Wings - 05x13 (1993) Свали субтитрите
накрая стават двойка.
- 75 процента?
Невъзможно. Нека погледна. Мамка му. Така пише.
Замислете се.
Джо и Хелън работят тук и бяха двойка.
Браян и Алекс работят тук и сега са двойка. Четири от осем.
Това са почти 50 процента.
Ако статистиката е вярна,
значи двама от нас ще...
Можеше и да е по-зле.
Джо Хакет, слез веднага.
Какво има? Какво правиш?
Какво е това?
- Не, отново. Това е просто гъба.
Точно така, Джо. И къде стои, когато не я използваме?
В гърлото ти.
Много добре знаеш, че стои в панера, когато не се ползва.
Там тя изсъхва, за да не е мокра и лигава,
когато друг човек я ползва, а това обикновено съм аз.
Остави ме.
Добро утро.
- Виж ти кой реши да се прибере.
Бях вечерта у Алекс. Проблем ли има?
- И сега сигурно ще искаш закуска.
Добре. Какво си приготвил?
Лазаня? За закуска?
- Не, лазанята беше за вечеря.
Но някой забрави да се обади, че няма да се прибере.
Стига, Лоуел.
Смятах, че вече сте разбрали да внимавате с чувствата ми.
Но явно е прекалено за очакване.
Трябва да отивам на работа, но разговора не е приключил.
Ще го продължим на вечеря.
Обяда ви е в хладилника
и не си забравяйте витамините.
Не знам за теб, но на мен ми омръзна. Защо търпим това?
Готви, чисти и прави добра лазаня. Дори и на следващия ден е вкусна.
Забрави за това.
- Забравяш нещо. Дължим му го.
Забрави ли, че му потопих лодката?
- Вече мина цяла година.
Трябва да му кажем да се изнесе.
- Подкрепям те на 100 процента.
Разкажи после как е минало.
- Ще му го кажем заедно.
Да, прав си.
Трябва да отидем и да му кажем. Къщата все пак е наша.
Хайде.
- Само да изстискам гъбата.
Алекс, почакай. Взех ти нещо.
- За мен?
Защо?
- Видях го и се сетих за теб.
Наистина?
- Да.
Не разбирам. Нямам рожден ден.
- И?
И си ми взела подарък без причина?
- Такива ми бяха намеренията.
Взех го, защото сме приятелки.
Благодаря.
На Фей последно какво й взе?
- На последния рожден ден нищо.
За Бога. Кърфица с формата на хеликоптер.
Нищо не получих и на по-предния.
Много е хубава. Благодаря.
Добро утро. Знаете ли къде е Лоуел?
- Мисля, че е в хангара.
Хайде.
Не помня на Коледа дали ми взе нещо.
- Да, Фей. Взех ти.
Вярно. Упражненията на Деби Рейнолдс.
Благодаря отново.
Какво има, момчета?
- Лоуел, няма да увъртаме.
Джо иска да ти каже нещо.
- Лоуел, с Браян говорихме
и смятаме, че е време да си намериш свое място.
Какво имате предвид?
- Заради твоите правила и разпоредби.
С Джо искаме да сме пак по начина, по който бяхме, преди да дойдеш.
Какво имате предвид?
Когато живеехме в къщата, а ти не беше там.
Ако не ви познавах щях да мисля, че не искате вече да живея при вас.
Не искаме.
- Искаме да си намериш свое място.
Искаме да се изнесеш.
- Получавам смесени сигнали.
Да се махнеш.
Лоуел Матер разбира от приказка.
Няма да оставам на място, на което не съм желан.
Стига.
- Не, Джо.
Старах се да се грижа за вас. Оплаквах ли се? Не съм.
Правех го с удоволствие.
Дано един ден и двамата имате деца
и те се отнесат така, както вие се държите сега с мен.
Чувстваш ли се виновен?
- Малко.
На мен ми мина.
- И на мен.
Добро утро, Алекс.
- Добро утро. Заповядай.
Взела си ми подарък? Защо?
- Видях го и се сетих за теб.
Дано ти хареса.
Много е красиво. Благодаря.
- Вече се чувствам по-добре.
Какво искаш да кажеш?
- Ти ми взе нещо и ти върнах жеста.
Това, че ти подарих първа нещо, не означава, че си ми длъжница.
Нямаше да е проблем и нищо да не ми беше взела.
Може да съм видяла нещо, което ми напомня за теб.
Например карфица с формата на шпатула.
Шпатула? За такава ли ме смяташ? Някаква готвачка?
Не съм го казвала.
- Защо ще ми даваш такава карфица?
Ти ми взе с формата на хеликоптер.
- Можеше просто да кажеш благодаря.
Благодаря.
- Пак заповядай. И благодаря.
Пак заповядай.
Колко тъжно. Започна като мил жест,
а накрая се превърна в грозна сцена.
Дали щяха да се сборят, ако ги бяхме намазали с олио?
Добро утро.
- Добро утро.
Какъв прекрасен ден.
- Наистина? Чух, че може да вали.
Не и в нашата къща. Там е слънчево. Без очаквания за Лоуел.
Вярно. Чух, че сте изритали Матер.
- Не сме го изритвали.
Помолихме го да си тръгне.
- И къде е отишъл?
На място, наречено някъде другаде.
И го изхвърлихте на улицата?
Не сме. Вещите му ги нямаше, като се прибрахме.
Убеден съм, че е добре.
- Изненадан съм,
че не сте го хвърлили в гората, за да живее с вълците.
Защо смяташ, че искат да се върне?
Антонио, време беше да се отдели.
Обзалагам се, че вече си е намерил хубаво място.
Добро утро на всички.
Лоуел, какво правиш тук?
- Тук работя.
Нали ме изритахте и сега живея тук.
Не можеш да живееш на терминала.
- Какво имаш предвид?
Че не можеш да живееш на терминала.
- Не мога да живея на терминала?
Точно това...
- Фей, не ти се иска да го правиш.
Защо да не мога да живея тук?
- Не е хигиенично. Няма душове.
Няма проблем. Като камилите съм.
Мога да изкарам месеци без вода.
- Минали са едвам 12 часа.
Вече си повече от камила.
- Първо не мога да живея у вас,
а сега и на терминала. А после?
Ще ме изстреляте с топ от острова ли?
- Идея е.
Лоуел, не драматизирай толкова. Просто си вземи квартира.
Мислиш ли, че е толкова лесно?
Но нямаше да имам този проблем, ако някой от другите ми приятели
ме беше приютил у тях.
Дори не бих позволил да живееш и под къщата ми.
Лоуел, бих те взел при мен,
но имам само един ключ.
Би могъл да останеш при мен, но не искам.
Не мога да повярвам. В Италия приемаме приятелите си.
Лоуел, можеш да останеш при мен, колкото си пожелаеш.
Разкарайте Лоуел от къщата ми днес, или ще го убия.
Какво стана с фразата, че в Италия приемате приятелите си?
В Италия нямаме такива като Лоуел.
Какво стана?
- Ще ви кажа.
Със срещата ми си седим на дивана. Прекрасна жена,
стига да й свикнете с голямото лице. И се наслаждавахме...
Почакай.
Как така голямо лице?
Нали като погледнете някой, там има лице?
Но когато се погледнете с тази жена, има още лице.
Седяхме и се наслаждавахме на музика,
докато не може да познаете кой се появи гладен? Г-н нудист.
Джо, Браян, вземете Лоуел обратно.
Няма.
- Почакайте.
Дъщерята на приятелката ми е брокер. Може тя да му намери квартира.
Здравей, съквартиранте. Напомням ти, че довечера съм домакин
на клуба за стрелба по плъхове.
- Защо не ги правите на бунището?
Там ги стреляме, вкъщи ги чистим.
Фей, обади се на приятелката си. Побързай.
Къщата от скоро е на пазара.
- Перфектна е.
Ще я вземе.
- Нищо ли няма да питате за нея?
Щом е далеч от нас, ще я вземе.
- Лоуел, какво мислиш?
Не ми харесва.
- Това е 15-тият ни оглед.
На тази какво й има?
Няма гледка.
- Ами гледката от верандата?
Страхотно. Океанът.
Ще я вземе.
Не я чувствам.
- Има страхотна естествена светлина.
Харесвам на тъмно.
- Стой в килера.
Ще я вземе.
- Тук има всичко, което искаше.
Знам, но няма да има усещането, което имах, когато идвах у вас.
Топлината, когато прекрачиш прага.
Чувството да живееш с двамата си най-добри приятеля.
Вече сменихме ключалките. Не ни карай да вадим и ограничителна заповед.
Ще я взема.
Хелън, исках да се извиня за вчера.
- Не, вината беше моя.
Жестът беше хубав и не го оцених.
- Моя е вината.
Това, че ми подари нещо, не означава да ти връщам жеста.
След като го изяснихме...
Взех ти нещо за извинение.
- Шегуваш се.
И аз направих същото.
Първо ти.
- Не, ти първо.
Добре, но се съгласяваме, че това е краят. Не е състезание.
Добре.
Много е хубав.
Сигурно е много скъп.
Нямам търпение да видя моя.
Знаеш ли? Мисля, че съм сбъркала размера.
Ще отида да го сменя, докато не са затворили магазина.
Успях да изляза пак с Денис, след като Лоуел си тръгна.
Денис? Вярно. Момичето с голямото лице.
Сигурно съм първият, който признава, че не е за всеки...
Извинявай, Антонио. Щом я харесваш.
- Кого заблуждавам?
Това с лицето не се преглъща.
Все едно да правиш любов с тиквен фенер.
Добро утро, Фей.
- Добро утро.
Лоуел.
Добро утро.
Лоуел, вече си имаш свое място.
Това, че имам къща не значи, че трябва да спя в нея.
Не ти ли харесва?
- Не.
В нас няма как да се върнеш.
Не ми харесва. Никой не живее там.
Като се прибереш, ти ще живееш в нея.
- Да, но...
Оставете. Няма да ме разберете.
- За кое?
Досега не съм живял сам.
Никога ли?
- Първоначално живеех с нашите,
после живях с Бъни, а накрая бях с вас.
А сега съм в къщата съвсем сам.
Сам самичък. Самичкият Лоуел.
- Сам си. Разбрахме.
Вчера опитах да остана, но след няколко часа...
Просто не успях.
- Лоуел, мисля, че мога да помогна.
В началото е трудно да си сам. Разбирам те.
Делях стая като малък с брат си Ърл.
Докато не си отиде, всяка вечер спяхме в нея.
В колеж ли влезе?
- Не.
Армията?
- Не.
Да не би да...
- Просто си отиде.
Ърл знаеше, че ще ме е страх, затова преди да си отиде ми каза,
че мога да го направя. Ще се справя.
Първата вечер се сетих за Ърл, когато сенките станаха чудовища.
Сетих се за него, когато клоните чукаха на прозореца.
И накрая се справих. Успях.
Нямах търпение Ърл да се върне, за да му разкажа всичко.
Но нямах тази възможност.
Повече не го видях.
- Починал ли е?
Това, което искам да ти кажа е, че ако намериш нещо,
което да ти помогне първата вечер и ти ще успееш.
Знаете ли? Ще го направя.
Ще намеря нещо, което да ми помогне за първата вечер.
Благодаря.
Не съм чувал по-трогателна история.
- Сигурно ти е трудно да я разказваш.
Шегуваш ли се? Толкова жени забих с тази история.
Изненада.
Отбихме се, за да те поздравим за къщата.
Много мило, но...
- Без "но", Лоуел.
Всички ти донесохме по нещо.
Реших, че ще имаш нужда от цвете.
Видя ли?
А с Алекс ти взехме шампанско.
А аз ти взех шоколад, за който не очаквам нищо в замяна.
Сигурно.
Заповядай.
- Палто. Страхотен подарък.
Твоето е. Забрави го у нас.
Благодаря. И тази глупава снимка ли забравих?
Не, тя е моят подарък.
Благодаря.
- А аз ти водя Паоло.
Паоло?
- Това е Паоло.
Не е истински, но е добра компания. Взех го, като дойдох да живея тук.
Давай, кажи му нещо.
Какво да му кажа?
- Какво да му кажа?
Харесва те.
- Благодаря, Антонио.
Но може ли да направя едно нещо, преди да го вземеш?
Разбира се.
Сбогом, Антонио.
- Сбогом, Антонио.
Антонио, относно приятелката ти.
Лицето й може да е като знак за стоп, но не я изпускай.
Лоуел, мястото изглежда добре.
- Какво ще кажеш да ни разведеш?
Знам какво се опитвате да направите и го оценявам,
но колкото и да останете, накрая пак ще остана сам.
Разбираме. Просто искахме да се отбием.
Дръж се и успех.
- Благодаря.
Грижи се за Паоло.
Тръгнаха ли?
- Реших, че никога няма да тръгнат.
Наистина се радвам, че остана.
Нямаше как да те оставя,
след като чух историята за брат ти Ърл.
Почакай.
Превод: -=GrInD=- @