Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 12 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 12 [HEVC.1080p].srt)
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
ЕПИЗОД 12: ИСТИНСКИ ГЕРОЙ
29 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ В ПЛАНИНИТЕ ШВЕР, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ.
Милейди е на път да заспи.
Какво?
Заспа.
Нямаме избор. Ще трябва да я нося.
Но сър Щарк, брадвата ви...
О, хм... Но ръцете ми са свободни.
Аз ще я нося.
- Какво? Защо?
Без причина.
И накрая кралят ни изпрати с десет медни монети в джоба.
Скъперник такъв.
- Очакваше се.
Мнозина герои са излизали и са се проваляли да убият Краля на демоните.
Пак не ни пречи да припечелваме пари,
докато лека-полека ходим към Краля на демоните.
Това превръща пътуването ни в приключение.
Правилно.
- Това не е ли Меча на героя?
Реплика на меча.
Много отдавна, един странстващ търговец ми го подари,
защото го спасих от чудовище.
"В чест на бъдещия герой".
Обикновена лъжа, която казваш на дете.
И затова ли реши да станеш герой?
Не. В селското сиропиталище имаше един досаден хлапак на име Хайтер.
Подиграваше ми се, че с фалшив меч мога да стана само фалшив герой.
Затова реших да го опровергая и да стана истински герой.
Някой ден ще се сдобия с истинския Меч и ще сразя Краля на демоните.
Но времето е безмилостно.
Хлапакът, който ме подиграваше, сега е фалшив жрец и алкохолик.
Само че аз съм истински жрец.
РЎСЉРЅ...
Милейди, най-сетне се събудихте.
Сякаш съм виждала тази гледка и преди.
Навярно още сънувам.
- Да беше така.
Подцених планинския климат.
Продължавайте на север. Селото, в което отиваме, е наблизо.
Добре. Милейди, можете ли да ходите?
РќРµ.
РЇСЃРЅРѕ.
Миришеш хубаво.
Няма как да не си уморена от носенето.
Ферн, нека се сменим.
РњСЂСЉСЃРЅРёРє.
Какво съм сторил?
Виелицата поутихна малко.
Боях се, че ще измръзнем до смърт.
Наистина има село толкова дълбоко в планината, а?
Очаквахме ви, милейди Фрирен.
Ти ли си настоящият вожд на селото? Млада си?
Да. Аз съм 49-ия вожд от дългата ни линия.
Добре сте дошли в Селото на меча.
Извън селото имаше разбита колиба.
Това е стара ловна хижа.
Господарят на планината я разби.
Господар ли? Имаше ли такъв преди?
Значи това е Селото на меча.
Запознат ли сте, сър Щарк?
Това село бранеше Меча на героя.
Легендата гласи, че богинята оставила Меча в светилище, близо до селото.
Векове наред герои са опитвали да издърпат меча от камъка, но без успех.
Но преди 80 години...
Преданието май беше...
„Само героят, който ще отблъсне великото бедствие, надвиснало над света,
може да извади Меча.
- Точно това.
И сър Химел е извадил Меча от камъка?
Точно така. Смятах, че е известна история.
Не си ли я чувала?
- Не. Сър Хайтер не я е споменавал.
Пристигнахме.
Топличко.
Разочарована съм, милейди Фрирен.
Очаквахме да се върнете половин век по-късно.
Макар да имам обилно търпение, това вбесява дори мен.
Това желаеше баба ми да ви предам.
Сметнах, че 80 години стигат.
Щом народът на това село е бранил Меча с поколения,
би трябвало да може да се самоотбранява.
Така е, но е правилно да изпълните дълга си.
Какъв дълг?
- Изтребване на чудовища.
Около селото редовно се събират чудовища.
Господарят на планината е особено голям проблем напоследък.
Тогава ще започна от утре.
По-добре рано, отколкото късно.
Регионът гъмжи от чудовища, макар селото да е толкова близо.
Защо не сте наела други приключенци, за да ги разчистят?
Щеше ми се, но...
Понеже Химел е героят, а?
Не си се шегувала. Наистина чудовищата са много.
И са се събрали около тази пещера.
Фрирен, това да не е...
Господарят.
РЇСЃРЅРѕ.
Нищо чудно, че не знаех за теб. Ти си нов, а?
Едва 80 години, а се държиш като господар?
Щарк, размърдай се.
Може ли малко по-добро отношение?
Отлично.
С това дългът ми е изпълнен.
Фрирен, какво означава това?
Мечът на героя е там.
Той привлича всичките чудовища.
Мощна бариера им пречи да влязат в светилището,
но не могат да потиснат импулса да го унищожат.
Навярно Мечът на героя ги ужасява.
Не говорех за това.
Р’СЏСЂРЅРѕ.
Химел не успя да издърпа меча от камъка.
И този герой не се оказа достоен.
Химел...
Какво толкова? Да остана фалшив герой.
Ще сразя Краля на демоните и ще въведа мир на света.
Сторя ли го, какво значение има дали съм истински, или не?
И Химел спази думите си.
Дори без меча, той спаси света.
Той беше истински герой.
Тогава защо скриха истината?
Някои хора са имали интерес да превърнат Химел в герой.
Един герой не се нуждае от унизителни истории
за това как не е успял да изкара Меча от камъка.
Бъдещите поколения ще разказват за славата на героите от миналото,
докато истината зад тях изчезне напълно.
Винаги съм вярвала във вас, милейди Фрирен.
Адски благодарности - от името на баба ми.
Какви са тези думи, които баба ти е оставила?
Тогава ще се видим пак след 50 години.
Този път не закъснявайте, моля!
29 години след смъртта на Химел Героя Област Апетит, северните земи.
След като оставим багажите, сте свободни до вечерта.
Отдавна не сме били в град. Най-сетне ще разпуснем.
Милейди, какво ще правите? Искате ли да разгледаме местните магазини?
Ще пропусна. Предпочитам да остана тук и да чета гримоари.
Ясно. Тогава ще изляза сама.
О, вярно. Днес е 18-ият рожден ден на Щарк.
Защо не ме предупредихте по-рано?
Не съм му приготвила нищо.
Може да му купиш нещо в града.
Не знам какво би искал сър Щарк.
Груба грешка в последния момент.
- Вие сте виновна, милейди.
Впрочем, какво ще му подарите?
Нещо много специално.
Отвара, която разтваря само дрехите.
Учителката ми каза, че мъжете се радват на такива подаръци.
Какво? Харесва ли ти, Ферн?
Казах ви да върнете тази вулгарна отвара още когато я купихте.
Възмутена съм, милейди.
Защо? Тази отвара беше ценна.
Какво да му подаря сега?
Рћ, РІСЏСЂРЅРѕ.
Имам това.
Явно трябва да проуча какво харесва.
Със сигурност ще забележи, но...
Сър Щарк?
Излязъл ли е някъде?
Воин, носещ брадва?
Помогна ми да избутам колата ми!
Тръгна към площада.
Играеше си с нас досега.
Помогна ни да слезем от дървото.
Укроти подивялата ми крава.
Помогнал е на много хора.
Как може милейди да е толкова груба?
Сър Щарк никога не би оценил подобна отвара.
Сър Щарк!
- Брей!
Оня облак мяза на цици.
Наистина е мръсник.
Майтапиш се! Онзи мяза на ако!
Не, държи се детински.
Трябва после да кажа на Ферн за тях.
Как да реагирам на нещо подобно?
Сър Щарк.
Ферн, тъкмо навреме идваш. Онези облаци...
Съжалявам. Забрави.
Такова...
- Желаете ли да се разходим?
Да.
Кажи, защо си ми ядосана? Обидил ли съм те с нещо?
Как да повдигна темата?
Обещавам да ти се извиня!
Както и да попитам, ще заподозре нещо.
Най-добре да го питам направо.
Сър Щарк, искате ли нещо?
- Защо?
Днес е рожденият ви ден.
Така ли беше? Каква връзка има това с въпроса ти?
Бих искала да ви дам подарък.
Какво? Ще ми подариш нещо?
Размислих. Лазите ми по нервите.
Почакай. Не се шегувах.
Досега не съм получавал подарък.
Нито от покойното ми семейство, нито от учителя ми,
затова си мислех, че това е нормално.
Нито дори от семейството ви? Нямате ли такъв обичай там?
Не, по-скоро не са се интересували от мен дотолкова.
Аз идвам от село на воини.
Там няма място за слабите.
Жалко представяне в лицето на това чудовище.
Вземете пример от Щолц.
Не само че е невредим, по него няма и следа от кръв или кал.
Чистобялата му мантия показва, че той е най-силният воин на селото.
Щолц, ти си гордостта на селото.
Разбира се, татко.
В сравнение с теб, Щарк е провал.
Макар да тренира ежедневно, дори не се е изправял срещу чудовище.
Почна да вали. Нека се прибираме.
Ще ида да помогна на глупавия ми брат.
Не го закачай твърде много. Аз се прибирам. Губиш си времето.
Щарк.
Батко.
Съжалявам.
Имаш добър фокус.
Знам, че ще станеш силен, но стойката ти има нужда от подобрение.
Като се замисля, брат ми не беше като тях.
РќРѕ...
Когато демони нападнаха селото ми, избягах и обърнах гръб дори на него.
Нищо чудно, че семейството ми не празнуваше рождения ми ден.
Аз бях провал, който бягаше от всичко.
Химел не би побегнал.
Сър Щарк, нека ви изберем подарък.
Миналото не е от значение.
Щарк Воина, когото познавам, никога не е бягал.
Но може да го направя в бъдещето.
Ние няма да ви го позволим.
Но аз...
- Ако вие не изберете,
аз ще избера.
Хубаво.
Бих искал това.
- Прекалено е скъпо.
Да...
Добре дошли. Закъснявате.
Милейди, какви са тези абсурдно големи кюфтета?
Какви ги говориш? Така се празнува рожден ден!
Учителят ми не ми е давал подаръци,
но на всеки рожден ден приготвяше кюфтета.
Какъв е смисълът на това?
- Щарк, нима Айзен не ти е казвал?
Какво дали е казвал?
Воините са толкова недодялани.
Имате ли право да говорите така, милейди?
Права си. Аз ги разбирам, защото също съм недодялана.
Нелепо е, нали? Хората няма да разберат чувствата ти, ако не ги вплетеш в думи.
РўРѕРІР° Рµ...
Като се замисля,
на всеки от рождените ни дни приготвяш тези огромни кюфтета. Защо?
Това е обичай в родината ми.
Кюфтетата са подарък за воините, които дават всичко от себе си.
Те са моят подарък за рожден ден.
Но Айзен, ние не сме воини.
Всеки, който дава всичко от себе си, е воин.
Така ли?
- Може би е така.
Тези, които дават всичко, от себе си, са воини...
Какво приготвяш, бате?
Кюфтета. Днес имаш рожден ден, нали?
Не казвай на нашите.
Бягай, Щарк.
Ти трябва да оцелееш.
Айзен ми даде рецептата.
Вкусни ли са?
Да.
Имам още малко от това.
Пак ще я излея по главата ви, милейди.
Какво е онова?
- Не е ваша работа.
Ценна отвара е.
- Какво? Какво прави?
РњСЂСЉСЃРЅРёРє.
- Чакай? Какво?
РњСЂСЉСЃРЅРёРє.
- С какво съм го заслужил?!
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
От носа ми потече кръв.
- Фатална жена такава.
Алкохолът е най-добрият лек.
- Твърде много време мина.
Той също харесва по-големи жени.
Може би избягвам подобните ми.