Fear the Walking Dead - 08x12 (2023) Свали субтитрите
Не се бой.
Трейси!
- Трейси!
Трейси, покажи се!
Трейси!
Трейси!
Трейси!
Остави на мен!
Джун, ела на доковете.
Открихте ли я?
- Не, но открихме човека на Трой.
Дясната му ръка. Ранен е тежко.
Какво правите?
Защо му помагате? Той е наш враг.
- Разпръснахме мъртвите.
Ако е близо до нас, ще разберем къде са другите.
Намери кола. Трябва да се махнем далеч от тази каша.
Всичко свърши.
- Не и докато това дете е някъде тук.
Страх ли те е от Трейси?
- Хората на Трой са фанатици.
Какво ли ще направят, за да й помогнат?
Прави каквото искаш. Трябва да вървим.
Колко далеч е рафинерията?
- На ден път с кола.
Намери кола, аз ще намеря провизии.
Побързай.
Ела. Така ще умреш.
- Не те е грижа за мен.
Ти уби баща ми.
- Грижа ме е. Чу Трой.
Майка ти… Дъщеря ми…
- Не. Не е вярно.
Майка ми се казваше Серена. Тя умря.
Тогава защо ми го каза?
- Не знам.
Ела с мен. Тук е опасно.
Навсякъде има мъртви.
- С теб е опасно!
Направих каквото трябваше.
- Стой далеч от…
Ох!
Глезенът те боли. Част от мъртвите са още тук.
Имаш само мен. Хайде.
Какво ти е? Къде ме водиш?
Да намерим майка ти… Дъщеря ми.
За да я погребем.
Татко каза, че ще се промениш.
Повярва ли му?
Той беше прав за едно -
илюзията, че светът е различен, носи смърт на хората.
По-добре го осъзнай, така ще оцелееш.
Аз го разбрах късно и децата ми умряха.
С теб няма да допусна тази грешка.
ПАЗИ СЕ ОТ ЖИВИТЕ МЪРТВИ Напред
Даниел, аз съм при сервиза до път 17.
Ела тук, като намериш провизии.
Не казвай нищо…
- Лусиана, прекъсваш. Повтори.
Изключи уокито.
Какво искаш? Опитвам се да се прибера.
Мрежата ви стига до Форт Уърт. Покажи ни пътя.
На "вас" ли?
Ела, хлапе.
Изглежда ранена. Защо го правиш по този начин?
Не мога да рискувам да я върнеш на острова.
Ако живее както Странд иска
и както мислех, че можем да живеем, ще умре.
Каква е връзката с мен? Защо да прекосявам щата с вас?
Каза, че ще ни заведеш, щом Трой спре да е заплаха.
Не така.
Оправи колата, за да тръгнем.
Хей…
Добре съм.
Алиша заслужава да бъде погребана.
Може би това ще успокои гнева ти,
а тя ще види, че има нещо, за което да се бори.
Отивам за горивна помпа.
Уокито!
Как е?
Така подуването ще спадне.
Опитваш се да се правиш, че сме семейство,
но няма да промениш стореното.
Знам, че изглежда непростимо,
но така ще живееш достатъчно дълго да разбереш причината.
Какво е това?
- Татко каза, че му е от мама.
Ако ни е казал истината, е бил на Алиша.
Защо ми го даваш?
Не се получава. Не опази баща ми.
Явно и Алиша не е опазил.
Дръпни се!
Няма да те оставя.
Казах… да се дръпнеш.
Пълнителят е празен.
Бих ли насочила зареден пистолет към детето на дъщеря си?
Защо го прибираш? Знаем, че не върши работа.
Освен теб само той ми е останал от дъщеря ми.
Ще сменим верижката.
- Мадисън! Какво правиш тук?
По дяволите! Ти ли им каза?
- Дадох ти уокито.
Лусиана, добре ли си? Внимавай!
В Падре Трейси ще може да осмисли станалото,
а ти - това, което Трой ти каза.
Не. Тя не може да се върне там, аз - също.
Падре е най-безопасното място. Мъртвите са разпръснати.
Ти ще построиш това, което искаше Алиша,
което аз исках толкова дълго, но то ще я убие.
Какво искаш да кажеш?
- Алиша е дала на Трой втори шанс,
а той я е убил и е отвел детето й.
Трейси…
Сигурно в момента си уплашена, но ми се довери.
Стой далеч от нея!
Мъртвите…
- Ще се погрижа.
Мадисън, не мислиш трезво.
Не ни следвайте. Оправи колата.
Няма време.
- Глупости!
Няма да ти позволя да ми отнемеш Лусиана.
Ако ни пуснете, никой няма да пострада.
Хайде. Ако трябва, ще вървим пеша.
Застреляйте ги!
- Не!
Патроните са малко, а и ще привлечем още мъртви.
Да влезем вътре!
Има ли друг изход?
- Задната стена е порутена.
Пак сме в безизходно положение по твоя вина.
Да ни бяхте пуснали…
Няма смисъл от обвинения. Трябва ни помощ.
"Падре 1", говори Виктор. Чувате ли ме?
Виктор, къде си?
- Блокирани сме в един автосервиз.
Трябва ни помощ.
- Не можем да ви помогнем.
И ние имаме проблеми с мъртвите.
Какво е това?
Не беше достатъчно да ги разпръснете.
Трой ни научи как да насочваме мъртвите.
Те ще превземат това място
и никой нищо не може да направи, за да ги спре.
Той не искаше това.
Сключихме примирие. Той ни каза къде са мъртвите.
И вие го убихте!
Спри ги.
Спри ги!
- Не мога.
Приберете всички вътре!
Затворете портите! Веднага!
Нямаме достатъчно муниции. Ще чакаме да си тръгнат.
Ще се изморят.
- Не разполагаме с време.
Франк? Франк, чуваш ли ме?
- Виктор, чуваш ли ме?
Франк, чуваш ли ме?
Чувам те. Използвам ретранслаторната мрежа.
Докато работи, ще ни чуваш.
Добре ли сте?
- В безопасност сме.
А ти и Клаус?
И ние сме заобиколени от мъртви. Но стените са здрави.
Трейси там ли е?
- Да, защо?
Човекът на Трой иска да я чуе.
Казва, че ако им я предадем, ще отклонят мъртвите.
Виктор, не!
- Трейси…
Виктор…
- Просто…
Кажи му, че си добре.
Ти ли си, Ръсел?
- Да.
Обещах на баща ти да се грижа за теб. Така и ще направя.
Трой я повери на мен.
След като го изкорми.
Той не беше на себе си.
Само тя ми остана.
- Може и да не е вярно.
Какво означава това?
Трой наръгал Алиша.
Оставил я да умре.
Но не е видял как умира.
Каза ми, че се е трансформирала.
Защото това му казах аз.
Трой я е наръгал много лошо.
Но и тя го рани.
Почти прокара желязната си ръка през корема му.
Каквато майката, такава и дъщерята. Затова ръката беше у него.
Стърчеше от корема му, когато докуца до вкъщи.
Няколко дни след това
прати мен и няколко души обратно на мястото,
да се уверим, че я е убил.
Намерихме пропит с кръв матрак,
ножа, с който я бе наръгал - на пода,
и кървави стъпки, отиващи към вратата.
Това не значи, че е жива.
- Но е възможно.
Може да лъже, за да получи каквото иска.
Защо му каза, че е мъртва?
Трой беше много зле.
Нямаше да й прости. Казах му това, което искаше да чуе.
Предай ми Трейси и иди да потърсиш дъщеря си.
Не се връзвай, Мадисън.
Не мога.
Ако Алиша е жива, заслужава да е с дъщеря си.
Не би искала да ти я предам.
Очаквах да кажеш това.
Тогава ще трябва да превземем острова.
Стените са дебели 3 м. Не могат да влязат.
Не е нужно.
Достатъчно е вас да изведем.
Трейси, бягай възможно най-далеч оттам!
Франк? Франк? Чуваш ли ме?
Трябва да отидем там.
- Кажи го на тях!
Отивам с вас или без вас!
Виктор, недей!
Как го направихте?
- Имахме два гранатомета.
Трябваше само да изчакаме подходящия момент.
Хората ни не могат да ги овладеят. Не можем да стоим тук.
Трябваше да го оставим да умре.
Намери ли ги?
- Бяха в склада.
Какво е това?
- Помощ от миналото.
Колко далече са доковете?
На 100 м, ако минем през гората.
А мъртвите?
Вземи отговорниците
и пуснете сигнални ракети към далечните стени.
Добре.
Това ще ги привлече ли?
Не знам.
Мъртвите ще намалеят с помощта на ракетите.
Ще си направим пътека.
Убивайте ги само ако се налага.
Каквото и да правите, не спирайте, докато не стигнете до дока.
Хайде.
Готови ли сте?
За Финч!
- Да.
Отворете портите!
Луд ли си? Живи ще ви изядат!
- Затова си тук.
Това е последният.
Всички ли са добре? Да тръгваме към острова.
За последен път излагаш на опасност
моето семейство, за да спасиш своето.
Ти би направил същото, ако Лусиана беше на острова.
Знам какво правиш, Виктор Странд. Наясно съм с игрите ти.
Тръгнал си на този егоистичен кръстоносен поход,
за да се почувстваш по-добре след гадостите, които извърши.
Така ли мислиш?
Мразиш в мен това, което не харесваш в самия себе си.
Психиатър ли стана, Г-н Измамник?
Всеки път, когато съм губил близък, е било заради теб и теб.
Всички сме загубили близки хора.
Онзиден мислех за Лос Анджелис.
Съжалявам, че пуснах мъжа ти в бръснарницата.
От онзи момент малшансът не спира да ме преследва.
Какво си направил за нас?
Аз съжалявам, че те пуснахме в дома си!
Аз - че те пуснах на яхтата си.
Помпата работи. Да тръгваме.
Ще стигнем до рафинерията преди залез.
Ако Алиша е жива, където и да е, ще й е по-добре без теб.
Достатъчно!
- Даниел!
Това ще те отведе там, където искаш.
Оставих ти туба бензин.
Дано я откриеш и намериш спокойствието, което заслужаваш.
Пуснете я. Ти беше права.
Бягай възможно най-далеч от тези хора.
Ти… откачаш.
А ти си егоистичен патологичен лъжец,
заради когото щяхме да умрем
като всички, които някога съм обичал.
Франк?
Франк, чуваш ли ме?
Прекалено много са. Не можем да стигнем до дока.
Избутват ни обратно.
Какво искаш да кажеш? Защо не сте вътре?
Франк? Защо не отговаряш?
Съжалявам, заети сме.
Ще пробият мрежата.
- Трябва да вървим.
Доковете са близо.
Какво чакате?
- Няма да дойдем с вас.
Какво? Франк, Клаус, всички са на острова.
Трябва да намеря Алиша.
- Първо ще отидем на острова.
Не съм във форма да се бия.
Ако отида, може да не се върна.
Имам нужда от теб. От приятелката си.
Искам да спася семейството си.
Ти си мой приятел, но не мога.
Не разбираш. Аз я виждам. Ник също.
Като насън.
Виждам лицата им, каквито бяха, преди всичко да се обърка.
Ако имам възможност да я намеря, трябва да опитам.
И да започна начисто.
Нима аз не искам същото?
Имам семейство. Иска ми се и ти да имаш.
Тогава разбираш защо трябва да я потърся.
Не мога да продължа с теб.
Значи това е всичко.
Дойдох, за да я спася.
Да спася и теб.
Да ти дам шанс да постъпиш правилно.
Заради това Франк и Клаус може да умрат.
Явно я учиш на това, което искаш да знае.
Ти така оцеляваш.
Да вървим.
Виктор…
- Не!
Ако намериш Алиша,
кажи й, че съм опитал.
Междущатски магистрали
Мадисън?
- Да.
Щом мислиш, че светът не струва,
защо за Алиша е било важно да вярва, че може да е различен?
Не знам, Трейси. Родителите се опитват
да дадат на децата си това, което не са имали.
Значи, като си била малка, не е имало в какво да вярваш?
Баща ми пиеше.
Когато пиеше, нараняваше майка ми.
Биеше я. После се извиняваше.
Обещаваше да спре да пие, но не спря.
Дълго време бях свидетел на това.
Бях на твоята възраст.
Един ден отиде прекалено далече. Не издържах.
Всичко видяно се бе натрупало в мен.
Знаех, че ще убие майка ми… рано или късно.
Исках това да спре.
Толкова много исках това да спре, че го застрелях.
Защитила си я.
Не си искала Алиша да трябва да върши подобно нещо.
Мислех, че ще успея да построя
място, където да не й се налага…
Където тя и Ник ще са в безопасност.
Всъщност само ги излагах на опасност.
Значи разбираш.
Какво?
- Защо правя това.
Защо се смееш?
Защото най-после разбираш.
Така става, когато се опитваш да създадеш нещо по-добро.
Даваш на хората надежда и ги излагаш на опасност,
а накрая те умират.
Намери Алиша.
Погрижи се и тя да разбере.
Не! Тя не ми е майка!
Писна ми да те слушам!
Някой чува ли ме? Имаме нужда от помощ!
Чува ли ме някой? Не можем да ги отблъснем сами.
Чуваме те, Виктор, но не можем да стигнем навреме.
Не! Не! Не може всичко да свърши така!
Не!
Татко…
Търсих те…
… цяла нощ.
Застрелях Мадисън. Трябваше.
Мисля, че всички на острова са мъртви.
Обичам те, татко.
Само теб си имах.
Остави пистолета, Трейси.
Остави ме.
Както искаш.
Но първо, ако позволиш,
ще те почистя.
Трябва да ти кажа нещо.
Знам едно безопасно място.
Какво искаш?
Защо си още тук?
Защото има нещо, за което да се бориш.
Просто още не го знаеш.
Откъде знаеш?
Как е възможно да си жив?
Мадисън ме спаси. Тя спаси всички.
Обещах й да те намеря и да ти кажа какво направи.
Не. Не, не…
Аз я застрелях.
Убих я.
Тя също мислела, че умира.
Че всичко е приключило.
Какво стана?
Нещо спряло куршума.
Какво?
Медальонът на свети Кристофър. Медальонът на Алиша.
Аз…
Не разбирам.
След като си стреляла,
разбрала, че искаш всичко да приключи.
Осъзнала, че греши.
Знаела, че трябва да направи нещо голямо, нещо смайващо,
за да има някаква надежда да ти върне вярата.
Моята вяра ли? В какво?
Че си струва да се бориш.
Махайте се!
Вървете натам! Хайде!
В хората, които обичаме.
Които са до нас.
В това, което е по-значимо от всички нас.
В това, което бихме защитили с живота си.
Не е възможно да е спасила всички.
Не и без много жертви.
- Направи го.
Как?
Както го направи навремето.
Примами мъртвите в Падре, за да можем да избягаме към доковете
и да оцелеем.
Защо ще прави това за вас?
Не го направи само за нас.
Направи го и за теб, за да знаеш.
Да знам какво?
Че баща ти и Мадисън…
… бяха прави.
Ако се бориш за нещо по-добро, може да умреш.
Но за разлика от борбата само за оцеляване, ти дава още нещо.
Какво е то?
Може да ти даде вечен живот.
Никой не ми остана.
Напротив. Останах ти аз.
Не…
- И всички други.
Тя е умряла заради мен.
Той също.
Не мога… Не мога…
Трейси!
Трейси…
- Не мога да стоя тук.
Трейси!
Трейси!
Намерих тази верижка в запасите.
Да можеше още да се получава.
Къде съм?
Ти се събуди.
Мислех, че ще умреш. Довлякох те дотук на носилка.
Антибиотици.
Мисля, че дробовете ти са инфектирани.
Татко обучи всички деца на полева медицина.
Укреплението рухна.
Отне ми половин ден да те изровя.
Ако не беше с маската,
щеше да се задушиш.
Върнала си се.
- Само ти остана от семейството ми.
Виктор каза какво си направила.
Много съжалявам за татко ти.
Знам.
Съжалявам, че стрелях по теб.
Не ти оставих избор.
Справила си се добре.
Много добре.
Има ли някого?
Ще се справя. Спри! Не се приближавай!
Няма да нараня никого.
Горе ръцете. Бавно ела при тентата.
Свали пистолета. Идвам да погреба моята…
Мамо?!
- Алиша!
Не мога да повярвам.
Истина е. Уверявам те.
Добре ли си?
- Ще се оправя.
Какво е това?
Много старо приятелче, което намерих,
докато търсех провизии.
Ще го върна на собственика му.
Как ни намери?
Разказаха ми за една жена, която се жертвала тук -
името й било Мадисън.
Нямаше логика. Не разбирах как е възможно да си жива.
Трябваше да проверя.
Видях укреплението. Как оцеля?
Дъщеря ти. Върна се и ме спаси.
За какво говориш?
- За Трейси.
Тя е детето, което Трой ти е отнел.
Никога не съм имала дете.
Не си ли моя майка?
Не, не съм. Но познавах майка ти. Ти беше бебе.
Казваше се Серена.
Беше изключителна жена.
Не разбирам защо Трой би излъгал за такова нещо.
Той знаеше как си се борила за децата си.
Искаше да те накара да се бориш за мен.
Каза, че са ти разказали за мен.
Кой ти разказа?
Хванах разговор по радиостанцията. Пътят им минава оттук.
Ако знаех, че си жива, щях да те потърся.
Аз също. Нямаше да спра да те търся.
След като се възстанових след нападението на Трой,
отидох при хората, с които живеех.
На пътя видях жени, облечени като мен.
Използваха същите оръжия, правеха това, което правех аз.
Помагаха на хората.
Срещнахме някои от тях.
Сякаш…
… историите за мен помагат повече от самата мен.
Отидох другаде.
Представях се с друго име, за да не ме открие Трой.
Ако не го бях направила, щяхме да се намерим.
Постъпила си правилно.
Дала си на хората нещо, в което да вярват.
Алиша! Мадисън!
Тези, които ми казаха за теб, имат такива контейнери.
"Мадре"? Заради мен?
Мадре
Те не знаят, че си жива.
Всички ли имат карти?
Знаете ли къде да зареждате?
Да.
Накъде отиваш?
До една къща в Тексас,
при някого, когото не съм виждала отдавна.
Искаш ли компания?
Далече е.
Няма проблем. Ще има време да ме обучиш.
За какво говориш?
За медицината.
Спаси ме, когато ме простреляха.
Искам да се науча и аз да помагам.
Отиваме на правилното място.
Защо?
Къщата беше на съпруга ми. Там се запознах с него.
Там ме научи да стрелям, да оцелявам…
Да продължа да живея.
Щом той го направи за мен,
и аз ще успея да го направя за теб, Одеса.
Ще пуснем ретранслаторните станции,
за да можете да се свързвате един с друг.
Ще ви се обаждаме.
Може някои от родителите да са още там.
Ще ги намерим.
- Как?
Невероятно е, но ние се намерихме един друг.
Ще направим същото за вас.
Като ги намерите, къде ще живеят?
Ще намерим решение.
Мадре
За какво мислиш?
Мислех за Убежището.
Какво?
- Може да заведем всички там.
Дуайт…
Защо искаш да се върнеш там?
Познаваме го, сигурно е.
Улиците са непокътнати.
- Боже…
Аз не…
Веднъж вече те загубих там.
Не искам да те губя пак.
- Няма да ме загубиш.
Ние сме семейство.
Може да успеем да направим така, че мястото да отговаря на името си.
Не знам.
Финч би се гордял с нас.
Добре.
Да опитаме.
Обичам те.
- Обичам те.
Мислих за това, което ти казах.
Не бях прав… за някои неща.
Ти ме спаси. Спаси семейството ми,
когато светът се разпадна.
Благодаря за "Абигейл".
Не ми благодари, редно е хората да си помагат.
Дойде в подходящ момент.
Може би ми напомняш за най-лошото в самия мен.
Не знам дали можем да постъпваме другояче.
Затова имам проблем с теб.
Но заради другите и заради самите себе си
трябва да опитаме да се променим.
Мисля, че се промених.
Дали ти си се променил, си зависи от теб.
Уморих се да воювам.
На добър час.
Скъпа…
Грижи се за себе си.
Ти също.
Благодаря.
Скидмарк?
Откъде се появи?
Ти ли остави това тук?
Не. Защо?
Нищо, качвай се.
Направи каквото можа.
Ако Трейси пожелае, ще я намерим.
Ще претърсим района още няколко пъти.
Става ли?
Да.
Какво гледаш?
Нищо.
Накъде?
Напред.
Добре.
Сигурна ли си?
- Не съм им нужна.
Като жените, които заместиха Алиша - по-добре да ме мислят за мъртва.
Преди да съм им дала повод да загубят вярата си.
Къде отиваме?
Постоянно си спомнях теб…
… и Ник,
преди всичко да се обърка.
Къде?
В Лос Анджелис.
Бомбардираха го.
Това беше отдавна.
Сигурно още е трудно и много хора имат нужда от помощ.
Никога няма да е същото,
но можем да започнем начисто.
Да тръгваме.
Идваш ли, Трейси?
- Да.
Да се прибираме.
Като дете мечтаех да порасна и да се кача
на товарния влак, който напуска града,
без да мисля за цел и посока.
Да ме разубеди, никой не успя. А мама се опита.
Мама се опита.
Добре искаше тя да ме възпита, но пренебрегнах нейната молба.
Себе си обвинявам сега, защото мама се опита…