The Winter King - 01x06 (2023) Свали субтитрите
- Отведете го.
Унижаването на племенника ми няма да постигне нищо.
Ще пощадя живота му. Нищо повече.
Саксите се събират. Ще ни нападнат.
За да изградиш доверие между нас, освободи племенника ми Гундлеус.
Той е сакски шпионин.
Какво каза той?
- "Аел, Аел. Ще ви избие всичките."
Къде е Нимуе?
- Върви по свой собствен път.
Детето няма да се роди.
- Можеше да се убиеш.
Принц Тристан.
- Между кралствата ни ще има вражда,
ако не получа възмездие.
- Видя ли убиеца на семейството си?
Носеше воински пръстени.
Страхливец!
- Артур, това не е твоя битка.
Свещен меч, който се предава през поколенията.
Тя казваше, че той ще призове своя собственик.
Пред очите на Каер Кадарн и пред боговете
аз те помазвам за владетел на Думнония и защитник на Британия.
Покажи ми.
Просто стар меч, който намерих в ковачницата на майка си.
Както се очаква от Игрейн, скрила го е пред очите на всички.
Този меч има много имена.
Каледфулх.
Кадалхог. Ескалибур.
Знае се, че е изкован в другия свят от Гобанус.
Богинята на ковачеството.
- Знам коя е Гобанус.
Но в този меч няма нищо мистериозно. Намерих го в Ирландия.
Спечелих го на съревнование за друиди в сън.
Значи ти си го дал на майка ми?
А тя защо не ми каза?
- Боеше се за теб.
Опасяваше се, че Утър може да те обвини в измяна.
Двамата заедно решихме, че така ще е най-добре.
Понякога съжалявам, че се месеше толкова в детството ми, Мерлин.
Не се месих. Помогнах в отглеждането ти.
Насърчавал си я да крие тайни от мен.
Но стана каквото трябва. Намери Ескалибур.
Когато носителят на меча е в беда,
Гобанус ще излезе от другия свят, за да му помогне.
Днес се би с такава сила и такава увереност срещу Оуейн,
защото този меч беше в ръката ти.
Този меч…
Не той уби Оуейн. Аз убих Оуейн.
Сега аз трябва да живея с това.
Защо не приемеш, че не си сам?
Вярвам, че само ти можеш да спасиш Британия,
но за тази цел трябва да се огледаш.
Имаш приятели, които си виждал, и такива, които не си виждал.
Благодарен съм ти за всичко, Мерлин. Благодаря ти за вярата в мен.
Ще се опитам да донеса мир на острова
и щастие на хората тук.
Но ще го направя по свой начин.
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Защо просто не го занесеш на детето?
Защото още не е питомно.
Това е ново. Вчера не ми даваше да правя така.
Сякаш нямаме достатъчно грижи.
Сарлина няма семейство.
Ела тук. Мога поне да й дам котето.
Оуейн допусна грешки, но беше добър човек.
Беше добър с нас.
Предстоеше ти светло бъдеще, а сега…
Сега се чувствам по-добре.
По-леко ми е, отколкото когато бях човек на Оуейн.
Трябва ни прехрана. Помоли ли Артур за помощ?
Не бих могъл.
Ти наруши клетвата си пред Оуейн.
Казал си на Артур за мината.
Не е вярно.
- Не ме лъжи!
Не му казах аз!
Късметът ти свърши, момче!
- Не му казах аз!
Да… Името ти е на тази плочка с проклятие.
Имената на всички ви са върху нея. Смъртта ви е в моите ръце.
Вашият живот е мой.
Вашите души са мои.
Долу.
По корем.
По корем!
Трябва да се закълнете, че никога няма да нараните Дерфел.
Иначе Игрейн ще смаже костите ви
и ще ви отнесе в другия свят,
където ще останете завинаги.
Никога няма да си намерите тела на тази земя.
Кълна се! Кълна се!
Искам всички да го кажете.
Кълна се.
- Кълна се.
Бягайте, докато още имате глави на раменете.
Ако посмеете да погледнете назад…
Откъде знаеше, че ще ни нападнат?
Наблюдавах ги след смъртта на Оуейн. Очевидно бяха намислили нещо.
Ти спаси Дерфел, но нищо не им пречи да нападнат мен.
Баща ми винаги посрещаше кралете в голямата зала.
Оттук той управляваше страната.
Заемете което място искате. Всички сме равни тук.
Казваш, че сме равни, но ти не си крал.
Името ти - Артур ап Неб - ни казва, че ти си никой.
Вярно е. Кралят е мой брат.
- А той още е бебе.
Мерлин те провъзгласи за владетел на Думнония.
Боговете го решиха.
- А ти говориш от тяхно име.
Приживе Утър назова трима защитници на сина си -
моя племенник - крал Гундлеус,
Оуейн и епископ Бедвин.
Ти затвори Гундлеус и уби О…
На твое място, епископе, щях много да внимавам.
Вярвам в Артур, господарю.
За мен е чест и привилегия да му служа.
На мен Оуейн няма да ми липсва. Убил е мои хора в мината.
А Гундлеус уби кралица Норуена.
Всичко това е вярна, но въпросът ми си остава.
Какви са твоите намерения?
Докато моят брат порасне,
някой трябва да поеме отговорност за управлението на Думнония.
Аз ще бъда този някой.
Но сега се заклевам пред всички вас,
че ще използвам дадената ми власт само за една цел -
да се погрижа Мордред да получи кралството си, когато порасне.
Ще очакваме да спазиш тази дума.
- Друго и не очаквам.
Но може за брат ми да не остане кралство, което той да наследи.
Събрах ви, за да обсъдим саксите.
Вече са завладели Калева и Дуробривис.
Искат да пробият източните граници не само на Думнония,
а и на Гуент и Елмет.
Лунет.
Баща ми искаше с теб да сме заедно.
Когато той си отиде, реших, че е правилно да бъда с теб.
Но сега…
- Не мисли за Нимуе.
Ще се погрижа Рейнс и хората му да не те наранят.
Искам хубав живот. Хубав дом и деца.
Толкова лошо ли е това?
- Не.
Повечето хора искат същото.
Моят път е да бъда воин. Воин на Артур.
Артур не позволява на жени да пътуват с хората му.
Но те винаги се връщат у дома при жените и децата си.
И имат истории за разказване.
Предпочитам съпруг, който да е до мен.
Съжалявам, Дерфел, но баща ми грешеше за нас.
Не ни е писано да бъдем заедно.
Наложи се да разположа двойно повече хора по границите.
Има повече сакски лагери от когато и да било преди.
Хванахме сакски шпионин, който спомена нов водач - Аел.
Той събира информация и я използва, за да напредва на изток.
Кърнау не е в опасност.
Ако Думнония падне, саксите ще стигнат Кърнау до три дни.
Същото е и с Иска.
- Тогава какво предлагаш?
Съюз между Думнония, Поуис,
Гуент и Кърнау. Ще се бием едни за други.
Нападение срещу една от страните е нападение срещу всички.
Ще се подпиша под това.
- Аз също.
Ти показа, че си приятел на Кърнау.
Крал Горфид.
Саксите ни нападат, но ние ги спираме.
Ратае е единственият ви град, който ги спира.
Ратае няма да падне.
Крал Бан от Галия казваше същото за Инис Трибс.
Инис Трибс още се държи.
- Няма да е задълго.
Бях там. Франките го обсаждат. Лишават го от храна и вода.
Изсъхва като ябълка в ръцете им.
Галите страдат и умират.
Франките стават все по-силни и прииждат по море.
Идват - вълна след вълна.
Точно като саксите.
Поуис е в съюз със Силурия.
Но племенникът ми Гундлеус е твой затворник.
Ако Гундлеус се включи в съюза ни, може да го помилваме.
Няма да се подчиним на Думнония.
- Не искаме подчинение.
Баща ти казваше същото, но управляваше със страх.
Ще вземаме решения заедно, като съвет на кралете,
както правим сега около тази маса.
Между Думнония и Поуис отдавна има неразбирателство.
Ще ти докажа, че съм добронамерен.
Имаш дъщеря.
Наричат я "Звездата на Поуис"
Моята Кейнуин е блестяща звезда.
Какво казваш за нея?
Нека се оженим.
Каер Долфоруин Столица на Поуис
Оседлайте конете. Пригответе храна и вино.
Не сте готови.
Пропускаме най-хубавата част от деня.
Какво се е случило?
- Пристигна вестоносец.
Изпратен от баща ми.
- Оставете ни.
Ще се омъжвам.
- Какво?
Знам… Изненадващо е.
Нали няма да се омъжиш за Гундлеус?
А за кого?
- За Артур ап Неб.
Когато татко тръгна на юг, каза ли ти нещо за това?
Обещаваше ми, че аз ще си избера мъж.
А аз ти казвах да не му вярваш.
- Артур даже не е крал, а…
… копеле.
Знаеш, че това не е важно. Важно е какъв е мъжът.
Но ние дори не сме го срещали. Не знам даже как изглежда.
Защо татко би ме обещал на него?
Той няма нито титла, нито земи.
- Все има нещо.
Вестоносецът каза ли още нещо?
Каза нещо за съюз между Поуис и Думнония.
Баща ти не би се съюзил с Думнония.
- Нищо не се връзва.
Може би Артур го е убедил.
Изпрати Гундлеус да примами баща ти в Каер Кадарн.
Не искам да се омъжвам. Това ще промени всичко.
Това може да е добър брак. По-високопоставена си от Артур.
Той се нуждае от теб, а е важно да си необходима.
Ще можеш да определяш правилата.
- Нищо такова не мога да направя.
По-силна си, отколкото си мислиш.
В Поуис има една традиция.
Мъжът носи на врата си кичур от косата на любимата си.
Тази коса беше на майката на Кейнуин.
Тя си отиде, когато Кейнуин беше дете.
Сигурно липсва и на двама ви.
Сега дъщеря ми е всичко за мен.
Няма да я разочаровам.
Брак с непозната принцеса. Защо го прави?
Вярва, че е добре за Британия.
- А за него добре ли е?
Все някога ще трябва да се ожени. Защо да не е за принцеса Кейнуин?
Той ли ти каза това?
- В това вярва.
Просто се надявам да си е помислил хубаво.
Рогът на Бран.
Търсиш съкровищата, защото мислиш, че трябва да зарадваш боговете.
И без това беше време да тръгна на север.
От години не съм бил в пустошта.
Наричахме го "Стиснатия Бран".
Рогът на Бран не е ли най-труден за откриване?
Ако го открия, ще дойдат и другите.
Поотделно са нищо, но ако бъде събран с останалите 12,
ще получим силата да си върнем Британия.
Боговете ще подскачат по наша заповед.
Тяхната сила ще ни трябва. Ескалибур е в ръката на Артур.
Ескалибур?
- Уби Оуейн със свещения меч.
Значи боговете са с него.
- Винаги са били.
Трябва да се опитам да му простя.
- Трябва.
Но той все още отказва да приеме съдбата си.
Може да стане крал на Британия.
- Наистина ли е помилвал Гундлеус?
Ако не се върна до зимата, отпразнувай слънцестоенето.
Благословен беше денят, когато боговете те пратиха при мен.
Ето.
- Благодаря.
Как си, Нимуе?
- Ако търсиш Мерлин, той замина.
Къде е?
- Отвъд Стратклота.
В северната пустош.
- Не ми каза за това.
Търси рога на Бран.
Щях да се радвам да му пожелая късмет.
Какво става тук?
- Поправяме казаните.
Кой командва?
- Аз.
Браво на теб.
Дерфел тук ли е?
Крие се. В Каер Кадарн го мислят за клетвопрестъпник.
Дадох хората на Оуейн на Кърнау като част от заплащането за щетите.
Помиряваш се със стари врагове. Горфид е чичо на Гундлеус.
Горфид ми е нужен. Разбира, че трябва да обединим острова.
Затова се наложи да помилвам Гундлеус.
Някой ден ще го убия.
- Никога не съм се съмнявал.
Но още не.
Дерфел!
Господарю.
Веднъж каза, че искаш да ми служиш.
Все още ли е така?
- Да.
Осъзнаваш ли какво значи това? Какви жертви трябва да направиш.
Да.
Тогава е решено. Ще бъдеш мой воин.
Няма да съжаляваш. Ще дам живота си за теб.
Засега само ще дойдеш в Поуис с мен.
Желая ти безопасен път, Дерфел.
Дерфел. Чувстваш ли се силен?
- Да.
Сег, какво ще кажеш? Не е зле, нали?
Не е зле.
Аз съм момчето от ямата на смъртта.
Ако мръднеш, умираш.
Изглеждаш различно.
Мислех, че си отишла при сестра си.
Заминавам утре. Като теб.
Мечът на татко. Намерих го в старата ни колиба в Авалон.
Сигурна ли си?
- Той би искал да го вземеш.
Ще го нарека Хауелбейн.
На него.
Там, където отиваме, е студено. Ще ви трябват тези дрехи.
Защо Сенсъм идва с теб?
- За да не ти създава проблеми.
Може да се упражнява да проповядва на християните в Поуис.
Ожени брат ми.
Доведи и него, и булката му тук.
- Да.
И ти се върни жив и здрав.
Епископе.
Господарю.
- Късмет.
Щях да се радвам да дойдеш.
- Колко трудно ще е да се ожениш?
Докато ти въздишаш по любимата си,
аз и Сеграмор ще защитаваме престолонаследника.
Господарят Сег.
Още не съм свикнал с титлата.
- Ти си новият герой на Думнония.
Титлата идва с ролята.
- Събирането на бойци - също.
Надявам се да се върнеш в Думнония с тройно повече хора, господарю Сег.
Радвам се, че си с нас.
- Струваше си заради свободата ми.
Радвам се, че си до господаря си.
За съюза ни е нужно доверие. От двете страни.
Той защо е тук?
- Той е един от моите воини.
Имаше късмет, че не го убих в Авалон.
Дръж меча си в ножницата, крал Гундлеус.
Племенникът ми е избухлив, защото дълго беше затворен,
но разбира, че пътуваме с мир.
Моят воин също. Нали, Дерфел?
- Да, господарю.
И без това не искам да изтъпя меча си в това сакско псе.
Няма да носим щитове и копия.
Пътуваме като приятели на Поуис.
Планината Трифан. Навлизаме в Поуис.
Тази нощ ще почиваме тук.
Утре ще се катерим към Каер Долфоруин.
За… За прогонване на студа.
Може ли?
Бил съм в Поуис само веднъж.
Мерлин искаше ястребова трева. Изпрати Оуейн и мен.
Той ти липсва.
Липсва ми момчето, което беше, не мъжът, в който се превърна.
Той щеше да ни развесели.
Щеше да ми каже, че съм глупак,
щом спя на открита земя при враговете си.
Със сигурност си преценил рисковете.
Горфид не е толкова страшен.
Но баща ти не му отдаваше нужното уважение
и Думнония пострада от това.
Бракът с принцеса Кейнуин ще промени това.
Някога обичал ли си жена, Артур?
Бих се във войните на крал Бан, затова…
Не съм срещал много жени.
А ти…
Има една…
Мога да си представя живот с нея.
- Познавам ли я?
Двамата се родихте заедно.
Сестра ми?
Тя никога няма да ме пожелае.
Питал ли си я?
Не. Не намерих подходящ момент.
Но… Ти ще се жениш.
Млада кралица в Каер Кадарн.
- Няма да бъде кралица.
Аз само защитавам младия крал.
- Знам, но…
Това, което казвам…
В Каер Кадарн ще има жени.
Всичко ще се промени.
Почини си добре, приятелю.
Назад. Плашиш го.
Добре ли си, господарке?
Конят не те ли уплаши?
Просто совата уплаши горкия Фелтън.
А и внезапната ти поява не помогна.
Много съжалявам.
Защо си тук?
- Аз мога да те питам същото.
Някакъв идиот е оставил кофа при конюшнята и конят се поряза.
Ако не си оттук, може би не знаеш нашите суеверия.
За Дамата от езерото.
- Казват, че лекува болни животни.
Стара приказка, но добро извинение за нощна езда.
Не изглежда по-зле.
Ти си един от хората на Артур.
Да.
- Значи вече е в страната.
Толкова велик пълководец ли е, колкото всички казват?
Така мисля. Но това и се очаква от мен.
Чух, че не е губил битка.
Не и докато аз съм бил наоколо.
- Каква е тайната му?
Ще трябва да питаш него.
Идеята му за съюз между кралствата е добра -
ако може да я осъществи.
Какви пречки може да се появят пред него?
Тук се боим повече от ирландците, отколкото от саксите.
Нападат бреговете ни, вземат земята ни,
боядисват щитовете си с кръв и крещят луди неща.
Не използват методите на саксите.
Интересуваш ли се от войната?
Диурнах отне земята на семейството ми.
Той е ирландски господар.
- Съжалявам.
Ако бях мъж, щях да ги отвоювам.
Но сега съм принудена да убедя крал Горфид да го направи.
Изненадана ли си, че се е съгласил да даде дъщеря си на Артур?
Той е тактик. Мисли четири хода напред.
Можеше да е по-зле. Артур е млад. И казват, че е хубав.
Ти си Артур.
Да.
- Как смееш да ме мамиш така?
Направи ме на глупачка!
- Не…
Това е непочтено.
- Не си отивай.
Имаше причина да дойда при това езеро.
Изгубих най-добрия си приятел. Убих го.
Когато затворя очи, виждам неговото лице.
Какво е станало?
- Той е извършил кражба.
Убил е хората, от които е откраднал.
После излъга за това.
Теб ли е излъгал?
- Да.
Значи не ти е бил най-добър приятел. Трябва да го знаеш в сърцето си.
Въпреки това не мога да спра да мисля за него.
Умря в ръцете ми.
А ако не можеше да го убиеш и не го беше убил,
сега как щеше да се чувстваш?
Щях да се срамувам.
- Не те познавам, Артур ап Неб.
Но ми се струва, че ти не можеш да живееш със срам.
Коя си ти?
Аз не съм важна.
Къде мога да те намеря?
Артур!
Къде беше?
Отидох да се разходя.
Търсех те навсякъде. Мислех, че са те хванали.
Ако нещо се случи с теб, Сег никога няма да ми прости.
А това е недопустимо.
Птици, които летят заедно под слънцето.
Добра поличба за това, което предстои.
Отворете портите!
Е, Дерфел, какво ще кажеш?
Различно е от Каер Кадарн.
Артур и воините му идват при нас с мир.
Те са наши гости.
Вземете знамето му. Поставете го до орела на Поуис.
Петдесет и две…
Поне е млад. И хубав.
Ами ако аз… Ами ако той не ме хареса?
Годежът с теб е късмет за него. Ти си принцеса Кейнуин от Поуис.
Всеки крал в Британия иска да се ожени за теб.
Къде са останалите от хората?
- Правят лагер извън стените.
Един от нас ще бъде тук всяка нощ, за да пази стаята ти.
Горфид го каза ясно. Идваме с мир.
Господарю Артур, винаги идвам с мир.
Но все пак е най-добре да сме предпазливи.
Много красиво, нали?
Изглеждаш добре, господарю. Това е само годежът, нали, Бедвин?
Да. Трябва да изчакаме пълнолунието,
преди Артур и Кейнуин да си разменят пръстените и да се оженят.
Зле ли ти е, господарю?
- Заради миризмата на тамяна е.
Дерфел, трябва да дадеш това на принцеса Кейнуин.
Аз ли?
По традиция мой приятел трябва да даде годежния подарък на булката.
Момчето от ямата ти е приятел!
Страхотно!
- Принцесата е много млада.
На твоята възраст е, Дерфел. Това може да я успокои.
Да?
- Да.
Майка ти щеше да се гордее с теб.
- Ти ме направи такава, каквато съм.
Гордееш ли се с мен?
- Много.
Нищо между нас няма да се промени.
Ти и съпругът ти ще споделяте тайните си помежду си.
На този свят ти ме познаваш най-добре.
Това няма да се промени.
Ще намеря баща ти.
Тя е готова.
- Как е?
Неспокойна е.
Млада е за сватба, но това е възможност.
Съюзът.
- Не се боя от саксите като Артур.
Новият им водач Аел ме притеснява, но…
Този брак ще ми даде път към Думнония.
Кейнуин ще се нуждае от доверени хора в Каер Кадарн.
Остри очи и уши.
Ще отидеш ли като нейна дама?
- Не мога.
Защо?
- Придворната й трябва да е омъжена.
Някой от хората му ще се ожени за теб.
Кралю, ти даде клетва пред баща ми, че ще ме защитаваш.
Дадох ти много.
Проявих уважение към теб, когато отхвърли предложенията.
Аз не съм от мъжете, които се налагат на жени.
Знаеш моята причина.
Винаги съм те почитала като втори баща.
Бях търпелив.
Бях великодушен.
- Да.
Искам само едно в замяна.
Ще се присъединиш към Кейнуин в новия й живот.
Кралю.
- Дъще.
Щастлива ли си?
- Ако ти си щастлив, татко,
аз също съм щастлива.
Идваш ли?
- Изглежда, че ти е студено.
Ще ти донеса шал.
Бедвин.
Артур?
- Правилно ли постъпвам?
Разбира се.
Просто си нервен. Това е напълно нормално.
Артур ап Неб, това е подарък от мен…
… за теб.
Това е моят подарък за теб.
Суселос, бог на защитата,
и Росмерта, златна богиня на плодовитостта,
защитете
и прегърнете тази двойка.
Двамата сте прекрасна двойка.
Сега ще изчакаме допри поличби преди размяната на пръстените.
Артур, ще видиш, че в Поуис добре посрещаме гости.
Харесва ни да ядем, да пием и да танцуваме.
Не съм добър танцьор.
- Сигурна съм, че това не е вярно.
Ще трябва да го научиш, Кейнуин.
Това е господарката Гуинивир от Хенис Уирен.
Тя ми е като сестра. Израснахме заедно.
Гуинивир ме отгледа.
Заради мен трябва да се обичате.
Господарке Гуинивир.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО