Fear the Walking Dead - 08x09 (2023) Свали субтитрите
Не стреляй. Моля те.
Мислех, че къщата е празна.
- Не е.
Тук ли живееш?
- Няма значение.
Аз съм Джей.
Добре. Сам ли ще излезеш, или искаш аз да те изхвърля оттук?
Моля те. Ограбиха ме.
Ако не си върна откраднатото, ще умра.
Вече няма нищо толкова ценно.
- Има, ако си диабетик.
Какво каза?
Инсулин.
Инсулинът ми беше в чантата.
Лъжеш.
- Не лъжа.
Вече няма инсулин.
- В моята група имаше.
Един от нашите го правеше. Покрай него повярвах в чудеса.
Докато онези не дойдоха…
… и не го убиха.
Взеха всичко.
В онази чанта имах инсулин за една седмица.
Занасяш ли ме?
Очакваш да повярвам, че това е съвпадение?
Кой ти каза?
Какво?
Кой ти каза за мен?
Има инсулин за една седмица, после какво?
Не знам.
Предпочитам седмица живот пред смъртта.
Моля те. Загубих всички.
Длъжен съм да направя нужното.
Колкото и да ми остава.
Тези, които ти взеха инсулина…
Знаеш ли къде са?
- Да.
Добре.
Къде отиваш?
- Да пусна една вода.
Искаш да кажеш, че тези, които са ти взели лекарството,
са там вътре?
- Да.
Успех.
- Не!
Питам за последен път.
Кой ти каза за мен?
- Никой. Защо мислиш…
Последния път, когато търсех инсулин за някого,
се озовах там.
В завода?
Да. Но не го наричахме така.
Как го наричахте?
Убежището.
Животът ми се разпадна, откакто стъпих там.
Не знам дали ти, или Веселената
си правите някоя извратена шега с мен,
но не влизам там за когото и да било.
С теб си приличаме.
Жена ми…
Тя беше всичко за мен.
Убиха я.
Убиха и сина ми.
Върнал си се сам.
Може би и ти си загубил жена си, може би не само нея.
Ако не си помогнем взаимно, какво изобщо правим тук?
Добре.
Ще се видим в къщата. Ясно?
Какво да търся?
ПАЗИ СЕ ОТ ЖИВИТЕ МЪРТВИ Убежището
Винаги има цена.
Правилата ни държат живи.
- Така стоят нещата.
Правилата са важни.
Направи го! Направи го! Направи го!
Кой си ти, Дуайт?
Обърни се, тъпако.
Какво държиш?
Взели сте нечие лекарство, за него дойдох.
Някой добре ти е подредил лицето.
Ще си тръгна. Повече няма да ме видите.
Откраднал си от нас.
Ще те накажем за назидание.
Ще започнем с другата част на лицето ти.
Не! Не! Не!
Какви ги вършиш, по дяволите?
Ще те намерим!
Джей!
Джей, къде си?
Взех го! Джей!
О, не!
Трябваше да ме убиеш, когато…
Опитах се да оправя нещата, Дарил,
но не успях.
Трябваше да ме убиеш, Дарил.
Трябваше да ме убиеш, когато можеше!
Моля те!
Моля те, ела и го направи сега!
Хайде!
Дарил!
- Дуайт?
Какво правиш тук?
- Дуайт…
Дойдохме при теб.
- Имаме нужда от теб.
Дом, мил дом
Съжалявам.
Добре…
По дяволите!
Трябва да се махнете оттук.
Какво се е случило?
Кой те простреля? Онзи мъж отвън ли?
Не.
Тогава кой?
- Все едно.
Ако ви видят тук с мен, ще ви убият.
Стой… Не мърдай.
- Още малко, още един шев.
Прищипи. Промуши иглата…
И дръпни.
Защо ти не ме шиеш?
Така е по-добре.
Казвам ви…
Вървете си.
- Не тръгваме без теб.
Защо?
- Задава се битка.
Каква битка?
- Не можем да я спечелим без теб.
Онзи тип, Трой…
Има сметки за уреждане с Мадисън
и смята да го направи, като превземе Падре.
Тази битка е на Мадисън, не ваша.
- Тя я превърна в наша.
Тя изчезна. Остави Странд да ръководи.
Виктор жив ли е?
- Случиха се много неща.
Гълъб, би ли дала превръзка?
Какво общо има това с мен? Объркан съм.
Ти си обучил всички деца.
Ще те слушат, защото ти вярват.
Каквото и да кажа или направя, вие ще се справите по-добре.
А ти? Какво правиш тук?
Падре е моят дом.
Без него… аз…
… нямам нищо.
Добре… Благодаря.
Вижте… Не мога да ви помогна да спасите децата.
И собствения си син не можах да спася.
Ти нямаше вина.
- Все едно чия е вината.
Опитам ли се да постъпя както трябва, някой страда.
Не е вярно.
- Вярно е.
Мъжът отвън имаше нужда от инсулин.
Какво?
- Точно като сестра ти.
Помоли ме за помощ,
но аз не се справих навреме и той умря.
Най-доброто, което можете да направите за Падре
и за децата, е да ме оставите тук сам.
Мислиш ли, че исках да дойда?
- Защо дойде?
Можеше да обясниш на Джун къде съм.
- Не дойдох заради теб.
А защо?
- Заради сина ни!
Финч е мъртъв.
- Но Падре не е!
Той умря заради Падре! Защо ще се биеш за него?
Защото от лошото може да произлезе нещо хубаво.
Не може!
Трябва да опитаме!
- Защо?
За да може животът на Финч да има смисъл!
Като помагаме на тези деца,
като помагаме Падре да стане по-добро място,
почитаме сина си.
Не мога да се върна там.
Ще го почета по свой начин.
Какво би казал Финч, ако узнае, че си изоставил
деца, нуждаещи се от защита?
Не е, защото не ме е грижа за тях. Тъкмо обратното.
Хей…
- Добре съм.
Гълъб, чуваш ли ме?
Какво има?
- Гълъб е изчезнала.
Няма я, откакто се събудихме.
- Гълъб, къде си?
Моля те, кажи ни къде си.
Това е тя. Изглежда ранена.
По дяволите!
Гълъб!
Боже мой!
Какво стана?
- Дай да видя.
Нямам нужда от помощ.
По дяволите.
Няма изходна рана. Трябва да извадим куршума.
Кой го направи?
- Искаха да откраднат камиона.
Някой бил изгорил приятеля им.
Да я внесем вътре.
- Да я внесем в къщата.
Имаме ли всичко?
- Трябват ни упойка, инструменти.
Трябва да извадим куршума, преди да получи септичен шок.
"Ние" ли?
Не мога да го направя сама. Няма време.
Наблизо има ли място с медицински запаси?
Не се сетих, че е с теб.
Съжалявам за момичето.
Но след това, което направи с Фил,
прилича на заслужена карма.
За какво говори?
Ти ли си изгорил приятеля им?
Тя не изглежда добре.
Можем да помогнем.
- Едва ли.
Стига, дори не си ме чул.
Добре.
- Знаеш ли…
При нас има първокласни медицински материали и лекарства.
Но ти, разбира се, го знаеш. Нали беше там.
Къде?
В Убежището.
- Какво?
Е, какво ще кажеш?
Какво искате срещу материалите и лекарствата?
Фил… е там, където го остави.
Заслужава да довършим това, което започна.
Възнамерявам да го направя.
Предай се, и ще се погрижим за момичето.
Добър опит, мръснико!
Тя има нужда от лечение.
И ще го получи. Отиваме в Убежището. Сега.
Ако този психопат ни завари там, ще ни убие.
На 30 км оттук е, а те вървят пеша.
Ще се измъкнем, преди да ни открият.
Пак сме тримата, с дете, което се нуждае от операция.
Това няма край.
- Имаме ли избор?
Тя е права.
Трябва да тръгваме. Веднага.
Добре, хайде.
Внимавай, някой може да е останал тук.
Шери!
Свалете оръжието!
Без патрони съм.
Няма да се скриете!
Трябва да вървим.
Чисто е, но трябва да побързаме.
Имаме час, преди да дойдат.
Да започваме.
Напълни тази спринцовка със 100 милиграма лидокаин.
Ще инжектираме упойката подкожно около раната.
Шери, добре ли си?
Шери… Сто милиграма в тази спринцовка.
Дуайт, вземи спирта и почисти раната.
Стига, стига!
Достатъчно. Вземи форцепса.
Бий по 20 милиграма в тъканта около раната. По-надълбоко.
Добре.
По-добре ти го прави.
- Казах ти, не мога.
Не сме във вагона.
Не е само това.
Щом се замае, започни да вадиш куршума.
Той ли? Не!
Не искам той да го вади!
- Всичко ще е наред.
Той и сина си не можа да спаси!
- Престани.
Няма да позволя да направи същото с мен!
Спокойно…
Какво е това?
Изстрелите са ги привлекли.
Оградата е разкъсана. Трупат се тук.
Няма да се получи. Твърде близо е до артерия.
Едно погрешно движение,
и ще нанесем по-голяма щета, ако го извадим.
Трябва да ги отдалечим. Сградата едва се държи.
Аз отивам.
Идвам с теб.
- Не!
Ти остани с Джун, а аз ще ги удържа колкото мога.
Хей!
Знам какво правиш.
- Още са тук.
Знам защо искаш да си сам.
- Защо?
Не смяташ да се бориш да оцелееш. Нали?
Може би Гълъб е права. Вие сте тук заради мен.
Това са приказки на пораженец.
- И така да е, скъпа…
Хей, Дуайт!
Дуайт!
- Да.
Не е нужно да е така.
Онзи човек не беше загубил само инсулина.
Имал е съпруга, дете.
Било е на възрастта на Финч.
Опитах се да му помогна и пак се озовахме в тази адска дупка.
Каквото и да кажеш, това не е съвпадение,
нито е някакъв пораженчески манталитет.
Тогава какво е?
Нарисувах това, когато живеехме тук.
Рисувах ги навсякъде.
Така че Нигън да не ги намери.
- Защо?
Това сме аз и ти. Завинаги.
Помогна ми.
Мислех, че можем да превърнем нещо лошо в нещо добро.
Възможно е.
- Не е възможно! Не и за нас!
Уморих се в името на това да карам хората да страдат.
Разбираш ли?
И просто ще се самоубиеш?
Ще разчистя бродещите.
Може би, ако ги разчистя, това ще спаси Гълъб.
Може би така ще почета Финч. Нали това искаше?
Егоистично копеле!
Шери!
- Няма да се предаваш така!
Шери! Шери!
Шери!
Защо не го направиш сега?
- Сградата трябва да спре да се клати,
а и ми е нужна помощ.
Заради пръста ти е - заради това, което стана във влака.
Сама го каза.
Успокой се. Ако сърцето ти…
Каква е истинската причина?
- Не е важно.
Ти си медсестра.
В мен има куршум.
А ти не го вадиш!
- Ще го извадим.
Докато чакаш, може да умра!
- Няма да умреш.
Защо? Кажи ми защо!
Не искам с теб да стане това, което стана с тях!
С кои "тях"?
С Финч.
С Хана.
С дъщеря ми Роуз.
Ти имаш дете?
- Да.
Сега щеше да е на твоята възраст.
Какво стана с Роуз?
Имаше пневмония.
Излязох да потърся лекарства, а като се върнах…
Просто… закъснях.
Не можах да я спася.
Както не можах да спася Финч.
Падре беше прав.
Не можете да ме защитите.
Никой от вас не може да ме защити.
- Можем.
Не.
- Точно това ще направим.
Не можете!
Затова исках да се махна.
- За какво говориш?
Не дойдох заради Каня.
Дойдох, за да се отдалеча от Падре.
Опитвах се да избягам от вас.
Каза, че това е твоят дом.
- Беше.
Но вече не е.
Защото сега го ръководят хора като теб.
Хора, които ще ни разочароват,
защото не могат да се справят със собствените си проблеми.
Дуайт! Шери! Какво става?
Дуайт, Шери, чувате ли ме?
Действам.
- Сама ли? Къде е Дуайт?
Заключих го в бившата му стая.
- Какво?
Защо?
- Падре има нужда от него.
Децата ще го последват накрай света.
Знаеш, че съм права.
- Ами ти?
Имаме нужда от теб!
- Ще им отвличам вниманието.
Не можеш да се справиш сама.
Джун, направи това, за което дойдохме.
Помогни на Гълъб и заведи Дуайт в Падре.
Обещай ми!
Шери!
Шери!
Шери!
Шери, чуваш ли ме?
Шери?
Шери! Обади се! Шери!
Шери има нужда от теб!
Какво?
Финч
Гълъб?
Гълъб, спри! Не!
- Махни се от мен!
Боже мой! Опитваш се да извадиш куршума.
Не се опитвам. Ще го извадя.
Ще умреш. Имаш нужда от помощ.
Не искам помощ от тях.
Нито от теб.
Гълъб, недей. Спри!
Гълъб! Гълъб?
Как излезе?
- Слава богу, Джун ме отключи.
Справях се.
- Как да ти повярвам?
Самата ти не си вярваш.
- За какво говориш?
Лъжеш, откакто се появи.
Не съм лъгала.
- Каза, че искаш да почетем Финч
и затова искаш да живея и да защитя Падре.
Това са глупости!
- Грешиш.
Нима?
Дали не ме заключи, за да направиш същото,
което планирах аз?
Мислиш, че съм искала да умра?
- Знам го!
Знаеш, че от лошото не произлиза нищо добро.
Напротив!
Иска ти се, на мен също. Но не става така.
Тогава не знам как ще продължа да живея.
Аз също!
Шери? Дуайт?
Отвън сме. Опитваме се да ги държим далеч от сградата.
Имаме и друг проблем.
Гълъб се опита сама да извади куршума.
Защо?
- Не вярваше, че ще се справим.
Предчувствах, че сте тук.
По дяволите!
Приятелите ни са тук. Вратата няма да издържи.
Сградата също.
Трябва да я преместим другаде и да я оперираме.
Трябва да тръгваме.
Заобиколени сме.
Държа я.
Да се махаме оттук.
- Не можем.
Огледайте, преди да затворите за нощта
Шери! Внимавай!
Шери…
Джун!
Не!
Шери…
Помниш ли какво ти казах?
Ще довърша започнатото от приятеля ми.
Но на мен ще ми е дори още по-приятно.
Не можем да избягаме.
Влезте, огънят е изгаснал.
- Какво?
Влезте тук.
- Хайде.
Какво стана? Защо сме тук?
Сградата се руши.
Още ме боли.
- Съжалявам.
Няма да се получи.
- Недей.
Не се предавай.
- Не можете…
… да ни помогнете.
Може би можем.
За какво говориш?
- Пещта е стабилна.
Ще ни предпази от това, което става отвън.
Да направим операцията тук.
Ще се справиш.
Не мога.
- Можеш.
Откъде знаеш?
Шери е права.
За какво?
Може би от лошото може да произлезе нещо добро.
Може би е имало причина да се озовем тук -
взаимно да си помогнем да го осъзнаем.
Не искам да те нараня.
Тогава недей.
Ще се справиш, Джун.
Не бива да очакваме това, което ни се случи,
да се случи отново.
Може би…
… трябваше да минем през лошото, за да стигнем до доброто.
Вярваш ли ми?
Попитай ме, като извадиш куршума.
Става.
По дяволите!
Скъпа, свърши се.
Как е тя?
Още си почива.
Ще се оправи.
Сипка.
Трябва да тръгваме.
Как си, хлапе?
По-добре. Идваш ли с нас?
Да. Ще дойда.
Не биваше да си тръгвам.
Може да успеем да превърнем Падре в това, което трябва да бъде.
Както искаше Финч.
Да. Мисля, че можем.
Джун, направих нещо за теб.
Благодаря.
Във вагона, преди нещата да се объркат,
ти предложих да си част от семейството ни.
После избягах. Но сега съм тук.
Предложението е още в сила.
Отправям го и към теб.
Благодаря, Каня.
- Не…
Вече сме едно семейство. Аз съм Дуайт.
Аз съм Одеса.
Одеса?
Харесва ми.
Да тръгваме. Чака ни много работа.
Да.
Открихте ли я?
Още не, Трой. Съжалявам.
Спри да казваш, че съжаляваш. Няма за какво да съжаляваш.
Дъщеря ми е жива и аз ще я намеря.
Какво е това място?
Къде съм? Къде е татко?
Пуснете ме!
Направихме каквото поиска.
Намерихме я. Какво да правим с нея?
Аз ще се погрижа за нея.
Спокойно. Ще махна превръзката.
Кой си ти?
Какво искаш от мен?
Казвам се Виктор.
Добре че те намерихме сега.
- Защо?
Аз ще помогна на теб. А ти - на мен.
Да ти помогна за какво?
Да спася Падре.