Fear the Walking Dead - Season 8 (2023) (Fear.the.Walking.Dead.S08.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Fear.the.Walking.Dead.S08E03.Odessa.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
Много добре.
Съжалявам за приспивателното, но така е по-лесно.
Докога ще ме държите тук? Не взехте ли достатъчно кръв?
Вече не изследваме кръвта ти.
Какво означава това?
- По-добре Сойка да ти обясни.
Наоми?
Това беше отдавна.
Познавате ли се? Сврака не ми каза.
Падре ме вика на острова. Подготви я.
И ти участваш в това.
- Принудиха ме.
Заради теб ли ми вземаха кръв с години?
Не заради мен. Дори не знаех, че си жива, Мадисън,
докато не ми дадоха досието ти.
Какво следва сега?
Опитах се да спра Сврака.
- Защо? Какво ще прави с мен?
Има теория как може да се лекуват ухапванията от мъртвите,
предвид това колко дълго оцеля Алиша.
Господи!
И сега иска да я провери?
- Затова ти е взимала кръв.
Мислела е, че причината може да не е радиацията,
а нещо в гените.
- Може ли да е права?
Всичко е възможно. Едно…
Едно момченце реагира на облъчването,
но още не е минала и седмица.
Ако аз откажа, тя ще го направи.
С мен имаш по-голям шанс да се получи.
Може ли да те помоля нещо?
- Каквото поискаш.
На острова има документи.
- Документи?
С имената на децата, които заведох като колектор.
Не имената, които Падре им даде, а истинските,
и откъде съм ги взела.
- Какво да направя с тях?
Това, което обещах на Мо.
Издири родителите им.
Всяко добро, което се опитвам да направя в Падре,
пропада с гръм и трясък.
Познато ми е.
- Сврака е. Готова ли е?
Готова е.
Някога те изоставих на онзи стадион, а ти спаси всички ни.
Сега няма да те изоставя. Ще бъда до теб до края.
ПАЗИ СЕ ОТ ЖИВИТЕ МЪРТВИ Одеса
Спуснете бариерата!
Дванайсет години по-рано
Супер.
Господи!
Не бива да сме тук.
- Отпред няма охрана.
Какво правите тук?
Да се махаме!
Какво правите тук?
Татко! Не е смешно!
- Да си бяхте видели лицата.
Видяхме си ги в онова зловещо нещо.
Не е толкова лошо. Така държа всичко под око по време на среща.
Трябва да оправят микрофона.
- Да, ще плашиш хората.
Серж. Бренър каза, че има проблемен кабел.
Ще се погрижат.
Налага ли се да тръгваш?
Креник, армия на САЩ
Да.
Защо?
Елате, искам да ви покажа нещо.
Хайде.
Кълвач?
- Огледай го внимателно.
Среден пъстър кълвач - с червено петно на главата.
И какво от това?
Какво каза майка ви, като ми го подари?
"За да виждаш какво се задава."
Като погледнах през него и видях птицата,
сякаш тя ми казваше нещо.
- Какво?
Че всичко ще бъде наред.
Тези птици живеят на семейства. Заедно отглеждат малките си.
Щом те могат, и ние можем.
Ген. Креник, да се качваме ли на борда?
Падре
Дайте ни минутка.
Годард, армия на САЩ
Мразя, когато напускаш острова.
Помагаме на хората да строят.
Как?
- Както ние построихме това място.
С контейнери?
Всеки е пълен с материали, с които да строят.
Опасно е - и Атланта, и Ел Ей бяха бомбардирани.
Трябва да следваме протоколите и да създадем нови общности.
Така е замислена програмата.
Откъде знаете, че там има хора?
Да.
- Помните ли Илайъс?
Сенатор Васкес?
- Вчера се свързахме с него.
Той и хората му са в бункер под хотел "Франклин" в Галвестън.
Спасили са се.
- Защо и ти не направиш същото?
Остани на острова, докато не стане по-безопасно.
Няма да оцелеем, ако сме откъснати от света.
Какво ще стане, ако запасите ни свършат и няма с кого да търгуваме,
ако няма други общности?
Спокойно, тук сте в безопасност.
Ако се свързваме по радиостанцията,
ползвайте кодовите имена, които ви дадох.
Птичите имена?
- За вашата безопасност е.
Аз съм Жерав, нали?
- Точно така.
Аз трябва ли да съм Сврака?
Свраката е малка,
но ако се наложи, може да е жестока.
Винаги се грижи за семейството си.
Ще се върна скоро. Пази брат си, докато ме няма.
Елате насам.
До скоро.
След всичко, което Падре ти даде, ти го предаде.
Така ще му се реваншираш.
Няма да си сама.
Ще настаним Славей до теб веднага щом го намерим.
Защо Падре прави това?
Прави всичко, за да подсигури бъдещето на това, което е построил.
Рен, спри! Знаеш ли колко далече сме от останалите?
Трябва да го направя.
Да направиш какво?
Да видя какво има там.
След години, когато хората се питат
как Падре е спрял смъртоносната инфекция след ухапване,
ще си спомнят за днес.
А ти ще бъдеш героиня.
Финч може да е там.
Финч?
- Не се върна след операцията.
Още се възстановява.
Наистина ли го вярваш?
- Защо да не вярвам?
След като нападнаха лодката му, Падре прати стража.
Проверих дневниците.
Отишли до Музея на железницата, но там нямало нищо.
Някой е преместил вагона тук.
Защо?
- Не знам. Може би Падре ни лъже.
Ами ако там се е случило нещо лошо?
Ако се случва и сега?
Сврака, чакай! Нека поне я приспя.
Не, тя донесе много болка на Падре.
Време е и тя да я усети.
- Не.
Не.
Какво правиш?
Трябва да видим какво става вътре.
Какво правите?
- Рен!
Върнете се!
Не! Не!
Сврака!
Пуснете я!
Веднага я изведете оттук!
Сойка, помогни ми!
Сойка!
Благодаря.
- Задължена съм ти.
Какво правиш тук?
- Да се махнем оттук и да действаме.
Не се връщам на острова.
- Ще намерим начин.
Татко ще ни помогне.
- Сега не може.
Защо?
- Няма значение.
Докато се върне, сме сами.
Ще говорим с отговорниците, както ти говори с мен.
После децата ще ни последват.
Няма да е лесно, Мо.
- Вземи.
Благодаря.
Сврака, Ястреб е. Приключваме. Връщаме се на острова.
По дяволите!
Не мърдайте!
Обади се. Нека пратят още стражи.
Недей, тя щеше да убие Чучулига.
Тя го заслужава.
- Финч заслужаваше ли?
Не я слушай.
Убила си го, нали?
Аз го спасих.
- Това е лъжа!
Къде е той?
Където родителите му няма да го наранят.
Заради нея ухапаха Финч.
Ухапан ли е?
Сврака, какво става тук?!
Пазя това, което Падре построи.
Грижа се децата да имат бъдеще.
- На това ли ти прилича?
Гълъб, къде сте?
Кажи му къде сме. Нека дойде.
Недей, Гълъб.
- Защо?
Лъгаха за това място. И кой знае за още колко други неща!
Ще ти помогна да намериш родителите си.
Не искам. Те са ме изоставили.
Не е вярно.
- Откъде знаеш?
Аз те отнех от родителите ти.
Как се казват? Откъде ме взе?
Не помня. Но помня лицето ти.
Опитва се да те изиграе.
Падре те е изиграл, не тя.
- Вярно е, Гълъб.
Падре държи това в тайна. Не иска да знаете.
Ние ще променим това.
Как?
- Трябва да стигна до острова.
Там има документи с имената на децата и откъде ги отвлякох.
Така мога да помогна на всички деца.
Гълъб, чуваш ли ме? Къде сте?
Аз ще те върна на острова.
- Гълъб…
Не ме интересува какво съдържат документите.
Интересува ме истината. Искам да я чуя от Падре.
Стражата ще те спре.
Ти ще ни помогнеш.
- Защо да го правя?
Ако ме убиеш,
Падре ще ти причини нещо по-лошо от това, което правех с Чучулига.
И защо?
Защото аз съм негова дъщеря.
Лесно ще се справим. Добре че започваме оттук.
Да го изнесем.
Тръгнаха ли си?
- Да.
Не бива да сме тук.
- Ще видим дали е в безопасност.
Ще бъде.
По дяволите!
Татко го е забравил.
И?
- Трябва да му го занесем.
Не, Бен!
Как ще види какво се задава?
- Това е само суеверие.
Възрастните от острова са с него. Всичко ще е наред.
И за мама мислехме така.
- Не слизай от лодката!
Пусни ме, Сам.
Не!
Махни се от пътя ми.
Бен! Бен!
Правиш голяма грешка.
Какъвто и отговор да търсиш, не е това, което очакваш.
Горе ръцете!
Да ви виждаме ръцете!
Ако ни отговорите, няма да пострадате.
Познавам те. Не се сещам откъде, но те познавам.
Живеехте на паркинг. Нямахте храна, детето ви гладуваше.
Синът ви кашляше. Мислехте, че има пневмония.
Всички сте родители, нали?
Какво гледаш?
Къде са децата ни?
Къде е Ейдриън?
Не го познавам.
- Аз - да.
Беше тук.
- Къде е сега?
Мъртъв е.
Търсеше дъщеря си.
- Намери я.
И тя умря. Отдавна.
Заради теб.
Ти ме принуди да правя…
- Обърни се!
Сега!
- Провери ги.
Проверете ги всичките.
Чакайте. Тя може да ви помогне да намерите децата си.
Тя е с Падре.
- Вече не. Промени се.
Очакваш да ти повярваме?
Падре излъга всички ни. Това е дъщеря му.
Може заедно да разберем за какво друго ни е лъгал.
Нека командирът реши.
Кой е той?
Обърнете се.
Даниел!
Мадисън?!
Джун!
- Ти си жив!
Познаваш ли ги?
- Върнете им оръжието.
Май всички имаме по девет живота.
Ще ни трябват.
Често съм си мислил, че може да си жива, Мадисън.
Не си представях това.
Йерба мате.
Помага за концентрацията. Искаш ли?
Не, благодаря.
Не се гордея с това, което правех. Искам шанс да се реванширам.
Аз също.
Може да си помогнем взаимно.
Защо мислиш така?
От години търсим този проклет остров.
Ако казваш истината,
ти си единственият и най-добър шанс на тези хора
да вземат децата си от Падре.
Всички ли са родители?
Как се хвана с тях?
Преди 7 години Морган каза на Падре за нас
и те ни откриха.
Качиха ни на една лодка, за да ни преценят
и да решат къде да ни пратят според уменията ни
и нашата пригодност.
Едни отидоха на континента, други - на острова.
Трети - не знам къде отидоха.
Падре реши, че аз съм прекалено стар и безполезен,
така че ме хвърлиха в блатото.
Съжалявам, Даниел.
Беше прав за едно - стар съм.
Но не и за останалото - да си стар, не означава, че си безполезен.
Мога да се грижа за себе си.
Всеки от нас можеше да се грижи за себе си освен Чарли.
Какво стана с Чарли?
Морган не ти ли каза?
- Не можа да ми каже много.
Разбраха какво правим и ни разделиха.
Беше много болна.
Чувствах я като своя дъщеря.
Обещах да остана с нея до края,
за да не умре сама като Офелия.
Но наруших обещанието си и накрая не бях до нея.
И до Лусиана не бях.
Съжалявам, че е станало така. И Морган би съжалявал.
Лутах се безцелно.
Тогава ги срещнах.
Група гневни, отчаяни хора, които търсеха отвлечените си деца.
Това ме мотивира.
Имах причина да остана.
Организирах ги, обучих ги и ги превърнах в армия.
И стават все по-силни, защото има още много.
Загубих семейството си.
Но с всички сили ще се боря те да си върнат семействата.
Може да не си загубил всички. Има документи.
Вписани са не само децата.
Може да разбереш какво е станало с Лусиана и с Чарли.
Може да се върнем с лодката на отговорниците.
Гълъб, сигурна ли си, че искаш да тръгнеш по този път?
По-добре спри да задаваш въпроси и дай отговори.
За кое?
- Кой знае, че си дъщеря на Падре?
Не много хора.
Защо баща ти отделя децата от родителите им,
но не прави същото със своето дете?
Не разбирате…
- Напротив.
Той е лицемер, като всеки начело на подобно място.
Не, не е. Начинът, по който го ръководим…
Той вярва в него. От много време насам.
Звучи абсурдно.
Защо жертва хора за експеримент, който не може да бъде успешен?
Ще бъде.
Вече дава резултат.
Вижте Финч.
- Какво се е случило с баща ти?
Защо е създал подобно място?
- Хайде, трябва да тръгваме.
Ти къде живееше, преди да отидеш в Падре?
Не знам. Защо питаш?
Познаваш ли ме?
- Никога не съм те виждала.
Отдръпнете се от лодката.
Пуснете я.
- Не разбирате.
Тя е дъщеря на Падре. Той ви е лъгал.
Разделял е семейства,
но през цялото време е държал своята дъщеря до себе си.
Вярно е, Ястреб. Тя ни каза.
Погрижете се да ме измъкнете оттук.
Гълъб, Рен, не е нужно да участвате в това.
Отиваме на острова.
- Защо?
Да получим отговори от Падре.
- Кои сте вие да разпитвате Падре?
Не е само заради нея.
Нагледах се на гадости. Във влака.
Трябва да ни обясни.
Не мислиш трезво.
Бих казал същото за теб.
Падре е отнел децата на всички тези хора.
Има и други като тях.
Може би и вашите родители.
- Те са ни изоставили!
Не е вярно. Борим се от самото начало.
Присъединете се към нас. Борете се заедно с нас.
Гълъб… просто ни я предай.
Не.
Няма да ме послушаш?
Може да послушаш Падре.
Няма да стане!
Хей! Какво правиш?
- Мадисън…
Ако знаят, че отиваме, ще унищожат документите.
Кои документи?
Тези, в които пише тя откъде е и кои са родителите ви.
Родителите на всички.
- Ще се погрижим да не ги получите.
Няма да се качите на лодката.
- Ще трябва да минете през нас.
Мислиш, че няма да гръмна старец?
Би могъл. Но мен би ли застрелял?
Мадисън, ние ще ги задържим.
Вървете.
- Не оставям Мо.
Вземи документите.
Покажи каква е истината, и децата ще ви последват.
Вървете!
Падре
Татко?
Татко? Татко?
Бен? Бен, къде си?
- Татко?
Чувам те, Бен!
Татко?
- Бен?
Татко?
Следвай гласа ми! Бен!
Татко!
Мъртви
Сам! Помощ! Помощ!
Бен?
- Помощ!
Бен!
Бен!
Време е да кажеш на другите къде беше, Финч.
Какво искаш да кажеш?
- Беше ухапан, а си още жив.
В цветущо здраве.
Къде са Каня и Скорец?
Бяха преместени.
- Къде?
На място, където не могат да навредят на никого.
Те ме спасиха.
- Не.
Ние те спасихме.
"Падре 1", имаме проблем.
Какъв проблем?
Имаме въпроси.
И държим дъщеря ти.
Кажи на стражата да се отдръпне, за да дойдем да си поговорим.
Чучулига, недей.
- Без да се криеш зад огледалото.
Време е да кажеш истината.
- Не е длъжен да отговаря.
Напротив.
Децата заслужават да знаят защо си ги откъснал от родителите им,
но не си направил същото с дъщеря си.
Мадисън, измъкнахме им се.
Гълъб още ли е с теб?
Да, Даниел. Защо?
Една жена тук мисли, че може да й е майка.
Една майка усеща тези неща.
Не се връзвай.
Името ти е Алекс.
Един колектор те отвлече от лагер до Батън Руж преди години.
Мисля, че беше Чучулига.
Не съм сигурна. Но съм сигурна за теб, Алекс.
Толкова дълго те търсих…
Пеех ти "Ти си моето слънце", когато те отведоха.
Не съм спирала да те търся.
Тази жена не е твоята майка.
Опитва се да те манипулира.
Спри да я лъжеш.
- Не я лъжа.
Има един начин да разберем.
Досието на Гълъб. Искаме го.
Допускаш грешка.
Направи го, или ще кажа на всички коя е Сврака.
Нека влязат. Дайте й досието.
- Разбрано.
Ще получиш всички отговори, които търсиш. Хайде.
Колектор - Чучулига
Хайде, Гълъб.
Чакай.
- Спри да протакаш!
Трябва да разбере нещо, преди да го прочете.
Вече знаем, че това място е построено върху лъжа.
Не е каквото мислите.
- А какво е?
Само така ще ги предпазим.
- От какво?
От това, което се случи преди.
И какво е то, Падре?
Какво се е случило тук?
- Не ти дължа обяснение.
Казваш, че не си губил дете. Не знам дали е вярно.
Кого загуби?
Бен!
- Не!
Какво правите тук?
Забрави го. Притеснихме се.
Сам! Трябва да ви измъкнем. Пълно е с мъртви.
Къде са Годард и останалите?
Да вървим!
Отговори ми! Какво се е случило тук?
Да се върнем на лодката.
Добре, добре…
Няма да го принудите да признае нищо.
И защо?
Сам!
Качи се!
Да чуем.
Качи се, Бен!
Защо отказва да отговори?
Татко, дай ръка!
Бен…
Нека проектът не се проваля.
Прекалено важен е.
Обичам ви и двамата.
Баща ми не може да ви отговори, защото е мъртъв.
Аз и брат ми го загубихме много отдавна.
Искаше да питаш Падре за истината.
Хайде. Питай ни.
Ние сме Падре.
Как от проекта на баща ви се стигна до това тук?
Не знаехме как да продължим.
Сам…
Намерих това в контейнера.
Нито в името на какво да продължаваме.
"Падре 1". Чувате ли ме?
И Вселената ни даде знак.
Беше едно от децата от острова.
Искаха да знаят какво е станало с родителите им.
Какво им казахте?
Знаехме какво ще им причиним, ако кажем, че са мъртви.
Че това ще ги съсипе.
И излъгахте?
Казахме им, че са ги изоставили.
Че не са могли да се грижат за тях.
- И те ви повярваха?
Родителите им така и не се върнаха.
Какво да си помислят?
Казахме им, че заедно ще градим новия свят.
Без родителите си. Че ще се справим по-добре от тях.
А корабостроителницата и контейнерите?
Баща ни умря, защитавайки товара в тях.
Оставихме нещата така.
Как?
- Това не ви засяга.
Как ангажирахте възрастни? Били сте още деца.
Лесно - карахме ги да мислят, че е жив.
Те още вярват в това.
Защо излъгахте?
За да ви предпазим.
- От какво?
Отвори го.
Хайде, нали това искаше!
Гълъб Е-038
Хайде. Кажи на Гълъб коя е.
Рождено име - Одеса Сандерсън
Казваше се Одеса.
Роднини - Ейва Сандерсън
Разплака се, като я дръпна от мен на плажа.
Не…
- Какво има?
Чети. Тя заслужава да знае истината.
Безсъние
Името ти е Одеса.
- Моето име ли?
А родителите ми?
Познавах майка ти. Казваше се Ейва.
Какво стана с Ейва?
Умря.
Как?
Опитваше се да те вземе от Падре.
Кой й внуши, че това е възможно?
Можем да ти помогнем.
Как?
Заради теб ли е мъртва майка ми?
Заради теб ли умря?
Недей!
- Накара ме да очаквам нещо повече!
Пусни я! Гълъб, пусни я!
Тя трябва да си плати!
- Ще си плати.
Но не така.
Стража!
Гълъб, спри.
Спри.
Какво ще правиш сега?
Ще продължим това, което започнахме във влака.
Как не!
- Нямаш избор.
Ти… си чудовище.
Не.
С брат ми пазим тези деца
от най-ужасната болка - загубата на родител.
Това какво общо има с експериментите във влака?
Докато светът е такъв, какъвто е сега,
децата ще продължават да изживяват невъобразими загуби.
Но има лечение, което може да промени всичко.
Може отново да има семейства. Привързване.
Дотогава ще продължим да пазим децата както сме го правили.
Ще им кажеш ли, че си спасила истината?
Хайде.
Нека всички научат.
Така си и мислех.
Разкажи ми за тях. За Ник и Алиша.
След стадиона, когато мислеха, че съм мъртва.
Мисля, че нямаше да ги познаеш.
Да вървим.
Трябва да спрем да се срещаме така.
Пусни нашите хора и ще си тръгнем.
Не е нужно никой да пострада.
Имаме още 12 войници в гората.
Държим отговорниците ви.
- Няма да посмеете.
Ще рискуваш ли?
Алекс…
Не се казвам така.
Ти не си ми майка. Майка ми е мъртва.
Заради нея.
Пак може да имаш семейство.
Макар и не това, което очакваше.
Каза, че си очаквала нещо повече. Още е възможно.
Ела с нас.
Тя направи своя избор.
Всяко дете на острова ще направи същото.
Не го забравяй.
Не е вярно.
Ще видиш.
Съжалявам, Даниел…
Тя не може да ни помогне.
- Може.
Децата няма да ме последват заради всичко, което направих.
Не само те.
Не мога да ви бъда водач.
Но мисля, че знам кой може.
Кой?
Баща ти.
Жерав, чуваш ли?
Жерав, чуваш ли?
Чувам те.
- Къде си? Казах ти да дойдеш!
По-добре да не излизам след станалото днес.
Имаме по-голям проблем. Родителите знаят къде е островът.
Въпрос на време е да дойдат.
Ще унищожат всичко, което създадохме.
Не и ако не сме там.
- Тоест?
Не е важно, че знаят кои сме.
Важното е създаденото от нас да оцелее.
Как ще стане това?
- Ще построим нови бази.
Както искаше татко.
В корабостроителницата има хиляди бродещи,
които оставихме там да пазят товара.
Научихме децата да се бият.
Ще ни покажат какво са научили.