One Piece - 01x08 (2023) Свали субтитрите
ти ми принадлежиш.
Ще ми чертаеш карти.
Имаш дарба.
И ще я използвам, за да властвам в морето.
Ще ми платиш 100 милиона бери.
Не ми пука как ще ги намериш. Открадни ги, ако трябва.
Когато можеш да платиш,
обещавам...
че ти и селото ти ще си получите свободата.
Аз винаги държа на думата си.
Арлонг ли го е направил?
Защо?
За да накаже селяните.
И мен.
Какво става?
- Ноджико ни каза за саможертвата ти.
Не знаехме. Ще можеш ли да ни простиш?
Няма какво да прощавам.
Село Коко е моят дом.
Време е ние да направим саможертва. Спираме да живеем в страх.
Отиваме в Арлонг Парк. Ако тритоните искат битка...
Това няма да е битка, а клане. Всички ще умрете.
Ако не можем да откупим свободата си,
казвам да умрем в битка за нея!
Не, спрете!
Не, аз... няма да ви го позволя.
Това е моята битка.
- Не.
Това е нашата битка. Нали?
Най-накрая ще срежа нещо.
- Как ще победим Арлонг?
Видяхме го в Баратие.
- Всеки има слабост.
Дори някой брониран?
- Ще я намеря.
И когато го направя,
няма да се колебая.
УАН ПИЙС 01х08 - Най-лошият на изток
Капитан Незуми.
Как са нещата в 16-та?
- Много добре, благодаря.
Какво води кораба ви по нашите спокойни брегове?
Последвай ме. Хората ти да останат.
Вицеадмирале.
Делегацията по посрещането е тук.
Вицеадмирал Гарп. Радвам се да ви видя.
Едва ли ще се радваш, като чуеш какво имам да кажа.
Получих вест за пиратска активност в село Коко.
Да, злощастен инцидент.
Уверявам ви, ситуацията е под контрол.
Чух също, че Арлонг и тритоните му
беснеят по тези острови.
Да, следим Арлонг.
Но в този район има нов екипаж, воден от безпощаден убиец.
Пират със сламена шапка.
Той е виновен за бруталното нападение.
Какво? Не.
- Кадети.
Не е възможно.
- Лъжец ли ме наричаш, момче?
Луфи не би го направил.
- Как смееш да ме обвиняваш?
Аз съм флотски капитан.
- А аз съм вицеадмирал.
Хайде да не си ги мерим.
Извинете, вицеадмирале. Тези пирати ще вкусят стоманата на меча ми.
Нищо няма да правиш.
Къде е сега?
Къде е Луфи?
- Да побързаме.
Знаете, че Арлонг мрази да чака.
Това пък какво е? Кой е толкова тъп, че да ни нападне?
Тритони, в готовност за контраатака!
Къде е Арлонг?
Сигурно е в стаята с картите.
Значи там отиваме.
Не в лицето.
- Мамка му.
Какво е това място?
- Да взимаме картата и да се махаме.
Позволи ми да ги сваля, когато станах на 12.
Било подарък за рождения ми ден.
Хайде, да тръгваме.
Ама вие тъкмо дойдохте.
Добре дошли в Арлонг Парк.
Този беше мой.
- Ако беше, нямаше аз да го сритам.
Твърде дълго хората властват в морето.
Гледат надолу от хубавите си кули.
Кули, построени на гърба на тритоните.
Правителството ви се страхува от народа ми,
затова ни поробихте.
- Никой не бива да бъде поробван.
Всеки трябва да живее свободно.
- Спести си съчувствието, момче.
Край на малтретирането и преследването.
Ще поведа тритоните към една вековна революция.
Време е вие да разберете що е унижение и болка.
Не направи ли достатъчно?
- Тепърва започвам, скъпа.
Но ти, Нами... Ти можеше да бъдеш пощадена
и да заемеш заслуженото си място до мен.
Но не. Също като целия ти вид, ти ме предаде.
И за какво? Това?
- Ти нямаше да ме пощадиш.
Казал си на Незуми за парите ми.
Просто играя по човешките правила.
С тези карти ще създам свят, управляван от тритони.
Ако знам къде са флотските бази и пиратски крепости,
нищо не може да ме спре да превзема Източно море
и всяко друго море след това. О, да.
Нами, заслугата е твоя.
Кажи ми, Кралю на пиратите...
Ти щеше ли да я използваш толкова ефикасно?
Да я използвам?
Не!
- Нами не е някакъв инструмент!
Тя е човек със собствени желания и мечти,
а ти си й ги отнел.
Не си по-добър от оня с брадвата или иконома,
или всеки друг, който наранява хората.
Затова ще ти сритам задника, както направих с тях.
Защото никой не закача приятелите ми.
Ще бъда така добър да ви убия всичките.
Махни се от тук, Нами.
- Но, Луфи...
Аз ще се погрижа.
- Мислиш, че ще ми избягаш?
Втори рунд, Арлонг.
Трябва ми само един точен изстрел. Ще се справя.
Поеми гнева на специалната...
Изглеждаш изморен.
Може би трябва да си починеш.
Връщай се в кухнята.
- Я стига.
Луфи се нуждае от нас!
Ти тъкмо дойде. Не знаеш от какво се нуждае.
Знам, че се нуждае от готвенето ми.
- Да му правиш сандвичи?
Някой се чувства застрашен.
- Млъквай!
Тогава ми върнете тялото! Близо сме, усещам си пръстите.
Повярвайте ми. Мога да помогна.
- Кълна се, ако ни прецакаш...
Боже!
Да!
Да! Да!
По-хубаво е, отколкото го помня.
Абе, такова...
Аз ще се омитам.
Хей!
- Прощавайте, хлапаци.
Ще ми се да се реванширам, но е време да напусна сцената.
Шибан клоун.
Жалко, дребен. Тъкмо започнахме да се забавляваме.
Падна ми. Хей, хриле, къде отиваш?
Още не си опитал лютия ми сос.
И това няма да те спаси.
Кожата ми е по-твърда от куршум.
Трябва да пробваш новия ми огнен снаряд.
Аз съм тритон.
Огънят не ме лови.
- Теб може би.
Но алкохола - да.
Специална атака, експлодираща звезда!
Да! На ти!
Великият Капитан Усоп победи поредния злодей.
И никой не беше тук да го види.
Няма проблем.
Ще ми повярват.
Как смеете да нападате братята ми?
Няма да имате късмет срещу мощта на тритонското ми карате.
Ставай.
Дори със силите на Дяволски плод, нямаш шанс срещу мен, момче.
Може би, но ти разплака навигаторката ми.
Гумен пистолет!
Да!
Не сте ми на нивото. Ритниците ми могат да строшат корабен кил.
Да беше видял ритниците на Зеф, като намери черупка в крем брюле.
Разбрах. Зеф се държал лошо. Голям праз.
Ти си глупак, ако си мислиш, че можеш да спасиш Нами.
Има причина винаги да се връща при мен.
Арлонг Парк е нейният дом.
- По-скоро нейният затвор.
И да не ти харесва, аз разгърнах потенциала й.
Тя щеше да е нищо без мен.
- Не.
Ти си нищо без нея.
Типичен човек. Няма да победиш, ако не можеш да ме уцелиш.
Може би не мога да те победя,
но мога да унищожа всичко, което си изградил.
Не!
Не!
Нами е глупачка, щом вярва на такива слабаци.
Не говори лошо за Нами.
Е сега ще видиш.
- Ребра!
Врат!
Плешка!
Гърди!
Агнешки ритник!
Агнешки ритник?
Всички велики бойци викат завършващите си атаки.
Да, идеално ще се впишеш.
Не бойте се, великият Капитан Усоп е...
Доста добре сте се справили.
Браво, момчета.
Нами!
Добре сте!
Къде е Луфи?
Още е вътре.
Бие се с Арлонг.
Той ще се оправи.
Нали?
Гумена картечница!
Никой жалък човек
не може да събори Арлонг Парк!
Гумена...
брадва!
Луфи!
Нами!
Ти си наша приятелка!
Ние сме твоят екипаж!
Благодаря.
- Няма защо. Лека вечер.
Здрасти!
- Искам и рецептите.
Трябва да напишеш готварска книга.
Истинският творец не разкрива тайните си,
но можеш да ме убедиш за някой частен урок.
Добър опит.
Заповядай, прекрасна. Да ти е сладко.
Искаш още? Сигурно ти е харесало.
- Става.
Чинията казва друго.
- Храната дава сили, дори да е от теб.
Поне това можеш да направиш, след като ти спасих задника.
Моля? Аз спасих твоя.
- Дори не си нацапа ръцете.
Поне не се правя на мъж с три меча.
Бях там,
съвсем сам,
обграден от тритони.
Великият Капитан Усоп, взиращ се в лицето на смъртта.
Но знаех, че не мога да се предам,
щом бе заложена съдбата на село Коко!
Затова опънах вярната си прашка!
И стрелях, докато пръстите ми прокървиха.
И не се спрях, докато не победих Арлонг и смъртоносния му екипаж.
С малко помощ, разбира се. Така де,
май не бях съвсем сам.
Три пъти ура за Капитан Усоп! Нямаше да се справим без него!
Пехотинци, стройте се!
Пак си помисли.
Значи това са пиратите на Сламената шапка.
Пехотинци, арестувайте ги.
Сър, Сламените шапки не са унищожили селото. Бил е Арлонг.
Дадох ти заповед, кадет.
Не.
Какво каза?
- Казах не, сър.
Осъзнаваш ли, че има строго наказание за неподчинение?
Не съм съгласен със заповедта, сър.
Аз също.
Някой друг ще ги последва ли?
Или ще изпълнявате заповедите?
Ако някой мръдне,
нека е за последно. Ела тук, момче.
Дадох ти всяка възможност да тръгнеш по стъпките ми,
да станеш уважаван пехотинец.
Но вместо това,
ти реши да станеш пират.
Не, дядо.
Аз винаги съм бил пират.
- Край на бягствата, момче.
Последна възможност. Откажи се.
Не е в мой стил.
Тогава ми покажи какво можеш.
Нали това искаше? Да бъдеш пират.
Ще ти покажа какво правим с пиратите.
Не искам да се бия с теб, дядо.
- Цял живот ми се противиш.
Кога ще се научиш, че не можеш да ме победиш?
Мислех, че съм те обучил по-добре.
Обучи ме.
Гумена
ракета!
Не знаеш колко опасен е светът.
Гранд Лайн не е детска игра.
Казах ти, че не си готов.
Може да ме удряш цял ден...
но никога няма да се откажа от мечтата си.
Нима?
- Ще отида в Гранд Лайн.
Ще намеря Уан Пийс.
И ще стана...
Крал на пиратите.
Да бъде твоята.
Свалете оръжията!
Какво стоите?
Пиратите на Арлонг са на свобода. Намерете ги и ги арестувайте.
Ами Сламените шапки?
- Какво за тях?
Арестувайте и тях! Те са истинските престъпници.
Знаех, че няма да те разубедя.
Ти си инатлив.
Също като мен.
Но знам кой си, момче.
Трябваше да се уверя, че и ти го знаеш.
Изпробвал си ме?
Не можа ли да се сдържаш малко?
Нямаше да е забавно.
Вече си сам.
Не, не съм.
Приятелите ми са с мен.
Успях, мамо.
Свободна съм.
Най-накрая си върнах живота.
Мога да продължа напред с високо вдигната глава.
Винаги това си искала, нали?
Съжалявам, че не разбирах саможертвите ти.
Но вече разбирам.
Знам какво е да се бориш за семейството ти.
И ти обещавам, че никога няма да забравя.
Знам, че е късно, но...
Дано се гордееш с мен.
Винаги се е гордяла с теб.
Аз също.
Как е ръката?
Малко е изтръпнала, но...
си заслужаваше.
Благодаря ти.
О, не. Тези думи още звучат странно от твоята уста.
Неестествени, нали?
- Малко.
Трябва ли да заминаваш?
Тъкмо започнах пак да те харесвам.
Колкото и да ми е приятно,
трябва да тръгвам.
- Знам.
Само искам да помниш,
че колкото и далеч да си,
винаги ще имаш място, където да се върнеш.
Това винаги ще бъде твоят дом.
Все ме учеха да съм смела и силна.
Да виждам надежда, когато кривна.
Все ме учеха да не се боя,
но виж цената, която трябва да платя.
Едва се нося по повърхността.
Платната опънах и се връщам у дома.
Едва се нося по повърхността.
Платната опънах
и се връщам у дома.
Коби!
Идваш да ни изпратиш?
- Не мисля, че е добра идея.
Ще опиташ да ме арестуваш?
Защото това също не е добра идея.
Не съм дошъл като пехотинец. Тук съм като твой приятел.
Исках да ти покажа нещо.
Най-накрая си на плакат за издирване.
Отмъщението на Незуми.
Да! Да!
Това са много пари!
- Най-голямата награда в Източно море.
Вече си търсен човек.
Точно това исках.
Значи това е сбогуване.
Сбогом, Коби.
Бъди добър пехотинец.
Бъди добър пират.
Хора, вижте!
Хей, вижте, аз съм известен!
Какво говориш? Това е Луфи.
- Не е само той.
Съжалявам. Може някой ден и за вас ще има награда.
Това не се брои.
- Няма проблем, завиждайте ми.
Аз... Това е тъпо.
- Това ще усложни нещата.
С такава награда, всеки ловец в Източно море ще те погне.
Не само Луфи. Ще тръгнат след всички ни.
Добре че не оставаме в Източно море.
Отиваме в Гранд Лайн.
МОНКИ Д. ЛУФИ награда - 30 000 000 бери
Усоп.
30 милиона?
Лично ще убия това лайно.
- Ако не ти, аз ще го направя.
Страхотна първа награда.
Явно все пак си приличаме.
- Сър?
Не съжалявам за действията си.
Готов съм да поема наказанието си.
Да. Аз също.
Да следваш заповеди не те прави добър пехотинец.
Трябва да следваш своя кодекс. Всеки вижда правосъдието различно,
а вие отстоявахте вашето. Браво.
Значи няма да ни накажете?
- О, не бих казал.
Хората твърдят, че тренировките ми са същинско наказание.
Така че...
Готови ли сте?
- Ще ни тренирате лично?
Искаш да станеш по-силен, нали? Да научиш как да се биеш?
Да, сър.
Искам да бъда достоен противник на човек като Луфи.
А ти какво искаш?
- Искам да покажа на хората,
че Ророноа Зоро не е единственият, който умее да върти мечове.
Аз също искам да стана по-силен. Като моя приятел.
Или какъвто е там.
Може би старият готвач беше прав.
Ваш ред е.
Тренировките започват утре.
Свободно.
Това е необичайно място за човек от твоя калибър.
Стига, момчета. В присъствието сме на могъщ морски военачалник.
Покажете малко... уважение.
Днес не съм в настроение за дуел, Ястребови очи.
Малко съм махмурлия.
- Не съм дошъл да се бием.
Не и когато си наполовина човекът, който беше.
Пак мога да те победя.
И то с една ръка, вързана зад гърба ми.
Наскоро срещнах човек, който може да те заинтригува.
Момче, което спомена преди време.
Луфи!
Наистина го е направил.
- Не може да бъде. Това е Луфи!
Той е пират!
- И е капитан.
По-добре да си пазим гърбовете.
Донесете резервната пиячка!
- Нали беше махмурлия?
Отпусни се малко, смръщен кучи сине. Пийни с нас.
Едно питие няма да навреди.
Това е повод за празнуване!
- Да!
Какво мислиш?
Частица от дома, която да вземеш.
И мога по всяко време да ти направя мандаринов пай.
Съвършено е.
И ние имаме нещо за теб.
Усоп, спусни главното платно!
Спускам главното платно!
Входът към Гранд Лайн не е далеч,
но мисля, че картата е сгрешена.
Какво имаш предвид?
- Прилича на някаква река или канал,
но няма никаква логика. Тези възвишения показват планина.
Как може река да се движи нагоре?
Ти си навигаторът.
Ще го измислиш.
- Хей, Луфи!
Елате, имам идея.
Сламени шапки, всички на палубата за церемония по изпращане!
Аз ще намеря Общо море.
Аз ще стана Крал на пиратите.
Аз ще стана най-добрият фехтовач на света.
Аз ще начертая карта на света.
Аз...
ще стана смел морски войн!
Това е, екипаж.
Към Гранд Лайн!
Нищо не може да ни спре!
Да!
Да!
УАН ПИЙС
Превод и субтитри МАРТИН ВЕСЕЛИНОВ
SugoiFanSubs ® 2023
Ще начертая карта на света
и незнайни земи ще проверя.
Ще отплавам с кораба към зората
и не ще ме спре яростта на водата.
Звездите рисуват моя маршрут
от другия край на светът,
но пак се чувствам на грешния път.
Как се изгубих толкова?
Все ме учеха да съм смела и силна,
да виждам надежда, когато кривна.
Все ме учеха да не се боя
и виж цената, която трябва да платя.
Едва се нося по повърхността.
Платната опънах
и се връщам у дома.
Едва се нося по повърхността.
Платната опънах
и се връщам у дома.
С кораба ще отплавам напред,
право в окото на буря от лед.
И когато покоря всички висини,
още ли ще бъдем приятели?
Все ме учеха да съм смела и силна,
да виждам надежда, когато кривна.
Все ме учеха да не се боя,
и виж цената, която трябва да платя.
Едва се нося по повърхността.
Платната опънах
и се връщам у дома.
Едва се нося по повърхността.
Платната опънах
и се връщам у дома.
От свирепата буря трябва да изплувам.
Да сваля ли платната?
Дали да рискувам?
Не виждам земя, не знам накъде.
Но аз решавам...
Пълен напред!
Все ме учеха да съм смела и силна,
да виждам надежда, когато кривна.
Все ме учеха да не се боя,
но виж цената, която трябва да платя.
Едва се нося на повърхността.
Платната опънах
и се връщам у дома.
Едва се нося на повърхността.
Платната опънах
и се връщам
у дома!