Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 09 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 09 [HEVC.1080p].srt)
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов, ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
Разбира се.
РЎРїРѕРјРЅСЏРј СЃРё.
Фрирен.
Магьосницата, съдействала за изследването на Золтраак,
и убила повече демони от който и да е някога.
Фрирен Смъртоносната.
Една от гениите, които мразя.
ЕПИЗОД 9: АУРА ГИЛОТИНАТА
Известно време трябва да си почивате.
Благодаря ти.
Ей!
Добре ли си?
Жив съм благодарение на вас.
Оценявам го.
Ще простя и на вашата спътница.
Нейната преценка беше правилна.
Вече Фрирен може да се върне в града!
Да я извикаме да победи Люгнер и другата!
Милейди Фрирен не уби стража.
Знам. Демоните стоят зад това.
Освен това, Фрирен ли я нарекохте?
- Да.
Елфската магьосница, съпътствала Героя?
Значи съм проявил крайно неуважение.
Домът Гранат дължи много на героите.
По време на управлението на дядо ми, те отблъснаха демоните.
Опонентът им тогава, както и сега,
беше Аура Гилотината от Седемте мъдреци на разрухата.
Отново се срещаме, Аура.
Така е. Май минаха около 80 години, Фрирен.
Запътила си се към града напред, нали?
Надявам се да размислиш.
- РќСЏРјР°.
Защо?
Защото имам огромно превъзходство.
Така ли?
Имаш повече марионетки отпреди.
Магията на демоните сигурно е огромна, за да контролира толкова много.
Човешката магия никога не може да достигне такива висоти.
Но магията ти е отвратителна. Повдига ми се от нея.
Нараняваш ме. А толкова се постарах да събера тези.
Разпознавам някои от тези брони.
Аура, нямам друг избор, освен да те убия тук.
Везните на подчинението.
Заради тях не сме успели да надвием Аура през всичките тези години.
Магията й позволява да подчини другите на волята си.
Магиите на Седемте мъдреци са отвъд човешкото разбиране и логика.
Аура поставя собствената си душа и душата на противника си на везните,
и претегля силата на маната им.
Който има по-силна мана, добива контрол над по-нисшия,
и го превръща в марионетка завинаги – докато тялото му стане на прах.
Рискована магия е, но именно това я прави толкова мощна.
В ръцете на някой с огромна мана като Аура, везните са непобедими.
Няма ли как да им се противостои?
Дори теглото на маната на Аура да може да наклони напълно везните,
везните съдят правилно.
Ако на везните бъде поставена душа с по-голяма мана от тази на Аура,
Аура може да бъде победена.
Но това не се е случвало нито веднъж през петте века,
откак Аура е станала Мъдрец.
Значи няма начин да се преборим с нея?
Имаше.
Хората със силна воля можеха да се съпротивят временно на магията.
Колкото по-велик беше човекът, толкова по-желязна беше волята му.
И дори тогава е било временно?
Обаче беше огромен недостатък.
Именно тези със силна воля бяха пречка за нея.
Затова...
Аура се погрижи за тях по най-логичния начин, след като ги подчини напълно.
Трагична история е.
Е? Безсмъртната ми армия е силна, нали?
Изненадана съм.
Премахна магията, която им бях наложила.
Досега не се беше случвало.
Толкова силна премахваща магия изразходва значително количество мана.
Защо подхождаш толкова заобиколно?
При последната ни битка просто ги изпари с магия.
Химел ме скастри след това.
Тогава има още по-малко логика.
Защо?
Химел вече го няма, нали?
Ясно. Радвам се.
Вие, демоните, наистина сте чудовища.
Мога да ви убия без милост.
Добре. Вече мога да я движа по-свободно.
Отче, това място е безопасно, нали?
Да. Не е толкова силна, колкото отбранителната бариера,
но има бариера около тази църква.
Значи чакайте тук, графе.
Хлапе, какво възнамеряваш да сториш?
Смяташ ли, че демоните ще си отидат, ако се крием тук?
Сър Щарк, сигурен ли сте?
Предния път им нанесохме поражения, защото ги изненадохме.
Не намерихме възможност да ги довършим.
Ако бяхме продължили да се бием, ние щяхме да бъдем убити.
Някой трябва да го стори.
Прав сте. Тогава нека тръгнем заедно.
Не, ти иди при стражите.
Трябва да евакуираме града.
Значи вие ще...
Да. Отивам да...
падна на колене и да умолявам Фрирен да се върне.
Моля?
Какво?! Нямаме друга опция, освен тя да убие демоните!
Съгласна съм, че това е по-реалистично.
Стражите ще те послушат, ако им покажеш това.
Добре тогава.
Тръгвам незабавно.
Какво?
Ръката ви е в ужасно състояние.
Можете ли да минете през портата в това състояние?
Няма проблем.
Толкова е нормално за един воин. Какво му е странното?
Не съм виждала воин да ходи из града с две окървавени ръце.
Виж кой го казва. И ти си покрита с кръв.
А? Чия кръв е тази?
РќРµ Рµ РјРѕСЏ.
Ей! Какво стана...
Сър Щарк, кръвта съдържа мана.
Ферн!
Брадва?
Не мога да повярвам. Привижда ли ми се?
Това беше техниката на учителя ми.
Исках да те пронижа в сърцето, но ти мръдна.
Не възнамерявах да те карам да страдаш.
Защо си изненадана?
Дали защото съм тук, когато уж понесох смъртоносен удар?
Или защото не усети приближаването ни?
Не си единствената, която знае как да скрие присъствието си.
Всеки демон е способен на това.
Макар че не отива на битка между магове.
Обичате да приказвате.
Няма ли да ме довършите?
Тъй като се провалих да те убия бързо, смятах да те разпитам.
Или предпочиташ да умреш още сега?
Както те устройва.
Онова момче силно ли е?
Той е най-добрият чирак на Айзен Воина.
Ясно. Много жалко тогава.
Горкото момче.
Няма да умре достойна смърт от Линие.
Още един въпрос.
Къде е Фрирен?
Избяга от града,
защото вие убихте охраната на тъмницата.
Граф Гранат спомена нещо подобно.
Убийството на страж е тежко престъпление.
Наказанието е екзекуция.
- Екзекуция ли?
Онази жена не би избягала заради нещо толкова нищожно?
Тя храни силна омраза спрямо демоните,
дотолкова че предаде на чирака си магия за убиване на демони.
Подобен човек не би избягал.
Има друга цел.
Лейди Аура.
Не мърдайте.
Знаете накъде се е запътила милейди, нали?
Губиш си времето.
Излъгахте, като казахте, че по погрешка не ме убихте.
Искахте да си отмъстите, защото ви изненадах.
Вие сте горд и арогантен.
Още не виждате нас – никой, освен милейди Фрирен – като заплаха.
Затова ми дадохте възможност.
От това разстояние мога да отворя дупка в сърцето ви.
Пробвай.
Главата ти ще литне много преди това.
Милейди, аз полезна ли съм?
Защо питаш?
Не умея да владея магията добре като вас.
Защото съм живяла много повече от теб.
В това отношение никога няма да ме настигнеш.
РЇСЃРЅРѕ.
Но това се отнася само до мана и техника.
Често те оставям да се погрижиш за битките с чудовищата.
Да, много пъти ме карате насила.
Прощавай.
Битките свършват по-бързо, когато ти се биеш.
Защото ти призоваваш магии по-бързи от мен.
Момиче, посветил съм огромна част от живота си да изследвам магията.
Аз също.
Как отвърна толкова бързо?
Ако не се бях защитил инстинктивно, щеше да прониже сърцето ми.
Блокирахте атаката ми.
Значи слабото ви място е в сърцето.
Тази...
Ясно. Не лъжеше, че си посветила живота си на магията.
В такъв случай ще те смажа с всичката си сила.
Балтериe.
Явно и те започнаха.
Много жалко за това.
Ние почти приключихме.
Може да ида да наблюдавам битката им.
Лорд Люгнер се дразни, когато се меся.
Рћ?
Не сме свършили.
Корав си. Дано мога да се позабавлявам още малко.
Маната ми, техниката ми и контрола ми са далеч по-добри от нейните.
Това момиче не може да се сравнява с мен.
Обаче е бърза.
Успява да ме надмогне просто с броя на атаките си.
Проклетата Фрирен. Какво е втълпила на това момиче?
Ще опитам да я накарам да изтощи маната си.
Не, това е грешка.
Битката ще приключи дотогава.
Ако можех да си отворя възможност...
Линие, какви ги вършиш?
Довърши го час по-скоро!
Колко е егоистичен.
Не прави нищо друго, освен да се защитава.
Как замахваш с брадвата така?
Това са техниките на учителя ми.
Умея да разчитам мана.
Запаметявам потока на маната в човека, когато се движи,
и имитирам движенията му.
Например така.
От момента, в който видях движенията ти, знаех.
Те са същите като движенията на онзи мощен воин, които запомних.
Наистина стават съвпадения, а?
Съдбата е чудно нещо.
РќРёРјР°...
Имитирам движенията на Айзен Воина.
Майтапиш ли се? Това не е смешно.
Няма как да спечеля тази битка.
Най-сетне падна. Трябва да побързам.
Лорд Люгнер отново ще ми се ядоса.
„Падна“ ли? Аз паднах ли?
Ставай, Щарк.
Колкото и бой да отнесеш, не можеш да лежиш.
Лесно ти е да го кажеш, но не мога да те бия.
Разбира се, че не можеш.
Аз съм по-силен от тебе.
- Тогава...
Обаче ти не си загубил.
Защото продължаваш да ставаш.
Що за логика е това?
Щарк, слушай как да победиш силните опоненти.
Просто е.
Само не спирай да ставаш и да ги удряш.
В битката между воини, само онзи, който стои накрая, е победил.
Проклятие, учителю.
С твоята смахната логика.
Сигурно и мозъкът ти е направен от мускули.
Да беше си останал на земята.
Вече загуби.
Още стоя.
Освен това, си припомних.
Ударите на учителя бяха по-тежки.
Наистина твоите са само имитация.
Тогава с тези имитации ще те изпратя при създателя ти.
Ерфасен.
Балтерие!
Широк размах, открити органи.
Обезумял е.
Бях се подготвил да се убием взаимно. Но не биваше да се страхувам толкова.
Атаките ти нямат никаква сила.
Светкавичен замах!
Линие! Проклятие...
Золтраак.
Магия за убиване на демони.
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Има приблизително една пета от маната ми.
- Чувал съм за дълголетен маг в тези гори.
Как мислиш, Хайтер?
- Елфско село.
Избийте елфите.
- Ти си далеч по-мощен маг.