Sleeping Dogs (2024) Свали субтитрите
Казваш се Рой Фрийман. Роден си на 23 март 1964 г.
Не пий алкохол. Взимат боклука в сряда.
Похвала от комисаря за полицай Рой Фрийман
Кухня, баня
Извади я от кутията. Сложи я в микровълновата.
Печи я 4.5 минути. Махни опаковката - гореща е!
Мамка му!
Имаш Алцхаймер. Твоят лекар е д-р Мехта.
Назови три обекта в стаята.
Стол, лампа, часовник.
Три обекта извън стаята.
- Уиски, самолет, състезателен кон.
Мамка му.
Днешната дата?
- Четвъртък.
Датата, не деня от седмицата.
Септември...
А годината?
Кой е родният ти град?
Помниш ли името на майка ти?
А на баща ти?
СПЯЩИ КУЧЕТА
Това е експериментална процедура.
Електроди ще изпращат импулси към целеви зони в мозъка ти.
Трябва да се изградят нови невронни пътища.
Но резултатите могат да са по-непредвидими,
особено предвид злоупотребата ти с алкохол.
Често срещан отключващ фактор за Алцхаймер.
Непознат номер
Ало?
- Рой Фрийман ли е?
Името ти е Рой Фрийман
Ало?
- Да.
Казвам се Емили Дийтс. Работя в "Клийн Хендс Проджект".
"Клийн Хендс Проджект"?
- Да.
Правна организация с нестопанска цел.
Застъпваме се за затворници, лишени от права.
Ще имате ли няколко минути да поговорим?
Да...
За какво става въпрос?
- За един от старите ви случаи.
Емили Дийтс, "Клийн Хендс Проджект".
Емили Дийтс.
Г-н Фрийман?
- Г-це Дийтс.
Здравейте... Емили.
Благодарна съм, че се срещате с мен.
- Няма проблем.
Казахте, че е относно стар случай?
Да, за Айзък Самюел.
Айзък Самюел. Съжалявам, аз не...
Да, сигурно виждате повече случаи, отколкото искате да запомните.
Да, нещо такова.
Преди 10 г. е осъден за убийството на Джоузеф Уидър в колеж Утърфорд.
Ще го екзекутират в края на другия месец.
Поискахме отсрочка от губернатора, но май няма шанс.
Добре.
Не го разпознавам. Какво общо има с мен?
Поиска да говори с детективите, които са го разпитвали.
Аз съм го разпитвал?
- Търся и бившия ви партньор.
За какво иска да говорим?
- Боя се, че не каза.
Това е нещо, което сам трябва да го попитате.
Жертвата е претърпяла масивен черепен кръвоизлив.
Травмите са нанесени с тъп предмет. Многократни удари.
Оръжието не е намерено.
Айзък Самюел?
Да.
Аз съм Рой Фрийман, бях детектив. Казаха ми, че искаш да ме видиш.
Така ли е?
- Да.
Добре.
Ето ме.
Как си?
Аз съм благословен, Рой. 10 години по три топли ястия и легло.
Член на книжния клуб на осъдените на смърт.
Затворът взе тялото ми, но Аллах има духа ми.
Сякаш ти пука как съм.
Разбирам.
Тази дама... Емили Дийтс от "Клийн Хендс Проджект".
Каза, че искаш да говориш с мен. Това ли искаше да ми кажеш?
Искам да разбера какво е чувството да знаеш, че ще убият невинен.
Ясно.
И ти си този невинен човек?
- Да.
Не ме разбирай погрешно, Рой. Вършил съм лоши неща.
Взимал съм лоши решения. Но да убия Джо Уидър не е от тях.
Айзък... ти си призна.
Беше доведен на разпит и си призна.
Сега ми казваш, след толкова време, че внезапно си спомняш друго?
Няма нищо внезапно. Тук съм от 10 проклети години.
Нямам какво да правя, освен да си спомням.
Какво наистина се случи.
- Ясно, затова съм тук.
Да ми кажеш каква е истината.
- Знам, че вече не си ченге.
Уволниха те заради инцидента при шофиране в пияно състояние.
Но може би искаш да изчистиш съвестта си.
Поне ме изслушай... този път.
Слушам те.
В нощта на убийството бях така надрусан, че нищо не помня.
Бихте ме цяла нощ. Когато видях онези снимки,
бях толкова зле, че реших, че съм го извършил.
Нахлул си, пребил си го до смърт. Отпечатъците ти са из цялата къща!
Хайде! Просто си признай, синко.
Ти си бил! Ти си го направил!
Направил си всичко това! Признай си!
Да...
Защо отиде до дома му?
Година преди това ме арестуваха за кражба.
Мляко за момченцето ми. Уидър свидетелства като вещо лице.
Казах на съдията, че бях надрусан и не мислех трезво.
Но Уидър каза, че съм знаел какво правя.
Така че ме съдиха като възрастен.
Знаеш ли какво е да си на 18 и да си кучка на някакъв скинхед?
Да се върнем на въпроса.
Уидър свидетелства и те осъждат. Отиваш ядосан в дома му късно вечерта.
Не ти харесва...
- Не съм убиец!
Просто си исках сина обратно. Мислех, че Уидър може да помогне.
Да, отидох в дома му.
Изчаках работника му да си тръгне и заобиколих отзад.
Дори успях да вляза вътре.
Здравей, Сянка.
Но после влезе някой друг.
Връщаш се толкова скоро?
После всичко се обърка.
- Съжалявам.
Паникьосах се и си тръгнах, преди да видя кой беше.
Добре, значи не си го докосвал.
Но не си...
- Казвам ти истината!
Добре, Айзък.
Мислиш, че лъжа.
Питай Ричард Фин. Той ще ти каже.
Ще трябва да ми припомниш. Кой е Ричард Фин?
Дойде да ме види преди няколко месеца. Пише книга за убийството.
Книга?
- Да.
Виж, не мисля, че мога да се замесвам в това.
Вече си замесен, Рой! Вината е твоя.
Беше там, когато подписах проклетото признание!
Поправи нещата! Платих си за стореното от мен, като бях на 18.
Поправи това или съм мъртъв!
Сложи хляба вътре. Натисни надолу, за да печеш.
Гореща вода
Лекарството може да подпомогне регенерацията на синапсите,
но поддържай ума си активен.
С книги, пъзели... Всичко, което стимулира мозъка ти.
Ти си бил! Признай си!
Ти си го направил!
Питай Ричард Фин.
Ричард Фин
Разпит на Ричард Фин
Подпис на полицай: Дж. Ремис
ДЖИМИ РЕМИС
Хей!
Рой?
- Да.
Какво правиш тук, по дяволите?
Просто бях в квартала.
- Влизай.
Здравей.
Влизай, влизай...
Влизай.
Не помня кога за последно видях лицето ти.
Заповядай, Рой.
Знаеш ли кога беше?
Май беше преди 10 години, когато негодниците ти взеха значката.
Да, предполагам.
Дано не разнасяш още със себе си онази гадост.
Искам да кажа, тогава всички пиехме на работа.
Онзи инцидент можеше да се случи на всеки от нас.
Наздраве.
- Наздраве.
Какво, да не би вече да не пиеш?
Да, лекарят ми каза, че ще пречи на лекарството ми.
Болен ли си, Рой?
- Не, правя нещо като клиничен тест.
Имам Алцхаймер, затова поставиха тези малки импулси в главата ми.
Би трябвало да стимулират паметта.
- Мили боже, Рой.
Ако не беше казал името ми на вратата, нямаше да знам, че си ти.
Значи нямаш никакви спомени за теб и мен от работата?
Не.
- Мамка му.
Чета докладите за стари случаи и всичко е нова информация за мен.
Не само времето ми на работа. Целият ми живот е черна дупка.
По дяволите, човече.
Помниш ли Кат?
Съпругата ми.
Както и да е, тя...
Тя почина миналата година.
Рак.
- Съжалявам.
Проклет рак.
Здравният фонд не плати болничните сметки.
Трябваше да се оправям сам.
Все едно, не си дошъл за това.
Какво те води насам, Рой?
Помниш ли мъж, на име Айзък Самюел?
Осъден е за убийството на професор в колеж Уотърфорд.
Говорил си с дамата от групата за подкрепа.
Аз не й се обадих.
Е, аз приех обаждането.
Тя каза, че Айзък искал да говори с мен, така че...
Говорил си с Айзък Самюел?
Да, ходих до щатския затвор и говорихме...
Каза, че не го е направил.
- Стига, Рой.
Всички осъдени на смърт го казват.
- Да, знам.
Но трябва да кажа, Джими, че беше... убедителен.
Спомена, че още един човек идвал да го види.
Фин.
Ричард Фин.
Името говори ли ти нещо?
Беше толкова отдавна, не помня...
- Прочетох доклада.
Когато сме претърсили къщата,
отпечатъците на Фин били навсякъде.
Из цялата къща.
- И какво?
Били са там. Кого го е грижа?
Ричард Фин казал, че не бил там в нощта на убийството.
Пише го в показанията му. Но не сме го разследвали.
Не сме потвърдили къде е бил и намирам това за странно.
Не е ли странно?
Какво се опитваш да кажеш?
- Не знам.
Мислех си, че може да говорим с него. Да чуем какво има да каже.
Защо?
- Не знам.
Просто чувство. Само с това разполагам напоследък.
Пък и лекарят ми каза да поддържам ума си активен.
Така че защо не?
Разбира се, Рой. Ще проверя това.
Още имам няколко приятели в полицията.
Добре.
Ще ти се обадя, Рой.
Полицай на животоподдържаща система след катастрофа.
Заподозрян за шофиране в пияно състояние.
Джими Ремис
Да.
- Открих твоето момче.
Открих Ричард Фин.
Хазяйката го открила, когато пуснала вътре човека за газта.
Как е умрял?
Свръхдоза. Фентанил.
Само една дупка от игла.
- Какво?
Не е бил голям наркоман. Няма следи от игли.
Значи е бил новак. Не е знаел какво прави.
Добре ли си, Рой?
- Той беше там.
На местопрестъплението.
- Да, каза го.
Не само отпечатъците му. Беше там сутринта, когато отидохме.
Спомняш си, че си го видял на местопрестъплението?
Отпечатъците му са навсякъде из къщата.
Появява се на местопрестъплението на следващата сутрин, говорим с него.
Алибито му е, че бил сам в дома си.
А ние не го разследваме, не говорим с приятелите или съседите му.
Отпечатъците на Айзък Самюел бяха навсякъде из къщата.
Имал е мотив и си призна.
- В това няма логика.
Вече няма значение. Мъртвите не говорят.
Да, може би. Но оставят неща след себе си.
Пепел при пепел, прах при прахта.
Тъй трябва да бъде.
Господи, смисълът на радостите ни, причината за нашите наслади,
светлината на най-мрачните ни нощи.
Г-жо Фин?
Казвам се Рой Фрийман. Знам, че моментът не е подходящ,
но мога ли да задам няколко въпроса за съпруга ви?
Аз съм съпругът й... Еди.
Много съжалявам, Еди. Другата г-жа Фин да е тук?
Не, с Ричард не бяха в много добри отношения.
Мога ли да ви помогна с нещо? Той ми беше брат.
Разследвам случай, към който брат ви имал специален интерес.
Наскоро посетил един осъден на смърт. Споменал, че пише книга за случая.
Чудех се дали знаете нещо.
- Ще се прибера с леля Джуд.
Добре.
Аз съм... Ето там.
Намерих я в апартамента му. Наричаше я "Книгата на огледалата".
Заглавието не ми говори нищо.
- "Книга на огледалата"...
Айзък Самюел, осъденият на смърт, каза, че е за убийството на Уидър?
Ако Ричард бе тук, щеше да го нарече "криминален мемоар".
Четохте ли я?
- Колкото можах да понеса.
Просто глупава самовъзхвала, ако питате мен.
За някакво момиче, от което бил обсебен в колежа.
Значи не сте били близки?
- Не искам да говоря лошо за мъртвия,
но Ричард не беше някой, с когото искате да се сближите.
От колко време е употребявал?
- Наркотици?
Не мисля, че употребяваше наркотици. Не изглеждаше в негов стил.
Но при Ричард нищо не бе такова, каквото изглеждаше.
Винаги е бил малко странен, дори когато бяхме деца,
но през последната година, даже последните две,
нещо не беше наред.
- Кое беше различно?
Не знам, беше тревожен, параноичен.
Точно какъвто е в тази книга.
На ваше място не бих си губил времето с нея.
Мога ли да я задържа?
- Заповядайте.
"Книгата на огледалата", от Ричард Фин
Паметта е непостоянно нещо. Какво можем да си спомним, какво не...
Редки моменти, които се запечатват завинаги.
Баналности, които се забравят.
Страдания така болезнени, че са погребани дълбоко в ума ни.
Забравени, докато времето не ги изкопае отново.
Но какъвто и да е споменът - добър, лош, обикновен,
никога не се връща изведнъж, винаги идва на фрагменти.
Като парчета от пъзел, които трябва да чакаш, за да го завършиш.
Кога ще получиш още едно парче от пъзела,
никой не знае.
Месеци, години, дори десетилетия.
Ричард Фин.
Както беше с убийството на Джоузеф Уидър.
Десет години не го бях разбрал.
Или, както вече знам, бях го разбрал погрешно.
И то само заради нея.
Лора Бейнс.
Беше от онези редки еднорози, които знаят всичко за всичко.
Никой не използва по-добре хроматичен контрапункт от Рахманинов.
Двоен бакалавър по история на изкуството и неврология.
Между по-ниските нива на кортизол...
- Магистър по математика.
Красотата на това, което показа Одлижко...
Говореше пет езика.
Знаеше точно коя е.
Де да бях знаел и аз.
Как е пуншът?
Както дебнеше наоколо, изчаквайки момента да ме заговориш...
Мислех, че ще измислиш нещо по-добро от "Как е пуншът?".
Не дебнех.
- Дебнеше и гледаше злобно.
Дебна и гледам злобно. Все едно съм сериен убиец.
Мога да казвам, че съм те познавал.
Аз съм Ричард.
- Знам.
На гърдите ти е.
- Вярно.
А ти си безименна и забулена в мистерия. Изглежда нечестно.
"Какво е едно име? Това, което зовем ний роза..."
Страхотно! Още един поклонник на Шекспир.
За какво е дисертацията ти? Не, не ми казвай, нека позная.
Вероятно е нещо дискусионно.
- Вероятно.
Транссексуалното вмешателство в "Сън в лятна нощ".
Бум.
- Почти позна.
Реконсилидация на паметта чрез ускорена резолюционна терапия.
Една от по-малко известните творби на Шекспир.
Катедра по психология. Аз съм Лора.
Просто обичаш да нахлуваш на партита на други катедри?
Не, дойдох с един приятел. Всъщност колега - проф. Уидър.
Помагам му с някои изследвания, а той ръководи дисертацията ми.
За реконструкция на паметта чрез ускорена реконсилация?
Реконсилидация на паметта чрез... Да, добре.
Съжалявам, просто се занасям с теб.
- Малко е трудно за изговаряне.
Колко желания имаш?
Беше на баба ми.
Четох, че ако жената си играе с бижутата си,
това значи, че флиртува с теб.
- Сериозно?
Не бива да вярваш на всичко, което четеш.
Добре.
Души ме!
- Какво?
Направи го!
По-силно!
От този момент нататък бяхме неразделни.
През следващите няколко месеца правехме всичко заедно.
С нея се чувствах като най-добрата своя версия.
Е, какво мислиш?
Какво мисля? Мисля, че си брилянтен, Ричард.
Хората трябва да прочетат творбата ти.
Прати я на "Харпър", "Атлантик", всички литературни списания.
Сякаш за пръв път виждах света през нейните очи.
Толкова си талантлив.
- Благодаря.
Само за момент, извинявай.
Здравей, мамо.
Но не всичко изглеждаше розово.
Няколко месеца след запознанството ни баща ми почина от инфаркт.
Майка ми не можеше да си позволи стаята и храната ми.
Лора искаше да помогне и така за пръв път срещнах проф. Уидър.
Лора... Добре дошли!
Съжалявам, че закъсняхме.
- Няма проблем.
Здравейте.
- Здрасти.
Без друго трябваше да говоря с приятелката ни в столицата.
Ти трябва да си Ричард.
- Лора ми е разказвала много за вас.
Само лъжи, убеден съм.
- Преувеличения и полуистини.
Това ще го преживея. Ще пием ли мартини?
Разбира се.
- Да!
Ричард, Лора ми каза, че искаш да пишеш романи.
Литературни мемоари, всъщност.
Не съм запознат.
Традиционният е за нечий живот.
Жанрът не се интересува от истина, въображение, памет, стил.
А в литературния има измислен елемент?
- Не бих го нарекъл измислен.
Така ли? Съжалявам.
Авторът казва истината за историята, която той вярва, че е истинска.
Със сигурност вярват, че е истинската.
Тук участват самовъзприятието и личното преживяване.
Добре.
Още вино?
- Да, моля.
Знаете ли, след 10 години ще се върнем към тази вечеря
и ще спомним само "Шато Льовил Бартон".
Съмнявам се.
Умът постоянно заменя спомените.
Присъщо е на природата му. Особено ако пиеш твърде много.
Направи онова нещо. Хайде!
Това не е развлекателен номер.
- За какво говори тя?
Ще помогне да обясним върху какво работим.
Добре, избери си спомен. От детството, какво и да е.
Предмети, моменти, хора.
Всичко, което можеш лесно да си спомниш.
Добре.
Помня, че имахме зелен килим
както и... четири златни рибки,
наречени на момчетата от група "КИС".
Това е добър спомен. Сега нещо, което би искал да забравиш?
Родителите ти удряли ли са те някога?
Не.
Губил ли си се в МОЛ или голям супермаркет?
Като се замисля, имаше такъв момент,
когато отидохме в магазин за играчки.
Не можах да открия майка си.
Беше ли изплашен?
Не съм мислил за това, откакто се случи, но...
Да, търсих я навсякъде.
И накрая я откри?
Пушеше отвън.
Това е... лудост.
Бях забравил всичко това.
В същността на изследването ни...
... изследването на Джо,
е тезата, че повечето хора преживяват травма,
но умът блокира тези спомени и те не се проявяват.
Травмата, която си преживял, е, че майка ти те е изоставила.
Бил си уязвимо дете, а фактът, че майка ти
може да те нарани, бил твърде травмиращ.
Затова си го скрил от паметта.
Но ефектът от травмата още съществува в подсъзнанието ти
и става част от това, което си.
Боже. Добре, това е...
Терапия по време на вечерята.
- Наздраве!
Ричард, би ли дошъл с мен?
Искам да ти покажа нещо.
Добре.
Това са много книги.
Ще ти предложа 500 долара седмично, за да ги подредиш.
Да ги класифицираш електронно, когато можеш, докато приключиш.
Което, ако трябва да предположа, няма да е скоро.
Наистина не знам какво да кажа.
Лора ми каза какво е станало с баща ти и за положението, в което си.
Така че може просто да кажеш, че ще го направиш.
Благодаря.
Да работя за Уидър беше мечта.
Откриха се нови светове.
Подбрана колекция от най-великите световни мислители.
На всеки две, които категоризирах...
... осъзнавах, че съм се зачел в третата.
Но накрая цялото прекарано време в дома на Уидър
ми разкри нещо, което не очаквах.
Още книги?
- Да.
Професорът иска да ги даря, но тук има някои добри.
Какви са тези бухалки?
Били са на баща му. Предполагам, че ги е колекционирал.
И са с автографи.
Уили Маккоуви, Ал Кейлън, Тед Уилямс.
Искаш ли да я допушиш? Аз трябва да работя.
Да, разбира се. Благодаря.
Смях. Ръка, докосваща неговата ръка.
Едно беше ясно.
Гласово съобщение от Лора Бейнс
Здравей, аз съм. Съжалявам, няма да вечерям с теб.
Ще помагам на Джо в офиса. Но ще се видим, като се прибера.
Лора Бейнс не беше просто колежка на Джоузеф Уидър.
Би трябвало да работя.
Нямаш ли изследователска работа утре?
Имам да преписвам толкова бележки за пациенти.
Спри...
Боже... Харесва ли ти?
Знаеш, че ми харесва. Знаеш го.
Въпреки времето ни заедно, изобщо не познавах Лора Бейнс.
И когато открих онзи ръкопис...
... осъзнах, че не бях единственият.
- Гладен ли си?
Здравей. Не знаех, че си у дома.
Какво държиш там?
- Не знам.
Беше натикано зад някакви книги.
Д-р Джоузеф Уидър и Лора Бейнс
- Лора... Толкова нетърпелива.
Да вървим. Преди обядът да изстине.
Обичаш ли да готвиш, Ричард?
Всъщност не знам как.
- Трябва да се научиш.
Може би си добър в това, може би не.
Експериментирай.
Лора харесва мъже, които могат да готвят.
Как вървят нещата между вас?
Ние сме само приятели.
- Стига...
Останах с впечатление, че сте повече от това.
Тя това ли ти каза?
Няма нужда да ми казва. Усещам нещата.
Познавам я от доста време.
Никога не бих си позволил...
Тя те доведе в живота ми да помагаш, не да усложняваш нещата.
Затова съм тук - да помагам.
- Добре, чудесно.
Ето защо си мисля, и това са само мои мисли...
Мисля, че ще е по-добре да спрете да се виждате.
Чакай, какво?
Никой не обича, когато нещата станат твърде сложни.
Заминавам извън града, за да се срещна с някои хора за книгата ми.
Предполагам, че като се върна, ще си направил някаква нова подредба.
Бон апети.
Той премина границата. Но аз не направих нищо.
Направи го тя, вместо мен.
- Скъпа?
Вкъщи ли си?
Аз...
Донесох ти някои неща от Бамбуковата къща.
Онези кнедли, които обичаш.
Скъпа?
Беше си тръгнала.
А на следващия ден се случи онова.
Проф. Джоузеф Уидър бе намерен мъртъв.
Пребит до смърт.
Някакъв наркоман си призна за престъплението.
Общността на Уотърфорд превъзмогна трагедията,
а аз се превърнах в романист без репутация.
Трудейки се в уединение.
А Лора Бейнс?
Разбрах, че седмица преди убийството ходила при Сюзън Ейвъри,
връзката на Уидър в Министерството на отбраната.
Твърдяла, че трудът на Уидър е неин.
- Не става така.
Правителството възложи изследването. Средствата са за проф. Уидър.
Но аз го написах!
- Вижте, г-це Бейнс...
Не знам каква уговорка сте имали с д-р Уидър,
но по-добре се обърнете към университета или към него.
Стига! Това е моят труд, той само сложи името си на него!
Съжалявам.
- Само това ли ще кажете?
Това са глупости! Не може просто да му се размине!
След убийството тя изчезна.
Сякаш изчезна от лицето на Земята.
До деня, когато я видях отново.
"Докато не я видях отново."
Докато не си я видял отново къде?
Ти, кучи син!
ЛОРА БЕЙНС
Вероятно е мъртва.
Номерът на социалната й осигуровка още е активен.
Няма адрес, не присъства в социалните мрежи.
Няма месторабота, нищо. Само стара снимка от гимназията.
И какво? Държи на личния си живот.
- Същото е с Уейн Девъро.
Работникът на Уидър. Няма телефон, нито информация къде е работил.
Направих обратно търсене по адрес - нищо.
Сякаш всеки от живота на Уидър от онова време сега е призрак.
Знаеш ли какво? Заради теб аз самият искам да съм призрак.
Успях да открия единствено бившата съпруга на Фин.
Ще ида да говоря с нея.
- Какво пък ще ти каже тя?
Не знам. Може да знае нещо. Фин може да е открил нещо.
Това са твърде много предположения.
Виж, ако Айзък Самюел е невинен,
и сме прибрали погрешния човек, това е шансът ни да поправим нещата.
Човекът си призна!
- Знам това.
Призна, че е бил в къщата онази вечер.
Но каза също, че преди да направи нещо,
някой друг влязъл в къщата.
- Кой?
Кой е влязъл, Рой?
Не знам.
Ако ти не знаеш, аз също не знам.
Ще се изпикая.
И той вкарва още една! Това хлапе е в стихията си!
Хей!
Какво искаш, по дяволите?
- Съжалявам.
Халюцинациите са често срещан страничен ефект от процедурата.
Но съм виждал само нейна снимка.
Това е индикация за спомняне, дори да не е била наистина тя.
Същото е с откъслечните спомени, за които спомена.
Това означава, че невронните пътища започват отново да се активират.
Значи не полудявам напълно?
- Точно обратното.
Всъщност си това, което наричаме "добър резултат".
Лечението действа.
Г-жо Фин? Съжалявам, че ви притеснявам...
Вие ли сте полицаят?
- Рой Фрийман. Аз ви се обадих.
Всъщност съм... пенсиониран.
Вече не съм полицай.
- Хубаво, никога не съм ги харесвала.
В това няма смисъл. Ричард беше много неща...
Параноичен, заблуден, истински мизантроп.
Но не беше наркоман.
Мислите, че смъртта му е била нещастен случай?
Обзалагам се, че онази мръсница Елизабет Уестлейк има нещо общо.
Съжалявам, не знам коя е тя.
- Да, и аз не знаех доскоро.
Побъркана кучка.
Имаха голяма кавга няколко седмици преди Ричард да се изнесе.
Елизабет... Уестлейк?
Да.
- Добре.
Ричард пак започна да пие.
Една нощ се върна вкъщи, крещейки по телефона, напълно вбесен.
Не, не, не...
Сега ме чуй. Не ме лъжи, мамка ти!
Сигурно е мислил, че съм заспала.
Знам какво направи. Няма да ти се размине.
Питахте ли го за какво е била кавгата?
Стараех се да не говоря с Ричард, когато беше такъв.
Ясно.
Затова изчаках, докато заспи.
Следващия ден набрах номера и попаднах на гласовата й поща.
Знаете ли нещо друго за нея? Какво работи? Каква е връзката им?
Не.
- Нищо?
Нарекохте я побъркана кучка.
Защото не съм го чувала да говори така на друг.
Дори на мен.
Ако питате мен...
... тя го е убила.
Елизабет Уестлейк
Д-р Елизабет Уестлейк
Г-це Уестлейк!
Г-н Фрийман.
Срещали ли сме се?
Съжалявам, имам заболяване. Забравям много неща.
Съжалявам. Срещнахме се за кратко преди много време.
И прочетох във вестника за инцидента ви.
Мога ли да попитам къде? Къде се срещнахме?
Съжалявам, трябва да ида до офиса.
- Няма проблем.
Всъщност исках да говорим за Ричард Фин.
Ето някой, когото бих искала да забравя.
Защо?
- Предполагам, не са ви преследвали.
Не са ви карали да чувствате, че постоянно трябва да се оглеждате.
Знаете ли...
Той е вярвал,
че имате нещо общо с убийството на Джоузеф Уидър.
Значи сте говорили с него?
Не, не съм.
Опитах се, но той почина.
Разбирам.
Но е оставил нещо. Мемоар.
Дали не искате да го прегледате? Просто да ми кажете какво мислите.
Работих усилено, за да забравя онзи период, смъртта на проф. Уидър.
Предпочитам да не си припомням.
- Напълно разбирам.
Но знаете ли...
Един човек е осъден на смърт за убийството на Джоузеф Уидър
и датата на екзекуцията наближава.
Така че може би ще хвърлите един поглед?
Ако имам свободно време.
- Страхотно, много ви благодаря.
Добре.
- Приятен ден!
А ти се грижи за себе си, Рой.
Резултатите от вашето търсене!
Адрес на Уейн Девъро
УЕЙН ДЕВЪРО
Това е, приятел.
Г-н Девъро?
Г-н Девъро?
Мина доста време. Не те познах веднага.
Историята ми си е същата. Просто не успях да ти я кажа...
... защото бяхте хванали своя човек.
- Бих искал да я чуя сега.
Нима? И защо?
Просто преразглеждам нещата.
Да се уверя, че всичко е направено както трябва.
Добре.
Когато проф. Уидър ме намери, бях сянка на предишното си аз.
Помогна ми да си стъпя на краката. Намери ми работа по поддръжката.
Помня го кристално ясно.
Той приличаше на знаменитост. Всички го обичаха.
Занимаваше се с всякакви неща.
Не знам с какво точно, но постоянно идваха посетители.
Много ти благодаря.
Важни хора. Хора от правителството.
Министерството на отбраната.
Ръководеше изследване за тях. Пациенти с психическа травма.
Тестваше лекарството, което беше създал.
Предполагам, аз бях идеалният кандидат.
Бях от първите, пратени в Ирак.
Видях какво ли не, преди да поема куршум.
Не осъзнавах травмата, докато не се върнах.
Уидър каза, че отговарям на профила за изследването.
Какво изследване?
Уейн, ами ако ти кажа,
че с лекарство и внушение
можеш да замениш спомена за травмата ти от Ирак
с по-добри спомени?
Дори напълно да изтриеш спомена за травмата?
Ще кажа да ме включиш.
Чрез активиране противоположни страни на мозъка,
можем да освободим емоционални преживявания,
заключени в нервната ни система.
Но преди да накараме лошия спомен да изчезне,
трябва да се изправим срещу него.
Дишай.
Каза, че помага при посттравматичен стрес,
но беше само част от лечението.
Пий по едно сутрин
и едно преди сън.
Другото беше онова негово лекарство.
Каза, че може да заличи всичко.
Току-що ми каза за Ирак. Това значи ли, че не е подействало?
Подейства за кратко. Детайлите избледняха, нямах паник атаки.
Но онези хапчета...
Имаха ужасно гадни странични ефекти.
Вече не можех да се позная. Губех съзнание.
Не знаех къде съм и как съм стигнал там.
Значи си спрял да пиеш лекарството?
Да, против желанието на професора.
Къде е колата ти?
- Дойдох с такси.
Да те откарам ли? В града купуват парчетата месо за кучетата.
Сигурен ли си?
- Да, мястото е свободно.
Знаеш ли нещо за Лора Бейнс?
Едва ли някой я познаваше наистина.
- С Уидър са имали връзка, нали?
За това не знам. Той каза, че била само асистентка.
Тя може да е искала. Но аз не съм ги видял.
Не че не съм виждал други.
Идвах в къщата, за да поправям разни неща.
Имаше много жени.
Той пазеше записи с тях.
- Какви записи?
Той имаше една от онези старомодни видеокамери.
Сигурно му харесваше да преглежда миналите си подвизи.
Лора Бейнс да е спорила с него за това?
Не, чух ги да говорят само за някакво тяхно изследване.
Но в нощта, когато беше убит, тя и Фин дойдоха в къщата.
Тогава спореха за нещо.
Да поговорим рационално, без тези обвинения.
Ти лъжеш!
- Не лъже!
Вече го защитаваш?
За какво се караха?
- Не знам, но Фин беше бесен.
Вървете по дяволите! Заслужавате се един друг.
Той си тръгна, а аз отидох отпред да говоря с него.
Но си беше отишъл.
- Или никога не си е тръгвал.
В показанията си Фин казва, че бил сам в дома си по време на убийството.
Казвам само това, което съм видял.
Видя ли Лора да си тръгва?
- Да, по-късно, с такси.
Ти къде отиде?
- Обичайното. "Стария Уорън".
Барманката там, Даян...
Дори тя беше от момичетата на професора.
Той беше добър човек. Беше изгубил пътя си, това е всичко.
Може да се случи на всеки от нас.
Но както пише в Библията: "Не съдете, за да не бъдете съдени."
Благодаря за превоза.
Да, аз съм. Той си е у дома.
Показания на Уейн Девъро
Показания на Даян Линч
Помня, че Уейн Девъро се появи малко след 21:00 ч.
ДАЯН ЛИНЧ
Даян Линч.
Подпис на полицай: Джими Ремис
Подписи на полицаи: Р. Фрийман, Дж. Ремис
Много, ама много интересно четиво.
Няма ли да ме поканиш вътре?
Да ти налея ли вода?
- Може би малко уиски.
Нямам никакво в дома си. Лекари...
Дори не помня кога пих за последно.
Едно от предимствата на болестта ти.
Не помниш лошите моменти.
- Не помня и добрите.
Много лошо.
Сигурно е трудно без спомени за приятели, семейство, преживявания.
Без контекст за това кой си, къде е мястото ти в света.
Не мога да си представя какво е, да се чувстваш толкова изгубен.
Толкова самотен.
Та какво мислиш за книгата на Фин?
Беше...
... пълна глупост.
Значи двамата не сте били любовници?
Не, било е само негова малка фантазия.
Хората постоянно си измислят неща. Лъжат, за да се защитят.
Измислят си истории, за да изглеждат повече от това, което са.
Защото реалността е прекалено болезнена.
Говорих с Уейн Девъро. Потвърди доста от нещата в книгата.
Боже, още един надежден свидетел. Но има логика.
Много от ветераните с травма бягат от реалността с видеоигри,
порнография...
Измислил ли си е и научното изследване на Уидър?
Не, Уейн участваше в него. Но ако си спомням правилно,
той не реагира благосклонно на протокола.
Не му харесваше какво му причинява. Имаше пристъпи на гняв, агресия.
Изглежда, знаеш доста за него.
- Преписвах бележките за Уидър.
Понякога научаваш неща, които предпочиташ да не знаеш.
Той каза, че Уидър смятал да публикува откритията си.
Така се прави. Работиш с години и публикуваш откритията си.
Но умря, преди да ги довърши.
Смяташ ли, че ти е отдал дължимото признание?
Умря, преди да уредим и това.
Лекарство, което помага на хората да забравят травма от миналото.
Могат да се направят много пари от това.
Мислиш, че някой го е убил заради пари.
Може да нямаш спомени, г-н Фрийман, но имаш голямо въображение.
Хората убиват по най-различни причини.
Свързах се със Сюзан Ейвъри от Министерството на отбраната.
Знам коя е. Работеше с Уидър от десетилетия.
Значи знаеш, че е поела катедрата му в Уотърфорд,
Знаеш ли, този разговор щеше да върви много по-добре...
... с уиски.
Преди обожаваше да пиеш, Рой.
Кажете условията.
Давам ви 5 секунди да оставите оръжията!
Едно.
Две.
Три.
- Достатъчно, оставете ги.
Хари, Джаксън, вземете оръжията.
- Док!
Някой друг да иска да пробва късмета си?
Размърдайте се! Хайде, не спирайте!
Мамка му.
911. Какъв е случаят?
- Искам да съобщя за стрелба.
Г-н Фрийман, ще прочета правата ви. Имате право да запазите мълчание.
В противен случай всичко, което кажете, ще бъде използвано срещу вас в съда.
Имате право на адвокат.
Ако не можете да си го позволите, ще ви бъде назначен.
Приключихме ли?
- Случаят е закрит.
Още един, решен успешно.
- Да го отпразнуваме, аз черпя.
Добре, ще те настигна.
Ще те чакам в колата.
Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде назначен от съда.
Разбирате ли правата, които ви прочетох?
Ти си един кучи син с късмет.
Охранителните камери са записали как се опитва да те прегази.
Ще има много бюрократщина, но ще докажа, че е било самозащита.
Благодаря ти, че дойде.
- Разбира се.
Щеше да сториш същото за мен.
Откриха две шишенца фентанил в колата на Девъро.
Същото нещо, което е убило Фин.
Смятат, че е убийство.
Какво?
Девъро е убил Фин? Защо?
За да не разкрие, че е убил Уидър?
- Звучи логично.
Не, в това няма смисъл.
В книгата си Фин ни насочва изцяло към Елизабет Уестлейк.
Не към Девъро.
Нещо не е наред.
Да, нещо не е наред.
Нещо не е наред с теб, Рой.
Айзък Самюел извърши това престъпление.
Айзък Самюел си призна.
След един месец
справедливостта ще възтържествува и той ще бъде мъртъв.
Ти ще продължиш напред и ще забравиш за всичко това.
Бях ли добро ченге?
Дали си бил добро ченге? За какво говориш?
Бях ли добър в работата си? Или бях лош полицай?
Бях ли мързелив кучи син, който просто се появяваше на работа?
Рой, ти беше един от най-добрите.
Беше страхотен полицай.
Името ми го няма при подписите.
Какво?
- В доклада за Уидър.
Името ми го няма в нито един от документите.
Нито в доклада за инцидента, нито в свидетелските показания,
съдебната експертиза, признанието на Самюел.
В нито един.
Само твоето име.
Във всичките.
Какво се опитваш да кажеш, Рой?
Прегледах докладите за изминалите 30 години.
Всеки един от документите сме го подписали двамата.
Моето име, точно до твоето.
С изключение на този случай.
Защо така?
Разбирам какво правиш, Рой.
Разпитал си всички останали.
Сега смяташ да обвиниш мен.
Господи, Рой, наистина си страшен.
Идваш неочаквано в дома ми, молиш ме за помощ...
... а сега ме обвиняваш?
Майната ти, Рой.
Майната ти.
Не съм убиец!
В страхотно настроение си тази вечер.
Къде е тя?
- Няма да идва известно време, Рой.
Даян Линч, "Стария Уорън"
Добре.
Тръгвам.
- Не взимай моята кола, Рой.
Ще я върна утре.
Това, което направи, никога няма да го забравя.
Утре.
Още не сме отворили.
Това място не го ли държеше един мъж с посивяла коса?
Ерик О'Тул? Той се пенсионира.
Аз мога ли да помогна? Барът сега е на баща ми.
Търся една жена, която е работила тук.
Казва се Даян.
- Имате предвид Даян Линч?
Точно така. Знаете ли къде мога да я намеря?
Ей там, в католическото гробище.
Почина преди 5 години.
Сериозно? По дяволите.
Приятелка ли ви беше?
Даде показания по случай, по който работех. Просто проучвах.
Значи сте полицай?
- Бях преди.
Тогава...
Това е от мен. Дядо ми беше полицай.
Съвсем наскоро си спомних, че всъщност...
... ми харесва да го правя.
- Всички сме така.
За Даян.
Мога ли да ползвам тоалетната?
Зад ъгъла, след джубокса.
- Благодаря.
Ало?
- Г-н Фрийман?
Аз съм Сюзан Ейвъри, връщам ви обаждане.
С тъп предмет по главата.
Сюзан?
- От колеж Уотърфорд.
Имам нещо за вас.
Не искате ли чаша вода?
- Не, благодаря.
Казахте, че имате нещо за мен?
Не знам къде е оригиналът. Вероятно го пазят в Министерството.
Това е единственото копие, което имам.
"Ефектът на огледалото".
- Уидър беше горд от работата си.
Вярваше, че ще помага на хора с травма. Достойно е за награда.
Не е ли било публикувано?
- Не и с неговото име.
Не разбирам.
- Явно не сте чели книгата й.
Допълни изследването с още открития, които събра,
докато получаваше докторска степен.
- Откраднала е труда му?
Постоянно се случва. Пък и кой ще протестира?
Уидър е мъртъв.
- Но сте имали договор.
Не е толкова просто.
Преди Уидър да умре, Лора Бейнс дойде с ръкописа.
Да, чух, че не била щастлива.
- Твърдеше, че работата е нейна.
Уидър не й отдал дължимото.
Това са глупости! Не може просто да му се размине!
Как го е публикувала?
- Разпространихме го
в болници за ветерани, но приоритетите ни се промениха.
Няколко години след като започнах тук намерих рецензия за книгата й.
Защо не предприехте нищо?
Нямаше причина за това. Проектът беше спрян.
Уидър е живял наблизо, нали?
На "Честнът". Изглежда, къщата още е празна.
С тъп предмет по главата.
Някаква следа от него?
- Не, но в гаража има бухалки.
Една липсва, нали?
- Работникът каза, че били с автограф.
Вероятно струват много пари.
Искаш ли да говориш с него?
- Да, хайде.
Какво държиш, Рой?
Не открихте оръжието на убийството от случая на Уидър, нали?
Ти ли я сложи тук?
Сложи я обратно в дупката, Рой.
И двамата влизайте вътре.
Защо просто не ме послуша?
Просто не можа да спреш, нали?
Какво си направил, Джим?
- Какво съм направил?
Почистих проклетата бъркотия преди 10 години.
Нищо ли не помниш?
Това, което направи Даян?
- Даян?
Тя ми каза какво си разбрал.
- Даян Линч?
Махни се от мен!
От любимия ти бар. Тя беше пациентка на Уидър.
Достатъчно, Лора. Казах ти, че ще погрижа за това.
Вие се познавате?
Разбирам. Значи сте заедно в това?
Проклет да съм.
- Не, разбирам, Джими.
Жена ти се разболяла тежко. Затънал си в дългове.
Тя ти плаща да убиеш Уидър, за да публикува книгата си.
А ти си подставил Айзък Самюел, покривайки всичко.
Не, не съм му плащала да убие Уидър.
До твоя инцидент не се бяхме срещали.
Животът ми беше разрушен.
Можех да загубя години клинични изследвания.
Името ми можеше винаги да се свързва със случилото се.
Тогава партньорът ти се появи, задавайки въпроси.
Не знаех какво иска, бях толкова уплашена.
Майната ти, Лора!
Така че си тръгнах.
Преместих се, смених си името, започнах наново.
Довърших изследването и публикувах моята книга.
Надявах се да не го видя вече.
Но преди няколко години Ричард Фин почна да рови наоколо.
Тя е автор. Елизабет Уестлейк.
Но го е сменила. Преди беше Лора Бейнс.
Взела е работата на Уидър. Ако ме питате, тя го е убила.
Тогава твоят партньор ме откри. Искаше нещо от мен.
И този път бяха пари.
Всичко това са глупости, Рой.
Не лъжа, той ме изнудваше.
Щял да разкрие доказателство, че книгата не е мой труд,
освен ако не му платя.
Значи си убил и Ричард Фин, в случай, че има същата идея?
Никого не съм убивал.
Тя уби Фин по същия начин, както уби Уидър.
Фин пише книга за убийството.
Смята, че ти си убил Уидър. Трябва да говориш с него.
Чрез ръцете на други хора.
- Добре.
Казвам ти, Лора, губи си времето колкото искаш, но аз...
Девъро беше обучен убиец.
След Фин тя го накарала да тръгне след теб.
Той си е у дома.
- Изчакай да излезе и го направи.
Тя е манипулатор, Рой. Манипулира и теб точно сега.
Кара хората да й свършат мръсната работа, а после изчезва.
Трябва да понесе своята отговорност.
Странно нещо е умът.
Нещата, с които може да живее, и нещата, които не може да понесе.
Да умреш в неведение и за двете...
Това е специален вид блаженство.
Това, което направих...
... направих го за теб.
РОЙ ФРИЙМАН
Извънредни новини за убийство преди 10 год. в колеж Уотърфорд.
Нови доказателства за убийството на проф. Джоузеф Уидър
оправдават мъж, осъден на смърт.
29 годишният Айзък Самюел беше осъден за убийството
и след 1 месец трябваше да умре от смъртоносна инжекция.
Но информация, разкрита след двойно убийство миналия вторник,
в изоставения дом на Уидър, разказва друга версия.
Назови три предмета в стаята.
Стол, лампа... часовник.
И три предмета извън стаята.
Чаша за вино, вестник, пистолет.
Днешната дата?
- 21 октомври.
Мястото ти на раждане?
- Ларксвил, Пенсилвания.
Името на майка ти?
- Флорънс.
Името на баща ти?
- Джордж.
Къде си учил?
- В Саут Сайд.
Много добре. Изглежда, лечението е много ефективно.
Сигурно е много приятно пак да си спомняш.
Да.
Бившият детектив, разследвал случая преди 10 год., Рой Фрийман,
спомогнал отговорните лица да бъдат изправени пред правосъдието.
Той разкри заговор за наемно убийство, коренящ се в полицията на Вашингтон
и академичната общност на Уотърфорд. Г-н Фрийман, детектив с много награди,
напуснал полицията преди няколко години, след инцидент с кола.
Проф. Уидър е лекар, положил е клетва.
"Ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно."
Тя също положи клетва. И двамата го направихме.
Да сме заедно в здраве и болест.
Тя дойде при него преди 6 месеца за някаква неизлекувана травма.
Знаеш ли, просто не ти вярвам.
- Заради нейния баща алкохолик...
Боеше се, че повтаря поведението му във вашия брак.
Беше уязвима и той се възползва.
Съжалявам, че трябва да ти го кажа.
И защо го правиш? Просто ей така?
Искаш да повярвам, че си някаква добра самарянка,
която решава, че трябва да знам, че жена ми се чука с психиатъра си?
В случай, че искаш доказателство.
Какво е записано тук?
Жена ти.
Просто ме пусни.
Махни се от мен!
- Отвори вратата, Даян!
Остави ме на мира!
Просто ме пусни.
Връщаш се толкова скоро?
Аз... съжалявам.
Не!
Мили Боже...
Рой!
Да приключваме с това.
Превод: lavender
Режисьор АДАМ КУПЪР
Сценаристи АДАМ КУПЪР и БИЛ КОЛАЖ
по книгата на Йожен Кировичи "КНИГАТА НА ОГЛЕДАЛАТА"
РЪСЕЛ КРОУ
КАРЪН ГИЛЪН
МАРТОН ЧОКАШ
ТОМАС М. РАЙТ
ХАРИ ГРИЙНУУД
и ТОМИ ФЛАНАГАН