One Piece - 01x06 (2023) Свали субтитрите
Полека. Не го пускай.
Не го пускам. Много е тежък.
Просто главата му е много голяма. Ама много.
Това какво общо има?
Зоро, чуваш ли ме?
- Къде е аптечката?
Въобще имаме ли такава?
- Зоро?
Само това намерих. Къде кърви?
- Навсякъде.
Още кърпи.
- Трябва ни доктор.
Нямаме такъв. Луфи? Луфи!
Някой трябва да иде в Баратие.
Не съм много гладен, Нами.
Не за храна. Може някой от клиентите да е доктор.
Да. Доктор.
Трябва ни доктор.
Какво си мислиш, че правиш?
- Режа моркови, шеф.
Виждам, но защо в моята кухня? Понижих те.
Помня, но Пати е с махмурлук
и ако не искаш сам да правиш заготовки...
Добре.
Морковите са много тънки.
Яйцата са много редки.
Оттук си личи, че на ремуладата й трябва още риган.
Риганът е за диваци.
- Помощ! Помощ!
Помощ! Зоро се нуждае от доктор.
Би се с един военачалник, но загуби.
И сега целият е в кръв...
- Забави малко, миячо.
Нищо не ти разбирам.
- Приятелят ми умира.
Най-близкият доктор е на два дни плаване.
Много е.
- Не мога да ти помогна. Дано оживее.
Къде отиваш?
- Да му помогна.
Брънча кой ще го приготви?
- Учел си ме да храня гладните.
Това не е по-различно.
Добре. Вземи ми ножовете и бутилка от най-доброто уиски.
И прясна жълтоопашка от хладилника. По-голяма.
Жълтоопашка?
- Просто го направи.
УАН ПИЙС 01х06 - Готвачът и миячът
Сериозно ли? Трябва му доктор.
- Искате ли да го спасите, или не?
Това за стерилизиране ли е?
- Да бе. Разсип на хубав алкохол.
Красота.
Игла.
Рибешка кожа.
Стар моряшки номер.
Рибешката кожа спомага зарастването на раната.
Ще се оправи ли?
- Няма да ви лъжа.
Изгубил е много кръв.
Може да е твърде късно.
- Но може и да не е.
С единия крак е в другия свят. Намира се между живота и смъртта.
Трябва да го задържите в нашия свят.
Говорете му, разказвайте му истории. Пейте му песни, ако щете.
Може да не ви отговори,
но ще знае, че екипажът му е с него.
Михоук.
Дано ти е удобно.
Мисля, че трябва да говорим насаме.
Свободен си, кадет.
Ай, сър.
Къде е?
Къде е Луфи?
- Не знам къде е в момента.
Как така не знаеш?
- Реших да го пусна.
Изрично ти казах да ми го доведеш жив.
Стига, вицеадмирали. Не приемам заповеди.
Дори от някой като теб.
- Ти си от седмината военачалници
и служиш на Световното правителство.
Без нашия имунитет...
- Пак щях да правя, каквото си искам.
Ни повече, ни по-малко. А аз искам
да видя какво ще стане с младежа, когато влезе в Гранд Лайн.
Няма да го позволя.
- Значи те чака работа,
защото хлапето е интересно.
Кой знае?
Може би внукът ти ще е този, който ще намери Уан Пийс.
Днес ще вечерям в столовата.
Нещо мирише вкусно.
Реших, че всички са гладни. Остана доста материал.
Не похабявам храна.
- Супер.
Какво има? Не обичаш ли риба?
Обожавам риба. Но трябва да приготвя меча на Зоро.
Да е готов, когато се събуди.
Той...
е ранен доста тежко.
Може и да не се събуди.
Зоро е най-силният боец, който знам.
Няма да умре от ръцете на някакъв си военачалник.
Е, трябва да се храниш.
Ако не искаш риба, в кухнята има пържоли.
Или си в настроение за ризото с шафран?
Обикновено бих ял от всичко,
но трябва да му приготвя Уади Итчи Монки.
Кое?
- Мечът му.
Има си име.
Защо?
- Не знам. Каза, че е специален.
Санджи, можеш ли да сготвиш любимата храна на Зоро?
Добре. Какво обича?
Обожава оризови топки. И бира.
Ами оризови топки с бира? Можеш ли да ги направиш?
Мога да направя всичко. Само кажи какво искаш.
Искам да яде, за да си върне силите.
Но искам и да спи, за да заздравеят раните му.
А може би му трябва вода. Нали?
След тази битка, сигурно е много жаден.
Но вероятно е изморен, така че...
Да, нека го оставим да почива.
Да си капитан е най-трудната работа на света.
Зеф ми е казвал, че взимането на решения те отличава от екипажа.
А той е бил от най-добрите пиратски капитани.
Зеф е бил пират?
- Да, капитан на пиратите готвачи.
Наричали го Червения крак заради пропитите с кръв ботуши.
Как се запознахте? В неговия екипаж ли си бил?
Не точно.
ПАСАЖЕРСКИ КОРАБ, ИЗТОЧНО МОРЕ, 9 ГОДИНИ ПО-РАНО
Санджи, размърдай се. Масите няма да се разчистят сами.
Работя по моето велуте. Оправям текстурата.
Какво? Това е корабен камбуз.
- Никога няма да сервираш такова.
Ще сервирам, когато намеря Общо море.
- Чухте ли? Санджи търси Общо море.
Няма такова нещо, хлапе. Общо море не съществува.
Напротив! И някой ден ще го намеря.
Това е история, с която готвачите убиват време. Захващай се с масите.
Пирати! Качват се на борда!
Пирати? Трябва да се махаме!
Велуте.
Не, не, не.
Трябва му риган.
Риганът е за диваци!
Добър опит, патладжанче. Как искаш да умреш? Бързо или бавно?
Не ми пука, само не подправяй храната ми.
Ти ли го направи? Не е никак зле.
По-добро е от твоите буламачи, лайнар.
- Имаш остър език, момче.
Дали да го отрежа и изпържа в свинска мас?
Прави каквото щеш, но аз няма да умра тук.
Не и преди да намеря Общо море.
- Общо море?
Какво знае едно патладжанче за Общо море?
Какво стана?
- Буря.
Потопи корабите.
Ама... екипажът...
- Всички са мъртви,
освен нас.
Какво ще правим?
Ще чакаме.
Дано някой кораб ни забележи, преди слънцето...
да избели костите ни.
Така,
това е цялата ни храна.
Яж бавно. Повече няма да има.
Защо по-голямата е за теб?
- Защото съм три пъти по-голям.
Знаеш ли какво? Радвай се, че въобще ти давам нещо.
А сега иди в другия край и се оглеждай.
Не идвай при мен, ако не видиш кораб.
Разбра ли? Попитах те нещо!
Отивай.
ДЕН 2-РИ
ДЕН 3-ТИ
ДЕН 25-ТИ
Кораб!
Кораб! Хей!
Кораб! Насам!
Хайде де!
Кораб!
Моля ви! Моля ви!
Хайде де, кораб!
Не, не, не...
Не.
ДЕН 30-ТИ
ДЕН 50-ТИ
ДЕН 70-ТИ
Старецът имаше двойно повече храна.
Ако не ми даде,
сам ще го убия.
Казах ти да стоиш там.
Още имаш храна. Трябва да ми дадеш!
Къде е?
Къде е?
Няма никаква храна! Как си още жив?
Кракът ти.
Какво се е случило?
Изял си го?
Изял си собствения си крак?
Дал си всичката храна на мен. Защо?
Дори не ме познаваш. Защо го направи?
Защото, патладжанче...
Търсех Общо море...
през целия си живот.
Но моето време свърши.
Ти имаш същата мечта.
Повярвай ми,
Общо море
е истинско.
Съществува.
И ако аз не мога да го намеря,
може би ти ще успееш.
Затова трябва да живееш.
И трябва да изпълниш мечтата...
и за двама ни.
Знаеш ли какво е?
Някой да загуби крайник, за да те спаси?
Всъщност, знам.
Прекарахме 85 дни на онази скала.
Можеше да ме остави да умра.
Вместо това, се държа като капитан.
Взе трудното решение.
Бих изял всичките си крайници, за да спася Зоро.
"В една държава в северните морета
имало изследовател на име Монблан Ноланд.
Разказвал за големи приключения, които звучели като лъжи.
Ноланд казал на краля си, че открил град от злато,
но когато отишли за съкровището,
градът бил изчезнал и мнозина от кралските войници
загинали по време на пътуването.
Ноланд бил осъден на смърт, но продължавал да лъже краля си.
Твърдял, че златният град потънал в морето. И...
макар никой да не му вярвал,
до сетния си миг не спирал да лъже."
Горкият.
Представяш ли си? Да изгубиш цял златен град?
Не мисля, че това е поуката от историята.
Може да има различни поуки.
Имам предвид...
Защо кралят го е убил?
- Когато командваш,
се налага да взимаш трудни решения.
- Защо всички ми го повтарят?
Защото можеше да спасиш Зоро.
Не трябваше да се бие с Михоук, но ти го позволи. Защо не го спря?
Не мислех, че ще загуби.
Можеше да го разубедиш.
- Не бих го направил.
Предпочиташ да го гледаш така?
Той може да умре, Луфи.
И ще направя всичко, за да го спася.
Всичко.
Освен да преча на мечтата му.
Всички имаме мечти, но ги надрастваме.
- Наистина ли го мислиш?
Ти нямаш ли мечта?
- Имам.
Зоро да не умре в леглото ми.
- Но няма ли нещо, за което копнееш?
Нещо повече.
Повече от всичко на света.
Не всеки може да следва мечтите си.
Кадет.
Съжалявам за това.
- Сигурно сте имал причина.
И ти вече знаеш каква е, нали?
Не съм чул...
- Знаеш, че Луфи ми е внук.
С години го тренирах.
Опитах да го направя добър пехотинец.
Все се съпротивляваше.
Не слушаше, не се учеше, не съдействаше.
Ти си кадет за пример. Двамата сте напълно различни.
Сър.
Сър.
Прекарах време с Луфи.
Знам как мисли.
- Аз също. Накъде биеш?
Луфи е различен.
Той не следва правилата. Има си мнение и чуждото не го интересува.
Аз съм виновен. Не бях строг.
- Сър, нямаше да е от значение,
защото Луфи знае какъв е.
- И какъв е?
Пират.
Луфи винаги е бил и винаги ще бъде пират.
Колкото и убийци да му пратите, той няма да се промени.
По-скоро би умрял.
- И какво предлагаш?
Да го оставя да бъде пират?
- Толкова ли ще е лошо, сър?
Може би си прав. Може би подходих грешно.
Събери пехотинците на палубата. Ще говоря на следобедната вахта.
Да, сър.
Кой е гладен?
Добре дошли в Баратие. Как да ви бъда полезен?
Полезен?
Интересен избор на думи.
Предлагате храна, нали? Искаме да ядем.
Опасявам се, че нямаме маси...
- Виждам много маси.
Сядайте!
Никой няма да си тръгва.
Освен ти.
Нека се насладим на последното си хранене, заедно.
Кой си ти, старче?
Казвам се Зеф. Притежавам този ресторант.
Аз пък съм Арлонг. И притежавам Източно море.
Никой не притежавам морето.
Дори и да е тритон.
- Това ще се промени,
щом ми дадеш каквото искам.
Слушайте. Търся пират със сламена шапка.
Казва се Луфи.
Той има нещо, което ми принадлежи.
Сламена шапка, а?
Не.
Не се сещам. Но мога да ви сготвя нещо, а?
Каквото пожелаете от менюто, безплатно.
Вече си имам храна.
Но ако не ми доведеш хлапето, преди да съм приключил,
може да добавя някой от хората към менюто.
Как е той?
Дума не е обелил.
Зеф не каза ли да му говорим?
Какво да му кажа?
- Каквото ти дойде на акъла.
Просто... говори от сърце.
Сърцето ми не е много добре напоследък.
Е...
Поне ще знае, че си ти.
Какво имаш да губиш?
Хей, Зоро.
Какво става?
Исках да ти кажа, че...
Ще започна отначало. Просто ще...
Здрасти, Зоро. Здрасти.
Знаеш ли...
- Луфи!
Луфи!
Пиратите на Арлонг са в Баратие. Да изчезваме.
Какво? Защо?
- Защото търсят теб.
Мен?
- И картата.
Ще унищожат всичко, ако Зеф не те предаде.
Къде отиваш?
- Баратие е в опасност.
Идвам с теб.
- Не чу ли какво ти казах?
Те търсят теб. Трябва да бягаме.
Съгласен съм с Нами. Не искам да ядосам никого...
Няма да бягам. Ще защитим ресторанта.
- Тази битка не е твоя. Защо?
Вие ни нахранихте.
Познавам този екипаж. Наградата за Арлонг
е най-високата в Източно море.
Не искаш да се забъркваш с него.
- Той пръв започна.
Луфи, моля те.
Моля те.
Няма да страдат невинни заради мен.
Ако тритоните искат битка,
ще им я осигурим.
Ти остани на кораба и пази картата.
С теб ще е на сигурно.
Какво?
Не си ли виждал тритон да се храни?
Защото не познаваш други тритони,
освен онези, които оправят кораби и чистят къщи.
Нямам нищо против вида ви.
Жалко, защото аз имам много против твоя.
Слаби, нахални човеци!
Разбирате ли,
повечето тритони с радост биха седнали на една маса с хората.
Искат да бъдем равни.
Как може да паднеш толкова ниско?
Всички знаем, че не сме равни.
Тритоните превъзхождат хората във всяко отношение.
Ние сме по-силни, по-бързи,
по-гладни.
Не си ли съгласен?
Кой от вас е Арлонг?
Кой пита?
- Аз съм Монки Д. Луфи.
Чух, че си ме търсил.
- Да, така е.
Значи ти си пиратът, за когото все слушам?
Очаквах някой... по-голям.
Аз също.
Знаеш ли кой съм аз, момче?
Аз съм Трионът Арлонг.
Дори пехотинците бягат от знамето ми.
Не се сещам. А как ме намери?
Стар приятел ми помогна да те проследя.
Здрасти, Сламена шапка. Липсвах ли ти?
Бърпи?
Какво правиш тук?
- Повярвай, и аз не искам да съм тук.
Но добрите рибени човеци ме убедиха да ги насоча в правилната посока,
което не е лесно, ако нямаш ръце.
Как разбра къде да ме намериш?
- Казах ти.
Имам очи и уши навсякъде.
Стерео!
- Слушал си през цялото време?
Чул си всичко?
- Всичко. И бързо ми омръзна,
защото вие, идиоти такива, не знаете какво правите.
Хей, Джуки,
ще ме почешеш ли зад ухото?
- Съжалявам, скъпи.
Хайде де! Помогни малко, аз...
Чакай! Не ме връщай в торбата. Там е тъмно, мокро и пясъчно...
Слушай. Искам си картата
и половината от плячката ти като данък.
И ако ми се поклониш, ще ти позволя да служиш в царството ми.
Не се кланям на никой човек.
- Аз не съм човек.
Или риба. И ти не си крал.
Ще бъда, когато си взема картата за Гранд Лайн.
Тогава...
ще трябва да се бием за нея.
- Нека битката започне.
Зеф!
Наистина е добър боец.
Гумен...
пистолет!
Ставай!
Не е зле за човек.
Голяма грешка.
Сега ще трябва да те дам за пример.
В бара ти казах, че нямам приятели,
но всъщност не мога да си позволя да имам...
Защото винаги наранявам най-близките ми.
Не знам кое ти е толкова специално, момче.
Ела да разбереш.
Хайде, рибок.
Само това ли можеш?
Жаден ли си?
Арлонг, чакай!
В мен е.
Взех картата.
Взех я за теб, както обещах.
- Нами?
Какво правиш?
- Опитах се да ти кажа, Луфи.
Никога не съм била от твоя екипаж.
Дойдох с вас само за да открадна картата.
Не го вярвам.
- Защото вярваш, в каквото ти искаш.
Но това не значи, че е истина.
Сестра Нами е лоялен член на моя екипаж.
Такава е от години.
Имаме картата, Арлонг.
Да тръгваме.
- Не и преди да се нахраня.
Защо си губиш времето, убивайки човек с Дяволски плод?
Нека морето се погрижи.
Къде е Нами?
Отиде си.
Тя е от екипажа на Арлонг.
Не.
Не е възможно.
Внимание!
Свободно.
Пехотинци,
справихте се чудесно с преследването на онези пирати.
Гордея се с усилията ви по залавянето на тези злодеи.
Но подценихме решителността им
да парадират с незаконните си действия.
Превръщат се във все по-голяма пречка
и ще действаме подобаващо.
Мисията ни се промени.
Без повече половинчати мерки.
Край на лесните мишени.
Сламените шапки и капитанът им няма да се предадат.
Хвърляме ръкавиците.
Ще ги заловим.
И ще бъдат изправени пред правосъдието.
Не е нужно да го правиш.
- За утре всичко е резервирано.
Две вечери и брънч.
- Стига! Не ми се слуша.
Какъв ти е проблемът?
- На мен?
Аз съм си добре. Ти имаш проблем.
Просто разчиствам.
- Някой да те е молил?
Махай се от ресторанта.
- Казах, че няма да съм келнер.
Нищо няма да си, ако останеш тук.
Не ти спасих живота, за да го пропилееш в Баратие.
Не мога да си тръгна.
- Защо не?
Няма да се справиш без мен.
Моля ти се, патладжанче, ястията ти са отвратителни.
Поне не давя всичко в риган.
Аз поне не мрънкам постоянно за Общо море.
Бръщолевиш за него, още откакто беше малък сополанко.
Чуй какво ще ти кажа. Ако е толкова важно за теб, намери го.
Искаш да напусна ли? Това ли искаш?
Ако останеш тук, ще се откажеш!
Не разбираш ли? Едно е да имаш мечта.
Съвсем друго е да я следваш.
Миячът ме покани в екипажа му. Може би трябва да приема.
Разрешение ли искаш? Имаш го.
Хубаво!
- Хубаво!
Хубаво!
Хей, Зоро.
Изпусна голяма битка.
Тритоните бяха силни.
Щеше да ти хареса.
И вечерята беше чудесна.
Всички бяхме заедно на масата,
слушахме историите на Усоп.
Но аз оплесках нещата.
А сега загубих Нами.
Загубих картата за Гранд Лайн.
Може би ще загубя и теб.
Преди не знаех какво да кажа,
но вече знам и е много простичко.
Трябваш ми, Зоро.
Искам
да се събудиш.
Още ли ще дърдориш, или ще ме оставиш да поспя?
Зоро?
Зоро!
Зоро, не си мъртъв!
В момента ми се иска да съм.
Имах странен сън,
че Нами си тръгва.
Направи го.
Аз съм виновен.
Не, нищо лошо не си направил.
Държа се като капитан.
- Но екипажът ни се разпада.
Не е вярно.
Аз, Ророноа Зоро...
се заклевам да бъда до теб
от сега
до самия край.
Докато намерим Уан Пийс
или умрем, опитвайки се.
Нека ни дойдат пехотинци, пирати, морски зверове.
Ти си моят капитан, Луфи,
а аз съм твоят първи помощник.
Зоро!
Зоро!
И за миг не се притесних.
Той е жив!
Казах им да не се закачат със Сламените шапки.
Да!
Пратих ги да плуват за живота си.
- Подплашил си ги, а?
Великият Капитан Усоп.
- Да.
Сега какво ще правим? Към Гранд Лайн ли отплаваме?
Не.
- Нали щяхме да търсим Уан Пийс?
Да.
Но не можем да го направим без целия екипаж.
Първо...
отиваме за Нами.
В тия бъчви има доста сушено месо.
Дали не взехме твърде много?
- Знаеш ли с кого плаваш?
Да...
Чух, че ви трябва готвач.
Да! Да, трябва ни!
Добре дошъл на борда.
Защо взимаме келнера?
- Защото и вода не можем да сварим.
Спуснете платната!
Отплаваате.
Хей, Санджи!
Пази се.
Сбогом, Зеф.
За всички тези години,
в които живях под скапания ти покрив и готвих в скапания ти ресторант...
Дължа ти живота си!
Благодаря ти, че ме изтърпя толкова години, старче.
Никога няма да те забравя, Зеф!
Тръгваме след Нами, но как ще я намерим?
Да, дори не знаем къде е.
Познавам човек, който знае.
Здравейте, момчета!
Превод и субтитри МАРТИН ВЕСЕЛИНОВ
SugoiFanSubs ® 2023
По едноименната манга на ЕЙИЧИРО ОДА
В главните роли:
ИНЯКИ ГОДОЙ - Монки Д. Луфи, ЕМИЛИ РЪД - Нами,
МАКЕНЮ - Зоро, ДЖЕЙКЪБ РОМЕРО ГИБСЪН - Усоп,
ТАЗ СКАЙЛЪР - Санджи