The Walking Dead: Daryl Dixon - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Daryl.Dixon.S01E03.Paris.sera.toujours.Paris.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-AceMovies[eztv.re].srt) Свали субтитрите

The Walking Dead: Daryl Dixon - Season 1 (2023) (The.Walking.Dead.Daryl.Dixon.S01E03.Paris.sera.toujours.Paris.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-AceMovies[eztv.re].srt)
Направо към Париж.
- През Анже е по-безопасно.
Там имаме човек, който ще ни свърже.
Градът се е побъркал.
- Няма да оставя сестра си.
Не се ли грижа винаги за теб?
Лоран е специален. Майка му умря при раждането.
Три години подготвяхме кораба и ни прецака някакъв американец?
Ако не е мъртъв, намерете го.
Това е Анже, оттук ще се свържем, за да ни дадат инструкции и посока.
Дръж юздите.
Пазете коня.
Сигурна ли си, че е тук?
Нашият човек е музикант, живее в този театър от години.
Стой. Попитай го за радиостанцията.
Английски.
Аз говоря. Небе синьо, трева зелена.
Къде е Браян? В кухнята ли е?
Истина, надежда, радио. Елате.
Моля, елате.
Сега ще чуем музика.
Разбира се. Радиото може да се обади до там.
Можеш ли да го запалиш? Да го включиш?
Да го включа?
Обичате ли спектакъл?
Използвам някои части за...
Усилване?
Обичате ли Равел?
- Какви ги дрънка, по дяволите?
Хайде, елате!
Виждате ли? Музика!
Култура! Живо е! Дори сега!
Все още е живо!
Трябваше да се придържаме към плана.
Струваше си да се пробваме.
- Беше тъпо да се отклоняваме.
В Париж е твърде опасно.
- Навсякъде е твърде опасно.
Пробвахме се по твоя начин, сега ще го направим по моя.
Отиваме в Париж.
НОРМАН РИЙДЪС
КЛЕМАНС ПОЕЗИ
ЛУИС ПУЕХ СКИЛИУЦИ
ЛАЙКА БЛАН-ФРАНКАР АН ШАРИЕ
РОМАН ЛЕВИ АДАМ НЕГАЙТИС
Създаден от ДЕЙВИД ЗЕЙБЪЛ
ДЕРЪЛ ДИКСЪН Париж винаги ще бъде Париж
Ще има ли гладници в Париж?
- Предполагам.
Но ти умееш да се биеш с тях.
- Всеки е добър в нещо.
Добре дошли у дома.
Лоран, гимназията, която завърши майка ти, е в Маре, след онзи мост.
Ела да видиш, Лоран.
Какво пише? И преди съм го виждал.
"Живите са силните". Движение, започна след пандемията.
По-голямата част от града е под контрола на Жене и бойците й.
Като онези в абатството?
В отчаяни времена хората се държат за реда.
Да, или за бог.
Молиер е погребан тук. И Пруст.
И Жан дьо Лафонтен.
- Ами?
Писал е басни. Например "Смъртта и дърварят".
Един изморен дървосекач искал да умре.
Но когато смъртта дошла за него, си променил решението.
Помолил за помощ, за да може да продължи да носи товара.
Това е приказка за силата на духа.
Какво?
Джим Морисън.
Бил е американска рокзвезда, в група, наречена Дорс.
В Париж ли е умрял?
- Да, предполагам.
ДЖЕЙМС ДЪГЛАС МОРИСЪН 1943 - 1971 г.
Не се страхувайте, мосю Дарил, вие няма да умрете в Париж.
Стой! Какво искате?
Истината е надежда.
Кои сте вие?
Отец Жан ни изпраща.
Момчето е...
А отец Жан? С вас ли е?
Не.
Той е наш приятел, помогна ни да стигнем до тук.
Не говори френски, само английски.
Аз се казвам Фалу.
Това е Емил.
Бастиен и Надин.
Отдавна чакаме да се запознаем с теб, младежо.
Обзалагам се, че имате радиостанция.
Чувате ли?
Париж плаче.
Елате.
Прекрасният ни дом.
Всички участваме в ежедневните задачи.
Преди няколко месеца приехме 64-тият си член.
Имаме и новородено момиченце.
Това е трапезарията, а това кухнята.
Винаги ли си искала да бъдеш монахиня?
Не съм си представяла друго.
Защото не си идвала в Париж, тук можеш да си представиш всичко.
Градината ни.
Два милиона и половина нита. Густав Айфел я е построил.
Върхът й май се е счупил.
Един военен хеликоптер се удари в нея в самото начало.
Когато задуха вятър, металът стене.
Сигурно е вълшебно,
да стоиш под нея и да гледаш към небето.
А радиостанцията?
Антоан.
Нашият свързочник.
Използваме този метод за комуникация, много е ефективен.
Наричаме ги домашни гълъби.
Домашни... защото винаги намират пътя.
Пътя към дома.
Гълъби? Сериозно ли?
Номер едно! Обучават го в Гнездо и после го изпращат тук.
И само той, той знае къде отива.
Може би си има приятелка.
Всички си имаме някого...
който ни чака някъде.
Кога ще се върне това нещо?
- Няколко дни.
Няколко дни. Понякога... лошо време.
Може да отнеме месец.
- Месец ли?
От Гнездото ще те закарат, нали?
- Последния етап.
Работата ми е свършена.
Тая работа не става. Ако нямате радио, как ще ми помогнете?
Има хора, които търгуват с всичко, мога да ви заведа при тях.
Но ще ни трябва разменна монета.
Дори информацията е стока.
Ако трябва, ще открадна нещо.
Няма да се наложи, знам къде да намерим нещо.
Ще отидем сутринта.
Това е голям товар за едно дете, не мислиш ли?
Бог избира нашия товар.
Соня.
Съпругът й умря преди няколко дни.
Отказва всякаква храна или утеха.
Никой не можеше да я утеши.
Отец Жан беше прав.
Елате, сигурно сте гладни.
Оставете ни.
И така...
Кой сте вие?
- Стефан Кодрон.
От Марсилия съм.
Какво ви води насам, Кодрон?
Преди няколко години един пътник ми каза за едно движение в Париж.
Каза, че то може да поправи света.
Направи ми тази татуировка и ми каза, че вече съм войн.
На Жене, ваш.
Трябва ли да ви благодаря?
- Можете да ми благодарите после.
Че намерих онова, което търсите.
Да, казаха ми, американеца.
Но той трябва да се е удавил.
Казвам се Деръл Диксън.
Идвам от място, наречено Общността.
То е в Америка.
Тръгнах да търся нещо, но намерих само неприятности.
Ако не се върна...
Аз ще ви го намеря.
За да докажа полезността си, тук, в Мейсон Мер.
И защо да ви вярвам?
- Защото няма да се откажа.
Няма да се откажа.
Когато нашите умряха им обещах да се грижа за брат си.
Американецът ме превърна в лъжец.
Нает сте.
Имаме напредък.
18 секунди.
Продължавай.
Чакай тук.
Имала си шумни съседи.
Да, сем. Гарние от съседния апартамент.
Жената все се опитваше да ме сватоса със сина си.
Стигнала си до 23-а страница.
Той се казваше Куин. Бях млада и много глупава.
Ъпгрейднала си го.
Сменила си го с Бог, искам да кажа.
Това сестра ти ли е?
- Да, Лили.
На 16-ия й рожден ден, отпразнувахме го в "Жул Верн".
Лоран така й не видя лицето й.
Затова ли сме тук?
- Не.
Тук сме, за да изпълня своята част от сделката.
Да намеря нещо за размяна за информация за лодка.
Невинаги съм била монахиня.
Да, виждам.
Ще проверя дали са останали някакви дрехи.
Гледката определено е по-добра от онази пред моята къща.
В дъното на улицата имаше бар.
Когато затвореха, оставаха само редовните клиенти.
Художници, музиканти, студенти...
Какво означава това?
Преобразявахме света.
Мислехме, че можем да го направим по-добър.
Никога не сме си представяли колко лош може да стане.
Поне сте мислили за това.
А ти не?
Аз не бях много по мисленето.
- Наистина ли?
Изглеждаш като човек, които винаги мисли.
Не знам, случиха се някои неща, неща, които те променят, знаеш.
Може би в това си приличаме.
Били сме дефектни, докато не дойде краят на света.
Може би.
Радвам се, че пътищата ни се пресякоха.
По-добре да тръгваме.
Сега какво?
- Отзад има авариен изход.
Дай на мен.
Аз ще се погрижа.
- Недей, моля те!
Това е Ейме.
Стой до мен.
Да изчезваме.
Досега трябваше да са дошли.
Съжалявам за онова момиченце.
Аз я оставих.
Не мога да дишам.
- Извинявай.
Тревожех се за теб.
Нося ти нещо.
Това е тя.
- По-добре да тръгваме.
Мосю Дарил, това е майка ми.
Красива е.
Ако можем да сключим сделка, това е мястото.
Фалу, нали?
А другите?
- Приятели, минават оттук.
Лешници, любимите ти.
Оръжията във фризера.
Къде сме?
- В катакомбите, братко.
Сред останките на 6 милиона, загинали от Черната смърт.
Америка е пеленаче.
Ние сме преживели много апокалипсиси.
Ще преживеем и този.
Огънят на бохемския живот никога не изгасва в Полусвета.
Познаваш ли някого тук?
- Тук се намират всякакви неща.
Ти ни помогна, сега ние ще помогнем на теб.
Отивам да намеря приятели, които може да ни кажат нещо.
Какво е това място?
Нощен клуб, навремето имаше много такива.
Стресна ме!
- Той е само танцьор.
Момчета, момичета, и всички, някъде по средата...
Време е за разбитите сърца, любими мои.
Така че, без повече да се бавим, представям на сцената на Полусвета
госпожица Ана Валери.
Водните лилии.
Всяка седмица ходех в музея Орсе, ако се чувствах тъжна или самотна.
Беше като пристан в буря.
Малко ми напомня за дома.
Спасили са я, трябва да им се признае.
Искаш да отидеш в Америка.
- Да, това е планът.
Дошъл е по вода, значи има плаващи кораби.
Кой знае?
Чуваме това-онова.
Покажи ни какво имате.
Какво казва?
- Пита какво носим.
Някой знае как да се забавлява.
Първо лодката.
Казва, че познава хора, които могат да ти помогнат.
Къде си се научил да танцуваш?
Баба ми беше аржентинка, тя ме научи на две неща:
да танцувам и да се боря за свобода.
Първо ще ни платите.
После ще ви заведем при човек, който може да ви уреди, ясно?
Кажи му да се успокои, ако не иска да плува до вкъщи.
Има ли някакъв проблем?
Съжалявам, г-н Куин.
- Знаеш правилата, Бернард.
Моя грешка.
- Тук оръжията са забранени.
Момчетата са си момчета.
Здрасти, Изи.
Скоро не сме се виждали.
Странно е да се видим отново след толкова много години.
Животът е странно нещо.
Това твоят приятел ли е?
Пътуваме заедно.
Какво ти трябва?
Път към Америка.
Дълъг път е.
Не е невъзможно, чувал съм разни неща.
Много добре пееш.
Благодаря ти.
Това твоите родители ли са?
Не.
Това е майка ми.
Ами, много е хубава.
Колието ти ми харесва.
Някой ден лично ще видя Айфеловата кула,
както мама на рождения си ден.
Вземи.
Твое е.
Да ти напомня за нея.
Благодаря.
- Пак заповядай.
Ще разпитам наоколо, да видя какво ще открия, за приятел.
Донесли сме размяна.
- Не ме обиждай, Изи.
Дамата ми подари медальона си.
Каква дама?
- Певицата.
Здравей, младежо. Твой ли е?
Това е Лоран, момчето на Лили.
Момчето на Лили?
Имаш очите на майка си.
Казах ти да стоиш до мен!
- Извинявай.
Качи Лоран при другите на покрива. После ще ти обясня.
Добре ли си?
Имаме договорка. Ти свърши твоето, сега аз моето.
Сигурна ли си?
Оказа се, че си бил прав, имам връзки в Париж.
Извади късмет.
Здравей, шефе.
- Хубави песни, скъпа.
Ще ги изпратиш ли горе?
Кои са приятелите ти?
- По работа са.
Да поговорим в офиса ми?
Тук са се криели генералите по време на Втората световна.
Добрите или лошите?
Зависи на коя страна си.
Построени са от французите.
Нацистите са ги завладели по времето на Виши.
Така че, и двете страни.
Аз ценя прагматизма.
Някога обичаше шампанско.
- Надраснах го.
Е, какво ново при теб, Изи?
Станах монахиня.
Сериозно ли говориш?
А Лили? И тя ли е монахиня?
Не, Лили умря при раждането на бебето.
Съжалявам да го чуя, наистина.
Все пак трябваше да ми кажеш.
Че сестра ми е умряла?
И...
Че имам син.
За какво говориш?
Не трябва да криеш това от един мъж, без значение от обстоятелствата.
Едно момче трябва да познава баща си, не е ли така?
Тя не ми каза, че...
- Това беше грешка.
Ти я уби.
- И спасих теб.
Кой те намери във ваната, пълна с кръв?
И те отнесе до болницата, грижи се за теб, докато оздравя?
Това бях аз, нали?
Тук съм, за да помогна на приятел да се прибере вкъщи.
Да му помогнеш ли искаш?
Е, вече знаеш условията.
Не, не и с този задник.
- Всичко е наред, оправям се.
Не, майната му.
- Всичко е наред.
Лодката не ми трябва чак толкова.
Хайде.
Съжалявам, исках да помогна.
- Казах ти, че се оправям.
Всички бягаме от някакви гадости от миналото, не само ти.
Не бях права, не сме еднакви.
Ядосвай ми се колкото искаш, само че не си ядосана на мен.
Ти искаше да дойдеш в Париж, точно затова сме тук.
Помагам ти да изпълниш обещаното, само това те интересува, нали?
Помолих те за помощ, защото имах нужда.
Не ми е притрябвал герой, никога не ми е трябвал.
Какво ще бъде, като стигнем в Гнездото?
Ще бъдем в безопасност, както беше в абатството.
Ще бъдем повече хора, вярващи в същото нещо.
Соня каза, че я карам да се чувства обичана.
Не знам защо.
Ти им даваш надежда, Лоран.
Заспивай.
С мадам Жене имаме уговорка да не тормозите хората тук.
Няма да се бавим. Търсим един американец.
Разбрахме, че е тук.
Неговото име е Деръл Диксън.
Деръл.
Слушай, съжалявам за...
По-сложно е, отколкото мислех.
Разбирам те.
Аз не вярвам в съвпадения.
Имало е причина да се върна в Париж, да го срещна и да разбера истината.
Добре, пак заповядай.
Недей така.
Нямаш нужда от мен повече, всички тези хора ще те пазят.
Той ще се натъжи.
Измисли си нещо. Много си добра в това.
Не му казах за раждането му, защото всичко беше ужасно.
Всичко: нейната смърт, неговото раждане.
Какво ще му кажеш за Куин?
Защото трябва да спреш да го лъжеш.
Той заслужава да знае кой е, тогава ще може да реши сам.
Просто не приемаш, че е специален.
- Той е дар божи, нали?
Може би имаш нужда да вярваш в това, защото светът е толкова гаден.
А може и да е обикновено дете, което е имало късмет да оцелее.
Може би това е твоето чудо.
Мразя ви и двамата!
Къде е американецът?
Ето го!
Ти вземи Лоран, ще се срещнем у вас!
Проследете го и го хванете!
Ето там!
Лоран!
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIII