Avatar: The Last Airbender - 01x01 (2024) Свали субтитрите
Ето го! Отрежете му пътя!
- Спри, в името на...
Ето го!
Бързо!
- Бързо!
Там е! Дръжте го!
Ето го!
- Не го оставяйте да избяга!
След него!
Спри!
Земен повелител...
Бързо!
Ела! Веднага!
Отиде натам!
Занеси това на земния цар. Ще започнат война!
Ето го!
- Бягай!
Закъсняхте. Плановете ви вече са на път към Земното царство.
Добре. Значи всички очи ще гледат натам.
Всички очи, освен нашите.
Ще бъдем готови за вашето нападение.
Когато вашият цар получи плановете,
ще пренасочи силите си към границите ви
и ще поиска подкрепа от останалите народи.
Водните племена, въздушните номади и целият свят
ще насочат вниманието си към земните повелители.
Значи... Искали сте да знаем?
Не ние сме истинската цел.
Аз гледам по-високо.
Много по-високо.
- Защо?
Защо го правите?
Защото дойде нашето време.
Майсторска измама, господарю,
но от тактическа гледна точка въздушните повелители не са заплаха.
Не става дума за въздушните повелители,
а за един, който живее сред тях -
единственият, който може да ми попречи.
Но още не се знае кой е Аватар.
Затова ще ги избием всичките.
Вода.
Земя.
Огън.
Въздух.
Цяло хилядолетие четирите нации са живели в хармония.
Мирът се дължал на Аватар -
единственият човек, способен да овладее четирите елемента
и да защити крехкото равновесие между нациите.
Когато един Аватар умре,
духът му се преражда в ново тяло - такъв е вечният цикъл.
След смъртта на последния Аватар трябва да се появи нов.
Безмилостният огнен господар Созин, водач на Огнената нация,
вярва, че сега е времето да завладее света.
Първо трябва да убие единствения, който може да му попречи.
Следващия повелител на четирите елемента.
Въздушен повелител, който може би още не е готов
да бъде Аватар.
АВАТАР: ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОВЕЛИТЕЛ
Анг
Южният манастир на въздуха
Анг!
Анг!
Гледайте!
- Да!
Леле!
Кой друг?
Фукльо.
- Какво? Радвах се на гледката.
Брат Цутоп те търси. Пак си избягал от тренировката.
Все същите упражнения. Знаеш, че съм ги овладял.
Анг.
Може да си по-напреднал от другите, но още имаш много да учиш.
А и, дори да не ти се вярва, някой ден може да съжаляваш,
че не си прекарал повече време с учителите си.
Сега ти и другите ученици трябва да помогнете за подготовката
за Фестивала на кометата. Имаме много работа,
преди да дойдат въздушните номади от другите храмове.
Колко ще дойдат?
- Какъв е този звук?
Гледайте горе!
Вижте ги!
Леле! Толкова са много! Вижте ги!
Идват всичките.
Анг, ела. Там са.
Чакайте ме.
Каза ли му?
Не беше точното време.
- Моля?
Не можем да чакаме точното време. Трябва да говорим със съвета сега.
Анг винаги е бил талантлив.
Най-младият въздушен повелител, получил признание като майстор.
Но той е само на дванайсет. Не можем да искаме това от него.
Огненият господар ще нападне Земното царство.
Водните племена изпращат воини на помощ на земните повелители.
И ние трябва да помогнем. Трябва ни Аватар.
Да, Анг е силен, но има още много да учи -
за отговорности, очаквания, саможертва.
Най-вече трябва да знае кой е той самият.
Ако го отпратим, преди да е научил всичко,
той няма да се превърне в това, от което имаме нужда.
А светът може никога да не се възстанови от тази загуба.
Ролята на Аватар е тежка отговорност.
Не е за дете, но не ние избираме кой да я понесе.
Брат Гиацо, боя се, че си се привързал към Анг твърде много.
Анг трябва незабавно да замине, за да усвои другите елементи.
Можем само да се надяваме, че не е твърде късно.
Винаги ли се работи толкова по Фестивала?
Предишният е бил преди сто години. Не съм достатъчно стар да го помня.
Аз си мислех, че си.
Помниш ли последния път, когато те доведох?
Тогава ме татуираха.
Трябваше да стане в главната зала,
но аз исках да получиш знаците си в присъствието на Янчен -
последният Аватар въздушен номад.
След нейната смърт Аватар се е преродил в следващата нация.
След Янчен
се ражда Курук от Водните племена, после Киоши от Земното царство.
След него - Року от Огнената нация.
Значи следващият Аватар отново е въздушен повелител.
Духът на Янчен отеква във всички ни.
Анг, ти винаги си бил специален.
Не съм срещал по-талантлив въздушен повелител.
Не съм искал да бъда специален.
- Само че си такъв.
Анг, ти си Аватар.
Огнената нация е тръгнала по мрачен път.
Може да наруши равновесието на света.
Само Аватар, който може да овладее четирите елемента,
може да спаси света.
Светът се нуждае от Аватар.
Светът се нуждае от теб, Анг.
Трябва да заминеш, за да овладееш останалите елементи.
И да оставя приятелите си? Дома си? Теб?
Това би било огромна тежест за когото и да е.
Само че ти не си който и да е, Анг.
Ти си силен, добър и щедър.
Не го забравяй. Винаги помни кой си,
защото не мога да си представя по-подходящ за Аватар от теб.
Не искам тази сила.
Затова ще бъдеш прекрасен Аватар.
Защо трябва да бъда различен?
Не мога ли да се престоря на твой приятел?
Ти си мой приятел.
Винаги ще бъдеш мой приятел.
Здравей, Апа.
И ти не можеш да спиш, а?
Гиацо казва, че аз би трябвало да съм Аватар.
Аз.
Не ми дават даже да храня бизончета, а трябва да спасявам света.
Той каза да помня кой съм.
Но аз знам кой съм.
Играя на въздушна топка, обичам бананова торта
и правя пакости с приятелите си.
Това съм аз. Не мога да спра Огнената нация.
Не мога да спра война.
Според другите деца съм късметлия заради способностите си,
но аз бих си сменил мястото с тях.
Не искам да заминавам. Не искам тази отговорност.
Страх ме е от моята сила! Страх ме е от това да остана сам!
Страх ме е.
Прав си. Трябва да полетя. Горе всичко ще е по-разбираемо.
Поне засега.
Помнете - не оставяйте оцелели.
Братя и сестри, нападат ни!
Какво става?
- Елате с мен! Бързо!
Къде е Анг?
Анг!
Бързайте.
Става трудно, Апа. Да се върнем у дома?
Така. Пазете тишина. Тук ще сте в безопасност.
В ъгъла. Снишете се.
Няма страшно, Апа! Спокойно!
В друга нощ може би щяхте да оцелеете.
Но не и щом имаме силата на кометата.
Вълчи залив
Хайде де!
Слушайте. Пазим стената на тричасови смени,
но някои от вас не си остават на постовете.
Вече на всяка смяна ще са по двама. Значи смените ще са двойно повече.
Има ли проблем? Точно така. Обратно на работа.
Ела.
Къде отиваме?
Рибарските лодки се върнаха празни. Явно трябва сами да правим всичко.
Не оценяват какъв страхотен водач си.
Точно така. Нищо не разбират.
Голям смях.
Катара!
Къде беше по-рано?
Пак контролираше вода, нали?
Спокойно. Никой не ме видя.
Не че има значение.
- Разбира се, че има.
Ако огнените разберат, че си...
От години никой от Огнената нация не е доближавал селото.
А и нямаше какво да видят.
Пингвин видра би бил по-добър повелител от мен.
Сигурно така е по-добре. Трябва да помагаш повече в селото.
Невинаги трябва да се готвим за битка.
Във война сме.
- Повеляването е нашата култура.
Длъжни сме да го опазим.
Длъжни сме да опазим себе си.
- Знам.
Ако татко беше тук...
- Само че не е! Аз съм тук!
Катара.
Катара. Ще се цупиш по-късно. Сега ще гребеш.
Добра работа.
- Това не го правя аз.
Сока!
Добре ли си?
Не. Не, това не е добре.
Какво е това?
Странно.
Без кануто ще станем на храна за рибите,
а това би било иронично.
Може би мога да плавам на лед...
Катара...
Най-после.
Откъде се появи той?
- Не знам.
Страхотно. Няма да умрем.
Да се връщаме вкъщи.
Чакай малко. Какво правиш?
- Нали не очакваш да го оставим?
Катара, гръмна светещ айсберг и се появи тайнствено човече без коса.
Какво те кара да мислиш, че трябва да го заведем у нас?
Сока, той е дете.
Не можем да го зарежем тук.
Не ми харесва, но мен кой ме слуша? Аз само отговарям за селото.
Изглежда мъртъв.
- Какъв е този знак на главата му?
Дайте да погледна.
Не може да бъде.
Какво има, бабче?
- Това е въздушен повелител.
Абсурд. Въздушни повелители вече не съществуват.
Няма да научим нищо, докато той не се събуди.
Да го оставим да почива.
Хайде.
Тук има само едно село на Южното водно племе.
Там трябва да отидем.
- Защото Аватар е там?
Да.
- Заради светлината.
Да не мислиш, че си въобразявам?
Понякога лъчът светлина е просто блясък в зимното небе.
От три години тръгвам по следите на всеки намек, слух и шепот за Аватар.
Ако трябва, ще го правя още три години.
Принц Зуко, баща ти не би искал...
Баща ми каза, че съм прогонен, докато не намеря Аватар.
Точно това ще направя.
Казвам само, че ми е трудно да гледам как се надяваш
всеки път, когато видиш знак.
Всичко ще си струва, когато отново стана наследник на огнения господар.
Може би е време да осъзнаеш, че тронът не е всичко.
За теб може и да не е бил.
Но за мен...
Това е съдбата ми.
Хайде. Хайде.
Хайде. Хайде!
Хванах те!
- Хванах те!
Махнете се от него! Забравихте ли обучението си?
Казах ви да се пазите! Той може да е враг!
Враг? Не съм враг.
- А кой си?
Аз съм Анг.
Къде съм? Как се озовах тук?
- Ти ми кажи.
Чакай малко. Апа?
Апа! Къде е Апа?
Сока. Виждал ли си го?
Да. Това изобщо не е странно.
Невероятно.
- Апа!
Наистина е въздушен повелител.
Виждали ли сте Апа? Моя небесен бизон.
Шест крака, рога, кафяви стрелки.
Небесен бизон. Небесен бизон!
- Повтарянето не помага.
Леле!
- Какво е това нещо?
Апа!
Небесен бизон.
Значи си паднал в бурята?
- Дойде внезапно.
Времето полудя точно когато излязох от дома си.
Южният въздушен манастир.
Там живеят въздушните номади. Не всичките.
Повечето бяха дошли за Фестивала на кометата.
Фестивал на кометата...
Бабче?
Вода, земя, огън, въздух.
Много отдавна четирите нации са живели в хармония.
Всичко се променило, когато Огнената нация нападнала.
Само Аватар - повелителят на четирите елемента -
можел да спре нападението.
Но когато светът се нуждаел най-много от него,
той изчезнал.
Огнените бойци опустошили всичко и ни потопили в мрак.
Всеки в това село знае историята,
но ти не я знаеш, нали, младежо?
Както не знаеш, че отдавна няма въздушни повелители
и че първо Южният въздушен манастир е паднал,
защото си бил затворен в леда през цялото време.
Великата комета е била видяна в небето за последно
преди сто години.
Той изглежда като обикновено момче, но е много повече.
Той е последният въздушен повелител.
Заради него се довлякохме на най-студеното място на света.
Защо поличбите никога не ни водят при топли извори?
Проблем ли има, лейтенант Дзи?
- Не, господарю.
Нека ви изясня нещо.
От мисията ни зависи бъдещето на Огнената нация.
Затова ще намерим Аватар.
Ще докажем, че сме достойни, и ще се върнем при семействата си...
Или ще умрем, докато се опитваме.
Добре ли си?
Сто години...
Всичките ми приятели... Всички, които познавам...
Няма ги вече.
- Ами... Съжалявам.
Знам колко тежко е да изгубиш хора, които обичаш.
Когато бях малка, не разбирах войната,
докато не дойдоха огнените повелители.
Унищожиха всичко по пътя си. Всичко.
Всички.
След това баща ни тръгна с другите воини да гони огнени повелители.
Това беше преди три години. Оттогава не сме го виждали.
Остави селото на Сока, когато той беше само на тринайсет.
Наложило му се е да порасне бързо.
С всички ни е така.
Не сме наистина готови,
докато не ни се наложи да бъдем.
Участвали са в първото нападение на Огнената нация срещу Водното племе.
Огнените са били безмилостни.
След това Огнената нация е завладяла по-голямата част от света.
Но водните повелители още се борят. Особено на север.
А и Земното царство още е силно.
Надяваме се да е така.
Имах приятели в Огнената нация.
Ходех им на гости.
Вече никой не гостува на други нации.
Приятели сме само със своите.
Прекрасно. Не си бил в по-добра форма.
Трябва да съм готов за най-силния воин на света.
Аватар Киоши сама е победила цял отряд бойци от Земното царство.
Със сигурност си добре подготвен.
Какво ще кажеш за чаша хубав жасминов чай?
Да кажем, че намерим Аватар и ти успееш да го победиш -
макар че баща ти вярваше, че е невъзможно.
Завръщането ти у дома може да бъде
неочаквано.
Грешиш.
Никой не идва тук.
Тук е тихо и скришно.
Ти си воден повелител.
Слаба работа. Опитвам се да стана по-добра.
Аз съм единственият повелител в Южното племе.
Сока се притеснява, че огнените ще разберат и...
И какво?
Има причина да съм единственият воден повелител в селото.
Огнените убиха останалите. Сока просто не разбира.
Аз съм воин. Трябва да мога да направя повече за своя народ.
Монасите казваха, че в повеляването са важни енергията и равновесието.
Като усещаш енергията около себе си, можеш да намериш равновесие.
Като намериш равновесие, можеш да усетиш енергия.
Браво.
- Даже не се опитвах.
Това е прекрасно. Просто трябва да се отпуснеш.
Катара...
Сока! Сока, огнените... Те...
Знам. Видяхме ги. Заемете позиции веднага!
Сока, машините...
- Заредете ги.
Не разбирам. Защо са тук?
И какво биха могли да искат?
- Искат него.
Не си просто въздушен повелител, нали?
Ти си Аватар.
Анг?
Знаех си, че крие нещо.
Аватар е изчезнал, защото е страхливец!
Избягал е и хора са загинали!
Сока, акостираха.
Скрий се.
- Сока, искам...
Катара, веднага.
Ела. Трябва да се скрием някъде.
Аз съм принц Зуко.
Първороден син на огнения господар Озай.
Не желаем да ви отнемаме домовете.
Търсим само един човек, който няма място тук.
Човек, който не е един от вас.
Предайте ми го веднага, иначе ще изпепеля селото.
Къде е той?
- Сока, не им го предавай...
Не е един от нас.
- Знаеш, че това е грешка!
Татко ми каза да пазя селото.
- Не забравяй какво каза мама.
Да защитаваме беззащитните. Той е изгубил всичко.
Не разбираш ли? Той е Аватар!
- Но ни излъга!
Знам колко ти тежи тази отговорност,
но да си водач не е само да ловиш риба.
Трябва да дадеш на хората причина да живеят.
Аватар е точно това. Той е надежда.
Нуждаем се от това, колкото се нуждаем от храна и подслон.
Знам, че аз се нуждая от надежда.
Аз съм Сока, син на Хакода,
господар на Сняг и лед.
От името на село Вълчи залив настоявам да се махнете веднага!
Щом си избрал този път, така да бъде.
Нека се разберем като водачи. Наистина ли ти трябва армия?
Мислех, че огнените имат смелост.
Не му се връзвайте. Лесно ще ги смажем.
Но каква слава ще спечеля така?
Приемам.
Сега на кого му трябва армия?
Остави го!
Не може да бъде.
Стига игрички. Изгорете всичко.
Не! Ще дойда с теб. Само остави хората.
Аз съм този, когото търсиш.
Хванете го.
- Чакай.
Всичко е наред, Катара.
Досега никой не се е бил за мен.
Мисля, че ти си най-смелият човек, когото съм срещал.
Трябва да направим нещо. Сока, трябва да му помогнем. Сока!
Слушай. Подсилете портата. Не забравяй тренировките.
Днес видях немарливост.
- Тренировки?
Не давай на малките да те разиграват.
Покажи им кой командва. Точно така.
Ти командваш.
Сега да спасим ненормалното хлапе.
Много хора не са си представяли, че този ден ще дойде. Аз също.
Може ли да те питам нещо?
- Прости ми.
Аз съм Айро, син на огнения господар Азулон.
Разбира се, питай.
Защо Огнената нация започна тази война?
Някои казват, че ни е в природата да поглъщаме - като самия огън.
Други вярват, че стабилност има, само ако господарят е един,
затова желанието да завладяваш е желание да носиш мир и единство.
Но мирът идва с уважение към живота, не с убийства и разрушения.
Благородна идея, Аватар, но, в крайна сметка,
за повечето от нас няма значение как е започнала войната.
Важно е само как ще приключи.
Много вярват, че с твоето залавяне
Огнената нация ще сложи край на войната.
А ти вярваш ли го?
Трябва да те оставя. Нямам търпение пак да си поговорим.
Дотогава - ще ти изпратя жасминов чай.
Много е успокояващ.
Няма да е лесно да ги настигнем.
- Знам.
Дано хванем бързо течение или нещо такова.
А може да пробваме и по друг начин.
Не говориш сериозно.
Катара, не! Няма да се кача на това...
Аватарите.
Да, господарю, веднага.
Спри!
Спрете го!
- Дръжте го!
Огън! Веднага!
Здрасти, хлапе!
- Сока!
Не мога да повярвам, че дойдохте за мен. Благодаря.
Време е да покажем на огънчетата, че не могат да ни газят.
Огнените няма да спрат да те гонят.
Значи не можем да се върнем у дома.
Това би поставило всички в опасност.
Къде ще отидем?
Гиацо.
Това би било огромна тежест за когото и да е.
Само че ти не си който и да е, Анг.
Ти си силен, добър и щедър.
Не го забравяй.
Винаги помни кой си,
Анг?
Какво става? Какво прави той?
Анг!
- Ела!
Анг!
Анг! Спри това!
Моля те!
Анг!
Анг.
Не мога да си представя човек, по-достоен за тази сила от теб.
Ти си мой приятел.
Винаги ще бъдеш мой приятел.
Не че искам да нахалствам, но какво беше това?
Не знам.
Много неща не знам.
Монасите ги няма вече. Съвсем сам съм.
Знаеш ли, когато изгубиш всичко,
научаваш колко си силен наистина.
Тогава се научаваш да се биеш.
Направили са най-голямата саможертва за мен.
Смъртта им не трябва да е напразна.
Трябва да направя каквото искаха от мен.
Да овладея останалите елементи и да донеса равновесие на света.
Само това ли?
- Това беше домът ми. Няма го вече.
Едва когато изгубим нещо, осъзнаваме какво значи то за нас.
Осъзнаваме, че сме готови на всичко, за да си го върнем.
На всичко.
Не знам накъде води всичко това, не знам и какво ще ми струва.
Но знам едно.
Аз съм Аватар, а това е само началото.
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven