Monarch: Legacy of Monsters - 01x03 (2023) Свали субтитрите
Имате 60 секунди да решите.
Какво решавате?
- Чакай.
Няма време. На паркинга ли спряхте? Знаех си.
ДЕАКТИВИРАН ТРАКЕР ЛИЛАНД ШО
Няма да те следвам.
- Вие ме потърсихте.
Ако не искаш да знаеш жив ли е баща ти, твоя работа,
но аз съм любопитен.
Как ще го намерим? Къде ще го търсим?
Където е бил последно.
- Късмет.
Доста време търсиха самолета. Аляска е огромна територия.
Ще идем там, където не са търсили.
Това е "ниваки", по-различен начин за оформяне на дървета.
Много е интересно.
Искам само тези тъпанари от "Монарх"
да не ме замесват в щуротиите на татко.
А ти?
Искам да го намеря.
- И аз.
Защо, каква ти е играта?
Хироши Ранда ми е като син.
Единственият ми близък човек.
Това е откачено.
По-откачено от файловете в сейфа на баща ти?
Или от пазените в тайна брат и семейство?
Надушиха ни, бегом към колата.
Извънредна ситуация.
Аз ще карам.
- Не, колата е под наем.
Май не може.
- Боже, звучиш като баща си.
Извънредна ситуация.
Къде се пъха ключът?
- Боже.
Можеш ли да караш?
- Всичко по море, въздух и суша.
Натисни педала и копчето.
- Копче?
Лий Шо е! Кара към южната порта!
- Затворете я!
Спри!
Внимавай!
Платил ли си и за щети?
- Да.
Какви ги вършиш?
Внимавай!
Полудя ли?
- Да знаеш баба ти как караше.
Дръжте се!
Кара към главния вход!
Боже!
Това не ми харесва.
- Всички разбрахме, Били.
Винаги сме били независими.
- Защото никой не ни приема сериозно.
Ако оставаме тайна дружинка за лов на чудовища, оттегляме молбата.
Но ако ще правите нещо значимо,
важни проучвания, ще ни трябва помощ.
Може ли да му се вярва?
- Стига да не го изложим.
Добре.
- Ясно.
Добре дошли в "Монарх".
Не очаквах да принудиш и командира си да е военен ескорт.
Тези умници са ти влезли под кожата, Шо.
Не ме слушат, сър, а и се мислят за по-умни от мен.
Колегите ми д-р Миура и Уилям Ранда.
Честито повишение, генерале.
Благодаря, госпожице.
- Доктор.
Простете.
Имали сте нещо за нас, докторе.
1954 Г. ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД ФИЛИПИНИТЕ
Какво е това?
Вкаменелост ли е?
На пръв поглед. Направихме тази отливка в Индонезия.
Преди три седмици, преди дъждовете.
Как нещо толкова голямо се разхожда незабелязано?
Клоня към телепорт…
- Имаме няколко работни теории.
Това нещо ме плаши.
Но докато не ни покажете от какво е, си е просто дупка в пясъка.
Нямате ли поне снимка?
А какво ще кажете да го подмамим да излезе от леговището си?
Към 70 кг уран ще стигнат.
- Нека ви обясня, сър.
Толкова пуснахме над Япония.
Какви са намеренията ти?
Генерале, докато подготвях докторантурата си,
открих отклонения в радиационния фон в тропосферата.
Смятаме, че може да са пряко свързани с чудовището.
Радиоактивни следи?
- Нещо ги поглъща, храни се с тях.
Предлагам да проучим въпроса, сър.
По-добре на негов терен, отколкото на наш.
Айк би одобрил.
- Нашият главнокомандващ Айзенхауер
би предпочел да пазим урана за вътрешната ни сигурност.
Моите уважения, сър, но създание с такива гигантски размери
е заплаха за световната сигурност.
Да! Навихме ги.
Съзнавате ли тежестта на това решение?
- Кажи-речи 70 кг.
Друг път не започвай с телепортацията.
- Теория е.
Като тази, че Земята е плоска. Но не очаквай финансиране от Пентагона.
Ще преобърнем общоприетите представи
за еволюцията, зоологията и физиката.
Иска се да отвориш ума си.
Да, и очите си, Били. Наблюдавай реакциите на хората.
Тръгнали сме да проучваме нещо.
Няма да си меря приказките, за да угодя на въоръжените тъпаци.
Чака ни много работа. Ще се видим в службата.
Знаеш го какъв е.
- Да.
Без теб нямаше да стигнем доникъде.
Това е факт, не догадка.
Значи в екипа ще се намери място за един въоръжен тъпак?
Благодаря.
Но е прав.
Ако крием същността на работата си, какъв е смисълът?
ПО МОТИВИ ОТ "ГОДЗИЛА"
МОНАРХ: НАСЛЕДСТВО ОТ ЧУДОВИЩА
Едно време използвахме молив и хартия.
Не виждам промяна.
Не знам как му се занимаваше на Били.
Описваше всяка щуротия, на която се натъкнеше,
докато му се изхабят моливите.
И татко пишеше с моливи. Остреше ги с джобното си ножче.
Навсякъде ръсеше стърготини.
Мама вдигна ръце накрая.
Явно има нещо, което Хироши е скрил от "Монарх".
Ако го открием преди тях, ще намерим баща ви.
Мей има с какво да ги прочете, но то не е тук.
Супер.
- Направих цифрови копия.
В случай че потрябват.
Браво, умнице. Изрови какво пише за Аляска.
Не е лесно да търсиш по ключова дума в сканирани файлове.
Не е като в "Гугъл".
Знаеш ли какво е "Гугъл"?
Не падам от небето, Мей.
Кога основахте "Монарх"?
- Някъде към края на 40-те години.
Значи си на 90 години?
Имам добри гени.
И за какво е било всичко?
- За надеждите.
Мечтите, амбициите.
Затова създадохме "Монарх", преди да го опорочат.
Сега преследват вас, а не чудовищата.
Баща ни наистина ли е работил за "Монарх"?
Това е семейният ви бизнес.
- Знаел е за чудовищата.
Всички сте знаели.
А не сте предупредили, не сте го спрели.
- Точно това искахме.
Ти си го видяла с очите си. Можеше ли нещо да спре онова чудовище?
Значи татко е умрял напразно.
Цялото това начинание
е проклятие за семейството.
АТОЛЪТ БИКИНИ 1954 Г.
Взе ли широкоформатната камера?
- Да, Били.
А телеобектива?
- Не, остана при сеизмографа и лентата.
Прости се с корицата на "Нешънъл Джиографик".
Какво става?
Казах ви да не вярваме на този негодник.
Спри, аз ще се разправям. Остави ме да поговоря с него.
Генерале.
Генерале.
Сър, не сме обсъждали да правите нещо подобно.
Поискахте голямо количество уран.
- Не под формата на бомба.
Да бяхте уточнили.
Можеше да ни кажете.
- Синко, това е свръхсекретен ядрен тест.
Разбирам, сър. Те искат само да проучат с какво си имаме работа.
Не сме сигурни какви са тези твари.
- Заплаха за световната сигурност.
Нали така каза?
- Тъй вярно, сър.
Колко звезди виждаш?
- Една, сър.
Искали сте разрешение от двама-трима,
четирима над вас, за да изпълните молбата ни.
Всички те прецениха, че трябва да го примамим тук и сега.
Чудовище или не, няма как да го пренесем в Лос Аламос.
Разбирам, че идеята им е била друга,
но нищо не зависи от нас.
Поискахте помощ от американската армия.
Ето ви я.
Здрасти, аз съм.
Съжалявам, ветровито е. На кораб съм.
Знаеш, че не мога да ти кажа.
Чуй ме.
Ще ме изслушаш ли?
Може би скоро ще се върна.
Не, сериозно говоря.
Ако знаех, щях да ти кажа.
Ще затварям. Да, край.
Така вредиш на околната среда. Рибите ядат пластмасата, а ние - тях.
Ще направя дарение на "Грийнпийс".
Или просто ми кажи защо си хвърли телефона.
Трябвам ли ти за нещо?
- Той иска да обсъдим какво ще правим.
Вярваш ли на старчето?
Не рискувай повече заради нас. Прибирай се, щом трябва.
Вината е моя, аз забърках тази каша.
Двамата с нея я забъркахте и въвлякохте и мен.
Заради вас останах без работа и дом.
Загубих всичко, което съградих.
Не знаех, че ще стане така.
- Да, добре.
Но докато не оправим кашата и не си върна онова, което загубих,
не ми казвай какво да правя.
Добре, всичко съм уредил. Но имаме проблем.
Ако някой съвестен митничар намери това, край на играта.
Трябва да хвърлим тези неща.
Недей. Нали чрез тях ще намерим баща ми.
Тя ги е копирала.
- Не ми пука.
Защо да те слушам? И защо отиваме в Корея?
Татко е изчезнал в Аляска, а тя е натам.
Знаеш ли какво правиш?
- Измъкнах ни от Япония, нали?
Качихме се без паспорти, не ни преследват.
В Поханг имам доверен човек, стар приятел.
Може би последният ми жив приятел.
Но си прав, Хироши ти е баща. И твой.
С право искате да решавате вие.
Така че като пристигнем, после накъде?
ПОХАНГ, ЮЖНА КОРЕЯ
Къде е приятелят ти?
- Имай ми доверие.
Ние трябва да сме на второто гише.
ЧУЖДЕСТРАННИ ПАСПОРТИ
Ще изчакаме.
За това гише сме.
По дяволите.
Паспорт.
- Моля?
Паспорт!
- Говорите ли английски?
Ето какво стана.
С мен са осиновените внучета на сестра ми.
Бяхме на кораб и им предложих
да сложим всички документи в една раница.
Не сме терористи и никога не съм бил в Северна Корея.
Чакайте!
- О, боже! Моля ви!
Аз имам паспорт.
- Да се бях обадила в посолството.
Сега ще ни глобят ли?
Мога да ви дам пари.
- Какво става?
Какво губите?
- Работата си.
Отиваме в затвора.
- Шо ни прецака.
Вие командвате, нали? Ще ви се отплатя щедро.
Не сме подкупни.
- Мислех ви за по-умни.
Казах ти, пълно е с тъпаци.
Знам.
Трябваше ли да удряш толкова силно?
Не. Братко!
Забравихме се, Ду-Хо.
Младееш, браво!
- Едва ли, но често ми го казват.
Да изчезваме, преди да са го намерили. Идвайте.
Имайте малко вяра.
Тъпанар.
Добре дошли, госпожо.
- Тим, как ми се идваше в Япония!
Защо да помагам на дъщеря си да се настани в колежа?
Честито.
- Бившият ми е с нея в този важен момент,
защото на Лий Шо му е омръзнало да си кара старините на хубаво място.
Госпожо, може ли…
- Не може.
Какво ти каза той?
Откраднати са важни данни. Трябва да си ги върнем.
А спомена ли ти, че няма разрешение за подобни изпълнения?
Реших, че…
Самолетът излита след половин час, искам ви на борда.
Не можем, файловете на Ранда са у тях.
Записки отпреди 60 години и щури теории няма да спрат Годзила.
Лий Шо явно не мисли така.
Щом си смятал, че са важни,
защо не каза на д-р Серизава или на мен, а действа сам?
За нашата мисия ли работиш, или за своя?
Потвърдено ли е? Всички?
Бъдете в готовност.
Шо е в Южна Корея.
Засекли са ги в Поханг чрез технология за лицево разпознаване.
Но той някак се е измъкнал.
След 30 минути да си в самолета.
А ти, събери екип и намерете Шо на всяка цена.
Тим ми трябва.
А ако е прав? Шо бездейства от години. Защо се е активизирал сега?
Ако побързам, ще го хвана, но не и без него.
Никой не знае по-добре от него какво крои Шо
и защо са му важни тези файлове.
Тим мисли като него.
Взе ли каквото поисках?
- Да, на борда е.
Витлов самолет?
Исках нещо с реактивни двигатели, не ковчег с криле.
Всичко, което можеше да му се развали, е оправено.
Заповядайте на борда на "Еър Ду-Хо"!
Ще летим чак до Аляска с това нещо?
И в старите модели има живот.
Нищо на сонара, генерале. Колко ще ги държим?
Сварихме се на тази жега.
Ако това нещо не се появи, забравете за помощта на армията.
По-добре, отколкото да гледам как затриват нещо, което не разбират.
Какво е това?
- Какво стана?
Не знам, даде накъсо.
Кажете какво става.
Внимание! Сонарен контакт.
Динозавър?
Броня ли има?
От какво го пази?
От нас.
Невероятно. Вижте колко е бързо.
Защо не сме го виждали преди?
Как ще го проучим, ако наистина го затрият?
Това е грешка.
Генерале?
Мисля, че трябва да прекратим това, сър.
Ако не проучим врага…
Ако чакаш неговия ход, си загубил битката, синко.
Боже мили.
Пускайте "Касъл Браво"!
Внимание, детонация след 30 секунди!
Десет, девет, осем, седем, шест.
Пусни ме, трябва да го спра!
- Кей, край.
Две, едно.
- Не го правете, моля ви!
Великолепно.
Да, беше.
Какво сторихме?
Това ли работеше татко?
Когато казваше, че отива на конференция,
всъщност е преследвал чудовища?
Лудите години бяха зад гърба ни, когато Хироши се включи в екипа.
"Монарх" вече се занимаваше с изчисления, анализираше данни.
Кога го видя последно?
Знам ли, преди почти 20 години. Вече бях стар.
Ако се опитвате да научите нещо повече за семейството си,
нищо не знам, Хиро беше нормално момче.
Не измъчваше малки животни. Не се напикаваше напук.
Профилът на социопата.
"Беше свестен, никой не очакваше това."
- Ще престанеш ли вече?
Приличаше на майка си.
Преследваше целите си и нищо не можеше да го спре.
И никога не ме е лъгал.
Това е тайна, Кейт, а не лъжа.
Не виждам разлика.
- Аз виждам.
Не искам да ви разтурям седянката, но май намерих нещо.
По ключова дума "Аляска"
излязоха само статии за изчезнали мъшъри и за Голямата стъпка.
Но ти спомена нещо за данни,
затова се опитах да потърся по координати.
Почеркът е на Били.
Да, това са координати от цял свят.
От Мексико, азиатските степи, Северна Африка.
В целия списък само тези координати не са отметнати.
Когато ги въведа в картата…
О, да.
Ако знаехме накъде се е отправил самолетът на баща ви,
щях да посоча точното място.
Беше полет 74 или нещо такова от Ноум до Бароу.
От Ноум до Бароу.
Бинго.
Вас двете ще ви черпя.
Ду-Хо, имаме нова крайна цел.
- Добре.
Защо е летял до Бароу?
- Не, само така е обявил.
Не е отивал там.
Кейко?
Добре ли си?
Той не трябваше да ме спира.
- Да, постъпи егоистично.
Иначе какво щеше да стане?
Да те уволнят, арестуват и депортират.
И пак щяха да взривят бомбата.
С генерала обсъдихме финансирането.
Реших, че така и така ще ни врътнат кранчето,
поне да опитам за последно.
Поисках да имаме бази за "Монарх", още персонал, измервателна апаратура.
Той отхвърли идеята.
Каза, че не искаме достатъчно.
Дават ни празен чек,
за да разберем има ли още чудовища.
Как го убеди?
- Попитах какво ще стане,
ако следващия път нещо се появи не в Тихия океан,
а край Ню Йорк или Вашингтон.
- Трябва да кажем на света.
Ще разкриеш подробности за тайно детониране на водородна бомба?
Защо не?
- Розенбергови бяха екзекутирани.
Да речем, че…
… намерим друго.
Трябва ли генералът да знае всичко?
- Предлагаш да лъжа по-висшестоящ?
Не, но лъжата и тайната са различни неща.
Във военния трибунал надали ще ги разграничат, Кей.
Вярваш ли ни?
Вярваш ли й?
Добре.
На него ще докладвам само каквото знам от вас.
Надявам се, че ще ми казвате всичко, което е нужно аз да знам.
Съгласни ли сте?
А ти?
Съгласен съм.
Става.
Всичко е наред.
Добро утро.
Къде сме?
- В САЩ. Скоро ще сме при баща ви.
Не се ли радваш, че ще го видиш?
- И ти ли си му син?
Не исках да си вра носа.
Извинявай, просто не знам от какво се боя повече -
да го намерим или да не го намерим.
Всякак ще ми е тежко, а не знам колко още ще издържа.
От мен да знаеш.
Започваш да цениш живота, когато си на косъм да го загубиш.
Или като видиш как умират хора.
- Мнозина умряха пред очите ми.
Баща ми, добри приятели.
Всеки ден може да ти е последен.
Може да ти се случат ужасни неща, но не бягай от болката.
Виж се само - не беше ходила в Корея,
запозна се с Ду-Хо, а сега ще можеш да се скараш на баща си.
Какво стана?
- Братко, наближаваме.
Май това е мястото, което Хиро е търсел.
Аз поемам управлението.
- Твой е.
Ще направя някои нестандартни маневри. Дръжте се, ще тресе.
Какво?
- Не, чакай.
Ти стой тук и си сложи колана.
- Защо той ще пилотира?
Няма по-добър от Лий Шо, когато стане напечено.
Супер, много ме успокои.
Ду-Хо обикновено държи нещо под седалката за спешни случаи.
Да, отвори го.
Отпий една голяма глътка, ще ти трябва.
Това е вода.
- Сложи капачката
и остави шишето тук, за да го виждам.
Вече си имаме авиохоризонт. Започва се.
Майчице!
Боже, спри!
Хайде, птиче!
- Шо!
Изправи! Ето там можем да кацнем.
Ще тресе здраво, дръжте се.
- По дяволите!
Какво е това там?
- Кое?
Дръжте се.
Кацнахме!
Добре ли сте всички?
Братко, поработи над кацането.
Браво на втория пилот.
О, не.
Не искам да гледам.
Не е той.
Коланът му е откопчан. Може да се е измъкнал.
Какво виждат очите ми!
Боже мой, дали има някой?
Ако всички са загинали в катастрофата, кой е оборудвал тук?
Почеркът ми е познат.
И на мен.
Оцелял е.
Жив е.
Кацнали са благополучно.
Да се махаме!
Ще подготвя самолета, идвайте бързо!
Живо!
Хайде, тичайте!
Давайте!
- Към самолета!
По дяволите!
О, не!
Превод и субтитри КАТИНА НИКОЛОВА