Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 13 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 13 [HEVC.1080p].srt)
Ясно. Ти си пътешественица, а?
Някога и аз исках да бъда като теб.
Всички имаме същите глупави детски мечти.
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
ЕПИЗОД 13: ИЗБЯГВАНЕ НА ПОДОБНИТЕ
29 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ В ГОРАТА АЛТ, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ.
Като дете
имах приятел, с когото излизахме на дребни приключения.
Безразсъден и преливащ от енергия, той беше като горила.
И дори да беше горила, се грижеше за приятелите си.
Когато пораснах и започнах да забравям мечтата си,
той ми предложи да тръгна на приключение с него.
Как ли щяха да се развият нещата, ако бях поел ръката му тогава?
Оттогава минаха десет години.
И до днес имам угризения.
Та, защо ми го казваш?
В селото ми наближава фестивалът на жътвата.
Брат ми ме помоли да изляза в гората и да набера билки за готвене.
Но се случи...
Че затънах в бездънно блато.
С живота ми е свършено.
Но ако хванеш ръката ми, може съдбата ми да се промени.
Почакай. Още го обмислям.
Какво има да обмисляш?
- Ръката ти е мръсна.
Точно сега не е моментът да имаш подобни задръжки!
И, госпожице...
Естеството на възрастните е нечисто.
Май за пръв път срещам външно нечист възрастен.
Може ли още малко време?
Опитвам да си спомня магията за спасяване на хора от бездънно блато.
Ако може да побързаш.
Така...
- Милейди Фрирен.
Намерихте ли билки?
Рћ, СЃРїРѕРјРЅРёС… СЃРё.
Ще се оправя оттук.
Съжалявам за отношението на милейди Фрирен.
Няма проблем! Тя ме спаси.
Не, по-късно ще й се скарам.
Не е мой проблем.
Впрочем, сигурни ли сте, че не искате да останете?
Още се готвим за фестивала, но най-малкото мога да ви се отблагодаря.
Надяваме се да стигнем голям град днес, за да заредим провизиите си.
Ясно. В такъв случай, внимавайте из път.
В околността има много отровни животни.
Добре.
- Разбрано.
Нещо ме ухапа.
Какво? Нещо ви е ухапало?
Тъкмо ни предупредиха. Какви ги вършиш?
Нека спрем кървенето за начало.
Кръв ми потече от носа.
Идентифицирането на отрови е жреческа магия, затова не го владея добре.
Не разпознавам тази реакция, затова може антидотите да не проработят.
Най-добре да те прегледат в църква.
Ферн, колко дълго можеш да летиш с магия?
Изразходва много мана, затова само около 30 минути.
За 30 минути няма да стигнем до града.
Ще потеглим обратно към селото. Аз ще пренеса Щарк.
Правите от мухата слон. Добре съм.
Освен това, учителят ми каза, че отровата може да се преживее.
Като го спомена, Айзен беше невредим дори след като пое няколко стрели,
напоени с отрова, способна да повали дракон.
Хайтер беше потресен.
- Ето!
Не, това само изтъква, че сър Айзен не е като другите.
Освен това, сър Хайтер твърдеше, че 20% от приключенците умират от отрова.
Нека побързаме.
Нищо ми няма, де.
Вече е твърде късно.
След още няколко часа, мозъкът ще започне да се стапя,
ще изтече през носа му и той ще умре.
Господи мой!
Не можем ли да сторим нещо по въпроса, отче?
Ако е имал навременна грижа, можеше да се предотврати,
но вероятно брат ми би могъл да помогне.
Братко, удобно ли ти е?
Не мислиш ли, че новата ни вана е малка?
Ще те научи на смирение.
- Чак пък толкова?
Само ние сме толкова смирени да имаме вана колкото една длан.
Първо, прегледай това момче, Зайн.
Какво? Братко, това е дружината, за която ти говорих.
Те ме спасиха.
Змия ли те е ухапала?
Нали те предупредих?
С това сме квит.
Братко, излизам да помагам на площада.
Да.
Кървенето ми спря.
Ефектите от отровата изчезнаха.
Отче, той...
Какво мислите за по-малкия ми брат?
Святият символ, който носите,
е признание от светата столица към най-изтъкнатия жрец в даден регион.
Той изцери отрова, която такъв като вас нарече неизлечима.
Той е гений.
Не съм изненадан, че забелязахте, милейди Фрирен.
Познавате ли ме?
Сър Хайтер ми разказа за вас.
Подари ми тази емблема, когато дойде от святата столица да ни надзирава.
И пак, аз съм само един провинциален жрец.
Това е единствената ми гордост.
Но способностите ми не могат да се сравняват с тези на Зайн.
Родителите ни си отидоха, когато бяхме малки.
Оттогава сам се грижа за по-малкия ми брат.
Като дете, той често казваше, че иска да стане приключенец.
Не искаше да живее
монотонния живот на обикновен селски жрец като мен.
В очите му горяха надежди и мечти.
Но сега е същият като мен, когато бях млад.
Сегашният му живот го отегчава.
Бихте ли го взели извън това село?
Убеден съм, че досега чака някой, който да му даде този малък тласък.
Аз съм „за“, Фрирен.
Какво има да му обмисляш?
Не искам мозъкът ми да изтече през носа втори път.
Пътуването ни занапред наистина би било по-безопасно с жрец.
Какво не харесвате в идеята, милейди?
Може би избягвам подобните ми.
Какви ги приказва?
Ще го поканя да тръгне с нас, дори да не ви се ще.
Къде отиде?
Сър Зайн прекарва доста време в бара на долния етаж.
Какво?
Алкохол.
Цигари.
Комар.
Не ти ли идва малко в повече?
Така опознавам хората. Искаш ли да играеш, момко?
Казвам се Щарк. Търсим си жрец.
Защо не тръгнеш с нас?
Навярно се шегуваш. Аз съм жрецът на това село.
Не мога да тръгна така.
Всъщност, не звучи толкова зле.
Седни с нас, Щарк.
Биеш ли ме, ще тръгна с дружината ти.
Наистина ли?
- Да, сериозен съм.
Оставете ме!
Милейди, сякаш чух сър Щарк да вика.
Някой е откраднал всичките му неща.
Ужасно. Кой би го сторил?
Без лоши чувства.
- Моля?
Възрастните са нечисти по природа все пак.
Някой е обрал и него!
Вождът имаше убийствена ръка.
Има дяволски късмет.
- Зайн.
Чух, че си търсите другари. Попитайте другиго.
Искаш да станеш приключенец, нали?
Това беше отдавна. Вече е твърде късно.
Трябваше да го последвам по-рано.
Сега ми остана да съм просто един глупак по гащи.
Фрирен, ела с нас да сразим Краля на демоните.
Твърде късно е за това.
Не съм се била с демони повече от 500 години.
Вече съм забравила как да се бия с тях.
Отлагах решението твърде дълго.
Може би се боях да се изправя срещу Краля на демоните.
Вече мина твърде много време. Време, което не мога да си върна.
И какво от това, Фрирен?
Говоря за настоящия момент.
- Говоря за настоящия момент.
Питайте другиго.
Ти не знаеш как се чувствам.
Ясно. От това разбрах всичко.
Все пак не те харесвам, Зайн.
Така ли? Тогава...
Затова реших да те накарам да тръгнеш с нас.
Какво? Защо?
Плаши ме колко малко смисъл имаше в това.
Благодаря. Това ме стопли.
Искрено се извинявам за причиненото неудобство.
Колко струваше да върнеш всичко?
Човекът каза да не бързаме и да останем за фестивала,
и върна вещите безвъзмездно.
Хубаво е, че бяха добросърдечни.
Беше озадачен какво да прави с брадвата.
Това ме натъжава.
Сър Щарк, облечете се, моля.
Защо ми държиш дрехите, все едно са мръсни?
Ето и вашите, сър Зайн.
Защо ми е ядосана?
Ядосана ти е, защото обра вещите на Щарк.
Казвам ти, не бях аз, а вождът.
Хората, които играят комар, са ужасни.
Вече се извиних.
Освен това, уж сър Зайн е жрец.
Не знам какво да кажа за жрец, който пие.
Нима не знаете, милейди?
Алкохолът е най-добрият лек.
На какво си я научил, Хайтер?
Дори да не тръгне с нас, за Зайн е най-добре да стане приключенец.
Сериозно си решена на това.
Размислих, че е добре да дам на някого тласъка, от който се нуждае,
както Химел Героя стори за мен.
Приключенците решиха да се задържат в града.
Оттогава всеки ден ме канят да тръгна с тях.
А усилията им да ги разубедя бяха безплодни.
С мечти и надежди в очите, те ме канят да тръгна с тях - както той някога.
Ще попътешествам малко из северните земи.
И ще се върна за фестивала след три години.
Ако днес не си решен, може да дойдеш тогава.
И тогава ще тръгнем на следващото ни приключение.
Всеки път, когато ме подканват, си мисля: „Защо пък сега?“
За уморените ми очи те сияят твърде ярко.
Искате да знаете какво харесва Зайн?
Трудно можем да го убедим и търсим нови идеи.
Така, алкохол, цигари и комар са сред нещата...
Вече сме наясно с това.
- Сигурен ли си, че е жрец?
Все пак сър Хайтер беше посветен жрец.
Какво изобщо е посветен жрец?
Също харесва по-големи жени.
Този е направо пълен грешник.
По-големи жени, а?
Честно казано, не знам как да приложа тази информация.
Какво?
Рћ, РІСЏСЂРЅРѕ.
Братко, не мислиш ли, че новата ни коса е малка?
Даже трева не мога да кося с... Пак ли вие?
Почакай малко, Зайн.
- Още ли си тук?
Хайде, сега.
- Не ме карай да се повтарям.
Намерете друг.
Зайн, какво ще кажеш да пътуваш с някоя какичка?
Глупав ли си?
Това ми беше цялата причина да искам да стана приключенец.
Нямам думи.
- Та, къде е тази какичка?
Ето тук, Зайн.
Аз съм елф. И съм много по-голяма от теб.
Като се замисля, брат ми го спомена.
Но такава... такава като нея не е какичка!
Явно това доста го смущава.
- Не ми оставя избор.
Наистина не исках да се стига до това...
но дойде време да използвам
съблазнителната техника на учителката ми.
РњСѓР°.
Какво беше това?
Въздушна целувка.
Явно си твърде млад, за да го оцениш, момко.
Някой ще дойде ли да си прибере хлапето?
Това беше твърде секси.
- Какво не ви е наред?
Странно. Когато я изпробвах върху Химел, той припадна от шок.
Химел!
Фатална жена такава.
Защо ли?
- Разбрах защо!
Ако аз бях мишената, щях да съм в опасност.
Колкото и да е грешен, пак има свята закрила. Той е опасен.
Стига толкова.
Не възнамерявам да ставам приключенец.
Не искаше ли да последваш приятеля си?
Братко, ти би трябвало да разбираш..
Зайн...
Той каза, че ще се върне след три години.
Минаха десет.
Ясно е, че е мъртъв.
И ще се предадеш, без да отидеш да го видиш?
Това са едва десет години.
Ако не отидеш да го видиш сега, ще имаш угризения в бъдещето.
Ще се чудиш дали можеше да го спасиш, ако беше тръгнал сега.
РўРІСЉСЂРґРµ...
- Твърде късно е, така ли?
Говоря за настоящия момент, Зайн.
Не мога да тръгна по същата причина от преди 10 години.
Не мога да оставя брат ми в селото.
Какви ги говориш, Зайн?
Подслушах разговора ти със сър Хайтер,
когато дойде да ни надзирава.
С твоя талант би могъл да служиш в святата столица.
В святата столица? Аз ли?
Да, без съмнение.
Сър Хайтер, какво ще с брат ми тогава?
Разбира се, ще дойде с теб.
РЇСЃРЅРѕ.
Сър Хайтер, оценявам предложението,
но животът ми в селото е удобен.
Брат ми изгуби родителите си в ранно детство.
Като негов по-голям брат,
не мога да му отнема и родния град.
Така значи.
Разбирам ви.
Явно напразно съм бил път дотук.
Но след като бих път дотук,
може да разкажа на братчето ти за приключенията ми.
Брат ми остана в това село заради мен.
Зайн, така ли си мислеше?
Не мисли, че аз съм като теб!
Аз за момент не съм съжалявал за своя избор!
Но размисли за себе си.
Докога смяташ да съжаляваш за своя избор?
Стига ми толкова.
Извиних се на брат ми.
Добре.
Не искам да имаш погрешно впечатление.
Той е добър брат.
Досега не е вдигал ръка срещу мен
и сега го принудих да го направи.
Никога не беше ме поглеждал така.
Фрирен, реших да стана приключенец.
Ще последвам приятеля ми.
Минаха едва десет години все пак.
Разбирам.
Излизам, за да го потърся.
Ще го намеря и ще сбъдна глупавата си детска мечта.
Затова пътуването ми с вас ще бъде временно.
РЈСЂР°!
- Браво на вас!
Чао!
- РќР° РґРѕР±СЉСЂ РїСЉС‚!
Чао-чао! На добър път!
Довиждане!
Впрочем, накъде сте се запътили?
- Към Рая.
Нужно ли е да търсите това място?
Всички ще отидем там, след като умрем.
Дори вие ли, сър Зайн?
Онова момиче никак не си пести думите, а?
Ще се справим заедно.
Не, какъв й е проблемът?
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Какво значи, че не разбираш връзки?
- Дразня се, че лесно заговаряте жени.
Това се случва естествено с възрастта.
- Толкова много ли ме мразиш?
Караниците са привилегията на младите.