Wings - 05x01 (1993) Свали субтитрите
- Уплашихте ме.
Обикновено по това време няма никой.
Какво има? Защо викаше?
- Така започвам дните си.
Ще се удивите как изчезва стреса.
Добро утро, загубеняци. Върнах се от почивка.
Искате ли да ми видите тена?
Животът е хубав, нали Джо?
Кой да предположи, че планетите могат да се подредят точно така?
Събудих ли те?
- Не.
Добре, защото искам да ти споделя нещо.
Когато ти се случи нещо хубаво, ти се иска веднага да отидеш
да го споделиш на семейството си.
Мама я няма, татко също, така че ти оставаш моето семейство.
От часове се разхождам и се опитвам да разбера какво е това чувство
и накрая разбрах.
Аз съм щастлив.
Щастлив съм. Погледни това лице.
Виждал ли си ме толкова щастлив?
Аз не съм, а се гледам по цял ден.
- По цял ден.
Знаеш ли още какво разбрах? Семейство е смешна дума.
Кажи я с мен. Семейство. Кажи я.
Семейство.
До къде бях стигнал?
- Бръщолевеше за Алекс.
Как разбра?
- Семейство.
Просто не мога да спра да говоря за нея, защото е невероятна.
Например знаеш ли какво правихме шест часа тази вечер?
Шест часа? Не искам да знам.
Говорихме. Просто говорихме.
Нямаш представа колко е страхотна,
защото през цялото време искаше само тялото й.
Аз ли?
- Добре. И аз бях така до скоро.
Но установих, че не харесвам само тялото й. Харесвам самата нея.
Знаеш ли кое е най-невероятното? Още не сме спали заедно.
Цяла седмица без секс? Добре ли си?
Ще се оправя. Благодаря. Толкова добре си изкарваме,
че дори не съм мислил за секс. Знаеш ме? Свързвам всичко със секс.
Колите, топлия бриз.
Студеният бриз.
Уилма Флинтстоун. Хубав плод.
- Уилма Флинтстоун?
Фред беше извън града, а тя обикаляше с една къса леопардова кожа.
Това е извратено. А и Бети Ръбъл е по-хубава.
А сега си представи как ли би изглеждала днес Пебълс.
Както и да е. Чуй ме само. Говоря само за себе си.
Как си тази вечер?
Помниш ли русата сервитьорка от Клуб Кар? Да, същата.
Днес почиваше.
- Така.
И ме покани у тях.
- И какво стана?
Не знам. Събуди ме.
Извинявай.
А сега ще се радвам, ако ме оставиш, защото в 5 имам полет.
Добре. Лека нощ.
Виждал ли си Лоуел? Цял ден го търся.
- Забрави ли? Дадохме му почивен ден.
Защо?
- Семейна сбирка на Матер.
Много хора с еднаква липсваща хромозома.
Толкова съм бясна, че може да плюя, докато говоря.
Излязох с онзи, Лари Томпсън. Не е десетка, но става.
Заведе ме на обяд, не на вечеря. Става.
Но се оказа, че е застраховател.
Поканил ме е, за да ме застрахова.
От къде знаеш?
- След кафето каза,
че иска рентген и урина.
Не е страхотно, но поне е по-оригинално от "Коя зодия си?".
Добро утро. Имам прекрасни новини.
Получих си регистрационната карта.
Време е да почнат да ви следят.
Записах се в общински колеж.
- Прекрасно, Фей.
Кога се записа?
- Не си го споделяла.
Исках да видя, че ще ме приемат.
- Чух, че имат стриктна политика.
Трябва да имаш пулс.
И какво ще учиш?
- Начална психология.
Добър избор, Фей. Само помни, куршума си го пусни,
като почнеш да забравяш.
Фей, защо му позволяваш да ти говори така?
Че той каза ли нещо? Научих се да не го слушам.
Аз не мога.
Рой, какъв ти е проблемът?
Не знам. Защо не ми направиш по-обстойно проучване?
Добре. Защото намирам за много сексапилни...
Мъжете с мустаци.
Тъй като си тръгнал, виж си и косата. Изглежда уредяла.
Пак се почна.
Здравей.
- Здравей и на теб.
Мислех си за теб.
- Обзалагам се, че аз първа
съм си мислела за теб.
- Обзалагам се, че не е вярно.
Някой ще вземе ли чук, с който да ми го забие в черепа?
Намирам ги за сладки, а ти ревнуваш.
- От какво?
От какво?
- Първо, че Алекс избра Браян.
И второ, защото има усмивка, с която озарява залата.
Всички го казват.
Не ревнувам. Не смятам за уместни публичните им прояви на обич.
Съгласен съм с Хакет. Някои неща трябва да останат лични.
На никой не му влиза в работата какво правят жена и мъж
в затворена стая с друга жена.
Смятам, че трябва да има граница, кога и колко да се показва навън.
Нали затова има спални? Или тоалетни.
Чувала съм неща като стюардеса.
Прекалено си суров с Браян и Алекс. Остави ги намира.
Искаш да се наслаждавам на това как се лигавят?
Кога стана толкова скромен? Спомням си, когато бяхме заедно
беше нервен в музея на изкуствата.
Никога не сме ходели на музей.
Пропусна страхотна изложба.
Джо, трябва да ми помогнеш. Онзи Лари постоянно ми звъни.
Как да се отърва от него?
- Не можеш. Застраховател е.
Най-добре да влезеш в програмата за застрахователно преместване.
Сменяме ти имената и те местим в нов град. Ще го правим на няколко месеца,
защото иначе ще те намери.
Винаги те намират.
- Джоуи, ще можеш ли
да вземеш късния полет днес?
- Да.
Защо? Какво стана?
- Алекс ме покани у тях на вечеря,
и усещам, че ще иска да остана и за закуска.
И как го разбра това?
- Каза ми да остана за закуска.
Знаеш ли? Повярвах ти като каза, че Алекс е различна.
Тя е различна. Знам, че съм го казвал и преди,
но този път наистина го мисля. Мразя като го правите.
Правиш това, което винаги си правил. Известната си програма в три стъпки.
Първо, срещаш жена. Второ.
- Спиш с нея.
Трето, обяснявам по телефона, че си се преместил в Аризона,
заради синусите ти.
- Как ли пък не.
Кихаш на срещите си, за всеки случай.
- Губиш уважението си към жените,
след като спиш с жена. Както и аз.
Не го правя.
- Напротив.
Не го правя.
- Добре, не го правиш.
Тогава си вземи думите обратно.
- Добре. Вземам ги.
Но още го мислиш, че ще го направя.
- Защото ще го направиш.
Винаги следваш един и същ модел.
Почти е патологично.
Може би трябва да поговориш с някой.
Още нещо?
- Не, благодаря. Ще вървим.
Нямам такъв безумен и извратен модел.
Може би по още една чаша.
А и ако исках съвети за сексуалния си живот, нямаше да дойда при теб.
Става ли въпрос за плът, правете като мен.
Боже, смята да ни каже.
- Истинският мъж никога не пропуска
такава възможност. Затова винаги имам в хладилника патица,
и празна касета за камерата.
- Жените връщат ли се някога?
Няма значение. Нали затова имам камера.
Браян, не ми пука какво правиш. Спи с нея, недей. Напий я, наяж я,
срещай се с нея, зарежи я. Не ми пука. Само не лъжи, че е различно.
Не ви разбирам. Държа се добре с нея.
- Да. В началото.
После ставаш задник.
А ти беше?
- Сюзън.
"Сюзън, никога няма да те забравя". Преди няколко години бях тук
и с теб излизахме известно време. Така и не се обади.
Като ти се обаждах, някакъв идиот ми казваше, че си отишъл в Аризона.
Как си?
- Невъзможен си.
Браян, прелиствах си тетрадката и попаднах на нещо,
което е за твоята ситуация. Ето.
"Несигурният мъж. Субектът..." - това си ти,
"е воден от усета за сексуално завоевание. Това поведение,"
често прикрива..." Знаеш ли?
Ще дойда после.
Не че трябва да се защитавам пред вас, но вярвам че, физическата връзка
между двама е нещо здравословно и нормално. Вие колко чакахте?
Не много.
- Цяла вечност.
Не става въпрос за нас.
- Не разбирам отношението
на американците относно секса. Винаги бързате.
Приемате любовта като нещо, което можете да си купите.
Във Вегас можеш. Пораснете.
Не бързайте да ядете, преди да сте се насладили
на приготвянето на храната. Любовта е като приготвянето на сос.
Започвам с чист зехтин, хубави и твърди домати,
сочни пиперки. После добавям точните подправки,
докато вкусовете се обединят в една страстна прегръдка.
Вари се, клокоти, бълбука, пече се...
Нагоре, надолу, нагоре, надолу.
Докато не достигне богата и бурна катаклизмична експлозия.
Казаха ми, че си шофьор на такси. Ще ме хвърлиш ли до центъра?
След минутка.
Добре, разбрах какво имахте предвид.
Преди може да съм живял повече за хубавите моменти.
И не, че ви влиза в работата, но тъй като Алекс е специална,
може би ще трябва да забавя малко нещата. Да, ще ги забавя.
Мисля, че така ще е най-добре.
Не мога да повярвам, че чакахме толкова.
Струваше ми се цяла вечност.
Малко се притеснявам.
- Няма проблем. И аз.
Защо просто не си помогнем взаимно, за да се отпуснем?
Здравейте.
- Какво? Нараних ли те?
Не, просто...
- Какво?
Страхотен начин за забавяне.
Невероятно.
И аз не мога да повярвам.
Първа стъпка, срещаш я. Втора стъпка, спиш с нея.
Какво искаш?
- Разбери.
Трета стъпка, зарязваш я.
Не може да се случва.
- Браян, добре ли си?
Да.
До къде бяхме стигнали?
Боже!
Дали е готов сосът?
- Да.
Да.
Това ме побърква.
- Какво ще кажеш за това?
Виж какво пише в книгата ми по психология за "несигурния мъж".
Спри.
- Извинявай. Мислех, че ти харесва.
Знаеш ли? Може би избързваме и трябва да спрем.
Да спрем? Ах, ти. Палавник.
Хайде, Хакет. Не спирай. Давай.
Мръдни наляво, за да не скриваш всичко.
Това не може да продължи дълго.
- Може, ако не бързаме.
Браян? Последно? Сериозен ли си с нея, или не си?
Хелън.
Хелън?
- Хелън ли казах?
Да, каза. Ако искаш да си с нея...
- Не, не, не.
Не става въпрос за Хелън.
По скоро започна с Джо.
- Хелън и Джо.
Защо да са само те? Нека извикаме всички тук?
Браян, какво става?
Разсеян си. Сякаш си някъде другаде.
Не, тук съм. Повярвай ми. Чудя се дали трябваше да идвам.
Почвам и аз да се чудя същото.
- Почакай.
Нека да ти обясня.
Добре.
Беше ми обърнато внимание,
че в миналото
съм провалил много връзки,
след избързване с интимността.
С теб съм от малко време,
но вече усещам, че има нещо специално.
Не казвам, че е любов. Не знам какво е.
Но бих забавил всичко това,
ако това ще направи тази връзка последна.
Да видим дали съм разбрала?
След като толкова време ме следваше, сега искаш да изчакаш?
Знам. Съжалявам.
- Това е най-романтичното нещо,
което някога съм чувала.
Толкова ме харесваш, че няма да спиш с мен.
Толкова те харесвам, че никога няма да спя с теб.
Като се замисля
и аз се хвърлях бързо във връзките.
Мисля, че си прав. Ще изчакаме.
Сега ще чакаме.
Не е зле.
- Да.
Какво да правя? Да се прибирам ли, за да чакам сам?
Не е нужно да си тръгваш.
Можем просто да спим.
Да. Ако получавах долар всеки път, когато използвам тази реплика...
Няма да мога.
- И аз.
Целувка за лека нощ?
Виждаш ли? Това е хубаво, защото колкото повече чакаме,
толкова по-хубаво ще е.
Напълно.
Достатъчно ли чакахме?
Чао.
Превод: -=GrInD=-