Wings - 05x15 (1993) Свали субтитрите
- Не мога да повярвам,
че паркираме на другия край. Къщата ми е по-близо от паркинга.
Вината е твоя. Ти се оплака за дупките на паркинга.
Сега го обновяват и трябва да се гъчкаме в онзи бус.
И мисля, че Зловещият Харолд ме опипа.
И мен.
- Не беше той.
Здравейте, потребители на моторни превозни средства.
Лоуел, другия път ме извикай, като ходиш за дрехи.
Това е велосипеден костюм.
Ще идвам вече с колело. Така ще съм аеродинамичен.
Другият ми вариант е да се обръсна и да карам гол.
Добър избор. Ще изглеждаш глупаво.
- Какви са тези малки стъкла?
Странични огледала, с които виждам зад себе си.
Сега влезе мъж с карирано сако.
И виждам, че правиш кафе.
Мерки за безопасност. До скоро.
Добро утро, Хелън, Фей, Лоуел.
Приличаш на смърф.
- Благодаря.
Познайте. Дойдох с новото си такси, на което съм втори собственик.
Колко вълнуващо.
Нямах търпение да дойда и да кажа на приятелите си.
Искаше ми се да имам такива.
- Извинявай. Имахме кофти сутрин.
Нали не можеше да си го позволиш?
- Така е, но намерих начин.
Малка агенция ме уреди като личен шофьор почасово
за големите клечки на острова.
- Един съвет.
Не носи онези глупави шапки, защото хората ще те гледат.
Няма да повярвате кого видях.
Лоуел...
Мисля, че приемаш много насериозно това с безопасния секс.
Кого видя?
Беше ужасно.
- Какво?
Какво беше? Пчели убийци? Скакалци?
Ед от магазина за сирене?
- По-лошо.
Карлтън Бланшард.
Не и онзи старец.
Кой е той?
- Някой да й каже. Аз се махам.
Един ужасен стар манипулатор.
Заради него прекосявахме страната.
А аз цяла седмица се грижех за него.
- И това не е най-лошото.
Постоянно задава въпроси с един дразнещ глас.
Върнах се.
Боже, живо е.
Вие сте наслада за болните ми очи.
Това ми напомня за нещо.
Как се образуват сутрин гурелите?
От къде идват?
Почакай тук. Отивам да разбера.
Досега не съм те виждал.
- Аз съм Алекс. Дойдох от Флорида.
Флорида.
Ако беше килим Флорида,
за колко време ще се изпрахосмучеш?
Защо някой ще иска такъв килим?
Що за глупав въпрос?
Почакай тук. Ще отида да разбера.
Как си, Анджело?
Попитах как си, Анджело?
За стотен път ти казвам, че се казвам Антонио.
А-н-т-о-н-и-о.
Това ме навежда на въпрос.
- Както всичко останало.
Ако изям супа от букви,
дали после ще се видят на рентген?
Ако изядеш такава супа, буквите ще се видят и на светлина.
Това беше добро. Не го разбрах.
Колкото и да ни е забавно сега, очаква ме интервю за работа.
Затова ме извини.
- Каква работа?
Като шофьор.
- Аз съм този, за когото ще работиш.
О, Боже.
Този петък в Нантъкет ще ме обявят
за почетен бизнесмен на годината.
Ще ми трябва шофьор да се приготвя.
Защо не се закараш сам?
- Взеха ми колата.
Влезеш ли с колата в нечия дневна
и се водиш рисков шофьор.
Работата ми трябва, но не съм толкова отчаян.
Може да е само за седмица.
Може да сме като в онзи филм за старицата и черния пич?
Как му беше името?
- Да возиш мис Дейзи.
Не.
Возеше я в една голяма кола.
Да возиш мис Дейзи.
- Не, дори спечели някакви награди.
Да караш мис Дейзи.
Действието се развиваше на юг.
- Да караш мис Дейзи.
Точно той.
Ще ти плащам по 25 долара на час.
Никакъв шанс.
Антонио, не искам да ти го казвам,
но мисля, че нямаш избор.
- Ти би ли го направила?
Не. Да не си полудял? Но къде ще спечелиш такива пари?
Добре.
Добре, но при едно условие.
Никога, ама никога да не ми говориш.
Устните ми са запечатани.
- Добре, да вървим.
Ето един въпрос. Ако запечатат нечии устни,
после през ноздрите ли ще се оригва?
Знаете ли кога идва шатъла?
- Мислех, че караш колело.
Трябваше да спра заради обрива.
От синия костюм ли?
Не.
Скарпачи, видя ли някъде шатъла?
Ако го бях видял, щях да се хвърля пред него.
Най-лошата ми седмица.
Водих го на подстрижка, на маникюр, на масаж.
Поне му изчистиха зъбите.
- И какво му е хубавото на това?
Не беше нужно да присъства.
Остана само да взема племенника му, който идва за речта му.
И адската седмица приключва.
- Къде е Карлтън?
Отвън. Пита един полицай от къде идва името на белезниците,
след като не са бели.
Племенникът ми пристигна ли?
- Не, но скоро ще дойде.
Той ще бъде моя наследник.
Когато си отида, ще вземе всичко. Освен тялото ми.
То ще отиде за науката.
Но дотогава ще си го ползвам.
Още един подобен намек и науката няма да чака повече.
Чичо Карлтън!
Люис, уплаши ме до смърт.
Какво си въобразих?
Тренираш ли?
- Да. Привърженик съм.
Мисля, че трябва да тръгваме.
- Ти сигурно си Анджело?
Аз съм Люис. Синът, който не е имал. Поне така пише в завещанието му.
Още пише така, нали?
- Да.
Страхотно.
- Исусе, Мария и Джозеф.
Да не ги видя?
Може ли да тръгваме?
- Почакай, Анджело, да си взема вода.
Имам "Драмамин", който попадна в грешната тръба.
Той е добро момче. Жалко, че има такъв дразнещ глас.
Ако ме разбираш?
- Имам бегла представа.
Не спира и не спира.
Като онова с барабаните и ушите.
- Енергийният заек.
Говоря за рекламата.
- Енергийният заек.
Не. Носи барабан.
- Енергийният заек.
И има уши.
Енергийният заек!
- Точно той.
Дойде ли шатъла?
Да, но искахме да бъдем още малко време с Карлтън.
Заповядай.
- Благодаря. Здравей. Аз съм Люис.
Продавач в "Шуарма Електроникс",
който се намира в Манхатън.
Очарована съм. Хелън.
- Алекс.
Браян.
- Хелън, Алекс, кажете ми.
Кое е това нещо, което мига и прави любов като тигър?
Била съм военен. Мога да те нараня.
- Не можеш. Аз съм продавач.
Ти изглеждаш местен.
Според теб, дали имам шансове с онази ето там?
Това е приятелката ми.
- Значи ще знаеш. Имам ли шанс?
Говорих по телефона с...
Здравей, Джо. Знаеш ли...
- Не знам.
Чудех се...
- Не знам.
Просто исках...
- Не знам. Край.
Исках да те питам дали знаеш, че ципа ти е отворен?
Погледна.
Изглежда, че шатъла е поднесъл и е затънал в някаква пряспа.
Как ще стигнем до колите си?
Мога да кача някой в таксито.
Почакай, Анджело.
Ако го направиш, ще закъснея за банкета си.
Добре, ще ви закарам с Люис
и после ще се върна за тях. Кой иска да дойде с мен?
Аз ще дойда. Омръзна ми да вися тук.
- И аз ще дойда.
Брой ме и мен.
- Аз ще изчакам тук с дамите.
Имам място за още един.
- Дами, когато ви гледам,
в съзнанието ми изплуват две думи.
Люис сандвич.
Мисля да се кача при Антонио.
- Не, аз ще отида.
Виж, Мел Гибсън.
Знаеш ли? Имам камера, която снима в тъмното.
А аз имам оръжие, което прави същото.
Стигнахме залата. Може да слизате.
- Много си близко до стената.
Не мога да отворя вратата.
- Добре. Ще ти помогна.
И от тази страна няма място. Върни се и си премести буса.
Скарпачи, дай назад, за да ги оставим и да се махаме оттук.
Акумулаторът умря.
Пробвай пак.
Не мога да повярвам.
- Отвори прозореца.
Ще излезем оттам, за да те бутнем.
Колата е електрическа. Не става.
- Защо не мога да се отворят?
Извади си космите от ушите. Няма акумулатор.
Не мога да повярвам. Приклещени сме на паркинг.
Спокойно. Ще вземем един оксижен
и ще изрежем дупка в покрива.
- А имаш ли оксижен в себе си?
Почти перфектният план.
Нека поне се забавляваме. 99 бутилки с бира на стената.
Хайде, всички. 99 бутилки с бира.
99 бутилки с бира на стената. 99 бутилки с бира.
Хайде. Само на една среща. Ще си струва.
Какво искаш? Телевизор?
Предлагаш ми телевизор?
Ако си изиграеш добре картите, ще добавя и видео.
Джо, какво да правя?
- Устискай за голям екран.
Започвам да се тревожа. Сигурно нещо е станало.
Алекс трябваше отдавна да се върне.
- Говорих със залата.
И Карлтън го няма.
- Какво мислиш, че е станало?
Спокойно. Убеден съм, че са добре.
- Да. Нека не прибързваме.
Убедена съм, че има добра причина Алекс да закъснява с два часа,
а Карлтън да пропуска банкета.
- Добре. Назови една.
Спрели са за пица?
Кажи още една.
Поднесли са и са паднали в пропаст.
Не ми давай напразни надежди, г-жо.
Въпреки, че ще е голяма трагедия.
Защо просто не го хвърлиш в дупка и не хвърлиш пръст отгоре му?
Вижте, може да се шегувам,
но обичам този човек като баща,
който като почина ми завеща само една стара кола.
Трябва да отидем и да ги потърсим.
- Браян, колите ни са на паркинга.
Тогава ще използваме снегорина.
- Добра идея.
Почакайте. Знам, че няма да ви се иска,
но някой трябва да остане, в случай, че се обадят.
Фей, погледни. Хю Даунс.
Знаеш ли? Трябва да отидеш с тях. Хелън го раздава недосегаема.
Каза ми, че много те харесва.
- Благодаря.
Това ще я научи.
Ако тази бутилка падне,
няма да има повече
бутилки с бира на стената.
Хайде още веднъж.
- Млъквай!
Това ме навежда на въпрос.
Щом бутилките падат от стената, защо не ги преместят другаде?
Боже, заразно е.
Оглеждайте се. Трябва да са тук.
Може да са в някоя канавка.
- Или в океана.
Не дай си, Боже.
Хелън, дай ми една причина, защо не искаш да излезеш с мен.
Ще ти дам две. Изключително непривлекателен си
и плюеш, докато говориш.
Виждам, че нямам шансове.
Джо, нямаше как да не забележа, че си много привлекателен мъж.
Спокойно, Джо. При теб може да добави озвучаване.
Ние сме добре изглеждащи мъже. Може да забиваме мацки по баровете.
Люис, не се обиждай, но не искам да ме виждат с теб.
Няма проблем.
Дръжте се. Това е големият завой.
Благоприятна възможност.
Намери ли проблема?
Да. Ето го.
Добре.
Сега ще трябва да свържа двете жици, за да се отворят прозорците.
Забрави за тях. Пусни парното.
Да се прегърнем, за да се стоплим?
Или да те използваме, за да разпалим огън.
Дано излезем живи.
Искам да доживея моментът, в който човека от новините
ще ми честити рождения ден. Как се казваше?
Никой да не се обажда.
Няма да се забърквам отново в това.
- Онзи синоптик.
Името му започваше с "У".
Онзи с перуката.
Боже, прости ми. Уилярд Скот.
Не.
Беше едър мъж.
Най-накрая. Къде е дръжката?
Добре ли сте?
- Най-накрая.
Къде бяхте? Търсим ви навсякъде.
- Добре ли сте?
Чичо Карлтън! Добре ли си?
Чичо Карлтън, добре ли си?
Чичо Карлтън!
Хвана се.
Довиждане. Чао, Хелън. Ще ти се обадя.
Не беше нужно да запазвате самолета само за мен.
Удоволствието е наше.
- Помни. Броиш до три и дърпаш.
Искам да ти благодаря, че цяла седмица ме караш.
Пак заповядай. Какво правиш? Защо не си тръгваш?
Мислех си,
че това може да е начало на красиво приятелство.
"Начало на красиво приятелство."
Това не беше ли финалната реплика на един филм?
Как се казваше? Някой помни ли?
Казабланка.
- Не беше той. Нали, Рой?
Не. Участваше Хъмфри Богарт.
- Казабланка.
Не. Фей, ще ми помогнеш ли?
Да, не участваше ли и Ингрид Бергман?
- Казабланка.
Сетих се. Развиваше се по времето на втората световна.
Казабланка.
- Не.
Мисля, че беше онази с песента "С течение на времето".
Казабланка.
Махам се.
Вие ме влудявате.
И как се казва този филм?
Превод: -=GrInD=- @