Percy Jackson and the Olympians - 01x01 (2023) Свали субтитрите
Да си полубог е опасно. Страшно е.
През повечето време се опитват да те убият по болезнени, гадни начини.
Ако смяташ, че може да си един от нас,
моят съвет е: "Откажи се, докато все още можеш,
защото щом разбереш какъв си,
те също ще го усетят и ще дойдат за теб.
Не казвай, че не съм те предупредил.
ПЪРСИ ДЖАКСЪН и боговете на Олимп
01х01: "Случайно изпарих учителката си по алгебра."
Казвам се Пърси Джаксън. На дванадесет години съм.
Проблемно дете ли съм?
Да, може да се каже.
Лоши оценки, тормоз, всички нормални неща.
Има и някои други неща.
Неща, които може би не са чак толкова нормални.
Това съм аз, като второкласник.
Защо се бях качил там горе?
Видях нещо.
Поне, можех да се закълна, че видях нещо.
Когато кажеш, че си видял нещо такова, се озоваваш в офиса на този човек.
Добрите новини са, че според него няма нищо тревожно.
Всичко е във въображението ми.
Но ако се случи отново, трябва да кажа на някого.
Пак се случи.
Невъзможни неща, които сякаш излизаха от историите,
които майка ми ми разказваше.
Една минута бяха реални, а на следващата...
Какъв загубеняк!
Момчета, искате ли да чуете за въображаемите неща, които виждам?
Не е нещо, което искаш да кажеш на никого,
така че не го направих.
И тогава нещо се промени.
Срещнах Гроувър.
Имахме много общи неща.
Не само това, че и двамата бяхме на дъното на хранителната верига.
Чувствах се добре, когато споделях тези неща с Гроувър.
Почти вярвах, че те са въображаеми.
Странни, но безобидни.
До деня, в който това също се промени.
До деня, в който един от тях реши да дойде за мен.
Това, което виждате тук, не е измислица.
Те не са фантазии.
Това, което виждате тук,
са най-истинските и дълбоки части от вас самите.
Приятели...
Боговете,
чудовищата и героите,
които виждате тук, в тази стая,
ни напомнят на какво сме способни.
На работните листи пред вас...
Искам да изберете един от предметите, които виждате тук,
и да го опишете.
Не само на външен вид.
Опишете какво чувствате.
Добре. Хайде!
Какво виждаш?
Персей...
Това съм аз.
- На него си кръстен.
Затова ли ме кръсти на него?
Защото е бил герой?
Защо си мислиш, че е бил герой?
Защото е убивал чудовища.
А защо смяташ, че тя е била чудовище?
Мамо...
Не всеки, който изглежда героично, е герой,
И не всеки, който изглежда чудовищно, е чудовище.
Кръстих те на него, защото когато е бил много малък,
с майка му са били затворени в дървен сандък
и хвърлени в морето от един много ядосан крал.
Бил сам и уплашен. А през нощта майка му шепнела в ухото му:
"Дръж се здраво, Персей".
„Посрещни смело бурята, създадена да ни разбие, защото ние сме несломими,
докато сме заедно."
И въпреки всичко...
...той успял да намери пътя към щастлив край.
Пърси?
- Мамо?
Тук съм, мили! Мама е тук!
Г-н Джаксън, трябва да се научите да се контролирате, разбрахте ли?
Аз ли?
- Разбрахте ли ме?
Той не може да се спре, г-жо Додс. Пърси е специален.
Стига!
Не им обръщай внимание.
Когато си готов да чуеш това, което боговете са подготвили за теб,
те ще ти го кажат.
Вярвам в теб.
И вярвам, че това ще ти трябва.
Пази го.
Това е мощен инструмент.
Има най-различни теоретични школи, които обясняват този тормоз.
Детски травми, чувство за неадекватност.
Разбирам, че Нанси има проблеми, но се уморих да си го изкарва на мен.
Мисля, че е време да направя нещо по въпроса.
Уреди си среща с г-н Кейн. Наистина е добър в говоренето.
По-скоро бих бутнал Нанси в най-близкия контейнер за боклук.
О, не. Не, не.
Едно нещо знам за насилниците,
и то е, че никога не трябва да им се противопоставяш.
Не ми звучи справедливо.
Виж...
Знам, че това място е трудно за хора като нас.
Но ние няма да сме тук завинаги. Има по-добри места навън.
Пърси...
Недей!
Пърси ме бутна!
Нанси, добре ли си?
- Той бутна Нанси!
Ето къде си.
Ние не сме глупаци, Пърси Джаксън.
Г-жо Додс, добре ли сте?
Беше въпрос на време да те открием.
Къде е, нечистокръвни?
Къде е?
Мъртъв ли е?
Отдръпнете се, моля.
Какво стана?
Къде е г-жа Додс?
- Нищо не съм му направила!
Той ме бутна.
- Отидете да обядвате.
Всичко е наред. Пърси има нужда от почивка, това е.
Не разбирам. Никой ли не видя какво стана?
Къде е г-жа Додс?
Пърси, тук няма никой с това име.
Добре, ученици, продължаваме. Ще тръгваме. Довършете обяда си.
Истината може да бъде много трудна за определяне...
Но в този случай истината изглежда много трудна за отричане.
Г-н Джаксън, доста ваши съученици са видели как с г-н Андъруд
се карате с г-ца Бобофит,
но не ми обяснихте как тя се озова във фонтана.
Освен...
"Не съм докосвал Нанси".
Има ли още нещо, което искате да кажете в своя защита?
Не съм докосвал Нанси.
Добре.
Г-н Андъруд? Има ли какво да добавите?
Да.
Има.
Продължавайте.
Пърси ми каза по-рано същия ден, че иска да си го върне на Нанси за всичко.
Гроувър?
- И не е искрен за случилото се.
Гроувър!
- Извинете.
Видяхте ли г-н Джаксън да напада г-ца Бобофит?
Да.
Видях го.
Не е лесно.
Нито за теб, нито за нас.
Много съм загрижен за теб, Пърси. Видях какво се случи в музея.
Не съм докосвал Нанси.
- Знам, че не си.
Знам, че поне си мислиш, че не си.
Искаш ли да ми кажеш какво мислиш, че се е случило?
Можеш да ми кажеш. Бих могъл да те разбера.
Да се обзаложим ли?
- Пърси...
по мое време съм виждал много младежи да преживяват подобни неща,
но от всички тях, подозирам,
че ти може да имаш най-трудното пътуване.
Подозирам, че си специален.
Много повече, отколкото знаеш.
- Просто спрете.
Няма нужда от повече истории за това, че не осъзнавам колко съм специален.
Не ми помагат. Дойдоха да ме вземат. Отивам си вкъщи.
Водопроводът в тази сграда си е наред. Може би трябва да отидеш на лекар.
Откъде знаеш, че не съм лекар, а?
- Мислил ли си да ядеш повече плодове?
Ям много плодове.
- Да, но повече плодове?
Здравей, Пърси.
- Здрасти, Еди. Извинявай за крясъците.
Аз излизам, ти влизаш. Аз те съжалявам.
По дяволите! Здравей.
Добре дошъл у дома, генийче.
Майка ми прибира ли се от работа?
- Само това ли ще ми кажеш, а?
След провала в училище?
- Не съм се провалил.
Вашият директор се обади и ми каза това.
Каза, че са те изритали.
- Обадиха се на мобилния на мама.
Вдигаш й телефона?
- Отговарям на позвъняванията.
И така, за какво те изгониха?
Казаха, че съм нападнал дете на излета.
Добре.
Добре. Ако ще живееш под моя покрив,
ще е по моите правила.
- Твоят покрив?
Само мама работи.
- Извинявай, какво?
Имам работа. Според теб какво правя в момента?
Губиш на въображаем покер.
Мислиш така, защото си дете, и не разбираш нещата...
Къде е мама?
- Не знам.
Не знам къде е, не съм Нострадамус. Какво правим, Пърси? Всеки път е така!
Мамо...
Много съжалявам. Опитах се. Знаеш колко много се опитвам,
но този път наистина не съм виновен.
Намокри ме целият.
- Съжалявам.
Много се радвам да те видя.
Сварих Гейб да говори с директора. Той ми каза какво мисли,
че се е случило с Нанси Бобофит. Казах му, че вярвам на детето си.
Беше кратък разговор.
Важното е, че си тук, нали?
И имах достатъчно време...
Да ти взема подарък за добре дошъл у дома.
Г-н Бранър ми се обади. Каза ми за Гроувър.
Искаш ли да говорим за това?
Има ли нещо друго, за което искаш да поговорим?
Нещо ми се случи.
Нещо се случва с мен от известно време.
Не само умът ми се рее. Стана по-зле и...
Изплашен съм.
Гейб?
- Мамо?
Не знам как очаквате да свърша нещо...
С Пърси заминаваме за Монток. Ще върна колата до неделя сутрин.
Чакай! Кога решихте да ходите там?
Обадих се да резервирам място след разговора с "Янси".
Кой е Янси?
- Училището.
Добре.
И защо трябва да се съглася с това?
- Защото на път за вкъщи в неделя,
ще се отбия в "Ди Анжело" и ще взема сандвичи
за началото на мача, но ако ни правиш номера, пак ще отида,
но ще изям моя и твоя сандвич, докато слушам мача по радиото.
Знаеш, че мразя да гледам сам "Никс".
- И аз.
И да сложат люти чушлета в сандвича ми, моля!
Не, ако ще ме молиш така.
- Казах: "Моля."
Моля, би ли ги накарала да сложат
люти чушки в сандвича ми?
- Дадено.
Събуй си обувките, преди да влезеш в колата ми.
Ясно?
Имаме много да обсъждаме, но бурята навън става все по-силна.
Да я изпреварим! Ще говорим на плажа, става ли?
Опаковай си багажа и да тръгваме.
Кой си ти?
Толкова си слаб. Толкова изплашен.
Толкова тъжен.
Бягай, геройче, преди да пострадаш.
Пристигнахме.
На три?
Готов ли си?
Едно, две...три!
Намерих от хубавите маршмелоу, които не изгарят толкова лесно.
Не мисля, че вината е била в тях. Аз не внимавах.
Мамо...
Трябва да говоря с теб за нещо.
Свикнал съм да се чувствам странно. Свикнал съм светът да ми е странен.
Като пъзел, половината части на който не пасват.
Опитвам се да внимавам. Наистина...
Но тогава се размечтавам. Не мога да се спра.
Но напоследък...
Не го усещам точно като размечтаване, а като...
Не знам. Може би по-истинско...
Когато бяхме в музея...
Видял си нещо.
Нещо, което ти се е сторило истинско, но никой друг не е можел да го види?
Какво ти каза тя?
"Тя"? Как разбра, че е жена?
Знаеш ли защо идваме в тази хижа всяка година?
Близо до септичните ями е и е по-евтино.
Мамо, как разбра какво видях?
- Идваме тук всяка година,
защото на това място срещнах баща ти.
Баща ми? Какво общо има той с това?
Преди много време...
...срещнах мъж, тук на плажа.
Той беше мъдър, смел, мил и благороден.
От момента, в който го видях за първи път, знаех,
че не бях срещала мъж като него.
И тогава разбрах,
че не приличаше на мъжете, които бях срещала дотогава.
Защото той изобщо не беше мъж.
Беше бог.
Влюбила си се в Бог?
Като Исус Христос?
Не в Бог.
В един бог. Пърси...
Историите,
които ти разказвах за гръцките богове, герои и чудовища, са истински.
Мамо...
- Разказвала съм ти
как боговете и смъртните понякога имат деца.
Мамо, моля те, спри.
- Тези деца са полубогове...
Понякога ги наричат "нечистокръвни".
Така ме нарече чудовището. Мамо, какво става?
Ти си нечистокръвен.
И светът е опасен за нечистокръвните.
След като достигнат определена възраст и започват...
да разбират какви са, ужасни сили са привлечени към тях.
Опитват се да им навредят, преди да станат достатъчно силни,
за да се противопоставят. Това е, което си чувствал.
Винаги е било част от теб, винаги се е проявявало...
Защо ми говориш такива неща?
- Пърси, знам, че ти е трудно
да го разбереш, но трябва да ми повярваш.
Не, това е лудост. Аз не съм бог.
Нещо не е наред с мозъка ми.
Разбирам, че съм странен, повярвай ми, разбирам го.
Но се боя, че вече нещо наистина е повредено.
О, скъпи, не...
- А сега ми разказваш истории,
сякаш ще оправиш това? Не съм малък.
Знам, че чудовища не съществуват.
Знам, че няма богове и със сигурност няма полубогове.
Кой е?
- Г-жо Джаксън? Гроувър е.
Гроувър?
- Малко бързам.
Може ли някой да отвори вратата?
- Не искам да го виждам.
Чакай, мамо!
- Ще пренощуваме тук.
Каза, че тръгваме утре сутрин.
- Съжалявам, подраних, но нямах избор.
Всичко се развива много по-бързо.
- Подранил си?
Трябваше да ме попиташ, преди да... Не искам да знам какво ще ми кажеш.
Гроувър?
- Пърси.
Добре, значи нещо идва. Знам, че звучи много зле.
Важното е да не се паникьосвате.
- Не се паникьосвам.
Гроувър!
- Супер! И аз не се паникьосвам.
Много добре се справяме досега...
- Гроувър!
Какво?
- Защо имаш половин коза в панталоните?
Тя не ти е казала за...
Не си ли му казала за мен?
- Подрани.
Важното е да не се паникьосваме.
- Ще продължим разговора в колата.
Моята работа беше да те водя към този момент.
За един млад полубог това винаги е емоционално влакче,
затова подкрепата е наистина...
- Кой си ти?
Гроувър, най-добрият ти приятел и...
- Какво си ти?
Аз съм сатир. И твой Пазител.
Ти си моят пазител?
Ако не бях уредил да те изгонят от училище, нямаше да оцелееш досега.
И преследвачът ни лесно щеше да те намери там.
Съжалявам.
Обикновено усещам опасност от поне 1,5 км, но този път...
И никой от нас не видя кога дойде Додс.
Значи си знаел.
Видя ли това, в което се превърна Додс?
Защо не каза нищо?
- Видях част от него.
Мъглата я скри дори от нас, докато не стана твърде късно.
Мъгла? Каква мъгла?
Мъглата. Това е воалът, който крие магическия свят от света на хората.
Моите крака. Крилата на Додс. Дори отсъствието на Додс.
Но не би трябвало да крие тези неща от мен. Досега не се е случвало.
Намесено е нещо могъщо. Трябва час по-скоро те отведем в лагера.
Казахте му за лагера, нали?
- Още не.
Лагерът е убежище за нечистокръвни.
Безопасно място, където можеш да разбереш кой си
и какъв е светът от другата страна на Мъглата.
Не е далеч, малко след завоя горе.
Мамо, за какво друго не сме говорили?
Какво друго не си ми казала?
Това Минотавър ли е?
Никога не се отказват при атака. Додс беше само началото.
Той е следващият. Той е брутален и безмилостен.
Все още е по гащи.
Митовагическите карти бяха за обучение.
Тренираме те за предстоящите събития.
- Предстоящи ли?
Момчета.
- Да? Всъщност съм на 24 г.
Дръжте се, моля.
Всички добре ли са?
- Да, добре съм.
Насам!
Пристигнахме. Това е границата. Чудовищата не могат да я преминат.
Пърси ще бъде в безопасност от другата страна.
"Пърси ще бъде..." Няма ли всички да сме в безопасност?
Гроувър, поверявам на грижите ти сина си, единственото ми дете.
Не се притеснявайте, г-жо Джаксън. Пърси ще бъде в пълна безопасност.
Закълни се.
Какво се случва?
- Закълни се, Гроувър!
Пази го от всичко, което го преследва,
което иска да му навреди, или го гледа лошо.
Разбираш ли ме?
- Кълна се!
Сега трябва да тръгвам, скъпи.
- Как така си тръгваш?
Не мога да дойда с теб.
Защо?
- Тя е човек.
Сега ще трябва да си смел.
Помни на какво те научих и историите, които ти разказах.
Особено историите...
- Не.
Мамо, няма да те оставя!
- Пърси! Чуй ме.
Ти...
Не си повреден.
Ти си уникален.
Ти си чудо.
И си мой син.
Дръж се здраво!
Пребори бурята.
Обичам те.
Трябва да тръгваме.
Дай ми якето си.
- Защо?
Мирише на нечистокръвен. Той преследва това, нали?
Значи мога да го объркам, ако трябва да проследи две дири.
Ще ви осигуря малко време.
- Мамо, моля те, недей.
Всичко ще е наред.
Тръгвайте! Веднага!
Ей! Виж!
Хайде. Хайде.
Не, не, не...
Мамо!
Мамо!
Пърси! Пърси, не!
Добре ли е?
Сам?
- Как е възможно?
Добре е. Той трябва да е избраният.
Млъкни, Анабет.
Събужда се. Всички да се отдръпнат, моля.
Добре дошъл в лагера, Пърси Джаксън.
Очаквахме те.
Режисьор ДЖЕЙМС БОБИН
Сценаристи РИК РИЪРДЪН И ДЖОНАТАН СТАЙНБЕРГ
По книгите на Рик Риърдън
Нека игрите започнат!
Беше важно да дойда тук, защото баща ми е бог.
Ще го потърся.
Превод: gpym4e @2024