Poor Things (2023) Свали субтитрите
Довиждане.
- До, до.
Купчина органи без искрата на съзнание от мозък
или изпомпване на кръв от сърце.
Просто един касапски комплект за неделен обяд.
Кой би желал да възстанови органите?
И кой би различил човек от животно, ако съществува разлика?
Хайде, елате.
Като малки сте подреждали пъзели, нали?
Само аз ли не мога да се съсредоточа, докато чудовището говори?
Той е изключителен хирург.
Изследванията му са революционни. Баща му е основал мястото.
Май бъркате, че сте част от разговора, г-н Макс Маккендълс?
Близостта до нас не ви дава това право.
Изчезвай, приятел. Купи си костюм.
Наистина ли смятате, че мястото на черния дроб е там?
Може ли да попитам каква е целта да бъдат връщани обратно?
За мое развлечение.
Г-н Макс Маккендълс!
Елате с мен след урока.
Докладът ви.
Хареса ли ви?
Показва признаци на традиционен ум, почти докосващ се до посредствеността.
Благодаря.
- Нужен ми е асистент за един проект.
Бих се радвал.
Религиозен ли сте?
- Вярвам в Бог.
В мен или в божеството?
- Известен сте с хумора си.
Това си е моя шега.
Не е нужно да ми я обяснявате.
Дело на самия дявол.
Мислили ли сте да пуснете брада?
- Заприличвам на пес с вратовръзка.
Децата обичат кучета.
Относно работата.
Да. Елате.
Бог!
Бог.
Здравей.
- Здравей.
Бела, това е г-н Маккендълс.
Здравей, Бела.
Къв.
- Кръв.
Къв.
- Кръв.
Кръв.
- Прекрасно.
Добре съм.
Колко красива слабоумна.
Претърпя мозъчно увреждане.
Аз я поправих.
Психическата й възраст и тялото й не са съвсем в синхрон.
Езикът се развива. Тя напредва все по-бързо.
Изумителна е.
Нужно ми е щателно отразяване на напредъка й.
Ще се заемете ли?
За мен е чест.
Пи!
Пи!
Да. Вълнуващо е, Бела.
Струва ми се, че тя...
Г-жо Прим!
Пиш.
Не обичаш ли херинга?
Аз много я харесвам.
Особено сутрин...
Бела реже също?
За Бела само мъртъвци.
Само мъртви.
Само мъртви.
Само мъртви.
Шат, шат, шат.
Кук!
Кук!
Бяг!
Кук.
Усвоява по 15 думи на ден.
Координацията й е нестабилна.
Вечер има напредък.
Косата й расте със сантиметър на ден.
Ето диаграма.
- Отлично.
Свободен сте. До утре.
Откъде е дошла?
Работата ви е да събирате данни.
Когато включа и глупави въпроси, ще ви уведомя.
"И така, когато се върнали от гората,
тя отново се събрала със своите мама и татко.
Този ден те яли торта, докато им призляло.
Били много щастливи да са отново заедно."
Ти мой татко, Бог?
Аз...
- Прим казва не си.
Бела момиче отникъде.
Къде е то? Никъде?
Ти си сирак.
Родителите ти умряха.
После режеш родители, Бог?
Не.
Те бяха мои приятели.
Бяха храбри изследователи.
Загинаха в свлачище в Южна Америка.
Те разшириха пределите на познатото
и заплатиха за това.
Но това е единственият начин да се живее.
Пратиха те при мен да се грижа за теб.
Мъртви?
Боя се, че да, скъпа.
Клетата Бела.
Но обичам Бог.
Спи тук.
Не.
Лека нощ, скъпа Бела.
Това, родители.
Перу, да.
Защо пишеш всяка ядка?
Записвам хранителния ти режим.
Колко?
Кажи на Бела други места.
Това е Лисабон, Португалия.
Южна Франция. Алпите.
Австралия.
Много далечна, с опасни хора и животни.
Бела иска види свят.
Само...
Бела.
Не мисля, че ни е позволено да идваме тук.
Нека само...
Бела.
Бела.
Не.
Бела, опасно е.
Бела.
Не, Бела.
Бог.
Трябва върви навън.
Навън? Не, работим.
Да режеш пръсти?
Кендълс заведе. Кендълс.
Разбира се. Ако...
Не.
Да. Вън!
Излизала ли е някога?
Не.
Създадох съвършено занимателен и безопасен свят за Бела.
Сега.
Бела.
- Сега!
Сега!
Бела.
Навън има много неща, които могат да те убият, Бела.
Убият мъртва?
Змии, карети, остроклюни птици, земетресения,
вдишване на семена от отровна трева.
Бела.
Бела.
Бела. Виж.
Убий го.
- Какво?
Защо странни палци, Бог?
Бях много малък,
когато баща ми стегна палците ми в малка желязна кутийка,
за да види може ли да забави растежа на костите.
Болката беше толкова силна,
че за да потисна плача си,
аз се взирах в другите си пръсти
и чрез чисто наблюдение
започнах да проумявам елементите на епидермиса.
Когато той се върна,
за негова изненада, аз се усмихвах.
Боже мили.
Той беше човек с нетрадиционен ум.
Да вървим.
Задава се буря.
Защо трябва да я плашите?
Тя е експеримент.
Ако не контролирам условията,
резултатите няма да са достоверни.
Стой! Бог, отиваме!
Не, Бела.
Бела иска ходи в сладолед.
Не.
Бела иска!
Лицето ми. Хората се плашат от Бог. Смеят се на Бог.
Бог хубав.
Като лице на куче.
Наистина.
Стой! Вървя.
- Не!
Не сега? Не никога?
Просто не.
Бела!
- Не!
Не! Не!
- Бела!
Не!
Съжалявам.
- Не!
Не! Не!
Съжалявам, скъпа моя.
Боже мили.
функционалност Запазена
Какво сте й сторили?
Защо я криете?
Разкажете ми или отивам в полицията.
Ще ти разкажа. Защото това е щастлива история.
Рядкост е да получиш тяло, макар и мъртво, но близо до живота.
Още нямаше трупно вкочаняване.
Тялото едва беше изстинало.
Без пулс.
Още имаше електрически импулси и можех да я съживя.
Но не сте.
Не знаех нищо за живота й,
освен че го е ненавиждала дотам, че да избере небитието,
при това навеки.
Как щеше да се чувства,
измъкната от грижливо избраната пуста вечност
и затворена в някоя от нашите лошо обслужвани
и оскъдно оборудвани лудници, поправителни домове или затвори?
Защото за тази християнска нация самоубийството е лудост или престъпление.
Кой бях аз да решавам съдбата й?
Но от моя страна имаше и едно прозрение.
Всичките ми изследвания водеха към този миг.
Съдбата ми беше предоставила едно мъртво тяло
и живо бебе.
Беше очевидно.
Така ли?
Изваждам мозъка на бебето,
слагам го в тялото на жената, съживявам я и наблюдавам.
Господи!
Тя знае ли?
Не.
Коя беше тя?
Нямам представа.
Но нима би предпочел светът да си нямаше Бела?
Г-жо Прим?
Бела откри щастие, когато иска.
Имаш кисело лице, но аз ще те оправя.
Затвори очи.
Не!
- Чакай. Трябва момент.
Тя ме сграбчи за космите.
Тя е болна!
Бела.
Бела откри нещо. Трябва да споделя.
Гледай.
Ами ако пъхна в мен краставица?
- Не.
Бела!
Веднага престани да се работиш.
Какво?
В едно прилично общество не се прави така.
Просто недей.
Какво... е това?
Баща ми премахна оксинтичните и пилоричните ми жлези.
Сам си приготвям храносмилателните сокове.
Защо го е сторил?
За да открие нещо, което никой не знаеше.
Оказва се, че са ни нужни. В идеалния случай.
Бела,
не си хапнала нищо.
Недей.
Лека нощ.
Лека.
Знаеш ли, всъщност донякъде съм романтик, Макс.
Какво?
Струва ми се, че виждам любов между теб и Бела.
Аз... Тя...
Може би трябва да се ожениш за нея.
Моля?
Мисля, че тя те обича.
Виждал съм хора да се гледат с любов.
Като наблюдател,
не като обект, разбира се. Виждам я.
Така ли?
Аз...
Наистина изпитвам чувства към нея.
Значи си съгласен?
Изведи Бела навън.
Бела...
Аз...
Чувстваш се странно?
Сега на Бела.
Питах се...
дали не я отглеждате за своя любовница.
Мрачна мисъл, недостойна за мен, знам.
Значи не спите с нея?
Еякулацията предизвиква в мен хомеостаза
само съпътствана от дълга стимулация на висшите нервни центрове,
чийто натиск върху ендокринните жлези променя химията на кръвта ми
не за няколко спазматични минути,
а за дни наред.
Какво?
Аз съм евнух, не мога да я обладая.
За получаване на сексуален отклик от тялото ми
е нужно електричество, колкото за цял Северен Лондон.
Освен това родителските ми чувства
надделяват над сексуалните ми помисли.
Извинявам се за своите мрачни мисли.
Не са мрачни.
Мъжката, а и цялата сексуалност поначало е неморална.
Не цялата.
Искаш ли да се ожениш за нея?
Искам да се оженя за теб. Стани моя жена.
Хайде да си пипаме гениталиите.
Не. Не.
Не искам да се възползвам от теб.
Ти си специална.
Щом се венчаем.
При едно условие.
Тя трябва също да го желае, разбирам.
Значи при две условия.
Това, което каза,
и да живеете тук с мен. Винаги.
Ще изготвя официално споразумение.
Любопитен договор.
Има няколко правописни грешки.
Не накърняват валидността на договора, уверявам ви.
При такова обвързване жената трябва да е изключителна.
Извинете ме, трябва да ползвам тоалетната.
Да не сте петгодишен, не можете ли да стискате?
Мехурът ми е слаб. Като на баща ми и дядо ми.
Прегледайте се за рак на простатата.
Непременно.
Г-ца Бела Бакстър от договора, несъмнено.
Добър ден, посетителю.
Искаш шапката ми?
Ще ми подхожда ли?
Да.
Глупашки хубаво е.
Исках да видя жената,
вдъхновила брачен договор, който я прави затворник.
За какво говориш?
Ти ще живееш тук,
ще пътуваш в чужбина с г-н Макс Маккендълс и Бакстър,
но няма да излизаш в града.
Разбирам.
Те ме обичат силно.
Разбирам защо.
Ще те ощипя да проверя дали си истинска.
Няма...
Кой си ти?
Г-н Дънкан Уедърбърн.
Отвори.
Как се качи тук?
Изкатерих се.
Дълго ли ме гледа?
Не много.
Не си ме видял да се работя за щастие, нали?
Не е прилично, знам.
Приличното общество не ме интересува.
Отегчително е.
Унищожава душата.
Бог не вярва в душа.
Мисля, че точно Бог е авторът на идеята за душата.
Богуин Бакстър?
Това изгорено псе.
Каква е тази история?
Ти си пленница и смятам да те освободя.
В теб има нещо, едно ненаситно създание,
жадуващо за преживявания, свобода, докосване.
Да види непознатото и да го опознае.
Питаш защо съм тук?
В петък заминавам за Лисабон. Искам да дойдеш с мен.
Лисабон, Португалия?
Точно този Лисабон.
Бог не позволява.
Затова не питам него.
Питам теб.
Бела не в безопасност с теб, мисля.
Категорично... не си.
Може ли момент ценно време, скъпи Бог?
Разбира се, Бела.
Исках да ти съобщя голяма новина.
Бела е замаяна от вълнеж.
Какво има?
Довечера в полунощ
тайно ще бягам с някой си Дънкан Уедърбърн.
Какво?
Ще искаш да ме спреш.
Ще те спра.
Държиш Бела много здраво.
Аз трябва да отплувам.
Може да пътуваме.
Аз, ти и Макс, за когото, смея да ти напомня,
си сгодена.
Аз ще се омъжа за Макс.
Той изглежда подходящ за това.
Но първо ще приключенствам с Дънкан Уедърбърн,
който, мисля, не е никак грижовен за мен,
но който също ще е интересен.
Не мога да те пусна.
Целуни ме и ме пусни.
Ако ли не,
вътрешностите на Бела ще изгният от омраза.
Омраза?
- Омраза.
Разопаковай багажа, Прим.
Богуин ми каза за плана ти.
Не те виня, Бела.
Онзи е мерзавец и развратник.
С лукавост влиза под кожата на една наивна жена.
Най-вече е неговите очи върху моите.
И ръцете му между краката на Бела.
Шепне думи, които не чувам,
но тялото ми гори.
Господи, Бела.
Ние сме сгодени.
Аз те обичам.
Щом се завърна, ще се бракуваме.
Ще сме щастливи като гълъби на клон.
Дали ми трябва шапка?
- Не!
Няма да я бъде.
Невъзможно е!
Лично ще се погрижа.
Ще направя хубавото му лице на пихтия от кръв и кости!
Макс, превъзбуден си.
Аз също при гледката на различен Макс.
Прощавай,
но няма да допусна мъж, изпълнен с лоши намерения,
който не изпитва нищо към теб, да те измами.
Ще му разбия проклетата глава.
Бела?
Бела.
Довиждане, гълъбче.
Ще се видим след голямо приключение.
Бог?
Заминала е.
Пия порто за закуска.
Вкусът му е странно превъзходен.
Защо не я спряхте?
Тя е създание със свободна воля.
Сега е някъде там. Сама.
Ще се оправи.
Аз съм глупак. Трябваше да я спра.
Ние сме хора на науката.
Тази емоционалност е непристойна.
Надявам се тя да е добре.
Не съм виждал по-красива жена от теб.
Няма да лъжа, бил съм с много.
Г-жа Прим каза, че си вълк с мириса на сто жени по теб.
Подценява ме.
Добре. Стриди.
Яла ли си досега?
Не съм.
Шляп, фук и бълбук.
Лудешко.
Лудешко.
Чакай. Бела.
ЛИСАБОН
Монасите и монахините колосват дрехите си с белтък,
а с жълтъците правят тези пайове.
Как се ядат?
Предполагам, с уста.
Не бива да се чоплят трохичка по трохичка.
Поглъщат се с наслада, също като живота.
Невероятно.
Кой ги е правил? Искаме още.
Не. Един стига. Повече ще е прекалено.
Време е за сиеста.
Какво е сиеста?
Защо хората не го правят
непрестанно?
С риск да прозвучи нескромно,
току-що беше изчукана три пъти от най-добрия.
Възможно е друг да не те доведе до такъв екстаз.
Жал ми е за теб.
Тогава само с теб ще правя бясно скачане.
Бясно скачане ли?
Харесва ми.
Починах си.
Хайде пак.
Пак ли?
Уви,
дори аз си имам предели.
Мъжът не може да продължава до безкрай.
Физиологичен проблем ли е?
Мъжка слабост?
Ами...
Може би.
Съветвам те, ако вече не е късно,
да не се влюбваш в мен.
Не мога да предложа много
по отношение на постоянството.
Само авантюра.
Разбирам.
Да поспим.
Желаете ли такси?
Добър вечер.
Дънкан Уедърбърн.
Бела, къде изчезна така?
Не съм.
Никой не може просто да изчезне.
Какво?
Може ли? Да изчезнеш?
Не, разбира се. Какви ги говориш?
Къде беше?
Исках пай, а после ме сполетя приключение.
Не знаех как да се върна, но после го чух.
Трамвая.
Тръгнах към шума и го намерих.
Учудване за Бела.
Нося кръв на изследовател.
Опасно е да излизаш без мен.
Поех в приключение и открих само захар и насилие.
Очарователно е.
Аз съм добре.
А сега трябва да легна за още бясно скачане върху мен.
Кити.
Гледа ли новата пиеса на Уайлд в Лондон?
Толкова е духовита.
Много ми хареса.
"Чанта."
Бела.
Какво?
Защо да го държа в уста, като е противно?
Същото съм казвала на Джералд.
Ако ме разбирате.
Лошо момиче.
Защото говориш за пениса му.
Дънкановият понякога е солен.
За бога, Бела.
Ще ударя онова бебе.
Бела.
Поведението ти е безотговорно.
Дръж се прилично.
Храната гнусеше гърлото ми,
бебето беше досадно,
а жената отегчаваше с думи.
Ще се върнеш на масата
и ще се ограничиш до следните три фрази:
"Прекрасно!", "Във възторг съм"
и "Как са го изпекли така хрупкаво?". Нали?
Нараняваш Бела.
Съжалявам.
Защото не се вразумяваш.
Да вървим.
Харесва ли ти в Лисабон, Бела?
Във възторг съм.
Кити, как е скъпият ти баща?
Не е добре.
Боя се, че не му остава много.
Прекрасно.
Как са го изпекли така хрупкаво?
Боже мили.
Какво има?
От нея.
"Аз добре. Лисабон.
Захарен пай ближе мен цял ден."
Дано да е едно изречение.
Дали...
- Го правят?
Да.
Също...
фелатира трамвай.
И теб ли те боли глава, Дънкан Уедърбърн?
Освен това умирам от глад.
Къде беше, по дяволите?
Виктория Блесингтън?
Не съм те виждала от години.
И още не си,
понеже аз съм Бела Бакстър,
странна перната жено.
Моля за извинение. Бих се заклела, че е тя.
Така.
Идваш ли?
Пържолата, рибата,
малките карамелени неща в гърненца,
които ядат онези петнисти старци.
Аз не искам карамел.
Разбира се. Всичко това е за Бела.
Поръчвай каквото щеш.
Сърдит си на Бела за нейните разходки и приключения.
Но ние откриваме чрез прищевките си,
както каза Дънкан Уедърбърн на Бела Бакстър
в ден първи от Лисабонската авантюра.
Туше.
Разбери, не съм живяла извън дома на Бог.
Какво?
Затова Бела има да открива много,
а твоето тъжно лице
ме кара да откривам гневни чувства към теб.
Ясно.
Станах онова, което ненавиждам.
Отчаяно вкопчен любовник.
Откопчвал съм от себе си, а сега това съм аз.
Проклятие!
Също като мен ти си създание на свободата на мига.
Защо правиш това?
Един мъж ей там мига към мен.
И аз му мигам.
От приличие, мисля.
Отиваме да танцуваме в града. Елате с нас.
Никога не съм танцувала в града.
Дънкан!
- Не мога!
Доста си луда.
Стига говори. Твоите звуци гневят Бела!
Няма да млъкна. Ако имам да кажа нещо...
Ох.
Добре.
Какво е това?
Един мъж ме учеше на шах
и каза, че сигурно имам най-меката кожа, която е докосвал.
Казах, че ако е така, трябва да е по вътрешността на бедрата,
защото там епидермисът е най-фин.
Затова проверихме
и наистина беше най-меката.
Запитах се дали мекотата им не е различна.
Така се и оказа.
Затова си отбелязах кое кое е.
меко по-меко
Ами играта с езика, която се канеше да изпълниш?
Няма ли да има?
Ти...
Угрижен си.
Той легна ли с теб?
Не, бяхме на стената.
Ти скача ли бясно с него?
Не, той само лиза бързо клитора ми.
Имах жега за освобождаване и той го стори по моя молба.
Ти също може да ми играеш език,
затова не разбирам това сложно чувство.
Сега плачеш ли?
Странен човек си ти, Дънкан Уедърбърн.
Черен дроб.
Малък разрез
е напълно достатъчен.
Цяла сутрин упойвах кози с хлороформ.
Може би съм погълнал твърде много.
Ще си позволя да предположа, че сте разстроен от отсъствието на Бела.
Литрите порто, хлипанията, които чувам нощем.
За бога! Брътвиш като безумец.
Тя замина!
Аз съм човек на науката.
Искам само да продължа с проекта.
Това е всичко. Продължавам със следващото.
Оставяме чувствата си настрана.
Мислиш ли, че баща ми би могъл да ме дамгоса
с нажежено желязо по гениталиите,
ако не беше поставил науката и напредъка преди всичко?
Дамгосал ви е?
Да си намерим тяло.
Какво?
Здравей. Добро утро.
Добро утро, скъпа.
Не оказах голяма подкрепа на твоя авантюристичен дух.
Имам изненада за теб.
Влизай вътре.
Сменили сме хотела?
- Погледни навън.
На кораб ли сме?
- Точно така.
Искаш да затвориш Бела в морето.
- Осигурявам ти ново приключение.
Може би наистина ще си по-лесна за намиране.
Ела, съблечи ме.
Възседни ме.
После ще пием коктейли на предната палуба.
Бела.
Бела.
Бела.
Бела!
Синьо. Синьо. Синьо.
Ще сереш по мен?
Гадина!
Госпожо.
Кога ще спрем?
В Атина. След три дни.
КОРАБЪТ
Онази жена гори, виж.
Знам, че се сърдиш.
Прости ми, че те отвлякох. Беше от любов.
Романтична шега. Стига си се цупила.
Искам питие.
- Разбира се, мила моя.
Корабът е интересен. Един нов свят за изследване.
Обичаш ли ме? Аз те обичам.
Опиши ми елементите, които да потърся в себе си, за да съм сигурна.
Или го изпитваш, или не.
Значи няма доказателствена база, както би казал Бог.
Как да отсъдиш емпирично?
- Какви ги говориш?
Коя си ти?
Не знаеш какво е банан, не си чувала за шах,
но знаеш какво е "емпирично".
Бела иска питие. Казах го втори път.
Никога не съм изпитвал подобно нещо.
Отнася ли се и за теб?
Емпирично, вероятно да.
БОГУИН
Свърших мастилото.
Ще донеса, любов моя.
Здравей, интересна възрастна жено.
Трябва да пипна косата ти.
И аз забелязах твоята.
Като коприна върху прозирно, сияйно яйце.
Тези сложни думи някак ме развълнуваха.
Видях, че си с онзи хубавец.
С белите зъби и твърдия чеп.
Дънкан Уедърбърн.
Зъбите му също са твърди. Пенисът му също е бял.
Дано е добър в леглото.
- Друг нямам.
Но той предизвиква изключителни усещания в цялото ми тяло,
които ме карат да скимтя от щастие.
Също така искам да хвърля неговото тяло, обвивка, труп в морето.
Този мъж скача ли върху теб?
Не, не скача.
Не съм била с мъж от 20 години.
Какво?
Това е ужасно.
Не ме безпокои особено.
С отминаването на годините
голямата ми грижа е това между ушите ми.
А това между краката ми
не твърде.
Отчаяно оправдание, Марта.
Това е Хари Астли.
Не приемай думите му твърде присърце.
Той е циник.
Госпожо.
Аз съм Бела Бакстър.
Не знам какво е "циник".
Бела.
Мастило.
Дънкан Уедърбърн, намерих си приятели, колеги, другари.
Хари Астли.
Това е Марта.
Моята нова приятелка, която не е била чукана 20 години.
Не е ли удивително?
Дано си доставяш радост с ръка между краката си.
За бога, Бела, не може да говориш така.
Обществено приличие. Забравих.
Общественото приличие
ще те унищожи.
Така ли?
- Има нещо вярно в това.
Тук всички сме съгласни.
Що се отнася до въпроса ти за ръката ми,
понякога да.
Това вече е хубава новина.
Ще обядваме заедно.
- Всъщност...
На кораб сме и не можем да избягаме.
Има цял свят за наслаждаване, преброждане и обхождане.
Не може ли тя да има приятели?
Прекрасно.
Омъжи се за мен.
Какво?
Щях да те захвърля.
Един ден щях да ти посоча вратата, но не мога.
Кажи да. Друга не е пленявала сърцето ми.
Сложно е.
Сгодена съм за г-н Макс Маккендълс.
Моля?
Друг получи ръката ми.
Чух, че се казва така, но не го разбирам.
Не вземаш само ръката, а всичко, нима не е така?
Ти избяга от него с мен.
Позоваване на събития, чиято цел ми убягва.
Избра мен пред него.
Засега.
За забава.
Ще те изхвърля през борда!
Значи искаш да се ожениш за мен или да ме убиеш?
Това ли е предложението?
- Не.
Отивам в казиното.
Всичко е наред.
Тя се учи.
Да опитаме отново.
Двигателните умения ще се развиват бавно,
но ти ще напредваш бързо.
Фелисити.
Не толкова бързо.
Чета Емерсън.
Говори за усъвършенстването на мъжете.
Не знам защо не дава съвети на жените.
Може би не познава такива.
Опитай да четеш Гьоте.
Философията е загуба на време, Бела.
Така ли? Обясни ми.
Не, Хари, проклетник такъв.
Тя е неотделима.
Хората и обществото могат да бъдат усъвършенствани.
Целта на всички е да се усъвършенстват, напредват, развиват, растат.
Знам, че го има в мен, като във всички други.
Повярвай ми, ти си уникална, Бела, във всяко отношение.
Но усъвършенстването чрез философия
е опит за бягство от факта, че всички сме свирепи зверове.
Такива се раждаме и умираме.
Това е мрачен възглед, Хари.
Бела...
Хайде да се разходим
до каютата ни.
Но те спорят
и идеите се сблъскват в главата и сърцето на Бела
като светлини при буря.
Вече само четеш, Бела.
Започваш да губиш очарователния си изказ.
Аз съм подвижен празник,
каквито сме всички.
Така е според Емерсън, а Хари е несъгласен.
Хайде, ела.
Тъмниш ми.
Моля?
Ела.
Зает съм да пия до несвяст.
Зает съм да губя в несвяст.
Трябва да се видя с Марта.
Марта.
Тя е проблемът.
Ще метна зад борда тази парфюмирана бохча месо.
Предизвиквам те.
Марта!
Къде е тя?
Къде си, по дяволите?
Къде е тя?
Къде отивате?
- Тя ще хвърчи през борда.
Прекрасно!
Не съм очаквала да бъда убита.
Колко драматично.
Тя явно е доволна. Съжалявам, че се изпречих.
Вълнуващо.
Ще бъда в бара.
Ти ме накара да размишлявам, да разсъждавам,
да разнищвам идеи, които са погрешни,
объркани, нелепо досадни
и ме държат будна.
Значи...
Казваш, че всички са жестоки.
А аз съм несъгласна, отхвърлям го
и казвам не.
Но щом съм с Дънкан,
жестокото избълбуква в мен.
Това показва добра преценка.
Той е един красив кретен.
Не.
Не желая да бъда жестока.
Трябва да подобря тази своя страна.
Ти не познаваш света.
И се боиш от него.
Не се боя.
Искаш ли да видиш истинския свят?
Ще ти го покажа.
Да.
Разбира се.
АЛЕКСАНДРИЯ
Чуваш ли?
Какво?
Множество мъртви бебета.
Сигурно е горещо.
Трябва да им помогнем.
Как да го направим?
Слезем ли там,
те с право ще ни вържат, оберат и насилят.
Ако те бяха тук, а ние там,
щяхме да сторим същото.
Бела.
Бела.
Бела.
Вдигаме трапа.
Но аз трябва да се върна.
Трябва да дам тези пари на бедните край хотела
в така наречените бордеи.
Ние оставаме на брега.
Можем да се погрижим.
Наистина ли?
Разбира се.
Много щедър жест.
Те се нуждаят от пари.
Всички се нуждаят.
Благодаря ви.
Ти! Доведи ми капитана. Ще открием проклетия крадец.
Бела!
Обраха ни!
Аз спечелих.
Спечелих всичко,
както никога досега.
А сега го няма.
Не си бил обран.
Аз ги взех.
- Какво?
Аз ги взех.
Уморена съм.
А може би само духът ми е уморен.
Душата ми е смазана, смачкана,
сплескана, Дънкан Уедърбърн,
от гледките, които видях.
Да не викаме ли капитана?
- Изчезвай, да не ти избия зъбите.
Разбира се.
Къде са?
Скрила си ги.
Бях пиян и ги бях разхвърлял навсякъде. Какво облекчение.
Не ги скрих.
Дадох ги на онези бедни хора навън.
Парите сами по себе си са болест
при цяла си оскъдност.
Коя съм аз,
да лежа в пухено легло,
докато мъртви бебета
лежат в канавката?
Дънкан.
Какво си направила?
Очаквам прегръдка за утеха.
Ти...
Имам нужда да предложа нещо на света.
А нямам нищо.
Освен малко пари.
Днес е лош ден за Бела Бакстър.
Къде са ми проклетите пари?
Казах ти.
Раздадох ги на бедните.
Казах ви да се разкарате!
Стюардът ме уведоми,
че може да нямате пари да покриете сметката си.
Аз...
- Може би е така.
Дадох ги на едни любезни мъже
да ги предадат
на бедните хора.
Сваляме ви на следващото пристанище.
Дотогава ще се храните с екипажа.
Приятна вечер.
- Как смеете?
"Мъртви, слепи бебета...
Ухапах Хари.
Устата ми
беше пълна с кръв."
Клетата Бела.
Тя е развалина.
Как ти е ръката?
- Добре е.
Съжалявам.
Ти ми помагаше да разбера.
Не. Всъщност исках да те нараня.
Не можех да понеса такова простичко и красиво щастие у някого.
Постъпих жестоко.
Аз не съжалявам.
Ако познавам света, мога да го подобря.
Не можеш.
Това е идеята.
Не приемай лъжите на религията,
социализма,
капитализма.
Ние сме провален вид. Знай го.
Надеждите могат да бъдат разбити. Не и реализмът.
Защитавай се чрез истината.
Сега разбирам какво си ти, Хари.
Съкрушено момче, което не може да понесе болката на света.
Може би е така.
Сбогом, Хари.
Ще ни изхвърлят в Марсилия.
Защо оставаш с него?
Все си мисля, че ще е по-добре.
Разбира се.
ПАРИЖ
Слушала съм много за красотата на Париж.
Ще наритам проклетото ти куче до смърт.
В проклетия...
Париж без пари.
Какво предлагаш да правим?
- Ще ни осигуря хотел.
Не се безпокой.
С какво? Нямаме пари.
Не е ли интересен експеримент?
Нямаме нищо.
Как ще живеем сега?
- Не знам!
Именно, това е експериментът.
Сега ние сме бедните.
Много авантюристи са преживявали несгоди.
Робинзон Крузо например.
Себична, лекомислена, нехайна кучка.
Не съм лекомислена, Дънкан.
И макар способността ми
да премислям нещата до логично заключение, да не е...
силна,
аз помогнах на онези страдащи хора.
Аз ни разорих,
както ти отбеляза,
но намеренията ми са добри.
Затваряй си устата.
Ще ни осигуря хотел.
Добър ден, госпожо.
Добър ден, скъпа моя свежа английска розичке.
Това хотел ли е?
Имаме стаи.
Работа ли търсиш?
Колко струва една стая?
Ще ти вземам десет франка на час.
Ти ще им вземаш по трийсет.
Всички са доволни.
Разбирам.
Мосю Шапел.
Прясна от Лондон.
Здравей.
Хайде, върви.
Чувствам се объркана.
Не си дошла да работиш?
Хайде.
Легни с него, остави го да те поръга малко
и изкарай добри пари.
Разбирам.
Той би платил за това?
Да.
Ако се нуждаеш от пари,
това е най-краткият път до тях.
Досега не съм била ръгана от друг мъж,
но съм мислила за това.
А се нуждая от средства.
Струва ми се, че това е стечение на обстоятелства,
което е почти съдбовно.
Да го направим.
Стая 16.
Как се казваш?
Загадъчно.
Дали да не загреем малко...
Добър ден!
Шоколадов еклер?
Сдобих се с малко пари и просветление.
Открадна ли ги?
Все повтаряш, че си най-добрият в леглото,
а аз не познавах друг, затова не знаех дали наистина е така.
Сега вече знам.
Той беше ужасен
и издаваше безбожни звуци, когато се нахака в мен.
Три тласъка, Дънкан Уедърбърн. Само толкова можа.
Потиснах смеха си
само от приличие, разбира се.
Взех парите. Благодарих му.
Смях се по целия път до еклерите
и мислех с нежност
за нашите свирепи, запотени нощи.
Чукала си се за пари?
И като експеримент.
Добре е и за връзката ни, защото разнежи сърцето ми към теб.
Сърцето ми е малко мътно по отношение на твоята сълзлива и ругаеща особа.
Ти си пачавра и чудовище.
Демон, пратен от ада,
да разпердушини моя дух.
Да накаже дребните ми прегрешения
с унищожително цунами.
Да разтегли сърцето ми като дъвчащ бонбон и да ме съсипе.
Гледам те и виждам само грозота.
Последното беше незаслужено и крайно нелогично,
след като одите ти за красотата ми бяха скучни,
но пък несекващи.
И една простичка постъпка,
при която оставих непознат да ме поязди,
заличи всичко?
По дяволите!
Превърна се в уличница.
Което сега ще ми обясниш, че е лошо.
Някога ще ме похвалиш ли?
Това е най-лошото, което може да направи една жена.
Определено не бива да се женим.
Аз съм несъвършен експериментатор
и ми е нужен съпруг, по-склонен да прощава.
Мръсница!
Виждам, че ти не си такъв.
Приключението ни приключи.
Ще ти купя билет за Лондон.
Имала си пари
през цялото време?
Парите са на Бог.
За спешни случаи.
Случаят е спешен от седмици!
През цялото време вярвах в теб,
че ще успееш да се справиш.
Сега виждам, че съм грешала. В теб има нещо пречупено.
Ти го пречупи!
Разговорът ни се върти в кръг.
Мръсница!
Мадам Суайни, разгледах положението си.
Нуждая се от секс и пари.
Мога да си хвана любовник, някой Уедърбърн, който да ме издържа,
но ще изисква ужасно много внимание.
Или да отделям по 20 минути
и цял ден да съм свободна да изследвам света
и неговото подобряване.
Така че търся работа
в това вмирисано обиталище на разюздан разврат.
Жена, която крои пътя си към свободата.
Колко хубаво.
Ела.
Мосю Савьор.
Филе миньон.
Превъзходна мръвка.
Бела.
Накрая казвай "formidable".
Вътрешно правило.
Ти ли миришеш?
Formidable.
За миризмата.
И чай. Защото чаят е хубав.
Беше брутално.
Странно, но не неприятно.
Памфлет.
Чети.
- Какво е това?
Някой, който иска да промени света.
Да направи света по-добър.
Значи и аз съм такава.
Мадам Суайни,
това строяване...
Наистина ли очаквате да се кача с мъж, когото намирам за отблъскващ
и затова съм тъжна,
докато ми скача бясно?
Това е положението, скъпа моя.
Толкова си хубавка.
На мъжете им идва да те разкъсат.
Сигурно е така.
Не предпочиташ ли да бъдеш избран
като признак на ентусиазъм към теб?
Така няма да имаш усещането, че жените изпитват ужас,
докато ги яздиш.
Бела е нова и е възможно да е душевно болна.
Както казва Бог, моят баща,
това е начинът, докато не открием нов начин,
който става начинът, докато не открием нов,
и така нататък, докато светът вече не е плосък,
електричеството озарява нощта и не връзваме обувките си с панделки.
Като социалист съм напълно съгласна.
Тоанет, имаш толкова умна уста.
Мосю Мерсо ще й се наслади безплатно.
Тръгвай. Веднага.
Бела, ела в кабинета ми.
Имаш неустоими ушета.
Благодаря.
Трябва да...
Прощавай, пуснах ти кръв.
Ето.
Понякога не се сдържам, когато видя млада хубост.
Някой ден, скъпа моя,
ще си сбръчкана стара черупка.
Никой няма да те иска дори безплатно, камо ли да плаща за това.
Още вярвам, че щастието е въпрос на избор.
Идеалистка.
Като мен.
Прелестна си.
Но понякога трябва да изпълняваме желанията на света,
докато се боричкаме с него.
Значи и ти го вярваш?
- Разбира се.
Но някои мъже обичат да не ти е приятно.
Какво?
Това е...
- Извратено.
Но е добър бизнес.
Ела с мен.
Внучето ми.
Болно и хилаво, нуждае се от лекарски грижи.
Изборът ми да ти дам избор, ще застраши бизнеса.
Нейното здраве. Живота й.
Искаш ли това, Бела?
- Не, разбира се.
Така ли? Прекрасна си.
Помислих, че пак ще ме захапеш.
Трябва да работим.
Трябва да правим пари.
Нещо повече, трябва да преживеем всичко,
не само хубавото.
Упадъкът, ужасът, тъгата...
Те ни правят завършени, Бела.
Придават на хората плътност,
не като вятърничавите, недокоснати деца.
Тогава можем да познаем света.
А щом познаем света,
светът става наш.
Искам това.
А сега
върви да изчукаш някого
и ми донеси десет франка.
Първо предлагам кратка викторина.
Моля?
Разказваш ми свой детски спомен.
После аз ще кажа анекдот.
После кратко подушване
и при нужда бързо обливане с лавандулово масло.
Всичко това ще подсили усещането и ще го направи formidable.
Не, аз ще разкажа анекдот.
А ти - спомен.
Като дете в Гърция си паднал от колелото си?
Кръв. По крака ми.
Радост?
Гледал си кръвта с радост.
Чук-чук.
Много ми е опрятно.
Знаеш го.
Миришеш нормално.
Да се чукаме.
Бог ти е дал дарба, приятелю.
Много недодялана работа.
Това ли правиш при носталгия?
Какво желаете?
Момчетата ми са на възраст за сексуално ограмотяване.
Ще им демонстрирам.
Разбирам.
Понякога.
Легнала, наведена или възседнала?
Да започнем простичко.
За да подпомогнем нещата,
пръст в задника.
- Не.
Леко душене също върши работа.
Върви си!
Бела!
Мадам Суайни беше права.
Откривам непознати за мен свои страни.
Може и така да се каже.
Разнообразието от проявени желания е изумително.
Била ли си с мъж,
който ти пъха ананас в устата и те посипва с прах?
Бела.
Почти съм готов да ти простя.
Запазих ни каюта
и казах на мама да приготви брачното ни ложе.
Чука ли онзи с куки вместо ръце? Чукала си го, знам!
Ще го пребия.
Дънкан. Мислех, че си заминал.
Качих се на кораба, но започнах да повръщам
и се върнах да те спася.
Здравей, Дънкан.
Върви си, Дънкан.
Времето ни свърши. Гледам те и не чувствам нищо
освен безкрайна почуда как изобщо съм те искала.
Отиваме на сбирка на социалисти.
Вие сте уличници.
Ние сме собствени средства за производство.
Махай се.
Крак.
Боя, крак.
Много добре.
Езикът бавно напредва.
Боя, крак.
Гений.
Не бъдете толкова жесток.
Допуснах грешка с Бела.
Позволих да се развият чувства.
За нея няма да има. Тя не е по-различна от пилекучето.
Крак.
Може би така е по-добре.
Ще разбереш колко студен беше баща ми към мен.
Беше нужно заради науката.
За бога.
Крак.
- Не очаквам да разбереш,
селски докторе.
Между другото, трябва да ме оперираш.
Да присадя сърце на чудовищната ви форма?
Ако ти остане време,
докато изваждаш...
това.
Ще отстраня няколко кисти около тумора.
Няма нужда. Затваряй ме.
Разпрострял се е. Виждам малки полипи.
Аз умирам.
Как да го съобщиш на пациента?
Бакстър...
Не рони сълзи в раната! Ще ме убиеш със сепсис!
Тихо сега.
И ме затвори.
Намери я.
Не работя.
Горещ шоколад, скъпа.
И кифличка с шоколад.
Ти си ми любимката.
Чувала съм те да го казваш и на други.
Ние сме машини, подхранвани с ласкателства и шоколад.
Вие сте мои деца, които подхранвам с любов.
Нещо ужасно се случи, Суайни.
Не изпитвам почти нищо.
Емпатията ми пълзи към нещо, което бих описала
като презрителен гняв.
Това е чудесно.
Така ли?
Сега си в мрачния период.
Преди да те споходят светлината и мъдростта.
Трябва да преминеш през него и щом стигнеш от другата страна,
ще си благодарна за този момент, но трябва да продължиш.
Разбирам.
Имаш белег от раждане.
Моето е при майка ми.
Нямам дете.
Този белег е от инцидент.
Но не си първата, която греши.
Защо лъжеш?
Не лъжа.
Моят Богуин ми каза.
Уедърбърн.
Добър ден.
Писахте на г-н Богуин Бакстър.
Той е пуснал един демон на свобода.
Дяволът е обвит в изкусително, ненаситно тяло
и ум, който разнищва хората бод по бод
като кървава парцалена кукла, изсрана от слонски задник.
Бела.
Къде е тя?
Кой си ти?
Аз съм годеникът й.
Очевидно между вас не е минало добре.
Нима?
Тя ме унищожи.
Всеки е капитан на своя кораб.
Това е.
Не харесвам теб и думите ти.
Този Богуин Бакстър.
Той знаеше и я насъска срещу мен. Заложи ми капан.
Къде е тя?
Не бих я пожелал и на най-заклетия си враг.
Ще ви избавя от нея.
Простете нетърпението ми. Кажете ми.
Не ме боли.
Нямам вътрешности.
Тя ме изтърбуши.
Душата ми. Банковата ми сметка!
Аз съм червей! Празна черупка!
Да попеем ли?
Морски сме вълци...
Не...
Не ме боли.
Не желая да съм такъв.
Принуждавате ме.
"Всеки е капитан на своя кораб."
Жалък, противен мухльо.
Моля ви.
Умолявам ви най-учтиво.
Къде е тя?
МЪРТЪВ скоро Ела
ЛОНДОН
Уличницата се завърна.
Бог?
Бела!
Макс ми писа.
Болен ли си?
- Не. Умирам.
Има малка разлика, която като лекар приемам сериозно.
Такава хубава гледка си.
Не може да умреш.
Емпиричните данни сочат друго.
Липсваше ми.
Сега трябва да полегна.
Не нося само слънце.
Идвам с гневни очи и тежки въпроси.
Имала ли съм бебе?
Ако е така, къде е?
Разбирам.
На практика ти си твоето бебе.
Също ти си и своята майка.
Както и нито едното.
Спомените не оцеляват.
Преживяванията не оцеляват.
Как така съм и майка, и дъщеря?
Знаел си и не ми каза.
Не видях причина да го сторя.
И си бил твърде страхлив.
- Донякъде и това.
Исках да бъда с теб
и не знаех дали изобщо би го разбрала.
А Бакстър превръща човек в свой пленник.
И аз...
Съжалявам.
Бам.
Бам.
Бам.
Бам.
Бам.
Бам.
Бам.
Коя е тя?
Бел уличница.
Бел уличница.
- Вече си ме представила.
Тази ми харесва.
- Бел уличница.
Стига, Фелисити.
- Бел уличница.
По дяволите.
Още една?
Липсваше ни.
Чудовища.
По дяволите.
Бел уличница.
Бел уличница.
Трудно е да искаш да удариш някого,
който вече очевидно страда.
Определено е главоблъсканица.
Би ли предпочела да си сиво парче плът с рибарска кука в носа?
За миг ще се почувствам добре, но ще ми е зле по-дълго.
Наистина ли имах кука в носа?
Да.
Значи съм твое творение...
като другата.
Никоя от вас не е.
Тя броди по коридорите с чук и песен
и това не е мое дело.
Четях писмата и картичките ти
и гледах с почуда как храбро сътворяваш Бела Бакстър.
Намирам живота за пленителен, затова ти прощавам,
но винаги ще мразя последвалите лъжи и капана.
Разбрано.
Радвам се да те видя.
Аз също.
Като оставим гнева, смута и умствения дисонанс, липсваше ми.
Върнах се у дома, надуших формалдехида
и разбрах какво следва.
Ще стана лекар.
Операционната ми е твоя.
Баща ми някога ми каза
винаги да режа със състрадание.
Беше проклет глупак.
Но съветът не беше лош.
Не му остава много.
Знам.
Не си споменал годежа ни.
Тогава беше много по-млада.
Не си обвързана.
Бях запленен от теб и Бакстър се възползва.
Но вече не си запленен?
Все още съм.
Бях уличница, нали разбра?
Чепове вътре в мен срещу пари.
Не ти ли пречи?
Проституцията не пречи ли на желанието за собственост на мъжете?
Уедърбърн започна да хленчи и ругае,
когато научи.
Откривам, че почти завиждам на онези мъже за времето им с теб,
вместо да имам някакъв морален упрек към теб.
Тялото си е твое.
Свободна си да го отдаваш.
Вземах по трийсет франка.
Струва ми се малко.
Вярваш ли, че хората могат да станат по-добри?
Вярвам.
Както тялото може да бъде излекувано от болест,
така мъжете и жените могат да се излекуват от нрава си.
Ще се ожениш ли за мен?
Да.
Занапред с по-малко език,
но общо взето е прилично.
Вземам си бележка.
Прегледа ли се за болести?
Не, но ще го сторя.
Харесвам тази наша практична любов.
Но те уверявам, че моята е и пламенна.
Чудесен си.
Винаги си бил.
Бог, ти вървиш.
Взех пет милиграма хероин през пръстите за болката,
амфетамини за енергия
и кокаин, понеже го обичам.
Дойдох да те отведа до олтара.
По силата на правомощията, които ми дава тази църква,
ще провъзглася този съюз.
Бела Бакстър, приемаш ли този мъж за свой съпруг?
Пропуснахме ли частта с възраженията?
Или тя е премахната след фалшиво модернизиране на катехизиса?
Здравей, Виктория.
Изглеждаш добре.
На мен ли говорите?
Обичайно един мъж не се представя на жена си.
Но щом се налага...
Това е негово дело.
Не знам той ли е в нейна власт, или тя в негова.
Това е дело на дявола. Вижте!
Той не кашля въздух като нормален човек, а кръв.
Той има рак, глупак такъв.
Дънкан.
Не ме поглеждай, демоне!
Както казвах, генерал Алфред Блесингтън.
За теб "Алфи".
Не ме ли познаваш?
Щом Уедърбърн публикува снимката ти...
Спомних си, че онази дърта квачка те нарече Виктория Блесингтън,
и сглобих целия този дяволски, извратен пъзел.
Вие сте...
- Твоят скъп Алфи.
Тръгна си с объркан ум и хистерия заради бременността си.
Щом открих, че те няма, се почувствах като изкормен.
Изкормял съм мъже в битка
и винаги съм си го представял като кухо, тъпо пулсиране...
Точно това изпитвах.
Има и смрад, но тя не се вписва в метафората.
Но ето те тук, скъпа моя.
Ето те.
Боже.
Нямам никакъв спомен за вас.
Аз съм Бела Бакстър.
Болезнено.
Може би си ударила главата си
и тези мъже са се възползвали от теб.
Моля ви, вървете си.
Били сте мой съпруг?
- Твоят скъп Алфи.
Бела, съжалявам.
Всъщност искам да отида.
Какво?
Бела?
Имате ли карета?
Да.
Да вървим.
Бела!
Пусни ме, Бог.
Макс, няма да ме спреш.
Радвам се, че се връщаш, Виктория.
Не се спогаждам със слугите.
Опасявам се от бунт.
Помниш ли Дейвид, скъпа?
Алисън, виж кой се върна.
Познавате ли ме?
Разкажете ми за мен.
Бях ли мила?
по дяволите
Яж.
Любимите ти ястия.
Херинга, гъска,
език, шампанско.
Липсваше ми.
Какъв беше коренът на злочестието?
Кое я накара да скочи от моста?
Ти ненавиждаше бебето.
Наричаше го "чудовището".
Разбирам.
Забелязах липса на майчински инстинкт.
И все пак се радвам, че си тук.
Как се запознахме?
На бал.
Защо се харесахме?
Споделяхме любов към забавленията.
Гледай.
Алисън, супа!
Рекс!
По дяволите!
Алисън,
донеси сирене, когато можеш.
Любов към жестокостта?
Явно не съм била добър човек.
- Добър ли?
Не би могла да бъдеш толкова скучна.
Отблъскваща идея.
Била си уличница.
Сигурно е било...
- Да.
В Париж.
Дотегна ми, но беше очарователно.
Ясно.
- Херингата е странно вкусна.
Долавя се нещо като оцет.
Бракът е непрестанно изпитание.
Някои ни подчиняват, други ни се подчиняват.
Ще опитам да ти простя проституцията.
Сексуалната ти хистерия често излизаше от релси.
И убийството на нероденото ни дете.
Навредила си ми по толкова много начини,
че самият Христос би размазал главата ти с бухалка.
Благословена си с прощаващ съпруг.
Не съм ти навредила, Алфи,
защото не те познавам.
За твой късмет имам голям опит с амнезията.
При мъже, които искат да забравят къде са,
или такива, при които избухнал снаряд е разтърсил черепа им като камбана.
Предлагам да си стоим у дома няколко месеца,
може би година.
Докато се възстановиш.
Ще си тръгна, щом реша, но желанието да ме затвориш ме ласкае.
Не си първият.
Ще трябва да те застрелям в главата,
ако опиташ да си тръгнеш, скъпа.
В челото или в тила?
В тила.
За да съм сигурен, че си тръгваш и не прибързвам.
Липсваше ми.
Значи съм пленница?
Разговорът пое в неприятна посока.
Сигурен съм, че ще бъдеш щастлива, както преди.
Както преди, когато се хвърлих от моста ли?
Сигурно си паднала, докато си гледала за риба.
Защо искаш да ме задържиш, щом аз не искам?
Ако някой ще се дави, нека да е в реката на любовта.
Дейвид,
мислиш ли, че съм приключил с фазана?
Проявих несъобразителност.
Моля за извинение.
Десерт, скъпа?
Лесно ли се премахва?
Като копче от костюм.
В Африка го правят със заострен камък,
но си направих собствен прецизен инструмент.
Само клиторната качулка
или и жлезите?
Цялото дяволско нещо.
Това значително ще я успокои.
Този път ще го направим.
Довечера ще я упоя и ще ви я докарам.
Виктория, скъпа!
Къде си?
Тъкмо навреме.
Мартини.
По-скоро не.
Но бих желала да си вървя.
Времето ми тук беше интересно,
но установих защо съм скочила от моста.
Искам да посетя моя почти мъртъв Бог.
Колко мило.
За жалост, скъпа моя,
животът ми е посветен на завземане на територии.
Ти си моя
и това е положението.
Аз не съм територия.
Коренът на проблема е между краката ти.
Ще го отстраня
и той повече няма да те разсейва.
Мъжът живее в борба със сексуалните си пориви.
Това е проклятие, но донякъде и делото на живота му.
Делото на женския живот са децата.
Аз ще те отърва от пъкления издатък между краката ти
и след това ще посея семе в теб.
Нека ти обясня какво е станало.
Жена ти Виктория се е хвърлила от мост и е умряла.
Богуин Бакстър я намерил и взел в операционната си.
После извадил бебето, взел мозъка му,
трансплантирал го в главата ми и ме съживил.
Ще ти донеса папката. Много е интересно.
Обаче ще запазя новия си живот
и своя прекрасен клитор, благодаря.
А сега ми повикай карета.
Говорят ли, говорят,
докато накрая не извадиш револвер.
Така е с жените.
Предаваш ли се?
Предпочитам да ме застреляш в сърцето.
Щом трябва, ще го сторя.
Изпий си питието, скъпа.
Хлороформ и джин.
Ще е някакво облекчение да се отърва от приключенската си същност.
Пий до дъно и ще получиш тази свобода.
Проклятие.
Макс?
Макс, трябва да бъде опериран.
Иначе ще умре. Кърви обилно.
С вас е свършено.
Бела, ако оживее,
не мисля, че е човек, който би се спрял.
Не искам да умре от кръвозагуба.
Но наистина му е нужно подобрение.
Извадих куршума и спрях кървенето.
Донесох записките.
Най-щастлива съм, когато съм тук.
Бела.
Ти се върна.
Онова беше историята на друг човек,
не на Бела Бакстър.
Цял живот хората са ме гледали
с ужас и съжаление,
но не и ти.
Толкова е интересно
какво се случва.
Притеснявам се за изпита по анатомия.
Изпитвах те много пъти. Знаеш си всичко.
Никой не познава анатомията по-добре от теб.
Дами, джин?
Да, моля.
Джин?
Да дадем вода на генерала.
Фелисити,
вода.
КЛЕТИ СЪЗДАНИЯ
ПРЕВОД МИЛЕНА БОРИНОВА
СИНХРОНИЗАЦИЯ deeeyy
КЛЕТИ СЪЗДАНИЯ