Alimanas (2023) Свали субтитрите
КАЛПАВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
За какво точно говорим, докторе?
За много валежи.
Всъщност за проливни дъждове...
Лигльовци!
Четири капки дъжд и...
Хайде, татко, супата изстива!
Отново си залепил пръстите си!
Колко пъти съм ти казвала да не пипаш лепилото ми?
Хайде. Да вървим.
Крокетите изглеждат добре!
Ще си взема.
Опарих се.
О, Педро!
В безизходица сме, нали?
Тортата!
Само с 20-30 литра,
не много повече...
Какво искаш?
Пако там ли е?
- Не. Защо?
Мамо.
Тя не мърда.
Идваме.
Готов ли си? Едно, две...
Ох!
- Боли, нали?
Оправяй се.
До скоро.
- Благодаря.
Ако единствената възможност е да останете в превозното средство...
По дяволите!
Добре, идвам. Идвам веднага.
Млъквай, Пако!
Край. Мъртва е.
Сигурна ли си?
- Да.
Ще се видим там.
И дръжте главата долу.
Не лягайте хоризонтално на земята
и се опитайте да стоите далеч от локви или неподвижна вода.
Татко! Луд ли си да отваряш вратата на балкона?
В този студ.
Нека влезе въздух! Тук смърди.
Да влиза въздух,
ама някой друг път.
Хайде, татко. Яж, супата изстива.
Отивам у Пура за малко.
Веднага се връщам.
Това е горещо!
Кексът пак изгоря.
Няма проблем. Остържи го.
Хайде. Време е.
- Добре, но ме изслушай.
Трябва да изхвърлим навлеците.
Не мога да ги понасям.
- Звънни. Горещо е.
Веднага.
Дръпни се. Пари!
Ох, пръстите ми!
Слушай, Карлос,
чистите навлеци не ме притесняват.
Не каза ли току-що обратното?
Вземи решение.
Къде се къпят, щом там долу няма вода?
Тук са от два дни.
Хладилникът е почти празен. Ще пазаруваме в понеделник.
Супа с фиде утре. Обичаш ли фиде?
Ще направя картофена салата.
Трябва да говориш с тях. Без навлеци и нежелана поща.
Такива са правилата.
Точка!
Храни се спокойно.
Ние ще се погрижим за Пура.
Будна е, нали?
Боже мой!
Не искаш ли да останем?
- Не.
Няма проблем.
- Не.
Ще взема пижами. Ще останем.
- Не.
Ще се молим, ако искаш.
- Защо?
Оставаш съвсем сам,
а животът ти е тежък.
- Не...
Шибани стълби.
Накрая аз ще умра.
Добре, дечко.
Колко жалко, нали?
Това е за теб.
Домати.
- Домати.
Брат ти тук ли е?
- Все още не.
Каква е историята с музиката от дома на управителя?
Ехо?
Здрасти!
Донесоха вечеря за мама и мен.
Благодаря ви!
Толкова мило и грижовно.
Но както знаете, в драматични моменти като този
искаме да сме сами. Разбирате, нали?
Няма да разберете, а?
Естествено, че разбираме.
Животът ти поднася изненади, изненадите ти дават живот.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Лека нощ и благодаря.
Лека нощ, благодаря.
Това ми повлия.
Боже, това наистина ме изнерви.
Генералката пристигна бързо!
Много по-рано от брат му.
Да, много по-рано.
Чакай го него.
Бедната Пура!
Защо "бедната Пура"?
Бедните ние.
Пура можеше да почака малко.
Ще видиш ти, когато Пако разбере, че са били тук.
Какво правеха тук? Дори не са част от семейство.
Обади ли се на гробарите?
Отивам до тоалетната. Имам цистит.
Какво правят?
Засега тя само пишка.
Има цистит.
Чакай, удря ме по лицето.
Мамка му, вече са се нанесли.
Казах му: "Вземи си охранителна система".
Внимателно!
Всичко е прецакано!
За какво ти е този матрак?
За да спя на него. Защо иначе?
Мамка му! В това състояние?
Без да го почистиш?
Накъде биеш?
- Не знам.
Майка ти искаше ли нещо специално за ковчега си?
Закопчалки? Инициали? Фигура на Христос на капака?
Обади се и ще те насочат.
Уикенд е и се задава проливен дъжд.
Ще кажем да я погребат в саксия.
Къде са?
Кое?
Ветрилата, които бяха окачени тук.
Не знам. Има много боклуци. Някъде наоколо са.
"Наоколо..."
Ако майка ти иска да се върнем, трябва да се извини.
Защо да се извинява след всичко, което ти каза?
Какво съм казала?
Казах й истината.
Да върви по дяволите.
Ние отидохме по дяволите!
Виж, чуй ме.
Още няколко дни. Седмица. Майка ти ще си научи урока.
Не! Тя вече разбира.
Изплашихме я, Лола. Това беше важно и успяхме.
Аз бих спрял и бих се прибрал.
Не ни е толкова зле тук.
Мястото ми харесва
и се чувствам свободна.
Чувствам се мръсен.
Чаталът ми лепне.
Искам да се изкъпя.
Чуваш ли нещо?
Нищо не чувам.
Пако!
Колко жалко! Току-що разбрахме.
Жалко за тези от нас, които остават.
С радост бих умряла така.
Все още не,
но когато дойде моят ред, искам да си отида така. В мир.
С усмивка и в хармония.
Благодаря ти, Ниеве.
Къде ли би ги сложил?
Идвам! Това вероятно е брат ти.
Каквото ти трябва, Пако!
Обличане, бдение, всичко.
Ще я направим хубава.
Не хубава. Тя не беше хубава.
Накрая беше.
Чао-чао.
Видяхте това, нали?
Тези два лешояда и слабакът.
Това не изглежда добре. Не им вярвам.
Изчезнали са.
Видя ли навлеците?
- Ти чу ли ме?
Ветрилата. Няма ги.
- Къде е Карлитос?
Сигурно плаче в стаята си. Чу ли ме?
Какво каза?
- Ветрилата ги няма.
Не пуши, ако ще влизаш.
- Къде?
Да видиш майка си.
- Ще я запомня такава, каквато беше.
Аз предпочитам да не я помня.
Брат ти е прасе.
Мисли ме за вчерашна.
Ще претараша къщата.
- Прави каквото искаш.
Говори с него.
Вече няма оправдание.
Нали щеше да продава, като умре?
Е, вече умря,
говори с него.
- Добре.
И спомени ветрилата.
- Добре. По дяволите.
Кой знае къде ги е сложил.
Те "продава" ли казаха?
- Да.
"Продава". Хайде да отидем у нас. Вече не ги чувам.
Най-после се нанесоха.
Кой?
- Казах ти,
не си струваше дори евтиния стикер.
Трябваше охранителна система. Ама не.
Колко и откога?
Два дни.
- Два ли?
Защо си ги пуснал и не ми каза?
Изглеждаха безпомощни, а тя е бременна.
Как да ги изгоня?
- Изгони ги!
Изхвърли ги на шибаната улица.
Ще струва цяло състояние и ти ще плащаш за това.
Николай няма да го направи за под 3000.
Кой е Николай?
Не ти трябва да знаеш.
Прегърни ме. Всичко това с мама... Все още съм тук, братко.
Мисля, че го сложих тук. Да видим.
Ето го. Погледни.
Това не беше ли на твоя Пако? Лека му пръст.
Беше на моя Фернандо. Хайде.
Един момент, татко, сега ще ти донеса шницела. Да вървим.
Чао.
Добре, Карлитос, добре!
Сега останахме само ние.
Трябва да бъдем силни и спокойни, което за теб е трудно.
Какви са тези куфари?
Дрехите на мама.
Не губиш време. Колко дрехи?
Като за цял живот.
Знаеш, че мама пазеше неща.
По този въпрос...
Кой?
- За пазенето.
Къде е завещанието?
Не е сега моментът.
Още не е изстинала.
Чаках десет години
и няма да я чакам
да изстине.
Чуваш ли?
По-добре от телевизора.
Не мога да ги намеря. Къде изчезнаха?
Мама няма нищо.
Как така "нищо"?
Цената на този имот...
Какви ги дрънкаш?
Каквото чуваш.
Тук! Млъкнете.
А онези 600 000 евро?
Какви 600 000 евро?
Как така "какви евро"?
Карлитос, просто...
Тя не продаде ли имота в Луго?
Да.
- За 600 000 евро?
Да.
- Къде са? Хайде.
Къде са документите й?
Няма пари.
Аз плащам за всичко.
Защото си идиот. Трябва да има нещо.
Бележник, папка, смачкан лист хартия.
Няма нищо.
Има.
Откъде знаеш?
Тя ми каза!
"Умра ли, получаваш половината."
Значи всеки взема половина.
Това не значи, че е имала 600 000 евро.
Напротив, точка. Също и този имот.
Така че... Или и имотът не е наш?
Наш е.
Но понеже няма да продадем имота утре,
а парите ми трябват веднага...
Защо веднага?
Не ти трябва да знаеш. Да видим...
Но докато го продадем,
тези 300, които ми се полагат от имота в Луго,
плюс твоите 300, ми осигуряват 600.
Моите ли?
- Да.
Можеш да ми заемеш още 400
съвсем спокойно.
400? Аз?
- Да, сметнах го.
Сигурно си спестил...
най-малко 400, нали?
И реших, че с тях мога да платя това, което дължа,
а като продадем този имот, ще бъдем квит.
Не е нужно да се притесняваш.
Дори не го мисли.
Знаех си.
Казах ви, че ще ни изритат.
Какво ще стане с нас?
Ще караме Страстната седмица под моста.
Така ще стане.
Тихо.
Винаги в твоя полза, нали?
Мислиш ли, че не оценявам
това, което си направил за мама?
Оценявам го, Карлитос. Наистина.
С Мари го оценяваме много високо.
Мари, милата, все ми казва следното:
"Няма цена за това, което той прави за майка ви.
Когато умре, ще го направят светец и ще го погребат в Рим.
Ще видиш".
Откъде ти хрумна, че имам 400 000 евро?
В спестявания.
Нямам нищо.
- Да бе.
Виж, Карлитос.
Колко изкарваш?
Много малко. Знаеш го...
Да, но колко е "много малко"?
Хиляда... и малко...
Стига с това "малко". Колко?
1700... 1800...
Както си мислех. 2000 месечно.
Добавяш допълнителни смени, бонуси,
тридесет и нещо години работа...
И си стиснат.
Не ходиш на кино,
нито по хубави барове,
нито по гадни барове.
Не ходиш никъде!
Аз бих скочил от някой мост.
Сигурно си спестил половин милион.
Как така? Нямам нищо.
Престани, става ли?
Утре отиваш в банката и ми даваш кинтите.
Това е то!
Защо?
Защото ти казвам, а ти си ми брат.
И защото съм затънал до гуша.
Както винаги.
- Не, Карлос.
Не, сега е сериозно.
Ако не платя, отивам в затвора.
Защо?
Защото се издъних.
Измамих Европейския съюз.
И Европейският съюз ме хвана.
Какво си направил?
По малко от всичко. Не искаш да знаеш.
Мошеник.
Кой? Какво става?
По дяволите.
Отвратително!
Почивай в мир, става ли?
Мамка му!
По дяволите!
Докарахте ме дотук за нищо.
Кой каза, че е мъртва?
Когато извиках, тя не се движеше.
Ако има проблем с гърдите, опитайте да й дадете това.
Ако го вземе, добре.
Аз ще се погрижа.
Още нещо. Следващия път, ако има съмнение,
премерете й пулса. Това е.
Отворете прозореца, тук смърди.
Ще видя жена ти. В трапезарията, нали?
Спи ли сега, или не?
Не спи.
Напикава се от смях.
Знае, че ми трябват пари и умира от смях.
Смее се.
Кончита! Аптеката отворена ли е?
Защо?
- Докторът ми даде това.
Иди ти, защото си по-бърза.
Върви!
- Отивам!
Не можем да позволим
да умре отново.
Хайде!
Ще закарам жена си и идвам.
Ще обърнем къщата наопаки. Ще намерим тези 600 000 евро.
Не разпознаваш мъртвец,
но ще разпознаеш папка или тетрадка?
Взимай по едно от тези преди лягане.
Не, по-добре по две на осем часа.
Ето.
Заповядай.
Дай ми рецептата.
Това го пия.
Не прави нищо,
но го пия.
Веднага се връщам.
Добре, ако не ви трябвам,
ще си вървя.
Напът е да се смрачи.
Благодаря. Лека нощ.
Лека нощ.
Съмнявам се. Лека нощ.
Това беше чудо, нали? Лазар възкръсна от мъртвите.
Дори не съм вярваща.
Доказателство е...
Вярваща ли си?
Ядосана съм.
Липовият чай е полезен за нервите.
Пий си го ти!
Кажи ни, когато свекърва ми умре.
Да вървим, Пако.
Кръвопийца.
Стават такива неща.
Случват се на теб.
Но не и на мен.
Когато майка ми умря, тя умря, точка!
Добре. Да вървим.
Здравейте!
Отивам до аптеката.
За свекърва ти.
Дъждобранът ми!
Дано не са затворили.
Защо си тук долу?
Ето. Вземи ги.
Чакай, объркала съм го.
Какво, по дяволите... Веднага идвам.
Тя е луда, нали знаеш? Ще видим!
Ниеве!
Помощ!
- Какво има?
Някой да ми помогне!
Какво има, Ниеве?
Ела горе!
Какво има?
Отговори ми!
Пако!
Карлитос, кажи ми!
- Пако!
Какво ти се е случило?
Колко страшно! Какво има?
Просто осъзнава, че майка му се съживи.
Вече съм добре.
Толкова е слаб.
Да.
Добре ли си, скъпи?
- Да.
Сигурен ли си?
- Мина ли ти?
Можете да си събирате боклуците!
Давам ви 24 часа!
Кой е този?
Откъде да знам? Нов е!
Питаш ме за всичко!
Махайте се по един
или друг начин,
защото аз не съм като брат си.
Пако!
Видях ги!
Кои?
- Ветрилата!
При онези жени са.
Всяка има по едно в антрето.
Ограбили са ме!
Марианхелес, моля те!
Пако.
Върви горе веднага и ни върни ветрилата.
Не ти ли трябва нещо?
Ще се погрижим за всичко, за да си починеш.
Искаш ли омлет?
Не, благодаря.
Беше от шока.
Бульон за вечеря.
- Да.
Лека нощ.
- Няма проблем.
Наистина.
Ще дойдем да вземем шибаните ветрила утре.
Не!
Майната му!
Да не искате всички да ме довършите?
Има навлеци, майка ми не е мъртва,
брат ми е идиот, а сега и ветрилата ти!
Побърквам се.
Искаш ли да получа инфаркт?
Млъкни, по дяволите. Всеки път инфаркт.
Защото ще ми докараш такъв. И всички ще плачат.
А аз ще се смея от гроба си.
Майка ти каза, че ветрилата са за мен,
значи трябва да са за мен.
Дали са агресивни?
Ами, Пау, не са спокойни.
По закон не могат да ни изгонят.
Не и по закон, но могат да ни изхвърлят с бой.
Добре, но не утре. Ще се видим вкъщи.
Не идваш ли с мен?
- До скоро.
До скоро, ама друг път.
Той не си тръгва. Защо не си тръгва?
Предупредени сте!
По дяволите.
Отново ли?
За бога, татко!
Мирише.
Не мирише.
Ела на масата. Ще ти обеля круша.
Няма да се прибера без ветрилата си, мамка му.
Добър вечер.
Добър вечер.
Всичко наред ли е?
Всичко е наред.
Нали си тръгваше?
Да, но се върнах.
Съжалявам.
Няма проблем.
Малко чудовище.
Ужасен човек.
Толкова са дразнещи.
Ти се върна? Много бързо.
Да започнем
със стаята на мама.
Хайде, нямам цяла нощ.
Хайде, по-бързо!
Какво правят?
Защо се връщат?
Има нещо гнило.
Трябваше да се настаним в съседната сграда.
Трябваше да останем при майка ми.
Пак ли? Да се махаме.
При майка ми ли?
В съседната къща.
По дяволите.
Карлос?
Ти не й ли взе дрехите?
Да, но бяха много.
Идвам!
Идвам!
Какво? Кой е?
Аз съм Марианхелес, снахата на Пура.
Ще ми отвориш ли за момент?
Разбира се.
Как си?
Съжалявам...
Просто се прибрах вкъщи
и си казах: "Върни се.
Трябва да се върнеш, Марианхелес,
защото понякога си много груба".
Жените са положили усилия
да се грижат за свекърва ти.
А междувременно ти...
Е, разбираш.
От случилото се със свекърва ми
нервите ми надделяха и си забравих
приспивателните.
"Нормолакс".
Сега ще ти ги дам.
Няма проблем.
Чита!
И ти си се върнала?
Извявай.
- Ето.
С изтекъл срок е, но нищо.
Какво правиш?
- Ветрилото.
Беше накриво и...
Не понасям криви неща,
побъркват ме.
Къде са проклетите тетрадки?
Матракът изглежда странно.
Сигурно е отдолу. Помогни ми, Карлитос.
Много по-добре е.
Благодаря ти.
Прекрасно е, нали?
Семейно наследство ли е?
Изобщо не. Беше на свекърва ти.
Стоеше в трапезарията й. Не си ли го виждала?
Карлитос ми го даде.
Да, онзи ден.
Едно за Чита,
едно за Маргарита
и едно за мен.
Нали така, Чита?
И ти ли имаш?
Аз ли? Да.
Извинете ме за малко.
Всички се върнаха горе.
Видя ли, че Пако се върна?
Намислили са нещо.
Определено.
Хайде.
Шибани съседи.
Толкова са дразнещи!
Ще отворя аз. Дразнещи са!
Това е Марианхелес.
Ти отвори.
Карлитос!
Аз не съм тук.
Направи ми услуга.
Отвори вратата!
Знам, че си там.
- Ида.
Карлос!
Дал си им ветрилата ми?
- Кои?
От трапезарията. Не се прави на глупак.
Откога са твои?
Първия път, когато влязох тук, казах:
"Прекрасни са!".
Майка ти каза: "Те са за жените от това семейство".
И докато не се оперираш, аз съм единствената жена.
Тя ми каза да ги дам на съседките.
Майка ти е казала това?
- Да.
Кога?
- Онзи ден.
Всички ме карате да се чувствам като аутсайдер.
Като аутсайдер, като непознат в семейството ви.
Виж, Карлитос, моля те мило.
Много съм нервна.
Затова върви долу и ми донеси ветрилата. Веднага!
Не.
"Не" ли?
- Не.
Такова е желанието на майка ми и не мога да го наруша.
Много добре.
Заставаш на нейна страна, както винаги.
Но това...
Това не е краят!
- Чудесно.
Чу ли всички тези викове?
Никой в това семейство не е наред с главата.
Мислиш ли, че тя ще си тръгне?
Остави на мен.
Кой е?
Аз съм. Отвори.
Извинете, че ви притеснявам,
но е станало недоразумение.
Оказа се, че зет ми ви е дал едни ветрила, които не са негови.
Те бяха мои.
Ако сте така добри да ми ги върнете,
няма да досаждам.
Много благодаря.
Не можеш да ме заблудиш,
колкото и мило да се държиш.
Върни ми ветрилото!
Върни ми ветрилото! Моля! Отворете!
Отворете! Знам, че сте там!
Очевидно. Къде другаде да сме?
Не е много умна.
Отворете или ще разбия вратата!
Тази жена е идиот. Извикай полицията.
Ще види тя...
Отворете!
Побързай. Не искаме да ни хване бурята.
Да оставим матрака.
Имаме ли друг, Пау Гарсия? Не, нямаме.
Ще го вземем.
Хайде. Не опаковаш подаръци.
Не! Аз... Не. Просто...
Набръчкано е.
Аз се набръчквам, чакайки те.
Ниеве, не вдигат.
Да не вечерят?
Защо полицаите да вечерят сега?
Аз ще звънна.
Няма да ме пуснете?
Няма да ме пуснат.
Ще намеря начин.
Не се отказвам толкова лесно.
Аз съм зодия Риби!
Боже мой.
Пако!
Пако!
Откога мама се облича като мъж?
Това е мое.
- Разбира се.
А тези 584 322 евро също ли са твои?
Това тук е от наема на старите дами и пенсията на мама.
Защото плащах за всичко. И...
защото аз се грижех за мама.
И търпях всичките тези години, и харчих малко,
така че спестих малко пари.
И те са мои.
Не. Ако пенсията й и наемът не са похарчени,
са за двама ни.
Какво?
- Наполовина.
Не помниш ли?
Ще видите вие.
Крадли.
АПТЕКА
Улица "Мерсенадиос".
Къде е това?
Гомес!
Видя ли това?
Ниеве. Побързай. Ела тук.
Остави го, ела.
Госпожо!
Знаете ли какво правите?
Направете ми услуга. Слезте.
Много жертви са направени в тази къща, Пако.
Не сме живели така толкова дълго, за да вземеш ти половината.
Защо си толкова стиснат?
Цял живот си бил използвач
и се оказа, че държиш мама на хляб и вода.
"Използвач"?
Плащаш ли наем?
Знаеш ли какво е "ипотека"? Отговорности? Да отглеждаш деца?
Използвач.
- Лъжец.
Цял живот живееш, вързан за полата на мама.
За полата на мама ли?
Нямам живот от десет години.
Ходя само при монахините и после вкъщи.
Готвя, пера и я мия.
А ако не бях? Виж!
- Какво?
Не надушваш ли?
- Не, нищо.
Лайната на мама!
Не се маха. Не се маха от ръцете ми.
Никога повече не ме наричай "използвач".
След инсулта не съм почивал и за миг.
Карлитос!
Карлос!
Госпожо, моля ви.
Съжалявам.
Благодаря ви, господа.
Защо се катерехте горе?
Загубих си ключовете.
Можеше да се пребиете!
Не, изобщо не, ако...
Колкото пъти е трябвало да...
Много съм разсеяна.
Личната карта, моля.
Моята ли? Защо?
Документите, моля.
- Аз съм оттук. Испанка.
Моля ви, госпожо.
Не.
"Не" какво?
Не е у вас или няма да ми я представите?
Какво правите, госпожо?
- Пуснете ме!
Моля ви!
Не го правете... Госпожо!
Край с нея. Да видим какви ги вършат другите двама.
Карлитос!
- Влизайте в колата!
Помощ, моля!
Инсултът на мама ти дойде добре.
Даде ти тема за разговор.
Какво щеше да направиш? Да умреш от отвращение?
Значи да съм благодарен за инсулта на мама?
Въпреки всички неща, които спрях да правя.
Какво си спрял?
Да пътувам, което много ми харесва.
И не преподавам.
Не понасям деца. Не ги понасям.
Гади ми се от тях.
И да излизам с хора.
И накрая да се оженя и да имам деца.
Ти? Да се ожениш ли?
Да, аз.
Не разбирам.
Защо?
Да изясним, Карлитос.
Не си ли хомо?
- Аз ли?
Винаги съм го мислил и го приемах.
Ако си хомо, си хомо. Уважавам го.
Аз? Хомо?
Не ми казвай сега, че не си хомо?
Добре.
Оказва се, че Мари е била права.
Каза ми: "Брат ти е хомо, но не го знае".
Мари. Сега разбирам. Всичко е заради нея, нали?
Това е!
Проклета Мари!
- Карлитос!
Мина време след Маргарита...
Започва се!
Затвори балкона, Чита.
Благодаря ти.
Татко!
Къде е отишъл този човек?
Какво правиш, татко?
Вече почти нямаш зъби.
Ще си съсипеш венците!
И го правиш над кюфтетата.
Не намесвай Мари! Виждам накъде биеш.
Обвързваш жена ми с инсулта на мама
и вече всичко ти е ясно. Само за това говориш. Седни.
Какво казват?
"Седни".
- "Седни" ли?
Къде да седне? Дай ми това.
Вземи го. Като вълк си.
Ще си налея едно.
Да ги чуем.
Нека бъдем сериозни. Наистина ме изненада тази вечер.
Предвид всичко останало, мислиш ли,
че ти вярвам, че не знаеш къде са онези 600 000 евро от Луго?
Не знам къде са.
Ще го кажа отново. Виждам, че ти е трудно.
Мислиш ли, че...
Кълна се, че не знам къде са.
Ще те убия.
Пако.
По дяволите.
Какво? Ще изчакаме до утре, нали?
Изтекоха ми водите.
Не са там, Пако.
Какво е това?
Нищо. Старите банкови книжки на мама.
И защо са у теб?
За всеки случай. Не знам.
Няма начин, мамка му.
Мамка му, по дяволите!
Какво има?
- Да ги бях открил по-рано.
Това е книжката с 600 000 евро.
Тази.
- Тази.
Какво пише?
645 000.
Кога мама е депозирала 645 000?
На първи декември.
2009 г.
Откъде мама е взела толкова пари?
От имота в Луго.
И колко пари има две години по-късно?
850 евро.
Похарчила ги е.
Затова няма 645 000 евро,
защото ги е похарчила и не е казала нищо.
По дяволите!
Хайде!
Но как ги е похарчила?
За курви. Не знам!
Може да ги е дарила.
За да ме прецака!
Виж как намаляват.
Похарчила е всичко.
Или г-жа Изабел.
Може да й ги е дала.
От "Свидетели на Йехова".
Идваше тук всяка сряда, докато не изчезна.
Това не е добре!
Защо си я пускал вътре?
Цял живот сме католици.
Какво ще правя сега?
Сигурна ли си?
Да не е пишкане?
Моля те...
Няма начин. Не е време.
Още не.
Ако са два месеца, е прекалено рано.
Боже мой.
Какво ще правим?
Извикай линейка.
Добре. Да.
По дяволите. Видя ли това?
- Кое?
Нахлуване с взлом.
Няма начин.
Стойте тук.
Ще ви чакам.
Стой! Стой!
Стой!
По дяволите!
Не вдигат.
Викни полицията.
Никой не вдига! Бърза помощ, полиция, пожарна, никой.
Дава заето, даже мама.
И на нея ли звънна?
Не съм, не се тревожи.
Мамка му! Обади й се!
Какво чакаш?
Обърках всичко. Майка ми!
Карлитос, трябва да продадем този имот.
Как ще го продадем? А мама?
Тя трябва да умре.
Да видим.
Утре сутрин ще отидеш в банката
и ще ми прехвърлиш половин милион.
Като за начало.
Ще обявим имота за продан
и с парите ще покрием дълга.
Колко?
- Един милион.
Евро ли?
- Приблизително.
Как спиш нощем?
- Не спя добре, Карлитос.
Ако извадим късмет, може да вземем четири милиона.
Дългът ми е милион и половина.
Не беше ли милион?
- И половина. Ще платим.
Остават 2,5 милиона.
Ще взема половин за сина ми, както каза мама.
Остават ни два милиона.
Един за теб и един за мен. Идеално.
Милион ли? Как така?
Това остава, след като върнем дълга.
Като върнем дълга...
Твоят дълг.
Ами да.
И искаш да делим после?
Колко нагло!
- Защо?
Защото вече извади милион и половина.
Но те са за дълга. Не схващаш ли?
Дългът е твой!
А ти си мой брат!
Не си чужд човек!
Не трябва ли и аз да взема малка част от наследството?
За какво говориш?
Не си наред. "Всичко е мое."
Не беше такъв.
Какво се е случило?
Какво ли?
- Станал си студен.
Един ден сърцето ти ще спре и ще умреш.
И няма да е в мир.
Ще умреш разгневен.
Като св. Августин.
Като отворили гроба му, изглеждал...
сякаш е драскал, драскал.
Някой звъни. Иди да видиш кой е.
Дръж чашата.
Лекарствата на майка ви.
- Благодаря.
Къде беше? Закъсня доста!
Не успях да намеря аптеката. Изгубих се.
Не се ориентирам добре.
Хайде, скъпа, ще се справиш.
Много се тревожиш.
Мама е изключила всичко заради гръмотевиците.
Изключила е и телефона и се крие под леглото.
Чакай, ще измисля нещо!
Къде отиваш?
Марга, къде беше?
Отново се звъни.
Извинете.
Защо да ти дам колата си?
Защото приятелката ми ражда
и трябва да отиде в болница.
Намери магаре
и се разкарай заедно с нея и всичките ви боклуци.
Да не би момичето да ражда?
Къде е? Къде я държиш?
Не ми казвай, че е при бълхите.
Кончита, следи ги.
Марга, ела с мен.
Навлек, идвай. Хайде.
- Добре.
Хайде.
Хайде. По-бързо.
Маргарита, седни тук.
Хайде, по-бързо.
И се преоблечи, за да не настинеш.
Чита, дай една от ризите си.
Какво правиш?
Набирай, докато вдигнат.
Трябва да я заведем в болница.
Стой тук. Не се тревожи.
Успокой се, ще се справим.
Не се изнервяй.
Няма смисъл.
Хайде! Дишай дълбоко.
Вземи водата.
Да видим.
Защо са ти толкова много хавлии?
Ще ги сложим на челото й.
Във филмите ги слагат там долу.
Така ли? Сериозно?
Намерих това.
Да го облека ли?
- Да.
Добре.
Трябва да го направим.
Старческите домове са като хотели.
Даже имат басейни.
Там плуват.
Старчески дом? Не.
В кухнята са.
Нека да го направим.
Утре ще я заведем в старчески дом.
Ще продадем имота и край.
Не съм съгласен.
Защо?
Защото не мога. Трябва да се грижа за нея.
Но защо?
Няма причина.
Тръгнаха нанякъде.
Къде са слушалките?
Ще взема чашата.
Карлитос!
Карлос!
Карлос!
Какво става?
Аз съм виновен.
Виновен съм за състоянието на мама.
Какво искаш да кажеш?
Докторът ми каза.
Трябваше да й слагам инжекции в крака.
Не разбирам. За какво говориш?
Не помниш ли, че си счупи крака?
Преди емболията.
Мама не мърдаше по цял ден от дивана
заради крака.
Лекарят каза, че трябва да й бия инжекции,
за да не получи тромб.
И какво?
Забравих.
Какво?
Минаха три дни, а не го бях правил.
Пускаха й някакви изследвания и какво ли не.
И се образува тромб.
Какво каза лекарят?
Не му казах.
Беше ме страх.
Може би вината не е твоя.
- Моя е.
Откъде знаеш?
Очевидно е.
Сега пък се чувства виновен.
Карлитос!
Все се местят. Да вървим!
Виж, Карлитос,
мама си е виновна сама.
Какво толкова? Забравил си една инжекция?
Две инжекции?
Седем.
По дяволите, Карлитос.
Седем. "Седем" ли каза?
Да, седем.
Какво става?
Чуй, Карлитос. Да се изясним.
Проблемът на мама е, че е лоша.
Затова е получила малкото топче.
Малко топче ли?
Малкото топче, емболията.
Защо мислиш, че е станало?
Заради инжекциите.
Защото кръвта й е скапана.
Защото е лош човек.
Кръвта й се е скапала и е спряла да тече.
Сгъстила се е и се е събрала в главата.
Ето тук.
Топчето е образувано тук.
Пораснало е.
Черна бучка, съсирек от злоба.
Накрая, емболия. Майната й!
Стига, Пако.
Не е хубаво така.
- Как?
Не говори така за нея.
Не вземай нейната страна.
Не я защитавай. Тя не ни обичаше.
Не обичаше мен, теб, никого.
Защо според теб се изнесох толкова млад?
Защото не исках да я виждам.
За какво говориш?
И ти трябваше да се изнесеш.
Тя не обичаше мен, а теб те мразеше.
Мразеше те.
Така и не ти прости, че имаш пишле.
Много искаше дъщеря.
Но не й се получи.
Роди се ти.
Откъде мислиш, че идва името ти?
От името "Карлота", Карлитос.
Трябваше да се казваш Карлота.
Щом видя, че си момче, се отчая.
И се вбеси.
Мисля, че още е вбесена. Виж.
Погледни, погледни това.
Да видим тук.
Какво виждаш тук?
Мама.
Кого държи тя?
Братовчедка ни Марибел.
- Именно.
Онази, която се удави.
- Да.
Къде си ти?
Не знам. Не съм бил там.
Защо нямаш снимки с братовчедка ни?
Не знам.
Искаш ли да ти кажа?
Няма братовчедка.
Марибел не е умряла.
Не се е удавила. Марибел си ти.
Какво искаш да кажеш?
Мама те обличаше като момиченце и ви снимахме.
Не разпознаваш ли коленете си?
Да, моите колене са.
Татко знаеше, но не каза и дума.
Смяташе, че мама е полудяла, но ще се оправи.
Излизаше, докато снимахме.
Отвори си очите!
Мама уби татко.
Как според теб умря той?
От пневмония.
- Точно така.
Докато правехме снимки.
Излезе да се поразходи, заваля сняг и той настина.
Болестта се усложни и накрая умря.
Горкият.
Мама не го харесваше.
Мама мразеше татко,
Луго и всички в Галисия.
Затова тя продаде земята. Татко се разстрои и това го уби.
Татко умря от тревога и от простуда.
Защото я обичаше, беше й отдаден.
Не съм виждал по-тъжен човек.
Умрял е от мъка.
Татко беше убит от мама.
От мъка. Да, тя ми каза.
Гадно е. Той беше изхабен.
Мама е сприхава.
А ти се кахъриш за четири инжекции.
Не обичам сприхави хора. Объркват ме.
Никога не знаеш ще те целунат ли, или ще те ударят.
Настани я в дом.
Тя ще е там, а ние ще продадем имота.
Нека умре от яд, отвращение и мъка.
Нека да умре от нещо. Няма да стане от старост.
Преди години лекарят каза,
че не е изнервена или нещо подобно.
Тя страдаше единствено
от лошия си нрав.
Наистина беше много лоша.
Беше й вродено.
Оттам е дошло топчето.
Мисля, че когато умре,
гневът й ще изчезне и няма да я познаем.
Ще бъде различен човек.
Тя е много лоша.
Ако умре, ще ни направи добрина.
Но няма да го стори.
Това е баща ми. Дръж.
Дръж я.
Татко, къде си тръгнал? Навън вилнее буря.
Отивам на работа, скъпа. Налага се.
Татко, ти си пенсионер.
Така ли?
Пенсионира се, когато почина Лола Флорес.
Лола е починала?
Да, много отдавна, татко.
Мисля, че не обичам мама.
Ако се оправи от грипа...
- Не!
А ако оздравее?
Какво ще получим ние?
Какво ще получи тя?
Казва, че не иска да умре.
Тя не знае какво иска.
Това качествен живот ли е?
Да лежиш цял ден и да притесняваш всички.
Но такъв е животът.
Искаш да живееш,
но дълбоко в себе си ти се мре.
Ако оздравее...
Ако аз бях...
на твое място,
не бих й дал хапчето.
Майната й.
Ако остане така...
Защо не пробваш?
Ако остане така...
Понякога губя търпение.
А тя не се променя.
Той казва: "Губя търпение".
Слушай.
Нещо ново? Стана ли нещо?
Какво казаха?
Дай на мен.
Мама е силна, много силна.
Веднъж ми лазеше по нервите.
Затворих капаците на прозорците й за две седмици.
Вътре беше като в пещера.
И какво направи тя?
Не й пукаше.
Надяваше се да умре ли?
Тъмнината не убива.
А когато дишаше много трудно,
оставих прозореца отворен.
За една седмица.
Цяла седмица!
Не й сложих инжекциите...
Защото си забравил. Ясно.
Това обяснява грипа.
- Разбира се.
Какво друго си забравил?
- Нищо. Защо?
Явно си голям забраван.
Наистина забравих инжекциите.
А другите неща?
И тях, разбира се.
Разбира се.
За какво говорим? Ти вече си прокарал пътя.
"Пътя"?
- Към небето.
Може да не е заради затова.
Не се бой. И аз изпитвам същото.
Винаги, когато я извеждах да хапнем,
не знам защо, но и аз все забравях
и поръчвах скумрия.
- Скумрия ли?
Знаеш, че трудно я яде.
Заради костите, но забравях.
Понякога си представях, че й казвам виц,
тя започва да се смее и се задавя с кост.
И?
Така и не се сетих за някой виц. Умът ми блокираше.
Тя страда.
Не живее качествен живот.
Защо не кажем на полицията?
Ще чакаме дъждът да спре
и после ще видим.
Какво е това?
Какво става горе?
Бързо, елате!
Само теч ни липсваше.
Не спря ли водата, когато почина Хасинто?
Разбира се, че я спрях.
Къде отиват? Какво става?
Тихо. Ако говориш, не чувам нищо.
Съжалявам, мисля, че излиза.
- Какво излиза?
Какво излиза?
- Бебето.
Не може ли да почака? Днес не е удобно.
Върви да провериш какво излиза.
Момиче, ела с мен.
Божичко, вони!
Не даваш да пусна наематели. Какво очакваше?
Само това липсва.
Още не можем да изгоним трите беднячки.
Виж пода.
И покрива.
Тече доста.
Не виждам да излиза нищо.
Не знам. Мислех, че излиза.
Не, нищо не излиза оттук.
Виждам го. Виждаш ли?
Идиот такъв, нищо не излиза!
Не виждаш ли, че отварям мидата
чак до горе?
Ето. Виждаш ли го, или не?
Тази сграда трябва да бъде съборена. Опасна е.
Да.
А мама?
Карлитос.
Мама? Ще й помогнем.
Да помогнем ли?
Не можем вечно да я тъпчем с рибешки кости
в някаква тъмна задушна стая.
- Разбира се.
Да направим нещо.
И...
Какво трябва да направим?
Мисля...
Бихме могли
леко да я побутнем.
Евтаназия?
Да.
Ще й направим услуга ли?
- Да.
Защото вече е мъртва.
Като мъртва е.
Няма да липсва на никого.
- Няма.
Нито ние я обичаме, нито някой друг.
На никого няма да липсва.
Тези са диваци.
Диваци ли? Те са убийци.
Трябва да извикаме полиция.
Каква полиция? Линиите все са заети.
Тогава да отидем до участъка.
Не е далеч, само на 15 минути е.
Ей, ти, ела тук.
Побързай, ти ще стигнеш за пет минути.
Ами Лола?
Ние ще останем при нея.
- Хайде!
Давай!
Мамка му!
Извадете го веднага!
Какъв език само!
Да чуем какво казват негодяите.
Да вървим!
Мамка му!
Моля те!
Значи сме на едно мнение.
- Да.
Ще й помогнем.
- Да.
Чакай малко.
Ти ли ще й помогнеш?
- Не, ти.
Ти.
- Не, ти.
Не!
- Да хвърляме чоп.
Ези или тура? Аз избирам тура.
Какво да направя?
Да помислим, Карлитос.
Как можем да й помогнем, без да ни заподозрат?
С емболия.
Най-добре ще е да напълним главата й с топчета.
Как ще напълнят главата й с топчета?
Как?
Ако не побързаме, ще се простим с Пура.
Пура ли? Коя е Пура?
Майката.
- Жертвата.
Нея искат да убият.
Не издържам. Искам да се махна оттук.
Пау!
Никой не вдига.
Какво ще правим?
Трябва да я спасим.
Какво е това?
Карлитос ми остави ключове за всеки случай.
Хайде, нужни сме й.
Не мога да дойда. Не мога.
Тя се притесни.
Аз и ти, Чита. Хайде, аз и ти.
Да вървим.
Това трябва да е...
Ето тук.
Имаш ли въже?
Защо ти е? Ще я бесиш ли?
Майтапиш ли се, Карлитос?
Трябва да има друг начин.
Вземи едно въже,
вържи краката й,
прокарай въжето през кукичката на абажура.
Абажурът ще издържи.
Ако е с краката нагоре
през цялата нощ,
кръвта ще се събере в главата й.
Ако извадим късмет, главата й ще се напълни с топчета.
Няма да оцелее.
А после?
Ще гледаме телевизия, докато мама виси там посиняла.
Не знам.
- Не мога.
Не съм силен.
И абажурът няма да издържи.
По глезените й ще останат белези.
Сигурна ли си?
Да. Да не искаш да убият Пура? Хайде.
Много ме е страх.
Сетих се!
Ще сложим топче хляб в устата й.
Няма да я убием, ще се задави.
Различно е.
Представи си, че събера смелост да сложа хляба в устата й.
И тя се задави.
Аз виждам, че се дави.
Нека да е по-голямо.
Ще го забележат.
Когато извадят топчето,
ще разберат, че не го е лапнала сама.
Защо биха я отворили?
Ще направят аутопсия.
Не правят аутопсии на хората,
които умират от старост.
Не е стара. Ние ще сме я убили.
Какво убийство?
Не го казвай. Ще убиваш ли някого?
Не, нали така? Нито аз.
Не е нужно да правиш нещо.
Ще направя топчето.
Изчакваме я да заспи.
Знаеш, че спи с отворена уста.
Аз отварям вратата.
Тя отваря уста.
Ти затваряш очи
и го мяташ вътре.
Вината ще е нейна, че не е дъвкала.
Не е дъвкала.
Ще се погрижиш ли?
Няма начин.
Ама че скапан живот!
Боже, тук вони.
Не го мисли и пази на вратата.
Първо ще отворя. Не се трае.
Спокойно, Пура, тук сме.
Одеяло, трябва ни одеяло.
Какви огромни гащи!
Не намирам одеяло.
Нито едно.
Да видим.
Няма.
Благодаря, Боже!
Не мога да го направя.
Не мога.
Защо всичко е толкова сложно?
Кълна се,
че щом мама умре, ще нарамя картините
и отивам на Канарите.
На Канарите?
Ще си взема местно момиче.
Не повтаряй, че съм гей. Ще се вбеся на Мари.
Тя не е казала нищо.
Мама го казваше.
Кое?
- Че си такъв.
Какъв по-точно?
Латентен хомосексуалист.
Казваше да не ти се бъркаме,
да си мълчим, за да не те притесним.
Затова си мълчахме.
Няма. Няма никакви одеяла.
Нищо не намирам. Не знам. Виж това.
Помогни ми. Хвани го.
Хвани края.
Свали го на пода. Хайде.
Не сме се срещали с твои приятелки.
Разбира се, че съм имал приятелки.
Не много, но няколко.
Ти ли?
- Да, аз.
Кога?
Тръгнах с една колежка преди няколко години.
Елисенда Сориано.
Доведох я у дома, за да я представя на мама.
И докато ядяхме...
отидох в кухнята.
Чух мама да казва нещо и си казах:
"Мама не би й казала такова нещо".
Какво каза тя?
Знаеш ли, че когато се ожениш, ще трябва да чистиш лайната ми?
По дяволите!
Чита, да го направим както трябва, за да не я нараним.
Няма как да не я нараним.
Защо е казвала, че си гей, щом не си?
Защото иска да съм с нея завинаги,
да се грижа за нея,
да не я напусна до смъртта й.
Това ми каза.
"Родих те, за да ме гледаш."
Така ли ти каза?
- Да.
Ако го каже на мен, ще я бутна по стълбите.
Разбира се.
Затова не ти го казва.
Не може да стане по правилния начин.
Тогава ще е по грешния.
Ако няма друг начин, аз ще поема.
Все аз трябва да решавам проблемите.
Искаш ли аз да го направя? Добре.
Значи аз да го сторя? Да се захващам ли?
Няма ли да дойдеш?
- Не.
Не идвай.
Жал ми е за теб.
Някой идва.
Какво?
... който си на небесата,
да се свети Твоето име,
да дойде царството Ти.
По дяволите.
... но избави ни от Лукавия.
Амин.
Какво ще правим?
Нищо. Стой тук.
Да му се не види!
Карлитос!
Карлос!
Карлитос!
Бързо, помогни ми!
Нямаш късмет. Аз изчезвам.
Чита!
Майната й на тази старица!
Няма я.
- Къде е?
Не е тук.
Мама не е тук.
- Какво?
Мамо?
Мамо!
Мислите се за много умни!
Прецаквате майка си.
Мамо!
Мамо!
Къде я скри?
Тя не е тук.
Знаех си.
Какво си знаел?
Тя е разбрала!
Усетила се е, събрала е сили...
Отворила е вратата на балкона и е избягала, тъпако!
Хвърлила се е.
- Карлитос!
Карлитос!
Чакай. Къде тръгна?
Моля те, Карлитос!
Къде мислиш, че отивам? Навън.
Не разбираш ли, че не е възможно?
Постъпи ужасно, Кончита.
Уплаших се до смърт.
Докато са долу, ще я заведем у дома.
Хайде. Помогни ми.
Ти също!
Стига си се притеснявала! Като парализирана си.
Няма как да е скочила. Тя не може да ходи.
Не знам, но...
Вратата на балкона бе отворена.
Внимавай!
Внимавай.
Пако!
Лампата угасна. Хайде, дърпай.
Дърпай по-здраво!
По-здраво!
Добре ли си?
Паднах лошо.
Изкълчих си нещо.
Добре, добре.
Лола.
Лола!
Крадец!
Влязъл е крадец.
Какво?
Някакъв се катери отвън!
Крадец!
Лола!
Бързо!
Защо ме остави така, човече?
Съжалявам.
- Помогни.
Кончита!
- Тясно е.
Влизай.
- Не мога да мина.
Добър вечер.
Лола!
Какво правите тук?
Някой се промъкна!
- Кой?
Крадец. През балкона.
Няма начин!
Кой е влязъл?
Божичко.
Какво е това?
Пау!
Лола!
- Пау!
Лола!
По дяволите!
Пау, моля те!
Лола!
Видях мъж да се катери отвън.
Къде отвън?
Те влачат една старица по пода.
Стара жена.
Искат да я убият.
- Какво?
Те отидоха да я спасят.
Има една старица. По-стара е от другите.
Тя не излиза. Държат я вътре.
Не знам. Тя почти умря.
Пау!
Що за сграда избрахме?
Искам да се махна.
Не!
Има крадец!
Кой?
- Казах ти, беше на балкона.
Крадец се разхожда из сградата.
Тук няма хора.
Провери кухнята и баните.
Аз ще претърся стаите.
Добре.
Чита?
- Какво?
Каза ли нещо?
Защо навлекът реши, че има крадец?
Тук няма никой.
Много се уплаших.
Пура.
Оставихме я. Ще измръзне.
На "три".
Карлитос.
- Внимателно.
Мамо!
Госпожо!
- Мамо!
Прозорецът!
Да не сте луди?
Върнете ми майка ми!
Вземете Пура!
Вземете я!
Отворете или ще разбия вратата!
Нищо не виждам!
Мамо!
Да използваме това!
Чита, помогни ми.
Бутни я насам!
Ниеве, отвори!
Госпожо!
- Мамо!
Хлебарки! Вие сте като хлебарки!
Помогни с леглото,
за да не влязат.
Пау!
Мисля, че е време.
Трябваше да ги изгоним преди 200 години.
Защо са я отвели?
- Чули са ни. Чакай.
Полицията идва.
Ей сега ще е тук!
Тези старици цял живот ме дразнят.
Блъснах я много силно!
Г-н Бенито, помогнете ми!
С каквото е нужно.
Да я хвана ли за краката?
Какво става?
Карлитос!
Къде е майка ми?
Там!
Не излиза.
Искаш ли кърпа?
Стига с тези кърпи!
Удряй! Удари го здраво!
Стига! Щом не може да стои мирно.
Пау Гарсия, какво виждаш?
Вагина, Лола.
Какво друго? Същата си е.
Пази я.
Вдишай и издишай.
Вдишай.
Дишай.
Едно, две, три.
Пау!
Ухапи го!
Дръпни му ухото!
Да го заболи!
Ще им навра скумрията в...
Заедно с костите.
Много си грозна!
Не си тръгвай!
Пако!
По дяволите!
Давай, Маргарита!
Удари го!
- Идвам.
Идвам!
Ниеве!
Дръж го!
Дивак!
Мамка му, топките ми!
Пако!
Чита!
Мамо!
Ниеве! Пако!
Измъква се.
Измъква се!
И другият!
Хайде, старици убийци!
Пако!
Мамо!
Какво е станало?
Ще умра.
Пако, помогни ми!
Пако!
Ето го крадецът.
Не е крадец! Това е лудата снаха.
Карлос!
Идвам.
Какво й има на лицето?
Не знам.
Пако!
Карлитос, ще я изпусна!
Побързай!
Карлос!
- Кой е там?
Карлос!
Бързо!
Изтеглете ме!
Дръжте ме!
Изтегли ме, Пако.
Изтегли ме.
Ще умра.
Изчакай ме вкъщи, ясно?
Божичко, Марианхелес!
Изтеглете ме вътре!
Вътре, Пако!
Изтеглете ме вътре!
Божичко.
Те се самоубиха.
Самоубиха се.
Какво е това?
Бебе.
Какво бебе?
Навлекът е родила.
Хайде!
Едни идват, други си отиват.
Весела Коледа, Мария Антония.
Всичко приключи.
Най-големият проблем се реши сам.
Чак пък сам...
Какво ще правим?
Ще стискаме палци Пура да живее.
Много време й остава.
Спокойно, имам идея.
За какво?
За Пура, за да живее дълги години.
Дълги, дълги години.
Каква е идеята?
Ще ви кажа след малко.
Не искам всички тези хора да я чуят.
Превод на субтитрите: Борис В. Христов, Даниела Неделчева
subs by sub.Trader at