помни дълго.
- Успях!
- Сълзи на радост.
Старата Кръсти просто извади късмет.
И то голям късмет.
Кой я беше отписал?
Триста шелака, честито.
- Благодаря.
- Прояви безразсъдство.
Да ме заложиш за пари!
Да, безразсъдно, но забавно.
Чист късмет беше, че не ме разглобиха.
Не беше късмет. Аз насочвах Кръсти.
Стига, нали успях?
Добре де.
Ето, ти дръж парите.
А утре сутринта ще разберем откъде е емблемата.
Дъщеря ти има набито око.
Не ми е дъщеря.
- Кажи й, че трябва да намерим подслон.
- Сама й кажи.
Да бивакуваме до магазина на Карункъл. Тъкмо ако подрани…
Онзи Бестил може да е наблизо, нали?
Нужно ни е безопасно място.
Ровендър!
- Фискиан, ела да видиш!
- Секунда.
Хостия, мина…
- Твърде много време. Влизайте!
- Благодаря.
Не е за вярване.
- Извинявай, че се появявам така.
- Стига.
- Друг път идвай направо тук. Как си?
- Оправям се.
- Фонас пак бил в движение.
- Вече не е моя грижа.
- Как я карате с Фискиан?
- Добре. Зает е с риболова.
- А и тук никога не е скучно, знаеш.
- Чичо Ровендър!
Ето ги. Бързо довтасаха.
- Домъчня ни, чичо!
- Не съм ви чичо.
Къде беше?
- Забрави ли ни?
- Какво мирише?
- Стига.
- Още ли не си ги продала?
- Не се продаваме.
- Подарък!
- Мегдън, спри се.
- Да, мамо.
Няма проблем, ще си платя откупа.
- Какво носиш?
- Да видим…
Какво харесват чудовищата? Ето.
- Скокоплод!
- По-голям съм, за мен е.
- Той го даде на мен.
- Поделете си го.
Благодаря, чичо.
- Моля.
- Стига, мой си е!
Приятелю, радвам се да те видя. Все същият си.
- Лъжеш.
- Какво те води в Лакус?
- Дай ми го!
- Водач съм им.
Доведох ги тук по работа.
Представи ни приятелките си.
Не са ми приятелки. Скитници са. Може би това е най-точната дума.
- Запознахме се вчера.
- Дай!
Аз съм Ева от Убежище 573.
Човек.
- Ровендър, а това какво е?
- Това е Матер.
Робот "Матер 06".
- Имате прекрасен дом.
- Благодаря, 06.
Ровендър, къде…
Тази я открих в хипоцвете, а нея - при Бестил.
- Дълга история, но са свестни.
- Това е ясно.
- Добре сте дошли.
- Разбира се. Ще приготвя спалните чували.
Благодаря, но само за тях, аз тръгвам.
- Тръгваш?
- Не, никъде няма да ходиш.
- За пръв път отказваш моята пентака.
- Направил си пентака?
Пентака!
Прясна-прясна от пазара.
Насан винаги ми пази най-хубавата. Много е вкусна.
Матер, заповядай и ти.
Благодаря, но не е нужно. Не мога да ям.
Все пак има място и за теб на масата.
Много сте мили.
Надали залагате децата си на гонки.
- Не, разбира се.
- Матер.
В този дом не зяпаме гостите.
Нали, Фискиан?
- Фискиан!
- Да, никакво зяпане.
- Десет пръста на краката ли имаш?
- Хората май имат по десет.
Искам да ги видя.
- Дариус разправя…
- Стига приказки, яжте.
Десет пръста, сто, хиляда… Все едно.
- Десет ли са?
- Фискиан! Яжте си храната.
И ти, Ева.
Как се яде това?
- Съжалявам.
- Дай да ти покажа, преди да ме ослепиш.
Лесно е. Вземи си една. После хвани черупката отгоре.
- Така ли?
- Почти.
Сега завърти рязко. Не се страхувай.
- Завъртам!
- Следва най-хубавото.
Махни черупката и опитай.
- Колко е вкусно!
- Много ясно, щом е пентака.
Пентака, похапваме пентака.
- Няма ли да останеш?
- Казах ти, Фискиан, трябва да вървя.
- Ще дойда сутринта.
- Радвам се, че си добре.
Благодаря за пентаката.
Ровендър става такъв понякога. Но преди беше по-зле.
Гледам го с вас и за пръв път ми се струва почти щастлив.
Преди беше веселяк. Най-добрият водач в цяла Орбона.
- Обичаше работата и близките си.
- Какво е станало?
Загинаха.
Идвай, насам е.
Ето тук спя аз.
- Хората имат ли нужда от сън?
- Да, разбира се.
Матер ще ти каже, че е жизненоважно.
Значи ти е майка? Всички човешки майки ли изглеждат така?
Не знам.
Ще си свалиш ли пръстопазителите?
- Кое?
- Пръстопазителите.
- Искам да ти видя пръстите.
- Добре, ето.
Десет пръста.
- Десет?
- И как мърдат само.
- Може ли да ги преброя?
- Да, уверете се, че са си там.
Добре.
Един, два…
Мегдън, откъде знаеш за хората?
- Спомена някакво име.
- Дариус ли?
- Зузи!
- Не бива да говорим за нея.
Мама казва, че разправя небивалици.
- Коя е тя?
- Пет, шест, седем, осем, девет, десет.
Тук са си!
Арзийската мислителка. Живее ей там, горе.
Била е кралска поетеса и гадателка, но много отдавна.
Сега разказва на децата
истории за хората и как нещо страшно се случило с планетата.
Но не бива да говорим за нея.
- Омни, спри проследяването.
- Спряно е.
ПО КНИГИТЕ НА ТОНИ ДИТЕРЛИЦИ
Превод на субтитрите Боряна Богданова