Peaky Blinders - Season 6 (2022) (Peaky Blinders S06E02.srt) Свали субтитрите
Откакто започнахте да градите империята си, винаги сте имали опора.
Мамо, кълна се в името на всемогъщия Бог, ще отмъстя на Томи Шелби.
Това, приятелю, е най-добрият опиум на света.
Може да се видим, като говориш с чичото, Джак Нелсън.
Томи Шелби иска да работи с Джак Нелсън?
Говори с чичо си и ме измъкни оттук.
Ако не купува, ще продавам на евреите от източен Бостън.
Руби, тя не е добре.
- Прибирам се.
Ще има война в това семейство и един от вас ще умре.
Бил си зает, за да накажеш тези, които я убиха.
Как е семейството?
Татко!
Здравей, Руби. Ела тук.
Дай да те видя. Липсваше ми.
Черна Мадона.
Какви подаръци ни носиш, татко?
- Сине.
Тя е по-добре, Томи. Върна се за нищо.
Но се радвам, че дойде.
Преди да правим каквото и да било, ще се повозим.
Става ли? Хайде.
- Ами аз?
Да, ти също. Хайде.
Къде ще се возим?
Шофьорът ще ни закара до д-р Робърт.
За да прегледа Руби.
- Защо?
Записана е за след час. Можеш или да останеш, или да дойдеш.
Ясно.
Така. Да тръгваме.
САНАТОРИУМ ЗА БОЛНИ ДЕЦА "ШЕЛБИ"
ОСНОВАН НА 12 ЮНИ 1930 ОТ ТОМАС ШЕЛБИ
НИКОЙ НЕ БИВА ДА ПЛАЩА. КОЙТО МОЖЕ ДА ПЛАТИ, ДА НЕ ВЛИЗА.
Томи?
Да?
Всичко е наред. Добре е.
Това е успокояващо.
Това е успокояващо.
- Да.
Шофьорът ще докара колата.
- Татко.
Хей.
Ела тук.
Кога последно спа?
Не съм спал много след разговора ни.
Сега знаеш, че Руби е добре, ще поспиш.
Да.
Лизи, много се радвам, че резултатите на Руби са добри.
Но все пак няма да спиш.
Ще говоря с Джони, ще говоря и с Есмералда.
Можеше да си почиваме.
Да сме на планина в Америка.
Това не би било възможно.
Човекът, с когото имам работа, идва в Лондон. Трябва да съм там.
Няма измъкване.
Ще се измъкнем, Лизи.
Една последна сделка.
Ще бъде трудно. Може да очакваме трудности.
Затова върша задачите една по една.
Усещаш ли това?
Усещаш ли нещо?
Говориш сякаш гледаш всичко на екран.
Когато се приберем, ще оставим децата на Франсис
и ние с теб ще си легнем.
И ще дойде следващата задача.
Така изглежда в момента, Томи.
- Да.
Всичко е по списък.
Миличка.
- Кога ще се приберем?
Томи?
Томи? Томи, какво е станало?
Мамка му!
Томи, ела тук.
Какво стана?
Томи!
Любов моя.
Четири години, един месец и шест дена, откакто не съм пил.
Умът ми е бистър.
На себе си съм.
За пръв път ли се случва?
Веднъж и на кораба. Не беше тъй зле.
Томи.
Трябва да отидеш на лекар.
Имам работа.
Вината е в работата.
Хората, с които се виждаш, лъжите.
Трябва да продължа, докато приключим с Бостън.
После ще почиваме.
Острите козирки ще си почиваме.
Приятели, преди да приключи срещата
и да си тръгнете в дъжда, имаме изненада.
ЮЖЕН БИРМИНГАМ ЛЕЙБЪРИСТКА ПАРТИЯ
Той тъкмо се върна от търговска мисия в Америка.
Прибра се по-рано и настоя да се обърне към вас, доброволците, лично.
Приятели, представителят на лейбъристите за южен Бирмингам,
г-н Томас Шелби, народен представител, офицер.
ТИШИНА
Нося със себе си,
от влака от Лондон, съобщение от Уестминстър.
Не. Не съобщение.
Всъщност инструкции.
Трябва да мълчите.
Да не казвате нищо!
Да не казвате нищо за настоящата ситуация в този град.
Нищо за глада.
Нищо за работата. Нищо за заплащането.
Но тези, които са в цветущо състояние, те трябва да говорят.
Те трябва да надигнат глас!
Но окаяните, вие мъже и жени,
ирландци, италианци и англичани, които подкрепят социалистическата кауза…
Дори социалистическите ви котки, кучета…
Вие трябва да мълчите,
защото кралят,
конете му и хората му
ви нареждат така.
Но вие, приятели мои, страдате от орязани заплати,
липса на благополучие и достойнство!
И не трябва да се оплаквате, не би било патриотично.
Вие, войници, които се бихте във Франция, сте предатели, ако говорите.
Ветерани от войните им, от възходите и паденията,
вие трябва поемате ударите и да носите бремето
заради тези в цветущо състояние, които ви крещят…
"Тишина!"
Вижте, другари.
Аз няма да замълча. Никога.
Не и този англичанин.
Няма да мълча!
Няма да мълча, защото чух гласовете ви,
казвайки ми за плача на гладните ви деца.
Ще събера всеки един плач
и с влака ще ги занеса до Уестминстър,
ще ги пусна в Камарата на общините
и ще им кажа те да опитат да ги заглушат.
Не трябва ли да си поделим бремето?
Всеки да вземе по малко, а?
Все пак ние работим за тази страна,
ние изграждаме колите и ковем желязото.
А помните ли краля?
Човекът, който заръча това, не трябва ли и неговата заплата да е орязана?
Да понесе ударите? Да усети болката?
Да или не?
Да!
Тихо.
Тихо, работещи мъже и жени.
Тишина.
Добре.
Пазете си гласа.
Той ще ви трябва
в събота, когато заедно ще сме на митинг на пазар "Бул Ринг"!
Заедно ще надигнем вой, ще нарушим тишината
и ще свалим това покварено правителство!
Томи!
Благодаря ви.
Лора Макий.
Командир на батальон, Фърмана, ИРА.
- Пропуснахте първо и второ действие.
Благодаря ви, че дойдохте.
- Благодаря.
Третото действие стига.
И двамата имате причина да ме мразите и да искате отмъщение за убийството на…
Циганска традиция.
Не споменаваме името на починалия сред останалите.
Лора Макий, в семейство Шелби бизнесът е преди отмъщението.
Близките ни починали биха разбрали и одобрили.
Да вървим.
Щяхме да се видим на оживено място.
Няма нужда от това.
Трябвате ни жива.
След вас.
ДЕСТИЛЕРИЯ "ШЕЛБИ"
Г-н Шелби, работим заедно от известно време,
но не се бяхме срещали.
Говорехте със страст и съчувствие.
Разбирате прошката.
И пиете вода.
Все пак чух от достоверни източници,
че имате репутацията на морален подлец.
"Морален подлец."
Като име на състезателен кон.
Знаете какво значи това?
- Знам.
Някой, който те прецаква.
Прецаква хората. Не му пука.
Ламти за много, краде и плюе на принципите
заради собствен интерес.
Променям се, Лора Макий, организацията ми също се променя.
Е, какво стана в Бостън?
Джак Нелсън каза не.
Приемаме ли "не" за отговор?
Това са писма,
писани от и до Джак Нелсън през изминалите три месеца.
Това…
Това е лично писмо от президента на САЩ.
Откъде, мамка му, го имате?
Конят ми Морален подлец е един от многото в конюшнята ми.
Понякога характерът му се проявява,
ако някоя добра кауза го изисква.
Джак Нелсън идва в Лондон.
Официално идва заради разрешителните за алкохол.
Неофициално проучва.
Идва да измери силата на подкрепата за фашизма в Англия.
Ще докладва на президента.
И това как ни помага?
В това писмо до сина си,
Джак Нелсън изразява подкрепа за фашизма.
В това писмо,
до приятел в Берлин, той казва някои интересни неща за евреите.
Не идва в Европа, за да проучва.
А за доказателства за надмощието на фашизма.
И с вас ще му помогнем.
Мислех, че сте социалист.
Откакто съм в политиката,
разбрах, че не става дума само за леви и десни.
Целта винаги е една.
Ще ви покажа.
Ако си крайно ляв,
накрая стигаш до някой крайно десен,
чиято цел е същата.
Аз, социалист от работната класа, националисти като вас.
Резултатът…
Националсоциализъм.
А това съм аз.
В средата.
Човек, който се опитва да живее честно в един много мрачен свят.
Ваши приятели в Дъблин, Лора Макий,
се борят активно за една фашистка Ирландия.
А вие действате от тяхно име, нали?
Когато Джак Нелсън дойде в Лондон,
мога да го свържа с Осуалд Моузли и симпатизанти на фашизма
в Камарите на общините и на лордовете.
От двете страни на разделението.
Фашизмът е доста популярен
сред най-влиятелните хора.
С ваша помощ мога да му предложа и Дъблин.
И мислите, че това ще ни позволи да доставяме в Бостън?
Вероятно.
Може да има и други облаги за каузата ви.
Само трябва
да седнете с Джак Нелсън и да поговорите за новия златен век,
да го оставите да покаже Ирландия на картата
на президента на САЩ.
Дойдох да прибера Артър да си легне.
Намерих го на улицата със спринцовка в ръка.
"Приятел обича винаги
и е като роден брат."
Притчи 17:17.
Аз имам двама братя в нужда.
Но твоят е по-спешен, Томи. Ще дойдеш ли с мен?
Е, Лора Макий, ще ми помогнете ли да променя света?
Г-н Шелби, тази среща не е това, което очаквах.
Никога не е така.
Това да ли е, или не?
Отговорът ми е "да".
Отговорът винаги е "да".
Задната врата е отключена. Може да си вървите.
Кажете на приятелите си у дома, че Томи Шелби се е променил.
ДЕСТИЛЕРИЯ ШЕЛБИ ТАВЕРНА "ГАРИСЪН"
Къде е той?
Като го открих, спринцовката бе празна. Спеше на пътя.
По дяволите, Томи. По дяволите.
Всичко е под контрол, Айда.
- Аз не съм под контрол.
Не съм ти, Томи. Не съм и Поли.
Въпреки че се старая.
- Тя би спряла това.
Ще помогнем на Артър.
- Не говоря за Артър.
Говоря за теб. Чух всичко, което каза там.
Айда, това ще бъде краят.
Чуваш ли? Така ще се измъкнем. И по пътя ще правя добрини.
Не, по пътя ще натрупаш много пари.
- Добре, така е.
Всяко възнаграждение за добрата ми работа е добре дошло.
Но и ти ще си получиш своя дял.
Като съм сред фашисти, като съм сред тях, мога да ги подкопая.
Поли би одобрила.
Под златото и диамантите, под кожата от норка и дантелите,
тя си бе твърд социалист.
Знам, че е късно за това, Том, но…
Тази врата…
Същата тази врата.
Тук идвахме за бирата на татко.
Бяхме толкова малки, че трябваше заедно да носим една кофа.
Да, помня.
А виж ни сега.
Да. Виж ни сега, мамка му.
Огледай се добре, Том,
защото единият от нас няма да се задържи.
Мамка му! Опиум и президенти.
Айда, ако не искаш да ми помогнеш да нося кофата…
Няма да те виня.
Но това е моята мисия.
И няма да си наложа ограничения.
Докъде я докара, Том?
Големи братко?
Понякога спираше и се смееше.
Помниш ли въобще този етап?
Влизаш в "Гарисън" като непознат и пиеш вода.
Аз съм жив, Айда.
Да.
И още търсиш неприятности, които да те погубят.
Мисля, че ги намери.
Имам деца, Томи.
Сам ще трябва да си носиш кофата.
Единият ми брат е полумъртъв на улицата,
а другият не си налага ограничения.
Очакват ме.
Г-н Соломънс вече не толерира пушенето в негово присъствие.
Винаги съм мислил, че операта е дебелаци, които крещят.
Така ли? Сега какво мислиш?
Звукът на тенора в пълната му страст
ми напомня на виковете на италианските войници,
докато забивах в тях острието си.
След собствената ми смърт тази мисъл започна да ме преследва.
Да.
Но вместо да се боря с тези гласове, реших да ги запиша като песни
и да ги превърна в своя собствена опера.
Не пали. Недей.
Не ти ли казаха за състоянието ми?
Казаха ми, Алфи,
че си се оттеглил и прекарваш дните си сам,
обсебен от оперни певци.
Операта не е пеене, нали?
Не е пеене.
Това е звукът, който хората издават, преди да продумат.
И не позволявам да се пуши, защото трябва да виждам ясно.
Разбираш ли?
Какво, долавяш слабост в израилтянина?
Не долавям слабост, не, Алфи.
Виждам я.
Откакто си тук, пишейки своята опера,
член на семейството ти умря.
Чарлз Соломънс, чичо ти.
Той се занимаваше с наркотици,
контрабанда, проституция, хазарта със синдикатите в източен Бостън.
Но миналия януари, бедничкият, стар Чарли,
той беше прострелян в клуб "Котън" в тоалетната
от човек, когото познаваш, но въпреки това ти не направи нищо.
Сега операта ми се казва "Америка"!
Америка е шибаният ми шедьовър!
Истината е, че чичо ти е мъртъв.
Бостън го няма.
А ти, някога големият мъж, който дирижираше Камдън Таун,
сега дори не можеш да загасиш цигарата на друг мъж.
Да не говорим за живота му.
Трябват ти услуги, Алфи.
Трябва ми едно последно действие.
Последно действие за операта ми.
Нали така?
Алфи,
мисля, че написах последното ти действие.
Защо не седнеш и не ме чуеш?
Имам пет тона чист, рафиниран опиум
в един от складовете ми в Ливърпул.
Имам къде да го съхранявам безопасно край бреговете на Канада.
Имам хора, които да се заемат с разпространението
в Торонто, Квебек, Ню Йорк и Бостън.
Печалбата ще е незабавна
и ще разпредели силите в Бостън
отново в полза на семейство Соломънс.
В последното действие, което ти предоставям, Алфи,
ти си отмъщаваш.
Защо идваш при мен?
С ирландците е трудно. Италианците не са вариант.
Също така, Алфи, ти си ми приятел.
Ще действаш ли на доверие?
- Не.
Ще искам собственост. Държиш половината складове в Камдън Таун.
Ще ги съборя
и ще построя къщи за нуждаещите се.
Да, е…
С ирландците винаги е било трудно, Томи,
така е от около 700 години.
Веднъж видях ирландец,
който спореше със статуята на Оливър Кромуел до парламента.
Спорът продължи известно време. Продължи и вечерта, гласчето му ехтеше
край целия парламент, докато той се разгневяваше все повече,
че Оливър Кромуел донякъде с неохота
отказваше да отговаря на въпросите му.
Токова се разгневи, че накрая
удари статуята по носа и си счупи ръката.
Ето ти го и ирландския въпрос.
Как така помниш какво е станало преди 200 години,
а не помниш какво е станало снощи?
Колко е един тон?
Джони?
Днес съм само аз.
Джак каза, че след няколко седмици
ще си свободен.
Кога тръгваш за Лондон?
Утре.
Дойдох да ти кажа "чао".
Докато си в Лондон, стой настрана от Дявола.
Запуши си ушите, ако трябва.
Ще бъдеш в мислите ми, Майкъл.
Мислех си за теб.
Само за теб.
Не се тревожи за Томи Шелби.
Не ме интересуват мъртъвци.
Джак каза, че трябва да умре.
Кажи на Джак да почака.
Ако някой ще убива Томи Шелби…
- Това ще бъдеш ти.
Знам.
Казах на Джак.
"Добре, нека го направи хлапето."
В замяна може да вземе парите, които Томи няма да успее.
Пет милиона долара.
Дявола ще е мъртъв.
Бъдещето ни принадлежи.
И, Майкъл…
Всяка вечер,
полунощ в Бостън, 5:00 сутринта в Лондон,
аз ще бъда будна в голямото си легло,
а ти ще бъдеш буден в тази килия.
Душите ни ще се сливат в едно.
И ще се чукаме.
Няма да ми трябва аларма.
Ти няма да заспиваш, докато не свърша.
Секс в полунощ, 5:00 сутринта.
Всеки ден.
Защото си имаме доверие.
Ти си шибан предател, Шелби! Долен боклук!
По-тъмно.
По-синьо.
По-ясно.
Отдолу също.
Скъпа, как е така?
Изглеждаш ужасяващо, любов моя.
Заеби червилото.
Забавно е.
За кораба.
Дълго и ужасно пътуване, Даяна.
Не ме разочаровай.
Г-н Шелби?
"Дейли Мирър".
Сър…
- Разкарай се.
Защо народен представител социалист ще е на събрание на фашисти?
Оставете го, нека отговоря на въпроса.
Избирателният район на г-н Моузли граничи с моя.
Работили сме заедно преди. Той самият беше социалист.
Ролята ми тук тази вечер е да…
Да действам като мост между идеологиите.
Аз съм по средата.
Г-н Шелби, веднъж споделихте една трибуна с г-н Моузли.
Ще споделите ли сцената с него довечера?
Не, тук съм, за да напомня на своя приятел, г-н Моузли,
че британският народ е опозорен.
Можеш да публикуваш това.
Скапан жълт вестник.
Лизи, съпругата на Моузли почина преди шест месеца.
Предай му съболезнованията си.
Тази вечер той ще е с любовницата си, която изглежда има известно положение
и му е подействала добре в мъката.
Майната ти, тъпо копеле!
Разкарай се от пътя ми!
Какво прави Артър тук?
Моузли го покани. Аз се съгласих.
Артър ми даде обещание, което явно не спази.
Мърдай! Казах да мърдаш!
Мърдай, в шибания списък съм!
- Постарах се максимално.
Скрил е наркотици в чорапа си.
Добре.
- Мърдай!
Томи!
Хайде. Влизайте.
- Томи.
Влизайте. Хайде.
Брат ми, Томи.
- Да.
Джони Догс. Моузли ме покани.
"Облечи черна риза."
- Ето те и теб.
"Ще изглеждам като всеки друг копелдак."
Лизи!
- Хайде.
Ти си ангелче.
Знам, че те разочаровах.
Разочаровах те. Знам, че е така, нали?
Милион пъти се извиних, пак ще го направя, извинявай.
Да.
- Съжалявам.
Вижте Джони Догс, вижте го.
Прилича на сервитьор.
Млъквай!
- Дай ми питие.
Джони, свали си ризата и ми я дай.
За бога, Томи…
Свали си ризата и ми я дай.
Свали я!
Артър, аз съм виновен.
Аз съм виновен.
- Да.
Помниш ли, че гласувахме дали да се включим в търговията с опиум?
Аз отказах.
- Помниш ли?
Аз отхвърлих мнението ти.
Оставих те.
- Къде беше, Том?
Айда ми каза, че си се мотал с Моузли?
Да, той е…
- Така ли?
Голяма, красива къща. Организират купони в Белгравия.
И ме уважават.
А ти какво даваш в замяна? Кокаин, дрога от компанията…
Виж се, братко. Половин човек си.
Мамка му!
- Клошар.
Мамка му, удари ме.
Удари ме.
Трябва да остана неутрален. Разбираш ли? Неутрален.
Неутрален във всичко!
Трябва да съм по средата, да крепя доверието.
А брат ми не може да облече черна риза за корицата на "Дейли Мирър".
Ако някой ме снима така,
ще му свия фотоапарата, Том.
Хвърлят коктейли "Молотов", Томи.
Мислех, че Айда се грижи за теб.
- Тя трябва да реши
за работата с нас.
- Тя не знае какво иска.
Ще говоря с Айда.
Слушай, ще се прибера…
- Не, стой тук.
Имам нещо за теб.
Лизи, отиди с Джони. Заведи я до мястото й.
Нямам покана.
С черна риза си, можеш да правиш каквото щеш. Върви.
И аз ще дойда. Вървете.
Върви, Догс.
И ми вземи питие, докато си там.
Не знам, Том, виж ме.
Артър, преди да отида в Америка, написах едно писмо.
Така ли? До кого?
До Линда.
"Линда, като християнка, вярваш ли в прошката?"
Това получих в отговор.
Преди два дни. Погледни.
"Като християнка, да, вярвам в прошката."
Да, и думата "да" е подчертана.
Артър, аз не съм християнин, но също вярвам в прошката.
Изтрезней.
Стой чист две седмици.
Ще напиша друго писмо на Линда.
Защото знам къде е тя.
Но имам нужда от теб.
От брат си.
Чака ме доста работа.
Трябваш ми за истинската работа.
Да, ето я усмивката ти, Том.
Ето я усмивката ти, братле.
Мина много време. Да видим какво ще каже копелето.
Хайде.
Добре.
- Хайде.
Да, идвам.
Той е копелдак, Томи.
Черни ризи и евреи. Идваме.
Идваме.
Стой по средата и не прави нищо, Том.
Но не и аз!
Аз и ти? Нацистко копеле!
Ти!
Хайде, човече, ще ти извадя окото.
Не тук!
Идвай. Позабавлява се.
Сега да си ходим.
- Имаме работа.
Джони, прибери го.
Този път провери чорапите му.
За бога.
Томи, трябва да се махаме. Забрави тази американска работа.
Имаме достатъчно.
- Още не е достатъчно.
Ето я и нея. Помни, усмихвай се.
Хайде.
- По дяволите.
Дами и господа, тази вечер той наистина заслужи ласкателствата ви.
Бъдещият министър-председател на тази велика страна, сър Осуалд Моузли.
Майната ти, Моузли!
Изглеждам ужасно.
Прекрасна си, Лизи. Трябва да я впечатля,
така че ще се държа сякаш и тя е красива.
Моузли.
Даяна, това е Томи Шелби, народен представител, офицер.
Г-н Шелби, Даяна Митфорд.
Най-новата и последна възлюбена на Осуалд.
А това е съпругата ми, Лизи Шелби.
Прекрасни обеци.
- Откраднах ги от "Тифани".
Всъщност ги купи в Париж. Бяхме в Париж на медения ни месец.
Божичко, мразя Париж.
- Знам, обичате Берлин.
С Осуалд ще се оженим там, нали така, Осуалд?
Моузли, искам да говорим по работа.
Да отидем на някое по-тихо място?
Скъпа, г-н Шелби току-що предложи мъжете да говорим по работа,
а вие да чакате, изглеждайки великолепно.
Божичко. Коя година смятате, че е, г-н Шелби, 1807?
В Бирмингам вековете се нижат по-бавно.
Г-н Шелби, ако е по работа, Даяна е двигателят на моята предприемчивост.
Така е в съвременния свят, г-н Шелби.
Да, знаем. Аз съм директор на компанията.
И аз ще присъствам.
Разбира се, че трябва да дойдете, Елизабет.
Между другото, "Лизи" не ми харесва. Предпочитам "Освободената Елизабет".
И тя трябва да е част от това.
Била е чак в Париж, така че е гражданин на света. Браво.
Осуалд ми е разказвал много за теб…
Само три,
знам, че напоследък г-н Шелби не пие.
Както и приятелят ни в Берлин. Поне това е общото между тях.
Мисля, че имат много общо.
Докладвайте, Шелби.
Официално Джак Нелсън е в Лондон за купуване на лицензи за внос.
А неофициално е пратеник на Рузвелт.
Както виждате от това лично писмо,
гледната му точка далеч не е неутрална.
В края на втория параграф.
"Поотделно, евреите стават, но като раса са отврат."
Елизабет,
знаеш ли защо връзката с президента Рузвелт е толкова важна?
Всъщност не.
Не знам много за този бизнес.
Но съм чукала бъдещия ти съпруг.
Така че знам много неща за него.
Томи, ще бъда отвън.
Браво, Елизабет.
Искате ли да се срещнете с Нелсън?
Г-н Шелби…
Може ли да ви наричам Томас?
- Както ви харесва.
Искаме да се срещнем с него. Благодарим за усилията ви.
Г-н Шелби, преди да продължим с това начинание,
трябва да направите нещо със съпругата си.
Г-н Шелби?
Да. Г-н Нелсън.
Подраних.
Исках да огледам тази красива църква.
Католик ли сте, г-н Шелби?
Надявах се, срещайки се в църква,
и двамата да бъдем по-внимателни с лъжите и истината.
Надеждите ви са напразни.
Тук никой не ни слуша.
Не вярвате ли в Бог?
- Не.
Начинът, по който се отнасят с католиците в страната ми, ме гневеше.
Направи ме това, което съм.
Вас какво ви гневи?
Бавната работа.
Вече исках да имам всичко.
Католиците от работническата класа.
Пускаха ли ви ръце, когато бяхте малък?
Някой мъж в сенките.
Носех отвертка и бръснач.
И всички вярваха, че мога да проклинам.
А можете ли?
Да.
Първият, когото убих, беше свещеник.
Ами вие?
Пруско момче със зелени очи, което вече си имаше проблеми.
Кога убихте последно, г-н Шелби?
Преди четири години.
Името му беше Томи Шелби.
Пиеше уиски.
Искате да ви позволя да влезете в града ми да продавате дрога, която ще убие хора?
Вие продавате уиски, г-н Нелсън.
Скоро четох доклад от Ватикана,
според който уискито убива
повече от католическите ни събратя.
Докато опиумът
е опият, който е по-често избиран от протестанти и атеисти.
В замяна, в Англия има хора, които мислите, че трябва да видя?
Да, имате общи цели.
Тук съм, за да купя лицензи за внос на пиячка.
Пиячката на елита със синя кръв.
В Америка ние…
Обичаме марките.
И постиженията.
Имам собствена марка водка и джин.
Добавете ги към портфолиото си.
Марките на Шелби се харесват от работническата класа.
Да. Факт, с който много се гордея.
Говори се и че сте поет?
Не. Само чета.
Има хора в тази страна, с които искам да се видя.
Фашисти.
Не тези с ботушите и черните ризи, а тези, които са със смокинг.
Знам хора, които подкрепят каузата.
Познавам и врагове на каузата.
От много години работя отблизо с Уинстън Чърчил
в различни сфери.
Имам доверието му.
Той е против възхода на фашизма.
За вас това е неизбежно.
Мога да предоставя влиятелни хора, които подкрепят каузата ви.
Мога да предоставя и пълен доклад на стратегиите на Чърчил.
Всичко това в замяна на достъп до южен Бостън?
Може да се захванете с Чърчил и сам, без моята информация.
Аз ще продавам опиума на евреите.
Вие сте смел мъж, г-н Шелби.
Герой от войната.
Всеки герой, когото познавам,
е такъв, който иска да се погуби.
Имаме ли сделка, г-н Нелсън?
Ще помисля сериозно над това, което казахте.
Руби, приключи ли с писането?
Руби?
Руби?
Руби? Какво правиш, миличка?
Чувам гласове.
Идват от комина.
Какви гласове?
Посивелият мъж.
Господа,
г-н Томас Шелби, южен Бирмингам.
Г-н Председател, израснал съм в семейство, което живееше в условия,
които биха изпитали морала и на най-добродетелните.
Добродетелите и на най-добрите сред нас
биха били смазани и възпрепятствани от живота, подлостта
и горчивината на бедняшки квартал в Англия.
Ти какво знаеш за добродетелите?
По-бързо.
Затова, г-н Председател, смятам да настоявам
за радикална реформа в жилищната политика на тази страна,
разчистване на бедняшките квартали
и строежи на нови къщи, отговарящи на нови стандарти за здраве и хигиена.
Уестминстър 245. Камара на общините.
Настъпи време за промяна, на хората им писна.
Да направим място за нови възможности,
да построим един нов Йерусалим, тухла по тухла от правителството.
Тук.
Добре.
Докторе?
Да. Уестминстър 245.
Г-н Шелби.
САМО ПО ДВАМА
Г-Н ШЕЛБИ - ОТ Г-ЖА ШЕЛБИ ЕЛА СИ. РУБИ Е БОЛНА.
"Тикне мора, тикне мора, о бенг, о бенг."
Как е семейството?
- Един от вас ще умре.
Той се взира в мен.
Мъж със зелени очи.
Можеш ли да спреш гласовете?
Няма гласове, миличка.
Посивелият мъж.
Казва, че идва за мен.
И че идва и за татко.
Г-н Шелби?
Всичко наред ли е?
Г-н Шелби?
Всичко е наред.
Ало?
- Томи?
Томи. Температурата й е 38,3 и нищо не действа.
Ела си веднага.
- Лизи?
Моля те.
- Лизи…
Къде е тя?
Горе с лекаря.
Слушай, Томи.
Каза да не я приближаваме, ако…
Какво?
Когато кашля, плюе кръв.
Мадона, свържи ме с номера, който ти дадох за Есме Шелби-Лий.
Димитър Златинов