Percy Jackson and the Olympians - 01x02 (2023) Свали субтитрите
които ти разказвах за гръцките богове,
герои и чудовища, са истински.
Ти си нечистокръвен и за теб светът е опасен.
Когато достигат определена възраст и започват да разбират какви са,
ужасни сили са привлечени към тях.
Опитват се да им навредят, преди да станат достатъчно силни.
Г-жо Джаксън, Пърси ще бъде в безопасност в лагера.
Закълни се.
- Кълна се.
Мамо!
Добре дошъл в лагера, Пърси Джаксън. Очаквахме те.
ПЪРСИ ДЖАКСЪН и боговете на Олимп
01х02: "Ставам повелител на банята."
Къде съм?
Като спиш, се лигавиш.
А?
Всичко е наред. В безопасност си.
Наистина се е случило.
Не е лесно да убиеш такова чудовище. Исках всички...
Видя ли?
Видя ли какво стана с майка ми?
- Да.
Съжалявам...
...за...
...всичко.
Работата ми беше да те пазя, да те доведа тук безопасно.
Ако ти бях казал истината по-рано, майка ти щеше да е тук.
Моля те, спри.
Не е лесно. Искам да поговорим...
- Аз - не.
Работата ти беше да ме доведеш тук жив.
Свърши си работата.
Къде отиваш?
Беше важно да дойда тук, защото баща ми е бог.
Ще отида да го търся.
Да, но не е толкова...
...просто.
Извинете! Аз съм Пърси Джаксън. Нов съм.
Питър Джонсън е тук!
Това не е... моето име.
Търся главния офис или хората, които командват тук.
Чакай, чакай...
Чакай, Пърси!
Г-н Д., директорът на лагера.
Г-н Д., това е Пърси Джаксън.
- Да, Гроувър. Чух го и първия път.
Дали?
- Не искаш да дразниш този човек.
Той се заяде с мен.
- Пърси, "Д." означава "Дионис".
Това е Дионис.
- Какво искаш да кажеш?
Богът Дионис ли?
- Да.
Не може да бъде.
- Може.
Извинете, Ваше Височество!
Мисля, че баща ми може да е тук някъде.
Не знам как да го повикам. Дори не знам името му.
Но мисля, че трябва да го видя. Просто...
Мисля, че наистина имам нужда от това в момента.
Можете ли да ми помогнете?
Всъщност...
Мисля, че мога.
Синко.
Татко?
- Да, Питър.
Пърси.
- Да. Сега, преди да се опознаем,
има нещо много важно, което искам да направиш за мен, става ли?
В галерата има...
...бутилка "Шато О-Брион" от 1985 г.
Ще ми го донесеш ли?
Само това ли искате да ми кажете?
- Г-н Д., дори Пърси да беше...
Гроувър, замълчи, моля те. Не съсипвай хубавия момент.
Тръгни по пътеката. Донеси бутилката и ще говоря с теб за каквото искаш.
Знаеш ли...
Ти, аз... На кого му пука?
Пърси.
- Г-н Бранър?
Истинското име на г-н Бранър е Хирон.
Директор по организацията в лагера, безсмъртен треньор на герои, той е...
Гроувър, благодаря. Аз ще поема оттук нататък.
О, Пърси, сигурно ти идва в повече.
О, не. Няма проблем.
Вие сте кон, баща ми няма да ми говори, освен ако не му донеса вино...
Всичко изглежда напълно нормално.
- О, не...
Г-н Д. не е твой баща.
Бих могъл.
- Да, но баща ли си му?
Защо трябва да съсипваш всичко?
Г-н Д. знае, че Зевс му е забранил да пие алкохол.
А полубоговете могат да правят неща за боговете,
на които им е забранено да правят за себе си.
Г-н Д. се възползва от това.
Пърси...
Ела с мен и ще започнем отначало.
Гроувър, моля те, остави ни за малко насаме.
Нямам добро предчувствие.
За какво? Успех ли? Нали доведе момчето тук живо?
Не го мисли много.
Да, но...
Това е свещена долина, Пърси. Хората не могат да я видят.
Чудовищата не могат да влязат в нея.
Светът не може да я докосне.
Бяха положени големи усилия, за да дойдеш тук.
И голяма саможертва.
И така, има нещо, което трябва да ви кажа.
Изгубих вашата писалка-меч.
Надявам се, че имате друга.
- Провери в джоба си.
Не. Загубих я на хълма през онази нощ.
Провери в джоба си.
Освен ако не я предадеш на някого, тя винаги ще се връща при теб.
Магическите предмети не се подчиняват
на физическите закони на обикновения свят.
Твоята писалка и моят инвалиден стол са част от света на баща ти,
както и ти сега.
Искам да ти покажа нещо.
Дванадесет хижи за дванадесетте олимпийски богове.
Всяка хижа е дом за децата, припознати от някой бог.
Страхотно. А аз къде съм?
Още не си припознат от никого, Пърси.
- А кога ще стане това?
Боговете разкриват своите намерения, когато те решат, не преди това.
Баща ти може да го направи утре или следващата седмица.
Или пък...
- Никога.
Дори сега той не иска да има нищо общо с мен.
Какво изобщо правя тук? Няма място за мен тук.
Напротив.
Ето там...
Хермес, бог на пътниците.
Хижата му е дом на собствените му деца и на непризнатите.
Чуйте ме!
- Чакайте малко.
Чуйте ме!
Моля за вашето внимание!
Това е Пърси Джаксън.
Вярвам, че ще се погрижите да получи всичко, от което се нуждае.
Знам, че се чувстваш безсилен, но не си.
Всичко ще се разкрие с времето.
Това е детето. Мисля, че той е убил Минотавъра.
Ако искаш да ме тормозиш, направи го утре.
Днес не мога повече.
- Чух какво ти се е случило на хълма.
Исках да ти кажа, че наистина съжалявам.
Знам какво преживяваш. Повярвай ми.
Аз съм Люк.
Пърси.
Пак си ги дърпал.
Да.
Твърде строг си към себе си, Гроувър.
Винаги си бил.
Не бъди нервен.
Просто бъди искрен.
Добре.
Рано или късно ще трябва да избереш.
Извинете, че ви прекъсвам. Удобно ли е да поговорим?
Не!
- Да, кажи.
Става дума за Сали Джаксън.
Мисля, че знам какво е станало с нея.
Не съм виждал Минотавър да смачква човек.
Предполагам, че би трябвало да стане лепкав или нещо като...
Стар банан, например. Но тя се изпари.
Както става с чудовищата. Отидох в съвета на чифтокопитните.
Те са чували, че това се е случвало и преди.
Когато един смъртен е близо до смъртта,
самият Хадес може да се пресегне и...
- Да, знаем.
Но не сте казали нищо на Пърси?
Не.
Не. Никой нищо няма да му казва.
Но нима не заслужава да знае истината?
Гроувър, истината може да бъде много опасна,
ако не се борави внимателно с нея.
Не искам повече да го лъжа.
- Стига!
Тук действат мощни сили, момче.
Сили, които са опустошавали Земята преди и са на път да го направят пак.
Значи не искаш да лъжеш приятелчето си? Много лошо.
Предлагам да го отбягваш.
Защото няма да му споменеш нито дума за това. Ясно?
Той те остави тук.
Остави те без нищо.
Знам как се чувстваш.
Искаш това, което ти бе отнето.
Искаш справедливост.
Добре ли си?
Супер.
Всички ги имаме, да знаеш.
Интензивни, повтарящи се кошмари. Това тук е нормално.
И бленуването, СДВХ и дислексията.
Полубоговете обработват реалността по различен начин от хората.
За първи път в живота си ти си като всички останали тук.
Ти също ли...
...не знаеш кой е твоят...
- Дали съм неопределен ли?
Не, моят баща е Хермес.
Няма значение. Тук всички сме в един отбор.
Защо това се допуска?
Защо трябва да ни доведат тук, за да игнорират някои?
Ако твърде дълго се опитваш да разбереш защо боговете правят нещо,
ще се подлудееш. Спри да се тревожиш и се наслади на това,
което това място предлага.
- И какво е то?
Слава.
Полубоговете винаги са се борили за слава. Наричали са я "клеос".
Това е нещо, което се свързва с името ти.
Прави го по-гръмко, по-страшно, по-важно.
Хората те слушат по-внимателно. Стараят се да бъдат твои приятели.
И обмислят добре дали да се забъркват с теб.
Престани, Клариса. Това е първият му ден тук.
Това ли е хлапето, което е убило Минотавъра? Това вярно ли е?
Да.
- Да бе.
Търсиш внимание ли, глупако? Приготви се за последствията.
Изглежда мило момиче.
- От децата на Арес.
Идва им отвътре.
- Защо не се гаврят с теб?
Те си знаят.
- Люк е най-силният фехтовач в лагера.
Значи не те закачат заради славата? Значи ако получа слава,
Клариса няма да ме закача?
- Да.
И хората ще ме смятат за голяма работа?
- Донякъде.
И баща ми няма да има друг избор, освен да ме признае.
Не можеш да принудиш боговете да направят нищо.
Би му било по-трудно да се преструва, че не съществувам, нали?
Може би.
- Страхотно.
Откъде ще започнем?
Добър източник на слава са уменията.
Трябва да разберем в какво си добър.
Искам да бъда ясен по въпроса.
Досега не съм правил подобно нещо и ми изглежда супер опасно.
И никога преди не си убивал минотавър, преди да го направиш.
Не.
Трябва ли да опитам отново?
- Не! Не.
Хайде.
Има ли гръцки бог на разочарованието?
За да го попитаме дали не му липсва дете.
Ойзис, но тя е богиня.
И тя не отговаря за разочарованията, а по-скоро за провалите.
Ще намерим това, в което те бива. Знам го.
Наш ред е.
- За какво?
Жертвоприношенията. Боговете харесват миризмата им.
Привлича вниманието им преди молитва.
Харесват миризмата на изгорял бургер?
- Харесват миризмата на просия.
Изгаряш това, което ти е най-свидно.
Така разбират, че ще си искрен и слушат молбата ти.
Здравей, мамо.
Не знам дали го правя правилно, надявам се да ме чуваш.
Мисля, че мразеше...
Когато телефонът звънеше вечерта, след като ме оставяше в ново училище.
Аз ти казвах, че хората са ужасни.
Че искам да се прибера у дома.
Е, добрата новина е,
че сега не те търся за това.
Надявам се, че си седнала да ме слушаш...
Мисля, че намерих приятели тук.
Истински приятели.
Мисля, че наистина ме харесват.
Представи си...
Той не е тук.
Баща ми...
Не се е появил досега.
Разбирам да игнорира само мен, но не може да игнорира и теб.
Ще го накарам да дойде тук.
Ще го накарам да ме забележи.
Ще го накарам да ни забележи и двамата.
Здравейте! Не ви се спи, а?
Всеки новак, като дойде тук, се смята за специален.
Мислиш ли, че си специален?
Не.
Кажи ми, че си измислил всичко за Минотавъра и ще те пусна.
Нищо не съм си измислил.
Някои деца трябва да се научат по трудния начин.
Мога да обясня.
- Не, не можеш.
Добре.
Познавам те.
- Не.
Ти беше в лазарета през онази нощ.
Да. Аз съм Анабет.
Преследваш ли ме, Анабет?
Да.
Добре.
Защо?
Чаках да видя дали ще се случи нещо подобно,
за да знам дали можеш да ми помогнеш.
- За какво?
Да спечеля: "Плени знамето".
Това ще ти хареса. Мнима война в целия лагер,
славата е за победителите.
Анабет е главният съветник на хижата на Атина.
Изведе отбора ни до 3 поредни победи. Отдавна никой не е печелил четири.
Тя беше в банята.
Каза, че отдавна чака да се случи нещо такова.
Анабет вижда света по различен начин. Винаги шест стъпки пред останалите.
Не я съди.
- А ти на чия страна си?
На нейната. Винаги.
Тя е моята сестричка.
Може би трябва да пийнем нещо.
Преди да дойда в лагера, бях все на път.
По пътя срещнах едно забранено дете. Тя се казваше Талия.
Какво означава "забранено"?
- Преди много време
Зевс, Посейдон и Хадес се разбрали, че децата им стават твърде могъщи,
така че сключили пакт да не стават бащи отново.
И това продължило дълго време, но Зевс нарушил този пакт.
Родила се Талия.
Забраненото дете привлича неприятности.
Чудовища и постоянна битка да остане живо.
Един ден намерихме едно момиченце да се крие в една уличка.
Анабет. Притеснявахме се да я вземем с нас заради опасността.
Тогава я видяхме да се бие.
Талия не оцеля.
Но Анабет и аз...
...успяхме.
И оттогава сме семейство.
Тя ме наблюдава, откакто дойдох тук. Защо?
Анабет е най-силният воин в лагера.
Единственият останал начин да се докаже, е да тръгне на мисия.
И какво общо имам аз?
- Хирон й го обещава от години.
Един ден ще пристигне полубог, който е предопределен за мисия,
която дори Хирон не може да спре. И тогава тя ще се присъедини към него.
Анабет наблюдава новодошлите за знаци.
Обикновено се отказва след ден-два, но все още те наблюдава.
Може ли да я помолиш да спре?
- Да, разбира се.
Но ако тя се окаже права?
Герои...
Време е.
Играта започва.
Първият отбор, който плени противниковия флаг
и прекоси реката с него, ще бъде победител.
Както винаги, без осакатяване и убийства.
Вярвам, че тези правила ще бъдат спазени.
Разрешени са всякакви магически предмети, които притежавате.
Всеки здрав лагерник играе...
- Използвай я.
Пленниците се обезоръжават, но не се връзват.
Все още не знам задачата си. Може би няма да ми трябва меч.
Нека игрите започнат.
Ще ми трябва меч.
Добре. Имаме 20 минути преди да надуят втората раковина.
Знаеш ли какво да правиш?
- Да, госпожо.
Имаш ли чувството, че днес ще спечелим?
Ще се видим от другата страна.
Сини, напред!
Клеос!
Без теб, слънчице. Ти идваш с мен.
Напред!
Напред!
- Останете на позиция!
Добре съм, благодаря.
Но оценявам, че стоиш там мълчаливо.
Слушай, разбирам...
Ти си по-добра от мен в това, но искам всичко да мине добре днес.
Не мога истински да навляза в боя, но искам баща ми да види, че се справяме.
Ако очакваш да знам как да направя нещо,
което не знам как да направя,
и накрая се озова пльоснат по лице... Не ми трябва нещо такова сега.
Все още не разбираш как ще се впишеш във всичко, нали?
Играта започна.
Какво?
Подарък от майка ми.
Не се тревожи, ще се справиш чудесно.
- С какво ще се справя чудесно?
Предаваме се.
Ще се движа бързо. Право през гората към знамето им.
Клариса ловува в тези гори през първите няколко часа, знаеш го.
Анабет има план. Пърси е включен.
Когато му дойде времето, той ще бъде готов. Знам го.
Знамето е натам. Не е тук.
- Знаем.
Славата е хубаво нещо.
Отмъщението е по-забавно.
Без осакатяване. Това е едното правило.
Да, предполагам, че ще ме лишат от десерт за известно време.
Ще го преживея.
Всъщност не искам да те осакатя или убия, ако щеш вярвай.
Просто искам да си признаеш, че си измамник.
Ще се почувствам по-добре. Готов ли си вече за това?
Предполагам, че не.
Върни се!
Не!
Да!
Не беше зле, геройче.
Тук ли беше през цялото време?
- Да.
Била си тук и не ми помогна?
Да.
- Защо?
Слушай...
Пърси.
Съжалявам.
Какво ти става?
Не разбирам.
Баща ти те призна.
Беше припознат от Посейдон,
Земетръсец, Буреносец.
Пърси Джаксън,
син на Посейдон.
Като забранено дете на бога на моретата,
ти си единствен сред полубоговете.
И единствената надежда на баща ти да предотврати избухването на войната.
Вече месеци наред Зевс и Посейдон се препират за мълнията.
Символът на властта на Зевс бе откраднат.
Кой го открадна?
- Ти.
Какво?
Зевс търси крадец, вижда забранено дете,
припознато от ревнивия му брат... Нещата не са в твоя полза, хлапе.
Нищо не съм направил.
Разбира се, че не си. Но баща ти се нуждае от помощта ти.
Зевс му е поставил ултиматум.
Ако не върне мълнията до седмица, до лятното слънцестоене...
Ще започне война.
Това е твоят подвиг.
Трябва незабавно да тръгнеш.
Накъде да тръгна?
Зевс е цар на Олимп.
Посейдон винаги е негодувал срещу това, но...
Има и трети брат, който винаги силно е негодувал срещу тях двамата.
Хадес.
- Да.
Мълнията е у Хадес. В Подземното царство.
Знам, че звучи плашещо.
Но няма да си сам, мисията винаги включва трима.
Страхотно. Успех в намирането на герои, защото няма да съм аз.
Посейдон те припозна. Такава е неговата воля.
Посейдон ме игнорираше през целия ми живот.
Ти си негов син.
- Аз съм син на Сали Джаксън.
Коя е Сали Джаксън?
Тя е тази, която се грижеше за мен достатъчно, за да се нарече моя майка.
Тя се пожертва, за да съм в безопасност тук.
Съдбата на света виси на косъм.
Ще приемеш тази задача!
- Няма!
Здравейте!
Гроувър, моментът не е подходящ.
- Съжалявам, сър, но имам новини.
Гроувър...
- Сали Джаксън е жива.
Изглеждаше, че умира, но това не е така.
Гроувър.
- Майка ти е открадната...
От Хадес.
Което означава, че сега тя е с него в Подземното царство.
Те искат да отидеш там, нали?
Ако я откриеш там,
мисля, че можеш да я върнеш.
Кога тръгваме?
Режисьор ДЖЕЙМС БОБИН
Сценаристи РИК РИЪРДЪН И ДЖОНАТАН СТАЙНБЕРГ
По книгите на Рик Риърдън
Мая.
Приятно ми е да се запознаем, сине на Посейдон.
Аз съм Медуза.
Превод: gpym4e @2024