Monarch: Legacy of Monsters - 01x04 (2023) Свали субтитрите
Тук е добре. И тук.
Я виж ти!
Здрасти, Барнс е. Получавам много странни данни.
Барнс. Станция 47.
Искам да говоря със зам.-директор Вердуго.
Да, ще почакам.
Ду-Хо.
Залегнете!
Кентаро!
Кентаро, тичай!
Бързо.
Хайде.
Лошо.
ПО МОТИВИ ОТ "ГОДЗИЛА"
МОНАРХ: НАСЛЕДСТВО ОТ ЧУДОВИЩА
И ти си един стрелец.
- Поне опитах.
Можеше да те убие, тъпако.
- Тихо.
И сега?
Не можем да се бием с това.
- Безсмислено е.
Май го няма.
Ужас, не се търпи!
- Тихо.
Краката ми са мокри.
- Тогава да се изнасяме бързо.
Хайде, Мей, стани. Добре ли си?
Дали съм добре? Ще умра от измръзване. Радваш ли се, че дойдохме?
ТОКИО ЕДНА ГОДИНА ПО-РАНО
Дръзки творби. Защо такива и защо сега?
Светлина!
Поколеба се.
- Въпросът е сложен.
Разполагаше с месеци да измислиш отговора.
Изкуството трябва да въздейства, не да бъде обяснявано.
Аз работя интуитивно.
Уважавам как твориш.
Но за да дават купувачите добри пари,
трябва да знаят какво получават, кого купуват.
Хората не купуват творбата.
- А художника.
Знам, Кими, съжалявам.
След два часа отваряме, дотогава измисли убедителен отговор.
И двамата сме заложили много тази вечер.
Мамо.
"Смелата трактовка в линиите и интериорите на Кентаро Ранда
кара наблюдателя да преосмисли възгледите си за идентичността."
Не знаех, че синът ми е толкова провокативен.
Не съм.
Всички ще са във възторг.
Това ще значи, че не съм провокативен.
Гордея се с теб.
Баща ти също.
Дори не е виждал творбите ми.
- Ще ги види тази вечер.
От летището идва право тук.
Ще изляза на въздух,
преди всички да накацат "провокативния" нов художник.
Кентаро, ти работи здраво. Заслужаваш го.
Вземи си хапки.
Снима ли ме?
Не.
Глупости, видях те.
Снимах плаката на изложбата ми,
когато мина пред него като заблеян турист.
"Линии и интериори". Ама че претенциозно.
Много даже.
Бъди така добър да…
Добре.
Изтрих я.
- Благодаря.
Защо не обичаш да те снимат?
Добре беше излязла.
Сваляш ли ме?
Просто съм честен.
Това ти ли си?
- Да.
Има ли вино?
Евтино, гадно и претенциозно.
Претенциозно вино.
Пиеш ли уиски?
- Обичам скъпо уиски.
Какъв късмет. В Япония има много скъпо уиски.
Супер.
Знам едно място.
- Сега ли? Нямаш ли изложба?
По-късно ще се появя.
Добре.
- Аз съм Кентаро.
Мей.
- Мей.
Мей, закъде бързаш? По-бавно.
- По-бавно?
Явно искаш да прибавя и пръсти към нещата, които ми дължиш.
Прав е, Мей, пести си силите.
Ще премръзнеш.
- Трябва да изсъхнеш.
Не, дори да имаше с какво да запалим огън,
наоколо дебне чудовище.
Още ли е тук?
- Не знам.
Нали имаше почти стогодишен опит?
Това е чудовище, Мей.
И те са като снежинките. Не съм виждал две еднакви.
Може би има някаква информация в ценните ти файлове.
Върви по дяволите с тъпите си файлове.
- Полека с тях. Стига де.
Щом се стъмни, ще стане много студено. Нямаме храна и подслон.
Загубихме Ду-Хо. Къде отиваме?
На северозапад, към крайбрежието. Там е по-вероятно да срещнем хора.
Май видях нещо от самолета.
- Какво видя?
Някаква конструкция. Приличаше на топка за голф.
Сигурно е някаква постройка или селище.
Добре. Някоя от вас видя ли го?
- Не.
Но Мей го видя.
Не, ти твърдиш, че си видял нещо, аз не съм.
На тяхна страна ли си? Още ли се сърдиш?
Не, няма нищо общо с теб. Просто умирам от студ.
Опитвам се да те спася.
Довери ми се.
Сота?
- Парола.
Сота, аз съм, Кентаро.
Кой?
- Кентаро.
Парола.
Забрави, и без това е дупка. Дупка!
Бързо!
Дупка ли?
- Тя не искаше да каже това.
Докажи, че не е.
Харесваш ми. А теб ми е гот да те дразня.
Добре, сгреших.
Мей, това е Сота. Собственик, управител и кретен.
Така си е.
Имаш специално питие? Наистина си претенциозен.
Няма как.
Дай нещо по-добро.
Значи наистина си преуспял художник.
- Проектирах осветлението.
Не може да бъде.
Затова ми търпи претенциите и ме пуска по-рано.
С какво се занимаваш?
- С компютри.
Не е интересно като изкуството. Откога се занимаваш с това?
От малък, но професионално от тази вечер.
Днес е първата ти изложба?
- Да.
Не трябва ли да си там?
- Създавам напрегнато очакване.
Част от номера ми е.
- Част от номера.
И това ли е част от номера?
- В смисъл?
Тайният бар и ти, бъдещият велик художник.
Водил ли е други момичета?
- Не бива да казвам.
Тъпчо.
Не казах, че е лош номер.
Не е номер.
Съдя за художника по изкуството му, не по дрехите и прическата.
Тези рисунки защо не са в галерията?
Не се продават.
Не само прическата ти я бива.
Кими ме прати при нейния фризьор. Хората купували художника.
Щом казва.
Разни богаташчета с повече пари, отколкото добър вкус.
Защо не кажеш на Кими кои творби искаш да изложиш?
Галерията е нейна. Рискува с мен.
- Рискувала е?
Защото е великодушна?
Стига, това са глупости.
Хората не дават шанс току-така освен ако нямат изгода.
Доста цинично.
Такъв е животът.
Не е зле да тръгваш. Богаташчетата те чакат.
Ела с мен.
Не движа в такива среди.
- И аз.
Свиквай, тежкарче.
Чакай.
Сега може да тръгваш.
Някой трябва да го каже. Не виждам постройки.
Сигурно са зад онези хълмове.
- Сигурно?
Кентаро, разбрахме се…
- Единодушно.
Упорит си, момче.
Не съм момче.
- Чакайте.
Видях го.
Не, ей там.
- Какво?
Къде?
- Какво е това там?
Виждам го. Светлини от нефтена платформа или селище.
Важното е, че има нещо.
Ще вървим към него.
Може да е далеч, а преди това да те спипа онова чудовище.
Това, което видях, е по-близо.
- Ако въобще съществува.
Кентаро, имаш богато въображение, но точно сега не го използвай.
Отивам.
Сам, ако трябва.
- Боже, инатиш се като магаре.
Мре ти се, за да докажеш нещо?
- А на теб?
Не.
- Спрете, моля ви.
Видя нещо, така ли?
- Да, сигурен съм.
Върви да го намериш и повикай помощ. Ние ще направим същото.
Късмет. На всички ни ще трябва.
Не може да го пуснем сам.
Той направи своя избор, Кейт. Да вървим.
Д-р Барнс, какво има?
АРЛИНГТЪН, ВИРДЖИНИЯ
Само да споделя екрана си.
Какво гледаме?
- Радиация, гама-лъчи до 30 екзахерца.
Откъде идват?
- Това е шантавото.
Такива излъчвания има само от пулсари. Огромни черни дупки в Космоса.
А тези?
- Тези лъчи идваха от земята.
Откъде по-точно?
Засякох ги със стар модел приемник, някаква антика.
Ще имам предвид за новия бюджет. Къде?
- Беше ритмичен сигнал, като пулсар.
Но в Аляска няма пулсари.
Благодаря, д-р Барнс. Изпратете ни данните и ще подготвим екип.
Чакайте, има нещо по-важно.
Такива лъчения засякохме точно преди последния инцидент.
От Джанджира и Юка. Преди атаката на Годзила.
Кентаро!
Мей? Ти ли си?
Кентаро!
Кейт? Шо?
Не трябваше да пускаме Кентаро сам.
Няма да изкара нощта.
- Само да устиска, докато извикаме помощ.
Мей, дай да нося чантата.
- Не, спри. Той иска нещо.
Тя взе да бълнува.
Още няколко крачки?
Мисли колко ще е топло, като стигнем там.
Одеяла, топло кафе.
Уиски.
Не спирай.
Не.
Боже.
Върнахме се при палатката на татко?
Как стана така? Въртим се в кръг.
Чудовищата влияят странно на средата и възприятията ни.
Облакът, през който минахме, това място -
по-странно е, отколкото мислиш. От всичко познато ни.
Ако не я стоплим, тя ще умре.
Всички ще умрем, ако чудовището е тук.
Не тръгвам без нея. Няма да загубим още един човек.
Красиво е.
Наистина.
Кажи защо не искаш да си на откриването на изложбата си.
Важно ли ти е да ида?
- Не.
Но не трябва да ти е неудобно, като хвалят творбите ти.
А ти?
Доведох те тук и разголих душата си.
Ти не ми каза нищо за себе си.
Казах ти, занимавам се с компютри.
Компютри? Хайде, кажи де.
От Такома съм, където е пълна скръб, затова дойдох в Япония.
В Япония е яко.
Така по-добре ли е?
- Съжалявам.
Не си виновен, че в Такома е тъпо.
Остани колкото искаш или ела с мен.
Партито е твое.
Вече разгледах най-хубавото.
Ще се видим ли пак?
Напиши си номера.
- Това е телефонът ти?
Да, обичам с бутони.
Търсят те.
Да си звъни.
Гледай да не счупиш нещо.
- Как ще разбереш?
Ало? Здрасти.
Пътувам.
Да, по работа.
Спри да ми се обаждаш.
Ще ти звънна, като се прибера.
И на теб.
Чао.
Красиво е.
Красиво е.
Много е красиво.
- Мей.
Не се унасяй, Мей.
Краката ми горят.
Сякаш имаш иглички ли?
- По-скоро мечове.
Това е добре, нервите се възстановяват.
Още не си измръзнала.
- Много ме успокои.
Ако стане нещо с мен, се свържи със сестра ми.
Тя се казва Лайра.
Не мисли такива неща.
Само на нея мога да се обадя.
Ще ти дам номера й.
Кентаро сигурно го има.
- Не, той нищо не знае.
Не говорите за мен, нали?
Благодарение на Ду-Хо имаме крекери и шоколад.
Как е тя?
- По-добре.
Панталонът й изсъхна.
Трябва да подсиля огъня.
Хартията ще изгори за нула време.
А и в документите на баща ти може би пише какво е правил тук.
Теории, открития, къде е ходил.
Изгори ги.
Обличай се! Махаме се, бързо! Да се върнем в онова скривалище.
Бързо.
- Мей!
Бързо!
Мей.
- Спрете, не мърдайте.
Може да е навсякъде, чуйте.
Няма да мога да му избягам.
Май няма да се наложи.
Тази сутрин станция 47 е отчела данни, които заслужават внимание.
Д-р Барнс.
Не може да са верни. Тези данни са същите като…
Като изригването на гама-лъчите преди инцидента в Сан Франциско.
Наричайте го с истинското му име - атака.
Какво предлагате, мобилизация?
Да бием тревога?
- Извинете.
Да настъпи паника?
- Иначе ще има жертви.
Хиляди.
- Извинете.
Не знаем намеренията на чудовищата.
Извинете!
- Тихо.
Тим, какво има?
Не бива да пренебрегваме файловете на Бил Ранда.
Лий Шо е бил там. Знае нещо, което ние не знаем.
Затова търси файловете.
- Тихо!
Едва ли ме познавате, а може и да сте ме мяркали.
Аз съм загубенякът, когото отбягвате в стаята за почивки.
И без това не горя от желание да се сплотявам с екипа.
Казвай вече.
Мислех, че работата ни е
да проучим въпроса изчерпателно,
така че никой повече да не пострада при атака на чудовище.
Мислех, че хората в групата,
която изучава чудовищата, консумиращи радиация,
ще са малко по-широко скроени.
Може да сме извън строя, но още не сме победени.
Сега знаем как действа врагът.
Нима?
- Да.
Онова чудовище не гонеше нас, а огъня.
Не погна Кентаро, а горящия самолетен двигател.
Така ни следи, привлича го топлината.
Тогава защо метна онзи самолет като играчка и хукна след нас?
Защото брат ми стреля по него със сигнална ракета,
а ние бяхме следващите най-топли неща.
Така ще убием проклетото нещо.
Ще го подмамим с най-големия, най-яркия и най-топлия предмет.
Слава богу, имаме пълен резервоар. Самолетно гориво и кремък.
Ще светне по-ярко и от Таймс Скуеър в деня на победата.
Какво?
- Ще направим клада и ще го нахраним.
Докато чудовището се тъпче с топлината,
драсваме към крайбрежието и ако трябва, ще те нося.
Мей, дръж се още малко, ще успеем.
Няма да мога.
Рано или късно ще трябва да ме оставите.
Ако се стигне дотам,
зарежи и него.
Спаси себе си, Кейт.
Една от нас трябва да остане жива.
Кой е?
Ехо?
Ехо?
- Какво търсиш тук?
Истински ли си?
Мислех, че съм сам.
И аз.
- Не бива да си тук.
Татко.
Не ме оставяй!
Чакай, татко! Аз съм!
Недей.
Продадох някои творби,
но Кими вече не работи с мен.
Ти каза, че е голяма възможност.
Бил съм толкова талантлив, щял съм да успея.
"Вярвам в теб."
Това ми каза тогава.
Нямаше как да знаеш дали съм готов.
Обаче не исках да те разочаровам.
Не можех да ти се опълча.
Откъде да знам, че повече няма да те видя?
Татко?
За нищо на света нямаше да пропусна изложбата ти.
Всички я харесаха.
Майка ти много я хареса. Аз също.
Гордея се с теб.
Поздравления.
Наистина ли ще го направим?
- Това е погребална клада.
Ду-Хо винаги е искал да си отиде с гръм и трясък.
Просто наливам на човека, който обичаше да ме надпива.
Когато се запознахме, братко, бях изумен,
че някой може да изпие повече от мен.
И после разбрах, че при всяка глътка…
Чуваш ли това? Шо!
Тичайте!
- Мей!
Великане, насам!
Боже, не! Къде е?
Помощ!
Накъде без защита.
Време е за ядене, негоднико.
Мей, тичай. Давай.
Към хеликоптера!
Хайде, Мей!
- По дяволите!
Дай ръка!
Бързо!
- Кентаро?
Бързо.
Излитай!
Сигналът бил толкова слаб, че едва ме чули на спешния канал.
За пръв път съм благодарна на някого, че изоставя семейството си.
Татко е бил там преди мен.
Както в лагера.
Някой беше оправил радиото. Беше пълно със стърготини от молив.
Спасил се е, жив е.
Благодаря ти.
Не, по дяволите!
Да му се не види!
Полковник Шо!
Най-сетне да се запознаем!
Превод и субтитри КАТИНА НИКОЛОВА