Tecumseh (1972) Свали субтитрите
С участието на ГОЙКО МИТИЧ
АНЕКАТРИН БЮРГЕР
РОЛФ РЬОМЕР
ЛЕОН НИЕМЧИК
МИЕЧИСЛАВ КАЛЕНИК, МИЛАН БЕЛИ ВОЛФГАНГ ГРЕСЕ
ДЖЕРИ ВОЛФ, РОЛФ РИПЕРГЕР ХЕЛМУТ ШРАЙБЕР
МИНЧО НИКОЛОВ, ОЛЕГ ВИДОВ ВЕРНЕР ХАН и др.
Сценарий РОЛФ РЬОМЕР и ВОЛФГАНГ ЕБЕЛИНГ
Музика ГЮНТЕР ФИШЕР
Оператор ВОЛФГАНГ БРАУМАН
Режисьор ХАНС КРАЦЕРТ
Тази история наистина се е случила
на територията на щата Индиана около 1805 г.
Идват от съдия Клифт. Да проверим ли какво става?
Да отидем.
Бяха индианци. Когато пристигнахме, вече беше късно.
Бяха приковали това странно писмо с една стрела за масата.
"Съдия Клифт, някога убихте моя брат Валконе-тога и аз забравих и простих.
Сега избихте всичките ми хора и затова е мой ред. Тагаюта"
Тагаюта... – Съдия Клифт изпрати командир Бери
да ръководи наказателната експедиция срещу индианците.
Бери напил цялото село,
сложил червенокожите в канутата им и ги пуснал по реката.
След това организирал състезание по стрелба срещу беззащитните.
Когато Тагаюта се върнал от лов, всички били мъртви.
Жена му, синовете му, дъщерите и внуците – всички били убити.
Когато ме избраха за съдия, знаеха, че не одобрявам тези престъпления.
Татко, той само иска да каже... – Аз не съм Клифт, а Макхю.
А ние винаги сме държали на думата си.
Не можеш да предотвратиш кланетата и насилието срещу нас, индианците.
Червенокожият трябва да го направи. Трябва да го направи сам.
Голям особняк е вашият Текумзе.
Защо говори свободно английски? – Айлийн го научи.
Бих искал за малко да бъда индианец, за да разбера какво мислят.
Наистина ли му се доверявате? – Разбира се.
Борихме се за конституция, в която цветът на кожата да няма значение,
ако искате това да кажете. – С други думи,
действително искате да му дадете Айлийн за жена?
Защо не, ако остане при нас? – Трябва добре да го обмислите.
Сега сте съдия и не можете да си го позволите.
Не ме разбирайте погрешно... – Дали татко е съдия, или не,
Айлийн го обича и аз знам, че и той я обича и само това има значение.
Саймън е прав. Решението трябва да го вземат те двамата.
Колко е сладък!
Благодаря ти.
Мак! Буден ли си още?
Разбира се. Какво има?
Погледни. – Енот!
Ще му построя къща. Ще ти го върна. – Наистина ли?
Наистина.
Очаквам времето, когато ще останеш при нас завинаги.
Тогава ще си тук, когато се събуждам и ще си тук, когато заспивам.
Когато виждам селата, градовете и фортовете ви,
винаги ме удивляват две неща –
различието на лицата ви и вашата многочисленост.
Не са минали и две поколения, откакто бледоликите дойдоха в земите ни,
и вече ги покриват като ята комари.
Най-новата ни придобивка. Двуцевка от Берзели.
Има и такива пистолети, които са по-добри от тези на Калтоф.
Преди всичко са по-сигурни.
Браво! Чудесно!
Радвам се, че дойде, вожде Ален сокол.
Дойдох и ви водя Тагаюта, за да го подложим на съд.
Сигурно Тагаюта какво ли не дава, за да се махне оттук?
Можеш ли да отидеш до портата? – Вече съм там.
Мак, впрегни конете! Отиваме при коменданта.
Ако предадеш Тагаюта, белите ще го обесят.
Много добре знаеш защо е убил съдията Клифт.
Вожде, грешиш, много пъти си грешал.
Разбира се, че няма да го обесим.
Добре е, че Ален сокол дойде, за да ни предаде Тагаюта.
Всичко ще се изясни, ще настане мир и спокойствие.
Мир! Спокойствие! Предаване!
Замислял ли си се, че винаги е предавано само в едната посока?
Винаги на белите, никога на нас!
Винаги съм си мислил, че белите са ти приятели?
Не беше добро, което сторихте.
Не одобрявам направеното от Тагаюта,
но да не забравяме, че Клифт наруши договора
и нареди убиване на беззащитни хора. – Събира се тълпа.
Иска индианците да бъдат обесени по дърветата. Какво да направя?
Трябва да заседавам спокойно. Ясно?
Тъй вярно, сър! – Вземете ординарците ми с вас.
Завиждам ви за самообладанието.
Не. – Мисля, че не е подходящо.
Повече подхожда на брюнетка. – Това тук не е ли хубаво?
Да. Почакай, няма да стигне. Имам по-голям топ отзад. Ела.
Говори ли вече с Айлийн?
Разчиташе, че ще останеш при нас, че повече няма да си заминаваш.
Вземете си пушките и елате с мен.
Айлийн!
Индианските пратеници са под арест!
Ако се противопоставите на народния глас, сър...
Каня пред съда всеки бял, прекрачил прага ми и е бил гладен.
Къде беше Аления сокол по време на кървавите ви нападения?
Седеше си тихо в лагера и пазеше мира.
Братята ми ме сочеха с пръст като приятеля на белите –
предателят. – Предател! Ето, сам си призна!
Стойте!
Хвърлете оръжията!
Бях речен камък, откъснат от скалата. Водата ме донесе до твоята врата.
Когато се виждахме, ставах по-щастлив
и сърцето ми беше силно като хиляди сърца, показваше ми любовта си.
Научи ме на вашата писмо и сега знам всичко за Александър Велики
и за датския принц Хамлет.
Никога няма да забравя добрите ти думи.
Текумзе, ще те последвам, накъдето и да тръгнеш.
Разказвали са ми за една птичка... – Малката птичка, която пее,
когато някой се разделя.
Родена е без крачета и прекарва целия си живот във въздуха.
Светлосиня е на цвят, а крилата й са като прозрачна коприна,
но копнее за земята, която не познава,
защото ако я докосне, трябва да умре.
И така копнежът й се сбъдва чак в смъртта.
Накъде ще тръгнеш? – Към Вапаконеда, селото на шаваните.
Завинаги ли ще останеш там?
Не знам.
Сбогом.
Предполагам, че добре си обмислил всичко.
Ние... тоест, аз мисля,
че можеше да направиш много за хората си тук, при нас.
Жалко, момчето ми. Наистина съжалявам.
Да остана при вас и да правя нещо е едно,
но да си отида и да направя нещо при моя народ, е друго.
То е по-необходимо.
Никога не забравяй, че съм ти приятел.
Където и когато ти трябва помощ, ще направя всичко по силите си.
Ето, една Берзели. Моята Берзели.
Никога да не ни среща като врагове.
Писали сте на президент Мадисън, че от две години насам
са намалели нападенията, убийствата, палежите
и други неприятни посегателства върху нашите индиански съседи.
Писали сте му, че въпреки високите лихви,
почти са погасили дълговете си
и че почти без изключение отхвърлят всякакъв алкохол.
Вие сте обезпокоен от това.
Президентът го е прочел с удовлетворение.
Писах му и че интересът им към оръжията е нараснал тревожно
и стават все по-самоуверени и нахални при търгуване.
Искат пари в брой, все по-високи цени за кожите си.
Правите погрешни изводи. Трябва да им се доверите.
Значи трябва да наблюдаваме как тук пред очите ни
се създава съюз на индианските племена?
Никога не е имало траен съюз между тях.
Защо не сега? Може би са замесени дори английски шпиони.
През последните месеци неведнъж бях в северните територии.
Повярвайте ми, всички се бунтуват против договорите,
против изкупуването на земя, против алкохола...
изобщо против всякакво побратимяване с нас.
Търговията е станала невъзможна, освен с оръжия.
Срещнахте ли някъде английски шпиони?
Не, но... – Това беше само предположение.
Сър, може би трябва да видите с очите си търговията с оръжия.
Идеята не е лоша.
Да пийнем ли все пак по една глътка преди служебната част?
Пренебрегвате гостоприемството ми, но щом не желаете...
Добре.
Какво ще кажат жените ви, когато се върнете без подаръци?
Ето, тези великолепни перли.
И тези прекрасни огледала.
Или вълнените одеяла. Нищо ли не искате?
Нека белите ви жени се украсяват с тези неща.
Значи алкохолът е смърт за червения мъж,
с моите прелестни огърлици, перли, трябва да се украсяват нашите жени,
а вие разбира се отново не искате нищо друго, освен оръжия и муниции.
Да. – Нищо друго?
Нищо друго.
За какво са ви толкова много оръжия?
Не познавам нито един бял, който да няма поне по една пушка.
Но колко червенокожи все още нямат?
Защо се колебаем? Трябва да се бием.
И когато прогоним белите от Индиана, всички братя ще ни последват.
Откакто белите са в нашите земи, се бием против тях
и винаги първо побеждаваме,
но после те се завръщат и ни съкрушават.
Ще ги гоним чак до Голямата вода.
Те не очакват нападението ни. – Прекалено много са.
Не можем да ги победим. Великия Дух е на тяхна страна.
Бездейно ли да наблюдаваме как бледоликите завземат земите ни,
заселват ги и ни отнемат въздуха? – Черния орел е прав.
Трябва да се бием, когато белите не ни оставят избор.
Но Черния орел също така греши.
Не бива да се бием сега и преди всичко не сами.
Това са шаваните.
Това са маямите.
Ирокезите.
Дакотите. От тях ще остане само пепел и дим.
А това са всички червени племена, обединени в твърд и силен съюз.
Текумзе, прав си, но много ще бъдат против теб и малко ще те последват
и още по-малко ще те разберат.
Ще ме разберат. А дотогава няма да дам почивка на краката си.
Вождовете пристигнаха. Отказват да предадат оръжията си.
Тогава да влязат така. Пратете подкрепление на постовите.
Отидете да посрещнете приятеля си от детинство.
Предложете му място до мен на масата.
Твоят баща ти позволява да седнеш.
Дали губернаторът ми позволява... – Нека моят червен брат
да забрави тези думи, бяха грешка.
Той говори английски! – И френски. Може да чете и да пише.
Приближи се. – Ще остана прав при воините си.
Ще чуеш ли какво ще кажат чрез мен червените ми братя?
Готов съм.
Наричате се наши бащи, това не е нищо ново.
Французите дойдоха в земите ни, прегръщаха ни и целуваха,
наричаха ни свои деца, даваха ни пари и искаха малко парче земя.
После дойдоха англичаните и победиха французите.
Искаха повече земя и също се наричаха наши бащи.
След това воюваха с вас, дългоножите, и загубиха войната.
Сега вие твърдите, че сте ни бащи. Но какви бащи сте?
Не зачитате границите и нарушавате договорите.
Затова ме обиждаш, говорейки ми за американските бащи.
Безспорно много от това, което казваш, е вярно.
Но и нападенията от двете страни са намалели.
Живеем заедно в мир и спокойствие и това ме изпълва с радост.
Червените ми братя също се радват, но не казвате как се стигна дотук.
Вече не смеете да нападате селата ни, толкова е просто.
Дойдох да ти кажа какво реши съветът на старейшините.
Останалата индианска земя е обща собственост на всички червенокожи.
Затова не се опитвай да се пазариш за земя,
да се опитваш да купиш от този или онзи.
Ще е равносилно на смъртта на вожда, който ще ти я продаде.
Чух думите ти и...
приемам изискванията ти.
Защото аз, ген. Уилям Харисън, не съм забравил,
че спечелихме войната за независимост срещу Англия
и с кръвта на червенокожите.
Все пак, позволи ми един въпрос.
Въоръжаваш народа си в степен, в която досега не се е случвала.
Каква е гаранцията, че съюзът ви няма да се обърне срещу нас,
срещу Съединените щати? – Няма бъдеще без миналото.
А то ни учи, че белият мъж разбира само един език – този на насилието.
Затова сключваме съюз на всички червенокожи
и така следваме примера на Съединените щати.
Смяташ ли, че това е лошо, губернаторе?
Добре дошли.
Вече сме отвикнали да пием огнена вода.
Хубаво е, че не си забравил къде живеят приятелите ти.
Искате ли да хапнете нещо?
Струва ми се, сякаш вчера съм бил тук.
А изминаха години. – Вярно е.
Ти междувременно стана известен. – А ти? Беше седнал до губернатора.
Не се тревожи, не искам да ставам губернатор.
Помниш ли нощта, когато ви напуснах? – Да, много добре си я спомням.
Обеща ми помощ, когато и където я поискам.
И това си го спомням.
Трябват ни оръжия. Пушки, барут и олово.
Това са почти... 9000 долара.
Може да се оборудва цяла армия. – Това е целта ни.
Именно.
Не мога да ти дам толкова в момента. Нямаме толкова.
Може би по-късно нещо ще се уреди. Една малка партида е възможна.
Добре, благодаря ти.
Елате да вечеряте. – Ухае много примамливо.
Дано ви е вкусно.
Започвайте. Ела, искам да ти покажа нещо.
Познаваш ли го?
Изглеждаш много уморен. – Нищо не мога да скрия от теб.
Имам много грижи. Не можем да купим оръжия на нормални цени.
Затова ли дойде тук? – Не само затова.
За теб се носят чудеса. Дори казват, че си основал столица.
Белите ли го казват? – Да. Търговците и ловците говорят.
И че никога не са виждали толкова много индианци заедно.
Всяко племе, което спечелихме за съюза,
изпрати делегация от вождове и воини за обучение в Свещения град.
И за това говорят. И за съюза ви.
И че за първи път между вас цари единство.
Единство... – Не е ли така?
Знаеш ли, сякаш между нас има дълбока пропаст –
младите воини подкрепят съюза,
но старите заклинатели и мирновременни вождове са против нас.
Страхуват се за властта си.
Саймън каза, че вече два пъти са се опитвали да те убият.
Но аз имам и много приятели, а сигурно и доста късмет.
Ако Текумзе купи много оръжия, складовете най-сетне ще се опразнят.
Трябва да говоря с татко. – Защо?
Става дума за 9000 долара. – Чудесно!
Търговията е в ръцете на татко, не мога да го пренебрегна.
Стана късно. Трябва да тръгваме.
Годините много са ни променили. Повече, отколкото предполагах.
Сбогом.
Как можа да го направиш, Саймън?
Харисън забрани да им продаваме оръжия. Заклех се в конституцията.
Моята Берзели.
Нали позволяваш.
Затвориха кръга около нас? – Обкръжили са ни?
Да. Индианците са единни както никога преди,
а на мен ми хрумна нещо.
Вождът Кожена устна е в открита опозиция на Текумзе.
Значи е нашият човек.
Нали Текумзе е шавано и тук долу се намират земите на племето му.
Столицата си обаче е издигнал горе в земите на маямите и маяндотите.
И това е нашият шанс. – Не ви разбирам напълно?
Вождът Кожена устна утре ще е тук, за да ми продаде тези земи.
Но това е половин щат! – Именно.
И така разрушаваме цялото червенокожо движение.
Губернаторе, вие се съгласихте с исканията на Текумзе.
Дадохте дума. – Казах, че ще съобщя на президента,
нито повече, нито по-малко.
Текумзе заплашва със смърт, който посмее да продава земя.
Ще предложа на вожда такава цена, че много бързо ще забрави забраната.
Извинете, но намирам плана ви за недостоен.
Достатъчно, младежо!
Не можем да гарантираме на индианците границите на земите им!
Всеки ден от Европа пристигат заселници, желаещи земя.
Земя, принадлежаща все още на индианците.
Замисляли ли сте се, че всеки от заселниците
използва най-много 1/10 от земята, която притежава всеки индианец?
Да не би да твърдите, че трябва да толерираме това завинаги?
Не бива да лъжем Текумзе.
Къде е усмивката ви?
Разбираш ли нещо? – Не,
но знам, че понякога парите се намират на улицата.
Хей, Мак.
Къде е Текумзе? – Отиде с воините си на лов.
Ще се върне най-рано след три дни.
Не мога да чакам толкова дълго. Трябват ви оръжия.
Донесох, каквото можах да натоваря.
Бялата ми сестра е много смела. – И аз.
Нека да ме последва.
Моля.
И всичко това се подмята тук!
Изглежда брат ти е променил намеренията си?
Не.
Толкова пари накуп трудно се изкарват!
Ти Айлийн ли си? – Да, познаваш ли ме?
Текумзе често говори за теб. – Текумзе?
Валагуа е съпругата на Текумзе.
До него няма място за жена.
Аз не съм му жена, аз съм майката на сина му.
Животът е толкова прекрасен...
Сам, пушката ми харесва. – Остави я, прекалено опасно е.
Хайде, идвай!
Мак!
Благодаря, Сам. – Елате.
Кой го е направил? – Индианци.
Хората казват, че са били индианци.
А от Айлийн са намерили само...
Изчезнала е.
Докторе.
Здравей, татко. – Той не те чува, Саймън.
Иначе също... искам да кажа...
Значи... Това сигурно ще се оправи.
Сам е намерил лъка и стрелите. Казва, че били на хората на Текумзе.
Искаш прекалено висока цена, вожде. – А ти искаш много земя, губернаторе.
И все пак е много. Според договора от Грийнвил земята струва 20 000 долара.
Да. Това бяха по 2 долара за всеки червенокож. Малко е, губернаторе.
Примерите понякога са неудачни. Вожде, винаги сме се споразумявали.
Ще се върна, когато имаш пари. – Е, добре! Ще ти платя цената,
но при едно условие...
Плащането ще стане на две трети в натурални стоки.
Добре. Съгласен съм.
Страхуваш ли се от Текумзе? – Не се страхувам.
Ще те обвини и ще те убие. – Текумзе е воин.
Никой не го е избирал за вожд. – С него са и много от твоите хора.
Ще се върнат при мен, щом им кажа, че имам злато.
Последно предупреждение, губернаторе.
Не сключвай договори с червенокожите. Няма да ги видиш живи.
Би трябвало да те арестувам.
Искаш да посееш раздор помежду ни, но постигна обратното.
Съветът осъди Кожена устна,
но много от синовете му дойдоха при нас, за да изкупят вината на баща си.
Да повикам ли постовите и да наредя да затворят портите?
Нека взема това решение вместо теб, губернаторе.
Никой няма да напусне стаята, докато не кажа това, което имам да казвам.
Не сме забравили какво се случи с Аления сокол преди немного лета.
Затова 2000 воини очакват завръщането ни пред портите на града.
Отиди при президента си и му кажи,
че 13-те съветника трябва официално да се откажат от покупки на земя.
В замяна ние ще отнесем до всички червенокожи светата клетва
никога да не ви нападаме.
Добре. И аз искам да се закълна.
Нека между нас цари мир.
За останалото ще изчакаме резултата от посещението ми при президента.
Така да бъде. Съобщи ми, когато имаш отговор.
Макхю, изпрати госта ни.
Саймън, ти знаеш по-добре какво имаше между Айлийн и мен.
Но да ни донесе оръжия е било неин собствен свободен избор.
Тогава защо я убихте? – Попитай убийците й.
Били са шавано. – Саймън, донесли са ти лък и стрели,
но какво означава това? – Малко ли е?
Много е. Прекалено много. – Убедително е.
Дълго бяхме братя.
Още сме приятели, докато прекрача портите на града ви.
Оттам нататък сме врагове и можем да се убием взаимно.
Имам предложение, сър. – Какво е?
Знаете, че Текумзе ще пътува скоро на юг,
за да спечели семинолите за съюза си. – Е, и?
До Алабама са около 30 дена път.
В това време можем да се заемем със Свещения град.
Свещения град! Разбира се! Превъзходно, Макхю.
Полковник Макхю. – Благодаря, сър.
Какво е змията без глава?
Нюман сподели ли вече предложението си?
Не. И той ли иска униформа? – Едва ли, сър.
Предпочитам кожените си дрехи. – Е, какво има?
В дисагите имам няколко фойерверки. Мога да отида с тях в Свещения град
и да направя малко фокуси. Сигурно ще ни нападнат.
Фойерверки ли? Много добре.
Има много признаци, че ще има война.
Война между Англия и американците. Тогава какво ще правим?
По-добре попитай какво сме правили досега?
Винаги, когато бледоликите са воювали помежду си,
ние сме им били съюзници. С едните срещу другите.
И така във войните им индианци се биеха срещу индианци.
И умираха за белите мъже. – Затова трябва да се съюзим,
иначе скоро няма да има червенокожи.
Откакто ти пристигна, моите воини са напълно необуздани,
но дали ще те последват и други?
В началото с мен бяха трима човека от племето ми. Сега с мен са стотици.
А хиляди други останаха в селата си и чакат само моята дума.
Утре ще се срещнеш с воините, които ще те придружат на север.
Дай ми няколко добри пратеника,
които ще ти изпращам, само когато е необходимо.
Поздравявам ви, вождове.
За жалост нося вест, която няма да ви зарадва.
Ген. Харисън се е запътил към Свещения град.
Иска да нападне в зори. – Защо ни носиш тази вест?
Защо? Нали съм ви приятел.
И като търговец съм мирен човек.
Голямата вода ни донесе бледоликите и никога повече няма да ги отнесе.
Не.
Докато само един бледолик живее на големия ни остров,
няма дълго да цари мир. – Всичките ли искаш да ги убиеш?
Трябва да се научим да живеем с тях.
Дойде денят на разплатата, братя. Не се колебайте.
Ще победим, преди да пукне зората. – Текумзе ни повели да чакаме.
Каза да се оттеглим, при голяма опасност, не да се бием.
Нека се оттеглим още тази нощ и да осуетим плановете на Харисън.
Не говориш като воин. Да предадем Свещения град?
Прав си. По-добре да се бием. – Не бива да нападаме!
Глупаво е да напуснем града и да нападнем Харисън наоколо.
Черният орел говори мъдро. Да почакаме тук.
Харисън иска да се бие и за нас битката е скъпа,
но още по-скъп ни е съюзът на всички червенокожи.
Значи да не действаме? Не, братя. Великия Дух никога няма да ни прости.
Чувам гласа му и той ни казва: "Бийте се срещу дългоножите!"
Воините ни ще бъдат неуязвими и победите ще следват една след друга!
Братя! Нашият брат не говори мъдро, не се вслушвайте в думите му!
Събудете мъдрите си мисли!
Не бива да воюваме, чувате ли ме? Не бива да се бием!
Тревога!
Към оръдията!
Къде са оръдията?
Артилеристите при мен!
Огън!
Готови! Огън!
Воините ни падат! Какво да правим?
Великия Дух напуснал ли ни е? Дългоножите избиват воините ни!
Какво ти казва Великия Дух?
Бийте се, братя! Победата е близо!
Нямаш ли какво друго да кажеш? Редиците ни оредяват! Ще загубим!
Бийте се, братя, бийте се!
Великия Дух е с нас!
Ела.
Готови за атака!
Напред!
Кажи на Текумзе да не се предава.
Текумзе не бива да се предава.
Поздравявам ви, г-н генерал. Първата ни победа.
Благодаря, Макхю.
Вземете няколко човека
и опожарете пъкленото гнездо.
Полковник, готови сме. Да започваме ли?
Започвайте. – Слушам, полковник!
Сам! – Полковник.
Намерихте ли нещо от Айлийн? – Не, полковник.
Всичко ли... – Претърсихме всичко.
Хайде, палете!
Преряза въжетата, без да попиташ защо искахме да го съдим.
Не знаеше ли, че е измамник? – Трябваше да бъдем "непобедими".
Но какво се случи? Всичките ми воини паднаха,
а гробовете им са в облаците. – Тенскватава не е пророк,
той е жалък измамник!
Ако бяхте издържали само още един час, щяхме...
Мълчи!
Братя, Свещения град беше измама.
Трябваше да заблуди червенокожите, че са по-силни от дългоножите.
Те ни победиха.
Само децата вярват, че белите могат да бъдат победени!
Но Текумзе познава градовете им, корабите им, армиите им.
И той е измамник като пророка!
Значи ме обвинявате, осъждате ме!
По стар обичай търсите жертва, която да изкупи срама и позора ви!
Аз питам, откъде са раните ви? Кой от вас е невинен?
Аз оставих заповед –
да се избягват всички битки, преди да сключим Великия съюз.
Братя, защо разрушихте съюза ни?
Вярно е.
Братя, бяхме заслепени, подхванахме битката
и думите на Черния орел бяха напразни.
Подкрепям те, Текумзе, с всичките си хора.
Сгреших, братя, защото разумът ми беше заспал.
Ако ме приемеш, вожде... – Дългоножите искаха война.
Ще я получат. Кръвта на братята ни ще се излее над тях като потоп.
Нека помислим – сега няма място за разпри и предателство!
Съюзът ни е жив, ако го искаме!
Лобен не може да те следва. Не вярва в делата на червенокожите.
Великия Дух е мъртъв. Сега Исус Христос е моят Бог.
Мястото ми е при дългоножите.
Загасете всички огньове.
Завръщаме се у дома при племената край големите езера.
Там ще намерим нови сили за ново начало.
Де да не беше тая подагра. – Багажът ви е натоварен, сър.
Няколко думи, генерал.
Не приемайте толкова трагично
официалното обявяване на войната от американците.
Тук няма открити фронтове.
Подгответе се за тежка, много тежка битка.
Тук не е Европа, нито прелестният топъл Египет.
За това ще се погрижат червенокожите.
Искам да ви дам един съвет –
имаме малко хора, малко заселници, малко разузнавачи.
Опитайте се да избягвате откритите битки.
Що се отнася до червенокожите... – Ще направя всичко възможно,
за да ги спечеля като съюзници. – Съюзници!
Що за странни идеи!
Няма да имате голям успех.
Трябва да им дадем дрехи и одеяла, заразени с чума, за да ги изтребим.
Бихме могли да ги пипнем и по испански тертип –
с ездачи и кучета кръвопийци! Би било подходящо като за тях!
Позволете ми да ви възразя, сър. – Генерал, не опитвайте нови методи,
имаме изпитани средства.
Полк. Проктър може много да ви разкаже за червенокожите.
Убеден съм, сър.
Имате много успехи през последните години.
В Египет дори успяхте да победите Наполеон
и ми се струва, че адмиралтейството ви е изпратило при нас,
само защото сте били прекалено успешен.
Дълбоко съм впечатлен.
Но казват, че от французите сте приели лоши републикански навици.
Не въвеждайте новости тук,
това може да ви струва живота. – Тъй вярно, сър.
Потегляйте!
Здравейте, г-н генерал!
Връщате се в добро здраве.
Постигнахте ли успех? – Текумзе ви очаква.
Какво впечатление ви направи?
Индианците почти са преодолели шока от Типекано.
Текумзе отново има силна армия.
Тук е записал условията си.
Освен това иска да се срещне насаме с вас на уреченото място.
Съгласен съм. Само не съм сигурен, че той наистина ще дойде.
Текумзе ще дойде, бъдете сигурен.
Ти ме повика, генерал. Готов съм да изслушам думите ти.
Позволи ми първо въпроса от чие име говориш, Текумзе?
В името на родените от тази земя. В името на всички червенокожи народи.
Големи думи, приятелю. Прекалено големи, за да повярвам.
Изборът е твой, генерале.
Струва ми се, че не си приятел на белите мъже?
Как бих могъл? Как бихме могли да бъдем приятели с белите?
Но ти дойде. Чуй какво ще ти кажа.
Имам нужда от помощта ти. Америка ни обяви война на 19 юни.
Имам много малко отряди, доброволците също са малко.
Американците са три пъти повече. – И повече.
Да, дори повече.
Затова предлагам съюз на всички индианци, живеещи в колонията ни.
Знаеш отговора ми. – Да. Ти ми съобщи условията си.
Първо, гаранция за равноправни битки.
Второ, неприкосновеност на останалите индиански земи
и трето: гаранция за независим индиански щат на северозапад.
Предаваният много често има нужда от гаранции.
Вече не можем да се доверяваме сляпо.
Какво мога да ти отговоря? Само това:
Докато съм главнокомандващ тук, аз, генерал-губернатор Исак Брук,
няма да има предателство. Обещавам.
И никой англичанин няма да наруши договора ни, стига да го подпишем.
За това залагам живота си.
Значи имам само думата ти? – Само думата ми.
Да бъде. Още веднъж ще се доверя на бял човек, генерале.
Дългоножите идват оттук.
Тук е бродът. Тясно е, малко могат да прекосят реката едновременно,
затова ще се съберат на поляната.
Ще се скрием в гората и в блатото. Конниците ни ще стоят на другия бряг.
Щом дългоножите влязат в реката, нападаме.
Планът е великолепен,
но ако американците не ни доставят това удоволствие?
Черния орел се е заел с това.
Разузнавачите им няма да могат да ги предупредят.
Ето ги канадските ни приятели.
Здравей, Чарлз.
Време е да ти представя жена ми, настояваше да дойде.
Но вие може би вече се познавате.
Жива си и си при приятелите ми. – Жан ме откри и ме взе при себе си.
Сърцето ми беше онемяло от скръб. Сега онемя от радост.
Може и да е неуместно, че го казвам,
но съм много привързан към скалпа си.
Идват!
Аз отивам на брода! – Ще очаквам да ми дадеш знак!
Първото ни сражение. Много зависи от него.
А първото впечатление винаги е най-доброто.
Много си ми умна.
Не ме смятайте за страхливец, но нещо не ми харесва.
Изнервен сте, защото разузнавачите се бавят някъде.
Ще се почувствам по-добре, като прекосим реката.
Ще поставя оръдията, за да сме сигурни в гръб.
Ако това ще ви успокои...
Офицери, предайте се! Съпротивата е безпредметна.
Нямате шанс. Свалете оръжията!
Бялото знаме не важи за мен, Текумзе!
Отивай си!
Дано спазите военното право.
Победител в сражението е бригаден генерал Текумзе.
Негов пленник сте.
Това май беше прекалено за теб.
Какво се случва с пленниците? – По-късно ще ги разменим.
Искам да говоря с него.
Да говориш? С кого? – Със Саймън.
Защо не. Само че няма да е в добро настроение.
Наложи се да го вържем, заплашваше, че ще избяга.
Съжалявам.
Мислех, че индианците са те убили.
Татко никога не повярва в смъртта ти.
Защо не се върна у дома?
Имам съпруг, Саймън. – Съпруг?
Да – Жан. Той ме намери и ме отведе в Канада.
На него дължа живота си.
Той е ловец. Живеем на 1300 километра оттук.
Приятелите ни са индианци... – Индианци.
Назад към природата. Русо би ти се възхитил.
Променен си, Саймън. Циничен си. – Обясни ми, моля те,
какво правиш при английските войски? Ти си американка, ние сме във война!
Текумзе е с тях против нас, сигурно е важно за теб...
Това е важно за мен! Много важно дори!
Забрави ли, че и ти имаше някога приятели индианци?
По цяла нощ се дивеше на високите им идеали за свобода и демокрация!
Или ще навреди на кариерата на полк. Макхю
да си спомни някогашните възгледи?
Позволяваш, нали?
Казват, че имаш големи заслуги при Типекано.
Срамувам се заради теб.
Защо си тук? Тук има война.
Ако нещо ти се случи...
Сестричке...
Защо сме станали такива?
Не биваше да ходиш при него. – Защо? Нали ми е брат.
Жан, ти нали си французин? – Аз съм канадец,
а че дядо ми е бил французин, е чисто съвпадение.
Дядо ми и баща ми се отделили от Англия и основали Съюза.
Винаги са воювали с Англия.
Сега отново воюваме с Англия, а аз поддържам англичаните.
Има ли в тази война изобщо "правилна страна"?
Носеше документи, дай ги на Брук. – Документи?
Какви стратези сте вие!
Струва ми се, че г-н полковникът е избягал.
Тревога! Към конете! Качвайте се!
Бързо!
От два месеца англичаните напредват победоносно на територия от 1500 км.
Форт Макинтош падна, Дарлбърн е завзет.
Англичаните и ген. Текумзе, който стоеше пред дулото ви!
Заслужавате да ви разжалвам! Как можахте да влезете в капана му?
Толкова лесно няма да ви се размине.
Направете, каквото смятате за добре. – Точно така ще постъпя.
Като пленник на англичаните срещнах отново сестра си.
Значи индианците на Текумзе не са я убили.
Ясно. Било е нещо като частна война. Отмъщение за убитата сестра.
Няма да се измъкнеш толкова лесно.
Войната е за жизнено пространство. – Война... Каква война водим?
Ние избиваме. Убиваме всеки, който прилича на индианец.
Трябва ни земята им, но нали някъде трябва да живеят!
Добрият индианец е мъртъв индианец. Толкова е просто, момчето ми.
Англичаните са завзели Детройт.
Кой? – Ген. Брук и бригаден ген. Текумзе.
Брук ще се замисли дали да не тръгне директно към града ни.
От форта ви лесно можем да му отрежем пътя назад.
Заминавате веднага!
Пригответе отбраната на форта! Ще ви изпратя 400 конника.
Макхю, стегнете се! Помислете за Свещения град!
Това беше победа за нацията ни, не можете просто да го забравите!
Тук си, най-после отново си тук!
Татко, моля те... – Нищо не казвай, яж.
Сигурно си гладна. Айлийн се върна. Знаех си аз.
Айлийн, сестричке.
Не е добре човек да почива твърде дълго на стари лаври.
Правилно, но докато не пристигнат запасите от форт Малтън,
не би било разумно да предприемем решаващия удар.
Плячката ни в Детройт беше голяма, но се нуждаем от много повече.
Какво са белите без барут и олово?
Прав си, но и червенокожите много бързо се научиха да боравят с тях.
Защото ни се наложи.
За нас е много по-важно да научим друго от вас.
Вие обработвате и засаждате малко земя и 20 души се изхранват от нея.
Еленът, служещ ни веднъж за храна,
се нуждае от двайсет пъти повече земя.
Ако не се научим от вас на това, червенокожият е загубен.
Полк. Макхю е вече във форта, готви се за сражението.
В момента има малко хора, но ще получи подкрепление,
около 400 конника от Кентъки.
Харисън реагира по-бързо, отколкото предполагах.
Айлийн е във форта и ще ни снабдява с информация.
Айлийн като разузнавач? Не е ли прекалено опасно за нея?
Тя не смята така, израснала е там.
Ако американците укрепят форта, няма да е лесно да го превземем.
Заминаваме незабавно.
Е, г-н генерал, съобщихте ли на този Текумзе нарежданията от Лондон?
Длъжен сте да му кажете, че Лондон
никога няма да се съгласи с индиански щат на северозапад.
Адмиралтейството беше категорично,
а равните права в сраженията... – Не се намесвайте, Проктър!
Утре сутрин ще ме последвате, аз ще яздя с авангарда.
С форсиран марш, това е всичко!
Още се съветват в комендантството, само О'Брайън си легна.
Много постови ли са поставили? – Да, направила съм скица.
Освен това има два-три патрула. Хората също ще будуват в къщите си.
Как е положението при вас? – Поставих пост и при конете.
Англичани!
Предпочитам да се откажа от стратегическо предимство,
отколкото от репутацията на британското рицарство, мадам.
Капитан, вие сте мой военнопленник!
Трябва да го накараме да ни каже откъде се излиза на покрива.
Г-н съдия, подложете си задника на триона и кажете кой зъб ви поряза.
Съвещавайте се спокойно,
но знайте, че вече не го правите под американска власт,
а под скиптъра на английския крал.
И понеже е толкова хубаво... – Внимавай!
Започва се.
Хайде, на покрива!
Натам!
Постъпваме лекомислено, г-н генерал.
Кой ще ни обърне внимание тук горе?
Хайде, да свалим това нещо!
Къде са хората ми? – Скрили са се в креватите си!
Ще се разправям с тях, вярвайте ми!
Мирише ли ви на нещо? Това е огън.
Брук!
Брук!
Брук!
Какво се случи със страната ни?
Всичко, за което някога съм се борил,
за което много хора прекосиха океана, е разрушено.
Стар и болен съм. Синът ми е полковник при републиканците,
дъщеря ми е на страната на врага. – Врагът! Текумзе също е при тях.
Обичаш ли го още?
Не си длъжна да ми отговаряш, но аз все пак съм ти баща.
Не, татко, любовта ми принадлежи на Жан-Рафаел.
Текумзе...
Мястото ми е до моя съпруг.
И до Текумзе и приятелите му.
Божичко, Саймън!
Татко, подръж за малко.
Бети казва, че във форта вече горят почти всички къщи.
Момчето ми! Саймън, искаш ли да жертваш всичките си хора?
Няма да им дам нашите оръжия.
Не! – Останете в къщата.
Тук нищо няма да ви се случи.
Саймън!
Саймън!
Казах да не излизате от къщата!
Саймън, забранявам ти!
Сестричке...
защо сгрешихме във всичко?
Победата ни е по-лоша от 10 загуби. – Знам какво казват думите ти.
Моят брат ген. Брук е мъртъв.
За нашето дело това е по-лошо от десет загубени сражения.
Генералът казваше: "Елате да се бием."
Проктър ще казва: "Отивайте да се биете."
Да, знам.
Тук имаме един обичай...
Някой някога го е донесъл от Европа.
Последната чаша е за Саймън. Да му кажем още веднъж наздраве.
Това ли е мястото, за което говореше? – Да.
Много е добро.
Ще накараме Проктър да изчака тук с нас ген. Харисън.
Нали това имаш предвид?
Нещо друго ме занимава повече. Проктър не е нашият брат ген. Брук.
Изминаха седмици, преди да ни съобщи
за падението на англичаните край езерото Ери.
Затова изпратих нашите разузнавачи да донесат вести.
Англичаните губят на всички фронтове.
Не от малодушие говоря така,
но нашите братя не бива да загиват за червените ливреи.
Мисля, че трябва да ги напуснем.
Текумзе е прав. Да напуснем англичаните.
Имаме договор с тях. – Имаме съюз.
Старейшините го одобриха. – Договорите са свещени.
Имаме съюз и с Уедърфорд.
Дълго ни чака, а пътят става все по-дълъг.
Вярно е, а Уедърфорд ни е брат.
Виж белезите, Текумзе. Разказват за сражения, в които се бих до теб.
С теб сме, за да водим война срещу дългоножите.
Ние сме воини! Не можем да си отидем!
Затова и ти трябва да останеш.
Ще важи решението ви, братя.
Съобщиха ми, че искате да се биете тук.
Може би Харисън изобщо не иска да идва насам.
Иска.
Е, добре, ще си помисля. – Искам отговора ти тук и сега.
Да, признавам, че теренът наистина е подходящ.
Да или не?
Не вие заповядвате тук, ген. Текумзе.
Трябва да свикнете с тази мисъл.
Впрочем договорът с вас трябва да бъде преработен.
Адмиралтейството също смята така.
Ген. Брук, който често превишаваше пълномощията си...
За това ще отговаряте вие, генерале.
Ирокезите са скалпирали пленници в твое присъствие,
след като си ги черпил алкохол. Защо го допускаш?
Питам защо го допускаш? – Защо да се намесвам?
Индианците ви не се подчиняват на заповеди.
Неуправляеми са. – Неуправляеми?
Неспособен си да заповядваш! Иди си у дома, обличай женски дрехи!
Залп! Огън!
Залп! Огън!
Назад! Отдръпнете се!
Предполагам, че се започва.
Залп! Огън!
Имаме значителни загуби, г-н генерал. – Не съм сляп, Бери.
Резервите в центъра, другите с мен. – Слушам.
Всички резерви и офицери при мен!
Свирете отбой. – Оттегляме ли се? Но защо?
Това означава смърт за индианците.
Изтегляме се във форт Малтън. Ординарец!
Пригответе оръдията за отстъпление!
Проктър се оттегля! Страхливото куче се оттегля!
Проктър ни предава.
Зарязва ни.
Жан. – Да.
Като генерал нали съм ти началник? – Да, генерале мой!
И досега не съм ти давал заповед.
Да, така е. – Тогава ме слушай добре.
Вземаш Айлийн и веднага се махате оттук.
Киш-калва ще ви придружи.
Текумзе, не бива да постъпваш така с мен.
Не бива. Заклели сме се...
Предай това на Валагуа. За сина ми е.
Текумзе падна на 5 октомври 1813 г.
Уилям Хенри Харисън стана президент на САЩ през 1840 г.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©