Lessons in Chemistry - 01x04 (2023) Свали субтитрите
Можеше да изгледам мача и да се върна.
Няма ли радио тук някъде?
Пази боже да се забавляваме!
Цялото това чакане е ужасно.
Открих чаши.
И много засукани доброволки.
Браво.
- Ето.
Наздраве.
Можеше да направят стените по-дебели.
Желаете ли упойка?
- Колко струва?
Зависи от количеството, но обикновено излиза около 45 долара.
При тая цена, да бях си я направила сама.
Я да видим сега.
Време е.
- Не мога.
Не…
- Момичета.
Можеш.
- Не мога.
Не мога.
Намерих малко от хубавото нещо, безплатно.
Елизабет?
Калвин?
- Елизабет.
Калвин?
Спокойно, тук съм. Гледай ме.
Страх ме е.
Заедно ще се справим.
Хубаво е, че си тук.
Имам нужда от теб. Мислех, че вече те няма.
Никъде няма да ходя.
Но ти си отиде.
Тук съм.
Гледай ме.
Хайде сега.
ПО КНИГАТА НА БОНИ ГАРМЪС
УРОЦИ ПО ХИМИЯ
Дъщеричката ти е добре.
Упоили сте ме.
- Не ми благодари.
Искаш ли да уринираш?
- Не.
Няколко седмици ще щипе и пари ужасно всеки път, но ще мине.
Ще забележиш и изпускане понякога, но след година спира.
Сега ще ти донеса бебчето.
Как ще се казва?
- Не съм мислила.
И няма какво толкова да мислиш. Името си е име.
Както го чувстваш в момента - така.
Мад.
- Чудесно. Имам племенница Мади.
Не. Мад. Бясна съм.
МАД ЗОТ
Здравей.
Съвършена е.
- Дума да няма.
Докторите ще ти кажат да лежиш една седмица,
но те никога не са раждали.
Аз гледам да стоя права колкото може повече.
Мъжът ми хукна по горите.
Откога сте тук?
- Ще станат две седмици.
Не, абсурд. Трябва да продължа с работата си.
Работа? Сега работата ти е тя.
Мамка му.
Мад.
Каква ли ще станеш?
СЛЕД СЕДЕМ ГОДИНИ
СПОРТУВАЙ В МЕЖДУЧАСИЕТО, НО НЕ СЕ ДАВАЙ ЛЕСНО НА МОМЧЕТАТА.
С ОБИЧ, МАМА
Стига. Кажи. Какво има?
Просто ми кажи. Моля те. Не ме харесваш ли?
Хайде, Мад.
Моля те.
Мад, поддай се на инстинкта си.
Хайде…
Не става.
Умолявам те, Мад. Кажи ми какво искаш.
Добре, реви колкото щеш, ако ще и до другия месец.
Не ми пука.
Спокойно.
Днес в залива на Сан Франциско
пристигнаха над триста смели герои от Пусан.
Стотици близки и посрещачи изпълниха пристанището,
за да ги приветстват след шест месеца в морето.
Герой вижда малкия си син за пръв път.
Ето го татко!
- Не, миличък, не е татко.
Той ще остане още малко, за да се грижи за пациентите си.
На пристанището акостираха и два транспортни кораба…
Наближава 20 ч., което значи…
Искам аз.
- Добре.
Една, две,
три, четири, пет, шест,
седем, осем.
- Десет седмици?
Не, осем седмици, докато татко се върне.
Колко дни са това, мамо?
- Твърде много.
РАЗХОДИ
РЕМОНТ НА ТЕЧ
Спокойно.
Всичко е наред.
Няма, няма.
Гладна ли си? Затова ли плачеш?
Младши! Влизай вкъщи.
Сега ще те хвана!
Пипнах те.
Кое е първото правило при игра навън?
- Да не внасям кал вкъщи.
Точно така. Линда, ще вечеряме!
Здравей. Не иска да суче. Лекарят каза да я храня изкуствено,
но е научно доказано,
че чрез кърмата се предават антитела от майката на детето.
А и при кърменето се отделя окситоцин,
който обаче няма да помогне, ако тя умре от глад.
Имам да върша толкова неща, че нямам време дори да съставя списък.
Изтощих се само докато те слушах.
Ела.
Много съжалявам. Не съм на себе си.
- Няма нищо.
Бездруго ще правя чай в кухнята. Някой иска ли нещо?
Няма нужна.
Ще се прибера, добре съм.
- Да, видно е.
Опитах се да я храня по график, спазвах го строго,
следях кога плаче, кога се изхожда,
пробвах различни пози за хранене, осветление…
Какво смешно има?
Същата си като него. Колкото умна, толкова и глупава.
Моля?
- Бебе е!
Не е експеримент в контролирана среда.
Не ме разбираш. Не съм искала да ставам майка.
И сега не се чувствам така, както би трябвало.
Значи усмивката й не облекчава подутия ти корем
и ужасяващата болка в зърната, а раждането не осмисля живота ти?
Да.
- Това са глупости.
Пълни измислици.
Не. Майките обичат децата си, в природата им е.
Само че моята природа ме навежда на ужасни мисли.
Какви мисли?
Сподели.
Да я дам за осиновяване.
Агнес.
Колко пъти ти е идвало да зарежеш Бейли, като се роди?
Защо? Оферта ли има?
- Правя проучване.
Два пъти. Дневно.
С Линда рухнах на шестия ден.
Значи в някакъв момент с Мад ще имаме отношения,
базирани на любов и уважение?
Мад? От Маделин? На твоя близка ли е кръстена?
Не, акушерката каза "както го чувстваш", а бях бясна.
Шегуваш се.
Трябваше да кръстя моите Страх и Изтощена.
Приятно е да разговаряш със зрял човек,
вместо непрестанно да слушаш ревове и писъци.
Я да го видя това бебче.
Здравей, Мад. Добро детенце си, нали? И още как.
Бебетата са отворена книга на тази възраст.
Пускат дребни подсказки за бъдещия си нрав.
Отсега виждам колко е наблюдателна.
Да, така е.
Браво на нашето момиче.
Чудесно.
Кой ще ми каже какво представлява родословното дърво?
Родословното дърво е начин да научим кои са предците ни.
Дуейн, не пипай.
Написвате името на мама тук, а на татко - ето тук.
Родителите ви ще ви помогнат с домашното.
Тях трябва да питате.
ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗАКЪСНЯЛО ПЛАЩАНЕ
Не.
- Не ли?
Не.
Повторна ипотека е невъзможна, когато нямате приходи.
Ще продължа изследването си. Когато го публикувам…
Не, не става. Това са хипотези. Ние сме банка, нужна ни е сигурност.
Благодарете се, че приживе мъжът ви ви е вписал като собственик.
Как само съчетахте благодарност и смърт в едно изречение!
Запишете детето на ясла и си намерете добре платена работа
или богат съпруг.
Мога и банка да обера.
Уговорете си час с охраната на излизане.
Определих тарифа,
съобразена със заплатата ви, тъй като ще представяте работата за своя.
И каква е тарифата?
Осем долара.
- На час? Шегуваш се.
Прав сте. Плаща ви се шокиращо добре.
Хубаво.
Какъв е проблемът с експеримента ми?
- Два са.
Първо, температурата е твърде висока. Намалете я с 15 градуса.
Добре, а другият?
Нерешим е.
Моля те, не казвай на колегите.
- Няма, разбира се.
Довиждане.
Внимавайте с бебето.
- Извинявам се.
Не пипайте.
Осем долара.
Ще си мълчиш, нали?
- Естествено.
Добре…
Събрах багажа, запазих хотел,
изхарчих всичко до последния петак.
И като дете, от нетърпение обзето,
очаквам трепетно да тръгне влакът.
Пак благодаря.
Винаги е полезно да се консултираш. За всеки случай.
Жена ми само това искаше, когато се върна от болницата.
Изненадана съм, че Бороуиц още не е идвал.
Прехвърлиха го в ДНК отдела.
В ДНК?
Да. Двамата с Донати все висят във…
В старата лаборатория на Еванс всъщност.
НЕ ВЛИЗАЙ
Елизабет?
Г-це Зот. И Маделин. Какво хубаво детенце.
Откраднали сте труда ни.
- Нека обясним.
В какво точно ни обвинявате?
На стената са разлепени резултати, документирани от мен.
Използвате нашето изследване.
Мислехте, че няма да го разпозная ли?
Поздравления, г-це Зот.
Получихме финансирането.
Дори сме упоменали и вашия принос.
Представа си нямате какво отражение би имало всичко това
върху химията и разбирането ни за света като цяло.
Затова ще продължа изследването ни. Нашето изследване!
Ще го направя по-задълбочено, по-бързо и по-успешно,
защото аз съм учен, а вие сте крадец!
И лъжец в добавка.
Никой не ни е притрябвал.
Защо си с момчешки обувки?
- Обувки като обувки.
А защо на цвят са като на Джими?
Ще му кажа, че имаш същите обувки.
Имам и момичешки вкъщи.
- Джими!
Елизабет, за бога!
От три години оправям сама всичко вкъщи.
Научих се, за да не търся помощ всеки път, когато казанчето протече.
Благодаря.
Опитвам се да предотвратя бунт в квартала.
Добре. Нека бъде светлина.
Е, готово.
А сега идва най-приятната част.
Какво имаш за пиене?
Пет различни марки изкуствено мляко.
И това.
Идеално.
На това няма да те науча.
Я чакай.
Минаха шест часа.
За пръв път Мад спи толкова дълго.
Докато ремонтирам.
- Мама му хваща цаката.
Може ли един неудобен въпрос?
Зависи.
Мислех си за разговора ни онзиден.
Бременностите ти не бяха ли планирани?
Завършвах правния факултет, когато разбрах.
Чарли тъкмо започваше специализация, затова реших да изчакам.
После се роди синът ни и пак чаках.
След това мобилизираха Чарли и… Сещаш се.
Съжаляваш ли?
Ако можех да се върна назад, на сегашния ми акъл,
щях да променя някои неща.
Но със сигурност знам, че жената, която сега седи тук,
отгледала две деца почти сама,
вече е много по-силна.
Много трудности имаше,
но не предполагах, че с тях ще расте и способността ми да изпитвам радост.
Не. Не съжалявам, че имам деца. По-скоро за други неща.
Но не ми остават сили да мисля за тях.
Каза, че е нормално да изпитвам съмнения и вина,
но майчинското опиянение още ми бяга.
Ще дойде.
Не че съм компетентна в тази сфера, но…
Да речем, че успееш да направиш безумната си кухненска лаборатория,
без да взривиш квартала - и после какво?
С Калвин не стигнахме до финансиране,
така че планирам да довърша изследването ни.
Ако успея да го публикувам под мое име, ще ме вземат навсякъде.
Ясно.
Но не са ли ти нужни химикали и оборудване за опитите?
"Привет, обажда се Фран Фраск."
Не.
"Здрасти, скъпа."
Не така.
"Привет."
Привет, обажда се Фран Фраск от "Хейстингс".
Искам да направя извънредна поръчка за новата ни изнесена лаборатория.
Да. Лабораторна вакуумна помпа.
Нужна е още една.
Бунзенови горелки, мензури, стъкленици…
С какво се занимава лабораторията?
- Тайна е.
За предпазване на лигавицата от вредни изпарения?
Да.
Ето.
Здравей.
Здравей.
Не ти разказах за брат ми.
Само отчасти.
Познавах го по-добре от всеки друг.
Сякаш ми влияеше подсъзнателно.
Ясно усещах присъствието му във всеки разговор, където и да влезех.
Знам какво щеше да каже, ако беше тук сега.
С теб не е същото,
защото неизвестното е повече от това, което знам.
Какво искаш да знаеш?
И аз си нямах никого.
Искам да знам всичко.
Какъв си бил като малък.
Какъв баща щеше да бъдеш.
Не ти го казах, но знаеше, че те обичам, нали?
Как изникна тук?
Чаках те чак вдругиден вечерта.
Отвори се място на полет със С-124 от Ландщул и се възползвах.
Дори не знам какво е това.
Татко!
Момиченцето ми.
Два метра ли си станала?
- 122 сантиметра съм.
Здравей, юначе. Не се плаши.
Майка ти ми разказваше колко смел си станал.
Реших, че това може да ти хареса.
Ще гушнеш ли татко?
Може би след като хапнем сладолед?
Сладолед!
- Ха така.
Мечтаех за тази прегръдка.
ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, ТАТКО!
Сложи го в кухнята.
Рей, пусни първо тази.
- Добре.
Какъв хубавец!
Ето те.
Опита ли хляба на Агнес?
- Има си хас.
Здравей.
Идвай.
Чарли, това е Елизабет Зот.
- Моите съболезнования.
Ребърцата с меласа ли са?
- Впечатлен съм.
Така ги приготвяше баща ми в Канзас Сити.
Какво носиш?
- Пай с къпини.
Много ли е хубав? Не искам да бъда засенчен.
Тогава не го поднасяй.
Ела.
Джоди, Рода, Агнес, помните Елизабет.
- Здравей.
Радвам се да ви видя, без в тялото ми да бушува норепинефрин,
вследствие на желанието ми да избягам.
Не разбирам от наука, но чувството ми е познато.
Ще се танцува.
Хайде.
Давай.
Здравей, мъниче.
Хариет ми препоръча този невероятен къпинов пай.
Къртис Уейкли.
Елизабет Зот. Откъде познавате сем. Слоун?
Току-що се запознахме. Поех от баща ми баптистката църква.
Ако се нуждаете от свещеник или дегустатор, насреща съм.
Като дегустатор сте добре дошъл.
Не сте вярваща?
Баща ми беше пастор. С вярата сме в сложни отношения.
А и съм учен. Това също допринася.
Може да поспорим.
Не и когато единият има доказателства, а другият - чувство за вина.
Радвам се, че се запознахме.
- Аз също.
Какво е това?
- Пумпал.
Пумпал? Виждаш ли?
Липсваше ми пред мивката, д-р Слоун.
Скъпи…
Много ли ти дойде днес?
Да, вероятно.
Но и беше страхотно пак да видя всички.
Шушукахте си нещо със Санфорд. Как е той?
Добре е. Още е в "Кайзер Сънсет".
Каза, че търсят нов главен хирург.
Няма и седмица, откакто се върна.
- Заплащането е много добро, Хар.
А работното време?
- Каквото - такова.
Това е златен шанс.
- За теб.
Твърде дълго отлагам развитието си.
Какво значи това?
Ще се явя на изпит за адвокат напролет.
Ако го взема, Юджин ми предлага работа.
Кога щеше да ми кажеш?
- Сега.
И…
- Какво още?
Поканиха ме да оглавя комитета "Адамс-Вашингтон",
за да не се превърне кварталът в пътен възел.
Да не съм станал мъж под чехъл, докато ме нямаше?
Трудно е да си и майка, и баща.
- Ще се справим.
И как точно ще стане? Децата имат нужда и от двама ни.
Нямам опасения.
Така ли? Защо?
Защото сме ти и аз.
Д-р Мейсън?
- Как сте, г-це Зот?
Добре.
Да не се оплаквам, но гребането сутринта беше трагично.
Леле.
- Разхвърляно е, знам.
Не се обаждате, та реших да дойда.
Изглеждате уморена.
Има ли кой да ви помага?
Съседката наминава.
- Чудесно. Важно е да има някой наблизо.
А вие грижите ли се за себе си, тренирате ли?
Когато намеря време.
Казах година, но вторият гребец си счупи крака.
Ще сте ми нужна скоро, най-късно другата седмица.
Какво? Не, аз съм…
- Уморена? Заета?
Сигурно ще кажете, че нямате време.
Така е.
- Че кой има време?
Зрелостта е надценена, не смятате ли? Оправиш едно, стоварва ти се друго.
Но наплискаш ли лицето си с ледена вода по изгрев,
мигом ти просветва.
Сега към болницата.
До скоро, партньоре.
Обичам те.
Знам.
Тъкмо мислех за татко ти.
Казваше, че джазът го е научил да мисли.
И да оставя идеите да го водят.
А те не бяха една и две.
И в танците го биваше.
Забавно ли ти се струва?
Домът на Слоун.
- Само чуй.
Хайде де!
Какво точно трябва да чуя?
Тя се смееше.
Нормално ли е изобщо за дете на тази възраст?
Май доста бързо се развива, и нищо чудно.
Дано е скромна като родителите си.
Защо плачеш?
Не мога да направя родословното дърво.
Спокойно, и аз не мога.
Здравей.
Здравей, татко.
- Миличка.
Здравей, мамо. Здрасти, Шест и трийсет.
Как беше в училище?
Г-жа Мъдфорд май не ме харесва.
- Съмнявам се.
Всеки път, когато задам въпрос, прави ей така.
Нарича се мръщене или гримаса.
Каква е разликата между мръщене и гримаса?
Никаква, синоними са.
- Ясно.
Хареса ли ти обядът днес?
Да, беше много вкусен.
А мъфините с тиква? Пробвах нова рецепта.
- Страхотни бяха.
Маделин Зот, нямаше мъфини с тиква, а браунита с фъстъчено масло.
Не само че не ядеш обяда си, а и ме лъжеш.
Ще стоим тук, докато не ми кажеш защо.
РЪКОДЕЛИЕ
Когато бях малка,
заради войната беше невъзможно да се намерят чорапи.
Затова майка ми ги плетеше сама,
но нямаха ластик.
На практика бяха терлици.
Ще рече…
Рейтингът ни пада като оная ми работа.
По-възрастните жени я харесват. Действа им успокояващо.
Не, Уолтър, намират я за скучна.
А и трябва да привлечем мъжете,
защото те разполагат с пари да купуват продуктите на спонсорите ни,
което пък пълни моя джоб.
Гърта беше дотук. Вероятно и дните й са преброени.
Фил, нека поне направи прощално предаване.
Бабишкерата изхвърча. Запълни липсата.
С някоя млада, но елегантна жена.
С мамче, което да ти се иска да изчукаш.
Мамче за чукане, ясно.
БАЩА - УОЛТЪР
МАЙКА
РАЗВОД
Идвам при Уолтър Пайн.
- Зает е.
Г-н Пайн.
Прослушването за медсестри е долу.
Не, дошла съм да обсъдим проблема с обяда на дъщеря ми.
Обяд ли?
- Да.
Може ли нещо за ядене?
- Да, миличка, отиди при Шарън.
Извинявайте, коя сте вие и защо сте тук?
Елизабет Зот, майката на Маделин Зот.
Седнете.
- Не съм дошла на раздумка.
Дъщеря ви яде обяда на моята от месеци.
Което ме кара да се питам… Не й ли осигурявате питателна храна?
Дъщеря ми е хранена изключително добре.
Знам - аз съм тази, която я храни.
Г-н Пайн, бих се радвала,
ако имах време и възможност да храня и вашето дете,
но имам два работни ангажимента.
Три, ако броим и това, че съм майка.
И не правя компромис с добрата храна.
Тя е катализатор за развитието на дъщеря ми.
Добрата храна не е хоби.
Тя е общуване, близост и е жизненоважна.
От загриженост за дъщеря ви донесох рецептата си за пилешки пай.
Ето и проба, за да усетите колко е хрупкав отвън и плътен отвътре.
Нося и овесени сладки, но… Не. Ще си ги задържа.
Оставям една за Аманда.
Не я дели с баща си!
Не беше зает.
ПИЛЕШКИ ПАЙ, СЪСТАВКИ
Полудяхте ли?
- Извинявам се.
Телевизионен продуцент съм
и мисля, че имате потенциал да станете звезда в следобедния ефир.
Ето защо ви предлагам работа
като водеща на новото ни кулинарно предаване.
Да не сте получили сътресение?
- Не.
Г-н Пайн, аз съм учен. Учен, който не гледа телевизия.
Моля ви, помислете си.
Няма какво да мисля. Дръпнете се, ако обичате.
Вдигах ръка, а тя дори не ме погледна.
Нарочно.
Защо?
Превод и субтитри БОРЯНА БОГДАНОВА