Wings - 05x12 (1993) Свали субтитрите
Бостън. Въпреки, че не ми се иска. Отивам да видя майка си.
Явно не се разбирате.
- Имаме малък проблем.
Аз мисля, че съм на 40, а тя мисли, че съм на 12.
Тъкмо прочетох нещо в книгата си, което може да ви помогне.
Възможно е майка ви да се определя единствено и само като ваш родител.
Ако приеме, че сте вече голяма, ще означава, че и тя е остаряла.
А това невинаги е лесно. Представяте ли си как се чувства?
Излейте си го.
Досега не бях размишлявала от гледната точка на майка ми.
Благодаря.
В понеделник тук ли ще сте? Тогава се прибирам.
Да видим.
Имам свободен час в 2 часа.
Страхотно. Ще се видим тогава.
Алекс, Дейвис скоро ще дойде. Как ми е косата? Така...
Или да я спусна?
- И в двата случая е добре.
И аз я харесвам в двата случая, стига да не е в супата ми.
Антонио, много съжалявам. Ще е за моя сметка.
Не думай.
- Колко е часът?
Спокойно. Ще дойде.
- Знам.
Това, че не дойде няколко пъти, определено значи, че ще дойде.
Разбира се.
Омръзна ми да го правиш. Щом казвам, ще дойде.
Излетял е от Париж по график, кацнал е в Ню Йорк,
хванал е автобус до Бостън и е на следващия полет на Рой.
Ще влезе след три минути и половина.
- Разбира се.
Фей, Джо каза, че една от лампите не работи.
Тази в ъгъла.
Фей, какво е това?
- Моят плъх.
Взех го от лабораторията по психология.
Да не питам, или... Добре. Кажи.
Инструкторът ми обеща, но излъга, че ще са няколко безобидни опита.
Винаги е така. Лъжат те с мляко и бисквити,
а после си гол в лабиринт.
Фей, няма да остане в офиса ми.
- Плъх.
А на тези в първа класа какво давате?
- Моля те, Джо.
Ако я върна, ще я наранят. Вече се привързах.
Като колега ми е. А ние не нараняваме колегите си.
В общи линии.
А и колко пъти трябва да докажем, че когато животно го удари ток,
то вече не повтаря грешката си?
Още веднъж.
Още веднъж.
Видя ли, Джо? Това можеше и да е плъхът.
Позволи ми да я задържа.
- Добре, но да не го виждат хората.
Погледни колко е сладък. Ближе ми пръста. Май ме харесва.
Може просто да е учтив.
Обадих се в хотела. Дейвис е потвърдил резервацията.
Ще дойде.
- Разбира се.
Дейвис.
"Разбира се."
Хелън!
Почакай, не беше ли червенокоса?
Напълнял си.
- Мислех, че си по-висока.
Помня, че се обличаше по-добре. Вече не ме привличаш.
И мен. Какво си мислехме?
- Не ми пука.
Какви са тези остроумия?
Хелън не е умна. Какво й е направил?
Вижте, кого намерих.
- Здравей.
Какво искаш да правим?
- Първо, да те заведа на обяд.
Защо не заведа всички ви? Така ще се опознаем.
Страхотна идея.
- Ще пропусна.
Джо, знам, че не съм ти любимец.
- Не съм го казвал.
Аз щях. Не инвестирах в бизнеса ти и излизам с бившата ти.
Бих се мразил.
- Може би имаме нещо общо.
Джо, бъди добър с него.
Знаеш колко време й отне на Хелън да си намери ново гадже.
Моля те. Искам да сте приятели.
- Добре.
Но не е нужно да ми вземаш обяд. Аз ще ти взема. Ще взема на всички.
Страхотно. Хелън, да се отбием в хотела?
Искам да оставя куфарите.
- Добре. Ще те чакам отвън.
Знам, че искаше да ни вземеш обяд и че Джо пое инициативата,
но ако ще се почувстваш по-добре ще взема парите от моя обяд.
Джо, знам, че не ти е лесно.
- По-трудно е, отколкото мислиш.
Колко ти трябват?
- 50 долара ще свършат работа.
Ще се изкъпя набързо, да се събудя.
- Добре.
Толкова е прозрачен.
- Джо.
Дойдох с добра нагласа, а той ни доведе тук,
да се изфука с хотелската си стая. Тук е само за една нощ.
Трябва му само легло, одеяло и тоалетна.
Той не е в затвора.
- Кого смята, че ще впечатли?
Погледнете това място.
Великолепно е.
- Погледнете. Камина, антики.
Страхотна гледка.
Минибар.
Харесва ми.
17,50 за ядки макадамия.
Кой би дал толкова за такова нещо?
Вземайте си каквото искате!
- Браян, подай ми ядките.
Погледни тази кожа. Сигурно е скъпо.
Мога да прочета човек по куфара му.
Браян, недей.
- Стига. Погледни. Кашмирен пуловер.
Значи, че има пари.
- Вратовръзки "Армани". Има вкус.
Има и много свободно време за своите ръце.
Върни го.
- Джо, погледни.
Не сега. Мъчи ме жажда, която само сок за 8 долара ще утоли.
Да видим какви играчки още носи.
- Това е лично. Спри.
Хелън, това е като да отидеш у някой и да не погледнеш при лекарствата му.
Гледала ли си моите?
- Да. После ще обясниш за червилото.
Хелън, не си ли любопитна?
- Не съм.
Разбира се, че си. Чуваме душа. Като спре, ще ти дадем сигнал.
Прикривай ме.
Тук няма нищо интересно. Ризи, пуловери, обувки...
Купил ми е подарък.
- Хелън, не бива да го отваряш.
Отварям го. Така ще знам и аз какво да му взема.
Това няма да ти помогне.
Дано не е за мен.
Може да е за друга жена. Негодник.
Може да е за него. Кучка.
Стига, дошъл е да те види. Беше в куфара му. За кого може да е?
Сигурно върви с още нещо.
- Мисля, че ти вървиш с това.
Спря душа.
- Прибирайте всичко.
Мисля, че беше...
- Етикетът беше отгоре.
Суши си косата. Бързо.
Куфарът не беше ли отворен?
Извинете, че се забавих. Дано не ви е било скучно.
Нищо не намерихме. Само седяхме. Не сме мърдали.
Някой май е намерил нещо.
Браян, казах ти...
- Аз ли? Джо беше. Той я накара...
Няма нужда да се извинявате. Това са просто ядки.
И портокалов сок.
Добре, че леглото беше закрепено.
Хелън, направих резервация, но ще е по-романтично,
ако довечера вечеряме в стаята.
- Добре. Няма проблем.
Страхотно.
Вечеря в стаята с тази пижама.
Салатата ти ще е с повече дресинг.
Кажи здравей, Антонио.
Хайде, Къпкейк. Кажи здравей.
Мисля, че много я притискаш.
Знам, че не може да говори.
Имах предвид, че я стискаш с ръцете.
Спокойно. Нищо няма да позволя да се случи на малкия ми косматко.
Търся Фей Кокран.
Професор Лаусън, нейния инструктор по психология.
Ти ли ме кара да бягам гол в лабиринт?
Не знам за какво...
- Няма да ти кажа къде е.
Тя ми е от най-скъпите приятели. Първо трябва да минеш през мен.
Г-жа Кокран открадна училищна собственост.
Ако не ми кажете къде е, ще се обадя и вас да арестуват.
Фей, търсят те.
Професор Лаусън, с нас ли ще летите?
Г-жо Кокран, знаете защо съм тук. Казах ви и по телефона.
Ако не ми дадете животното, ще се обадя в полицията.
Няма. Вие как ще се почувствате, ако ви вкарат в клетка
и ви пускат ток за грешните решения, като това с якето ви?
Извинете, но отказвам да го върна.
- И няма да размислите?
Няма.
- Тогава ми остава само едно.
Поздравления.
- Какво?
Бяхте в експеримент за човешкото поведение.
Само вие направихте нещо като казах, че плъховете са в опасност.
Наистина?
- Да. Очевидно сте добродушна,
принципна и състрадателна жена.
Много ви благодаря.
Често ме описват като малък, слънчев лъч.
И няма да изпържвате малкия гризач?
- Разбира се, че няма.
Той е много ценно животно. И умно.
Може с копчетата на телефон да изсвири "Паячето Итси-Битси".
Един момент. Рой. Добри новини. Къпкейк вече не е в опасност.
Може да я върнеш на професор Лаусън.
- Късно е.
Пуснах го на свобода на паркинга като чух, че професора идва.
Какво?
- Роден е свободен.
Роден е в лаборатория.
Две години от проучванията ни отидоха на вятъра.
Това ще се отрази на оценката ви.
Много благодаря, Рой.
Къпкейк, това беше красиво.
Не мога да повярвам за подаръка. Това е напълно неуместно.
Разбирам я. Още са в началото за такъв интимен подарък.
А ти се бавиш.
Има си ред за подаръците.
На първата среща са цветя. На втората - плюшено животно.
Не по-големи от това. На четвъртата - нищо лично.
Например ключодържател. На шестата вече се опознавате.
Тогава може да е по-интимно. Например ръкавици.
Шегува се.
Като бяхме заедно и сгафех около ключодържателя
отново се връщах на цветята.
- Напиши си го на брошура.
Какво "да" и какво "да не" правиш.
- Лесно. Направо недей.
За какво си говорите?
Линч й е купил еротична пижама.
- Няма да спя в нея.
Не това й е целта.
Обличаш я, лягаш в леглото и я хвърляш настрана до сутринта.
Никога не съм се вълнувал, когато обличам женско бельо.
Почакай, Антонио. Мисля, че е от езиковата бариера.
Имаше предвид, че не си се вълнувал, като видиш жена в бельо.
Разбира се.
На Дейвис е рано да мисли за бельо.
Той е мъж. Още на 2-та минута си те е представил гола.
Знам. Жените правим същото.
Просто се почувствах глупаво. Мислех връзката ни за специална.
Но това бельо означава само едно. Че иска да ме вкара в леглото.
Какво ще правиш?
- Ще му я хвърля в лицето
и ще скъсам с него.
- Не е ли прекалено?
Още не ти го е дал.
- Да. Какво ще му кажеш?
Рових в багажа ти и намерих подарък, който отворих, но беше без име.
Имате право. Ще вечерям с него,
ще го изчакам да ми я подари и ще му я хвърля в лицето.
Звучи като нормална вечер.
Още шампанско?
- Не, благодаря.
По-добре е от претъпкан ресторант.
Да, много е приятно.
Хелън, има ли нещо? Изглеждаш малко... Каква беше думата?
Студена?
- Дали?
Почакай. Знам какво става.
Знаеше, че съм в Париж и очакваше подарък.
Щях да се изненадам, ако нямам.
Спокойно. Приготвил съм ти нещо. Не е нищо особено.
Дали?
Дано съм успял. Не си най-лесния човек за подаръци.
Точно там грешиш. И плюшена играчка върши работа.
Не по-голяма от това.
- За другия път ще знам.
Дано ти хареса.
- Просто ми го дай.
Обещай да ми кажеш, ако не ти хареса.
- Обещавам.
Искаше ми се да не го правиш.
Не ми е приятно, че ме смяташ за човек,
на който можеш да подариш... Сапун.
Ръчно оформен като малки инструменти. Като го видях и се сетих за теб.
Сапун?
Взел ми е сапун.
Цяла вечер го чаках, но така и не ми подари нощницата.
Беше перфектният джентълмен.
- Френският сапун не е лош подарък.
За Коледа може да ти подари вода за уста и дезодорант.
Почакай. Не разбирам. Ядосана си, защото не ти е дал нежелан подарък?
Не, даде ми хубав подарък.
Разбирам. Ядосана си, защото не ти е дал желан подарък.
Ядосана съм, защото не ми даде нощничката.
Мислех, че не я искаш.
- Не я искам.
И вместо да си щастлива си бясна.
- Да.
Отказвам се.
- Приеми го. Взел я е за някой друг.
Благодаря за просветлението. Чувствам се като глупачка.
Вероятно си има по една жена на всяко летище
и една от тях ще получи пижамата ми.
Първо му беше ядосана, защото иска да си по-мръсна.
Сега си ядосана, защото иска да си по-чиста.
Какво ще правиш?
- Нямам избор. Ще скъсам с него.
Направи го заради правилната причина, а не заради глупаво неразбирателство.
Ще бъда искрен. Не знам какво виждаш в този човек,
но ако поне малко си струва, недей.
- Мислиш, че преигравам?
Малко.
Не е като да имате ексклузивна връзка.
Не забравяй, че до преди два дена беше г-н Перфектен.
За протокола искам да знаеш, че смятам Дейвис за прекрасен мъж.
Мисля, че сте хубава двойка.
- Благодаря, Лоуел.
Знаете ли какво осъзнах? Вярно е.
Ноздрите са прозорците към душата.
Чао, Лоуел.
- Чао.
Прави сте. Преувеличавам. Не ми влиза в работата.
Ще забравя за цялата случка и дори за глупавата пижама.
Здравей, Дейвис.
- Дойдох да кажа довиждане.
Стана ли време?
- Опасявам се, че да.
Ще се върна възможно най-скоро. Ако искаш.
Разбира се, че искам.
- Беше ми приятно.
Чао.
- До скоро.
Вчера не бях приятна компания, но знай, че ми хареса подаръка.
Беше много хубав.
Хелън, какво правиш?
- Дай ми го. Не мога повече.
Хелън, недей...
- Спри. Знам какво има вътре.
Това ми е бельото.
- Не говоря за него, а за това.
Какво е това? Ако аз съм сапунът, кой е коприната?
На 31 години и още е сама.
Защо ли?
За кого е?
- Малко е неловко.
Обзалагам се. За кого е?
Добре. За теб е.
Наистина.
Видях я в Париж, беше много хубава и исках да ти я взема.
Но после осъзнах, че избързвам с такъв подарък.
Затова реших да изчакам.
Наистина?
- Да. За подаръците си има ред.
Не исках да избързвам.
И кога смяташе да ми го дадеш?
Не знам. Около 10-тата или 12-тата среща.
Точно след картичките?
- Да, но преди ценните метали.
Дейвис.
Само още нещо. От къде знаеше, че ми е в куфара?
Превод: -=GrInD=- @