The Man (2005) Свали субтитрите
За мен е удоволствие да бъда тук.
Дами и господа! Ние, дистрибуторите на стоматологични консумативи,
дойдохме в града на автомобилите,
за да снабдим с качествени инструменти професионалистите,
които държат на най-доброто!
Благодаря ви!
Много ви благодаря!
Не ставайте, моля ви!
Репетирам си речта.
- Правиш го от две седмици!
Знаеш си я! И аз я знам, че и децата вече я знаят!
Важна е, Сюзън!
- Всички дистрибутори
В североизточните щати ще я чуят. Да, важна е!
Справяш се отлично, Анди Фидлър!
Хайде, обличай се! Полетът ти е в 7 ч.
Детройт е град на спорта. Може да ти доведа някой баскетболист.
Моля ти се. Стига ми ти самият да се върнеш.
Детройт не е Уисконсин.
ЧОВЕКЪТ
60 пушки АР15, 30 карабини М4,
6000 патрона за АР556 и 36 щурмови пушки М16
са били откраднати от трезор в тази сграда.
Но за друго те вдигнах в 5 ч. сутринта, агент Ван.
Да знаеш как е умрял партньорът ти на магистрала 94?
Аз знам как. Участвал е в обира.
Съдействал е, а после е станал неудобен.
За 20 години във "Вътрешни разследвания" съм узнал едно:
партньорът на корумпираното ченге рядко е чист.
Не бих се изненадал, ако ти си го очистил.
Вдигнал си ми мерника, а?
Хайде да се разберем по мъжки! Тук и сега. На четири очи.
Не ти стиска, а? Изчезвай, тогава! Губиш ми времето!
Май не скърбиш за партньора си.
- Щом това е престъпление, съди ме!
Ще подпиша, че ми е през оная работа.
Ако е бил корумпиран, значи си е получил заслуженото.
Не съм приключил с теб.
- Но аз приключих с теб.
За толкова години тук и аз съм научил нещо -
не вярвай на никого, дори на партньора си.
Да не говорим за лайнарите от "Вътрешни разследвания".
Ще се видим, Ван!
Застъпих се за теб пред вътрешните.
Бути? Не се забърквай в това!
- Аз съм забъркан вече.
До утре ще изнесат оръжието.
Нямаш време да инсценираш сделка.
- Само гледай!
Ван? Умната!
- Слушам, лейтенант!
Всичко хубаво! Дано сте пътували добре!
Чудесно беше! Може ли да ви помоля нещо?
Обсъждахме четките за език с една от стюардесите.
Открих една в чантата си. Бихте ли й я дали?
Аз съм дистрибутор.
- Добре. Отместете се, моля.
Да чисти езика си с антибактериална паста
и ще има свеж дъх.
Никелиран дамски "Лейди Смит", 9 мм, хромиран!
Пипни да видиш!
- Тежичък е!
И ти си тежичка, бейби!
- Моля?
Мамка му! Да изчезваме!
- Ама чакай...
Разкарай си гъза от колата ми, Бути!
- Стига де!
Задникът ти още е върху колата ми!
- Недей, бе, човек!
Ускори! Размърдай ръцете! Коленете - по-високо!
Като дроб си!
- Какво искаш, бе?
Патлаци.
- Не знам за какво говориш!
За един стълб ти говоря.
- Моля?
Защо да те млатя всеки път, бе, човек? Заради такива номерца
ченгетата като мен дават фира!
Обрали са трезора снощи. Кой беше?
- Откъде да знам?
Ако си осмърдял колата ми на задник,
ще те счупя от бой!
- Добре де!
Какво "добре"?
- Май знам нещо.
Какво знаеш?
- Че се продават. Нищо повече.
Лъжеш! Лайна текат от устата ти и мирише!
Добре! Може и да познавам някого.
- Свържи ме с него.
Ще му стана клиент.
- Той си има клиент.
Плащам двойно. Ще му броя 20 бона на ръка.
20 бона са само мострите!
Аз и не искам повече.
Свържи ме! Веднага!
38,50 долара.
- Доволен съм от пътуването, г-н...
"Бедуетър"?
- Бедуетир.
От Турция сте, а, г-н Бедуийтър?
Имам 40 долара. Ето, задръжте рестото.
Наскоро ходих до Турция...
Как е хавата, Сантос?
Слушай, трябват ми 20 бона.
- Не си единствен.
В небелязани и непоредни банкноти. Спешно!
Аз да не съм ти банкомат?
Не ми се прави на интересен! Знаеш, че ще ми ги дадеш.
Тук няма толкова в момента.
- Гъбосваш ме!
Лично съм пъхнал 1 милион в брой в онзи трезор миналия месец.
Случаят с тези пари още не е стигнал в съда.
Значи има кинти!
Какво ти става, Сантос? Нямаш ли сърце?
Ако пак ми върнеш по-малко, горя!
- За примамка са. Следобед ги имаш.
Хайде, извади ги, а аз ще оправя документите.
Добре. Но до 16 ч. ги искам обратно.
Довери ми се, бе, човек! И по-живо! Бързам!
Темпо! Набери комбинацията!
На едно място гледаш, на друго плащаш.
Не искат пари и стока на едно място.
- Това ми е работата!
Не ги познавам. Не са тукашни.
Ти пък кога ли си знаел нещо?
Това е мястото. Сега ще ти даде патлак и телефон.
Ще ти звънне за парите. Седни на бара в ъгъла.
Вземи си вестник "Ю Ес Ей Тъдей".
Изпълних молбата ти, така че изчезвам.
И побързай, утре по това време ще са изнесли оръжието.
Не искаш ли мостра?
- Моля?
Това е мострата ти.
- Моята мостра ли?
Очаквай обаждане.
Какво...
- Той има пистолет!
Не! Това не е...
Пистолетът не е мой! На онзи мъж е, дето си тръгна!
Без паника! Връщам го в пликчето!
Пусни оръжието! Пусни го веднага!
- Да!
Пусни го!
- Ей на, пускам го!
Готово, няма го.
- Млъквай!
Не ти е ден за обири!
- Това оръжие ми го дадоха!
Кой?
- Един ми даде плик
и каза "Мострата ти".
- Какво е казал?
Нещо за мостра.
- По-точно?
Кажи ми дума по дума.
- Каза "Това е мострата ти."
Аз мостри не видях. Само телефон и пистолет!
Мислят те за мен!
- Взели са ме за негър?
Не, не са те взели... Полиция!
Идваш с мен.
- Ама аз нищо лошо не съм направил!
База данни на ФБР
Дигитална камера засечена Прехвърляне на образ
Какво излезе, Сам?
- Момент.
Ето го. Анди Фидлър от Милуоки, Уисконсин.
Няма провинения, ни връзки с полицията, ни досие.
Чист е.
- Твърде чист, бих казал.
Майната му!
- Чакай малко.
Заповед за арестуване от турска митница. За контрабанда.
В Турция? Лежал ли е в затвора?
- От Интерпол още го издирват.
Изплъзнал се е на турците? Стига, бе!
Май е по-умен, отколкото изглежда!
Но няма начин да е по-тъп, отколкото изглежда!
Как изглежда той?
- Ами...
Имаше прекрасни зъби.
- Как изглежда, питам!
Добре изглежда. Има приятно, направо хубаво лице.
Изключително привлекателен мъж!
Не, не за мен! Аз съм женен все пак! За жена.
Но и да не бях женен, не влагам такъв смисъл.
За мен не беше никак привлекателен!
- Опиши го!
Беше с къса коса, която правеше главата му значително по-дребна.
На мен са ми казвали, че имам голяма глава, но видях неговата...
Знаете като обърнете бинокъла, как се вижда някак си...
Твоят телефон е. Вдигни!
- Ало?
Ей, Турчин!
- Един момент.
Виж ти!
- Търси Турчина.
Това си ти.
- Аз ли?
Аз съм Турчина?
- Погледни се!
Турчина слуша.
- Когато този телефон звъни,
ще го вдигаш, ясно?
- Ясно.
И ще го вдигаш само ти!
- Аз. Разбрах.
Така. След 5 мин. остави пакета
в кофата за смет на ъгъла на улиците "Форт" и "Удуърд".
Ало?
- Какво ти каза?
Нещо за пакет, кофа за смет... Вижте, аз нямам нищо общо!
Дошъл съм на конференция!
- Все ми е тая!
Къде е този контейнер?
- На "Форт" и "Удуърд".
Сложи този пакет в онази кофа за боклук.
После можеш да си вървиш.
Искам само да отбележа, че ще запомня лицето ви.
За всеки случай. Може да възникнат неприятности.
Слушай, това не е за теб!
А за кого е?
- За един друг човек.
Кой?
- Ами... един. Не го познаваш.
Дай да видим!
- Не става. Но това не е боклук.
Разбрахме ли се? Това е бизнес!
Така че не го пипай, ако обичаш!
Дай пакета! Дай го!
- Господи!
Пакетът не е твой! Вижте го!
- Кой е този?
Пакетът не е негов! Мой е!
- Мамка му!
Хубаво де! Какво ти става? Пусни ме!
Вдигай се! Ставай!
Влизай в колата!
- Трябва да потърсим друга кофа.
Какво ти става? Нищо ли не можеш да свършиш като хората?
Ало?
- Какво ти става? Нищо ли не можеш
да свършиш като хората?
- При лош план...
Виж, Турчин! Занеси пакета на 1 -ва улица и "Бегли авеню"
и чакай там!
Този път какво каза?
Хей, върни се!
Прощавайте!
- Сега вече те смачках!
Разкарай се от колата ми, бе!
Майчице!
911. Кажете.
- Ранен съм!
Къде сте?
- В центъра.
По-точно?
- Мъж с черна кола ме отвлече.
Запомнихте ли номера?
- Само секунда.
347 DNВ. Побързайте!
Обадих се на 911! Здраво си загазил!
- Ставай!
Рани ме!
- Одрасках те!
Все същото е!
- Внимавай!
Едва не ме уби!
- Ако исках, щеше да си мъртъв.
Исках да те одраскам. Беше халосен патрон.
Аз обаче кървя! Пък ти я наречи "халосна кръв", ако щеш!
Ето, сложи си от това.
Мексикански сос?!
- Естествен антисептик е.
Намажи се, да не пипнеш някоя инфекция.
Не ща и да знам как си открил този цяр!
Какво, държиш го в жабката, църкаш малко на сандвича си,
а после и отзад?
- Както решиш! Гъзът си е твой!
А нещо с чили за студен компрес?
Прибери го!
- Добре де, ще се намажа!
Защо не си гледаш пътя?
- Леле, не е истина!
Излезте от колата с вдигнати ръце! Слезте! Да виждам ръцете ви!
Обърнете се! Ръцете на тила!
- Не съм с него!
Ръцете!
- Не го познавам! Той ме отвлече!
Отведе ме против волята ми! Ето, вижте!
Искаше да ми маже дупето с мексикански сос!
Момчето не е с всичкия си!
Ръцете!
- Виждате номера ми! Ти - в колата!
Ръцете!
- Искате да ми видите ръцете ли?
Ето ви ги! Федерален агент съм.
Проверете номера на колата ми!
Вътрешен регистър.
- На федералните е.
Отдел "Борба с порока".
- Да!
Федерален агент съм, а той - федерален затворник! Марш в колата!
Възпрепятствате федерално разследване!
Хайде, чупката!
Много яко стана!
1-ва улица, "Бегли авеню"
Даваш му пакета, и изчезваш!
Хей, ако и този път търтиш да бягаш,
ще получиш куршум в най-насъщния участък от задника си!
Хареса ли ти стоката?
Стоката ли?
- Да, стоката.
Знаете как е... Ту ми харесва,
ту не чак толкова...
Зависи. Не знам.
- Кажи ми дали ти харесва!
Ами, да...
Харесва ми стоката. Аз...
Благодаря, че се интересувате!
- Значи ми носиш 20 бона?
Там, в пликчето? Дай го тук!
Дотук добре. Ще държим връзка.
И още нещо, Турчино. Никакви дебилщини повече, ясно?
Дадено!
- Добре.
Чао!
Скачай в колата! Не съм приключил с теб!
Одеве друго каза!
- Често послъгвам. Качвай се!
Няма!
- Ставай!
Не ме карай да те гоня!
Чу ли какво...
- Спрете!
Спрете! Помощ!
Арестуван си! Ръцете на колата! Сложи ги отгоре!
Кой е този тип, по дяволите? Провери го!
Издирван за контрабанда
Пуснат е за международно издирване.
Леко сега с главата!
Чашата преля! Ще подам оплакване!
Номер три.
- Номер три!
Трети, пристъпи напред!
Да, ти си номер три!
Това е той!
- Сигурна ли сте?
Помня лицето му!
- Свободна сте.
Извинете, искам да говоря с началника, ако може.
Останете. Другите са свободни.
Благодаря! Понякога човек не бива да мълчи!
Вие ли сте началникът? Леле, колко исках да говоря с вас!
Сериозно?
- Аз съм Анди Фидлър, дистрибутор.
Повярвайте, не съм и сънувал, че ще кисна в полицията
с разпран от куршум задник.
Това лице обаче силно ме притеснява,
както и цялата ви операция, впрочем.
Честно казано, нямам нищо общо с тази работа.
Не изглежда така, г-н Задник!
В ресторанта сте с оръжие, откраднато от полицейски трезор.
Пистолетът, с който обирате касата.
- О, не!
Аз не извършвам обир! Но отлично разбирам
защо сте останали с подобно впечатление.
Проверката показа, че ви издирват и от Интерпол.
Издадена е заповед за арестуването ви.
Думите "Истанбул" и "Турция" говорят ли ви нещо?
О, да! Напомнят ми за това-онова!
Може да не ми повярвате, но случаят си има логично обяснение.
Даже е забавно, защото си беше цяла епопея!
Разкажете ни.
- Дайте лявата си ръка.
През лятото на 1998 г. бях в Европа със семейството. Спряхме в Истанбул,
защото гледката си заслужава. Жена ми обаче...
Ван, търсят те на телефона.
е луда на тема килими. Не че съм глезльо,
но този полицай злоупотреби с властта си! Нагруби ме физически,
да не говорим какви словесни оскърбления понесох!
Ван слуша.
- Дъщеря ти има рецитал довечера.
Виж, не мога да присъствам.
Затънал съм в един случай.
Трябва да затварям. Ще й го кажеш ли вместо мен?
Кажи й го сам.
В хотела се оказа, че килимчето не влиза в куфара.
Помолихме ги да ни го изпратят, когато се приберем.
Обърнете се надясно.
- Прибрахме се вкъщи,
но килимът така и не пристигна. От хотела ни писаха,
че бил конфискуван на митницата. Явно е бил краден.
Беше молитвен килим на 1000 години!
Но аз откъде да знам, че е краден?
Не съм и подозирал! Изгорях с 230 долара!
Както вече разбирате, бях абсолютно невинен.
Да, разбирам. Затворете го!
- Какво?
Да вървим!
- Моля?
Изведете го оттук!
- Чакайте малко!
Насам!
- Нищо лошо не съм направил! Аз...
Мърдай!
- Аз... Аз нищо не съм направил!
Слушай, това е номерът на този телефон.
Проследи го. Искам името на собственика и адреса.
Обади ми се, когато си готов.
- Добре.
Мен ли търсиш, лейтенант?
Какъв е този юнак от Уисконсин?
Цъфна посред сделката и сега го мислят за мен.
Оръжието е още на пазара?
- Да.
А ако е капан?
- Този тип ли?
Същият!
- Не и той!
Къде е той?
- В килията. И там ще остане.
Да, госпожо!
Мамка му! Изяли са го вече!
Търся един бял господин с цайси.
- А, да!
Сърце не ми даде да го вкарам при ония.
Благодаря.
Ела!
- Може ли да си ходя вече?
Да си ходиш?! Милият! Такъв трилър те чака, че свят ще ти се завие!
Въоръжен грабеж с незаконно оръжие,
а турските власти искат да си похортуват с теб.
Искам да говоря с адвокат. Имам право на един телефонен разговор.
Имаш следния избор: да дойдеш с мен като заподозрян, който съдейства,
или да останеш тук и още довечера да станеш нечия невяста.
Как ти се вижда дупето му?
- Какво избираш?
Нека да се изясним.
Аз не избирам да дойда с теб.
Избирам да не оставам с тях.
Ясно ли е?
Чакай малко.
Този екип за нищо не става.
За да влезеш в час, ето как стоят нещата:
намираш се на моя територия,
а тук отговорностите ти започват и свършват с мен.
И какви са те?
- Решили са, че ще купуваш оръжие.
Ще се срещнеш с тях отново, за да ги закопчая.
Започвам да развивам фобия от срещите с тях.
Цялата тази история вече ми лази по нервите.
Направих каквото искаше!
Защо да не си ходя? Какво общо имам аз с всичко това?
За тези типове всяко ново лице може да се окаже Човека.
А ти положително нямаш вид на такъв.
Така значи! Не приличам на човек, така ли?
Много ти благодаря! Сега вече... нищо не ми е ясно!
Кой е Човека?
- Ченгето, куката,
шапкарят, агентът под прикритие, който ще ги спъне.
А ти си толкова невзрачен, че ти вярват!
Да, хората ми имат доверие.
Това не е комплимент, лайньо!
- Защо все мръсотии говориш?
Мислиш, че звучиш по-мъжкарски като псуваш постоянно ли?
Да ти го начукам!
- Браво! Страхотно възпитание!
И аз мога да викам "да ти го начукам",
"шибано" еди-какво си, "скапан шибаняк" и прочее.
Но не го правя, защото на този свят трябва да има някакви обноски!
Знам как можеш да се отървеш от този навик.
Ако ти дойде да кажеш думата "чукам", кажи я,
но после добави "банките да бият".
"Чукам банките да бият".
"Чукам банките да бият".
И докато се усетиш, ще почнеш да казваш "Чу камбанките да бият!".
Постоянно й даваш обещания и никога не ги спазваш!
Искаш да не вярва на хората ли?
- Глупости!
Напротив, не са глупости!
- И още как!
Обеща й да отидеш на рецитала.
- Но съм възпрепятстван.
Дъщеричката ми е колкото теб и също е балерина.
Наистина ли?
- Да, помагам й за пируетите.
Причината е друга. Няма да дойдеш, за да не се засечеш с втория й баща.
Нима и той ще бъде сред балерините?
Само сложи крачетата в правилната позиция и готово! Ето!
Браво! Много добре!
Тате, ще вземеш ли и Анди довечера?
Виж, миличка...
Тати няма да дойде довечера. Съжалявам.
Но следващия път съм там! Кълна ти се!
Ще ти се реванширам! Да ви... чу камбанките да бият!
Един момент. Тати трябва да тръгва.
Върви, тогава. Довиждане.
Радвам се, че се запознахме, Кейт.
- Аз също.
Е?
- На кого е телефонът ли?
Да.
- На Кортес. Мани Кортес.
Кейти?
- Благодаря.
Хайде, прибирай се!
Кортес живее до асансьора на втория етаж.
Мамка му!
- Не ставай!
Изкарахте ми ангелите!
- Защо си още тук, Кортес?
Имахме среща в склада преди три часа!
Ако нямате нищо против...
Прекъснахте ми занятието.
Слабо ме вълнува.
- Вижте...
Стана напечено около това оръжие. Убихте ченге.
Това го нямаше в уговорката.
- Взе да ни се пречка.
Ние ти уредихме стоката и си искаме парите.
Без мен! Това оръжие ми връзва ръцете!
Проблемът си е само твой!
Имаш ли парите, или не?
- Намерете си друг купувач.
И ви съветвам много бързо да напуснете града.
А сега, затворете вратата на излизане!
Разбира се.
Май само Турчина остана.
Така излиза.
Имаш прекрасно семейство! Чудесна дъщеря, красива съпруга...
Бивша съпруга.
- Добре, бивша. Свястна ми се видя.
Да.
- И какво, не ви се получи ли?
Да ти покажа ли моето семейство?
- Не!
Е, аз пък искам да си го видя!
Хана ми е най-голямата. На 12 години е.
Зарибявам я за дистрибутор, но е малка. Още не й се вижда "яко".
А това тук е малката ми балеринка.
Ето ги жена ми Сюзън и Емили - най-новото попълнение. На 2 год.
Като мелница е в устата! Не спира да дърдори! Бър-бър по цял ден!
Голямо кречетало!
- На кого ли се е метнала?
На мен, струва ми се.
- Дали?
Много жалко, че при вас нещата са се стекли така.
Как по-точно?
- Има хора, които те обичат,
а ти изглеждаш толкова тъжен и самотен!
Не съм самотен!
- Напротив! Или ако не си самотен,
то със сигурност си сам.
- Сам, но не и самотен! Има разлика.
Да си чувал израза "Човек не може да бъде остров"?
А ти да си чувал израза "Затваряй си плювалника"?
И сега?
- Отивам при един приятел.
Ще ме вземеш ли и мен? Ще ми се да те придружа.
В тоя квартал и кучетата познават колата ми.
Никой няма да те закача.
- Добре.
Кортес?
Мани, къде си?
Пак ли си се сврял под кревата?
Мани!
"Борба с порока".
- Ван се обажда.
Изпратете линейка в дома на Мани Кортес.
Оръжейният дилър ли?
- Да. Спретнал си е пътешествие
вследствие на куршум 45-и калибър в гърдите.
О, не!
Добър ден. Слезте от колата!
Какво правиш, бе?
Това не беше добра идея.
Майчице мила!
Хубаво вози колата ти.
Ей, идиот!
- Кретен с кретен!
Ти остави ключовете на таблото.
Доста недалновидно от страна на един полицай!
Сега е идеалният момент да замълчиш.
Знам, че това граничи с невъзможното,
но чуя ли гласа ти още веднъж,
не отговарям за последиците.
Така че едва ли има по-удачен миг от този да млъкнеш!
Едно въпросче само...
Моят въпрос остана и ми дължиш...
- Кажи.
Имаш ли план?
- Как да го разбирам?
Провалиш ли се с плана, планираш провал!
Конструктивната критика е част от съвместната работа на...
Ние не вършим съвместна работа!
Въобще не се заблуждавай, че работим заедно!
Да ме прощаваш, ама ти ме въвлече в това!
Утре в 10 ч. имам реч, така че приеми ме като партньор...
Ти не си ми партньор! Това посмъртно не може да стане!
А какво съм тогава, а?
Искаш ли да знаеш какво си?
Кукла на конци. Това си ти.
Моята лична кукла на конци.
Извадих те от ареста като заподозрян, който съдейства.
Това значи, че те притежавам,
което пък значи, че аз дърпам конците, а ти танцуваш.
През останалото време кротуваш в колата и си мълчиш,
както се полага на една кукла.
Хей, Бути!
Как си, Бути?
- Да вървим!
Подай насам!
- Почваме ли?
Бути!
- О, не!
Стига, бе, човек!
Бути, не си довършихме разговора.
Казах ти всичко, което знам.
Ще ти пасирам задника на тая ограда!
Стига де! Нищо друго не знам! Ча...
Добре де, добре!
Би ли ми подал телефонния указател?
Кой е този?
- Не знам. Махни колата от гъза ми!
Благодаря. С кого ме свърза? Искам имена.
Ще затрият и мен, и цялата ми фамилия!
Имена!
- Просто му ги кажи!
Не мога, бе, хора!
- Едно именце само!
Кажи някакво име де!
- Ще ме очистят!
Момчето явно не знае.
Добре де! Този на снимката се казва Джоуи Трент.
Хубаво име!
- Не, наистина се казва така!
После?
- За убито ченге не съм чувал.
А кой е шефът на Джоуи?
- Не е от града.
Дай тогава извънградско име!
- Не го знам, мамка му!
Не искам да участвам в това!
- Кейн се казва!
Шефът им се казва Кейн. Друго не знам.
Освен че имал лошо име. Кълна се в мама!
Кой те свърза с Джоуи?
- Как кой? Кортес!
Това не говори добре! Кортес е мъртъв.
Стига, бе!
Извинете ме.
Ало?
Добре. Това беше той.
Провървя ти, друже! Но пак ще си говорим!
Да млъкваш!
- Впрочем, Бути...
Много внимавай!
Счупи ми златния зъб, бе, човек!
Къде отиваме?
- В "Лъкис бар енд грил" след час.
Само това ли каза?
- Не. Имаше и друго.
Какво?
- Няма да ти хареса. Ще побеснееш.
Говори!
- Иска пари. Много пари.
Колко много пари? Казвай!
- Половин милион долара.
Моля?!
- Знам, шокът е голям!
Мамка му!
Къде отиваме?
- При банкомата ми.
Здрасти, Сантос!
- Слава на бога! Върни 20-те бона.
Вътрешните ми готвят проверка.
- Трябват ми още.
Ти добре ли си? Как ще ти дам още 20 хиляди долара?
Трябва ми половин милион.
Само ще им ги покажа. До един час ти ги връщам.
Изчезни!
- Отвори. Трябва да ти кажа нещо.
Какво?
- Отвори и ще разбереш.
Слушам.
- Значи виж каква е ситуацията.
Даваш пари, арестувам ги и всичко е шест.
Не ми ги даваш, губиш 20-те хилки и гориш директно.
Послушай ме. Само така имаш някакъв шанс.
Защо ми причиняваш това?
- Защото ми повярва.
Хайде!
Трябва да хапна. Умирам от глад!
- Ще го преживееш! Стига сега!
Падна ми кръвната захар, отпаднал съм.
Нищо не съм ял! Искам храна!
- Добре, ще ти взема сандвич.
Предпочитам нещо друго.
- Вкусен е.
Червените меса често влизат в схватка с организма ми.
Дали ще успея за речта утре сутрин?
- Не знам.
А и не ми е особено важно.
Знаеш ли, не си от най-любезните хора.
Не ти пука, никому не вярваш...
Доверието може да те убие.
"Доверието може да те убие".
Не вярваш ли поне на един човек?
- Не.
И на майка си ли?
- Абсурд!
Как е възможно да не вярваш на майка си?
Може да ме врътне нещо.
- Що за живот е това твоето?!
Поне не си правя илюзии. Ти на всеки срещнат ли вярваш?
Да, винаги подхождам с доверие.
А когато те прецакат?
- Че кой ще ме прецака?!
Хората нямат ли си друга работа?
За теб светът е "надпрецакване", така ли? Ужас!
Когото и да срещна, накрая ставаме приятели.
А аз, когото и да срещна, накрая го счупвам от бой!
Ами то ти е хвала!
Патлаци, стрелба, тупаници...
Човек може да решава проблемите си и по друг начин.
Ако вървиш по улицата с жена си, някой ви нападне
и опре патлака в главата й, какво ще направиш?
Ще го ухапя.
- Моля?!
Знаеш ли колко мощни са човешките челюсти?
Масетерните мускули захапват със сила 42 кг на кв. см!
За бактериите да не говорим!
- "Масетерни мускули", а?
Това е на латински.
- Това са простотии!
Свършвай с тоя бълвоч и да се махаме!
Имаш 12,40 долара, нали?
Добре ли си?
- Това месо не ми понася, казах ти.
Ама сандвичът си го биваше, нали?
Сигурен ли си, че си добре?
- Да. Бързо ми минава.
Леле, майко! Свали прозореца!
Просто събирам газове!
- Събирал бил газове!
Слон да се изсере отзад, няма да вони така!
Не може ли да забравим за случилото се?
О, ужас!
Добре. На работа!
"Лъкис бар енд грил"
Много е просто.
Показваш парите, казват ти къде и кога и утре си държиш речта.
Едно въпросче...
Защо направо не влезеш да му щракнеш белезниците?
Искам да спипам шефа му с оръжието.
Нали затова е цялата хамалогия! Ето. Хайде!
Помни: трябва само да види парите!
Показваш му ги, затваряш чантата и се връщаш с нея.
Ами ако нещо се обърка?
- Няма.
И все пак?
- Няма опасност!
Да де, ама ако нещо стане и сделката се провали?
Цял живот това ли ще правя?
- Нищо няма да стане!
Да не забравиш да питаш кога и къде!
Кога и къде.
Простак такъв!
Привет!
Ама моля ви се!
- Само проверявам за микрофони.
Чист си.
Давай!
- А, да!
Дал Господ! Е, чист ли съм?
Да, струва ми се.
Ето.
- Много добре.
Така.
А сега...
остана да уговорим времето и мястото, и сме готови.
Обаче имаме малък проблем.
Какъв?
- Никой не е в състояние
да извади толкова пари в брой за един час.
Така че искам да знам кой си.
Бизнесмен съм.
- Браво!
И какъв по-точно е бизнесът ти?
- Какъв е бизнесът ми ли?
Доставям качествени инструменти
на професионалисти, които държат на най-доброто! Точка.
Е, ще вършим ли работа?
Виж, Турчино, налага се да говоря с шефа си.
Тогава защо говоря с теб, Джоуи?
- Откъде знаеш името ми?
Ами... просто го знам.
Имам шесто чувство.
Приеми, че и на мен Господ ми е дал нещичко.
Дал ти е, а?
- И още нещо.
От тук насетне искам да говоря само с Кейн.
Не мога да ти обещая такова нещо.
Няма да зареже някоя сделка, защото един непознат
ми е пляснал парите на масата, нали?
Задръж ги тогава. Не ми е за парите.
Мислиш, че ми пука ли? Все ми е тая!
Пари да искаш! Приеми тези като жест на доверие.
Кажи на Кейн, че ще получи още, ако спре да ми губи времето.
А, и още нещо.
От сега нататък аз ще ти се обаждам.
Разбрахме ли се?
- Разбрахме се.
Ако обичате.
Къде са парите?
- У него. Заявих, че аз командвам
и си излязох! Да беше ме видял!
Дал си половин милион на контрабандисти убийци?
Точно така.
- Ах ти, проклет...
кучи сине! Кретен такъв!
- Такова сдухване не бях виждал!
Мамка му!
- Нали нямало да има изненади?
Е, познай! Точно това стана!
И защо да не избягат с парите ми?
Защото им обещах още.
Щеше да си тръгне и аз смених плана.
Сега аз водя играта!
- Ти командваш парада, така ли?
Да.
- Ти си шефът?!
Да, аз съм шефът.
- И какво да правим сега, шефе?
На първо време нека се поизпотят, ако ме разбираш.
След час-два ще им се обадим.
- А междувременно, шефе?
Ще отидем на рецитала на дъщеря ти.
Тате!
- Звездата на татко!
Знаех си, че ще дойдеш!
Благодаря, че ми напомни за рецитала.
Отдавна не бях те чувала да казваш "благодаря".
Извинявай.
- "Благодаря" и "извинявай"?!
Май си в добри ръце.
- Дума няма!
Това е Марк.
- Здравейте.
Приятно ми е.
- Ван?
Марк?
- Да тръгваме.
Хайде, Кейти!
- Ела, скъпа.
Чао, тате.
- Чао, миличка!
Може ли да кажа нещо?
- Не.
Мисля, че още я обичаш.
Ако не го преодолееш, ще загубиш и другата жена в живота си.
Просто ми хрумна.
Зайо Байо трябва да е в най-долното чекмедже, миличка.
Нали там е легълцето му.
Браво, миличка! Сега доволна ли си?
Добре. Мама там ли е?
Здравей, Сюзън. Не, всичко е наред!
Да, конференцията върви отлично! Нали знаеш, че...
Железен съм! Да.
Утре вечер се прибирам, така че до утре.
И аз те обичам, скъпа.
Чао!
Благодаря.
- Свършваме с това, и се прибираш.
Нима?
- Само това, и край.
Хубаво. Но да попитам...
Какво разбираш под "край"? "Приключил" ли?
"Край" значи ли "нищо повече"?
Обади му се!
Имам един въпрос. Не е ли редно да имаме
някакво подкрепление в такива ситуации?
Не съм те чул да викаш никого.
- Правилно.
Ето ги.
Потят ми се ръцете.
Просто се дръж на положение!
Кой е този?
- Дойдох да видя твоя съдружник.
А това е моят.
- Само че...
Прилича на ченге.
Вярно е, много прилича, но определено не е ченге.
Нека разсеем това съмнение.
- Попитах те кой е.
Кой е той ли? Ами това е...
Моята кукла на конци.
Моля?
- Моята лична кукла на конци.
Хей, кукло, ела тук!
Ела, ела! Аз дърпам конците и той танцува.
Наистина ли си негова кукла?
Отговори на човека де! Ти си говоряща кукла!
От твоята уста искам да го чуя.
Кой е моята кукличка?
Аз.
- Нищо не чух. А ти?
Не.
- Не чухме. По-високо!
Кой е моята кукличка?
Аз съм неговата кукла на конци.
- Браво, момчето ми!
Качвай се тогава, кукло!
Седни отзад, кукло!
Няма ли да се пипаме по слабините?
- Ще се погрижим. Качвай се!
Къде е твоят човек?
- Тук е.
Къде?
- Пред очите ти, тъпако!
Аз съм Кейн. Може и Джоуи да ми викате, пак става.
По-важното е ти кой си.
- Аз съм човекът с парите.
По-точно единственият ти кандидат-купувач.
Но има един проблем, Паричко!
- Какъв?
Според мен си ченге.
- Така е, ченге съм.
Казвам се Ван. Уейд ми беше партньор.
Бях в течение от самото начало.
Можех да ви пипна до един, начело с него.
Но изчаквах момента. Искам да се включа.
Наистина е от отдел "Борба с порока".
Знаел си за обира, така ли?
- Много ясно!
Между партньори няма скрито-покрито.
- А ако търсиш отмъщение?
Стига. Каквото търсил, намерил!
- Този миг ли си чакал?
Мога да те прикрия и да препродам оръжието.
Знаеш, че имам парите. Моят човек ти е харизал половин милион!
Не само ти имаш връзки, агент Ван.
Аз си имам купувач.
- Вече си нямаш.
За жалост Мани Кортес е отнесъл един 45-и калибър.
Такъв извадиха и от партньора ми Уейд.
Може да мине за съвпадение, но аз не вярвам в такива неща. А ти?
Не особено.
- Бях готов да наддавам,
но сега виждам, че си отчаян.
Няма кой да те отърве от цялата камара оръжие!
Какво решаваш, Джоуи... Кейн?
Всичко си пресметнал, а, агент Ван?
Ще видим. Да вървим.
Приятно къпане, дами!
Не ми казвай, че си се напикал в басейна!
Чакай сега! Ще се забъркаме с ченгето, така ли?
Качвай се!
Тръгвай!
Хотел "Конкорд"
Май това е краят.
- Да.
Върви при зъболекарската си техника!
- О, да!
Да. Виж, ако искаш да дойдеш утре, мога да го уредя.
Още не съм свършил тук.
- Да, разбирам.
Просто ми хрумна.
Беше ми интересно.
Е, тогава...
Ако идвам пак в Детройт, може да те потърся.
А може би не. Няма...
Леле, как ненавиждам дългите сбогувания!
Та...
Ами... чао!
Не се впрягай!
- Добре.
Ние, дистрибуторите на стоматологични консумативи,
боравим с най-модерни технологии от години,
но днес, повече от всякога.
Ползваме керамични фасети и зъбни имплантанти,
които бързо изместват протезите и мостовете от устата на пациентите.
Комбинацията на карбамиден пероксид
с ултравиолетова светлина
сведе времето за избелване на зъбите
до еднократно едночасово посещение при зъболекаря!
Нека си обещаем още една година на постижения в тази област!
И накрая, нашата мисия
е да снабдяваме с качествени инструменти професионалистите,
които държат на най-доброто!
Благодаря ви!
Благодаря!
Благодаря!
Направо ги разби, Анди!
- Така ли мислиш?
Супер!
Г-н Фидлър?
- Да?
Елате с нас!
Къде ме водите?
- Леко с главата!
Той каза "край"! Какво става?
Ти ни кажи!
- Не знам за кого ме вземате.
Знаем кой си. Но се чудим как може почтен човек да залитне така бързо.
Тук си с Джоуи Трент, контрабандист на оръжие.
А тук изкопчваш информация от Хектор Бабкок или Бути.
Току-що го открихме в багажника на колата му.
Сигурно се чудиш кой е най-лошият в глутницата?
Агент Дерик Ван - новият ти другар. Той е очистил Бути.
Не би го направил!
- Така ли?
Не.
- Виж и Мануел Кортес.
Ван и него е посетил.
И не на последно място - партньорът му.
По-точно бившият му партньор.
Мъртвите са агент, доносник и дилър.
Свързва ги единствено агент Ван.
- Да, обаче аз не вярвам.
Защо? Защото е голям симпатяга ли?
Защо според теб не извика подкрепление?
Защото не е искал да има ченгета!
Аз нищо не знам.
- На кого ги разправяш?
Загазил си, приятел!
- Какво искате?
Да сложиш микрофон и да го накараш да признае за обира и убийството.
Само толкова ли?
- Нямаш избор.
Хайде, бе! А ако откажа?
Тогава правосъдието ще ти стовари гигантско лайно на главата!
Колко мило!
- Повярвайте ми,
ако се водите заподозрян, който оказва...
Съдействие, знам. Тая попара съм я сърбал. Нищо добро не излезе.
Значи го извади от ареста,
даде му половин милион долара и го пусна, а?
Той е търговец от друг град.
- Нима?
И съвсем случайно се оказва на точното място в точното време ли?
Не вярвам в случайности. А ако е агент на вътрешните?
Ако е имал микрофон?
- Едва ли. Насираше се от страх.
Точно ти ли се хвана на въдицата му, г-н Невернико!
Така да оглупееш! Свързаха името ти с обира
и с убийствата на партньора и на доносника ти. Бути е мъртъв.
Стреля, без да му мигне окото! Ако те заподозре, си труп!
Да пробваме микрофона.
- Да кажа ли нещо?
Готово.
- "Готово".
Казах "Готово".
- Добре.
Не мога да го направя!
- Само това, и край!
Стига сте повтаряли това изречение!
С него скалъпихме сделка, която скоро ще стане.
Искам само подкрепление.
- Забрави!
Пистолетът и значката. Отстранен си.
- Ами!
Пистолетът и значката, казах!
- Ти сериозно ли?
За твое добро е! Имаме един мъртъв агент!
Изгубих ти дирите през последните 24 часа,
но пилееш пари и дружиш с агент на вътрешните, който ще те закопчае!
Няма да ме уплашиш с този поглед!
Ей толкова ми остава!
С толкова си прекалил! Пистолетът и значката!
Бъркаш. Човекът е на конференция и в момента държи реч!
Нима? Тогава кой е този зад теб?
Гледай ти!
- Какво правиш тук?
Знаех си, че ще попиташ. Свърших с речта,
а имам малко време до полета,
та рекох да се отбия да видя как си, да си поприказваме...
Може ли да поговорим някъде на спокойствие?
Да?
- Авеню А, склад номер 3, веднага.
Да не забравиш парите!
Ще поговорим в колата. Ела.
В колата ли? Отиваме в колата. Край.
Тръгват от 1-ва улица и ул. "Мичиган".
Прието. Летете високо, да не ви чуят, но не ги изпускайте!
Прието.
Къде отиваме? Да изпием ли по един шейк?
Ще посетим старите си приятелчета.
Полетът ми е в 17 ч. Не знам дали ще имам време да...
Нали искаше да си говорим? Давай!
Добре.
- Е, как си?
Добре съм.
- Имаш ли бръмбари?
Да. Сякаш целия са ме полазили! Винаги изпитвам ужас преди полет.
Ставам един такъв нервен...
Не знаех, че ми личи.
Е какво, взе ли си парите?
Не.
Извика ли подкрепление?
- Някога да съм викал?
Не си.
- Мислиш, че съм корумпиран, нали?
Ти ми кажи.
- Има да чакаш, вътрешен боклук!
Какво?
- Замазваше ми очите, а?
Дрънкаше ми разни лайна!
- Дрънкал съм лайна?!
Именно! Лайна!
- Един момент, господине!
Стреля по мен, влачи ме къде ли не и ме употреби за най-долни цели!
Имам новини за теб, друже! Вече не съм ти кукла на конци!
Искам истината. Според мен ти си замесен и си убил Бути!
Мамка му, издъни се!
Аз съм убил Бути?!
Само така мисля.
- Откъде знаеш, че Бути е мъртъв?
Именно! Как мога да знам? Няма откъде!
Очевидно съм в жестока грешка!
На работа, господа!
Влизайте!
- Мишената спря. Сделката започва.
Искаха да те накарам да признаеш.
- Знам.
Започваме ли?
Залегни!
Стрелят! Повтарям, стрелят! Пратете подкрепление!
Слизайте.
- Ей сега ще умрем!
Успокой духовете!
Няма да умрем!
Повярвай ми.
- Да, бе, вярвам ти!
Ето оръжието. Къде са ми парите?
- Чакай да те питам нещо.
Той какво каза? Че съм кукла или че съм тъпа кукла?
Да се навра тук с един камион пари, че да ги вземеш и да ме очистиш?
Тъп ли изглеждам?
- Все пак ще го кажа бавно.
Ако в колата няма 2,5 милиона, ще умрете и двамата.
Едва ли. Довели сме си компания.
Копеле мръсно!
- Арестувани сте!
Време е!
- Кога пристига подкреплението?
Трябва ми веднага!
- Я кажете сега,
кой от вас, "Спайс Гърлс", уби Уейд?
Аз.
- Ти ли си Страшната Спайс?
Да.
- Господа, да запазим самообладание!
Всички имаме близки. Аз имам семейство, ти - дъщеря,
ти имаш...
- Никого нямам!
Само да довърша. Нямам предвид традиционното...
Ето, сега си имам теб!
- Ще се науча да мълча!
Назад, за да си нямаш главоболия!
Ако ти застреляш него, аз ще застрелям теб.
А с тоя патлак мога да ви просна и двамата!
Ти няма да стреляш по него!
- Да се обзаложим ли?
Правил го е, но дано не стреля!
Млъквай!
- Найджъл, вземи му пистолета.
Дай пистолета си на Найджъл и бавно падни на колене.
Дай му го!
Сам си, агент Ван!
- Само така изглежда.
Но Масетер ми пази гърба!
- Кой?
Господин Масетер. Един латински пич!
42 кг на квадратен сантиметър!
- Хубав опит!
Броя до три. Ако не дадеш пистолета на Найджъл и не коленичиш,
ще те гръмна между очите.
Едно... Две...
- Три!
Влизайте! Бързо!
Не мърдайте!
- Мамка му!
Залегни!
Жив ли си? Ранен ли си?
Да.
- Къде?
В задника.
В задника ли? Дай да видя!
Разкарай се от мен, мамка му!
Ще изтичам за мексиканския сос.
По-леко де!
- Да вървим!
Пазете си гърбовете!
Да смятам ли агент Ван за оправдан?
Не бързай толкова. Искам да видя парите до цент!
Внимание, камък!
- А сега, стиснат сухар такъв?
Признателен съм ти, че ме докара, но нататък мога и сам.
Знам, но искам да видя с очите си как се качваш на самолета.
Това ли чух, което си мисля?
- А, не! Аз...
Не си го слагай на сърце! Нищо особено!
Обядва ли в хотела?
- Да, хапнах.
Какво точно хапна?
- Сандвич.
Какъв сандвич?
С пържола.
Мамка му! Гад миризлива!
- Господи!
Заповядайте, сестри!
Боже господи!
Минете за проверка, господине. Добре.
Заповядайте, господине.
Господине, елате с мен, ако обичате.
Застанете тук.
Ръцете - встрани.
Точно така, благодаря.
Да нямате нещо в дупето?
- Да.
Един куршум завинаги заседна отзад,
докато изпълнявах служебния си дълг. Спасявах неговия задник!
Мога да го потвърдя.
Ще ви помоля да застанете зад паравана.
Екип за проверка на телесни кухини.
- А, не! Тая няма да стане!
Не можете да се качите в самолета!
- Вече няма да припаря до самолет!
Ето, заради теб не мога да мръдна от града!
Съжалявам!
Е, трябва да вървя.
Поздрави малката си сладка балеринка от мен.
И ти поздрави своята от мен.
Е...
- Хей! Все едно сме се прегърнали!
Хубаво!
Нали ти казах? Когото и да срещна, накрая ставаме приятели.
Чао, Ван!
Чао, Анди!
Вие сте по кухините?
- Тъй вярно!
Забавихте се! Онзи тип ще се измъкне!
Ето го, със сивия кариран костюм и кафявия куфар. Тичайте!
Извинете!
Проверка на телесните кухини!
- Моля?!
Насам, моля.
- Кой е моята кукличка?
Няма да ви задържаме дълго.
- Нищо лошо не съм направил!