Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 03 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
Рспомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРРРЕН: РћРўР’РЄР” РљР РђРЇ РќРђ ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
Ргероят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов, ето, ръжда покрива.
Рпак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
27 ГОДРНРСЛЕД РЎРњРЄР РўРўРђ РќРђ РҐРМЕЛ ГЕРОЯ Р’ ТЪРГОВСКРРЇ ГРАД Р’РђР Рњ, СРЕДНРРўР• ЗЕМР
Да се разделим и да набавим ресурси за пътуването.
Да се разделим? Възложихте ми повечето от нужните неща.
Храна, вода, основни.
Какво ще купите вие?
Билки и други неща.
Прави тази физиономия, когато крие нещо от мен.
Отдавна познавам милейди Фрирен.
Нищо добро няма да излезе от това.
Ще купи нещо, от което нямаме нужда.
Взех това.
- За какво ще го използвате?
Тази отвара разтваря само дрехи.
- Върнете я.
Книга по история на магията. Ученето на теория също е важно.
Но не бих нарекла последното ненужно.
Ще се видим в гостилницата.
Не можем да си позволим да хабим пътните средства.
По-добре да я наглеждам.
Магазин за аксесоари?
Отново заспахте, без да си изсушите косата.
Значи все пак се интересува от мода.
Рзглежда супер притеснена.
Защо гледа така?
Досега не съм виждала милейди толкова притеснена.
Доста дълго време решаваше.
Един аксесоар не е толкова зле.
Поне не са странни кости или отвари.
Може би и аз ще се върна към възложеното ми.
Наоколо има ли място, предлагащо добри десерти?
Вече прекалихте.
В мазето на онази сграда има таверна.
Може да питаш там.
- Благодаря.
Не съм вкусвала сладко от месеци!
РўРѕРІР° Рµ, Р°?
Наоколо предлагат ли хубави десерти?
Не е тук мястото да питаш къде има десерти.
Десерти ли търсиш? За какви ни вземаш?
Глът.
Градът ни е фрашкан с разкошни десерти!
Можем да те упътим за сума ти места.
Наистина са наясно с материала...
Корави мъже като вас ли разбират от десерти?
Захарта ни дава сили да приключенстваме.
Значи са приключенци. Макар че "корави" не може да ги опише.
Ужасяващи са.
Доскоро.
Отива към сладкарницата?
Чакай, запътила се е към гостилницата ни.
Прибира ли се?
Никак не съм свършила с пазаруването си.
Закъсняваш.
- Съжалявам.
Е, няма значение. Остави нещата.
Рскаш ли РґР° излезем Р·Р° нещо сладко?
Гледката е прекрасна. Ясно защо препоръчаха това място.
Милейди, съжалявам, че се усъмних във вас.
Какво имаш предвид?
- Нищо.
Рзбери каквото искаш.
Можем ли да си го позволим?
Спестявах тайно.
Значи има тайни спестявания?
Какво ще си поръчате вие?
Днес ме влече...
Меркур пудинг, нали?
Днес ще си поръчаш Меркур пудинг, нали?
Как разбра?
- Колко години пътуваме заедно?
Рмам усещане.
Аз не знам нищо за вас.
Значи ще се постарая да те науча да ме опознаеш.
Впрочем любимата ми храна е руф омлет.
За мен - грозде. Да е по-кисело.
Моята е...
- Пиво, нали?
Вече знам, покварен жрецо.
Защо се изчервяваш?
Никак не говори добре за теб, че те помни за пиенето ти!
Ферн, съжалявам.
Защо се извинявате?
Аз не знам нищо за теб.
Затова не знам какво харесваш.
Бях забравила, днес е рожденият ми ден.
Какво красиво украшение.
Благодаря ви. Много ме зарадвахте.
Наистина ли?
Явно не можете да ме разберете добре, затова ще бъда ясна.
Наистина ме зарадвахте, защото се опитахте да ме опознаете.
Само защото се опитах?
Наистина не разбирате емоциите на хората, а?
Да потегляме ли?
Да.
Между другото, милейди, това пътуване има ли цел?
Не конкретно. Задоволявам желанието си да събирам магии.
Но доколкото е възможно,
да си припомня приключенията си с Химел и компания,
преди споменът да изчезне.
Това е нещо важно за вас, а?
Не знам. Затова още се опитвам да разбера.
Наистина стана по-висока от мен.
Вече съм на шестнадесет. Мога да бъда кака.
Кака?
Ядем едно и също, така че няма как да е от това.
Странно.
ЕПРР—РћР” 3: ЧОВЕКОУБРЙСТВЕНА РњРђР“РРЇ
27 ГОДРНРСЛЕД РЎРњРЄР РўРўРђ РќРђ РҐРМЕЛ ГЕРОЯ. ГОРАТА ГРЬОСЕ, СРЕДНРРўР• ЗЕМР.
Вече свикна на защитни магии.
Да тестваме умението ти тогава.
Какво?
Целих се в дупките в защитата ти.
Ако беше в истинска битка, щеше да умреш.
Сега...
Как ще отблъснеш това?
Така.
РЇСЃРЅРѕ.
Ще издържиш ли?
Стига толкова за днес.
Отбранителната магия е силна, но бързо изчерпва маната.
Ще се умориш за секунди, ако поддържаш защита в широк кръг.
Тогава е най-добре да я насоча към конкретното място на удара.
Рменно.
Досега упражнявам само отбранителна магия.
Защото ти дава по-голям шанс да оцелееш.
Наистина. Една отбранителна магия може да отбие повечето нападателни магии.
Странно е колко са мощни.
Ферн, не прочете ли учебника по история на магията?
Магията е толкова теория, колкото е практика.
Явно трябва да ти я прочета за лека нощ.
Сама ще я прочета. Не съм дете.
В това село искахте да дойдете, нали?
Отново за събиране на странни магии?
- Не, не и този път.
Сега всичко зависи от времето.
- Да.
Може ли да ви питам нещо?
Елф.
- Бяла коса.
Вие ли сте милейди Фрирен?
Как знаете?
Дойдохте да видите мястото, където Куал беше запечатан, нали?
Ще ви упътя.
Куал?
Висшият везир на покварата, Куал.
Той е демон, който тероризира региона ни преди 80 години,
преди да бъде запечатан от Химел Героя и групата му.
Печатът ще се счупи скоро, затова дойдох да го сразя,
но откъде знаеше, че ще дойда?
Не съм казвала на никого.
Сър Химел посещаваше града ни всяка година допреди около 30 години.
Явно проверяваше състоянието на печата.
Винаги е бил мекушав.
Обичаше да говори за вас.
Нарече ви безсърдечна, защото не сте го посещавали.
Отнася се студено, нали?
Много студено.
- Съжалявам за това.
Но не е толкова безсърдечна да остави селото на съдбата.
Щом печатът е на път да се счупи, тя ще дойде.
Така казваше.
Разбирам.
Това ли е?
Станал е доста нестабилен.
Ще премахна печата утре и ще се погрижа за Куал.
Вие запечатахте Куал, нали?
Защо го сторихте?
Просто беше твърде силен.
Не можех да го победя.
Сред силите на Краля на демоните, Куал беше изключителен маг.
Той създаде първата пробивна магия в историята. Нарече я Золтраак.
Тя пронизваше не само защитни магии, но и магиустойчива броня.
Прицелваше се в и унищожаваше тялото.
Рмаше легенда РІ региона,
че 40% от приключенците и 70% от маговете са били убити от Золтраак.
Това е твърде силно.
Да, беше. Прекалено силно.
Точно затова се превърна в спънка.
Какво имате предвид?
Наистина не си прочела тома по история, а?
Дали да не ти го прочета?
Ще го започна още есга.
Не, няма проблем.
По-важно е да се наспиш сега.
Утре ще разбереш.
Премахвам печата.
Не се отпускай.
Отново се срещаме, Фрирен.
Колко години станаха?
Осемдесет.
Едва осемдесет години, а?
За нас поне.
А Краля на демоните?
РЈР±РёС…РјРµ РіРѕ.
- РЇСЃРЅРѕ.
Значи ще отмъстя за него.
Ферн, защитна магия пред нас.
Золтраак!
Рзненадан СЃСЉРј.
Блокира Золтраак.
Отбранителната ти магия наистина е силна.
Милейди, какво става?
Това беше обикновена нападателна магия.
Това е Золтраак.
Разработената от него магия за човекоубийство.
Куал, твоята магия просто беше твърде силна.
След като беше запечатан, маговете в страна изучаваха Золтраак.
За няколко години Золтраак беше въведена в човешката магическа система
и съответно бяха разработени мощни нови отбранителни магии.
Магоустойчивостта на оборудването също е далеч по-висока,
дотолкова че Золтраак вече не се нарича убийствена магия.
Сега е просто "обикновена нападателна магия".
Осемдесет години са дълго време за хората.
Куал, ако не се съпротивляваш, ще те убия безболезнено.
РЇСЃРЅРѕ.
Разбирам.
Настройва се спрямо нападателната магия и разсейва мощта й.
Наистина е сложна магия.
Навярно изразходва много мана.
Разбра слабостта на защитната магия.
Ферн, знаеш какво да правиш, нали?
Да. Вие ме подготвихте.
Тогава защитавай и мен.
Можеш РґР° летиш, значи? Рнтересно.
Золтраак.
Фрирен... Мойта магия...
Вече можем да живеем без тревоги.
Тази шапка...
Това ли?
По тези земи слънчевите лъчи са силни дори по това време,
затова всички фермери ги носят.
Виждала съм тази шапка и преди.
Ти си лигльото, което ми обърна полата.
РђС…Р°!
Какво си позволяваш, лигльо?!
Ще те убия! Знаеш ли откога искам да видя това, което ти видя!
Не го убивай.
- Ще ти покажа моето.
Ужас.
Още си жив.
Рблагодарение на теб мога да живея още по-дълго.
Радвам се, че се доверих на Химел и чаках.
Милейди Фрирен, те ви благодариха.
Не са ми благодарили.
Хората от това село вярваха в Химел.
Не разбирам добре, но смятам, че Химел е вярвал във вас.
Какво?
Нищо.
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
Рискам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Защото те съжалих.
- По-удобно е така.
Тя беше безотговорна.
Достатъчно мрачни приказки.
- Нали не съществувате от праисторията?
Ореол – земята, в която душите намират покой.