Chucky - 03x05 (2023) Свали субтитрите
- По дяволите.
Тази къща не е достатъчно зловеща. Трябва да мислим по-мащабно.
Милиони са умрели заради решенията,
взети вътре между тези стени.
Дженифър Тили, заради "Убийство първа степен", сте осъдена на смърт.
Направи я моя марионетка!
Има ли нещо, което да ви донеса?
- На влизане преброих шестима пазачи.
Трябва да вземеш по една лична вещ
и от шестимата и да ми я донесеш.
Казвай направо, докторе. Трябва да има нещо, което може да направиш.
Не мога да умра.
- Ще изисква зло от мащаб,
непредставимо дори и за теб.
- Заинтригуван съм.
И на мен ми липсва.
- Но не трябва, тате. Той е ей-там.
Има убиец, а ти настояваш за парти.
- Настоявам да поставим капан.
Те могат да са последните ми три принесени жертви.
И ще се освободя от това проклятие.
Имаш хубав костюм. Загуби ли се?
Къде е Каролайн?
- Коя е Каролайн?
Използвала си ме, за да влезеш тук.
Искам да дойда в Белия дом с теб.
- Ще е само докато убия шестима.
Ще стане бързо.
Дамбалааа!
Защо ме изостави?
Аз умирам, мамка му!
Дами и господа… като ваш главнокомандващ…
мой дълг е да се изправя срещу ужасното бреме на всяка загуба,
която понасяме на бойното поле.
Както много от вас знаят, за мен и семейството ми трагедията не е чужда.
И макар това да е Белият дом, за мен и семейството ми той е и дом.
Съкрушени сме…
от станалата трагедия тук снощи.
Тате!
Господи! Извинявайте.
Повечето от гостите снощи бяха близки приятели и колеги,
мъже и жени, посветили целия си живот в служба за държавата…
Тате!
Много от гостите тук снощи бяха…
Господин президент?
- Тате, не.
Тате, тате, не.
Тате! Тате, тате, тате…
Добро утро, дами и господа. Явно това са много трудни времена
за президента и Първото семейство.
Молим да ги уважите, докато скърбят. Благодаря.
Госпожо Първа дама, не мислех, че ще дойдете
след провала на пресконференцията.
- Уморен е, това е.
Да, вие го познавате най-добре. Но предвид държанието на президента
тази сутрин, трябва да попитам,
каза ли му за малкия ни план?
За "прочистването"?
- Разбира се, че не.
Джеймс не знае нищо за ставащото, и така ще си остане.
Такива тайни трудно се пазят.
- Не и когато ги криеш,
за да защитиш семейството си и всичко, за което си работил.
Г-н Прайс, имаш ли още въпроси или мога да ти задам някои от моите?
Какво откри?
- Е, след злополуката на Хелоуин,
се порових малко, преди Тайните служби и Вашингтонската полиция
да се намесят в нещата. Полилеят не е паднал случайно.
Някой е разхлабил болтовете.
Убиецът става все по-нагъл. И колкото по-смел става,
рискуваме да загубим контрола над събитията. Май е време
да променим плана на играта. Може да подхвърлим малко на медиите.
Дано е шега. Затънали сме яко в това. Вече не може да разкрием истината.
Ако излезе, че сме знаели, ще изглеждаме небрежни,
или по-лошо - съучастници.
- Да, има риск.
Не. Единственият начин да защитим президента,
семейството ми, и мен и теб, да ти напомня, е да го прикрием.
Тогава трябва да видиш нещо.
Там.
Гледай там.
Съжалявам, че го казвам, но… май
си имаме работа с нещо съвсем друго.
Тази фигура изглежда ли ти позната, госпожо Първа дама?
Не. Може да е всичко… трик на светлината, бъг.
Това няма връзка. Тук си, за да намериш убиец,
така че, намери го.
ЧЪКИ 3/5 - "Смъртта й отива" ПРЕВОДИ ВЛАДЕВ
Здравейте, момчета?
- Здравей, тате.
Грант, виждал ли си книгата ми?
/"ДУХОВЕ В БЕЛИЯ ДОМ"/
- Как сте?
Не сме били по-добре.
- Вярно.
Може щом това свърши да ми разкажеш за момичето, с което се срещаш.
Трябва да ползваш минало време.
- Какво пък значи това?
Че свърши. Тя се интересуваше повече къде живея и какво работи баща ми.
Пукало е й на майната, да ме опознае.
- Внимавай с думите.
Съжалявам.
- Хенри, ще бъда в колата.
Момчето ми, ела тук за секунда.
Как си, друже?
Къде е куклата ти?
- Той си почива.
Защо си почива?
- Защото е болен.
Много е болен. Страхувам се, че ще умре отново.
Виждал ли си някога Джоузеф?
- Виждам го всеки ден.
Не, не куклата.
Истинският Джоузеф, брат ти. Виждаш ли го?
Хенри…
Мисля, че е време да тръгваме.
Опитай да имаш добър ден, сине?
Може би трябва да си починеш.
Видяхме как трудно стигнахме до Чъки. Той знае, че докато е в Белия дом,
трябва да играем по различни правила.
- Все тая дали е в Белия дом
или в Белия замък(Бургер-заведение). Знае къде е сестра ми.
Ще го накарам да ми каже.
- Лекси е права. Задачата ни е същата.
Спасяваме Каролайн, убиваме Чъки.
Но бързо. Ако партито за Хелоуин е знак за нещо предстоящо,
Чъки е жаден за кръв.
- Нещо не е както трябва.
Чъки може убива, където си поиска.
Защо прави това?
- Не и за сувенирче от Белия дом.
Трябва да се върнем там.
- Да, има малък проблем.
Грант вече не е най-големият ми фен.
Той се разстрои. "Неотговарящ на есемесите ми" разстроен.
Не е добре.
- Момчетата са толкова крехки.
Всичко е заради мъжкото ви его.
- Трябва да се сдобриш с него.
Чувства се отхвърлен. Мисли, че съм го използвала, за да вмъкна зад кулисите.
Така и беше.
- Трябва да му покажа, че не ми пука,
че баща му е президент. А за сестра ми.
Дали може да се оправиш с него?
Да видим, мога ли да се оправя с горд, деликатен, наранен тийнейджър,
който е безумно влюбен в мен? Да, мисля, че ще се справя.
Не ми плащат достатъчно за тези глупости.
Какъв е смисълът?
Чувствала ли си се някога, че тръпката вече я няма?
Сякаш вече нищо няма значение?
Живеех за тези глупости. Ти…
умираш в агония, а аз
с наслада гледам как умираш в агония.
Просто не можеш да си представиш как разочароващо е това за мен.
Сега трябва да почистя това, мамка му.
Бяхме там, и пак не успяхме да спрем Чъки.
Добре, искаш ли да чуеш плана ми?
Знаеш, че обичам плановете.
- В Белия дом има подземни тунели.
Там са от десетилетия. Водят към резиденцията.
Само трябва да намерим един.
- Това не ти е филм. Вече ги проучих.
Не са прашни пещери, влизайки чрез загадки. А строгозащитени проходи
бъкани с въоръжена охрана. Знаеш, че обичам креативните ти решения.
Ще те уведомя, щом се сетя за креативно решение за кукла-убиец,
владееща вуду-магия.
- Добре.
Боже мой, ти си гений. Как не се сетихме за това по-рано?
Убихме Чъки доста пъти. Но той винаги се връща, нали?
Да го убиеш нормално е безполезно. Щом Чарлз Лий Рей владее магията,
може би и ние можем. Време е да убием Чъки чрез собствения му вуду-стил.
Е, откъде ще започнем? Накъде ще поемем?
Започваме с търсене на вуду в Тъмната мрежа.
Ако комбинираме метаданните на публикуващите там потребители,
ще изолираме общите…
- Дай по-просто.
Експерт по свръхестественото. Да.
Там отиваме.
Той е в Джорджия, на около ден с кола.
Пътешествие?
Никой от нас няма шофьорска книжка.
Не може да е толкова трудно.
Джоузеф, изглеждаш много болен.
Да, казах ти, умирам.
Не може да умреш, не отново.
Ей, внимавай!
Добре, давай.
Искам да се почувстваш по-добре.
- Не мисля, че това е възможно, хлапе.
Студено ли ти е? Ще донеса любимото ти одеяло.
Хенри?
Заради лицето ми е, нали?
Мамо, Теди е в стаята ми!
- Какво?
Миличък, Теди умря.
- Не, там е!
Пак е голямото ти въображение.
- Той ме погледна.
Опитваше да ми каже нещо. Моля те, говори с него, мамо.
Добре, добре.
Ще отида да погледна, става ли?
- Моля те, бъди внимателна, мамо.
О, Хенри.
"ДУХОВЕ В БЕЛИЯ ДОМ"
Вече дори не мога да го вдигна. Това е толкова…
засрамващо.
Лекси ли беше?
- Не.
Добре де, да.
Но няма да й отговоря. Почти съм сигурен, че свърши.
Когато десет души загинат на първата ти среща, това…
убива емоциите. На всичко отгоре…
тя не се интересуваше от мен.
Много съжалявам.
- Е,
тя се извини, но…
Грант…
Понякога, суровата истина е, че извиненията не са достатъчни.
Една връзка изисква доверие,
а Лекси наруши твоето.
Правилният човек ще бъде способен да види и оцени
кой си извън всичко това.
Да.
Да, предполагам, че си права.
- Не й позволявай да те манипулира.
Добре, мамо, разбирам. Ще внимавам.
Аз…
Преследвачите не бива ли да са далеч?
- А кой кого преследва?
Просто ти казвам, да спреш да се взираш в есемесите й
и да говориш с момичето лично,
като пораснало момче.
Точно така.
Здравей, Грант.
- Здравей, Лекси.
Исках да изкажа съболезнования
за… случилото се на партито.
Само това ли е?
- Опитвам да говоря с теб.
Знаеш, че знам
колко е гадно да гледат на теб само като…
дете на политик, и да се питаш дали приятелите ти харесват теб
или семейството ти.
- Казваш го, но…
Не съм свършила.
За мен…
ти си повече от това да си син на президента на САЩ. Забавен си…
добър брат си
и изненадващо страхотен танцьор.
И… знаеш какво е да преминеш
през някои сериозни лошотии.
Да загубиш някого, когото обичаш. Не всеки разбира това.
Не знам, има ли начин, по който бихме могли просто…
да започнем отначало?
Здрасти, аз съм Грант. Приятно ми е да се запознаем.
Преструвайки се на популярен, но реално самотник.
Ти си първият човек, който аз…
съм харесал толкова много… някога.
И аз те харесвам.
Грант…
За куклата на Хенри. Каролайн имаше същата преди няколко години и…
Съжалявам. Но часът започва.
Защо не продължите друг път?
Да… искаш ли да дойдеш пак за филмова вечер или подобно?
Да, разбира се. Как е този уикенд? Може ли Джейк и Девън също да дойдат?
Защо? Не мисля, че ме харесват.
- Напротив.
Аз те харесвам, а те са ми семейство.
- Добре,
ще ти пиша. Чао.
Така, разкажи ми за това…
проклятие, което си си навлякъл, Джейк.
Спрете. Защо сте тук?
Познавате ли тази кукла?
- Не давам данни за други пациенти.
Я стига.
- Чакай, Чъки е един от пациентите ви.
За съжаление, като лекар, аз не…
- Без тия за Хипократовата клетва.
В уебсайта пишеш, че си се клел само пред единствения истински господар -
Дамбала.
Добре де. Наскоро лекувах Чарлз.
Как да го убием.
- Лекуван от какво?
Имам пациенти с реални проклятия.
Моля те. Той уби всички, които някога сме обичали.
Майка ми, баща му, жената, която ни прие след това,
дори 8-годишния доведен брат на Джейк.
- Не можем да живеем повече така.
Д-р Росен, моля, агонизирам!
Чарлз умира.
Чъки е умирал и преди. Доста пъти.
Няма да остане мъртъв.
- Обладава ново тяло след мъртвото.
Убием ли душата му, няма да се върне.
Душата на Чарлз е опетнена с християнска магия.
Той спомена нещо за неуспешен екзорсизъм…
А, били сте вие, момчета.
В сегашното му състояние, той не може да се пребори
с католическия рак.
- Тоест…
Той не може да скочи на друго тяло, докато това
злочестие не бъде заличено. Предвид напредналия му стадии
и малкооставащото време, с които той трябва да оправи нещата,
Чарлз умира. Той скоро ще умре,
което не означава, че той ще престане да съществува.
Душата му ще се пренесе в духовното царство.
Чакай, Чъки дух ли е или душа?
Дух, душа. Батат… Точно.
- Патат.
Как да стигнем до духовното царство?
- Като умреш.
Като лекар, моят съвет е, не преследвайте Чарлз повече.
Само смърт и страдание ви чакат по този път.
Приятен ден.
"ДУХОВЕ В БЕЛИЯ ДОМ"
Джеймс?
Какво правиш вкъщи?
- Мога да те питам същото.
Всичко наред ли е?
- Не.
Не, не е от известно време.
- Какво означава това?
Заради Хенри… И обсебеността му по призраци
и Джоузеф.
- Исках да говоря с теб за това.
Казва, че е видял призрака на Теди в стаята си.
Май се влошава. Мисля, че смъртта на Теди породи
непреминали чувства по Джоузеф и…
- Шарлот, вярвам на Хенри.
Видях Джоузеф.
Джеймс.
- На партито за Хелоуин. Видях го.
Не, беше куклата на Хенри.
- Не, беше Джоузеф.
Защо не ми каза? Казвахме си всичко.
Какво трябваше да кажа?
Че виждам призраци?
- Нали ми го казваш сега?
Сега е различно, защото съм сигурен, че това, което видях, е реално.
На пресконференцията вчера Джоузеф отново беше там.
Стоеше и ме гледаше.
Гледаше ме, напомняйки ми за всичките ми провали.
О, не, не си се провалил. Джоузеф беше болен.
Никой не можеше да го спаси.
Както д-р Шнайдер каза на терапията,
понякога умът ни намира начини да ни помогне да се справим със скръбта.
Недей. Не съм дете. Знам какво видях.
- Може би ти трябва малко почивка.
Видях сина ни.
Кажи ми, че полудявам. Кажи ми, че си губя ума.
Обясни ми, защото се опитвам да разбера, разбираш ли?
Мислиш, че съм безсърдечна ли?
Че и аз не скърбя за Джоузеф?
Че само на теб и Хенри е оставил празнина в сърцата ви?
Мисля за него всеки ден.
Всеки път, когато минавам покрай стаята му, намирам нещо негово
или гледам как синовете се борят да пораснат без братчето си, аз…
Не мога да се вживявам в това.
Трябва да бъда силна за семейството ни.
Ако трябва да видиш д-р Шнайдер пак, за да ти помогне да се справиш
със загубата, мога да го уредя. Но искам, ти… Искам от теб…
да се стегнеш.
Не мога само аз да държа семейството ни сплотено, не и сама,
и не точно сега.
>
>
>
Шибана тъпотия.
- >
И това също? Той дори не получи продължение.
Направо да умреш.
Тази малка кучка! Тя е откраднала движенията ми.
Майната ти, М3ган.
В недостъпните стени на затвора "Кътлър" точно зад мен,
е осъдената на смърт актриса Дженифър Тили,
в очакване на екзекуцията.
- О, Тиф.
Кой би си помислил, че всичко ще свърши така?
Докторът бе почти убеден, че ще умрем.
Да, но той не ни познава.
Все пак, оцеляхме толкова дълго.
Но изглежда така, сякаш ще свърши някой ден.
Има толкова много неща, които искам да направя, особено с теб.
Така ли?
Какви например?
Сещаш се…
Така или иначе, е късно да се връщаме.
Да.
Имаш ли нещо предвид?
Това беше страхотно.
- Да.
Елио, Елио, Елио.
Оливър, Оливър…
Чакай, наречи ме с моето име.
Девън, Девън, Девън.
Така е по-добре.
Не искам да напускам тази стая.
- Нито пък аз.
Чувствам се различно. В добрия смисъл.
И аз се чувствам така. Сякаш…
не, това… ще прозвучи глупаво.
- Няма.
Сега се чувствам по-близо до теб,
сякаш нищо не може да застане между нас.
Знам… знам, че… звучи сантиментално.
И аз се чувствам така.
Обичам те.
Аз те обичам повече, Девън.
Това не е възможно.
Бил ли си някога в Калифорния?
- Не.
Винаги съм искал да отида. Може би, когато всичко това свърши,
ще продължим с пътешествието през страната. Посещавайки всеки щат,
като Небраска. Какво изобщо има в Небраска?
Да, разбира се. Да, можем да го направим. Ако това някога свърши.
Добре ли си?
- Бивам.
Какво става?
Просто…
не трябва да се връщаме. Можем да продължим пътешествието веднага.
Девън…
- Чъки умира, както каза лекарят.
Можем да избягаме заедно. Сега. Нека приключим с това.
Страхувам се, че ако се върнеш…
Не мога да те загубя.
- Знаеш, че не може да оставим Лекси.
Тя е от семейството.
- Знам. Тя може да дойде с нас…
Знам, че те е страх. И мен ме е страх.
Ние сме героите. Ние сме "оцеляващите момичета".
Ние сме Джейми Лий Къртис, спечелилата шибаният Оскар.
И този път ще спечелим, нали?
Да. Нека приключим с това.
Не мога да го правя повече. Трябва да кажа на Джеймс цялата истина.
Знаеш, че не можеш, не и след всичко, което сторихме.
Може ли да попитам какво предизвика тази внезапна сърдечна промяна?
Джеймс губи ума си. Същото е и с Хенри.
Мислят, че виждат призраци. И всичко е по моя вина.
Аз не защитавам семейство си. Аз го унищожавам.
Може да има някаква истина в казаното от Джеймс.
Шегуваш ли се?
- Моля, нека обясня.
Няма доказателства, няма следи. Как убиец ще влезе в Белия дом,
най-сигурното място в света, и убие над дузина души?
Това е добър въпрос и ти си този, който трябва да му отговори.
Отговорът е ясен.
Не мисля, че си имаме работа с политически или сериен убиец.
А с нещо…
свръхестествено.
Кадрите от галавечерта за Хелоуин показват синът ви Джоузеф…
Искаш да препишеш убийствата на изчезващо дете, на призрак?
Виж.
Г-це Тили?
Пак е той. Няма да спре да звъни.
Можеш да си вървиш.
Здрасти, кукличке.
- Казах, че не искам да говоря с теб.
Дори ако това е последният ти шанс?
- За какво говориш?
Аз съм осъденият на смърт. Пускам новините и ти си в Белия дом,
движиш се свободно, докато аз гния заключена зад решетките.
Умирам, Тиф.
Добре…
обади ми се, когато възкръснеш. Може да съм се махнала оттук дотогава.
Не, няма да възкръсвам. Не и този път.
Това е дългата ми дрямка в пръстта, голямото сбогом.
Шибано свършен съм.
- За какво говориш?
Прецаках нещата с Дамбала, не платих сметката за духовна енергия
и сега светлините изгаснаха.
- Не.
Не, Чъки, ти си хлебарка. Винаги се връщаш.
Не и този път. Ако можеше да ме видиш.
Аз съм плешив. Съсухрен.
Май видях черно петно на моя…
- Престани, Чъки.
Спри. Отвратително е.
- Най-лошото е,
че след всички убийства… и задоволства,
сега пред свършека, дори не съм сигурен, за какво бе всичко.
Не, Чъки. Ти живя страхотно.
И ще свършваш още толкова много.
Знаеш ли, въпреки всичко,
въпреки всичките пъти, в които сме опитвали да се изкормим взаимно,
ти все още си брилянтният психопат,
в който се влюбих.
И винаги ще си.
- И аз те обичам, Тиф.
Онези тримата досадници ще дойдат за мен.
Мисля просто да се предам.
Стегни се.
Ти си куклата-убиец Чъки.
Не им позволявай да забравят кой си.
Не искаш ли да влезеш в историята като най-великия сериен убиец?
Помисли къде си, Чъки.
Ти си в шибания Бял дом!
Казвам, излез с блясъка на славата
и вземи колкото се може повече с теб в смъртта.
Най-великият на всички времена, а?
Знаеш ли, кукличке? Права си.
Ти си абсолютно права.
Тате.
Тате!
Тате.
Джоузеф?
Тате.
Джоузеф.
Тате, внимавай!
Беше забавно, г-н президент. Но аз ще поема оттук-нататък.
КОДОВЕ
Блясъкът на славата, а? Какво ще кажете за целия шибан Ад?
ПРЕВОД: ГЕОРГИ ВЛАДЕВ