Percy Jackson and the Olympians - 01x03 (2023) Свали субтитрите
Значи това хлапе уби Минотавъра.
Знам, че се чувстваш безсилен, но не си.
Всичко ще се разкрие с времето.
Аз съм Анабет.
- Анабет вижда света различно.
Винаги е шест стъпки пред останалите. Хирон й е обещал преди години,
че ще пристигне полубог, който ще има мисия.
Бе признат от Посейдон.
Баща ти има нужда от помощта ти. Зевс му е дал ултиматум.
Ако не върне мълнията му, ще има война.
Майка ти е отвлечена от Хадес.
Ако я намериш там, мисля, че можеш да си я върнеш.
Кога тръгваме?
ПЪРСИ ДЖАКСЪН и боговете на Олимп
01х03: "В магазина за градински джуджета."
Здравейте! Аз съм Пърси. Радвам се да се запознаем.
Казаха ми, че мисията не е мисия, докато вие не го кажете.
Което е странно, като се има предвид, че сте украса за Хелоуин.
О, Боже!
Явно сте заета. Ще дойда пак.
Стига! Сериозно ли?
На Запад ще тръгнеш, с бога-изменник ще се срещнеш.
Откраднатото ще намериш, със сигурност ще го върнеш.
Оракулът потвърди това, което очаквахме.
Този подвиг ще ви отведе в Подземното царство,
където ще се изправите срещу бога, въстанал срещу братята си.
Хадес.
Входът на неговото царство се намира под град Лос Анджелис.
Тръгваш натам.
Имаш малко време.
Избрах най-впечатляващите кандидати, за да избереш двама,
които да те придружат в тази мисия
и да помогнат за успеха й.
- Анабет.
Обикновено човек чака да чуе поне едно или две имена, преди да избере.
Сигурен ли си, че не искаш още информация?
Това нещо, мълнията на Зевс...
Трябва да я върнем, нали?
- Да.
И ще е много трудно да го направим, нали?
Изключително.
- И ако мисията изисква
някой да ме бутне надолу по стълбите, за да успеем,
ще изберете човек, който няма да се поколебае да го направи.
Първият ти другар за пътуването ще бъде Анабет Чейс!
А сега - другите кандидати.
Приятелче, какво си ял?
Чакай, не се опитвам да те провокирам. Просто съм любопитен.
Здрасти!
Здрасти!
Съжалявам, че пропуснах церемонията за избора ти.
Бях...
Бях зает да изгребвам изпражнения.
Да, съжалявам за това.
Г-н Д. май не е останал доволен, че ми каза за майка ми.
Не.
Не, не беше доволен.
И така, кого избра за мисията?
Теб.
Шегаджия! Сериозно, кого избра?
Избрах теб.
Защо?
Тоз, който смяташ за приятел, ще стане предател.
Накрая ще се провалиш, най-важното не ще спасиш.
Вярвам ти.
И точно сега...
...това е най-важното.
Ще приготвя за из път най-добрите закуски.
Колко пари ти дадоха?
Двеста долара в брой и една торба с тези монети.
Май са канадски.
Или купони за "Чък енд Чийз", не знам.
- Това са златни драхми.
Доларите са за човешкия свят, драхмите - за митичния. Не ги смесвай.
Донесох ти нещо.
Те са...
...интересни.
Мая.
Наистина са интересни.
Подарък от баща ми.
Мая.
Първо мислех да избера теб вместо Гроувър.
Гроувър е по-силен отколкото смятат.
- Страхувах се.
Имам шанс да спася майка си от Хадес.
Не мога да позволя нещо да ме спре.
И ме е страх,
че ако това пречи на мисията, Анабет ще се опита.
А ти ми каза, че винаги ще си на нейна страна.
Всичко е наред.
Наистина те разбирам.
Грижете се един за друг навън.
Наистина ли ще й липсва това дърво?
Когато Анабет пристигна тук за първи път с Талия и Люк,
бяха преследвани от чудовища. Едни сестри, агенти на Хадес.
Фурии.
Като г-жа Додс?
- Да!
Една от тях беше нашата учителка по алгебра, Алекто.
Талия отишла да се бие, за да спечели малко време за приятелите си.
Нейният сатир-пазител се опитал да я спре, но тя не го послушала.
В последния момент...
Зевс се намесил, за да спаси живота й.
Променил формата й.
На най-могъщото същество във Вселената му хрумнала идеята
да спаси живота на дъщеря си,
като я превърне в дърво?
Тя беше най-смелата полубогиня, която познавах.
Тя се би храбро и получи съдба на героиня.
По-скоро съдба на шишарка.
Забранените деца винаги са в опасност, дори най-силните като Талия.
А ти не си като Талия.
Прави каквото ти казвам и може би ще оцелееш.
Разбрахме ли се?
Тя да не се мисли за наш лидер?
- А кой е според теб?
Предположих, че ще гласуваме или нещо подобно.
Подвизите на героите са събития, които влияят на света.
Създават и събарят империи...
Променят хода на човешката цивилизация.
Променят баланса на силите на Олимп.
Мисията е нещо свещено.
Да те натоварят с такава, означава, че си в диалог със самите богове.
Тук не мирише на нещо свещено.
Ние сме войници на мисия. Не сме на почивка.
Благодаря, че ми го изясни. Но щом е толкова важно,
защо Хирон не купи самолетни билети? Сякаш сме пренебрегнати, нали?
Съжалявам. Предположих, че някой ти е казал.
Какво да ми каже?
- Не само чудовищата са опасни.
Ти си забранено дете. Зевс може да реши сам да те отстрани.
Небето е негово владение. Все едно да те поднесем на сребърен поднос.
Да, никой не го спомена.
Отивам да купя нещо за ядене.
- Ще дойда с теб.
Не, ще останеш тук.
- Защо? Тук мирише ужасно.
Чудовищата не могат да те надушат заради тази миризма. Оставаш тук.
Да гласуваме. Кой смята, че всички трябва да подишаме чист въздух?
Няма да гласуваме.
Чипс и газирано устройват ли ви?
- Не съм съгласен ти да решаваш.
Съжалявам да го чуя.
- Добре.
Нека гласуваме дали можеш да решаваш.
- Гроувър, моля те, обясни на твоя...
...приятел...
- Не искам да бъда ваш арбитър.
Имам по-добра идея.
Боже мой, пътят неравен става, защото имам приятели двама,
които не се разбират. Двама в екипа ни сръдльовци има.
Как да реша това тогаз? Тази песен пея аз...
Приятел, какво правиш?
Това е песен за консенсуса.
Втори куплет ни насърчава да казваме хубави неща един за друг.
След няколко кръга ще се удивите как несъгласията някак си...
...изчезват.
Чипс и газирано устройват ли ви?
- Все тая. - Да, моля.
Добре.
Системата ни за гласуване не действа.
Чудовищата не могат да бъдат избегнати напълно.
Те се срещат по-често, отколкото си мислиш.
Номерът е да ги забележиш, преди те да те забележат.
Вярно е, че е по-вероятно да усетят по-могъщ полубог.
За дете на голямата тройка - Зевс, Посейдон и Хадес, рискът е най-голям.
Но не ги привлича точно твоята сила.
По-сложно е.
Надушват страха.
- Това важи за пчелите.
Какво усеща едно чудовище донякъде зависи от самото чудовище.
Някои усещат неадекватността ти.
Други - твоята жажда за слава, срама ти.
Важно е да запомниш, че ако някога се сблъскаш с някое чудовище,
то усеща къде ти е най-слабото място и вероятно точно това го привлича.
Нищо няма да го спре, дори смъртта.
Ако беше по-добра в работата си, нямаше да те забележа толкова лесно.
Ако Талия беше по-добра, нямаше да стане дом за семейство катерици.
Затова ли те изпрати Хадес?
Да злорадстваш заради работа, която почти си свършила някога?
Как са се променили нещата.
Не си уплашеното момиченце, за което дойдох преди години.
Не се заблуждавай. Не бях толкова уплашена.
Може би е така. Може би.
Така или иначе, сега явно си това, което твърдят, че си.
Гордостта на потомството на Атина.
Може би най-непобедимото живо дете полубог.
Защо си тук?
- Дойдох да взема твоя приятел.
Да го вземеш? За какво?
- Не обсъждам заповедите си.
"Доведи го бързо и тихо." Така ми казаха.
Примами го извън автобуса, за да го отведа тихо,
далеч от хорските очи, и ще продължиш мисията си безпрепятствено.
И двете знаем, че той няма да ти помогне, по-скоро ще ти е в тежест.
Някои деца научават урока си по трудния начин.
Не съм против идеята за консенсус, но песента не постига това, което искаш.
Момчета, отворете онзи прозорец! Веднага!
Не мисля, че тези прозорци се отварят.
О, не.
Бързо, ставай!
Оставете вещите си тук и излезте пред автобуса.
Извинете, госпожо.
Анабет, тръгвай!
Да се махаме оттук!
Някъде отпред това се превръща в сатирска пътека.
Какво е "сатирска пътека"?
- Път през пущинака.
Сатирите пътешественици ги използват. По-трудно ще ни проследят.
Страхотно, но как ще намерим телефон в пущинака?
За какво ни е телефон?
- Да се обадим в лагера.
Ще получим помощ.
Нямаме нужда от помощ. Добре сме.
Нима?
Дори не сме стигнали до Трентън, а се лутаме из гора. Даже не знаех,
че има гори в Ню Джърси, но намерихме. Не сме никак добре.
Бяхме изпратени на мисия от Оракула, от боговете.
Да не мислеше, че ще е лесно? Трябва да е трудно.
Избират определени хора. Ако се обадим в лагера, ще значи,
че е било грешка да ни изберат.
- Не ми пука, дори да е така.
Всеки прави грешки.
Защо се страхуваш от това кой си?
- Какво?
Знаете ли, че тази сатирска пътека е същата,
по която е минал чичо ми Фердинанд, когато е тръгнал на мисия?
Не се страхувам от себе си.
- Напротив.
Ти не си обикновено дете.
Едно дете не прави това, което ти причини на Клариса.
Хадес не би изпратил най-добрите си помощници при едно обикновено дете.
Ти си част от нещо много по-голямо, отколкото можем да разберем в момента.
Трябва да вървим напред, независимо дали ти харесва или го искаш.
Добре, щом не искаш, няма да звъним в лагера.
Тогава да се обадим на майка ти.
Моля?
На Атина, твоята майка.
Бих се обадил на баща ми, но не се разбираме много.
Цял живот ме пренебрегва.
Но с майка ти явно сте близки. Помоли я за помощ.
Гроувър, ще кажеш ли на приятеля си да се стегне?
Не можеш да я помолиш, нали?
Кога говори с теб за последно?
Не знам защо все го намесваш. Той е на моя страна.
Защо мислиш така?
- Той е моят пазител.
Но първо беше мой пазител.
- Първо?
Как така "първо?"
Много е вълнуващо да вървиш по стъпките на чичо Фердинанд.
Ще се радвам да поговоря пак с него.
Талия, Люк и Анабет са имали сатир - пазител.
Ти си бил.
Защо не ми каза?
Надушвате ли нещо?
- Гроувър, не се шегувам.
Нито пък аз. Замълчи!
Хамбургери.
Гроувър.
Къде хукна?
- Някой прави хамбургери.
Насред нищото, на сатирска пътека.
Който и да е,
явно е от нашия свят.
Стига де!
Какво?
"Леля Ем" има градина, пълна с каменни фигури.
Да, определено е някой от нашия свят.
Някой иска ли да познае какво означава "М."?
Да се махаме оттук докато все още можем.
Трябваше да приемеш предложението ми, докато имаше тази възможност.
За какво предложение говори?
Не днес, приятели.
Не и на прага ми.
По дяволите!
Ако имате проблем за разрешаване, защо не влезете вътре да ви помогна?
Алекто, ще се присъединиш ли към нас?
Не. Така си и мислех.
Тя няма да ви безпокои, докато сте с мен.
Но няма и да си тръгне.
Това би означавало да им докладва, че не е заловила сина на Посейдон.
Откъде...
- Едно забранено дете бе припознато.
Според теб колко време щеше да се опази това в тайна?
За мен е удоволствие да се запознаем, сине на Посейдон.
Аз съм Медуза.
Пърси, недей. Тя е чудовище.
Всички избираме за себе си кой е чудовище,
но в момента онова чудовище иска да ви разчлени на парчета,
а аз ви предлагам обяд. Изборът е ваш.
Мисля, че можем да й се доверим.
- Какво?
Не мога да го обясня...
Майка ми ми разказваше нейната история.
Смисълът беше, тя не е това, за което хората я смятат.
А аз вярвам на майка си.
Аз влизам. Вие правете каквото искате.
Ама ти...
Сигурно сте гладни.
Оставих закуски на масата, докато приготвя нещо подходящо.
Мислиш ли, че е безопасно да ядем това?
Пърси, няма да те лъжа. Гладен съм и ще рискувам.
Благодаря, че дойде.
За мен нещата стоят по-различно.
- Защо?
Притесняваш се, че те ненавиждам само защото си дъщеря на Атина?
Недей. Никой не е като своите родители.
С теб може да имаме повече общи неща, отколкото си мислиш.
Моля, седнете и яжте.
Ако не си чудовище, тогава какво си?
Оцеляваща.
- Едва ли си само това.
Онази фурия отвън изглеждаше ужасена от теб.
Защото знае какво мисля за нея.
Не харесвам хулиганите. Когато някой такъв се появи на прага ми,
прекарва там много повече време, отколкото е планирал.
Дарът, който ми дадоха боговете, ми помага да не ме тормозят вече.
Това, което майка ми ти стори, не беше подарък, а проклятие.
Ти си лоялна към майка си.
- Да.
Държиш ли на нея?
- Винаги.
Обичаш ли я?
- Да, разбира се.
И аз я обичах.
И аз.
Знаете ли историята за това как се превърнах в Медуза?
Аз - да.
- Дали?
Знам ли?
Атина беше всичко за мен.
Боготворях я, молих й се, правех й жертвоприношения.
Тя така и не ми отговори. Дори не ми прати знамение,
с което да подскаже, че цени любовта ми.
Не бях като теб, скъпа.
Аз бях теб.
Щях да я боготворя така цял живот...
В мълчание.
Но един ден дойде друг бог и наруши това мълчание.
Баща ти, богът на моретата ми каза, че ме обича.
Имах чувството, че той ме вижда по много по-различен начин.
Тогава Атина заяви, че съм я посрамила и трябва да бъда наказана.
Не той.
А аз.
Тя реши, че никой вече няма да ме види и да оцелее, за да разказва за това.
Не е станало така. Майка ми е справедлива. Винаги.
Боговете искат да повярваш, че са непогрешими.
Както всички хулигани, и те искат ние да се самообвиняваме
за техните недостатъци.
- Не е станало така. Ти си лъжкиня.
Нещо гори.
Би ли ми помогнал в кухнята? Мисля, че обядът е готов.
Гроувър...
Приготви се да бягаш.
Тя обикновено не е такава.
Е, може би малко, но днес прекали.
- Тя ще те предаде.
Рано или късно хора като нея винаги го правят.
Не мисля, че е такава.
- Значи ще си лесна мишена за нея,
когато му дойде времето.
- Теб какво те засяга?
С майка ти сме като сестри, в известен смисъл.
Нарочени от едно и също чудовище.
Идва ми отвътре да те защитавам.
Чудовище?
Майка ми никога не е наричала баща ми така.
Къде е тя сега?
Твоята майка.
В безопасност ли е?
Не.
Не е.
А вярваш ли, че приятелите ти ще ти помогнат да я спасиш?
Ще ти позволят ли да я спасиш, ако това противоречи на мисията им?
Бих могла...
...да ти помогна да ги премахнеш от уравнението,
за да се отървеш от тях.
Ако ме помолиш.
Хайде!
Ние сме трима, а тя е сама. Ако се разделим,
няма да ни гледа едновременно.
- Не е толкова просто. - Би могло.
Ето какъв е планът: ще полетя, за да й привлека вниманието.
Щом ме чуете да казвам "Мая"...
О, Боже!
Изключете се! Долу!
Трябва ни нов план.
Ние не сме като нашите родители, докато не изберем да бъдем като тях.
Вие двамата сте направили своя избор.
Дъщеря на самодоволна майка,
която избра да е себеправедна.
А ти можеше да покажеш на баща си какво означава
да се бориш за някого, когото обичаш.
Можеше да избереш да спасиш майка си,
вместо да изпълняваш заповедите на баща си.
Щом никой от вас не поиска да бъде добър пример,
тогава е по-добре да станете ужасно предупреждение.
Когато изпратя вашите статуи на Олимп,
може би ще изразя още по-добре гледната си точка.
Стани!
Нека те погледна.
Не обмислих добре плана си!
Сега!
Чу ли това?
- Ти добре ли си?
Каза ли нещо?
Божичко!
- Намери ли я?
Надявам се.
Искаш ли аз да я взема?
- Не, ще се справя.
Просто се увери, че сочи в правилната посока,
преди да махнеш шапката ми.
Добър съвет.
- Добре.
Ръцете ми са заети...
- Разбира се.
Какво има?
Чичо Фердинанд.
О, не.
- Гроувър, много съжалявам.
Значи дотук е стигнал в мисията си.
А ние дори не сме стигнали до Трентън. Погледнете го!
Той не е като другите статуи.
Не изглежда уплашен.
Използвахте ли главата, за да се отървете от Алекто?
Да.
Добре.
Това беше правилно решение.
Май трябва да тръгваме. Скоро ще се стъмни.
Но какво ще правим с главата?
Току-що победих една фурия с нея без усилия.
Не можем да я оставим тук, за да я намери някой друг.
Да я оставим с шапката и да я заровим в мазето, така ще е в безопасност.
Добре.
Сега можем ли да говорим за по-големия проблем?
Какъв проблем?
- "Можеше да спасиш майка си".
Тя ти го каза, сякаш сте го обсъждали.
Майка ти жива ли е?
- Тя е при Хадес.
Оценявам загрижеността ти.
- Моля ви, спрете.
Да, загрижена съм. Какво правиш в тази мисия?
И защо трябваше да го чуя от Медуза?
- Добре.
"Трябваше да приемеш предложението ми".
Защо трябваше да го чуем от Алекто?
Стига!
Шапката беше подарък от майка й.
Само това я свързва с майка й. Това трябва да има значение за вас.
Добре, но как ще обезопасим това нещо?
- Още не съм стигнал дотам.
Ами ти? Сериозно ли?
Майка му е жива.
Можеш ли да си представиш колко е объркан той?
Може да се наложи да избира между съдбата на света
и тази на единствения му близък човек!
Защо говориш така?
Цял ден се опитвам да продължа мисията,
без да разстроя някой от вас.
Но може би нещата трябва да се объркат, преди да се оправят.
Тя те попита нещо в гората и ти изобщо не й отговори.
От какво толкова се страхуваш?
- За какво говориш? - Чу ме.
Не знам.
- Мисля, че знаеш.
Караше се с нея и с мен.
- Защото Оракулът каза,
че един от вас ще ме предаде, ясно?
"Тоз, който смяташ за приятел, ще стане предател."
"Накрая ще се провалиш, най-важното не ще спасиш."
Това е останалото, което тя ми каза.
Избрах нея, защото не си представях, че някога ще бъдем приятели.
Избрах теб, защото си мислех, че винаги ще мога да разчитам
на твоята подкрепа за всичко. Сега се чувствам сам.
Не знам какво да мисля и на кого да вярвам.
Нямах точно това предвид.
Алекто ми предложи помощта си за мисията ни, ако те предам на нея.
А ти какво й отговори?
Убих сестра й.
Медуза ми предложи помощта си, за да спася майка си,
ако се обърна срещу вас двамата.
- А ти какво й отговори?
Отрязах й главата.
Вие не сте избрали да бъдете полубогове.
Не ние избрахме тази мисия.
Но можем да решим, че докато тримата сме заедно,
никой от нас няма да е сам.
Ако не можем да го направим, може да се върнем в лагера още сега.
Защото няма да успеем.
Мисля, че имам по-добра идея какво да правя с главата.
Чрез "Хермес експрес" тя изпраща статуите навсякъде.
Някои отиват на Олимп.
Пърси, не можеш да изпратиш главата на Медуза на Олимп.
Защо?
На боговете няма да им хареса.
- Никак даже.
Това правим с опасните неща.
Като батериите. Връщаме ги там, откъдето са дошли.
Идеята не е добра.
Те ще го приемат като наглост.
- Аз съм си нахален.
Да, но ние не сме.
- Изобщо не сме.
Вижте.
Медуза се опита да провали мисията ни. Роптаеше срещу майка ти.
Ако го погледнеш от този ъгъл, изглежда сякаш почитаме Атина, нали?
Освен това...
Част от майка ти все още е с нас.
Благодаря ти.
Нямах точно това предвид, като ви казах да се подкрепяме.
Има реални опасности, които не могат да бъдат...
Сега ще изпееш песента, нали?
Добре.
Боже мой, пътят неравен става...
Консенсус.
"Емпайър Стейт Билдинг", Ню Йорк
"До Боговете на Олимп, ет. 600. Поздрави от Пърси Джаксън."
Пътеката към планината Олимп.
Момчета, няма да повярвате...
Режисьор АНДЕРС ЕНГСТРЬОМ
Сценаристи ДЖОНАТАН СТАЙНБЕРГ И МОНИКА ОВУСУ-БРИЙН
По книгите на Рик Риърдън
Сега трябва да бягате.
Това Химера ли беше?
Посейдон никога не ми е помагал досега.
Едва ли ще започне сега.
Превод: gpym4e @2024