One Piece - 01x05 (2023) Свали субтитрите
Вдигнете реята! Затворете люковете!
Вдигнете бизанмачтата! Всички на борда.
Корабът е готов за плаване.
Какво означава това?
Дядо, това е първият ми кораб.
Как ще станеш пехотинец, като си губиш времето с глупости?
Не искам да съм пехотинец.
Аз съм пират.
Не! Дядо, не! Спри! Това е корабът ми!
Днес започваш тренировки.
Но първо...
- Пусни ме!
Обяд.
Не, пусни ме! Аз съм пират!
Залегнете!
Добре ли са всички?
- Така мисля.
Не, не сме добре. Ни най-малко.
Усоп, отвърни на удара!
Или пък да отплаваме, колкото бързо можем?
Да бягаме от пехотинците? Не. Никога!
Нами, дръж онова нещо. Да потопим кораба им.
Нямаме време, крадат ни вятъра. Ако се изравнят с нас, свършени сме.
Ти си навигаторът, направи нещо.
- Зоро, опъни въжетата за бакборда.
Можеш ли да заредиш?
- Да, зареждал съм хиляди оръдия.
Това сигурно е друг модел.
Накъде беше бакбордът?
- Наляво!
Усоп, зареди гюлето в цевта, запали фитила
и се разкарай от там!
Усоп!
Какво...
Човече.
Прихванали сме корпуса, сър. Разрешение за огън?
Без смъртоносни изстрели. Искам тежи пирати живи.
Дай ми това.
Пиратски кораб, по заповед на Флота,
свалете платната и се предайте.
Никога!
Добре, келеш. Да бъде твоята.
Не е зле, момче.
Не е зле.
Това беше страхотно.
Спаси ни!
- Не знаех, че можеш така.
И аз не знаех.
Да!
Да!
Нами, измъкни ни оттук.
Заемам се.
Да изчезваме.
УАН ПИЙС 01х05 - Закуска в Баратие
Как е корабът?
- Счупен парапет.
Минимални щети. Можеше да е много по-зле.
Можеше да е и по-добре.
- Не виждам пехотинците.
Нищо не се вижда. Трябва да се покрием някъде,
за да избегнем подкрепленията им. Картите са безполезни в мъглата.
Какво каза Луфи?
- При носа е.
Не е продумал, откакто офейкахме.
- Някой трябва да говори с него.
За това и онова.
Кое онова?
- А, знам ли?
Че вицеадмиралът му е дядо.
А, това.
Абе, аз не го познавам много добре.
- Не изглежда да е важно.
Ти си старшият му помощник. Това е твоя работа.
Добре.
Как си?
Чудесно. Но шапката ми пострада в битката.
Добре.
Говори ли ти се за битката?
- Не.
Добре, хубаво си поговорихме.
Изглежда ми добре.
- Въобще попита ли го?
Хей!
Надушвате ли това?
Кое?
Във вятъра се носи нещо.
Мирише на масло.
Соев сос.
И месо.
- Нищо не надушвам.
Мозъчно увреждане?
- Всеки ден се питам.
Луфи, забавно е да следваме миризми, но трябва да се измъкнем от мъглата.
Знам, но надушвам храна,
което значи, че някой някъде готви.
Пет градуса надясно!
Не! Не! Върни три градуса наляво.
Стане ли въпрос за храна, внезапно може да навигира.
Какво е това?
Земя?
- Невъзможно. Наблизо няма острови.
Какво е баратие?
Всички отиват към кораба риба.
Тази миризма. Мисля, че това е ресторант.
Значи знам какво ще правим.
Ще маскираме кораба?
- Връщаме се в Сироп на безопасност?
Не. Ще ядем!
Дано има бар в тая риба.
Добре дошли в Баратие. Как да ви помогна?
Здрасти! Къде да ядем?
- Имате ли резервация, сър?
Трябва ли ни?
- Днес сме претъпкани.
Мога да ви запиша за след три седмици.
По-добре пак проверете. Нима ще отпратите бъдещия Крал на пиратите?
И кой е той, сър?
- Монки Д. Луфи.
Може би сте го чували?
Е, тогава ще ви намерим маса.
Да! Знаех си.
- След три седмици.
Трябва да ги извините. Те са идиоти.
Разбира се.
Оттук, мадам.
- Работи безотказно.
С радост ще взема мечовете ви, сър.
Ще се оправя.
- Много добре.
Ето го менюто ни. Сервитьорът ви ще дойде след малко.
Каква ли храна предлагат?
По-живо, бавиш линията.
- Сосът трябва да изстине.
Това го няма в менюто.
- Въображение, Пати. Ти не разбираш.
Да се разберем отвън?
- На танц ли ме каниш?
Хвърлих око на блондинката на осма.
- Гледай си менюто.
Каквото и да е, шефът няма да го хареса.
Поръчката!
Ай, ай, ай.
Това пък какво е?
- Истинско соте от синьоперка.
Слонски тон и запържени аспержи в редуцирана сладка соя.
Нима? Е, аз му викам боклук.
Баратие ще сервира това, патладжанче, когато адът замръзне.
Ако направя още едно ребро, ще умра от скука, лайняно старче.
Това сервираме.
- Обида е към месото.
Не искаш да готвиш менюто ни? Добре. С радост ще ти дам друга работа.
Всъщност, няма да работиш на линията.
Излизай да сервираш. Веднага.
Казах, че това е моята маса.
Близо до кухнята, да надуша мръвката.
- Харесай си някоя маса навън.
Защото аз надушвам само теб.
- Стига, господа.
Знаете правилата. Не хвърляме храна и не се бием в Баратие.
Не. Няма да се бием. Просто ще го убия.
Пробвай се.
- Нека ви налея по едно Итурцбургскко.
Заведението черпи.
- Добре, ще приема питието.
Когато се извини за обноските си.
- Само през трупа ми.
Добър боец.
Не се тревожете, приятели. Насладете се на храната си.
Добре дошли в гадния ни ресторант,
където храната е по-гадна от атмосферата. Казвам се Санджи.
Какво да бъде?
- От всичко, моля.
Нещо за пиене? Коктейл, за да преглътнете храната?
Доста си директен.
Простете, мадам, не ви видях. Ще желаете ли аперитив?
Имаме редки реколти от Микео. Или ще желаете Умешу?
Нещо сладко за такава сладурана.
Какво ти е на окото?
- Красотата ви го заслепи.
Келнер, може ли бира и нещо за приятелите ми?
Две бири. Пия по три, но...
- И едно мляко.
Три бири и едно мляко. А за дамата?
Вода.
- Чиста, газирана, минерална?
Със или без лед? Кубчета, натрошен?
- Нормална вода в нормална чаша.
Благодаря.
- Веднага идват.
Какво?
- Нищо.
Мадам. Простете грубостта ми, мадам.
Мадам ще иска ли водата в кристална чаша,
или мадам предпочита златен бокал?
- Нами си има гадже.
Ужасни сте.
Докладвай щетите.
- Корабът се нуждае от ремонт, сър.
Трябва да закачим реята и...
- Кога отплаваме?
Ден, може би два.
- Сър, от 77-ма база са наблизо.
Ще са тук до няколко часа.
- Не.
Не ни трябва помощ.
- Ако се забавим,
може напълно да изгубим Луфи.
- Няма да викаме помощ.
Сами ще се справим с този проблем.
Ало?
Михоук, прекъсвам ли те?
ДРАКУЛА МИХОУК награда - отменена
Убивам време.
С какво да ти помогна, вицеадмирале?
- Имам задача за теб.
Точно за твоите таланти.
Кой е кариеристът?
Новобранец на име Луфи.
Въобразява си, че е пират.
Не звучи предизвикателно.
О, не, не. Не го подценявай.
Той е непредсказуем.
Един момент.
Достатъчно!
Време е да приключваме.
ДОН КРИЙГ награда - 17 000 000 бери
Изби хората ми, унищожи армадата ми.
Защо ме преследваш?
- Събуди ме от дрямката ми.
Тогава нека те успя завинаги.
Разочароващ последен ход.
Извинявай, вицеадмирале.
Грабна интереса ми. Накъде отивам?
Източно море, региона Самбас.
Михоук, на всяка цена ми го доведи жив.
Не мога да ям повече. Ама е толкова вкусно.
Ти го каза.
- Няма да огладнея цяла седмица.
Да поръчаме десерт?
- Аз си имам.
Това ми напомня, че трябва да вдигнем тост. Хайде, вземете чаши.
За най-добрия екипаж в морето и за победата ни! Да!
Не, извинявай. Коя победа?
Срещу пехотинците. Първата ни битка и ги разбихме.
В колко морски битки сте участвали...
- Над двайсет.
Тази беше ужасна. Бяхме неподготвени, некоординирани.
Трябваше да сме на дъното на морето.
- Но не сме. Луфи ни спаси.
Наистина ли ще пренебрегнем слона в стаята?
Защо не каза, че дядо ти е пехотинец? И не какъв да е, а вицеадмирал!
Аз не се записах за това.
- Проникна във флотска база.
Много ясно, че те търсят.
- Щях тайно да открадна картата.
Обаче разбихме кабинета на началника.
- Сметката ви, сър.
Благодаря ти, добри човече.
Не, сър. Аз ви благодаря.
Не казвам, че е хубаво да ни преследват,
но им показахме, че няма да им се дадем.
Нашият екипаж може да се справи с всичко.
Кой, по дяволите, е Монки Д. Луфи?
Тук.
- Май не си разбрал правилата,
но Баратие не дава вересии. Ако ядеш - плащаш.
Май си се объркал. Храната вече е платена.
Просто още не съм ти дал парите.
- И как става това?
Може да ми я пишеш на сандъчето.
- Това пък какво е?
Не изглеждам като голямата работа,
но говориш с бъдещия Крал на пиратите.
И щом намеря Уан Пийс, ще се върна
и ще си платя сметката, заедно с лихвите.
Имам по-добра идея.
Трябва ми питие.
- Вече говорим на един език.
Ти, бъдещ Кралю на пиратите, си новият ми мияч.
Ще си платиш дълговете с миене на чинии.
Всичките?
- За начало.
За храната, която изядохте, трябва да миеш цяла година.
На твое място бих побързал. След час почват втори поръчки.
Какво си мислиш, че правиш?
- Стига, старче. Достатъчно.
Слагай сакото, патладжанче. Още си на смяна.
Върни ме на линията или си отивам.
- Отиди в океана, ако щеш.
Ако пак сготвиш нещо такова, ще отиде при предишното.
Може да ме изгониш от кухнята, но никога няма да съм сервитьор.
Хубаво. Но определено няма да си готвач в моя ресторант.
Разбра ли?
Намали темпото.
Май изобщо няма алкохол. Има вкус на бонбони.
Последния път, когато казах това, се събудих под масата.
Тая чаша да не е от злато?
Не спираш да я зяпаш.
Не ви ли пречи постъпката на Луфи?
Да, трябваше да ни каже.
Но ако не си забелязала, навсякъде си създаваме врагове.
Луд клоун, иконом убиец. Какво ще ни направи един вицеадмирал?
Ти не разбираш.
Не могат да ме заловят сега...
Кой иска още едно питие? Аз черпя.
Такива най ги обичам.
Искам втората най-добра бутилка ром.
- Друго?
Да. Ако искам да стигна до островите Кономи, с кого да говоря?
С мен.
Не е безплатно. Шест хиляди.
- Имам бери.
Приятелите ти ще идват ли?
Не, само аз.
Аз съм на 22-ри пирс. Отплаваме по изгрев.
Знам, че ще съжалявам, но какво има?
Нищо.
Онова, което ми каза в Сироп.
За Гарп...
Може и да си прав.
- Да не би да имам рожден ден?
Разбира се, че съм прав.
Чувал ли си за някой си Михоук?
Най-добрият фехтовач на света? По-добър от всеки, живял някога?
Един от седмината морски военачалници?
- Военачалници?
Преди години имало седем невероятно силни пирати,
кой от кой по-ужасен.
Властвали в моретата, тероризирали всеки срещнат,
Световното правителство можело да ги погне, но щяла да избухне война.
Осъзнали, че е по-добре да ги направят свои съюзници.
Затова сключили сделка за сътрудничество.
Защо пехотинците биха работили с пирати?
За да им вършат мръсната работа.
А военачалниците получили картбланш.
Да вършат пиратски работи?
Незаконни работи?
Коби, бива те да правиш възли,
но не знаеш нищо за света.
Хей, миячът. Как е купчината с чиниите?
Никога не намалява.
- Старецът е голяма работа.
Съжаляваш ли, че пробва за вересия?
- Не съм по съжаленията.
Няма смисъл да гледам назад.
- Браво.
Когато аз опитам да гледам напред, виждам само назад.
Откога си сервитьор?
- Не съм. Аз съм готвач.
Най-добрият в Източно море. Не че има някакво значение.
Старецът ми забрани да готвя.
Ама онова ястие беше невероятно.
- Сотето от синьоперка? Опитал си го?
Много ясно, не можах да се сдържа.
Не очаквах тук да има още по-вкусна храна.
Ти си много добър готвач.
Защо Зеф те кара да сервираш?
Завижда. Аз трябва да съм шеф тук,
но няма да стане заради ината му.
Значи това е мечтата ти. Да бъдеш главен готвач на Баратие.
Не.
Значи обичаш да готвиш. Просто не тук?
Има едно място,
където можеш да намериш съставки от четирите морета.
Източно, Западно, Северно и Южно. Наричат го Общото море.
Никой не знае къде е,
но там има невиждани риби,
редки водорасли, неизпробвани досега подправки.
Това е рай за готвача и някой ден ще го намеря.
Това е мечтата ми.
Ако искаш да готвиш, направи го.
Не позволявай някакъв инатлив старец да пречи на мечтата ти.
Опълчи му се. Кажи му какво искаш.
По-сложно е.
Не съм по сложните работи.
Помощ.
Помощ!
Моля ви.
Помогнете ми.
Добре ли си?
- Много съм гладен. Моля ви.
Добре, човече. Как ти звучи ориз с телешко?
Какво правиш?
- В Баратие всички ядат.
И кой ще го плати? Това е бизнес.
Не даваме подаяния на всеки доплувал пират.
Ако някой е гладен, ще го нахраня.
Зеф те изгони от линията.
- Аз не го виждам тук. А ти?
Твоя воля.
Носех се цяла седмица.
Ти ми спаси живота.
Не само си добър готвач, а и добър човек.
Ако Зеф не те цени,
ела в моя екипаж.
Сериозен съм. Наистина.
Съжалявам, миячо. Вече си имам работа.
- Но ти не си щастлив тук.
А за търсенето на Уан Пийс ще ни трябва страхотен готвач.
Уан Пийс?
- Да, аз ще го намеря
и ще стана Крал на пиратите.
- И ние го търсехме.
Бях част от могъща пиратска армада.
Капитанът ни беше твърдо решен да го намери,
но Гранд Лайн не му беше по силите.
Изгуби 50 кораба и 5000 души.
Аз съм единственият оцелял.
Спасявай се.
Забрави, че някога си чувал за Уан Пийс.
Има си някакъв чар.
Като ужасен, некоординиран...
Морски охлюв?
- Да, това е. На това прилича.
Погледни го. Сякаш няма никакви грижи.
А на теб какво бреме ти тежи?
Няма да разбереш.
- Напротив.
На бас, че знам за теб повече, отколкото ти за мен.
Да бе. Ти си отворена книга.
- Ще го докажеш ли?
Ако позная нещо за теб, пиеш.
Ако ти познаеш нещо за мен, аз пия.
Давай.
Разкажи ми всичко за мен.
Израснала си в голям град,
въртяла си далавери
и си висяла по луксозни барове като този.
Сигурно си жаден.
- Значи греша?
Израснах в малко село. Даже и село е силно казано.
Просто няколко къщички в средата на мандаринова гора.
Пий.
Твой ред е.
- Добре.
Но те разгадах още в Портокалово.
Не си имал никакви приятели като дете.
Имах приятели.
- Мечовете не се броят.
Имах една приятелка.
Мамка му, с една повече от мен.
Пий.
- Пий.
Да дойда ли по-късно, сър?
Не, не.
Почти приключих.
Какво има, кадет?
Истина ли е, че изпратихте Дракула Михоук след Луфи?
Това е гаден навик,
да подслушваш на вратата.
- Чух каквото чух, сър.
За някои пирати важат други правила.
- А океанът е син.
Има ли нещо друго?
- Просто...
Заклех се да пазя хората, да прилагам закона еднакво за всички.
И ако не е така,
може би не ставам за пехотинец.
Седни, синко.
Влязох във флота преди повече от 50 години.
Зелен новобранец като теб.
Имах простички идеали, но трябваше да се приспособя,
защото светът не е простичък.
Законите не важат за всички.
- Но това не е честно.
Не, не е.
Но трябва да решиш дали можеш да живееш с това.
Отдавна можех да съм флотски адмирал,
но все отказвам повишението. Знаеш ли защо?
Защото ще трябва да върша всичко по техния начин.
Ще изгубя свободата си.
Разбираш ли?
Да, сър.
- Светът не е честен.
Но единствено пехотинците стоят между реда и анархията.
Затова ще те попитам...
Можеш ли да живееш с това?
Така мисля.
Тази униформа.
Започва да ти пасва.
И после насочиха най-големите си оръдия към нас.
Но аз не трепнах, защото съм най-добрият стрелец в Източно море.
Затова стрелях по тях.
И после пак. И пак.
Бум, бум, бум.
Реята пада. Мъртви пехотинци във водата.
Благодарение на великия Капитан Усоп.
Значи ти си капитанът?
Е, технически, не.
Но аз ги разсейвах, за да може Луфи,
който е официалният капитан, да им върне гюлето. Бум.
Много бих искал да се срещна с този Луфи.
Добре.
Абе, ела да видиш целия екипаж.
Хора, запознайте се с новия ми най-добър приятел.
Как ти беше името?
- Кой от вас е Монки Д. Луфи?
Кой пита?
Ти си Дракула Михоук.
Имам работа с капитана ви.
Най-добре за вас е да ми го предадете.
Не познаваме никакъв Луфи. Нали, Зоро?
Зоро?
Още от дете следя кариерата ти.
За мен е чест да се срещнем, сър.
- Благодаря.
Затова с болка ти съобщавам, че утре...
ще умреш.
- Моля?
Аз, Ророноа Зоро, те предизвиквам на дуел
до смърт.
Никога не съм чувал за теб.
- Наричат ме Демон, Ловеца на пирати.
Но целта в живота ми е да те победя в двубой
и да стана най-добрият фехтовач на света.
Сериозен си.
- Приеми предизвикателството ми.
Ще видиш колко съм сериозен.
Така да бъде.
Утре призори.
И когато приключа с теб, ловецо на пирати,
ще взема капитана ти.
Какво направи, по дяволите?
Готов ли си?
Хич не те бива. Но поне правиш, каквото ти се каже.
Ако смяташ, че Санджи ще се откаже от мечтата си заради теб, забрави.
Моля?
- Чу ме.
И да го изгониш от кухнята, няма да го спреш да готви.
Така ли?
- Да, така.
Одеве дойде гладен пират. Знаеш ли какво направи Санджи?
Сготви му. Тук, в твоята кухня,
защото за него е по-важно да нахрани гладуващия, не да следва правилата ти.
Така ли е направил?
Добро хлапе.
Луфи, имаме проблем.
Може би ти ще го разубедиш.
Няма да стане.
- Видя ли меча на онзи?
Ще те нареже на сашими.
- Какво става?
Дядо ти, пехотинецът, е изпратил морски военачалник да те залови
и вместо да бягаме, Зоро го предизвика на дуел.
И той прие.
- Ти си като муха за него.
Ще те размаже и забрави.
- Не и ако победя.
Няма да стане.
- Не го знаеш.
Може би трябва да пийнем нещо.
Кажи му, че ще умре.
- Кажи й да не се меси.
Може би това не е добра идея, Зоро.
Когато се срещнахме, какво ти казах?
- За играта на пирати ли?
Другото.
- За хляба и убийствата?
Не бе...
Че си дал обещание да станеш най-добрият фехтовач.
Единственият начин е да победя Михоук в дуел и да взема титлата му.
И точно това ще направя.
- Дори ако умреш, опитвайки се?
Ще направиш ли нещо?
Това е мечтата му, Нами.
Не мога да преча на нечия мечта.
Какво да направя? Да кажа, че си най-добрият?
Такъв си. Най-добрият, когото съм срещала,
но не си по-добър от него. Ако утре се биеш с него, ще загубиш.
Защо ти пука?
- Защото си мой приятел, глупако.
Сама каза, че нямаш приятели.
Е,
качваш ли се?
Монки Д. Луфи.
Изненадан съм, че флотът се нуждае от услугите ми за такъв дребосък.
Но шапката ти ми харесва.
- Достатъчно.
Да започваме.
Тук съм за бой с мечове.
- Не ловя зайци с оръдие.
Аз не съм заек.
Тепърва ще разберем.
Накарах те да отстъпиш?
Силно казано.
Силен си.
Но в битка не е важна само силата.
- Спри да говориш, а се бий.
Ти си като жабка, квакаща в кладенец.
Квак. Квак. Квак.
Един от нас ще стане най-добрият фехтовач, живял някога.
Защо не отстъпваш?
Не мога...
Иначе мечтата ми ще умре.
Смел си. Признавам ти го.
Затова ще те удостоя с честта да те убия с Йору.
Това вече е друго.
Хайде.
Победен си. Защо упорстваш?
Рана на гърба е най-големият позор за фехтовача.
Великолепно.
Зоро!
Монки Д. Луфи, каква е целта ти?
Ще стана Крал на пиратите.
Крал на пиратите, а?
Пътят е още по-труден и от това да ме победиш.
Не ми пука.
Ще го направя.
Може би.
Светът се нуждае от малко непредсказуемост.
Ророноа Зоро,
твърде рано ти е да умираш.
Стани по-силен и ме намери.
Ще те чакам.
Губи много кръв.
Ще се оправи. Зоро, чуваш ли ме?
Каза, че ти е рано да умираш.
Луфи.
Ако не успея да стана най-добрият фехтовач...
ще те разочаровам. Нали?
Не можеш да ме разочароваш.
Никога...
повече.
Оттук насетне...
Докато го победя.
За да стана най-добрият фехтовач...
Никога повече няма да загубя!
Зоро?
Зоро?
Зоро!
Превод и субтитри МАРТИН ВЕСЕЛИНОВ
SugoiFanSubs ® 2023
По едноименната манга на ЕЙИЧИРО ОДА
В главните роли:
ИНЯКИ ГОДОЙ - Монки Д. Луфи, ЕМИЛИ РЪД - Нами,
МАКЕНЮ - Зоро, ДЖЕЙКЪБ РОМЕРО ГИБСЪН - Усоп,
ТАЗ СКАЙЛЪР - Санджи