Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 07 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 07 [HEVC.1080p].srt)
Гримоар от Фламе Великия маг?
Повечето книги, приписвани на Фламе, са фалшиви.
Досега са били намирани единствено фалшификати.
Това обаче е най-добрата имитация, която съм виждала.
Не е зле за награда за убиване на чудовища.
Не разбирам какво му е хубавото.
Но щом си срещала само имитации,
дали изобщо съществуват оригинални гримоари?
Фламе, магьосницата, положила основите на човешката магия, е като приказка.
Приказка?
Бих се съгласила. Мина доста време оттогава.
Навярно останах само аз, която помня лицето й.
Сутрин е.
Милейди се събуди рано!
Толкова ли е впечатляващо?
Естествено.
Трябва да я поощряваме за това.
Какво изобщо върша?
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
ЕПИЗОД 7: ПОДОБНО НА ПРИКАЗКА
28 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ ПО ПЪТЯ ЕНГ, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ.
Благодаря ви.
Не знаех какво ще правя, когато видях пътя блокиран.
Това нужно ли беше?
Не си ли доволен? Наградата не е лоша.
Имам предвид, че можеше просто да пренесеш колата с магия.
Но това няма да помогне на предстоящите пътници.
Беше аргументът на Ферн.
Не бива да си егоист, Щарк.
Не искам да го чувам от тебе.
Благодаря ви.
О, мерси.
Впрочем, защо има свлачище само тук?
Северните земи са бойно поле срещу демоните.
Навярно свлачището е останало от една такава битка.
Белезите на войната, а?
Сър Щарк, бихте ли се освободили, за да ми помогнете?
Сър Щарк?
Слушай, става ли да спреш да ме наричаш сър?
Не е приятно. Ние сме горе-долу на една възраст.
Ясно. Разбирам.
Щарк, стига си си губил времето и ела ми помогни. Давай.
Не с този тон!
Не може ли, сещаш се, да ми говориш по-приятелски?
И не може ли да си по-приветлива? Аз съм чувствителен.
Този ми лази по нервите.
- Кога станах "този"?!
Как върви при вас?
Да побързаме, сър Щарк.
Добре.
Искрено ви благодаря.
Ако ви устройства, мога да ви упътя до града.
Вие сте елф, а?
През целия си дълъг живот за първи път срещам елф.
Предполагам, че сме рядко срещани.
Като се замисля, досега не съм виждала друг елф, освен вас.
Защото няма много от вида ни.
Аз самата рядко съм срещала подобен.
Елфите живеят дълго,
но не притежават романтични чувства и инстинкт за възпроизводство.
Незабелязано изчезваме.
За последно срещнах елф преди 400 години.
Може би сме по-близо до края, отколкото се опасявах.
Оттук се вижда градът.
Има керван от каруци.
Тези приличат на търговци.
Фестивалът на освобождението е довечера.
Днес е денят, в който Химел и геройската му дружина
някога сразиха демоните, владели земята.
Май имаше нещо такова?
Това чества Фестивалът на освобождението.
Украсяваме статуите на героите в централния площад
и целият град се събира да чества.
Хората обичат да вдигат шум.
За всичко под слънцето ще измислят фестивал.
Минаха повече от 80 години, откак демоните бяха сразени.
Това е предостатъчно време, за да бъде изличено нещо от спомените на хората.
Въпреки това, на този ден всички си спомнят за героите.
Майсторски направено.
Пет повторения, а?
Този път свършихме по-рано от обикновено.
Често искаш да ти направят статуя, Химел.
Защото желая хората да ни запомнят.
За разлика от теб, ние не живеем дълго.
Трябва бъдещите поколения да помнят хубостта ми.
Връщам се в странноприемницата.
Но главната ми причина...
е да не останеш сама в бъдещето.
Какво ще рече това?
Ние не сме приказни герои.
Ние сме хора, бродили по земята.
Всяка година честваме великите дела, постигнати от дружината на героите.
Като ви загледам, ужасно приличате
на статуята на милейди Фрирен от дружината му.
Дали ще вършат това дори след сто години?
Докато градът съществува.
Ами след хиляда?
За това вече не знам.
Да потегляме ли?
Запътили сме се далеч на север.
Като се замисля, още не си ми казала крайната ни цел.
Къде отиваме?
В Рая.
Ще бъде забавно.
28 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ ВЛАДЕНИЯТА НА ГРАФ ГРАНАТ, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ.
Охраната е повишена тук.
Дали става нещо?
Да се разберем първо кой ще пазарува.
Милейди, в града сме.
Усещам демони.
- Моля?
Ей! Какво вършиш?!
Граф Гранат, вие ли стоите зад това?
Лорд Люгнер, макар да ви мразя с цялото си сърце,
не съм безумен до такава степен да нападна мирни пратеници сред града.
Мирни пратеници?
Те са навярно приключенци, които не знаят за ставащото.
Ще приемем версията ви.
В спокойните, студени очи има жажда за кръв.
Дори жителите на града, които ни мразят,
когато ни видят, гледат на нас като хора, макар и да треперят от страх.
Обаче ти ме гледаш, сякаш съм див звяр.
Не си ли?
Вие, демоните, сте зверове, които подражават на човешка реч,
но не можете да достигнете до разбиране.
Хвърлете я в тъмницата под имението.
Да, милорд.
Ей!
Отегчена съм.
Милейди.
Казаха да се замислиш над действията си 2-3 години.
Доста са благосклонни.
Ще ми донесете ли гримоари по-късно?
Много обичате да губите време.
Не съм тук по свое желание.
Та, какво имаше предвид онзи, като нарече демоните мирни посланици?
Проучих ситуацията, докато пазарувах.
Запозната сте с Аура Гилотината, нали?
Една от Седемте мъдреци на разрухата, подчинени на Краля на демоните.
Изгуби повечето от последователите си в битката си с нас.
Последно не беше известно къде изчезна.
Станало ли е нещо наскоро?
Аура си е възвърнала силата преди 28 години.
Силите й воюват с града дълго време,
но безплодната битка ги е изтощила,
затова преговарят за мир.
Затова са ги пуснали като посланици. Груба грешка.
Опитите за разговаряне с демони са безплодни.
Няма как да са безплодни. Могат да говорят.
Не е ли най-добре да разрешим проблема с думи?
Проблемът не може да се реши с думи.
Демоните са човекоядни чудовища.
Замислял ли си се защо говорят езика на хората?
Довършете изчадието!
То е само дете.
И какво? То разкъса дъщеря ни!
Боли...
Боли, мамо...
Достатъчно. Аз ще го довърша.
Тогава няма да бъдем по-различни от демоните.
Те нямат нуждата да ядат хора, за да оцелеят.
Защо не й дадем възможност да се разкае за греха си?
Вожде...
- Какви ги говорите?!
Дъщеря ни! Върни ни дъщеря ни!
Ще се погрижа за раните ти у дома си.
Търсех си някой, който да помага с фермата.
Химел, ще съжаляваш, ако не го убиеш сега. То е...
Фрирен, способни сме да говорим един с друг.
Така или иначе ще останем в селото.
Нека видим какво ще стане.
Хубаво.
Защо уби вожда?
Трябваше да убием изчадието още тогава!
Ето пак.
Ден след ден чувствам желанието ви да ме убиете.
Аз само искам да живея мирно.
Затова ви донесох нова дъщеря вместо онази, която изядох.
Това е дъщерята на вожда.
Вождът вече го няма.
Явно съм допуснала грешка.
Нямам друг избор. Ще взема детето за заложник.
Няма да ме спреш отново, нали?
РќРµ.
Мамо...
Пак викаш "мамо"?
Както чудовищата, демоните не се грижат за малките си.
По-голямата част от живота си прекарват в самота.
Вие сте самотни същества. Не разбирате какво е семейство.
Защо тогава използваш тази дума?
Кажем ли я, няма да ни убиете.
Прекрасна, магическа думичка...
За тях думите са средство да заблудят хората.
Фламе Великия маг определи демоните като чудовища, способни на реч.
Те водят началото си от чудовища, които викат за помощ,
за да примамят хора при себе си.
Да ми донесете гримоари!
Граф Гранат закъснява.
Човешка дипломатична тактика.
Както и да е, повече се интересувам от онази магьосница.
Лицето й ми е познато.
Диви зверове, с които не може да се общува?
Наистина точно описание.
Само тя от целия град разбира истинската същност на демоните.
Има една-единствена причина
хищниците на хора да говорят човешки език.
Говорят, но не за да ни разберат, но за да ни измамят.
На този град не му остава много.
Трябва да се възползвам от суматохата, за да избягам.
РљСЉРґРµ СЃРјРµ?
В стаята на сина ми.
Беше добър син.
Често се хвалеше как щял да замести, за да мога аз да си почивам.
Негово Височество му даде този меч, докато се биеше в силите му.
Къде е синът ви сега?
Умря в битка срещу Аура преди десет години.
Единственото, което ми донесоха от него, беше този меч!
Люгнер!
Поканих ви тук с едничката цел да отмъстя сина ми.
Ще избия всички ви тук и сега.
Не ми дреме за мира ви!
Стаята е добре поддържана.
Навярно сте я запазили такава, каквато беше преди десет години.
И какво от това?
Подобно и аз поддържах стаята на баща ми, откакто вие го убихте.
Защо не сложим край на това, граф Гранат?
Нима желаете да продължим да проливаме кръв и да се наскърбяваме?
Ние говорим един език.
Позволете ни да разрешим различията си със слово.
Ескортирайте ги до гостната.
Имам нужда да помисля.
Лорд Люгнер,
какво е "баща"?
Какво наистина?
Граф Гранат ни презира, но явно е чувствителен човек.
Спечелим ли го, може да успеем да го убедим
да свали защитната бариера на града в името на мира.
След това, силите на Аура ще изравнят града със земята.
Впрочем, Линие, не виждам Драт.
Каза, че отива да отстрани една пречка.
Действа прибързано.
Какво да правя с буен младеж като него?
Лорд Драт, не бива да сте тук.
Моля, върнете се в...
Кой си ти? Часовете за посещение свършиха.
Аз съм Драт, един от екзекуторите на Аура Гилотината.
Дошъл съм да те убия.
Ясно. Свърши с преструвките за преговори?
Тепърва започваме.
Според лорд Люгнер, това момиче е единствената пречка.
Ако я убия и спечелим граф Гранат, градът ще падне лесно.
Нека те предупредя. Аз съм силна.
По-силна от мен?
По-силна от Аура Гилотината.
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Кой е онзи маг?
Подобно обръщение към мен е сериозно престъпление...
Аз също мразя да се бия със силни опоненти.
Тя е магът, избил повече демони от който и да е в историята.