Pluto - 01x01 (2023) Свали субтитрите
Лоша работа! Огънят обхвана гората в Трети район!
Да извикаме още хеликоптери? Цялата планина ще изгори!
По дяволите! Защо огънят се разпространява толкова бързо?
Какво се е случило?
Дърветата са изкоренени. Катастрофа ли е имало?
Не ни е докладвано такова нещо.
Монблан...
- Професор Райнхарт!
Моят Монблан!
Професоре!
- Пуснете ме!
Не, професоре! Опасно е да се приближавате!
Не отговаря.
Изгубих връзка с Монблан!
Какво има, Гезихт?
Няма нищо.
Напоследък си уморен.
Не работиш ли много? Може би трябва да си вземеш отпуск.
Добре съм. Не се тревожи.
Дори след два дни в планините все още се вижда бял дим
от разпръснатите огнища.
Според разследващите
останките на робота Монблан от Швейцарската горска служба
са били намерени в епицентъра на горския пожар.
Монблан беше световноизвестен робот и планински водач,
любимец на деца и алпинисти.
Той разработва и стратегия за изсичане на дърветата,
която не нарушава хармонията с природата.
Съболезнования за смъртта на Монблан идват от целия свят.
Да, Гезихт слуша.
Да. Разбрах. Идвам веднага.
Обадиха ми се по работа. Ще тръгвам.
- А закуската?
Хелена.
Искаш ли да заминем някъде, когато си взема отпуск?
Трябва да си почивам повече, нали?
Не съм очаквала да го чуя от теб.
Жертвата е живяла в този апартамент. Бернард Ланке, на 42 години.
Известен активист за защита на правата на роботите.
Човек ли е?
- Да. Човек.
Ужасна гледка.
Ей, ти! Това е местопрестъпление. Влизането е забранено.
Инспекторе, от Европол го пращат.
Приятно ми е.
- Разбирам. Прощавайте.
Аз съм инспектор Уолъс от градската полиция. Драго ми е.
Както виждате, всичко е с краката нагоре.
Нужно ни е време, за да установим дали има нещо откраднато.
Едва ли е било дело на крадец.
- Защо сте толкова сигурен?
Няма следи от обир.
- Моля ви се, сам виждате какво е.
Повярвайте ми. Просто стаята е изпотрошена.
Тогава какво е мнението ви за това?
И какви са тези странни рога, които стърчат от главата му?
Да, слушам.
Да. Какво?
Някой е пробил контролния пункт!
Пратете линейка веднага!
Само теб ли нападнаха, полицай?
Роби също беше на КПП-то.
Моят партньор. Той е бот полицай.
Модел PRC1332.
Не мога да повярвам, че толкова лесно са унищожили бот полицай.
Инспекторе!
Заподозрян е около 20-годишен мъж с червена шапка и татуирани ръце.
Тръгнал е в посока зоната за преустройство на стария град.
Разделете се по двойки и започнете...
Ей! Казах да се разделите по двойки!
По дяволите! Европол, ама дръжки!
Не се съпротивлявай!
- Невинен съм!
По тръбата ти виждам следи от удара по бота полицай.
Надрусан си... Под въздействието си на "ной".
Взел си го преди 40 минути. Прав ли съм?
Кой ти го продаде?
Човек на име Шулц на улица "Карл-Хайнц".
По кое време се срещнахте?
- Около пет сутринта.
Ако дилърът потвърди думите ти, ще имаш алиби.
Горе-долу по същото време Бернард Ланке е бил убит.
Убийство?
Нападнал си полицейски служител, за да не те арестуват за наркотици.
И си унищожил бота полицай на име Роби.
Мога да ти прочета правата и да те арестувам, или...
Моля те, не стреляй!
- Успокой се.
Този пистолет стреля само приспивен газ.
Проектиран съм да не наранявам хора.
Аз съм робот.
Кой е?
Казвам се Гезихт. Спецследовател съм от Европол.
С какво да ви помогна?
- Вие ли сте съпругата на Роби?
Да.
Боя се, че имам лоша вест.
Искате ли чай?
Знам, че сте робот и само имитирате процеса на пиене.
Но подражавайки на хората,
можем да се доближим до тяхното ниво на развитие.
Вярвам в това.
Но ми е трудно да разбера удоволствието от пиенето на чай.
Особено остарял модел като мен.
Работя като прислужница в едно семейство.
Те имат момче. То е човек, разбира се.
Семейството осинови куче, преди да се роди синът им.
Израснаха заедно като братя.
Но кучето почина.
Ако искате, мога да изтрия част от паметта ви.
Моля ви, не изтривайте спомените за съпруга ми.
Това е ужасно.
- Жертвата е Бернард Ланке.
Защитник на Международния закон за роботите.
Разбирам. Сигурно маса народ не мислят доброто на човек,
който върло защитава правата на роботите.
Ето така беше намерен.
Какви са тези неща, приличащи на рога?
Не знам. Обаче...
Това е...
Това е мястото, където е бил унищожен Монблан от Швейцарската горска служба.
Рога.
Искате да кажете, че е замесен един и същ извършител?
Невъзможно е човек да направи як робот като Монблан на парчета.
Освен това, по време на убийството на Ланке,
в апартамента му не бяха открити следи от човешко присъствие.
Не е имало човешки следи...
- Почакайте, Гезихт. Ланке беше човек!
Да. Член 13 от Международния закон за роботите казва така:
"Робот не може да навреди или убие човек."
Ако се е появил робот, способен да убие човек,
това ще е първият случай от осем години насам.
Ще открия виновника.
Робот или човек, в него се е вселил дявол.
Странен пиедестал, нали?
Планираха да издигнат бронзова статуя на Монблан.
Но Монблан беше против.
Каза, че негова статуя
само ще развали красивата гледка към Алпите.
Освен това настоя един ден да стане на скрап.
"Моля, разтопете тялото ми и го рециклирайте."
Беше в разцвета на силите си.
Монблан беше истински герой.
Той участваше в 39-та Средноазиатска война като част от миротворческите сили.
Той не само помогна на персийското кралство да възстанови мира в региона,
но също така задържа група терористи без кръвопролития.
Без неговата помощ Азия никога нямаше да постигне сегашния мир.
Монблан беше и поет.
Той умееше да пее с птиците и да разговаря с дърветата в гората.
Онези хора дойдоха тук като доброволци.
Всички те обичаха Монблан, моят син.
Монблан. Той беше ангел хранителят на планините.
След три дни десетки...
Не, стотици хиляди хора ще дойдат на панихидата,
за да почетат паметта на Монблан.
Г-н следовател, това не беше нещастен случай.
Казват, че Монблан е бил унищожен
от завихрилото се торнадо малко преди горския пожар,
но това е лъжа.
Г-н следовател, моля ви, намерете виновника.
Ако го хванете, с тези ръце... С ето тези две ръце...
Гордостта на Швейцария... Не, на целия свят.
Монблан ще живее вечно в сърцата ни.
Събуди ли се, Гезихт?
Поддръжката ти е завършена.
Благодаря, професор Хофман. Как мина?
Нищо необичайно.
Освен...
- Освен кое?
Мнозина смятат, че роботите не познават умора,
но най-близките до хората модели могат да я усетят.
Самото човешко тяло не е по-различно от механизъм.
Прекомерната употреба изхабява всеки механизъм.
Изхабява го?
Изглежда, че разследваш сложни случаи.
Гледах панихидата на Монблан,
но се наложи да изключа телевизора, за да не се разплача.
Някои медии предположиха, че се е самоунищожил
вследствие на електромагнитна аномалия в тялото.
Но като експерт по темата не вярвам, че съвършен робот
може да стане жертва на такъв елементарен проблем.
Да унищожиш любимия робот на всички...
Мислиш ли, че ще откриеш извършителя?
Предполагам, няма да е толкова лесно.
А и втория случай, който разследваш,
също изглежда заплетен.
Убитият Ланке...
Няколко пъти съм го засичал да дебатира по телевизията.
Нищо чудно, че са го набелязали.
Не че е направил нещо лошо, но имаше остър език.
Сякаш гледаше всички снизходително. Сигурен начин да си създадеш врагове.
Пълната противоположност на Монблан.
Робот и човек. Единият без врагове, а другият с твърде много.
Разплитането на два толкова сложни случая би изморило всеки.
Може ли да задам един въпрос?
- Слушам.
Възможно ли е човек да проникне в стая,
без да остави биологични следи?
Толкова незначителни следи,
които сензорите ти да не уловят?
- Да.
Това е интересен въпрос. Има ли такъв начин...
Въпросът ти ще ми е за домашно.
Извини ме. Тук си, за да си починеш.
Да не говорим повече за работа.
Говорих с жена ми да заминем някъде на почивка.
Отлично.
Трябва да се съобразя с нейния график и не знам кога ще стане.
Хубаво е да се пътува. Проучванията показват,
че смяната на обстановката е много полезна за изкуствения интелект.
Какво ще кажеш да заминете за Япония?
За Япония?
Ходил съм веднъж по покана на един колега учен.
Токио е екзотичен и красив град.
Япония, значи? Ще го обсъдя с жена ми.
Между другото, Гезихт, още ли сънуваш онзи сън?
Да.
- Не искам да нахалствам,
но съм заинтригуван от сънища, генерирани от изкуствен интелект.
Научно доказано е, че изкуственият интелект също има подсъзнание.
И все пак рядко се среща робот, който сънува.
Би ли ми разказал за тях, когато се чувстваш готов?
Психиатърът на 20-и век Фройд е казал нещо подобно:
"Сънищата са отражение на реалността, а не плод на въображението ни."
Извинете.
Това робот полицай ли е?
- Да, така изглежда.
Готова е съдебната експертиза. Карам го на сметището.
Роби...
Мога ли да погледна?
Да, разбира се. Вземете която част поискате.
Всички са боклук.
Вземи го целия за 500 ЗЕВСА.
Какво има?
Нищо. Всичко е наред.
Няма проблем.
Това е чипът с памет на съпруга ви.
Съжалявам, реших, че може да го искате.
Няма защо. Много съм ви благодарна.
Благодаря.
- Ще си вървя.
Почакайте! Бихте ли ми сложили чипа?
Спомените могат да бъдат болезнени.
Могат да доведат до неизправности.
Ако това се случи, веднага ще го извадя.
Той е тук.
Г-жо, трябва да извадим чипа!
В него е записана и смъртта на съпруга ви!
Изваждам го!
- Какво беше това?
Чудя се какво ли беше това?
Какво видяхте?
- Нека ви покажа.
Тук колегата на Роби е спрял кола на контролно-пропускателния пункт.
Това е заподозреният.
Съжалявам. Не биваше да ви нося чипа.
Не знам как да се извиня.
- Не е това.
Съпругът ми реагира веднага на стоманената тръба на престъпника.
Електрошокът му беше зареден.
Разбирам. Беше странно бот полицай толкова лесно да бъде ударен.
Определено необичаен случай...
- Не говоря за това.
Вгледайте се.
Благодарение на чипа виждам цялата ситуация.
Партньорът му е бил нападнат.
До този момент мъжът ми е следял действията на престъпника.
Но в следващата секунда
нещо го е разсеяло.
Това е апартаментът, в който са убили Ланке!
Спрете тук, моля!
Какво е това?
- Ще увелича.
Не е птица. Защо криминалистите не са го забелязали?
Не може да се забележи, освен ако не си сложиш чипа с памет.
Мъжът ми веднага е забелязал сянката
и идентификационната му система я е анализирала.
Но ако може да скача от сграда на сграда...
Да. Но това...
Не е робот.
Убийство без следи от човешко присъствие.
Смъртта на обичания от всички робот.
Рога.
Самоличността потвърдена. Заповядайте, моля.
ГЕЗИХТ
Робот ли сте, г-н следовател?
- Да.
Външният ви вид ме заблуди.
Ако го приближите твърде много,
електромагнитните му вълни може да повредят изкуствения ви интелект.
Сложете си този протектор.
- Няма страшно.
Устойчив съм на електромагнитни вълни.
Направен съм от специална сплав, макар и да не ми личи.
Така казвате, но бъдете внимателен.
Вече четири робота станаха негови жертви.
Отчаяна и смехотворна барикада, нали?
Хората не могат да обуздаят страха си без такива жалки мерки.
Брау-1589.
Добре дошъл, модел HRS0288, инспектор Гезихт.
Значи ти си най-усъвършенстваният робот детектив?
Изглежда, че системата ви за идентификация все още работи.
Да, работи. Дори е по-чувствителна отпреди.
Лишен съм от възможността да се придвижвам.
Крайно любопитен съм какво става навън.
Дошъл съм при вас, за да ви задам няколко въпроса.
Какви?
Искаш да узнаеш какво си е мислел робот, убил човек преди 8 години?
Убит е юрист на име Бернард Ланке.
Но на местопрестъплението нямаше следи от човешко присъствие.
Убиецът човек ли е, или...
Робот? Но защо робот би извършил подобно престъпление?
Хората проучиха подробно кръвожадния ми изкуствен интелект.
Разнищиха го до последния детайл.
Мислеха, че в него има дефект.
Но така и нищо не откриха.
Изкуственият ми интелект беше съвършен.
Представяш ли си как хората се уплашиха, когато разбраха това?
Затова ме държат заключен тук.
Ако толкова ги е страх, само трябва да извадят това копие и аз ще умра.
Но хората не са способни дори на това.
Инспектор Гезихт.
Ако искаш да влезеш в главата на убиец и да узнаеш мотивите му,
трябва само да си разменим чиповете с памет.
Може би ще научиш нещо ново.
Това са снимки на унищожения Монблан и убития Ланке.
Какво означават тези рога?
Сред древните европейски богове
богът на смъртта е имал рога.
Ловецът Херне, който отнема душите на воините.
Наричан още "Рогатия крал".
В гръцката митология Хадес е бог на подземното царство.
Или господарят на подземния свят в римската митология...
Плутон.
Плутон.
Който и да го е извършил, ще го направи отново.
Монблан, един от най-модерните роботи, е бил унищожен с лекота.
Би трябвало вече да си си отговорил.
Роботите от най-висок клас, създадени с най-добрите технологии в света.
Роботи, които могат да бъдат и оръжия за масово унищожение.
Вече знаеш отговора, нали?
С теб остават още шест.
Зает съм. Не стой там. Разсейваш ме.
Съжалявам, че влязох без разрешение.
Системата за сигурност беше изключена.
Не е безопасно, предвид слепотата ви.
Никой крадец не би дошъл насред нищото, за да ме обере.
Но, сър Дънкан...
- Достатъчно.
Ти ли си новият иконом?
- Да, сър.
Вероятно са пратили поредния некадърник.
Как се казваш?
- Норт 2, сър.
Ама че ужасно и безвкусно име.
От агенцията ми казаха, че имаш военно минало.
Да, сър. По време на 39-та Средноазиатска война
бях иконом на главнокомандващия на британската армия.
Иконом войник, значи? Сигурно и видът ти е подобаващ.
Нося плащ в присъствието на други хора.
Ясно. Цялото ти тяло е оръжие.
Ще ми направиш ли чай?
- Разбира се.
Що се касае до това какъв да е...
- Не се притеснявайте.
Всичките ви лични данни са вече изтеглени.
Моите данни?
Преди да дойда тук, успях да гледам един филм.
"Кралицата в сателитната орбита".
Бях дълбоко трогнат от преплитането на музиката с кадрите.
И това ли е от "данните" ти?
Не, наистина бях трогнат до дъното на душата ми.
Този филм е на над десет години.
- Чаят ви.
Всяко мое произведение обираше наградите за филмова музика.
Наричаха ме незрящия гений.
Отзивите от медиите сигурно също са заредени в черепа ти.
"Даже гениалният Пол Дънкан изчерпа таланта си."
Прав ли съм? Врели-некипели.
Ако поискам, и сега мога да напиша куп композиции.
Талантът ми все още не си е отишъл.
Пиша нотите и хората избухват в аплодисменти.
Тръгват си със сълзи от театъра.
Мога да композирам музика, но не искам.
Стига ми толкоз тривиалности.
Но преди малко вие свирехте. Беше прекрасно произведение.
Не е за филм, а за мен.
Само за мен.
На вкус е като името ти.
- Сър?
Ужасно и безвкусно.
Прекрасно произведение? Не ме разсмивай.
Глупаво военно оръжие няма право да говори за изкуството ми!
Моля за извинение.
Колко уби?
- Сър?
Питам колко хора си убил по време на Средноазиатската война.
Международният закон за роботите ми забранява да наранявам хора.
Ясно. Значи си убивал себеподобните си.
Колко роботи унищожи?
Изгубил си им бройката?
Махай се.
Ужасната храна става още по-безвкусна с твоето присъствие.
Ще си вървя.
Какво правиш? Не ми пипай пианото!
Моля да ме извините.
Виждам, че в работата си използвате само него.
И какво от това?
Имате на разположение толкова много модерно музикално оборудване.
Същите са като теб.
Фалшива цигулка, фалшив тромпет,
фалшив оркестър.
Не са нищо повече от бездушни машини.
Затова не си слагам изкуствени очи.
Светът, който ще видя през тях, също ще бъде фалшив.
Не, благодаря.
Истинският пейзаж е в спомените ми.
Истинският пейзаж...
Родният ми град, когато бях зрящ.
Детските ви спомени от Бохемия.
И това ли е от данните ти?
Произнасяш правилните думи, но не разбираш смисъла им.
Пейзажът на родния ми град.
Зелените полета.
Нежният бриз.
И
онова златно сияние.
Ще превърна онзи пейзаж в музика!
Казах ти да не докосваш пианото ми!
Моите извинения.
Ако бездушна машина започне да свири,
всяка нота ще бъде фалшива!
Сър Дънкан, простете ми,
но снощи ви чух да стенете насън.
Но звучеше така, сякаш си тананикахте мелодия.
Вярвам, че тази мелодия би се вписала идеално
в произведението, което сега композирате.
В онази част, на която винаги спирате.
Горе-долу звучеше така.
Махай се! Нямам нужда от робот като теб.
Напусни имението!
- Но...
Това е заповед. Вън!
Искам да...
Искам да се науча да свиря на пиано.
Моля?
По вашите думи, каквото и да изсвиря, винаги ще звучи фалшиво.
Но бих искал да се приближа възможно най-близо до истинската музика.
Бездушно оръжие като теб никога няма да свири на пиано!
Престани! Инструмент за унищожение не може да докосва клавишите!
Мястото ти е на бойното поле!
Именно затова.
Затова искам да се науча да свиря на пиано.
Защото не искам отново да отида на бойното поле.
Майко!
Майко!
Майко...
Майко!
Майко, чакай!
Не си отивай, майко! Майко!
Майко!
Майко!
Тук ли си, Норт 2?
Казах ти да не влизаш в спалнята ми.
Сър Дънкан, закуската ви е готова.
Мисля, че те уволних.
Още ли си тук?
Колко пъти да ти повтарям?
Не докосвай пианото ми!
Сър Дънкан, моля, чуйте. Струва ми се, че съм задобрял.
Задобрял си?
Ти си машина и единствено можеш да подобриш прецизността си.
Ще се опитам да изсвиря мелодията, която си тананикате насън.
Звуците, които възпроизвеждаш, не са музика!
Проклети инструменти!
"Просто заредете данните и можете да създадете всякакви мелодии"?
Това въобще не е музика!
Ще счупите машините.
Защитаваш своите ли?
Тогава нека те попитам, колко свои унищожи?
Свали плащта си и покажи на света ужасното оръжие, което си!
Колко свои си убил с тялото си?
Дори оръжие за масово унищожение е програмирано да се държи послушно
пред господаря си, а?
Хубаво.
Ще ти дам реални и точни данни за себе си.
Ще ти разкрия защо стена насън.
Кошмарът, който ме измъчва толкова години...
По-скоро не кошмар, а събитие от миналото ми.
Истинското ми име е Пауло Холи, а не Пол Дънкан.
Роден съм в бедно семейство в Бохемия.
Баща ми почина рано, дори не го помня.
Роден съм с хронично заболяване.
Зрението ми беше лошо и пеенето беше единствената ми радост.
Майка ми беше красива жена.
Дори облечена в дрипи, събираше погледите на мъжете.
Затова онова парвеню я доближи.
Майка ми беше заслепена от парите му и собствената си алчност.
Навярно съм бил бреме за нея.
Тя остави болното си дете.
Майка ми ме изостави!
Пратиха ме в интернат в Англия.
Нямах приятели,
бях слаб физически и целогодишно ме тормозеха.
Но отчаяно исках да продължавам да изучавам музика.
Явно съм се претоварвал, защото в един момент се разболях
и се наложи да прекъсна занятията по музика.
Прехвърляха ме от болница в болница,
но състоянието ми се влошаваше.
Лекарите се отказаха от мен, нямах вест от майка ми.
Мислех, че ще умра.
Логичен край за едно изоставено дете.
Но тогава се появи един японски лекар.
Формално не беше лекар, защото нямаше лиценз.
Ще спася живота ти.
Но може да ослепееш.
Операцията премина успешно.
Но както каза и нелицензираният лекар,
зрението ми започна да се влошава с всеки изминал ден.
Не разполагах с много време.
Потопих се още по-дълбоко в изучаването на музиката.
Музиката беше моят живот.
Още музика!
Още...
Още!
И тогава настана тъмнина.
Няколко години по-късно ме уведомиха за смъртта на майка ми.
Така и не успяла да се омъжи за парвенюто.
Чух, че умряла сама като куче.
Така й се пада!
Но знаеш ли какво? Този замък беше на онова парвеню.
Изминах пътя от Пауло Холи до гения Пол Дънкан.
Станах маестро на световната музика и купих този замък.
Майко! Ето това искаше.
Изостави детето си, за да постигнеш тази цел!
Сега, майко, ще ти покажа какво е истински важно.
Пейзажът на родния ни град, който ти напусна!
Ще превърна този великолепен пейзаж в музика!
Ще ти покажа какво хората не бива да захвърлят!
Сър Дънкан.
Майка ви...
- Замълчи!
Ще ти напиша препоръчително писмо. Утре да те няма.
Искам да се науча да свиря на пиано.
Защото не искам отново да отида на бойното поле.
Май наистина е започнал да свири по-добре.
Зарежда се преди заминаването си утре?
Проклета машина.
Кошмар ли сънува?
И роботите ли сънуват?
"Мога да композирам музика, но не искам", а?
Ей.
Норт 2.
Норт 2! Ей!
Наистина ли си е заминал?
Може би наистина повече не мога да композирам.
Колко още ще ме карате да чакам? Кога ще дойде новият иконом?
Здравейте, казвам се Маршал от "МСМ Пикчърс".
О, бил е някакъв режисьор.
Случило ли се е нещо, сър Дънкан?
Онзи ден уволних един робот иконом.
Та, какво искате?
Обаждам се относно музиката за един филм.
Предлагаш ми работа?
Разкажи ми по-подробно. Може да ме заинтригуваш.
Благодаря ви.
Разрешавате ли ни да използваме едно от старите ви произведения?
Какво? Не искате ново?
Чух, че сте се пенсионирал, сър Дънкан.
Използвайте, което щете.
- О, сър Дънкан...
Ново съобщение.
Обажда се Ръсел от Британската филхармония.
Относно сюитата ви, за съжаление,
решихме да я отменим поради редица обстоятелства.
Много съжаляваме. Ако изникне друга възможност, ще...
Чух ви да стенете.
Вярвам, че тази мелодия би се вписала идеално...
Сър Дънкан.
Върнах се.
Защо? Казах ти да си вървиш.
Посетих Бохемия. Вашият роден град, сър Дънкан.
Какво си търсил там?
- Събирах песни.
Събрах различни народни песни от региона
и намерих мелодията,
която си тананикате насън.
Сега ще ви я изпея.
Спри! Не искам да чувам машина да пее!
Не се бъркай в кошмарите ми!
Хората имаме неща, които предпочитаме да забравим!
Сър Дънкан, вашият сън не е кошмар.
Не бива да бъде изтрит както моите сънища.
Както казахте, аз съм ходещо оръжие.
През 39-та Средноазиатска война неутрализирах много вражески роботи.
Или по-скоро унищожих десетки хиляди събратя.
Тези спомени... Спомените за убийството на безчет роботи,
изкуственият ми интелект ги повтаря отново и отново в съзнанието ми.
В Бохемия срещнах един старец.
Той беше много запознат с народните песни
и знаеше за мелодията от съня ви.
Той също така си спомни, че я е пеела една прекрасна певица.
Вашата майка.
Данните, с които разполагам за вас, сър Дънкан,
съдържат информация и за майка ви.
Тя не ви е изоставила, когато сте се разболели.
Обърнала се е към милионера Джонатан Торн заради лечението ви.
Именно така си е позволила астрономическия хонорар на лекаря,
който ви е спасил живота.
Никога не сте били изоставян.
Майка ви е била до вас, когато сте ослепели.
Но когато узнала колко я мразите, не могла да протегне ръка към вас.
Не.
Не може да бъде.
- Истина е.
Когато си спомняте родния си град,
не забравяте ли един много важен спомен?
Старецът от селото ми каза
как сте пеели тази песен с майка ви, държейки се за ръце
и съзерцавайки залязващото слънце над полетата.
Майко...
Майко...
Извинявам се. За бездушната мелодия.
Вашият сън не е кошмар.
Той не е като моя.
Норт 2...
Не се връщай на бойното поле.
Нека се упражняваме на пианото.
Да, сър.
Норт 2!
Ей, Норт 2!
- Да, сър Дънкан?
Най-после го завърших. Слушай!
Разбира се. С удоволствие.
Само че...
- Какво има?
Нещо се приближава към нас.
Какво нещо? Твой приятел може би?
Чухте ли новините от Швейцария преди няколко дни?
Новините от Швейцария?
Говориш за робота Монблан, който е бил унищожен от торнадо?
Преди малко на около сто километра оттук се образува торнадо.
Приближава опасност.
Ей!
- Скоро се връщам.
Норт 2!
Норт 2...
Норт 2!
Норт...
Какво, за бога...
Какво става?
Норт 2...
Това е...
онази песен.
Песента... отеква в небето.
Норт 2...
Норт 2 пее.
Спри да пееш там и се прибирай по-скоро у дома.
Норт 2...
Време е да се упражняваме на пианото.
Жестоко е!
- Наистина ли?
Охлюв ли е това?
- Да.
Приятно ми е да се запознаем.
Ти сигурно си Атом.
Да.
Подкрепи проекта в Revolut: revolut.me/animekuhnia
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ